Държавен вестник, брой 22 от 27.II

Отменен с § 1 от Заключителните разпоредби на Постановление № 46 oт 21 март 2005 г. за приемане на Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия – ДВ, бр. 30 от 7 април 2005 г., в сила от 1 януари 2005 г.

Цел

НСС 7 урежда осигуряването на информация за историческите изменения на паричните наличности и паричните еквиваленти на предприятието чрез отчет за паричния поток.

Обхват

1.1. Предприятията, прилагащи двустранно счетоводно записване, изготвят отчет за паричния поток в съответствие с изискванията на този стандарт.

1.2. Специализираните предприятия (банки, застрахователи, инвестиционни дружества, пенсионни фондове и други подобни) изготвят различен от посочения в този стандарт отчет за паричния поток само когато това се изисква от друг национален счетоводен стандарт, уреждащ специфичността в представянето на финансовите им отчети.

1.3. Предприятията, представящи консолидирани счетоводни отчети, съответно изготвят и консолидиран отчет за паричния поток, като освен с изискванията на този стандарт се съобразяват и с изискванията на НСС 27 - Консолидирани финансови отчети и отчитане на инвестициите в дъщерни предприятия.

1.4. Съвместно контролираните предприятия изготвят самостоятелен отчет за паричния поток.

1.5. Участниците в съвместно контролирани дейности и съвместно контролирани активи представят в своите отчети за паричните потоци и дяловете си в паричните потоци от съвместно контролираните дейности и съвместно контролираните активи.

Определения

2. В този стандарт се използват термини със следното значение:

Парични средства - краткосрочни финансови активи под формата на парични наличности и/или парични еквиваленти.

Парични наличности - налични в брой пари и безсрочни депозити.

Парични еквиваленти - краткосрочни, високоликвидни вложения, които са лесно обратими в съответни парични суми и които съдържат незначителен риск от промяна в стойността им.

Парични потоци - входящите (постъпленията) и изходящите (плащанията) потоци от парични наличности и парични еквиваленти.

Паричните потоци изключват движенията между статиите, които представляват парични наличности или парични еквиваленти, защото тези елементи представляват по-скоро част от управлението на паричните наличности на предприятието, отколкото част от неговата основна, инвестиционна и финансова дейност. Управлението на паричните потоци обхваща инвестирането на свободните парични наличности в парични еквиваленти.

Основна дейност - дейността на предприятието, която не може да се определи като инвестиционна или финансова дейност.

Инвестиционна дейност - придобиване и продажба (включително предоставените или получените аванси) на:

а) дълготрайни (дългосрочни) активи, независимо от конкретния им вид, и

б) краткосрочни финансови активи, които:

- не са включени в паричните еквиваленти;

- не се държат за дилърски операции или търговски цели, и

- не са класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.

Финансова дейност - сделки на предприятието, които водят до промяна в размера и състава на собствения и/или привлечения капитал, чрез:

а) поемане на парични средства от външни за дейността на предприятието източници, като:

- емитиране на ценни книжа на собствения капитал или дългови ценни книжа;

- допълнителни вноски на собствениците, или

- краткосрочни или дългосрочни кредити от заемодатели;

б) изплащане на парични средства на външни за дейността на предприятието получатели, като:

- покриване на задължения (независимо от конкретния им вид), произтичащи от получени парични средства по реда на буква "а";

- покриване на задължения по лизингови договори;

в) постъпления и плащания за финансови активи (дългосрочни и/или краткосрочни), класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност.

Представяне на паричните потоци в отчета за паричните потоци

3. Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през отчетния период, групирани по основна, инвестиционна и финансова дейност, чрез пряк или косвен метод:

3.1. Пряк метод е този, при който паричните потоци от различните видове сделки, осъществени от предприятието, се отразяват в отделните дейности по основни класове брутни парични постъпления и брутни плащания за отчетния период.

При прекия метод информация за основните класове брутни парични постъпления и плащания може да бъде получена от:

а) счетоводните регистри на предприятието за движението на паричните му средства;

б) размера на статиите в отчета за приходите и разходите, коригиран с промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, като се вземат предвид всички промени в тези статии, настъпили в резултат на сделки, осъществени без използването на парични средства.

3.2. Косвен метод е този, при който паричните потоци в отделните дейности се отразяват по основни класове като нетни парични потоци чрез коригиране на нетната печалба или загуба за отчетния период със съвкупните ефекти от различните видове сделки, осъществени от предприятието.

При косвения метод нетната печалба или загуба се коригира със:

а) промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, и

б) всички статии на счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите и отчета за собствения капитал, които не кореспондират с парични потоци.

Отчитане на парични потоци на нетна база

4. Паричните потоци се отчитат на нетна база в следните случаи:

4.1. Когато отразяват по-скоро дейността на клиента, отколкото дейността на предприятието, като:

а) фондове от специализирано инвестиционно предприятие, държани за клиенти;

б) наеми, събирани от името на и плащани на собствениците на имотите;

в) приемане и изплащане на безсрочни депозити в банки.

4.2. Когато паричните потоци са в резултат на пера, при които обращаемостта е бърза, тъй като падежите са кратки, като:

а) суми на главницата на клиенти с кредитни карти;

б) закупуване и продажба на парични еквиваленти;

в) получени краткосрочни кредити, включително овърдрафт.

4.3. Финансовите предприятия могат да отчитат на нетна база и:

а) приемането и изплащането на краткосрочни депозити с определен падеж;

б) внасянето и тегленето на краткосрочни депозити от други финансови предприятия;

в) предоставянето и погасяването на краткосрочни аванси.

