МЕТОДИКА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ НА ЛИЦА ОТ 0 ДО 18 ГОДИНИ
МЕТОДИКА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОФИЛАКТИЧНИТЕ ПРЕГЛЕДИ НА ЛИЦА ОТ 0 ДО 18 ГОДИНИ
Обн. ДВ. бр.16 от 18 Февруари 2003г., отм. ДВ. бр.4 от 16 Януари 2004г.
Отменена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 28 от 25 ноември 2003 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията - ДВ, бр. 4 от 16 януари 2004 г., в сила от 30 януари 2004 г.
I. Изследване на антропометричните показатели
При антропометричните измервания кърмачетата са голи, а по-големите са съблечени по гащета, фланелка и боси. Като опорни точки за стандартизиране на методиката служат приетите в практиката антропологични точки.
1. Ръст
При деца до 3-годишна възраст ръстът се измерва със специален детски ръстомер. Детето се измерва в легнало положение до прохождането му. Майката фиксира главата му към началото на ръстомера. Подвижното рамо на ръстомера се поставя до стъпалото на детето.
При деца в предучилищна и училищна възраст се използват ръстомери или антропометри. При измерването петите на детето са събрани, тялото е изправено и се допира до ръстомера в областта на петите, между глутеалната гънка и между скапуларната област. Главата е в т. нар. "франкфуртска равнина" - линията, съединяваща горния ръб на външния слухов канал и долния ръб на орбитата, трябва да е успоредна на пода.
Ръстът се измерва с точност до 0,5 см при използане на ръстомер и с точност до 1 мм при използване на антропометър (табл. 1).
2. Телесна маса
Измерва се с медицинска теглилка с точност:
при деца до 1-годишна възраст - до 10 г;
при деца в ранна, предучилищна и училищна възраст - до 50 г.
Теглилката трябва да се сверява периодично (табл. 1).
3. Обиколки на тялото
Измерването сe извършва с неразтеглива сантиметрова лента с точност до 0,5 см.
3.1. Обиколка на глава - сантиметровата лента минава отпред през глабелата (над веждите), а отзад през опистокраниона (най-изпъкналата част на черепа) - табл. 2.
3.2. Обиколки на гръдния кош:
При деца до 3-годишна възраст: сантиметровата лента се поставя на гърба непосредствено под долния ъгъл на скапелата, а отпред върху мамилите. Мери се при спокойно състояние на детето (табл. 3).
При деца в предучилищна и училищна възраст обиколките на гръдния кош се измерват в 3 положения: в пауза, при максимално вдишване и при максимално издишване (табл. 3 и 4). Сантиметровата лента минава отзад под върха на скапулите. При момичета с начална степен на развитие на млечните жлези лентата минава над мамилите, а при момчетата под тях. При девойките лентата е непосредствено под млечните жлези при максималното им отдръпване нагоре.
Първо се измерва гръдната обиколка в дихателна пауза, а след това, без да се променя положението на лентата, се измерват обиколките при максимално вдишване и издишване.
4. Оценка на антропометрични показатели
На табл. 1, 2, 3 и 4 са представени средните стойности (х) и стандартното отклонение (s) на антропометричните показатели, съответно по възраст и пол.
При индивидуалната им оценка се оформят:
| I група | норма х ± 1 s; в нея се включват деца и |
| ученици, чиито показатели са в граници- | |
| те на средната стойност (х) плюс/минус | |
| 1 стандартно отклонение (1 s) | |
| II група | разширена норма; в нея са включени деца |
| и ученици, при които антропометрични- | |
| те показатели са между х ± 1 s и х ± 2 s | |
| III група | извън нормата - антропометричните из- |
| мервания са под х - 2 s и над х + 2 s. |
II. Изследване на физическата дееспособност
1. Мускулна сила на лява и дясна ръка (динамометрия, чрез която се определя силата на флексорите на пръстите на ръцете)
Изследва се при деца над 3-годишна възраст. Измерва се с ръчен динамометър с точност до 1 кг. Изследването се извършва последователно на двете ръце, като се правят няколко опита и се отчитат най-високите стойности (табл. 5).
2. Гладко бягане (тест за бързина)
При деца от 1- до 3-годишна възраст - на разстояние 20 м.
При деца в предучилищна възраст - на разстояние 40 м.
При ученици - на разстояние 60 м.
Провежда се на равна асфалтова площадка. Децата предварително се инструктират да бягат колкото се може по-бързо до определената цел, намираща се на 5 - 6 м зад финалната линия. Разстоянието се пробягва еднократно. Времето от стартовия сигнал до финалната линия се измерва с хронометър с точност до 0,1 сек (табл. 6).
3. Скок на дължина от място с два крака (тест за мускулите на краката)
Провежда се на равна площадка с нехлъзгава настилка (земя, зебран, килим). Начертава се линия на отскачане. Детето застава зад начертаната линия така, че пръстите на краката опират до линията, без да я докосват.
Разрешава се предварително изпълнение на махове с ръце и пружиниране от тазобедрените стави. Подскок не се разрешава. Измерването се извършва перпендикулярно от най-близкия белег, оставен от приземяването, от която и да е част на тялото до линията на отскока с точност до 1 см. Изпълняват се 3 отскока, отчита се най-добрият (табл. 7).
4. Хвърляне на малка плътна топка (80 г) със засилване (тест за силата на мускулите на ръцете, раменния пояс и гърба)
Извършва се от предварително начертана стартова линия на равен терен. Отчита се линейното разстояние между нея и точката на приземяване на топката с точност до 1 см. Правят се 2 - 3 опита с лявата ръка и дясната ръка, като се вписва най-добрият резултат (табл. 8).
5. Максимален брой клякания за 20 сек (тест за издръжливост, прилага се при деца над 3-годишна възраст)
От основен стоеж се извършват максимален брой клякания за 20 сек. Клякането трябва да бъде пълно (дълбоко), като за бройка се отчита цикъл от едно клякане и изправяне (табл. 9 и 9а). За деца от 10 до 18 години вместо максимален брой клякания се включва гладко бягане на 600 м за мъже и 300 м за жени (тест за издръжливост). Тестът се провежда на лекоатлетическа писта или друго равно и гладко място. Времето се измерва с хронометър с точност до 0,1 сек.
6. Оценка на физическата дееспособност
При индивидуалната оценка на показателите на физическата дееспособност на деца и ученици се отчитат само тези, които са под х - 1 s.
III. Лекарски преглед
1. Анамнестични данни
Получават се от майката на детето и/или от ученика и се отнасят за:
- настоящи оплаквания;
- минали заболявания;
- бременност, раждане, ръст и тегло на детето при раждането;
- фамилна обремененост;
- хранене, имунизации;
- социален статус на родителите.
2. Физикално изследване
2.1. Оглед - дава информация за физическото развитие, общото състояние на детето, цвят на кожата и лигавиците, наличие на обриви, увеличени лимфни възли, увеличена щитовидна жлеза, стойка, деформации на гръдния кош, гръбначния стълб и крайниците, малформации на половите органи и степента на пубертетното развитие.
При кърмачетата допълнително се изследват мускулният тонус, тургорът, подкожната мастна тъкан и нейното разпределение по корем, крайници, гърди. Обръща се внимание на формата на главата, състоянието на шевовете й, определя се големината на фонтанелите. Търси се евентуално краниотабес и други симптоми на рахит. Отбелязват се редът на прорязване на зъбите и броят им.
2.2. Дихателна система - отбелязва се проходимостта на носа. При наличие на дихателната патология се описват точно симптомите й. При кърмачетата се определя честотата на дишането и се търсят признаци на диспнея.
2.3. Сърдечно-съдова система - за диагностициране на сърдечно-съдови заболявания се търсят:
- при новородени деца (до 30-ия ден след раждането) отказ от гърда (биберон), затруднено дишане след нахранване, незадоволително наддаване на тегло, цианоза от централен тип, тахипнея по време на сън (над 55 - 60 в мин), тахидиспнея, наличие на малформативни стигми (например тризомия 21 и др.), промяна в качеството на пулса (слаб на четирите крайника, целеритет, липса на долните крайници), при аускултация - наличие на сърдечен шум, долавяне на сърдечните тонове отдясно (декстрокардия), аритмична, брадикардична (под 90 в мин) или тахикардична сърдечна дейност (над 180 - 200 в мин при липса на фебрилитет), хепатомегалия, аномалии в ситуса на вътрешните органи;
- при кърмачета до 1 година освен посочените симптоми в тази възраст се прибавят: изоставане във физическото развитие, изпотяване, бледост (без да е задължително наличие на анемия) и чести респираторни заболявания;
- при деца от 1- до 5-годишна възраст се наблюдават същите симптоми, както и лесна уморяемост, оплаквания от сърцебиене, синкопи (прилошавания, колапси) и повишено артериално налягане.
