Държавен вестник, брой 97 от 15.X

Чл. 3. (1) Местоположението и границите на производствените райони се определят от органите на Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК).

(2) В производствените райони се определят отделни места за добив на живи двучерупчести мекотели:

1. за директна човешка консумация;

2. които се предлагат на пазара след обработка в център за пречистване и след повторно полагане във вода;

3. които се предлагат на пазара след повторно полагане във вода за период над два месеца със или без обработка в център за пречистване или след интензивно пречистване за период, определен от органите на ДВСК.

(3) Органите на ДВСК незабавно уведомяват собствениците или управителите на пречиствателните центрове и центровете за експедиране за всички промени в границите, както и за всяко временно или постоянно затваряне на производствените райони.

Чл. 4. (1) Технологията на добив не трябва да причинява увреждане на черупките или тъканта на месото на живите двучерупчести мекотели.

(2) След добиването им живите двучерупчести мекотели се предпазват от счупване, надраскване или сътресения и не се излагат на резки температурни изменения.

(3) Технологията на добив, разтоварване и обработка на мекотелите не трябва да причинява допълнително замърсяване на продукта, намаляване на качествата му или други промени, които могат да повлияят на процеса на пречистването, преработването или повторното им полагане във вода.

Чл. 5. Не се допуска повторно поставяне във вода на живите двучерупчести мекотели в периода между добиването и разтоварването им, което може да предизвика допълнителното им замърсяване.

Чл. 6. Технологията на обработка на живи двучерупчести мекотели, които се полагат повторно във вода, трябва да позволява възстановяване на естественото им хранене чрез филтриране на водата.

Чл. 7. (1) Гъстотата на живите двучерупчести мекотели трябва да позволява нормалното им пречистване.

(2) Живите двучерупчести мекотели се подлагат на повторно полагане в морска вода на съответния район за период, който осигурява намаляване на количеството на фекалните бактерии до стойностите по чл. 40, ал. 1, т. 2.

(3) Органите на ДВСК определят за всеки вид живи двучерупчести мекотели и район за повторно полагане минималната температура на водата за повторно полагане.

Чл. 8. (1) Границите на районите за повторно полагане на живи двучерупчести мекотели се обозначават с шамандури, пилони или други постоянни означения.

(2) Разстоянието между районите за повторно полагане във вода, както и разстоянието между тях и производствените райони трябва да е най-малко 300 м.

Чл. 9. (1) Местата за повторно полагане във вода в един район са разделени, за да се избегне смесване на различни партиди от добива.

(2) Не се допуска полагането на нова партида от добива преди да е извадена предишната. Прилага се принципът "съвкупно полагане - съвкупно изваждане".

Чл. 10. (1) Ръководителите на центровете за повторно полагане във вода водят дневник, който съдържа информация за:

1. произхода на живите двучерупчести мекотели;

2. продължителността на повторно полагане;

3. районите на полагане;

4. предназначението на всяка партида.

(2) Дневникът по ал. 1 се представя на органите на ДВСК при поискване.

Чл. 11. (1) По време на транспортирането им от района за повторно полагане до одобрен център за експедиране, център за пречистване или център за преработка партидите от добива се съпровождат с регистрационен документ, издаден от държавен ветеринарен лекар, по образец, одобрен от генералния директор на НВМС, който освен данните по чл. 56, ал. 2 съдържа и:

1. местоположението и ветеринарния регистрационен номер на района за повторно полагане във вода;

2. продължителността на повторно полагане;

3. други данни, необходими за проследяване на произхода на продукта.

(2) Изискването по ал. 1 за издаване на регистрационен документ не се прилага в случаите, когато един и същ персонал работи в района за повторно полагане, центровете за експедиране, центровете за пречистване и центровете за преработка.

Чл. 12. (1) Центровете за експедиране и пречистване се разполагат на отдалечено място от източници на замърсяване, неприятна миризма, дим и прах.

