Държавен вестник, брой 4 от 14.I

Правителството на Република България и правителството на Ливанската република, наричани по-нататък "договарящи страни";

основавайки се на загрижеността си да дадат тласък на отношенията на приятелство и сътрудничество между двете държави и особено на общата си воля да засилят полицейското сътрудничество между тях;

считайки, че международната организирана престъпност представлява сериозна заплаха за социално-икономическото развитие на договарящите държави;

водени от волята си за активен принос в борбата срещу престъпността във всичките й форми;

в желанието си да повишат ефективността на тяхното сътрудничество в борбата с нелегалната миграция и трафика на хора;

считайки, че производството и незаконната търговия с наркотици и психотропни вещества представляват опасност за здравето и сигурността на гражданите;

позовавайки се на:

Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества от 30 март 1961 г., изменена с Протокола от 25 март 1972 г.;

Конвенцията от 21 февруари 1971 г. за психотропните вещества;

Конвенцията от 20 декември 1988 г. за борбата срещу незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества,

както и на Резолюция № 45/123 на Генералната асамблея на ООН за борбата с организираната престъпност, подписана в Ню Йорк на 14 декември 1990 г.;

като зачитат суверенитета на всяка от държавите и на нейното национално законодателство,

се споразумяха за следното:

Член 1

В съответствие с националните си законодателства договарящите страни провеждат сътрудничество и си оказват взаимна помощ в следните области:

1. борбата с тероризма;

2. борбата с организираната престъпност;

3. борбата с престъпленията, свързани с производството и търговията с наркотици, психотропни вещества и прекурсори;

4. борбата с престъпленията в областта на търговския и финансовия обмен чрез инвестиране на капитали, идващи от престъпна дейност, придобиването на печалби и на имуществени блага от престъпна дейност и от пране на пари;

5. борбата с незаконната миграция, трафика на хора и на човешки органи и съпътстващата ги престъпност;

6. борбата с фалшификацията (изработването, подправянето, изменението и разпространението) и употребата на разплащателни средства и ценни книжа, на документи за самоличност и визи, на разрешителни и документи, отнасящи се за МПС, и др.;

7. борбата с кражбата, контрабандата и незаконния трафик на оръжия, боеприпаси, експлозиви, стратегически суровини - химически и ядрени вещества, както и на други общоопасни вещества и стоки и технологии с "двойна употреба";

8. борбата с кражбата, търговията и трафика на МПС;

9. борбата с престъпленията, насочени срещу собствеността, включително кражби и трафик на произведения на изкуството и на предмети с историческа и културна стойност;

10. поддържането на обществения ред и конвоирането на лица;

11. издаването и контрола на документите за самоличност;

12. сигурността на транспортните средства;

13. техническото сътрудничество и научноизследователската дейност;

14. обмена на експертен опит и специалисти и организиране на цикли за обучение между договарящите страни.

Член 2

В областта на сътрудничеството в борбата, превенцията, преследването и разкриването на терористична дейност договарящите страни:

1. обменят информация относно планирани и извършени терористични актове, методите на извършване и използваните технически средства;

2. обменят информация относно терористичните групи и членовете на тези групи, които планират, извършват или са извършили терористични актове на територията на една от договарящите страни и засягат интересите на другата.

Член 3

За пресичане на незаконното отглеждане, извличане, производство, внос и износ, пренасяне и търговия на наркотици, психотропни вещества и прекурсори (или аналози) договарящите страни предприемат координирани действия.

