Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 17 от 21.II

УКАЗ № 62 ОТ 20.02.2003 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

 

УКАЗ № 62 ОТ 20.02.2003 Г. ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРИВАТИЗАЦИЯ И СЛЕДПРИВАТИЗАЦИОНЕН КОНТРОЛ

Обн. ДВ. бр.17 от 21 Февруари 2003г.

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:


Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от ХХХIХ Народно събрание на 7 февруари 2003 г.

Издаден в София на 20 февруари 2003 г.

Подпечатан с държавния печат.


МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол, приет от Народното събрание на 7 февруари 2003 г.


На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Р България връщам за ново обсъждане приетия от ХХХIХ Народно събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Мотивите ми за това са следните:

1. Приетата специална процедура за приватизация на търговски дружества от значение за националната сигурност, по която предложението на Министерския съвет се одобрява от Народното събрание, според мен противоречи на прокламирания в чл.8 от Конституцията на Р България принцип за разделение на властите и конкретните им правомощия, определени в конституцията. Одобрението на Народното събрание става част от смесен фактически състав, в който всички други решения са на органи на изпълнителната власт. По този начин отговорността за приватизационните сделки се прехвърля от Министерския съвет на Народното събрание. Избраният начин за вземане на решение от Народното събрание за определяне на купувач прави решението политическо, а не пазарно. Парламентът се превръща от орган, осъществяващ законодателна дейност и парламентарен контрол, в орган - участник в пазарните отношения, с което се излиза извън разпоредбата на чл. 62 от конституцията. Новите норми представляват отстъпление от изискванията за прозрачна и подчинена на ясни правила приватизационна процедура, което ще понижи интереса от страна на стратегически инвеститори, доколкото приватизацията излиза извън ясните пазарни условия и се превръща в политически процес. Новата процедура означава призната неспособност за използване на пазарните инструменти за приватизация на най-значимите български предприятия и може да подложи на съмнение признанието за действаща пазарна икономика, което България получи след дългогодишни усилия.

2. С § 5 е създаден списък от търговски дружества, без да е ясно какъв е законовият критерий за включване на дадено дружество в списъка. Липсата на легално определение за "дружество от значение за национална сигурност" позволява в списъка да се включват търговски дружества, за които е спорно дали са свързани с националната сигурност. Отсъствието на ясен законов критерий за връзката на едно дружество с националната сигурност би създало възможност всяко парламентарно мнозинство да допълва списъка и на практика да изключи съдебния контрол върху голяма част от приватизационните сделки.

3. Както вече нееднократно съм заявявал - тенденцията за ограничаване на съдебния контрол върху административни актове не е препоръчителна. С нея се нарушават основни конституционни принципи, върху които се основава демократичността на българското общество и принадлежността му към европейската ценностна система. Това са принципите на правовата държава - чл. 4, ал. 1 от конституцията, правото на защита - чл. 56 от конституцията, съдебен контрол върху административните актове - чл. 120, ал. 1 от конституцията.

В предходния случай на връщане на закон за ново обсъждане - Закона за Комисията за финансов надзор, ясно заявих, че "Република България не би могла да бъде правова държава, ако всяко парламентарно мнозинство, в зависимост от теснопартийните си интереси, предвижда с всеки нов закон или проект за изменение на закон необжалваемост на актовете на изпълнителната власт пред съд", и че "категорично ще се противопоставям на всякакви опити необосновано да се ограничава съдебният контрол върху актове на администрацията". Това е принципна позиция, която е определена и от решенията на Конституционния съд, който неколкократно се е произнасял във връзка с възможността да се ограничава съдебно-административният контрол, включително и по актове на приватизационни органи. (Решение № 5 от 18.II.1997 г. по к. д. № 25 от 1996 г. - ДВ, бр. 20 от 1997 г.; Решение № 18 от 14.ХI.1991 г. по к. д. № 12 от 1997 г. - ДВ, бр. 110 от 1997 г.; Решение № 8 от 12.V.1999 г. по к. д. № 4 от 1999 г. - ДВ, бр. 47 от 1999 г.; Решение № 2 от 30.V.2000 г. по к. д. № 2 от 2000 г. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.)

Невъзможността за съдебно оспорване на актовете на администрацията сериозно нарушава правата и законните интереси на заинтересуваните лица. Тя би могла да бъде причина за ограничаване на инвеститорския интерес към България. Сериозните инвеститори не биха участвали в приватизация, ако не могат да защитят правата си чрез оспорване на актовете на изпълнителната власт пред независима и безпристрастна съдебна институция. Липсата на обжалваемост създава непрозрачна среда и условия за корупция.

4. Ако все пак конституцията дава възможност при определени условия в изключителни случаи за необжалваемост на административни актове от страна на граждани и юридически лица, то недопустимо е да се ограничават правомощията на прокуратурата в това отношение. С чл. 35е от закона се отнема възможността на прокуратурата да протестира актовете на Агенцията за приватизация и на Министерския съвет. Подобно законодателно разрешение трудно може да се смята за засилена мярка за защита на националната сигурност. Националната сигурност не може да се защитава извън конституционно установения ред. В чл. 127, т. 3 от конституцията прокуратурата изрично е задължена "да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове". Затова смятам, че новоприетият чл. 35е пряко противоречи на императивната норма на чл. 127, т. 3 от конституцията.

5. С приетия § 6 за дружествата, за които е определен купувач, се въвежда изключение, което противоречи на прокламираните цели на закона - засилена защита на националната сигурност. Националната сигурност е приоритетна ценност и нейната защита не следва да търпи изключения. Ако се създава специален ред за приватизацията на дружества, за да се гарантира националната сигурност, то следва всички процедури, без изключение, да се проведат по определения специален ред, включително и заварените процедури. Със закона се създава двойствен стандарт - ако има вече определен купувач по една сделка, се запазва съдебният контрол, а в останалите случаи сделката ще подлежи на одобрение от Народното събрание.

6. Не мога да пренебрегна и широкото неодобрение, с което законът се посрещна още в процеса на обсъждането му от различните среди в българското общество. Обществото вече е много чувствително към всеки опит да се "разпъва" понятието за национална сигурност, за създаване на непрозрачност в дейността на администрацията и ограничаването на контрола върху нея.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Предвид изложените по-горе мотиви и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам Закона за изменение и допълнение на Закона за приватизация и следприватизационен контрол за ново обсъждане в Народното събрание.


Промени настройката на бисквитките