Безналични сделки

5. Инвестиционните и финансовите сделки, които не изискват използването на парични средства, се изключват от отчета за паричния поток. В отчета за паричния поток, изготвен по косвения метод, изключването на тези сделки се получава автоматично вследствие на попълването на сумите в него като положителни и отрицателни величини.

Валутни парични потоци

6. Паричните потоци, произтичащи от сделки в чужда валута, се оценяват в левове по реда на НСС 21 - Ефекти от промените във валутните курсове.

Извънредни статии

7. Паричните потоци, отнасящи се към извънредни статии, се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от всеки конкретен случай.

Лихви и дивиденти

8. Паричните потоци от лихви (независимо дали са капитализирани или не), дивиденти и сходни на тях се категоризират като произтичащи от основна, инвестиционна или финансова дейност в зависимост от конкретния случай.

Лизингови договори

9. Постъпленията по лизингови договори с предмет активи (услуги), произвеждани в предприятието лизингодател, се представят като парични потоци от основна дейност. Във всички останали случаи постъпленията се представят като парични потоци от инвестиционна дейност.

Плащанията по лизингови договори, независимо от дейността на предприятието лизингополучател, се представят като парични потоци от финансова дейност.

Данъци върху печалбата

10. Паричните потоци, произтичащи от данъци върху печалбата, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от основна дейност, освен ако могат да бъдат конкретно определени като произтичащи от инвестиционна или финансова дейност.

Участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия

11. Паричните потоци, произтичащи от участия в дъщерни, асоциирани и смесени предприятия, се представят в зависимост от използвания метод за отразяване на тези участия. Например: при пропорционална консолидация паричните потоци се представят пропорционално; при метода на собствения капитал или на себестойността паричните потоци се представят в зависимост от движението на парични средства между инвеститора и получателя им.

Бизнескомбинации - придобивания

12. Независимо от заеманата страна в бизнескомбинации - придобивания (придобиващ или придобиван), съвкупните парични потоци, произтичащи от придобиване, се представят отделно и се категоризират като парични потоци от инвестиционна дейност. Съвкупните парични потоци от придобивания се определят, като изплатените или получените парични средства се коригират със сумата на паричните средства в придобитото или продаденото предприятие.

Допълнителни оповестявания

13. Предприятието оповестява:

а) размера на държаните от предприятието парични средства, които не са на разположение за ползване от ръководството;

б) компонентите на паричните наличности и паричните еквиваленти, както и начина им на представяне в статиите на счетоводния баланс.

Връзка между счетоводния баланс и отчета за паричния поток

14. Посочените суми в отчета за паричния поток като парични средства в началото и в края на периода трябва да отговарят на сумите, посочени в равностойните статии на счетоводния баланс.

Отчети за паричните потоци

15.1. Примерна схема на формата и съдържанието на отчетите за паричните потоци е посочена в приложения № 1 и 2 към този стандарт: приложение № 1 - за отчетените по прекия метод парични потоци, и приложение № 2 - за отчетените по косвения метод парични потоци.

15.2. Малките предприятия могат да изготвят отчет за паричния поток по прекия метод, посочен в приложение № 1, като посочват само колоните "Нетен поток" за предходния и текущия период.

15.3. Статиите в съответните раздели на отчетите за паричните потоци се подреждат по степен на същественост (значимост) за изготвящите ги предприятия.

15.4. Предприятията могат да добавят нови статии или да променят наименованието на посочените, когато с това се постига по-пълно или по-прецизно представяне на отчетите за паричните потоци.

15.5. Предприятията не посочват статии, за които липсва счетоводна информация.

15.6. Изисквания при попълването на отчет за паричните потоци, изготвен по прекия метод:

а) в статия "Парични потоци, свързани с търговски контрагенти" се посочват всички входящи и изходящи парични потоци, произтичащи от търговски взаимоотношения на предприятието със:

- клиенти и други дебитори, включително получените парични аванси;

- доставчици и други кредитори, включително предоставените парични аванси;

б) в статии "Краткосрочни финансови активи, държани за търговски цели" и "Парични потоци, свързани с краткосрочни финансови активи" се посочват паричните потоци, получени от продажби или платени за придобиването им пряко или чрез разчети за контрагенти;

в) в статия "Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения" се посочват паричните потоци, изплатени на/за или възстановени от:

- списъчния или извънсписъчния персонал (независимо от това, дали е трудово, извънтрудово, облигационно или друг вид договореното правоотношение);

- осигурителни организации, независимо от формата и/или конкретното съдържание на осигурителните отношения (пенсионни, здравни, законовоустановени, доброволни, лични, за сметка на предприятието, надбавки, добавки и т.н.);

- бюджетни предприятия по повод на трудови възнаграждения (данъци, такси, вноски и т.н., дължими от или на предприятието, които могат да бъдат за сметка на получателя или платеца на възнаграждението);

- други подобни постъпления и/или плащания;

г) в статии "Парични потоци от лихви, комисиони, дивиденти и други подобни" се посочват както постъпленията и/или плащанията за лихви, комисиони и дивиденти, така и надбавките, отбивите и др. подобни, които по съдържание се доближават до лихвите, комисионите и дивидентите, въпреки че са наименувани по друг начин;

д) в статия "Положителни и отрицателни валутни курсови разлики" в раздела за основна дейност се посочват само тези валутни курсови разлики, които пряко кореспондират с паричните средства на предприятието; в тази статия не намират отражение начислените и впоследствие платени валутни курсови разлики, произтичащи от разчети с контрагенти; те се посочват като част от паричния поток на основанието, въз основа на което са възникнали, например: начислена и впоследствие платена курсова разлика от лихви във валута се отразява като паричен поток от лихви; резултатът от преоценки на паричните средства във валута се отразява като паричен поток от курсови разлики.