(2) Теренът на центровете по ал. 1 не трябва да се наводнява при приливи или оттичащи се води от съседни терени.

Чл. 13. (1) Центровете за експедиране и пречистване имат:

1. помещения за обработване или съхранение на живите двучерупчести мекотели, които отговарят на изискванията по чл. 15, ал. 1 - 3, чл. 16, т. 1 и 2, чл. 18 - 22 от Наредба № 7 от 2002 г. за хигиенните изисквания към предприятията, които произвеждат и търгуват с храни, и към условията за производство на качествени и безопасни храни (ДВ, бр. 40 от 2002 г.) и разполагат със:

а) съоръжения със здрава конструкция, проектирани и поддържани по начин, който не позволява замърсяването на живите двучерупчести мекотели с отпадъци, замърсена вода, дим и прах;

б) достатъчно работно пространство за извършване на всички дейности;

в) достатъчно естествено или изкуствено осветление;

2. съоръжения за доставка и/или съхранение на питейна вода, която отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ, бр. 30 от 2001 г.).

(2) Използването на непитейна вода се допуска само когато тя не влиза в пряк контакт с живите двучерупчести мекотели или за почистване и дезинфекция на контейнерите или оборудването, които влизат в контакт с живите двучерупчести мекотели. Тръбите и каналите за непитейна вода трябва да са разграничени от тези за питейна вода.

Чл. 14. Центровете за пречистване отговарят на изискванията по чл. 12, 13 и чл. 33 - 39 и разполагат със:

1. резервоари за пречистване с гладки, здрави и водоустойчиви дъна и стени, лесни за почистване чрез изстъргване или вода под налягане; дъната на резервоарите са с наклон и имат система за оттичане в зависимост от работния им обем;

2. контейнери за съхранение на вода с водоустойчиви, гладки и здрави дъна и стени, лесни за почистване чрез изстъргване или вода под налягане.

Чл. 15. (1) Живите двучерупчести мекотели се измиват преди пречистването с чиста морска или питейна вода под налягане.

(2) Преди започване на пречистването може да се извърши първоначално измиване в резервоарите за пречистване.

(3) По време на първоначалното измиване водата трябва да се оттича свободно в отточната канализация.

(4) Преди започване на процеса на пречистване контейнерите се промиват напълно с вода.

(5) В резервоарите за пречистване трябва да постъпва достатъчно количество морска вода за пречистването на един тон живи черупчести мекотели за един час.

Чл. 16. (1) За процеса на пречистване се използва чиста или пречистена морска вода.

(2) Разстоянието между входящия отвор за чиста вода и отточните отвори за отпадната вода трябва да е достатъчно голямо, за да се избегне замърсяване на мекотелите.

(3) Когато се извършва пречистване на морската вода, методът, който се използва, трябва да бъде одобрен от органите на ДВСК.

(4) Когато се приготвя морска вода чрез добавяне на химически вещества към питейна вода, последната трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 17. Пречиствателната система трябва да осигурява:

1. бързо възстановяване на естественото хранене на живите двучерупчести мекотели чрез филтриране на водата;

2. отстраняването на отточните води от канализацията, за да се избегне повторно замърсяване;

3. след приключване на процеса на пречистване мекотелите да останат живи, в подходящо състояние за опаковане, съхранение и транспортиране преди предлагането им на пазара.

Чл. 18. (1) Количеството на живите двучерупчести мекотели, подлежащи на пречистване, не трябва да превишава капацитета на центъра за пречистване.

(2) Живите двучерупчести мекотели се подлагат на непрекъснато пречистване за период, който гарантира достигане на изискванията по чл. 40.

(3) Периодът по ал. 2 започва от момента, в който живите двучерупчести мекотели се покрият напълно с вода в резервоарите за пречистване, и завършва с изваждането им от водата.