За диагнозата са необходими: рентгенография; ЕКГ; консултация с педиатър-кардиолог, вкл. в детските специализирани клиники на ВМУ.
Методика за измерване на артериално налягане и пулсова честота
Артериалното налягане (АН) се измерва в сутрешните часове, в затоплена стая, след 10 - 15-минутен физически и психически покой.
При деца до 2-годишна възраст АН се измерва с Доплер, осцилометър или се използва "флъш метод" (метод на зачервяване). Подходящата по размери за възрастта маншета (табл. 10) се поставя проксимално от китката или глезена. Детето е в лежащо положение. Крайникът се повдига, за да избледнее. Маншетата бързо се напомпва над очакваните стойности на АН. Крайникът се поставя в хоризонтално положение (на нивото на сърцето), след което бавно се декомпресира. Отчита се стойността, при която се появява зачервяване в анемизирания преди това крайник. Тази стойност е най-близка до средното АН (табл. 11).
При деца в предучилищна и училищна възраст АН се измерва по аускултаторния метод на Коротков с живачен или анероиден сфигмоманометър, с подходящи за възрастта размери на маншетата. Тя се поставя на дясната ръка на 1 см над кубиталната гънка. Изследваното дете е седнало, като ръката му е на нивото на сърцето. Артериалното налягане се измерва трикратно последователно. Систолното АН се отчита при появата на I тон (I фаза на Коротков), диастолното АН - при пълното изчезване на тоновете (V фаза на Коротков). Отчитането се извършва с точност до 2 мм Нg.
Ако най-ниската стойност на систолното и/или диастолното налягане от 3-те измервания превишава възрастовата норма (табл. 12), се налага измерването му още най-малко при 2 различни прегледа (в рамките на 1 - 2 месеца), както и измерването на пулса и АН на четирите крайника. Децата, показали повишено артериално налягане при трите различни прегледа, се насочват към съответния специалист за диагноза и диспансеризация.
Пулсовата честота се измерва палпаторно на а. radialis на дясната ръка за 60 сек. Времето се засича с хронометър (табл. 13). Задължително е двустранното изследване на пулса на а.femoralis, а ако това е невъзможно - на а.dorsalis pedis.
Забележки:
1. Сърдечната честота при здравите деца се характеризира с голяма вариабилност. Посочените стойности на сърдечната честота в таблицата отразяват възможните й отклонения при здрави деца.
2. При сърдечна честота, фиксирана постоянно в долната или горната граница за дадена възраст или близки до тези стойности, може да се подозира патология. В такива случаи е необходима кардиологична консултация.
2.4. Храносмилателна система
Изследват се устна кухина (език, устна лигавица, венци, тонзили, фаринкс, зъбен статус) и корем (палпират се слезка, черен дроб, търсят се туморни маси и наличие на локализирана болезненост).
2.5. Отделителна система
Succussio renalis (+/-), видими аномалии на уретрата.
2.6. Ендокринна система
2.6.1. Щитовидна жлеза
Основните клинични методи на изследването й са оглед и палпация, извършени в право или седнало положение на детето/ученика, при прякото й осветяване.
Определят се размерът, консистенцията, повърхността, болезнеността, наличието на нодули и евентуално съпътстващо увеличение на лимфни възли. Нормално всеки лоб е с размери, по-малки от крайната фаланга на палеца на изследваното лице.
Размерът на увеличената щитовидна жлеза се определя по 3-степенната скала на СЗО:
IА степен - жлезата се палпира, но не се вижда;
IБ степен - жлезата се палпира и се вижда при извита назад глава и шия;
II степен - жлезата се вижда ясно и при обичайно положение на главата и шията;
III степен - жлезата проминира, вижда се от дистанция и нерядко деформира релефа на шията; може да се открият симптоми на компресия (разширени вени на шията, дисфагия и др.); при тази степен е необходимо измерване на обиколката на шията.
Всяко увеличение на щитовидната жлеза над IБ степен и/или наличие на нодули изисква консултация с педиатър - ендокринолог.
2.6.2. Пубертетно развитие
Оценява се по развитието на вторичните полови белези (окосмяване на пубиса, аксилите и брадата, развитие на млечните жлези) и датата на първия мензис при момичетата/първата нощна полюция при момчетата.
Възрастта, в която настъпва пубертетът, е с много широки граници - от 9 - 10 до 15 г. при момичетата и от 11 до 17 - 18 г. при момчетата. Наблюдението на учениците трябва да започне преди този период. При съмнение за ранен или късен пубертет оценката се извършва по скалата на Танер (табл. 14) и се провеждат необходимите хормонални изследвания и консултации с ендокринолог.
2.6.3. Затлъстяване
Необходимо е да се наблюдават децата с наднормена телесна маса (между +1 и +2 стандартни отклонения от средната възрастова норма за телесната маса при съответен за възрастта ръст) и тези със затлъстяване.
Степента на затлъстяване се определя въз основа на следната класификация:
I степен - увеличение на телесната маса от 15 до 30 %;
II степен - увеличение на телесната маса от 31 до 50 %;
III степен - увеличение на телесната маса от 51 до 100 %;
IV степен - увеличение на телесната маса над 101 %.
Може да се използва показателят за индекс на телесната маса (ИТМ) = тегло : ръст2
Нормални стойности на ИТМ (индекс на телесна маса)
Нормални стойности - 18 - 24 кг/м2
Наднормено тегло - 25 - 29 кг/м2
Затлъстяване - >30 кг/м2
2.7. Нервна система
Търсят се данни за отпадна двигателно-неврологична симптоматика, изоставане в нервно-психичното развитие, гърчове и др., които да насочват към резидуална увреда.
При деца с нормално до момента развитие се отчитат новопоявили се неврологични симптоми (главоболие, парези, гърчове и др.), с оглед на установяване на патологичен процес (мозъчен тумор, съдова малформация, дистрофия). Особено внимание заслужават невротичните разстройства (тикове, заекване, страхови преживявания, поведенчески реакции и др.).
2.8. Анализатори
2.8.1. Зрителен анализатор
При деца до 3-годишна възраст освен с приетите обективни методи за изследване на зрителния орган информация за нарушения във функциите му се получава при определяне на нервно-психическото развитие (метод на Томова-Манова) и проследяване на отделните показатели.
При деца в предучилищна и училищна възраст зрителната острота и цветното зрение се изследват съответно със специални зрителни таблици и таблиците на Рабкин.
Показания за консултация с офталмолог при деца и ученици са:
а) липса на зенична реакция на светлина и обща двигателна реакция на Пайпер (при осветяване на всяко око се наблюдава присвиване на клепачите, отдръпване на главата назад и опистотонус);
б) липса на двуочна фиксация на предметите или светлинните източници и нарушена двуочна координация на движенията на очите (след 3-ия месец);
в) установяване на нистагъм, ограничение на движенията на едното или двете очи в определена посока и страбизъм;
г) установяване на ненормални по размери очни ябълки, птоза, "червено око", "бяла зеница";
д) установяване на рефракционни аномалии (миопия, хиперметропия, астигматизъм, анизометропия).
2.8.2. Слухов анализатор
При деца до 3-годишна възраст от значение за диагнозата са анамнезата, обективните методи на изследване и определянето на нервно-психичното развитие (метод на В. Манова-Томова) и проследяване на определени показатели.
При деца в предучилищна и училищна възраст диагнозата се поставя въз основа на анамнезата и чрез пряк контакт, при който се установява степента на развитието на говора.
Провежда се тест с говор или шепот (детето трябва да повтаря това, което чува при говор или шепот за всяко ухо поотделно, без да вижда устата на лекаря).
При съмнение за намаление на слуха или липса на такъв децата се насочват към оториноларинголог и евентуално рехабилитация на слуха и говора.
2.9. Опорно-двигателна система
2.9.1. Изследване на гръбначен стълб, гръден кош и крайници
Изследват се в предучилищна и училищна възраст, като в повечето случаи изискват консултации с ортопед.
При прегледа детето трябва да бъде съблечено по гащета, босо и да е стъпило на равна плоскост, като предварително се измерва дължината на долните крайници. Ходилата са събрани в петите, леко отведени откъм пръстите, коленете - изпънати, а ръцете - свободно отпуснати до тялото. Тялото и главата са в обичайното изправено положение без допълнително напрежение на гръбначната и коремна мускулатура.
Огледът се извършва отпред, отстрани и отзад.