В статиите със същото наименование в следващите два раздела се посочват само реализираните валутни курсови разлики, т.е. получените в парични средства или платените с парични средства;

е) в статия "Платени и възстановени данъци върху печалбата" се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят - текущ или предходен;

ж) в статия "Плащания при разпределения на печалби" се отразяват съответните парични потоци без оглед на финансовия период, за който се отнасят - текущ или предходен;

з) в статии "Други парични потоци от основна (инвестиционна) финансова дейност" се посочват паричните потоци, които:

- по съдържание се припокриват с наименованието на статия в друг раздел на отчета; например надбавка към трудово възнаграждение, която предприятието е платило на свой служител във връзка с конкретно положен труд в дейност, която е класифицирана като финансова или инвестиционна; в този случай предприятието следва да покаже това плащане като изходящ паричен поток от финансовата или инвестиционната дейност, а не в статия "Парични потоци, свързани с трудови възнаграждения" към раздел "Парични потоци от основна дейност";

- са незначителни по размер и същевременно не отговарят на съдържанието на друга статия в съответния раздел на отчета.

Недопустимо е размерът на тази статия да бъде най-голям в сравнение с останалите статии в същия раздел на отчета, т.е. по степен на същественост тази статия да е най-съществената за съответния раздел;

и) в статия "Парични потоци, свързани с дълготрайни активи" се отразяват паричните потоци от контрагенти за продажби/получаване или придобивания/покриване на дълготрайни активи, с изключение на дългосрочните финансови активи, класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност; изискванията по буква "а" се отнасят и за тази статия, като се има предвид, че те не се отнасят за търговски взаимоотношения;

к) в статия "Бизнескомбинации - придобивания" се посочва паричният поток, получен по реда на т. 12 от този стандарт;

л) в статия "Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа" се посочват не само конкретизираните в наименованието на статията парични потоци, но и:

- документите, носители на права, които по съдържание се приравняват на ценни книжа, като някои разновидности на финансови инструменти;

- произтичащите от сделки със същите ценни книжа и приравнени към тях, като обратното им изкупуване и последващото им продаване;

м) в статия "Допълнителни вноски и връщането им на собствениците" се посочват паричните потоци, произтичащи от временно предоставяне на предприятието на парични средства от собствениците (независимо от основанията за това, с изключение на случаите по буква "л") и последващото им връщане; когато предоставените от собствениците парични средства на предприятието не подлежат на връщане, при получаването им предприятието трябва да издаде документ, който документ е ценна или приравнен на ценна книга, като в този случай паричните потоци се отразяват в статия "Емитиране и обратно придобиване на ценни книжа";

н) в статия "Парични потоци, свързани с получени или предоставени заеми" се отразява частта на паричните средства, отнасяща се до главниците, които предприятието е получило от и съответно възстановило на заемодателите си, независимо от вида на заема (банков кредит, овърдрафт, кредитна линия, дългосрочен, краткосрочен, инвестиционен, оборотен и т.н.) и от статута на заемодателя (банка или друго финансово предприятие, физическо лице, холдинг, явяващ се предприятие-майка, друго предприятие от икономическата група, нефинансово юридическо лице и т.н.).

15.7. Изисквания при попълването на отчет за паричните потоци, изготвен по косвения метод:

а) в статия "Финансов резултат - печалба/загуба" се попълва сумата на печалбата или загубата след разходите за данъци от отчета за приходите и разходите;

б) в статия "Елиминиране на приходи и разходи, посочени в отчета за приходите и разходите - като компенсиран финансов резултат" се попълва сума, както следва:

- в ред "инвестиционна дейност" - сумата, посочена на съответния ред в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност;

- в ред "финансова дейност" - сумата, посочена на съответния ред в раздела за парични потоци от финансова дейност;

- в ред "данъци върху печалбата" - сумата, посочена като разход за данъци в отчета за приходите и разходите;

в) в статия "Корекции за" се попълва сума, както следва:

- в ред "амортизация" - сумата, посочена в отчета за приходите и разходите като разходи за амортизация през периода, без да се взема под внимание амортизацията на търговската репутация;

- в ред "резерв от преводи на счетоводни отчети" - сумата, посочена в отчета за собствения капитал като резерв от преводи;

- в ред "други" - сумите, които следва да се изключат вследствие на възприета в предприятието счетоводна политика, която влияе върху финансовия резултат, без това да дава отражение в отчета за паричния поток; когато са налице такива случаи, предприятието ги включва в счетоводната си политика в частта за специфики в представянето на отчета за паричния поток;

г) в редовете на статии "Изменение на" се посочват увеличенията или намаленията в балансовите стойности на съответните балансови статии за периода, без никакви допълнителни корекции, с изключение на:

- ред "дълготрайни активи" в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност, където се попълват балансовите стойности на всички активи, които предприятието е придобило или от които се е освободило в резултат на осъществена бизнескомбинация, при която страните се третират като придобиващ и придобиван; при такива случаи на този ред могат да се посочат и материални запаси, разходи за бъдещи периоди и т.н., с които изменения следва да се коригират измененията, посочени в другите статии на отчета за паричните потоци, например ред "стоково-материални запаси" в раздела за парични потоци от основна дейност;

- ред "задължения за инвестиционна дейност" в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност, където при възникване на финансов лизинг, в който предприятието се явява лизингополучател, се посочва първоначално възникналата сума на задължението, без да се намалява с последващите плащания през периода, тъй като те се посочват като паричен поток от финансова дейност;

д) в статия "Парични средства от основна дейност" се попълва сборът от всички суми, посочени в предходните статии на отчета за паричните потоци; сумата на този ред показва реализираните през периода парични средства в предприятието от основна дейност;

е) в редовете към статия "Намаления на парични средства от" се попълват посочените в наименованието им плащания без оглед на финансовия период, за който се отнасят - текущия или предходни, като под "данъци" се разбират само тези, които намират отражение като "разходи за данъци" в отчета за приходите и разходите;

ж) в статия "Приходи и разходи, посочени в отчета за приходите и разходите - като компенсиран финансов резултат от инвестиционна дейност" се попълва компенсираната сума между приходите и разходите, които предприятието е отчело в резултат на инвестиционната си дейност, без значение къде са отразени тези приходи и разходи в отчета за приходите и разходите.

