Държавен вестник, брой 61 от 26.VII

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) (1) Съветът за криминологични изследвания към министъра на правосъдието, наричан по-нататък "съвета", развива дейност, насочена към повишаване на ефективността на превенцията и контрола над престъпността чрез научни изследвания и разработване на мерки за нейното ограничаване.

(2) Щатният състав на съвета е организиран в самостоятелно структурно звено на пряко подчинение на министъра на правосъдието.

Чл. 2. Съветът има следните задачи:

1. изучава и разработва проблемите на криминологията, превенцията и контрола над престъпността и методиката на конкретните криминологични изследвания;

2. изследва криминализацията и виктимизацията, състоянието и причините на престъпността и изготвя криминологични анализи и прогнози;

3. изследва личността на правонарушителите и жертвите, причините за тяхната криминализация и виктимизация и разработва мерки за ресоциализация и реинтеграция;

4. участва в международни изследвания, провеждани по съвместни научни програми или по програми на международни организации или институти;

5. разработва криминологични проблеми на държавни институции, търговски дружества и неправителствени организации и им оказва методическа помощ;

6. съдейства за реализиране на резултатите от криминологичните изследвания в практиката;

7. съдейства за вземане на законодателни и други мерки, насочени срещу престъпността, и за формиране на съвременна наказателна и превантивна политика;

8. участва в разработването на национални и местни програми и стратегии за превенция и контрол над престъпността;

9. съдейства за повишаване криминологичните знания на съдии, прокурори, следователи, дознатели и служители в Министерството на вътрешните работи, в местата за лишаване от свобода и в другите корекционни институции, на длъжностни лица и на гражданите;

10. съдейства за формиране на обществено мнение по проблемите на престъпността чрез постоянна връзка със средствата за масово осведомяване;

11. подпомага обучението по криминология на ученици, студенти, докторанти и други специалисти;

12. съдейства за популяризиране на българската криминология в чужбина;

13. организира и участва в международни и национални конгреси, симпозиуми, конференции и семинари по проблемите на превенцията и контрола над престъпността.

Чл. 3. Съветът съдейства за изграждане на обществени начала на областни и общински криминологични центрове за проучване на престъпленията, проявите на социална патология и други правонарушения и им оказва методическа помощ.

Чл. 4. Съветът се състои от щатни служители и нещатни сътрудници-представители на министерства, други държавни институции, неправителствени организации, както и от научни работници и други специалисти.

Чл. 5. Органи на съвета са:

1. пленарният съвет;

2. експертният съвет;

3. председателят.

Чл. 6. (1) В пленарния съвет се включват: заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-министър на финансите, заместник-министър на труда и социалната политика, представител на Върховния касационен съд, представител на главния прокурор, представител на Националната следствена служба, председателят на Съвета за криминологични изследвания и председателят на Българската асоциация по криминология. В пленарния съвет могат да бъдат включени и представители на други институции, научни и неправителствени организации, както и други лица.

(2) Поименният състав на пленарния съвет се определя с писмена заповед на министъра на правосъдието по предложение на ръководителите на съответните министерства, ведомства и организации.

(3) Пленарният съвет се ръководи от министъра на правосъдието.

Чл. 7. (1) Експертният съвет се състои от щатни служители на Съвета за криминологични изследвания, както и от криминолози, юристи, социолози, психолози, педагози и други специалисти, които работят в областта на теорията и практиката на превенцията и контрола над престъпността.

(2) Поименният състав на експертния съвет се определя с писмена заповед на министъра на правосъдието по предложение на председателя на Съвета за криминологични изследвания.

(3) Експертният съвет се ръководи от председателя на Съвета за криминологични изследвания.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г.) Щатни служители на съвета са председателят и експертите от структурното звено по чл. 1, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) За председател на съвета може да бъде назначено лице с висше образование по специалностите Право, Социология или Психология с придобита образователно-квалификационна степен "магистър" и със стаж по съответната специалност не по-малко от 8 години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2005 г.) За щатни служители на съвета могат да бъдат назначавани лица с юридическо или с друго висше образование с придобита образователно-квалификационна степен "магистър".

Чл. 9. (1) Пленарният съвет определя насоките на дейност на съвета, обсъжда и приема перспективните и годишните планове за работа на съвета, докладите за резултатите от проведените криминологични изследвания и методическите указания.

(2) Пленарният съвет може да създава работни групи за обсъждане и разработване на проблеми на превенцията и контрола над престъпността.

(3) Членовете на пленарния съвет съдействат за реализиране на резултатите от проведените изследвания в представляваните от тях институции.

(4) Пленарният съвет се свиква на заседания от министъра на правосъдието.

Чл. 10. Министърът на правосъдието:

1. представлява съвета;

2. утвърждава перспективните и годишните планове за работа на съвета;

3. ръководи заседанията на пленарния съвет.

Чл. 11. Председателят на съвета:

1. осъществява общо ръководство на изследователската дейност на съвета, на разработването на превантивни програми и методики на криминологичните изследвания, както и обобщаване на резултатите от изследванията и публикуване на разработките на съвета;

2. поставя всички въпроси за решаване непосредствено пред министъра на правосъдието и отговаря за дейността на съвета пред него;

3. поддържа връзки с научни и изследователски учреждения и осигурява координацията на изследователската дейност на съвета;

4. представлява съвета пред международни организации и изследователски центрове и ръководи изследвания с международен характер;

5. ръководи заседанията на експертния съвет;

6. осигурява спазването на служебната и трудовата дисциплина от щатните служители;

7. разпределя научноизследователската дейност на съвета;

8. осъществява контрол за изпълнението на програмите на отделните криминологични изследвания и квалификацията на щатните сътрудници.