При оглед отпред се преценяват:
- позицията на главата;
- симетричността на двете лицеви половини;
- симетричността на шийно-раменните линии;
- общата конфигурация и симетричността на гръдния кош;
- формата на големите гръдни мускули (евентуално липсата им);
- формата и симетричността на гърдите (мамилите);
- деформациите на предната гръдна стена (гръдна кост, ребра);
- симетричността на талийните триъгълници.
При оглед отстрани се преценяват:
- нормалните физиологични извивки на гръбначния стълб (гръдна кифоза и лумбална лордоза) и евентуалното им намаляване или увеличаване;
- позицията на шията и главата в сагиталната равнина и тялото;
- позицията на раменете и долните ъгли на лопатките, коремния и гръдния контур (хлътнали или изпъкнали) и взаиморазположението им.
Промените в посочените позиции, контури и взаимоотношения се установяват чрез:
- тест за волево напрягане на гръбначната и коремната мускулатура, при който детето се подканя да застане в позиция "мирно";
- тест на Адамс - детето се навежда напред със свободно отпуснати надолу ръце и глава;
- напрягане на гръбначната мускулатура при лежаща позиция на детето по корем на твърда кушетка - лицев лег.
При оглед отзад се преценява:
- правилната вертикална позиция на тялото, евентуално наличие на наклон встрани чрез прокарване на отвес от протуберанция окципиталис екстерна или бодилковия израстък на 7-ия шиен прешлен (нормално тази линия минава през интерглутеалната гънка);
- хоризонталната позиция и симетричността на раменете;
- разположението, нивото и симетричността на лопатките и особено на долните им ъгли;
- симетричността на талийните триъгълници;
- хоризонталната позиция на таза, респ. на хълбочните гребени.
Чрез палпация се проследява редът на бодилковите израстъци, като върховете им се маркират с дермографичен молив (флумастер).
а) Неправилно телодържане (неправилна стойка)
Характеризира се с функционални отклонения от нормалната стойка, които променят позицията на гръбначния стълб в пространството и взаиморазположението на главата, шията, раменния пояс, ръцете, туловището, таза и краката. При неправилното телодържане не се установяват фиксирани (структурни) изкривявания на гръбначния стълб във фронталната, сагиталната и транзверзалната равнина. Липсват ротация на прешлените, респ. ребрен гибус или мускулен вал, и дефицит в подвижността на гръбначния стълб. Установените отклонения и асиметрии се коригират при прилагане на теста за волево напрягане на гръбначната и коремната мускулатура, теста на Адамс и при лицев лег.
б) Сколиоза
Представлява странично изкривяване на гръбначния стълб, при което е налице и ротация на включените в кривата прешлени. Възможно е и абнормна промяна във величината на сагиталните извивки. По този начин се получава сложно патологично разположение на гръбначния стълб в пространството спрямо фронталната, сагиталната и транзверзалната равнина. Съществен белег е наличието на фиксирани структурни промени и ротация на прешлените, които обуславят оформянето на ребрен гибус в областта на гръдния кош, респ. неговото деформиране и/или мускулен вал в поясния отдел със скосяване на таза, водещо до функционална разлика в дължината на долните крайници. При волево напрягане на мускулатурата, лицев лег и навеждане напред изкривяването не се коригира напълно.
Различават се 4 степени на сколиоза (клинична класификация на В. Д. Чаклин, 1957 г.):
I степен: ъгълът на сколиозата е до 10°. Установява се:
- лека разлика в нивото на раменете;
- линията на бодилковите израстъци е отклонена леко странично;
- при затегляне на болния за главата тази линия, маркирана с дермографичен молив (флумастер), се изправя;
- при оглед отпред има асиметрия на мамилите; посочените симптоми са изразени слабо и е необходимо внимателно изследване и умение, за да се забележат; при тази степен на сколиоза от особена важност е тестът на Адамс, чрез който се установява леко изразен ребрен гибус.
II степен: ъгълът на сколиозата е от 10 градуса до 25 градуса. Всички описани за I степен симптоми са изразени по-отчетливо. Ротацията е по-голяма. Пасивното коригиране чрез затегляне на главата нагоре от медицинската сестра, застанала пред детето, е частично.
III степен: ъгълът на сколиозата е от 25 градуса до 50 градуса. Всички симптоми на първа и втора степен са силно изразени:
- ъглите на лопатките са асиметрични;
- изпъкването на долния ъгъл на лопатката и ребрената гърбица откъм страната на конвекситета са значителни и се забелязват и под дрехите;
- наклонът на раменете не съвпада с този на таза;
- налице е деформиране на гръдния кош с изпъкване отпред, на противоположната страна на задната ребрена гърбица;
- отчетливо е изразен симптомът на мускулния вал в поясния отдел, което е сигурен белег за ротация на прешлените в зоната на гръбначното изкривяване.
IV степен: ъгълът на сколиозата е над 50 градуса. Всички посочени симптоми са силно изразени:
- изкривяването е фиксирано;
- гръдният кош е силно деформиран;
- при по-ниските сколиози тазът е силно скосен;
- налице е функционална разлика в дължината на долните крайници.
в) Кифоза - абнормно фиксирано увеличаване на физиологичната кифоза в гръдния дял на гръбначния стълб. Диагностицира се при оглед в профил. При волево напрягане на гръбначната мускулатура, пасивно изтегляне на главата нагоре и в положение на лицев лег деформацията не се коригира. При теста на Адамс и тангенциално наблюдаване на гърба отстрани деформацията изпъква по-ясно.
г) Кифосколиоза - смесена форма на деформация на гръбначния стълб в предно-задна и латерална равнина.
д) Лордоза - абнормно увеличаване на физиологичната лордоза в лумбалния дял на гръбначния стълб. Диагностицира се в профил. При фиксирана лордоза повдигането на сгънат ляв или десен крак към гърдите изглажда деформацията, а ако тя се коригира, се касае за неправилна стойка.
е) Деформации на гръдния кош - хлътнал (обущарски) и изпъкнал (птичи).
Диагностицират се при оглед на тялото във фас и профил.
ж) Ортопедични дефекти на долните крайници
Соха vаrа соngenita - крайникът е скъсен и детето куца без болка.
Соха vаrа adolescentium - детето куца, има болка при ходене. Установява се флексионна абдукторна и външноротаторна контрактура (ФАБЕР тест).
Соха valga antetora - децата седят в "телевизионна позиция" и ходят с увеличена вътрешна ротация на крачето.
Деформации на коляното (genu varum, valgum, recurvatum), криви крачета (реs equinovarus, planovalgus и др.) и разлика в дължината на крайниците.
2.9.2. Изследване на тазобедрена става
Тазобедрената става задължително се изследва при новородени, кърмачета и особено при "рисковата група" деца, обособена въз основа на следните анамнестични и клинични данни: обременена фамилна анамнеза по отношение на луксация на тазобедрената става; женски пол, дете от първо раждане, седалищно предлежание цезарово сечение поради седалищно предлежание; олигохидрамнион; многоплодна бременност; липса на флексионна контрактура на тазобедрената става; кос таз; външна ротация на крайника и екстензионна контрактура на коляното; други вродени аномалии (тортиколис, плагиоцефалия, сколиоза, криви крачета - реs equinovarus, pes planovalgus, pes calcaneovalgus, pes metatarsovarus).
Новороденото може да има: здрава става; нестабилна става, която може да се сублуксира или луксира; луксирана става, при която главата е изцяло извън ацетабулума и може да се намести чрез теста на Маркс-Ортолани.
а) Вродено изкълчване на тазобедрената става, при което се различават две основни разновидности:
- тератогенно, появяващо се рано - in utero, с тежки контрактури на меките тъкани с изразено изместване на бедрената глава и се придружава от други тежки малформации (артрогрипоза, миеломенингоцеле и др.);
- типично, настъпващо пренатално, перинатално и се диагностицира при иначе здрави деца.
При новородени и кърмачета до края на 2-рия месец от значение за диагнозата са:
Тест на Маркс-Ортолани
Детето се поставя по гръб върху твърда маса или дюшече. Необходимо е да се изчака детето да се успокои и отпусне. Всяка става се изследва поотделно. С едната ръка се стабилизира тазът. С другата ръка от тестуваната страна колянната става се сгъва под остър ъгъл, а тазобедрената - до 90°. Върховете на средния пръст и показалеца се поставят върху големия трохантер по латералната страна на бедрото, а палецът лежи напряко на коляното. Палецът не трябва да бъде върху малкия трохантер на бедрения триъгълник, защото натискът в тази област е болезнен. Върховете на пръстите не трябва да се забиват в меките тъкани.