При наличие на различни изисквания за представяне на паричните потоци от изискванията за представяне на приходите и разходите е напълно основателно приходите и разходите от/за инвестиционна дейност да намерят отражение в различни статии и раздели на отчета за приходите и разходите; затова при попълването на отчета за паричните потоци е необходимо тези приходи и разходи да се извлекат от съответните статии в отчета за приходите и разходите и компенсираната им сума да се посочи в тази статия;

з) в статия "Приходи и разходи, посочени в отчета за приходите и разходите - като компенсиран финансов резултат от финансова дейност" се попълва компенсираната сума между приходите и разходите, които предприятието е отчело в резултат на финансовата си дейност, без значение къде са отразени тези приходи и разходи в отчета за приходите и разходите.

При наличие на различни изисквания за представяне на паричните потоци от изискванията за представяне на приходите и разходите е напълно основателно приходите и разходите от/за финансова дейност да намерят отражение в различни статии и раздели на отчета за приходите и разходите; затова при попълването на отчета за паричния поток е необходимо тези приходи и разходи да се извлекат от съответните статии в отчета за приходите и разходите и компенсираната им сума да се посочи в тази статия;

и) в раздела за изменение на паричните средства за периода на отчета за паричния поток се посочва сборът от нетните парични потоци на отделните дейности на предприятието за периода.

Пример за изготвянето на отчети за паричните потоци

Ръководството на търговско предприятие без чуждестранно участие и дейност в чужбина желае да изготви отчети за паричните потоци и по двата метода за дейността си през календарната 2001 г.

I. Идентифициране на паричните потоци на предприятието за съответния период като произтичащи от основна, инвестиционна и финансова дейност.

1. Въз основа на преглед на дейността на предприятието през периода се установява, че като инвестиционна дейност могат да се идентифицират следните сделки:

а) през април 2001 г. е осъществена бизнескомбинация - придобиване, в която предприятието се явява придобиващата страна, като:

- първоначално осчетоводените стойности по придобиването са:

ДЕБИТ

570 ед. сграда (магазин) с прилежащите съоръжения и търговско оборудване

2 ед. програмен продукт за отчитането на стоките и движението им

3 ед. материали и резервни части за поддръжката на търговското оборудване

1 ед. касови наличности

24 ед. разсрочени лихви по лизингов договор

600 ед. обща стойност на дебитните салда

КРЕДИТ

300 ед. задължение към собствениците на придобитото предприятие

264 ед. задължение по финансов лизингов договор за част от търговското оборудване, като за прехвърлянето на това задължение е налице писмено нотариално заверено съгласие от лизингодателя

36 ед. търговска репутация от придобиването

600 ед. обща стойност на кредитните салда - изменение на салдата през периода

100 ед. платени на собствениците на придобитото предприятие в момента на сключването на сделката

75 ед. платени на собствениците на придобитото предприятие в последващия период

8 ед. отразен приход от търговската репутация, срещу намалението й

100 ед. платени вноски по лизингов договор

9 ед. признат за текущия период лихвен разход по лизингов договор;

б) през юни 2001 г. е осъществена продажба на тежкотоварен автомобил, като:

- първоначално осчетоводените стойности при продажбата му са:

210 ед. вземане от купувача срещу приход от продажбата

160 ед. балансова стойност на продадения тежкотоварен автомобил - 200 ед. е отчетната му стойност и 40 ед. е набраното му изхабяване

- изменение на салдата през периода

60 ед. погасени от купувача

75 ед. разход от провизиране към 31 декември 2001 г. на неплатените от купувача 150 ед.;

в) през септември 2001 г. е осъществена покупка чрез внос на тежкотоварен хладилен автомобил, като:

- първоначално осчетоводените стойности по придобиването му са:

ДЕБИТ

300 ед. покупна стойност

30 ед. мита и митнически разходи

330 ед. обща стойност на дебитните салда

КРЕДИТ

300 ед. равностойността на валутните 150 единици, дължими към продавача

30 ед. дължими мита и митнически разходи

330 ед. обща стойност на кредитните салда - изменение на салдата през периода

150 ед. погасени от първоначалното задължение към продавача

3 ед. отрицателна курсова разлика от погасяването на валутното задължение

7 ед. равностойността на 3 валутни единици, начислени и платени на продавача като лихви за забавяне на плащанията

10 ед. разход от преоценка на задължението към продавача - към 31 декември 2001 г.;

г) през 2001 г. е начислен и получен комисионен приход в размер 15 ед. от посредническа сделка, осъществена за нуждите на ползвател на инвестиционен имот на предприятието; ръководството на предприятието решава, че този комисионен приход е вследствие на взаимоотношения, възникнали по повод на инвестиционен имот, поради което определя паричния поток от тази посредническа сделка като произтичащ от инвестиционна, а не от обичайна дейност;

д) през декември 2001 г. предприятието е получило в размер 8 ед. дарение от правителството под формата на измервателни уреди за определяне качеството на специфични малотрайни хранителни продукти, с които продукти предприятието осъществява търговия; като условие за предоставяне на дарението правителството е посочило, че при установяване на занижен контрол върху качеството на тези продукти (под формата на констатация на оторизиран контролен орган) предприятието е длъжно парично да възстанови частта от дарението, съответстваща на неизхабената част от активите - предмет на дарението, като за изчислението се прилага данъчно признатата амортизационна квота за този вид активи; ръководството на предприятието приема, че това дарение, тъй като се изразява в дълготрайни активи, най-правилно е да се приеме като инвестиционната дейност, особено като се има предвид, че при възникването на евентуални неблагоприятни събития дарението се трансформира в задължение за предприятието;

е) през 2001 г. е отразено като разход 5 ед. възникнало задължение за допълнително възнаграждение към експерти на предприятието по повод разработена от тях обща инвестиционна политика за следващата календарна година; ръководството на предприятието определя това допълнително възнаграждение като бъдещ паричен поток, свързан с инвестиционната, а не с обичайната дейност на предприятието.