(4) Периодът по ал. 2 се удължава в зависимост от суровината (вид на живите двучерупчести мекотели, район на произхода им, съдържание на микроби и др.), за да се гарантира, че след пречистването живите двучерупчести мекотели отговарят на изискванията по чл. 40.

Чл. 19. (1) Когато в един пречиствателен резервоар се поставят няколко партиди живи двучерупчести мекотели, те трябва да са от един вид и да произхождат от един производствен район или от различни производствени райони, които имат един и същи здравен статус.

(2) В случая по ал. 1 продължителността на пречистването се определя от времето, необходимо за пречистване на партидата, която изисква най-дълга обработка.

Чл. 20. (1) Мрежестите торби, в които се поставят живите двучерупчести мекотели в системите за пречистване, трябва да осигуряват свободен приток на морската вода.

(2) Дебелината на пластовете на полагане на живите двучерупчести мекотели трябва да позволява нормалното отваряне на черупките им по време на пречистването.

Чл. 21. Не се допуска поставянето на ракообразни, риби или други морски видове в резервоарите за пречистване на живите двучерупчести мекотели.

Чл. 22. (1) След завършване на пречистването черупките на живите двучерупчести мекотели се промиват със струя питейна или чиста морска вода. Промиването може да се извърши и в резервоарите за пречистване.

(2) Не се допуска използването на рециркулирана вода за промиване.

Чл. 23. Центровете за пречистване трябва да имат собствена одобрена лаборатория или да ползват друга одобрена лаборатория, която разполага с необходимото оборудване за извършване на микробиологични изследвания за проверка ефективността на процеса на пречистване.

Чл. 24. (1) Собственикът или управителят на центъра за пречистване води дневник, който съдържа точна и четлива информация за:

1. резултатите от микробиологичните изследвания на водата в системата за пречистване, която се влива в резервоарите за пречистване;

2. резултатите от микробиологичните изследвания на непречистените живи двучерупчести мекотели;

3. резултатите от микробиологичните изследвания на пречистените живи двучерупчести мекотели;

4. количествата живи двучерупчести мекотели, доставени до центъра за пречистване, номерата на съответните регистрационни документи и датата на доставяне;

5. времето за пълнене и изпразване на пречиствателните системи (време на пречистване);

6. данни за експедирането на пратките след пречистването.

(2) Дневникът по ал. 1 се представя на органите на ДВСК при поискване.

Чл. 25. (1) В центъра за пречистване се приемат само партиди живи двучерупчести мекотели, които са придружени от регистрационния документ по чл. 11, ал. 1.

(2) Партиди живи двучерупчести мекотели, които се експедират от център за пречистване до център за експедиране, се придружават от регистрационен документ, издаден по образец на НВМС, който освен данните по чл. 56, ал. 2 съдържа и:

1. ветеринарния регистрационен номер на центъра за пречистване;

2. адреса на центъра за пречистване;

3. продължителността на пречистване;

4. датата на постъпване на партидата в центъра за пречистване и датата на напускане;

5. информация, която позволява проследяване на произхода на мекотелите.

Чл. 26. Върху материала за пакетиране на пречистените живи двучерупчести мекотели се поставя етикет, който удостоверява, че мекотелите са преминали процес на пречистване.

Чл. 27. Центровете за експедиране отговарят на изискванията по чл. 12, 13 и чл. 33 - 39 и на следните изисквания:

1. процесът на подобряване на живите двучерупчести мекотели не причинява замърсяването им;

2. съоръженията за подобряване на мекотелите се използват по одобрени процедури от органите на ДВСК в зависимост от бактериологичните и химическите качества на морската вода, която се използва в тях;

3. оборудването и контейнерите в съоръженията за подобряване не представляват източник на замърсяване;

4. сортирането по големина на живите двучерупчести мекотели не предизвиква допълнително замърсяване на продукта и не влияе върху възможността продуктът да се транспортира и съхранява след опаковането.

Чл. 28. (1) Измиването и почистването на живите двучерупчести мекотели се извършват с чиста морска или питейна вода под налягане.

