Държавен вестник, брой 97 от 15.X

Чл. 3. Преносната мрежа трябва да съответства на следните изисквания:

1. елементите на преносните газопроводи и съоръженията към тях да са от нелегирана или ниско легирана спокойна или полуспокойна въглеродна стомана или от други материали, специфицирани за транспортиране на природен газ при определено налягане;

2. елементите на газопроводите, съоръженията и уредите на преносната мрежа да се свързват чрез заваряване, фланцови връзки и резбови съединения, които удовлетворяват изискванията за якост и плътност;

3. да не се допуска преминаване на преносни газопроводи през производствени и обслужващи помещения, с изключение на газопроводите за доставка на газ в помещенията;

4. проектната температура за експлоатация на преносната мрежа да е в интервала от минус 40 до плюс 120 °С.

Чл. 4. (1) Физическата защита срещу нерегламентирана намеса на трети лица на отделни участъци на преносните газопроводи и на прилежащите към тях съоръжения и арматури при необходимост се осигурява съгласно Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; попр., бр. 82 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 52 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г.; попр., бр. 93 от 2000 г.).

(2) За преносните газопроводи и за прилежащите към тях съоръжения се предвижда I категория мълниезащита.

Чл. 5. (1) В зависимост от местоположението си спрямо населени места, селищни образувания и самостоятелни обекти, включително спрямо предвижданията на действащите устройствени планове, всеки газопроводен участък с възможност за изключване (изолиране) от преносната мрежа с дължина най-малко 1000 m се отнася към:

1. първи клас - когато газопроводният участък е на разстояние не по-малко от 200 m от:

а) урегулирана територия с жилищни сгради, включващи общо до 10 самостоятелни жилища;

б) тръбопроводи, инсталации и съоръжения - в случаите, когато преносните газопроводи са разположени по дъното на териториалното море на Република България;

2. втори клас - когато газопроводният участък е на разстояние не по-малко от 200 m от най-близката жилищна сграда в урегулирана територия с жилищни сгради, включващи общо над 10 до 45 самостоятелни жилища;

3. трети клас - когато газопроводният участък е:

а) на разстояние не по-малко от 200 m от най-близката жилищна сграда в урегулирана територия с жилищни сгради, включващи общо над 45 самостоятелни жилища;

б) на разстояние не по-малко от 100 m от урегулираната територия, върху която е разположена или се предвижда сграда или открито пространство (производствена площадка, обект на транспорта, детска площадка, открит спортен обект, площадно пространство, открит театър, зона за отдих и др.под.), предназначени за пребиваване на 20 или повече лица най-малко 5 дни на седмицата за 10 седмици през годината, без седмиците да са последователни;

4. четвърти клас - когато газопроводният участък е на разстояние не по-малко от 200 m от най-близката 4-етажна или повече от 4-етажна сграда в урегулирана територия, в която преобладава застрояване с над 4-етажни сгради.

(2) Разстоянията по ал. 1 се отнасят и за компресорните станции (КС), газоразпределителните станции (ГРС) и другите съоръжения на преносната мрежа.

Чл. 6. Преносният газопровод трябва да осигурява безопасна експлоатация на преносната мрежа и контролирано освобождаване от газ по време на експлоатацията и ремонтите на газопровода.

Чл. 7. (1) Тръбите на преносните газопроводи да са с дебелина на стената, достатъчна за поемане на вътрешното налягане на газа и очакваните външни налягания и натоварвания, на които ще бъде подложен газопроводът по време на неговата експлоатация.

(2) Стоманените тръби на преносните газопроводи, техният химичен състав и механична характеристика, първоначалното определяне на дебелината на стените на тръбите, специфицираната им дебелина, проектното налягане и максималният коефициент на проектиране за вътрешно налягане се определят по БДС ЕN1594 и БДС ЕN10208.

Чл. 8. Преносните газопроводи в зависимост от експлоатационните условия трябва да се проверяват за поемане и на усилията от:

1. вътрешното налягане;

2. анкерирането или засипването на газопровода и натоварването на пътното движение;

3. налягането по време на изпитването на газопровода;

4. врязванията за монтаж на елементи на газопровода, когато тръбата е под налягане;

5. изтласкващата сила срещу изплуване на газопровода;

6. натоварването от вълни, лед, обледяване, сняг и вятър;

7. слягането от минни разработки;

8. набъбването на почвата поради замръзване;

9. натоварването от свлачищни процеси;

10. сеизмичното натоварване за съответния район;

11. натоварването от предвиждащи се насипи, диги и др. подобни;

12. топлинното разширение;

13. ерозията на почвата.