2. Въз основа на преглед на дейността на предприятието през периода се установява, че като финансова дейност могат да се идентифицират следните сделки:

а) през март 2001 г. общото събрание на предприятието е взело решение за събиране на допълнителни вноски от акционерите в размер 100 ед. с цел финансово стабилизиране на предприятието и подпомагане на ръководството в осъществяването на амбициозна инвестиционна програма, за която програма акционерите дават своето съгласие; предприятието следва да възстанови тези допълнителни вноски в срок до 3 г. и дължи върху тях 7,5 % годишна лихва.

Вследствие на взетото решение до края на март 2001 г. предприятието получава 100 ед. парични средства, за които към 31 декември 2001 г. начислява на разход 5 ед. дължими лихви към акционерите;

б) през май 2001 г. след одобрение от общото събрание на акционерите ръководството на предприятието сключва договор с оторизирана за целта финансова институция за емитирането на дългосрочен облигационен заем в размер 200 ед., считано от 1 юли 2001 г., с лихвен процент, съответстващ на основния, с 5 % годишна надбавка.

Вследствие на сключения договор за облигационен заем предприятието е осъществило през 2001 г. следните сделки:

200 ед. получени парични средства през периода

5 ед. начислени като разход, но неплатени комисиони към емитиращата заема финансова институция

10 ед. начислен лихвен разход за периода до 31 декември 2001 г., чийто падеж е годишен, т.е. през 2002 г.

10 ед. платени за обратно изкупуване на част от облигациите;

в) през септември 2001 г. предприятието получава дългосрочен валутен заем с равностойност 150 ед., съответстваща на 75 валутни единици, и с 20 % лихва.

Вследствие на получения дългосрочен валутен заем предприятието е осъществило през 2001 г. следните сделки:

5 ед. начислени на разход и впоследствие платени лихви

1 ед. отрицателна курсова разлика от плащането на дължимите лихви по заема

10 ед. разход от преоценка на задължението по заема - към 31 декември 2001 г.;

г) към 31 март 2001 г. предприятието е отразило разход от допровизиране на вземане от предходната календарна година в размер 3 ед. за дивиденти от портфейл от ценни книжа; вземането е в резултат на финансови затруднения на платеца на дивидентите и първоначалният му размер е бил 18 ед., като през предходната година е отразен разход за провизирането им за 6 ед.; портфейлът от тези ценни книжа е класифициран в предприятието като държан за осъществяването на финансова дейност;

д) към 31 декември 2001 г. предприятието е отразило приход от преоценка на портфейл от валутни ценни книжа в размер 14 ед.; портфейлът от тези валутни ценни книжа е класифициран в предприятието като държан за осъществяването на финансова дейност;

е) през 2001 г. е отразено като разход 2 ед. възникнало задължение за допълнително възнаграждение към финансови експерти на предприятието по повод отчетени добри показатели от държаните за осъществяване на финансова дейност портфейли от ценни книжа; ръководството на предприятието определя това допълнително възнаграждение като бъдещ паричен поток, свързан с финансовата, а не с обичайната дейност на предприятието.

3. Всички останали сделки на предприятието са осъществени за търговската му дейност.

II. Отчет за паричните потоци, изготвен по прекия метод.

1. За нуждите на изготвянето по този метод на отчета за паричните потоци е необходимата информация от счетоводните регистри за отразяването на движението на паричните средства в предприятието, която се извлича в следния порядък:

а) елиминират се всички счетоводни кореспонденции, които отразяват прехвърлянето и/или трансформирането на парични средства в рамките на предприятието - напр.: внасянето на касовите наличности в банкови сметки; тегленето на парични средства от банкови сметки; обмяната (по банков или касов път) на парични средства; покупко-продажбата на парични еквиваленти с пари в брой или по банков път; прехвърлянето на парични средства от една каса в друга каса или от една банкова сметка в друга банкова сметка и т.н.; това елиминиране не може да доведе до промяна в размера на паричните средства в предприятието като цяло към съответната дата на отчета за паричния поток, но се прави с цел да се отстранят паричните потоци, които от гледна точка на предприятието не са входящи или изходящи;

б) извършва се окрупнено за всички счетоводни сметки, отразяващи парични средства, сумиране на постъпленията и плащанията по съответните кореспондиращи счетоводни сметки, т.е. сборна главна книга на сметките, отразяващи парични средства;

в) където е необходимо, се обединяват или разделят (според дейностите, за които се отнасят) сумите на кореспондиращите счетоводни сметки от буква "б" с цел отразяването им по съответните раздели, статии и редове в отчета за паричните потоци.

