Държавен вестник, брой 17 от 23.II

Отменена с § 6, т. 1 от Постановление № 23 от 16 февруари 2018 г. за изменение и допълнение на нормативни актове - ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.

Чл. 1. С наредбата се определят изискванията към производителите и търговците относно състава, характеристиките и наименованията на храните със специално предназначение.

Чл. 2. (1) Храните със специално предназначение са храни, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се отграничават от храните за нормална консумация, като съответстват на заявените специфични хранителни цели и се предлагат по начин, указващ тяхното предназначение.

(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на специфичните хранителни потребности на една от следните категории:

1. хора, чиито храносмилателни процеси или метаболизъм са нарушени;

2. хора в специално физиологично състояние, които поради това могат да имат специфична полза при контролирана консумация на някои вещества, съдържащи се в храните;

3. кърмачета и малки деца в добро здраве.

(3) Храните по ал. 2, т. 1 и 2 могат да се определят като "диетични".

Чл. 3. (1) Естеството или съставът на храните по чл. 2 трябва да бъдат такива, че те да са подходящи за специалната хранителна употреба, за която са предназначени.

(2) Храните със специално предназначение трябва да съответстват на задължителните изисквания към храните за нормална консумация по Закона за храните и нормативните актове по неговото прилагане, освен по отношение на промените, извършени в тях с цел привеждането им в съответствие с чл. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато съдържанието, производството, спецификациите, представянето или етикетирането на храните със специално предназначение отговарят на изискванията на наредбата и на другите нормативни актове, свързани с храните със специално предназначение, търговията с тях не се забранява или ограничава.

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2010 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При производството и предлагането на храни, предназначени за хора, които имат непоносимост към глутен, и на храни, обозначени като безглутенови, се спазват изискванията към състава, определени съответно в чл. 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 41/2009 на Комисията от 20 януари 2009 г. относно състава и етикетирането на храни, подходящи за употреба от хора, които имат непоносимост към глутен (ОВ, L 16, 21.01.2009 г.).

(2) Алинея 1 не се прилага за храни за кърмачета и преходни храни по обхвата на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).

Чл. 4. Специфични изисквания към групите храни със специално предназначение, посочени в приложение № 1, се определят с отделни наредби.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) (1) Веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели при производството на храни със специално предназначение, и условията за тяхната употреба са посочени в Регламент (ЕО) № 953/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 г. относно веществата, които могат да се добавят за специални хранителни цели в храни за специфична хранителна употреба (OB, L 269, 14.10.2009 г.).

(2) Алинея 1 не се прилага за храни със специално предназначение, попадащи в обхвата на Наредбата за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с Постановление № 66 на Министерския съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.), и на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни, приета с Постановление № 312 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 110 от 2007 г.).

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.)

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) При етикетиране, представяне и рекламиране на храните по чл. 2 не се допускат хранителни претенции, че тези храни притежават свойства да предпазват, лекуват или излекуват болести при човека, както и да внушават такива свойства.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за предоставянето на полезна информация или препоръки, предназначени за специалисти в областта на медицината, храненето и фармацията.

Чл. 8. (1) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и 2, трябва да се придружава от информация за специфичните им хранителни характеристики.

(2) Наименованието, под което се продават продуктите по чл. 2, ал. 2, т. 3, трябва да се придружава от информация за тяхното предназначение.

(3) При етикетирането на храните, предназначени за специални цели, за които няма наредба по чл. 4, допълнително се обявяват следните данни:

1. информация за качествения и количествения състав или за специален производствен процес, който придава на храната специфични хранителни характеристики;

2. (изм. - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) енергийна стойност, изразена в килоджаули (kJ) и килокалории (kcal), съдържание на въглехидрати, белтъци и мазнини на 100 грама (g) или 100 милилитра (ml) от продукта във вида, в който се продава, и там, където е подходящо - за определено количество от продукта, както се предлага за консумация; когато енергийната стойност на продавания продукт е по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g или 100 ml, това може да бъде означено съответно с думите "енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 g" или "енергийна стойност по-малка от 50 kJ (12 kcal) на 100 ml".

(4) Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните, приета с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ, бр. 62 от 2000 г.), се прилага за продуктите по чл. 2 при спазване на изискванията по ал. 1 - 3 и на наредбите по чл. 4.

Чл. 9. Храните със специално предназначение се предлагат на потребителите предварително опаковани, като опаковката трябва напълно да покрива продуктите.

Чл. 10. (1) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, се пускат на пазара за първи път, производителят или вносителят изпраща в Министерството на здравеопазването модел на етикета на продукта и уведомява къде се продава продуктът.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато храните по ал. 1 впоследствие се пускат на пазара на територията на друга държава членка, производителят или вносителят предоставя на компетентния орган на тази държава членка информацията по ал. 1 и посочва, че адресат на първото уведомление за пускането на пазара на храната е Министерството на здравеопазването на Република България.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато храните по ал. 1 за първи път са пуснати на пазара на територията на друга държава членка и впоследствие се пускат на пазара на територията на Република България, производителят или вносителят предоставя на Министерството на здравеопазването на Република България информацията по ал. 1 и посочва компетентния орган, който е получил първото уведомление.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) За храни със специално предназначение, които не принадлежат към една от групите по приложение № 1, министърът на здравеопазването може да изиска от производителя или вносителя да представи научно изследване и данни, които установяват съответствието на продукта с изискванията на чл. 2, заедно с информацията по чл. 8, ал. 3, т. 1. Ако такива изследвания и данни се съдържат в научна публикация, достатъчно е да се предостави информация за нея.

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11 - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато се установи, че храна със специално предназначение, която не принадлежи към една от групите по приложение № 1, не отговаря на изискванията на чл. 2, ал. 1 или е опасна за човешкото здраве, съответната храна може да бъде спряна от продажба и изтеглена от пазара.

(2) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) Когато се установи, в резултат на нова информация или преоценка на съществуващата информация, че храна със специално предназначение, отговаряща на изискванията на наредбите по чл. 4, е опасна за човешкото здраве, съответната храна може временно да бъде спряна от продажба и изтеглена от пазара.

(3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2010 г., в сила от 02.11.2010 г.) За случаите по ал. 1 и 2 Министерството на здравеопазването незабавно информира Европейската комисия и другите държави членки и представя мотиви за своето решение.