(2) Не се допуска използването на рециркулирана вода за почистване.

Чл. 29. В центъра за експедиране се приемат само партиди живи двучерупчести мекотели, които са придружени от регистрационния документ по чл. 25, ал. 2.

Чл. 30. (1) Центровете за експедиране трябва да имат собствена одобрена лаборатория или да ползват друга одобрена лаборатория, която разполага с необходимото оборудване за извършване на микробиологични изследвания за проверка на спазването на изискванията по чл. 40.

(2) Изискването по ал. 1 за извършване на микробиологични изследвания не се прилага за центрове за експедиране, които получават само партиди директно от център за пречистване, в който са били изследвани след пречистването.

Чл. 31. (1) Собственикът или управителят на центъра за експедиране води дневник, който съдържа информация за:

1. резултатите от микробиологичните изследвания на живите двучерупчести мекотели от одобрен производствен район, район за повторно полагане или център за пречистване;

2. количествата живи двучерупчести мекотели, доставени до центъра за експедиране, за регистрационните документи и датата на доставяне;

3. името и адреса на получателя, количествата на експедираните живи двучерупчести мекотели, номерата на съответните регистрационни документи и датата на експедиране.

(2) Дневникът по ал. 1 се съхранява за период най-малко една година и се представя на органите на ДВСК при поискване.

Чл. 32. За центровете за експедиране, разположени на борда на плавателни съдове, се прилагат изискванията по чл. 12, 13, чл. 33 - 39, чл. 27, т. 3 и 4 и чл. 28 - 30.

Чл. 33. (1) Персоналът, който обработва ръчно живите двучерупчести мекотели носи чисти работни дрехи и когато е необходимо - ръкавици.

(2) Не се допуска плюенето, пушенето, пиенето и храненето в помещенията за работа.

Чл. 34. (1) Не се допуска влизането на животни в центровете за експедиране и пречистване.

(2) Гризачи, насекоми и други вредители се унищожават системно.

Чл. 35. (1) Помещенията, оборудването и инструментите се поддържат чисти и в добро състояние.

(2) Оборудването и инструментите се почистват в края на работния ден и всеки път, когато е необходимо.

Чл. 36. Използването на помещенията, оборудването и инструментите за други цели, освен за работа с живи двучерупчести мекотели, се допуска след разрешение от органите на ДВСК.

Чл. 37. (1) Отпадъците се поставят на отделно място или в затворени контейнери.

(2) Отпадъците се отстраняват от терена и околността периодично, без да причиняват замърсяване.

Чл. 38. Пречистените живи двучерупчести мекотели се съхраняват до експедицията им в контейнери с капаци на отдалечено място от мястото, където се обработват други морски видове.

Чл. 39. (1) Всяко лице, заето в добива или обработката на живи двучерупчести мекотели, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи съгласно изискванията на Наредба № 53 от 1979 г. за медицинските прегледи на постъпващите и работещите в хранителните, комуналните обекти и здравните заведения (обн., ДВ, бр. 8 от 1979 г.; изм. и доп., бр. 30 от 1993 г., бр. 99 от 1995 г.; попр. бр. 101 от 1995 г.).

(2) Ръководителят на центъра отстранява временно от работа лицата, които могат да замърсят двучерупчестите мекотели.

Чл. 40. (1) Живите двучерупчести мекотели, предназначени за незабавна консумация от хора, отговарят на следните изисквания:

1. да са пресни, със запазени жизнени функции, с чисти черупки, да имат адекватна реакция на удар и нормално количество междучерупкова течност;

2. съдържат по-малко от 300 броя фекални колиформи или по-малко от 230 броя E. Coli на 100 g месо и вътрешночерупна течност, изследвана по метода за най-вероятното число (MPN), чрез трикратно разреждане в пет епруветки или чрез друго микробиологично изследване с еквивалентна точност;

3. не съдържат салмонелни бактерии в 25 g месо;