При внимателно абдуциране на бедрото може да се почувства, а в някои случаи да се чуе т.нар. "щракане на наместването" - изкълчената бедрена глава се плъзга зад задния ръб на ацетабулума и влиза в ацетабуларната ямка.
След това бедрото се аддуцира, при което бедрената глава излиза от ацетабулума отново с щракане - "щракане на изместването".
Двете стави се флектират, като нетестуваната става е във флексия от 90 градуса и лека абдукция. Тестуваната става е във флексия 45 градуса - 60 градуса и лека аддукция. Поставят се вторият и третият пръст върху големия трохантер върху латералната част на бедрото, а палецът - по медиалната долна част на бедрото. Коляното на детето лежи в дланта на лекаря. При това положение, натискайки внимателно по надлъжната ос на бедрото, изследващият се стреми да измести бедрената глава от ацетабулума. В случай че се касае за "става, която може да се луксира", бедрената глава ще се измести изцяло от ацетабулума с феномена "щракане на изместването". При освобождаване от натиск с палеца и внимателна абдукция и флексия на бедрото бедрената глава се връща в ацетабулума с феномена "щракане на наместването".
Тест на Палмен
Чрез него се диагностицира нестабилна тазобедрена става, която може да се сублуксира.
Детето се изследва както при теста на Барлоу.
Тестуваната става се поставя в по-голяма аддукция и екстензия, т.е. в по-нестабилно положение. При "става, която може да се сублуксира" бедрената глава не излиза изцяло от ацетабулума, но опъва еластичните връзки и капсулата. Характерно е усещането за "телескопиращо", "пружиниращо", "плъзгащо" движение в ставата. Бедрената глава обаче не може да бъде избутана назад от ацетабулума. Не се получава феноменът "щракане на изместването". При отпускане на натиска по надлъжната ос на бедрото се усеща избутване на коляното върху дланта и наместването на главата в ацетабулума, но без феномена "щракане на наместването".
При нестабилните тазобедрени стави анатомичните елементи са нормални и затова сонографиите и рентгенографиите не показват отклонения.
IV. Психично развитие на деца от ранна и предучилищна възраст
1. Изследване на нервно-психичното развитие на деца до 3-годишна възраст
Използва се методът на В. Манова-Томова (табл. 15 и 16). Отчитат се отделните показатели за развитието на детето в съответната възраст.
Данните за изпълнението им се вземат от майките и/или личното наблюдение на детето.
За децата, отглеждани в детски ясли и ДМД, се изчислява коефициентът на психичното развитие (КоР), като се отчитат изпълнените показатели (ВР) и съответната календарна възраст на детето (КВ). Използва се следната формула:
| ВР x 100 | |
| КоР = | ___________. |
| КВ |
През първата година изпълнението на един показател има стойност, равна на една седмица, през втората - на 1/2 месец и през третата - на 1 месец.
Според стойностите на КоР се обособяват следните нормативни групи:
| КоР: | над 120 - много високо психично развитие |
| 110 - 119 - високо; | |
| 90 - 109 - нормално; | |
| 80 - 89 - слабо; | |
| 70 - 79 - гранично. |
| Таблица 1 |
| Ръст и телесна маса |
| Възраст | Ръст (см) | Телесна маса (кг) |
| мъже | жени | мъже | жени | |
| х +/-s | х +/- s | х +/- s | х +/-s |
| 0 м. | 53,1 | 2,1 | 52,5 | 2,1 | 3,9 | 0,5 | 3,8 | 0,6 |
| 1 м. | 54,5 | 3,2 | 53,8 | 3,1 | 4,4 | 0,8 | 4,1 | 0,7 |
| 2 м. | 59,3 | 3,1 | 57,9 | 3,0 | 5,6 | 0,8 | 5,2 | 0,8 |
| 3 м. | 62,3 | 2,9 | 60,9 | 3,1 | 6,4 | 0,8 | 6,0 | 0,8 |
| 4 м. | 64,7 | 3,4 | 63,6 | 3,1 | 7,1 | 0,9 | 6,7 | 0,8 |
| 5 м. | 67,0 | 3,1 | 65,4 | 2,9 | 7,7 | 0,9 | 7,2 | 0,9 |
| 6 м. | 69,0 | 2,8 | 67,4 | 3,1 | 8,4 | 1,0 | 7,8 | 0,9 |
| 7 м. | 70,6 | 2,9 | 68,3 | 3,1 | 8,8 | 1,0 | 8,1 | 0,9 |
| 8 м. | 71,9 | 3,1 | 70,1 | 3,1 | 9,3 | 1,2 | 8,6 | 1,0 |
| 9 м. | 72,9 | 2,8 | 71,6 | 3,1 | 9,6 | 1,1 | 9,0 | 1,1 |
| 10 м. | 74,5 | 3,7 | 72,9 | 3,1 | 9,9 | 1,2 | 9,3 | 1,0 |
| 11 м. | 75,6 | 3,3 | 74,4 | 3,2 | 10,2 | 1,2 | 9,7 | 1,2 |
| 1 г. | 78,0 | 3,7 | 76,3 | 3,3 | 10,7 | 1,2 | 10,1 | 1,2 |
| 1 г. 3 м. | 80,8 | 4,1 | 79,8 | 3,8 | 11,3 | 1,3 | 10,8 | 1,2 |
| 1 г. 6 м. | 83,7 | 3,6 | 81,7 | 3,6 | 12,1 | 1,3 | 11,4 | 1,3 |
| 1 г. 9 м. | 85,6 | 4,8 | 84,8 | 4,5 | 12,3 | 1,4 | 12,0 | 1,4 |
| 2 г. | 88,3 | 4,8 | 87,5 | 4,6 | 12,9 | 1,5 | 12,5 | 1,4 |
| 2 г. 3 м. | 90,6 | 4,8 | 90,1 | 4,8 | 13,6 | 1,6 | 13,2 | 1,6 |
| 2 г. 6 м. | 92,6 | 5,1 | 91,6 | 4,9 | 14,1 | 1,6 | 13,6 | 1,7 |
| 2 г. 9 м. | 94,7 | 5,4 | 93,1 | 5,2 | 14,5 | 1,7 | 13,9 | 1,6 |
| 3 г. | 98,7 | 4,7 | 96,8 | 4,7 | 16,0 | 2,3 | 15,4 | 2,1 |
| 3 г. 6 м. | 101,2 | 5,6 | 101,1 | 5,3 | 16,8 | 2,3 | 16,4 | 2,2 |
| 4 г. | 104,4 | 5,1 | 103,8 | 5,2 | 17,5 | 2,3 | 17,2 | 2,4 |
| 4 г. 6 м. | 108,1 | 5,6 | 107,3 | 5,4 | 18,8 | 2,6 | 18,3 | 2,5 |
| 5 г. | 111,8 | 5,6 | 111,4 | 5,9 | 19,8 | 2,8 | 19,8 | 2,9 |
| 5 г. 6 м. | 114,6 | 6,1 | 113,2 | 5,8 | 21,0 | 3,1 | 20,3 | 3,1 |
| 6 г. | 117,4 | 6,3 | 116,8 | 6,1 | 22,3 | 3,4 | 21,9 | 3,6 |
| 6 г. 6 м. | 120,6 | 5,8 | 120,4 | 5,6 | 23,6 | 3,6 | 23,1 | 3,6 |
| 7 г. | 125,0 | 6,0 | 124,6 | 5,5 | 25,4 | 4,2 | 25,2 | 4,1 |
| 8 г. | 130,6 | 7,3 | 129,4 | 6,3 | 28,0 | 5,0 | 27,7 | 5,4 |
| 9 г. | 135,2 | 6,4 | 135,6 | 6,4 | 31,3 | 5,5 | 31,0 | 5,3 |
| 10 г. | 140,9 | 6,4 | 141,4 | 5,7 | 35,2 | 6,5 | 35,6 | 7,5 |
| 11 г. | 145,8 | 7,5 | 147,2 | 5,7 | 38,6 | 7,4 | 39,3 | 7,8 |
| 12 г. | 151,0 | 8,0 | 153,1 | 6,9 | 43,3 | 8,7 | 45,4 | 8,6 |
| 13 г. | 158,3 | 8,4 | 157,2 | 6,6 | 49,7 | 10,1 | 49,9 | 9,2 |