Чл. 9. Подземните и намиращите се под вода части на стоманените газопроводи трябва да се защитават чрез антикорозионно покритие и активна електрохимична защита (катодна защита). Когато електрохимичната защита не е ефективна или е неприложима при малки участъци от газопровода, за осигуряване на защитата от корозия се предвиждат допълнителни мероприятия.

Чл. 10. (1) Защитата на газопроводите от почвена корозия и корозия от блуждаещи токове, както и изпитването и контролът на защитата се извършват съгласно съответните технически спецификации.

(2) Антикорозионните покрития на подземните газопроводи и съоръжения трябва да са със:

1. механична якост, която осигурява запазване на покритието по време на монтажа (при превозване и полагане на тръбите в изкопите) и от натоварването на почвата при експлоатацията на газопровода;

2. пластичност, която осигурява поемане на деформациите при въздействието на ниски или високи температури при извършване на монтажа и в процеса на експлоатация;

3. добра адхезия към метала;

4. изолация срещу провеждане на електрически ток;

5. устойчивост на биологични въздействия.

Чл. 11. Качеството на нанесеното изолационно покритие се проверява съгласно техническата документация и инструкциите на производителя на покритието.

Чл. 12. Към газопровода се инсталират контролно-измервателни колонки за контролиране общото ниво на електрическия потенциал "тръба - земя".

Чл. 13. Пускането в действие на електрохимичната защита трябва да се извършва преди предаването на газопроводите в експлоатация, но не по-късно от шест месеца от полагането й в изкопа, независимо дали е монтиран целият газопровод.

Чл. 14. (1) Електрохимично защитената част на газопровода трябва да е галванически непрекъсната.

(2) Електрохимичната защита се осъществява чрез системата "катод - анод", свързана с източник на постоянен ток (катодна станция).

Чл. 15. (1) Металните тръби се защитават против въздействието на блуждаещи токовe (например от електрифицирани железопътни линии) посредством подходящи мероприятия.

(2) Електрохимичната защита осигурява защита и срещу въздействията от намиращите се в близост кабели за високо напрежение.

(3) Системата за електрохимичната защита и тръбите трябва да се полагат така, че да не оказват вредно въздействие върху съседните подземни метални съоръжения.

Чл. 16. След извършване на поляризацията на газопровода трябва да се извърши изпитване за установяване ефективността на системата за електрохимична защита.

Чл. 17. (1) Кабелните линии с медни жила на технологичната далекосъобщителна мрежа на преносните газопроводи трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да се полагат на дълбочина:

а) най-малко 1 m при изкопи с I до III категория на почвата;

б) най-малко 0,9 m при изкопи с IV и V категория на почвата;

в) най-малко 0,4 m при изкопи в скални почви, като изкопът да е с дълбочина 0,5 m и кабелите да се полагат върху пясъчна основа и да се покриват със слой от пясък или мека почва;

2. да се полагат от дясната страна на газопровода по посока на движението на газа на разстояние най-малко 6 m от оста на газопровода при номинален диаметър на тръбите до 500 mm включително и най-малко 7 m при номинален диаметър над 500 mm;

3. кабелната линия може да преминава отляво на газопровода въз основа на техническа обосновка;

4. в горски участъци се допуска разстоянието по т. 1 да се намали до 5 m независимо от диаметъра на газопровода;

5. при преминаване през стръмни терени кабелната линия да се полага в отделна траншея откъм по-високата страна спрямо газопровода на разстояние не по-малко от 3 m от оста му.

(2) Оптичните кабелни линии на технологичната далекосъобщителна мрежа трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да се полагат на дълбочина съгласно ал. 1, т. 1;

2. оптичният кабел да се защитава чрез полагане в тръба от полиетилен с висока плътност с външен диаметър най-малко 40 mm;

3. оптичната линия да се маркира със сигнална лента на разстояние най-малко 0,4 m над линията;

4. допуска се полагане на оптичния кабел в траншеята на газопровода на дълбочина най-малко 0,1 m под горната образуваща на газопровода;

5. оптичните надземни кабели да се защитават чрез полагане в метална тръба.