4. не съдържат токсични или вредни вещества от естествен произход или попаднали от околната среда съгласно изискванията на Наредба № 5 от 1984 г. за хигиенните норми на пределно допустимите количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти (обн., ДВ, бр. 39 от 1984 г.; доп., бр. 5 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1987 г., бр. 87 от 1989 г.; доп., бр. 66 от 1992 г.; изм., бр. 24 от 1999 г., бр. 58 от 2000 г., бр. 4 от 2001 г.) в количества, при които изчислената дневна дажба превишава дневния прием или при които се нарушават вкусовите качества на живите двучерупчести мекотели;

5. пределно допустимите стойности за радиоактивно съдържание не превишават стойностите, посочени в Наредба № 12 от 2002 г. за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни (ДВ, бр. 55 от 2002 г.);

6. общото съдържание на паралитичен токсин (Paralytic Shellfish Poison - PSP) в ядливите части на мекотелите (цялото месо или отделни ядливи части) не превишава 80 mg на 100 g месо съгласно метода на биологичния тест; ако е необходимо, тестът се комбинира с химичен метод за установяване наличието на сакситоксин (saxitoxin) или друг научно признат метод; при спорни резултати референтен е биологичният тест;

7. резултатите от изследванията, извършени по стандартните биологични методи на изследване, са отрицателни за наличието на диаричен токсин (Diarrhetic Shellfish Poison - DSP) в ядливите части на мекотелите (цялото месо или отделни ядливи части);

8. общото съдържание на амнезиен токсин (Amnesic Shellfish Poison - ASP) в ядливите части на мекотелите не надхвърля 20 mg домоична киселина (domoic acid) на g по метода на високотехнологичната течна хроматография (High Performance Liquid Chromatography).

(2) Когато липсват рутинни тестове за вируси и установени вирусологични стандарти, здравните проверки се извършват чрез определяне на общия брой фекални бактерии.

Чл. 41. Плановете за вземане на проби, методите за изследване и аналитичните отклонения се определят от органите на ДВСК и държавния санитарен контрол.

Чл. 42. Живите двучерупчести мекотели, които се предлагат на пазара за незабавна консумация от хора, трябва да:

1. произхождат от производствени райони, които отговарят на изискванията по чл. 3, ал. 1 и 2; за видовете от сем. Рectinidae това изискване се прилага само за аквакултури;

2. са добити и транспортирани от производствения район до центъра за експедиране, центъра за пречистване, района за повторно полагане във вода или преработвателното предприятие съгласно изискванията по чл. 4 - 5 и чл. 54 - 59;

3. са преминали процес на повторно полагане в одобрени райони, които отговарят на изискванията по чл. 6 - 11;

4. са обработени при хигиенни условия и когато е необходимо са пречистени в одобрени центрове за пречистване;

5. отговарят на изискванията по чл. 40;

6. са контролирани съгласно изискванията по чл. 66 - 72;

7. са опаковани съгласно изискванията по чл. 44 - 46;

8. са съхранявани и транспортирани съгласно изискванията по чл. 47, 48 и чл. 60 - 64;

9. са маркирани съгласно изискванията по чл. 49 - 53.

Чл. 43. (1) Живите двучерупчести мекотели, предназначени за последваща обработка, трябва да отговарят на изискванията по чл. 40 и се обработват съгласно изискванията на Наредба № 10 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при производство и продажба на рибни продукти (ДВ, бр. 42 от 2000 г.).

(2) Живите двучерупчести мекотели по чл. 3, ал. 2, т. 2 могат да се предлагат на пазара, когато количеството фекални колиформи не превишава 6000 на 100 g месо или 4600 E. Coli на 100 g месо за 90 % от пробите по метода за най-вероятно число (MPN), чрез трикратно разреждане в пет епруветки.

