Държавен вестник, брой 4 от 14.I

Правителството на Република България и правителството на Република Албания, наричани по-нататък "договарящи страни",

водени от желанието да дадат своя принос за предотвратяването и противодействието на незаконната трансгранична миграция,

в стремежа си на реципрочна основа и в дух на сътрудничество да улеснят обратното приемане на лица, които незаконно влизат и пребивават на територията на една от договарящите страни,

като имат предвид общата декларация за правата на човека, приета на 10 декември 1948 г. от Общото събрание на ООН, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. и Конвенцията за статута на бежанците, подписана на 28 юли 1951 г. в Женева, допълнена с Протокола за статута на бежанците, подписан на 31 януари 1967 г. в Ню Йорк,

се договориха за следното:

Определения

Член 1

За целите на тази спогодба се използват следните определения:

1. "Чужденец" - лице, което не е нито български, нито албански гражданин.

2. "Виза" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна за едно или повече влизания и пребиваване на нейната територия за определен срок.

3. "Разрешение за пребиваване" - валидно разрешение, издадено от компетентните служби на договарящата страна, което дава право на лицето да влиза неколкократно и да пребивава в страната. Разрешението за пребиваване не означава виза, нито възможност за пребиваване на територията на дадена договаряща страна по време на разглеждането на молба за убежище, за разрешение за пребиваване или докато тече процедура за експулсиране.

Обратно приемане на собствени граждани

Член 2

1. Всяка договаряща страна приема обратно по писмена молба на другата договаряща страна и без формалности всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите законодателни разпоредби за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато е доказано или с основание се предполага, че въпросното лице е гражданин на замолената договаряща страна. Същото се прилага и по отношение на лица, които, след като са влезли на територията на молещата договаряща страна, са загубили гражданството на замолената договаряща страна или са освободени от нейно гражданство по тяхна молба, без да имат открита процедура по натурализация в молещата договаряща страна.

2. Гражданството ще се счита за доказано или с основание ще се предполага на основата на документи или други средства, посочени в протокол, който министерствата на вътрешните работи на договарящите страни ще подпишат за изпълнение на тази спогодба.

3. В случай че впоследствие се установи, че приетото обратно лице не е гражданин на замолената договаряща страна и ако разпоредбите на чл. 3 и 4 на тази спогодба не са приложими спрямо него, другата договаряща страна незабавно приема обратно това лице.

Обратно приемане на чужденци на базата на предварително уведомяване

Член 3

Всяка договаряща страна приема обратно без формалности чужденец, когато е установено, че той директно е влязъл от нейна територия на територията на другата договаряща страна, или когато това може с основание да се предполага, при предварително уведомяване от компетентните служби на другата договаряща страна в срок до 72 часа от установяването на влизането.

Обратно приемане на чужденци на базата на молба

Член 4

1. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който е пристигнал на територията на молещата договаряща страна директно от територията на замолената договаряща страна и чието влизане или пребиваване не отговаря на законодателните разпоредби на молещата договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна по писмена молба на другата договаряща страна приема обратно чужденец, който не отговаря на законодателните разпоредби за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна и който притежава валидно разрешение за пребиваване или виза, различна от транзитна, издадени от замолената договаряща страна.

3. Договарящата страна приема обратно по писмена молба на другата договаряща страна и лице без гражданство, което е влязло на територията на молещата договаряща страна с документ за пътуване, издаден от замолената договаряща страна, даващ право на връщане на територията на договарящата страна, която е издала документа, или което непосредствено преди влизането си на територията на молещата договаряща страна е пребивавало на територията на замолената договаряща страна и е пристигнало директно от нейна територия след влизането в сила на тази спогодба.

Изключение от задължението за обратно приемане

Член 5

Задължението за обратно приемане по реда на чл. 4 отпада:

а) По отношение на чужденци, които при влизане на територията на молещата договаряща страна са притежавали или след това са получили валидни входна виза или разрешение за пребиваване, издадени от тази договаряща страна. Ако и двете договарящи страни са издали входна виза или разрешение за пребиваване, отговорността се носи от договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване изтича по-късно.

б) В случай че молбата за обратно приемане не бъде предадена от компетентните служби на молещата договаряща страна до изтичането на 6 месеца след установяването на незаконното влизане или пребиваване.

Срокове

Член 6

1. Всяка договаряща страна отговаря на писмената молба за обратно приемане, адресирана до нея, незабавно и във всеки случай не по-късно от 30 дни след представянето на молбата. Молбата за обратно приемане се предава пряко от компетентните служби на другата договаряща страна.

2. Замолената договаряща страна поема отговорността за лицата веднага след одобряване на молбата и във всеки случай най-късно до 3 месеца след одобряването. По взаимно съгласие този срок може да бъде удължен с времето, необходимо за отстраняване на пречки от правно или практическо естество.

Транзитно преминаване в случаи на експулсиране или отказване на влизане

Член 7

1. Всяка договаряща страна разрешава по молба на другата договаряща страна транзитно преминаване през нейна територия на чужденци, които молещата договаряща страна експулсира с цел обратно приемане в тяхната страна на произход или в друга трета държава или на които е отказано влизане. Замолената договаряща страна може да постави изискване при транзитното преминаване през нейната територия да присъства представител на компетентните служби на другата договаряща страна в качеството на придружител.

2. Молещата договаряща страна е длъжна да осигури всички документи за пътуване до държавата - крайна цел на пътуването.