| 14 г. | 165,6 | 8,1 | 159,2 | 5,8 | 56,2 | 10,5 | 53,8 | 8,4 |
| 15 г. | 169,6 | 7,7 | 159,9 | 5,6 | 60,4 | 10,1 | 56,6 | 8,2 |
| 16 г. | 172,3 | 7,1 | 160,7 | 6,1 | 64,5 | 9,4 | 57,3 | 7,7 |
| 17 г. | 173,8 | 6,4 | 161,2 | 5,8 | 67,9 | 8,9 | 58,1 | 8,1 |
| 18 г. | 172,3 | 6,3 | 161,4 | 6,0 | 69,6 | 7,8 | 58,4 | 8,3 |
| Таблица 2 |
| Обиколка на главата (см) |
| Възраст | Мъже | Жени |
| х +/- s | х +/- s |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| 0 м. | 36,6 | 1,6 | 36,1 | 1,8 |
| 1 м. | 37,3 | 2,1 | 36,6 | 2,1 |
| 2 м. | 39,7 | 1,4 | 38,8 | 1,6 |
| 3 м. | 41,0 | 1,5 | 40,0 | 1,6 |
| 4 м. | 42,0 | 1,7 | 41,1 | 1,6 |
| 5 м. | 43,0 | 1,5 | 42,1 | 1,6 |
| 6 м. | 44,1 | 1,5 | 42,9 | 1,6 |
| 7 м. | 44,5 | 1,7 | 43,4 | 1,4 |
| 8 м. | 45,2 | 1,6 | 44,2 | 1,5 |
| 9 м. | 45,6 | 1,4 | 44,6 | 1,5 |
| 10 м. | 46,2 | 1,6 | 45,1 | 1,4 |
| 11 м. | 46,5 | 1,5 | 45,6 | 1,5 |
| 1 г. | 47,0 | 1,7 | 46,0 | 1,6 |
| 1 г. 3 м. | 47,3 | 1,8 | 46,5 | 1,4 |
| 1 г. 6 м. | 47,7 | 1,5 | 47,1 | 1,6 |
| 1 г. 9 м. | 48,3 | 1,6 | 47,6 | 1,6 |
| 2 г. | 48,7 | 1,7 | 47,9 | 1,6 |
| 2 г. 3 м. | 49,1 | 1,6 | 48,3 | 1,5 |
| 2 г. 6 м. | 49,5 | 1,6 | 48,5 | 1,8 |
| 2 г. 9 м. | 49,9 | 1,5 | 48,8 | 1,6 |
| 3 г. | 50,3 | 1,9 | 49,4 | 2,1 |
| 3 г. 6 м. | 50,7 | 1,8 | 49,6 | 1,9 |
| 4 г. | 51,1 | 2,0 | 49,9 | 2,0 |
| 4 г. 6 м. | 51,4 | 1,6 | 50,2 | 1,7 |
| 5 г. | 51,5 | 1,6 | 50,4 | 1,6 |
| 5 г. 6 м. | 51,6 | 1,6 | 50,7 | 1,6 |
| 6 г. | 51,9 | 1,7 | 50,9 | 1,8 |
| 6 г. 6 м. | 52,0 | 1,8 | 51,0 | 1,6 |
| 7 г. | 52,4 | 1,7 | 51,4 | 1,9 |
| 8 г. | 52,6 | 1,9 | 51,9 | 1,8 |
| 9 г. | 53,2 | 1,8 | 52,3 | 1,6 |
| 10 г. | 53,6 | 1,8 | 52,7 | 1,7 |
| 11 г. | 53,6 | 2,1 | 53,0 | 1,6 |
| 12 г. | 54,0 | 1,7 | 53,9 | 1,9 |
| 13 г. | 54,6 | 2,2 | 54,1 | 1,8 |
| 14 г. | 55,4 | 1,9 | 54,4 | 1,6 |
| 15 г. | 55,8 | 1,9 | 54,6 | 1,7 |
| 16 г. | 56,2 | 1,8 | 54,7 | 1,7 |
| 17 г. | 56,5 | 1,8 | 54,7 | 1,6 |
| 18 г. | 56,2 | 1,6 | 55,0 | 2,0 |
| Таблица 3 |
| Обиколка на гърдите при пауза (см) |
| Възраст | Мъже | Жени |
| х +/- s | х +/- s |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| 0 м. | 35,4 | 2,1 | 35,1 | 2,2 |
| 1 м. | 36,5 | 2,9 | 35,9 | 2,7 |
| 2 м. | 39,7 | 2,5 | 38,6 | 2,4 |
| 3 м. | 41,3 | 2,2 | 40,2 | 2,4 |
| 4 м. | 42,8 | 2,3 | 41,9 | 2,3 |
| 5 м. | 43,9 | 2,3 | 43,0 | 2,6 |
| 6 м. | 45,3 | 2,4 | 43,9 | 2,6 |
| 7 м. | 45,7 | 2,5 | 44,5 | 2,4 |
| 8 м. | 46,6 | 2,4 | 45,5 | 2,3 |
| 9 м. | 47,0 | 2,4 | 46,0 | 2,3 |
| 10 м. | 47,4 | 2,4 | 46,0 | 2,3 |
| 11 м. | 47,9 | 2,6 | 46,9 | 2,3 |
| 1 г. | 48,5 | 2,4 | 47,4 | 2,4 |
| 1 г. 3 м. | 49,4 | 2,6 | 48,2 | 2,5 |
| 1 г. 6 м. | 50,4 | 2,5 | 49,1 | 2,7 |
| 1 г. 9 м. | 50,6 | 2,4 | 49,9 | 2,4 |
| 2 г. | 51,4 | 2,7 | 50,1 | 2,5 |
| 2 г. 3 м. | 52,0 | 2,7 | 50,9 | 2,5 |
| 2 г. 6 м. | 52,3 | 2,5 | 51,2 | 2,6 |
| 2 г. 9 м. | 52,7 | 2,6 | 51,5 | 2,4 |
| 3 г. | 53,3 | 2,9 | 52,2 | 3,0 |
| 3 г. 6 м. | 53,6 | 2,7 | 52,9 | 3,0 |
| 4 г. | 54,6 | 2,9 | 53,6 | 3,0 |
| 4 г. 6 м. | 55,6 | 3,1 | 54,4 | 3,4 |
| 5 г. | 56,5 | 3,5 | 55,4 | 3,6 |
| 5 г. 6 м. | 57,4 | 3,3 | 55,7 | 3,5 |
| 6 г. | 58,2 | 3,6 | 56,9 | 3,9 |
| 6 г. 6 м. | 59,4 | 3,8 | 57,7 | 4,1 |
| 7 г. | 60,6 | 3,7 | 59,2 | 4,1 |
| 8 г. | 62,5 | 4,8 | 61,3 | 4,9 |
| 9 г. | 64,3 | 4,6 | 63,1 | 5,0 |
| 10 г. | 67,5 | 5,5 | 65,9 | 6,3 |
| 11 г. | 69,3 | 5,8 | 67,7 | 6,1 |
| 12 г. | 72,1 | 6,6 | 70,9 | 6,1 |
| 13 г. | 76,1 | 7,2 | 72,9 | 6,2 |
| 14 г. | 80,1 | 6,8 | 75,3 | 6,6 |
| 15 г. | 82,5 | 6,6 | 76,4 | 6,5 |
| 16 г. | 84,9 | 6,2 | 76,5 | 6,8 |
| 17 г. | 87,2 | 6,9 | 77,2 | 6,6 |
| 18 г. | 88,1 | 5,4 | 78,8 | 7,0 |
| Таблица 4 |
| Обиколка на гърдите (см) |
| Възраст | При вдишване | При издишване |
| мъже | жени | мъже | жени | |
| х +/- s | х +/- s | х +/- s | х +/- s |
| 3 г. | 55,6 | 3,2 | 54,4 | 3,2 | 52,3 | 3,2 | 51,2 | 3,0 |
| 3 г. 6 м. | 56,2 | 3,1 | 55,4 | 3,3 | 52,7 | 3,3 | 51,8 | 2,9 |
| 4 г. | 57,3 | 3,2 | 56,1 | 3,3 | 53,5 | 3,3 | 52,5 | 3,1 |
| 4 г. 6 м. | 58,7 | 3,4 | 57,2 | 3,4 | 54,5 | 3,4 | 53,4 | 3,4 |
| 5 г. | 59,6 | 3,7 | 58,9 | 3,7 | 55,4 | 3,8 | 54,4 | 3,4 |
| 5 г. 6 м. | 60,7 | 3,7 | 58,9 | 3,7 | 56,1 | 3,9 | 54,6 | 3,3 |
| 6 г. | 61,6 | 3,9 | 60,4 | 3,9 | 56,9 | 4,1 | 55,6 | 3,7 |
| 6 г. 6 м. | 63,3 | 4,2 | 61,6 | 4,2 | 58,1 | 4,3 | 56,5 | 4,1 |
| 7 г. | 65,2 | 4,4 | 63,5 | 4,4 | 59,2 | 4,5 | 57,8 | 4,1 |
| 8 г. | 67,3 | 5,4 | 65,7 | 5,4 | 60,8 | 5,2 | 59,6 | 4,7 |
| 9 г. | 69,4 | 5,4 | 67,7 | 5,4 | 62,6 | 5,0 | 61,5 | 5,0 |
| 10 г. | 72,5 | 5,3 | 70,8 | 5,3 | 65,8 | 6,3 | 64,1 | 6,3 |
| 11 г. | 74,8 | 6,1 | 72,9 | 6,1 | 67,5 | 6,4 | 65,9 | 5,8 |
| 12 г. | 77,9 | 6,7 | 75,8 | 6,7 | 70,2 | 6,3 | 69,2 | 6,4 |
| 13 г. | 82,1 | 7,4 | 77,8 | 7,4 | 74,1 | 6,3 | 71,0 | 6,3 |
| 14 г. | 86,1 | 6,9 | 80,4 | 6,9 | 77,8 | 6,8 | 73,2 | 6,6 |
| 15 г. | 88,9 | 6,7 | 81,3 | 6,7 | 80,1 | 6,7 | 74,2 | 6,4 |
| 16 г. | 91,2 | 6,3 | 81,9 | 6,3 | 82,4 | 6,9 | 74,4 | 6,8 |
| 17 г. | 93,7 | 6,0 | 82,3 | 6,0 | 84,4 | 6,8 | 75,0 | 6,5 |
| 18 г. | 94,5 | 5,7 | 83,8 | 5,7 | 86,0 | 6,3 | 76,6 | 6,9 |
| Таблица 5 |
| Сила на дясната и лявата ръка (кг) |
| Възраст | Дясна ръка | Лява ръка |
| мъже | жени | мъже | жени | |
| х +/- s | х +/- s | х +/- s | х +/- s |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 |
| 3 г. | 4,7 | 2,4 | 4,1 | 1,7 | 4,4 | 2,2 | 3,9 | 1,9 |
| 3 г. 6 м. | 4,9 | 2,0 | 4,8 | 2,0 | 4,6 | 1,9 | 4,6 | 2,4 |
| 4 г. | 6,2 | 2,2 | 5,1 | 1,8 | 5,7 | 2,2 | 4,8 | 1,8 |
| 4 г. 6 м. | 6,8 | 2,4 | 6,0 | 2,2 | 6,4 | 2,4 | 5,7 | 2,1 |