За тази цел договарящите страни:

1. обменят информация относно лицата, участващи в незаконното производство и трафика на наркотици, психотропни вещества и прекурсори, за използваните от тях методи, за техните скривалища и за начини на пренасяне, за местата на произход и на доставка на наркотици, психотропни вещества и прекурсори, както и за всички специфични особености, отнасящи се до този вид престъпления, доколкото това позволява тяхното предотвратяване, възпрепятстване, разкриване и преследване на лицата, нарушили споменатите по-горе конвенции;

2. обменят информация относно обичайните методи на международна незаконна търговия на наркотици, психотропни вещества и прекурсори;

3. обменят информация относно резултатите от криминалистични и криминологични изследвания, провеждани от тях в областта на незаконния трафик на наркотици, психотропни вещества и прекурсори и на тяхната употреба;

4. обменят мостри на наркотици, психотропни вещества и прекурсори, предмет на злоупотреба;

5. обменят информация относно техния опит в областта на контрола и законната търговия с наркотици, психотропни вещества и прекурсори;

6. подкрепят и улесняват операциите по "контролирани доставки".

Член 4

Договарящите страни си сътрудничат за предотвратяването и пресичането на всички форми на международна престъпност. За целите на това сътрудничество:

1. договарящите страни обменят информация относно лицата, заподозрени в участие в различни форми на международната престъпност, относно връзките между тези лица, структурата, функционирането и методите на престъпните организации, условията, при които е извършено дадено престъпление, както и нарушените законови разпоредби и предприетите мерки, доколкото това е необходимо за предотвратяване на такива престъпления;

2. всяка от договарящите страни предприема по молба на другата полицейски мерки, позволени от нейното законодателство, ако те се окажат необходими за целите на това споразумение;

3. договарящите страни обменят сведения за методите и новите форми на международната престъпност; в рамките на това сътрудничество всяка от договарящите страни може да предостави на другата по нейна молба мостри от материали и предмети и сведения за тях;

4. договарящите страни обменят резултати от провежданите криминалистични и криминологични изследвания и взаимно се информират за техните методи на разследване и средства за борба срещу международната престъпност;

5. договарящите страни обменят специалисти с цел те да придобият професионални знания на високо равнище и да се запознаят със съвременните средства, методи и техники за борба срещу международната престъпност, използвани от другата страна.

Член 5

Договарящите страни си сътрудничат при конвоирането на лица и специални товари.

За целите на това сътрудничество договарящите страни:

1. взаимно се информират за лицата, подлежащи на експулсиране или екстрадиране, и за действията, които са предизвикали тази мярка;

2. обменят информация и оказват необходимото съдействие при конвоиране на осъдени лица съобразно разпоредбите на Европейската конвенция за трансфера на осъдени лица от 21 март 1983 г.;

3. обменят информация и оказват необходимото съдействие при конвоиране на радиоактивни, взривоопасни и отровни вещества, както и на оръжия.

Член 6

(1) За нуждите на изпълнението на това споразумение договарящите страни определят съответните компетентни органи.

(2) Ръководителите на тези органи в съгласие с другите заинтересовани институции определят службите, участващи в изпълнението на споразумението, и писмено се уведомяват за това.

(3) Органите, определени по реда на предходната алинея, си сътрудничат пряко в рамките на техните компетенции и могат да определят конкретни области на сътрудничество и начини за връзка чрез подписване на отделни протоколи.

(4) Договарящите страни определят специализирани лица за контакт в техните министерства на вътрешните работи с цел осигуряването на бърз обмен на информация и на координация между техните специализирани органи. Контактите ще се осъществяват по писмен път на френски или английски език. В случай на спешна нужда се приемат устни контакти, при условие че по-късно бъдат потвърдени по писмен път.

(5) Между компетентните органи във всяка от договарящите страни се провеждат консултации, когато това се налага, за хармонизиране на становищата при провеждане на международни срещи и съвещания, на които трябва да бъдат приети ясно определени решения в областта на борбата с престъпленията, обект на това споразумение.

Член 7

Договарящите страни поемат индивидуално разноските, свързани с прилагането на това споразумение, освен ако не е договорено друго.

Член 8

За осъществяване на сътрудничеството в определените от това споразумение области договарящите страни създават Смесена комисия. Комисията има 6 членове и е съставена от равен брой ръководни служители, определени по реда на чл. 6 и утвърдени от министъра на вътрешните работи на всяка от договарящите страни. Договарящите страни се уведомяват по дипломатически път за имената на техните представители, определени за членове на Смесената комисия.