2. За целта на настоящия пример е необходима следната допълнителна информация за движението на парични средства от основна дейност:

а) постъпления от основна дейност:

21 375 ед. получени суми от клиенти, вкл. клиенти по аванси

60 ед. възстановени от бюджета данъци

35 ед. положителни разлики от промяна на валутни курсове на налични парични средства

7 ед. получени лихви от краткосрочни ценни книжа

5 ед. получени лихви от свръхкраткосрочни държавни ценни книжа, които предприятието отчита като парични еквиваленти

4 ед. получени суми от застрахователни организации

4 ед. получени суми от осигурителни организации за плащане на персонала

2 ед. получени лихви по банкови сметки на предприятието

21 492 ед. входящи парични потоци от основна дейност;

б) плащания за основна дейност:

20 987 ед. платени суми на доставчици, включително доставчици по аванси

154 ед. платени суми на персонала, вкл. и получените от осигурителни организации

90 ед. платени данъци, които подлежат на възстановяване от бюджета

87 ед. платени суми на осигурителни организации, включително удържаните от персонала лични осигурителни вноски

85 ед. платени на акционерите на предприятието дивиденти

25 ед. платени данъци върху печалбата

15 ед. отрицателни разлики от промяна на валутни курсове на налични парични средства

15 ед. платени търговски комисиони

10 ед. платени суми за отстраняване на щети от стихийни бедствия

7 ед. платени банкови такси

2 ед. платени лични данъци, удържани от персонала

21 477 ед. изходящи парични потоци от основна дейност.

3. Изготвяне на отчет за паричните потоци по прекия метод.

Тъй като в раздел първи от този пример подробно са описани сделките, определени като инвестиционна и финансова дейност, е необходимо във връзка с попълването на раздела за парични потоци от основна дейност да се направят следните пояснения:

а) в т. 1 освен паричните потоци от/към контрагентите са отразени и тези, които произтичат вследствие на тях, напр. като косвените данъци (данък върху добавената стойност), независимо че част от тези парични потоци за косвени данъци могат да се съотнесат към останалите раздели на отчета за паричния поток - те не произтичат от вида дейност, а от факта, че предприятието като цяло е задължено да се разчита по тях;

б) в т. 7 са отразени паричните потоци, произтичащи от извънредни събития (в случая застрахователни обезщетения и стихийни бедствия), както и банковите такси и лихви.

III. Отчет за паричните потоци, изготвен по косвения метод.

1. За целите на този пример е необходима следната допълнителна информация за изготвянето на отчет за паричните потоци по косвения метод:

СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС

ОТЧЕТ ЗА ПРИХОДИТЕ И РАЗХОДИТЕ

2. Изготвяне на отчет за паричните потоци по косвения метод.

За разлика от изготвянето на отчет за паричните потоци по прекия метод, където след идентифицирането на сделките по видове дейности е необходимо единствено извличане на информация от регистрите за отразяване движението на паричните средства, при изготвянето на отчет за паричните потоци по косвения метод е необходимо взаимообвързано да се борави със счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите, отчета за собствения капитал и с допълнителни справки за движението и измененията на стойностите на дълготрайните активи и/или на портфейлите от финансовите активи, класифицирани като държани за осъществяване на финансова дейност, за предприятията, осъществявали значителни по обем сделки, които не са за основната им дейност. В този пример допълнителни справки не са необходими, тъй като са описани всички сделки, които не са идентифицирани като произтичащи от основна дейност. Поради специфичността при изготвянето на отчета за паричните потоци по косвения метод в примера са показани и пояснени редове, за които липсва счетоводна информация и съответно те не са попълнени.

При изготвянето на отчета за паричните потоци по косвения метод задължително се спазват следните основополагащи изисквания по отношение на определянето на величините (положителни или отрицателни) на сумите, които се попълват:

а) сумите, които са в резултат на компенсиране на приходи и разходи, се посочват като:

- положителни величини, когато приходите надвишават разходите (печалба);

- отрицателни величини, когато разходите надвишават приходите (загуба);

б) на ред "амортизация" към т. 4 в раздела за паричните потоци от основна дейност се попълва само положителна величина, независимо че амортизацията е разход за предприятието;

в) сумите, произтичащи от балансови статии, посочени в АКТИВА на счетоводния баланс, които отразяват изменения между началните и крайните стойности на тези статии, се посочват като:

- положителни величини, когато измененията са в посока намаление;

- отрицателни величини, когато измененията са в посока увеличение;

г) сумите, произтичащи от балансови статии, посочени в ПАСИВА на счетоводния баланс, които отразяват изменения между началните и крайните стойности на тези статии, се посочват като:

- положителни величини, когато измененията са в посока увеличение;

- отрицателни величини, когато измененията са в посока намаление.

3. Пояснения към попълването на отчета за паричните потоци, изготвен по косвения метод:

а) пояснения към паричните потоци от основна дейност:

- в т. 1 се попълва финансовият резултат, който намира отражение в счетоводния баланс като финансов резултат от текущия период (в примера 80 ед.);

- на ред "инвестиционна дейност" към т. 2 се попълва финансовият резултат, който е намерил отражение в отчета за приходите и разходите, вследствие на сделките, които предприятието е идентифицирало като инвестиционна дейност; в случая сумата е получена от сделките, описани в т. 1 на раздел първи от този пример, по следния начин:

(1) ед. от сделката по буква "а" (9 ед. лихвен разход и 8 ед. приход от търговска репутация)

(2) ед. от сделката по буква "б" (210 ед. приход от продажбата, 160 ед.балансова стойност на продадения актив и 75 ед. разход за провизиране)

(3) ед. от сделката по буква "в" (10 ед. разход от преоценка, 7 ед. лихвен разход и 3 ед. отрицателна разлика от промяна на валутни курсове)

15 ед. от сделката по буква "г" (15 ед. комисионен приход) - ед. от сделката по буква "д" (не е отразен приход и/или разход по тази сделка)

(5) ед. от сделката по буква "е" (5 ед. разход за трудови възнаграждения)