| 5 г. | 8,1 | 2,9 | 6,7 | 2,5 | 7,5 | 2,8 | 6,2 | 2,3 |
| 5 г. 6 м. | 9,1 | 3,1 | 7,4 | 2,7 | 8,4 | 3,2 | 7,3 | 2,8 |
| 6 г. | 10,2 | 3,2 | 8,4 | 2,8 | 9,5 | 2,9 | 7,9 | 2,9 |
| 6 г. 6 м. | 11,1 | 3,3 | 9,4 | 3,2 | 10,3 | 3,2 | 8,8 | 2,9 |
| 7 г. | 12,7 | 3,6 | 10,9 | 3,0 | 11,7 | 3,2 | 10,2 | 3,0 |
| 8 г. | 14,5 | 3,6 | 13,0 | 3,2 | 13,5 | 3,6 | 12,2 | 3,1 |
| 9 г. | 16,7 | 3,9 | 14,4 | 3,6 | 15,3 | 3,9 | 13,4 | 3,5 |
| 10 г. | 19,4 | 4,7 | 16,2 | 4,3 | 17,4 | 4,3 | 15,1 | 4,1 |
| 11 г. | 21,6 | 4,7 | 19,3 | 4,8 | 20,0 | 4,3 | 17,8 | 4,5 |
| 12 г. | 25,2 | 6,1 | 22,5 | 5,1 | 23,1 | 6,1 | 24,0 | 4,7 |
| 13 г. | 34,0 | 7,9 | 24,9 | 5,2 | 27,7 | 7,7 | 22,5 | 5,5 |
| 14 г. | 37,0 | 8,9 | 26,9 | 5,4 | 34,1 | 8,4 | 24,4 | 5,5 |
| 15 г. | 42,5 | 9,6 | 27,9 | 6,3 | 39,1 | 9,3 | 25,7 | 6,1 |
| 16 г. | 45,7 | 9,9 | 29,0 | 6,4 | 42,0 | 8,9 | 26,5 | 5,8 |
| 17 г. | 48,3 | 8,4 | 28,8 | 6,1 | 44,6 | 8,6 | 26,1 | 5,9 |
| 18 г. | 52,9 | 10,8 | 27,2 | 9,7 | 47,4 | 9,9 | 24,7 | 9,1 |
| Таблица 6 |
| Гладко бягане (м/сек) |
| Бягане 60 м (40 м под 7 г.) |
| Възраст | мъже | жени |
| х +/- s | х +/- s |
| 3 г. | 16,0 | 3,4 | 16,7 | 3,7 |
| 3 г. 6м. | 14,8 | 3,2 | 15,4 | 3,4 |
| 4 г. | 13,2 | 2,7 | 13,9 | 2,9 |
| 4 г. 6м. | 12,6 | 2,8 | 13,5 | 2,9 |
| 5 г. | 11,5 | 2,5 | 12,1 | 2,4 |
| 5 г. 6м. | 11,1 | 2,3 | 11,9 | 2,5 |
| 6 г. | 10,9 | 2,6 | 11,3 | 2,6 |
| 6 г. 6м. | 10,2 | 2,3 | 11,1 | 2,6 |
| 7 г. | 13,0 | 2,0 | 13,5 | 1,7 |
| 8 г. | 12,0 | 1,5 | 12,9 | 1,5 |
| 9 г. | 11,6 | 1,1 | 12,3 | 1,4 |
| 10 г. | 11,2 | 1,2 | 12,2 | 1,7 |
| 11 г. | 10,9 | 1,2 | 11,2 | 1,4 |
| 12 г. | 10,8 | 1,5 | 11,1 | 1,3 |
| 13 г. | 10,2 | 1,1 | 10,9 | 1,4 |
| 14 г. | 9,8 | 1,4 | 11,3 | 1,7 |
| 15 г. | 9,4 | 1,4 | 11,2 | 1,9 |
| 16 г. | 9,2 | 1,3 | 10,9 | 1,4 |
| 17 г. | 9,1 | 1,2 | 11,1 | 1,6 |
| 18 г. | 9,4 | 1,3 | 12,2 | 2,2 |
| Таблица 7 |
| Скок на дължина от място с два крака (см) |
| Възраст | мъже | жени |
| х +/- s | х +/- s |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 |
| 3 г. | 44,4 | 15,3 | 40,6 | 14,1 |
| 3 г. 6 м. | 51,6 | 16,8 | 47,6 | 16,1 |
| 4 г. | 65,5 | 20,6 | 62,1 | 20,1 |
| 4 г. 6 м. | 74,5 | 21,1 | 65,8 | 18,8 |
| 5 г. | 86,1 | 21,1 | 79,0 | 21,3 |
| 5 г. 6 м. | 88,1 | 21,9 | 84,0 | 20,8 |
| 6 г. | 96,1 | 21,2 | 89,8 | 21,9 |
| 6 г. 6 м. | 103,9 | 21,4 | 96,4 | 20,4 |
| 7 г. | 116,4 | 22,5 | 108,8 | 19,4 |
| 8 г. | 130,6 | 22,7 | 119,7 | 20,6 |
| 9 г. | 139,5 | 21,6 | 130,2 | 20,8 |
| 10 г. | 144,8 | 22,5 | 135,8 | 21,3 |
| 11 г. | 154,0 | 22,2 | 145,7 | 25,6 |
| 12 г. | 163,8 | 25,8 | 150,1 | 24,6 |
| 13 г. | 173,3 | 27,4 | 157,1 | 28,3 |
| 14 г. | 185,9 | 32,6 | 152,2 | 29,3 |
| 15 г. | 195,0 | 30,8 | 152,7 | 28,0 |
| 16 г. | 198,9 | 33,2 | 154,4 | 31,1 |
| 17 г. | 200,1 | 34,6 | 152,7 | 29,6 |
| 18 г. | 192,5 | 30,2 | 136,7 | 31,4 |
| Таблица 8 |
| Хвърляне плътна топка 80 г със засилване (м) |
| Възраст | Дясна ръка | Лява ръка |
| мъже | жени | мъже | жени | |
| х +/- s | х +/- s | х +/- s | х +/- s |
| 3 г. | 3,5 | 1,7 | 3,1 | 1,7 | 2,5 | 1,2 | 2,2 | 1,0 |
| 3 г. 6 м. | 4,2 | 2,1 | 3,4 | 1,7 | 3,0 | 1,4 | 2,4 | 1,1 |
| 4 г. | 5,3 | 2,4 | 4,1 | 1,8 | 3,7 | 1,8 | 2,9 | 1,2 |
| 4 г. 6 м. | 6,1 | 3,0 | 4,5 | 2,1 | 4,2 | 1,9 | 3,2 | 1,4 |
| 5 г. | 7,1 | 3,4 | 5,2 | 2,3 | 4,9 | 2,3 | 3,8 | 1,5 |
| 5 г. 6 м. | 8,0 | 3,5 | 5,7 | 2,3 | 5,3 | 2,2 | 4,2 | 1,6 |
| 6 г. | 9,1 | 3,9 | 6,3 | 2,3 | 6,0 | 2,6 | 4,7 | 1,8 |
| 6 г. 6 м. | 9,9 | 3,9 | 7,4 | 3,2 | 6,3 | 2,4 | 5,2 | 2,0 |
| 7 г. | 14,3 | 6,1 | 9,1 | 4,2 | 8,0 | 3,2 | 6,3 | 2,5 |
| 8 г. | 18,1 | 6,9 | 11,1 | 4,5 | 9,7 | 4,2 | 7,2 | 2,4 |
| 9 г. | 21,6 | 7,8 | 13,5 | 5,4 | 10,9 | 4,9 | 8,4 | 3,0 |
| 10 г. | 25,3 | 7,9 | 15,3 | 5,8 | 12,8 | 5,6 | 9,7 | 3,4 |
| 11 г. | 28,9 | 7,7 | 19,0 | 6,9 | 14,1 | 6,4 | 11,4 | 3,9 |
| 12 г. | 31,9 | 8,7 | 19,7 | 7,4 | 15,7 | 6,9 | 12,3 | 5,0 |
| 13 г. | 35,6 | 9,3 | 22,1 | 7,6 | 16,8 | 7,1 | 13,1 | 4,7 |
| 14 г. | 38,8 | 9,7 | 22,4 | 7,1 | 18,7 | 8,1 | 13,1 | 5,0 |
| 15 г. | 40,9 | 11,1 | 22,4 | 8,9 | 19,4 | 8,7 | 12,9 | 5,8 |
| 16 г. | 45,2 | 13,8 | 23,7 | 8,8 | 21,5 | 10,4 | 13,7 | 5,4 |
| 17 г. | 48,5 | 11,6 | 24,9 | 9,4 | 22,8 | 9,8 | 14,5 | 6,4 |
| 18 г. | 53,2 | 11,1 | 24,9 | 8,4 | 27,4 | 11,0 | 13,4 | 5,9 |
| Таблица 9 |
| Максимален брой клякания за 20 сек (брой) |
| Възраст | Мъже | Жени |
| х +/- s | х +/- s |
| 3 г. | 11,1 | 3,8 | 10,9 | 3,6 |
| 3 г. 6 м. | 11,6 | 3,8 | 12,2 | 4,3 |
| 4 г. | 14,5 | 4,3 | 13,9 | 4,0 |
| 4 г. 6 м. | 14,4 | 4,0 | 14,6 | 3,8 |
| 5 г. | 16,0 | 3,8 | 15,7 | 3,9 |
| 5 г. 6 м. | 16,5 | 4,1 | 15,7 | 3,8 |
| 6 г. | 16,8 | 4,1 | 16,3 | 3,4 |
| 6 г. 6 м. | 17,3 | 3,8 | 16,4 | 3,6 |
| 7 г. | 18,5 | 4,1 | 18,0 | 4,2 |
| 8 г. | 19,1 | 3,9 | 18,4 | 3,6 |
| 9 г. | 19,5 | 3,9 | 18,8 | 3,6 |
| 10 г. | 19,2 | 3,5 | 18,3 | 3,3 |
| Таблица 9а |
| Физическа дееспособност след 10-годишна |
| възраст |
| Бягане 600 м за мъже, 300 м за жени (м/сек) |
| Възраст | 600 м - мъже | 300 м - жени |
| х +/- s | х +/- s |
| 10 г. | 164,4 | 32,3 | 93,5 | 23,8 |
| 11 г. | 158,9 | 28,6 | 85,8 | 24,8 |
| 12 г. | 153,9 | 27,9 | 81,0 | 20,5 |
| 13 г. | 147,4 | 24,8 | 79,9 | 19,1 |
| 14 г. | 143,6 | 24,2 | 82,3 | 20,6 |
| 15 г. | 138,9 | 24,4 | 81,7 | 23,2 |
| 16 г. | 136,3 | 22,8 | 83,8 | 24,0 |
| 17 г. | 137,6 | 23,6 | 84,0 | 20,7 |
| 18 г. | 135,8 | 19,4 | 90,3 | 24,6 |
| Таблица 10 |
| Видове маншети, подходящи за измерване на АН |
| Вид маншета | Широчина | Дължина |
| (см) | (см) | |