Смесената комисия заседава поне веднъж на всеки две години. Всеки от съпредседателите на Смесената комисия може да предлага допълнителни заседания, ако това е необходимо. Комисията заседава съответно в Република България и Ливанската република.

Финансовите разходи, отнасящи се до тези срещи, се поемат от приемащата страна. Финансовите разходи за международния превоз са за сметка на изпращащата страна.

Член 9

Ако една от договарящите страни, към която е отправена молба в рамките на това споразумение, счете, че нейното изпълнение би накърнило суверенитета, сигурността, обществения ред и други първостепенни интереси на държавата, тя може да откаже изпълнението на тази молба, като информира молещата страна за причините за този отказ.

Член 10

Личните данни, предоставени на другата договаряща страна в рамките на сътрудничеството, установено с това споразумение, подлежат на следните условия:

1. страната получател на личните данни може да ги използва само за целите и при условията, определени от страната, предоставяща данните, включително и за сроковете, в края на които тези данни трябва да бъдат унищожени съобразно нейното собствено законодателство;

2. страната получател на личните данни информира страната, предоставяща данните, по молба на последната, за използването им и за получените резултати;

3. личните данни се предоставят само на съответните компетентни органи и само за дейността, за която са необходими;

4. страната, предоставяща данните, гарантира тяхната точност, след като се е убедила в необходимостта и адекватността на това предоставяне за желаната цел, съобразно законовите и подзаконовите разпоредби, които са в сила в съответната държава; ако се окаже, че са били предоставени неточни или неподлежащи на предоставяне данни, страната, предоставяща данните, информира незабавно за това страната получател, която коригира неточните данни или унищожава данните, неподлежащи на предоставяне;

5. всяко лице, доказало самоличността си, има право да запита компетентните власти с оглед да научи дали те разполагат с касаещи го лични данни и в този случай да получи сведения съобразно законовите и подзаконовите разпоредби, които са в сила във всяка от договарящите страни;

6. личните данни трябва да бъдат унищожени веднага след като приключи тяхното използване от страната получател, дори ако законните срокове на страната получател още не са изтекли; страната незабавно информира страната, предоставяща данните, за унищожаването на предоставените данни, като уточнява причините за това унищожаване;

7. всяка от договарящите страни води регистър за предоставените данни и за тяхното унищожаване;

8. страните гарантират защитата на личните данни, които са им били предоставени, срещу всеки непозволен достъп, всяка промяна и всяко оповестяване.

Член 11

Всяка от договарящите страни гарантира секретната обработка на всяка предоставена информация съобразно националното законодателство, което е в сила в страната - източник на информацията.

Мострите и техническите сведения, предоставени в рамките на това споразумение, не могат да бъдат предоставяни на трета страна без съгласието на страната, която ги е предала.

Член 12

Договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път за осъществяването на необходимите вътрешни процедури за влизането в сила на това споразумение.

Споразумението влиза в сила на първия ден от втория месец след получаването на втората от нотите, с която договарящите страни се уведомяват взаимно, че са били изпълнени изискванията на националните им законодателства за неговото влизане в сила.

Това споразумение се сключва за срок от три години. При изтичане на този срок действието му автоматично се подновява за нов тригодишен период (за неограничен период), ако някоя от договарящите страни не го денонсира чрез писмено уведомление три месеца преди изтичането на всеки един период.

Всяка от договарящите страни може да прекрати това споразумение чрез писмено предизвестие по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила след изтичането на три месеца считано от датата на връчване на нотата за прекратяване на другата договаряща страна.

Изменения и допълнения могат да бъдат включвани към това споразумение при взаимно съгласие на договарящите страни.

В уверение на което, представителите на двете договарящи страни, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха и подпечатаха това споразумение.

Съставено в Бейрут на 20 март 2001 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, френски и арабски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия в тълкуването на разпоредбите на това споразумение меродавен е текстът на френски език.