- на ред "финансова дейност" към т. 2 се попълва финансовият резултат, намерил отражение в отчета за приходите и разходите, вследствие на сделките, които предприятието е идентифицирало като инвестиционна дейност; в случая сумата е получена от сделките, описани в т. 2 на раздел първи от този пример, по следния начин:

(5) ед. от сделката по буква "а" (5 ед. лихвен разход)

(15) ед. от сделката по буква "б" (10 ед. лихвен разход и 5 ед. комисионен разход)

(16) ед. от сделката по буква "в" (10 ед. разход от преоценка, 5 ед. лихвен разход и

1 ед. отрицателна разлика от промяна на валутни курсове)

(3) ед. от сделката по буква "г" (3 ед. разход за провизиране)

14 ед. от сделката по буква "д" (14 ед. приход от преоценка)

(2) ед. от сделката по буква "е" (2 ед. разход за трудови възнаграждения)

- на ред "данъци върху печалбата" към т. 2 се попълва съответната сума, която е намерила отражение в отчета за приходите и разходите на реда за разход за данъци;

- в т. 3 се попълва резултатът от т. 1 след елиминирането на сумите, посочени в т. 2 (в примера от 80 ед. печалба се елиминират (36) + (27) + (25) или (88) ед. загуба, т.е. от 80 ед. печалба без 88 ед. отчетена при получаването на печалбата загуба, се получава увеличаване на първоначалната печалба до 168 ед.); аритметично погледнато, ако от 80 се извади -88 (отрицателна величина), също се получава 168;

- на ред "амортизации" към т. 4 се попълва сумата, посочена в отчета за приходите и разходите като разход за амортизация (в примера 940 ед.);

- на ред "резерв от преводи" към т. 4 се попълва сумата, посочена в отчета за собствения капитал като резерв от преводи (в примера такъв резерв няма, поради което не е дадена информация за отчета за собствения капитал);

- ред "други" към т. 4 се попълва само в случаите, описани в стандарта;

- на ред "материалните запаси" към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на материалните запаси, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера разликата е 81 ед. в посока намаление, но 3 ед. се посочват като увеличение в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност в резултат на бизнескомбинацията - придобиване, или от основна дейност е налице намаление в размер 84 ед.);

- на ред "търговските краткосрочни финансови активи" към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на краткосрочните финансови активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера такава разлика не е налице);

- на ред "вземанията от основна дейност" към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните вземания, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера липсват дългосрочни вземания, а разликата от краткосрочните вземания е 1355 ед. в посока намаление, но в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност е посочено увеличение 75 ед. - от продажбата на тежкотоварния автомобил, след провизирането на вземането, и в раздела за парични потоци от финансова дейност е посочено намаление 3 ед. - от допровизирането на вземането от предходна година за дивиденти, или от основна дейност е налице намаление в размер на 1 427 ед.);

- на ред "задълженията за основна дейност" към т. 5 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните задължения, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера разликата е 1658 ед. в посока намаление, но в раздела за парични потоци от инвестиционна дейност е посочено увеличение 554 ед.: 125 ед. към собствениците на придобитото предприятие, 264 ед. първоначалният размер на задължението към лизингодателя, 160 ед. към продавача на автомобила след преоценката на задължението и 5 ед. към собствените служители за разработената от тях обща инвестиционна политика, и в раздела за парични потоци от финансова дейност е посочено увеличение 382 ед.: 200 ед. главница по облигационния заем, 15 ед. лихви по облигационния заем, 160 ед. по дългосрочния валутен заем, след провизиране, 5 ед. лихви по допълнителните вноски на акционерите и 2 ед. към собствените финансови експерти, т.е. от основна дейност е налице намаление в размер на 2494 ед.);

- на ред "други активи и пасиви от основна дейност" към т. 5 се попълват непоказаните в предходните редове изменения в статии от счетоводния баланс вследствие на основна дейност (в примера не е показана сума на този ред, тъй като: размерът на намалението на финансовия резултат от предходни години, което намаление в размер 85 ед., кореспондиращо с платени на акционерите дивиденти, е посочено на друг ред, а остатъкът от намалението 10 ед. се компенсира с 10 ед. увеличение на общите резерви, или в крайна сметка всички тези непоказани на други редове изменения взаимно се компенсират); такъв случай може да е налице и при намаление на преоценъчния резерв, което намаление се компенсира с увеличението на неразпределената печалба, и т.н.;

- в т. 6 се попълва сборът от сумите, посочени в т. 3, 4 и 5 (в примера 168+940+84+1427+(2494) прави 125 ед.);

- на ред "плащания за данъци върху печалбата" към т. 7 се попълва сумата, която е намерила отражение в отчета за приходите и разходите на реда за разход за данъци, коригирана с изменението в балансовите стойности на задълженията за данъци върху печалбата, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс (в примера разходът за данъци в отчета за приходите и разходите е 25 ед. и не е налице изменение в задълженията за данъци върху печалбата, посочени в счетоводния баланс, или плащанията за данъци през периода са в размер 25 ед.);

- на ред "плащания при разпределение на печалби" към т. 7 се попълва сумата, която е посочена в отчета за собствения капитал като разпределение на печалби през годината за дивиденти (в примера информацията за платените на акционерите дивиденти е показана в предходния раздел и е 85 ед.);

- на ред "нетен паричен поток от основна дейност" се посочва сборът от сумата по т. 6 и сумите по т. 7 (в примера 125-25-85 прави 15 ед.);

б) пояснения към паричните потоци от инвестиционна дейност:

- в т. 1 се попълва сумата, посочена на ред "инвестиционна дейност" към т. 2 на раздела за парични потоци от основна дейност, където е показан начинът на изчисляването на тази сума в този пример;