| За новородени | 2,5 - 4,0 | 5,0 - 9,0 |
| Бебешки | 4,0 - 6,0 | 11,5 - 18,0 |
| Детски | 7,5 - 9,0 | 17,0 - 19,0 |
| За възрастни | 11,5 - 13,0 | 22,0 - 26,0 |
| За дебела ръка | 14,0 - 15,0 | 30,5 - 33,0 |
| За бедро | 18,0 - 19,0 | 36,0 - 38,0 |
| Таблица 11 |
| Норми за стойностите на АН по метода |
| на Флъш (мм Hg) |
| Възраст | Средно АН | Средно АН |
| на китка | на глезен | |
| 1 - 5 дни | 46 + 8,0 | 37 + 7,0 |
| 1 - 3 месеца | 67 + 11,0 | 61 + 10,5 |
| 4 - 5 месеца | 73 + 9,5 | 68 + 10,0 |
| 7 - 9 месеца | 76 + 9,0 | 74 + 8,5 |
| 10 - 12 месеца | 76 + 14,0 | 79 + 8,5 |
| Таблица 12 |
| Стойности на АН (мм Hg) съобразно възрастта на детето |
| Възраст | Физиологични | Нормални, | Повишени |
| стойности на АН | но високи за | стойности | |
| възрастта стой- | (патологични) | ||
| ности на АН | на АН |
| сис- | диас- | сис- | диас- | сис- | диас- | |
| тол- | тол- | тол | тол- | тол- | тол- | |
| но на- | но на- | но на- | но на | но на- | но на | |
| лягане | лягане | лягане | лягане | лягане | лягане | |
| 2 г. | 75-104 | 40-64 | 105-109 | 65-69 | 110 | 70 |
| 3 г. | 80-104 | 40-64 | 105-109 | 65-69 | 110 | 70 |
| 4 г. | 80-109 | 40-69 | 105-109 | 70-74 | 110 | 75 |
| 5 г. | 80-109 | 40-69 | 110-114 | 70-74 | 115 | 75 |
| 6 г. | 80-109 | 40-69 | 110-114 | 70-74 | 115 | 75 |
| 7 г. | 80-109 | 40-69 | 110-117 | 69-74 | 118 | 75 |
| 8 г. | 85-109 | 50-69 | 110-117 | 69-74 | 118 | 75 |
| 9 г. | 85-109 | 50-69 | 110-119 | 70-74 | 120 | 75 |
| 10 г. | 90-114 | 50-69 | 115-119 | 70-79 | 120 | 80 |
| 11 г. | 90-114 | 50-69 | 115-119 | 70-79 | 120 | 80 |
| 12 г. | 90-119 | 50-69 | 130-124 | 70-79 | 125 | 80 |
| 13 г. | 90-120 | 52-74 | 122-129 | 75-79 | 130 | 80 |
| 14 г. | 90-125 | 55-75 | 130-139 | 76-79 | 140 | 80 |
| 15 г. | 95-125 | 60-79 | 130-139 | 80-84 | 140 | 85 |
| Таблица 13 |
| Сърдечна честота (удара/мин) |
| Възраст | Будно | Покой | Натоварване |
| в спокойно | по време | фебрилитет, | |
| състояние | на сън | неспокойствие, | |
| плач | |||
| Новородено | 100-180 | 80-160 | до 200 |
| 1 седм. | |||
| до 3 мес. | 100-220 | 80-200 | до 220 |
| 3 мес. - 2 г. | 80-150 | 70-120 | до 200 |
| 2 - 10 г. | 70-110 | 60-90 | до 200 |
| Над 10 г. | 55-90 | 50-90 | до 200 |
Таблица 14
Развитие на пубертета при момичета и момчета (по Танер)
I. Пубертетно развитие при момичета
А. Развитие на гърди (Телархе-М)
| 1 степен (М1) | - | предпубертетен стадий |
| 2 степен (М2) | - | палпира се само "бутон" |
| 3 степен (М3) | - | гърдите нарастват и в профил имат |
| релеф | ||
| 4 степен (М4) | - | мамилата и ареолата са конусовидни, |
| гърдите са почти оформени | ||
| 5 степен (М5) | - | мамилата изпъква над ареолата, |
| млечната жлеза е оформена |
Б. Пубисно окосмяване (Пубархе - По)
| 1 степен (По 1) | - | предпубертетен стадий |
| 2 степен (По 2) | - | единични косми или мъх пубисно |
| 3 степен (По 3) | - | редки косми по централната част на |
| пубиса, липсва оформена хоризон- | ||
| тална черта | ||
| 4 степен (По 4) | - | пубисното окосмяване е по-силно из- |
| разено, има оформена хоризонтална | ||
| линия | ||
| 5 степен (По 5) | - | пубисното окосмяване е както при |
| възрастни +леко окосмяване по вът- | ||
| решната страна на бедрата |
В. Аксиларно окосмяване
| I степен (А 1) | - | единични косми в аксилите |
| II степен (А 2) | - | непълно окосмяване |
| III степен (А 3) | - | пълно окосмяване, тип както при |
| възрастни |
Г. Менархе - дата на първия мензис
II. Пубертетно развитие при момчета
А. Генитални гонади+пенис
| 1 степен (Го 1) | - | предпубертетен стадий |
| 2 степен (Го 2) | - | леко отпускане на скроталната |
| торбичка | ||
| 3 степен (Го 3) | - | нарастване на гонадите и пениса |
| 4 степен (Го 4) | - | продължава нарастването на гонади- |
| те и пениса, по-интензивно оцветя- | ||
| ване на кожата на скротума | ||
| 5 степен (Го 5) | - | завършено развитие на скротума и |
| пениса |
Б. Пубисно окосмяване - момичетата, но при По 3 има окосмяване по корема и бедрата
В. Аксиларно окосмяване - степените на развитие са както при момичетата
Г. Окосмяване по лицето
| 1 степен | - | начално (мъх) |
| 2 степен | - | 1 степен < 2 степен < 3 степен |
| 3 степен | - | тип на възрастен |
Д. Първа нощна полюция - дата
| Таблица 15 |
| Психично развитие от 0 до 12 месеца |
| Сед- | Показатели | Криви на развитие | КоР |
| мици |
| 52 | 4.Г. Произнася 4 - 5 осмислени думи | Х | |||||||||||||
| 3. ЕС. Радва се, когато изпълни задача | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Поставя две кубчета едно над друго | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Пристъпва самостоятелно | Х | ||||||||||||||
| 48 | 4.Г. Опит за произнасяне първи думи | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Реагира с неудоволствие при забрана | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Пие самостоятелно от чашка | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Застоява се без опора | Х | ||||||||||||||
| 44 | 4.Г. Произнася звукоподражаниия | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Радва се при име на приятен човек | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Поставя кубче (топка) в кутия | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Ходи след подвижна опора | Х | ||||||||||||||