Чл. 12. (1) Експертният съвет е съвещателен орган, който обсъжда проблеми, свързани с научноизследователската дейност на съвета, с методологията и реализацията на изследванията.

(2) Експертният съвет се свиква на заседания от председателя на Съвета за криминологични изследвания най-малко два пъти в годината.

Чл. 13. (1) Криминологичните изследвания, в които участват всички щатни служители на съвета, се извършват под научното ръководство на председателя.

(2) Съветът може да участва в съвместни изследвания с други държавни институции, научни институти или изследователски звена под ръководството на председателя или на определено от него лице.

(3) Съветът може да участва със свои служители в съвместни изследвания с други държавни институции и научни институти и с изследователски звена.

(4) По международни изследвания изследователският екип от служители се определя и ръководи от председателя.

Чл. 14. За участие в криминологичните изследвания могат да бъдат привличани научни сътрудници и специалисти от практиката, както и докторанти, стажанти и студенти.

Чл. 15. (1) Научноизследователската и приложната дейност на съвета се осъществява въз основа на годишни и тригодишни планове. Плановете се координират с останалите криминологични звена в страната или с изследователски центрове, които работят по проблемите на престъпността.

(2) При изготвяне на плановете се вземат под внимание предложенията на държавни институции, организации и научни институти.

(3) Промени в годишните планове се правят от министъра на правосъдието по предложение на председателя, като се уведомява пленарният съвет.

Чл. 16. (1) За всяко изследване се изготвя изследователска програма с приложен към нея методически инструментариум, която се обсъжда от всички щатни служители на съвета и от другите участващи лица.

(2) При обсъждането на изследователските програми и инструментариума към тях могат да бъдат поканени и външни специалисти.

(3) За осъществяването на изследователската програма по всяко криминологично изследване се съставят организационен план и разчет на необходимите средства, които се утвърждават от министъра на правосъдието.

Чл. 17. (1) Всяко изследване завършва с научен доклад и предложения до съответните държавни институции, организации и институти.

(2) За оценка на научния доклад председателят определя двама рецензенти извън съвета, които не по-късно от един месец представят рецензиите си.

(3) Научният доклад и рецензиите се обсъждат от изследователския екип с участието на председателя. На обсъждането могат да бъдат поканени и други специалисти.

(4) След преработването му научният доклад заедно с кратка справка се представя от ръководителя на изследването на председателя.

(5) Докладите по изследвания в страната с голямо обществено значение и по международните изследвания на съвета се представят от председателя на министъра на правосъдието.

(6) По преценка на председателя научният доклад може да бъде внесен за обсъждане в експертния съвет.

(7) По преценка на министъра на правосъдието научният доклад по изследване с голямо обществено значение може да бъде внесен за обсъждане в пленарния съвет.

Чл. 18. За събиране на информация при изследванията министерствата, ведомствата, съдилищата, прокуратурите, следствените служби и органите на Министерството на вътрешните работи оказват необходимото съдействие, като предоставят на съвета статистическа информация, доклади, анализи и други материали.

Чл. 19. (1) Предложенията до държавните институции, органите на съдебната власт, централните и местните органи на управление, до организации и научни институти се изпращат от министъра на правосъдието.

(2) Председателят води на отчет направените предложения и резултатите от тяхното разглеждане.

Чл. 20. (1) На основата на резултатите и изводите от криминологичните изследвания могат да се организират теоретични и научно-практически конференции и съвещания, да се разработват програми, стратегии, указания, научни публикации и други.

(2) Съветът огласява в медиите резултатите от изследванията. С цел по-широко представяне на изследванията може да се организират и пресконференции.

Чл. 21. За всяко проведено изследване се съставя досие, което съдържа програмата на изследването, инструментариума, научния доклад, предложенията, протоколите от обсъжданията, рецензиите, обработените данни и други съществени документи, както и данните за реализацията на изследването.

Чл. 22. (1) Повишаването на квалификацията на щатните сътрудници в съвета се осъществява чрез:

1. докторантури;

2. специализация в научни и научноизследователски институти в страната и в чужбина;

3. самостоятелна подготовка.

(2) За повишаване на квалификацията си щатните сътрудници в съвета участват в теоретичния семинар, провеждан съвместно с Българската асоциация по криминология.

Чл. 23. Председателят на съвета ежегодно изготвя план и отчет за квалификацията на щатните сътрудници.

Чл. 24. (1) Съветът осъществява сътрудничество с научноизследователски институти в страната и в чужбина чрез:

1. провеждане на съвместни изследвания;

2. размяна на изследователски планове, методически материали, публикации и други;

3. посещения на изследователски екипи, отделни специалисти или специализанти;

4. участие в конгреси, конференции, симпозиуми и други;

5. съвместни публикации и други.

(2) Съветът е член на Международната асоциация по криминология и на Световното дружество по виктимология.