- на ред "дълготрайните активи" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дълготрайните активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, коригирана (увеличена) с начислените на разход през периода амортизации по отчета за приходите и разходите, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (може да възникне единствено от дългосрочните финансови активи) и получената сума се увеличава с недълготрайните активи, придобити в резултат на бизнескомбинация - придобиване (в примера разликата е 183 ед. в посока намаление, която се коригира с 940 ед. амортизации в посока увеличение и получените 757 ед. увеличение отново се увеличават с 3 ед. придобити материални запаси и 15 ед. придобити разходи за бъдещи периоди, или общото увеличение е 775 ед.);

- на ред "инвестиционните краткосрочни финансови активи" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на краткосрочните финансови активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, които не са определени като държани за търговски или финансови цели и съответно не са посочени в другите раздели на отчета за паричния поток (в примера такива няма);

- на ред "вземанията за инвестиционна дейност" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните вземания, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера е посочено увеличение 75 ед. - от продажбата на тежкотоварния автомобил, след провизиране на вземането);

- на ред "задълженията за инвестиционна дейност" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните задължения, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера е посочено увеличение 554 ед.: 125 ед. към собствениците на придобитото предприятие, 264 ед. първоначалният размер на задължението към лизингодателя, 160 ед. към продавача на автомобила след преоценката на задължението и 5 ед. към собствените служители за разработената от тях обща инвестиционна политика); особено внимание трябва да се обърне на изискването - при възникване на задължение по финансов лизинг в този раздел се посочва само първоначалният размер на задължението, а не размерът му към датата на счетоводния баланс; размерът на задължението към датата на счетоводния баланс се получава само ако се вземе предвид и сумата на плащанията по финансов лизинг, която се посочва като паричен поток от финансова дейност;

- на ред "други активи и пасиви от инвестиционна дейност" към т. 2 се попълват непоказаните в предходните редове изменения в статии от счетоводния баланс вследствие на инвестиционна дейност (в примера такива статии са 8 ед. увеличение на финансиранията и 35 ед. увеличение на преоценъчните резерви, или общо 43 ед.);

- на ред "нетен паричен поток от инвестиционна дейност" се посочва сборът от сумите по предходните точки в раздела (в примера (36)+(775)+(75)+554+43 прави 289 ед.);

в) пояснения към паричните потоци от финансова дейност:

- в т. 1 се попълва сумата, посочена на ред "финансова дейност" към т. 2 на раздела за парични потоци от основна дейност, където е показан начинът на изчисляване на тази сума в този пример;

- на ред "финансовите (дългосрочни и краткосрочни) активи" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на финансовите активи, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, които са определени като държани за финансови цели, и съответно не са посочени в другите раздели на отчета за паричните потоци (в примера е посочено увеличение 24 ед.: 14 ед. от преоценката на портфейла от валутни краткосрочни ценни книжа, държан за финансови цели, и 10 ед. от изкупените собствени облигации);

- на ред "вземанията от финансова дейност" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните вземания, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричния поток (в примера е посочено намаление 3 ед. - от допровизирането на вземането от предходна година за дивиденти);

- на ред "задълженията за финансова дейност" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на дългосрочните и краткосрочните задължения, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс, като се има предвид частта от тази разлика, която се посочва в останалите раздели на отчета за паричните потоци (в примера е посочено увеличение 382 ед.: 200 ед. главница по облигационния заем, 15 ед. лихви по облигационния заем, 160 ед. по дългосрочния валутен заем след провизиране, 5 ед. лихви по допълнителните вноски на акционерите и 2 ед. към собствените финансови експерти);

- на ред "паричните капиталовложения (от собствениците)" към т. 2 се попълва разликата между балансовите стойности на основния капитал, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс (в примера е посочено увеличение 100 ед. от допълнителните вноски на акционерите);

- на ред "други активи и пасиви от финансова дейност" към т. 2 се попълват непоказаните в предходните редове изменения в статии от счетоводния баланс вследствие на финансова дейност (в примера такива няма); такъв случай може да е налице, когато преоценката на дългосрочните финансови активи, държани за осъществяването на финансова дейност, се отразява в увеличение на преоценъчните резерви - тогава във финансовия резултат от финансова дейност няма да има приход от преоценка, но ще се посочи увеличението на преоценъчните резерви в този ред от раздела;

- в т. 3 се попълва сумата на платените от предприятието вноски по финансов лизинг (без доуточнени впоследствие суми, като неустойки, надбавки, отбиви и т.н.), независимо от периода, през който са сключени съответните лизингови договори (в примера е посочено намаление 100 ед., колкото са платените през периода лизингови вноски);

- на ред "нетен паричен поток от финансова дейност" се посочва сборът от сумите по предходните точки в раздела (в примера (27)+(24)+3+382+100+(100), т.е. 334 ед.);

г) пояснения към последните три раздела на отчета за паричните потоци, изготвен по косвения метод:

- в раздел "Изменение на паричните средства през периода" се попълва сборът от сумите, посочени като нетни парични потоци в предходните три раздела (основна дейност, инвестиционна дейност и финансова дейност), като така получената сума трябва да съответства на разликата между балансовите стойности на паричните средства, посочени в предходния и текущия период в счетоводния баланс (в примера 15+(289)+334, т.е. 60 ед.);

- в раздел "Парични средства в началото на периода" се попълва балансовата стойност на паричните средства, посочена в предходния период в счетоводния баланс (в примера тази сума е 30 ед.);

- в раздел "Парични средства в края на периода" се попълва балансовата стойност на паричните средства, посочена в текущия период в счетоводния баланс (в примера тази сума е 90 ед.).