| 40 | 4.Г. Изпълнява поръчки при словесни указания | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Радва се при похвала "браво" | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Различно играе с различни играчки | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Ходи водено за ръка | Х | ||||||||||||||
| 36 | 4.Г. Произнася по подражание срички | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Прави "довиждане" с ръка | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Чука две кубчета едно в друго | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Пристъпва встрани | Х | ||||||||||||||
| 32 | 4.Г. Търси с поглед предмет при запитване | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Радва се при игра на криеница | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Настойчиво се добира до играчка | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Изправя се, хванато за опора | Х | ||||||||||||||
| 28 | 4.Г. Произнася продължителни звукосъчетания | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Радва се на приятен човек | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Заиграва се продължително с играчка | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Опитва се да сяда самостоятелно | Х | ||||||||||||||
| 24 | 4.Г. Произнася случайни звукосъчетания | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Вглежда се в образа си в огледало | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Само взема играчка и се заиграва | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Опитва се да пълзи | Х | ||||||||||||||
| 20 | 4.Г. Различава гласа и тона при говорене | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Различава познати и непознати хора | Х | ||||||||||||||
| 2.Г. Хваща подадена играчка и я задържа | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Обръща се от гръб на корем | Х | ||||||||||||||
| 16 | 4.Г. Произнася разнообразни звуци | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Смее се с глас при закачки | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Посяга и хваща висящи играчки | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Обръща глава по посока на звука | Х | ||||||||||||||
| 12 | 4.Г. Гука често и продължително | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Реагира оживено при говор | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Следи движещи се предмети (с глава) | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Държи глава изправена; опора на крака | Х | ||||||||||||||
| 8 | 4.Г. Издава тихи гладки и гърлени звуци | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Усмихва се, когато му говорят | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Следи с поглед движещи се предмети | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Задържа главата си, взето на ръце | Х | ||||||||||||||
| 4 | 4.Г. Издава неопределени викове и звуци | Х | |||||||||||||
| 3.ЕС. Вглежда се в човек, надвесен над него | Х | ||||||||||||||
| 2.Д. Трепва и се вслушва в силен звук | Х | ||||||||||||||
| 1.М. Изправя глава за късо време | Х | ||||||||||||||
| Възрастови периоди (седм.) | 4 | 8 | 12 | 16 | 20 | 24 | 28 | 32 | 36 | 40 | 44 | 48 | 52 | ||
| Възраст при изследването (седм.) |
Легенда: М - моторика; Д - сензорна дейност; ЕС - емоционално-социално развитие; Г - говор
| Таблица 16 |
| Оценка на психично развитие от 1 до 3 години |
| Мес. | Показатели на развитие | Криви на развитие | КоР |
| 36 | 6.Г. Може да разказва свързано | Х | |||||||
| 5.ЕС. В игрите се вживява в роля | Х | ||||||||
| 4.И. Рисува балон, ябълка и др. | Х | ||||||||
| 3.Н. Само се съблича и облича | Х | ||||||||
| 2.У. Вгнездява 5 кубчета | Х | ||||||||
| 1.М. Качва се и слиза по стълба без опора | Х | ||||||||
| 30 | 6.Г. Задава разнообразни въпроси | Х | |||||||
| 5.ЕС. Може да се убеди с думи | Х | ||||||||
| 4.И. Чертае крива затворена линия | Х | ||||||||
| 3.Н. Съобщава редовно за физиологичните си нужди | Х | ||||||||
| 2.У. Откопчава три копчета | Х | ||||||||
| 1.М. Тича значително добре | Х | ||||||||
| 24 | 6.Г. Задава първи въпроси | Х | |||||||
| 5.ЕС. Влиза във взаимодействие с деца | Х | ||||||||
| 4.И. Чертае вертикални и хоризонтални линии | Х | ||||||||
| 3.Н. Регулира физиологичните си нужди | Х | ||||||||
| 2.У. Прегъва лист хартия | Х | ||||||||
| 1.М. Качва се и слиза по стълба с опора | Х | ||||||||
| 21 | 6.Г. Назовава 5 изображения на картина | Х | |||||||
| 5.ЕС. Търси помощ от възрастен | Х | ||||||||
| 4.И. Драска в границите на листа | Х | ||||||||
| 3.Н. Храни се самостоятелно | Х | ||||||||
| 2.У. Хвърля топка в кутия | Х | ||||||||
| 1.М. Опитва се да тича | Х | ||||||||
| 18 | 6.Г. Опитва се да свързва две думи в изречение | Х | |||||||
| 5.ЕС. Иска всичко да върши само | Х | ||||||||
| 4.И. Драска спонтанно и с усърдие | Х | ||||||||
| 3.Н. Опитва се да се храни самостоятелно | Х | ||||||||
| 2.У. Изобразява наблюдавани действия с играчки | Х | ||||||||
| 1.М. Ходи стабилно, рядко пада | Х | ||||||||
| 15 | 6.Г. Служи си с 10 и повече думи | Х | |||||||
| 5.ЕС. Изпълнява добре поръчки | Х | ||||||||
| 4.И. Държи молив и оставя следи | Х | ||||||||
| 3.Н. Държи лъжичка при хранене | Х | ||||||||
| 2.У. Ходи само, но често пада | Х | ||||||||
| 1.М. Поставя пет кубчета едно върху друго | Х | ||||||||
| Възрастови периоди (в месеци) | 15 | 18 | 21 | 24 | 30 | 36 | |||
| Възраст при изследването (в месеци) |
Легенда: М - моторика; У - умения; Н - навици; И - изобразителна дейност; ЕС - емоционално-социално развитие; Г - говор