3. Замолената договаряща страна издава безплатна транзитна виза на придружаваното лице и придружителите в съответствие с нейното национално законодателство.

4. Независимо от каквито и да било издадени разрешения молещата договаряща страна носи пълна отговорност за транзитното пътуване на чужденеца до държавата - крайна цел на пътуването, и го приема обратно при положение, че влизането му в трета държава не е разрешено или по някаква причина по-нататъшното му пътуване се окаже невъзможно.

Отказване на транзита

Член 8

По реда на тази спогодба замолената договаряща страна може да откаже транзитното преминаване в случай на експулсиране или отказване на влизане на чужденец, който:

1. представлява заплаха за нейната национална сигурност, обществен ред или здраве, както и в случаите, когато на чужденеца е наложена забрана за влизане на територията на замолената договаряща страна;

2. е изложен на опасност от преследване в държавата - крайна цел, и/или в някоя следваща транзитна държава поради неговата/нейната раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена обществена група.

Предоставяне на информация

Член 9

1. Договарящите страни си предоставят информация, необходима за изпълнението на тази спогодба, в съответствие с националното си законодателство. Предаваната информация може да се отнася само до следното:

а) лични данни за лицето и когато е необходимо, и за членовете на неговото семейство (фамилно име, собствено име, предишни имена, прякори, псевдоними, дата и място на раждане, пол, имена на родителите, настоящо и предишно гражданство);

б) паспорт, лична карта и други документи за самоличност и задгранични документи, пасаван (номер, дата на издаване, издаващ орган, място на издаване, период на валидност, територия, на която е валиден);

в) други данни, необходими за установяването на самоличността на лицето;

г) разрешения за пребиваване или визи, издадени от договарящите страни или от трети държави, маршрути, места за престой, билети за пътуване, използвани гранични контролно-пропускателни пунктове и други възможни данни за пътуването;

д) всяка информация, която може да докаже, че лицето е пребивавало на територията на държавата на едната от договарящите страни;

е) при необходимост, нужда от специални грижи или медицинско съдействие за възрастни или болни лица и в зависимост от обстоятелствата данни за служителите, придружаващи лицето, ако е осигурен ескорт от компетентните органи на молещата договаряща страна.

2. Договарящите страни могат да използват предаваните лични данни само за целите на спогодбата и при условията, указани от предаващата договаряща страна.

3. Лични данни могат да се предават само на съответните компетентни органи на договарящите страни. Предоставянето на данни на други органи е възможно само с писменото съгласие на предаващата договаряща страна.

4. Предаващата договаряща страна е длъжна да следи за верността на предоставените данни и за това, доколко те са необходими за постигане целите на спогодбата. Ако се установи, че са предадени неверни данни или такива, които не подлежат на предаване, компетентните органи на молещата договаряща страна следва незабавно да бъдат уведомени за това. Те са длъжни да извършат поправка на неверните данни или в случая, когато са предадени данни, които не подлежат на предаване, да ги унищожат.

5. При предаването на данните предаващата договаряща страна съобщава валидните съгласно вътрешните си правни разпоредби срокове за унищожаването им. Независимо от сроковете е необходимо данните, отнасящи се за засегнатото лице, да се унищожат, след като е изпълнена целта, за която са били предадени. Предаващата договаряща страна трябва да бъде информирана за унищожаването на предадените лични данни. В случай на прекратяване на тази спогодба всички данни, които са били получени, следва да бъдат унищожени.

6. Договарящите страни са длъжни ефективно да защитят получените данни срещу неправомерен достъп, неправомерно изменение и неправомерно разгласяване.

Разходи

Член 10

1. Транспортните разходи във връзка с чл. 2, 3 и 4 се поемат от молещата договаряща страна до границата на замолената договаряща страна.

2. Разходите за транзитно преминаване съгласно чл. 7 до границата на държавата - крайна цел на пътуването, и когато е необходимо, разходите за обратно връщане се поемат от молещата договаряща страна.

Изпълнение на спогодбата

Член 11

1. След влизането в сила на тази спогодба договарящите страни се информират взаимно по дипломатически път за компетентните служби, отговарящи за нейното изпълнение, както и за техните адреси и друга информация, улесняваща връзките помежду им. Договарящите страни взаимно се информират и относно промените, касаещи тези служби.

2. Компетентните служби се срещат при необходимост и вземат решения по практически и други мерки, необходими за изпълнението на тази спогодба.

Заключителни разпоредби

Член 12

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила 30 дни след датата на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомяват писмено, че са изпълнени необходимите вътрешни процедури за влизането в сила на спогодбата.

2. Всяка договаряща страна може временно да спре, частично или изцяло, действието на тази спогодба, с изключение на чл. 2, по причини, свързани със защитата на националната сигурност, обществения ред или здравето на населението, чрез писмено уведомяване по дипломатически път на другата договаряща страна. Спирането влиза в сила от датата на получаване на уведомлението или от друга, посочена в него дата. Договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път за възстановяването на действието на спогодбата.

3. Всяка договаряща страна може да прекрати тази спогодба чрез писмено уведомяване по дипломатически път на другата договаряща страна. Прекратяването влиза в сила 30 дни след датата на получаването на нотификацията по този повод от другата договаряща страна,

Изготвена в София на 11 юни 2002 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български, на албански и на английски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на различия при тълкуването предимство ще има текстът на английски език.