(3) Живите двучерупчести мекотели по чл. 3, ал. 2, т. 3 могат да се предлагат на пазара, когато количеството фекални колиформи не превишава 60 000 на 100 g месо или 4600 E. Coli на 100 g месо за 90 % от пробите по метода за най-вероятно число (MPN), чрез трикратно разреждане в пет епруветки.

Чл. 54. Транспортните средства се използват по начин, който предпазва мекотелите от замърсяване или счупване на черупките им.

Чл. 55. (1) При транспортиране на големи количества живи двучерупчести мекотели на дълго разстояние транспортните средства са оборудвани по начин, който осигурява оптимални условия за тяхното оцеляване.

(2) Транспортните средства по ал. 1 отговарят на изискванията по чл. 61, ал. 1.

Чл. 56. (1) Органите на ДВСК издават регистрационен документ за идентификация на пратките, който ги придружава по време на транспортирането им до района за повторно полагане, центъра за пречистване, центъра за експедиране или преработвателното предприятие.

(2) За всяка партида държавният ветеринарен лекар попълва ясно с незаличимо мастило съответните раздели на регистрационния документ, които съдържат:

1. име и адрес на добиващото лице;

2. дата на добиване;

3. местоположение на производствения район, обозначено с кодов номер;

4. здравен статус на производствения район;

5. вид и количество на мекотелите;

6. ветеринарен регистрационен номер на обекта, в който се добиват мекотелите, и място на дестинация (за опаковане, повторно полагане във вода, пречистване или преработка);

7. дата на попълване и подпис.

Чл. 57. (1) Регистрационните документи се номерират съгласно последователността на издаването им.

(2) Органите на ДВСК водят регистър, в който се вписват номерът на регистрационните документи и имената на добиващите лица, на които са издадени.

Чл. 58. (1) Регистрационните документи за всяка пратка се подпечатват от органите на ДВСК при пристигането й в центъра за експедиране, центъра за пречистване, района за повторно полагане или преработвателно предприятие.

(2) Документите по ал. 1 се съхраняват от ръководителя на центъра за експедиране, центъра за пречистване, района за повторно полагане, преработвателно предприятие и от добиващото лице за период най-малко една година.

Чл. 59. Когато добивът се извършва от лицата, които работят в центъра за експедиране, центъра за пречистване, района за повторно полагане или преработвателното предприятие, регистрационният документ може да се замени с постоянно разрешително за транспортиране, издадено от органите на ДВСК.

Чл. 60. Пратките живи двучерупчести мекотели, предназначени за човешка консумация, се транспортират в запечатани пакети от центъра за експедиране до предлагането им за продажба на крайния потребител или търговец на дребно.

Чл. 61. (1) Транспортните средства, които се използват за превозване на партидите от живи двучерупчести мекотели, отговарят на следните изисквания:

1. вътрешните им стени и частите, които влизат в контакт с живите двучерупчести мекотели, са гладки, лесни за почистване и устойчиви на корозия;

2. оборудвани са по начин, който осигурява ефективна защита на живите двучерупчести мекотели при високи или ниски температури, от замърсяване с кал, прах или повреждане на черупките от вибрации или изстъргване.

(2) Не се допуска транспортиране на живите двучерупчести мекотели с други продукти, които могат да ги замърсят.

Чл. 62. Живите двучерупчести мекотели се транспортират със затворени превозни средства или контейнери, които поддържат температурата на продукта в граници, при които качеството и жизнеспособността на мекотелите се запазват.

Чл. 63. Не се допуска контакт между пакетите с живи двучерупчести мекотели и пода на транспортното средство или контейнера; пакетите се поставят върху повдигната платформа.

Чл. 64. Ледът, който се използва при транспортирането на пратки живи двучерупчести мекотели, трябва да е получен от питейна или чиста морска вода.

