Държавен вестник, брой 117 от 17.XII

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за Комисията за финансов надзор, приет от ХХХIХ Народно събрание на 5 декември 2002 г.

Издаден в София на 16 декември 2002 г.

Подпечатан с държавния печат.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане на Закона за Комисията за финансов надзор

Уважаеми дами и господа народни представители,

На основание чл.101, ал.1 от Конституцията връщам за повторно обсъждане приетия от ХХХIХ Народно събрание Закон за Комисията за финансов надзор. С този закон се разширява една неприемлива законодателна тенденция за ограничаване на съдебния контрол върху административни актове.

Смятам за нецелесъобразна и несъвместима с принципа на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията), с правото на защита на всеки гражданин (чл. 56 от Конституцията) и с гарантирания съдебен контрол върху административните актове (чл. 120, ал. 1 и 2 от Конституцията) предвидената в закона необжалваемост по съдебен ред на актове на комисията и на нейни органи, включително и тези, с които се отнемат разрешения за дейност на финансовите институции, върху които комисията ще осъществява контрол.

Въпреки наличието на някои изключения от конституционния принцип на чл. 120 от Конституцията за обща клауза за съдебен контрол върху административните актове налагането и разширяването на подобна тенденция в нашето законодателство е недопустимо. Конституционният съд многократно е обръщал внимание, че съдебният контрол върху административните актове е "конститутивен елемент на правовата държава" (Решение № 18 от 14 ноември 1997 г. по к.д. № 12 от 1997 г. - ДВ, бр. 110 от 1997 г.) и че "изключването на някои административни актове от обсега на съдебния контрол за законосъобразност е правомощие на законодателя, с което не следва да се злоупотребява" (Решение № 8 от 2 май 1999 г. по к.д. № 4 от 1999 г. - ДВ, бр. 47 от 1999 г.). Разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, която дава възможност някои административни актове да се изключат от съдебния контрол, "е изключение и следва да се тълкува и прилага ограничително - когато са налице достатъчно сериозни и основателни причини, когато изрично конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена" (Решение № 2 от 30 март 2000 г. по к.д. № 2 от 2000 г. - ДВ, бр. 29 от 2000 г.). Законодателят може да установява изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове "само тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признатите основни права и свободи на гражданите" (Решение № 5 от 18 февруари 1997 г. по к.д. № 25 от 1996 г. - ДВ, бр. 20 от 1997 г.).

Необжалваемостта на актовете на комисията, включително и тези, с които се налагат най-тежки принудителни административни мерки, би дала възможност за некоректно упражняване на правомощията й, за превратно упражняване на власт. Отчетите на комисията пред Народното събрание, приети от него, включително и когато не бъдат приети от него, не биха могли до доведат до отмяна на евентуални незаконосъобразни нейни актове, както и да възстановят настъпилите неблагоприятни последици за засегнатите лица.

В конкретния случай с отнемането на правото на защита на толкова широк кръг лица изключението, допуснато в чл. 120, ал. 2 от Конституцията, се превръща в правило, което обезсмисля принципа, съдържащ се в чл. 120, ал. 1 от Конституцията, както и в Закона за административното производство и Закона за Върховния административен съд. Република България не би могла да бъде правова държава, ако всяко парламентарно мнозинство, в зависимост от тяснопартийните си интереси, предвижда с всеки нов закон или проект за изменение на закон необжалваемост на актовете на изпълнителната власт пред съд. Съдебният контрол върху актовете на административни органи е основен конституционен принцип, възприет във всички съвременни демократични и правови държави. Искам отсега да заявя, че и занапред категорично ще се противопоставям на всякакви опити необосновано да се ограничава съдебният контрол върху актове на администрацията.

Смятам за несъвместимо с принципа на правовата държава установяването на годишни такси, платими от контролираните лица за това, че се извършва държавен надзор върху дейността им въобще, а не за конкретно предоставяни услуги. Заплащането на посочените годишни такси придобива по-скоро характера на допълнително данъчно задължение. Това нормативно решение би създало опасен прецедент в правната ни система.

Недопустимо е за осъществяване на възложена със закон надзорна дейност, като правомощие на контролен орган, проверяваните лица да плащат годишни такси. Това е единственият случай в законодателството, където контролираните лица си плащат за това, че ги контролират, при това, без да могат да обжалват най- тежките актове, с които се засягат техни права. На комисията със закон се възлагат властнически правомощия по осъществяване на регулаторна и контролна дейност и упражняването им не е услуга, за която следва да се плащат такси, а осъществяване на публична функция.

С новата редакция на чл. 112, ал. 4 от Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, предвидена в § 11, т. 14 от преходните и заключителните разпоредби, се забранява събиране на обяснения и възражения от заинтересованите лица при налагане на посочените в ал. 1 на чл. 112 четиринадесет вида принудителни административни мерки. С това се нарушава основното право на защита на засегнатите лица, предвидено в Закона за административното производство, като те се лишават от възможността да бъдат уведомени за започналите производства по налагане на принудителни мерки, както и да дават обяснения и възражения по тях. Това според мен също е недопустимо.

Предвид изложените по-горе мотиви връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за Комисията за финансов надзор, като оспорвам разпоредбите на: чл. 13, ал. 3, т. 1, 2, 3 и 4 - по отношение на решенията по ал. 1, т. 11; чл. 15, ал. 4, т. 1 и 2; чл. 16, ал. 4 - по отношение на актовете по ал. 1, т. 15; чл. 17, ал. 4 - по отношение на актовете по ал. 1, т. 12; чл. 27, ал. 1, т. 7 във връзка с приложението към чл. 27, ал. 2, т. 1.4, 2.10, 3.6 и 4.6; § 11, т. 14 от преходните и заключителните разпоредби - по отношение на новата разпоредба на чл. 112, ал. 4 и чл. 114, ал. 1 от Закона за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.