Чл. 65. Собственикът или ръководителят на центъра за експедиране или центъра за пречистване е длъжен:

1. да взема редовно представителен брой проби за лабораторно изследване с цел създаване на база данни за районите, от които пристига всяка партида от добива, и здравните качества на живите двучерупчести мекотели преди и след обработката им в центъра за експедиране или центъра за пречистване;

2. да съхранява дневниците съответно по чл. 24, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 с резултатите от различните проверки и да ги представя на органите на ДВСК при поискване.

Чл. 66. (1) Органите на ДВСК разработват система за контрол и наблюдение за спазване на изискванията по тази наредба.

(2) Системата за контрол включва:

1. периодично наблюдение на живите двучерупчести мекотели в производствените райони и районите за повторно полагане;

2. план за вземане на проби;

3. лабораторни изследвания;

4. инспекция в предприятията;

5. проверки на условията на съхранение и транспорт.

Чл. 67. (1) Производствените райони и районите за повторно полагане се контролират периодично от държавен ветеринарен лекар.

(2) Контролът по ал. 1 включва проверки за установяване на:

1. нарушения относно произхода и предназначението на живите двучерупчести мекотели;

2. микробиологичното качество на живите двучерупчести мекотели в районите за производство и районите за повторно полагане;

3. наличие във водата в района за производство или района за повторно полагане на планктон, който произвежда токсини, и за наличие на биотоксини в живите двучерупчести мекотели;

4. наличие на химически замърсители над максимално допустимите нива, определени в Наредба № 5 от 1984 г. за хигиенните норми на пределно допустимите количества от химични и биологични замърсители в хранителните продукти и Наредба № 12 от 2002 г. за норми за максимално допустими количества от тежки метали като замърсители в храни.

(3) Органите на ДВСК разработват план за изследване за наличие на токсини, биотоксини и химически замърсители по ал. 2, т. 3 и 4 периодично или постоянно - в зависимост от времето на добиването или преработката.

Чл. 68. Планът по чл. 67, ал. 3 съдържа:

1. вероятна промяна на утаечното замърсяване за всеки производствен район или район за повторно полагане;

2. възможни промени на наличието на планктон, който съдържа морски биотоксини, в производствените райони и районите за повторно полагане;

3. възможно замърсяване на мекотелите в производствените райони и районите за повторно полагане.

Чл. 69. (1) Изследването се извършва чрез мониторинг или чрез интензивно вземане на проби.

(2) Не се допуска продажбата на мекотели от район, в който е установено наличие на планктон, който съдържа морски биотоксини, докато новите проби не покажат задоволителни резултати от тестовете за токсичност.

Чл. 70. (1) Органите на ДВСК извършват лабораторни тестове за проверка на съответствието на крайния продукт с изискванията по чл. 40.

(2) Органите на ДВСК определят система за контрол за проверка нивото на морските биотоксини и превишаването на безопасните граници.

Чл. 71. (1) Центровете за експедиране и центровете за пречистване се контролират от държавен ветеринарен лекар.

(2) Контролът по ал. 1 се извършва чрез проверки за:

1. съответствие с изискванията за чистотата на помещенията, съоръженията, оборудването и хигиената на персонала;

2. правилната обработка на живите двучерупчести мекотели;

3. правилното функциониране на системите за пречистване и подобряване;

4. водене на дневниците по чл. 24, ал. 1 и чл. 31, ал. 1;

5. правилното поставяне на здравната маркировка;

6. спазването на изискванията за съхранение и транспорт на пратките от живи двучерупчести мекотели.

(3) Контролът по ал. 2 може да включва и вземане на проби за лабораторни изследвания, за резултатите от които се информира собственикът или управителят на центъра.

Чл. 72. Не се допуска добивът на живи двучерупчести мекотели в райони, които са обект на забрана поради здравни причини.

Чл. 73. (1) Държавният ветеринарен лекар има свободен достъп до всички части на центровете и районите по всяко време на производствения процес.

(2) Когато държавният ветеринарен лекар установи, че не се спазват изискванията на тази наредба, той предприема действията по чл. 59, ал. 1 и 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 42 от 1999 г.).