(3) При подводно преминаване в траншеята на газопровода се допуска полагането на кабелната линия за технологичната далекосъобщителна мрежа.

(4) При пресичане на газопровода с трасета на железопътни линии и автомобилни пътища кабелите на технологичната далекосъобщителна мрежа могат да се полагат в общ защитен кожух с газопровода, като медният кабел се поставя в защитни стоманени тръби, а оптичният кабел - допълнително и в тръби от полиетилен с висока плътност.

(5) Съоръженията на технологичната далекосъобщителна мрежа могат да се разполагат на територията на ГРС, газоизмервателни станции (ГИС) и КС, както и по трасето на газопровода в съответствие с предвижданията на проекта.

Чл. 18. На местата, където електрически кабели и кабели на технологичната далекосъобщителна мрежа пресичат преносния газопровод, кабелите се поставят в стоманена тръба, чиито краища са най-малко на 5 m от оста на газопровода. Стоманената тръба трябва да се защити с бетонов кожух с напречно сечение най-малко 0,4 ґ 0,4 m. Когато дълбочината на горната образуваща на газопровода е до 2,5 m, пресичането се извършва под газопровода, а при дълбочина над 2,5 m - над него. В първия случай разстоянието между газопровода и защитния бетон трябва да е най-малко 0,3 m, а във втория - най-малко 0,5 m.

Чл. 19. Когато кабелната линия е положена в стоманена тръба, се допуска полагането на надземните кабелни далекосъобщителни линии и газопроводи върху общи опори.

Чл. 20. При необходимост за кабелите на технологичната далекосъобщителна мрежа се осигурява мълниезащита.

Чл. 21. Когато е необходима защита на кабелните линии на технологичната далекосъобщителна мрежа от електрохимична корозия, такава защита се изработва едновременно със защитата на газопровода.

Чл. 22. (1) Необслужваеми усилвателни пунктове на технологичната далекосъобщителна мрежа може да се изграждат най-малко на 7 m от оста на газопровода.

(2) Вратата на надземната част на необслужваемите усилвателни пунктове трябва да е на страна, противоположна на газопровода.

Чл. 23. Компресорните станции са взривоопасни съоръжения към преносните мрежи, предназначени за повишаване на налягането с цел транспортиране на газа в преносната мрежа.

Чл. 24. (1) Сградите на територията на компресорната станция, в които има газопроводи, се изработват от негорими материали.

(2) Сградите, в които са монтирани технологичните съоръжения на компресорните станции, не могат да бъдат с П-, Т- и Ш-образна конфигурация.

(3) Около газовите съоръжения на компресорните станции се изгражда противопожарен път съгласно изискванията на противопожарните строително-технически норми.

(4) Територията на компресорните станции се осигурява със система за физическа защита съгласно Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите.

Чл. 25. (1) Компресорните станции трябва да отговарят на следните изисквания:

1. фундаментите на компресорните агрегати да са отделени от конструкцията на сградата (основи, стени, покривни конструкции и др.) и да са осигурени срещу предаване чрез тях на вибрации на строителните конструкции, машините и газопроводите;

2. газопроводите, свързани към машините, да са закрепени еластично към конструкцията на сградата и да са с подходящи компенсиращи устройства.

(2) На смукателните газопроводи в непосредствена близост до компресорите се монтират филтри и утайници, които не допускат проникване на замърсяване и чужди тела в компресорите. Събраните течни или полутечни отпадъчни продукти се отвеждат чрез тръбопроводи на безопасно място извън сградата на компресора.

(3) Основното и спомагателното технологично оборудване, свързано с повишаване налягането на газа, се монтира в производствената зона на компресорната станция.

(4) За изключване на компресорната станция от преносния газопровод се монтират спирателни съоръжения с дистанционно управление.

(5) На всеки нагнетателен газопровод се монтира обратен клапан.

(6) На входящия и изходящия газопровод на компресорната станция се монтира устройство за изпускане на газа на разстояние, осигуряващо безопасни условия за разсейването му.

Чл. 26. Компресорните агрегати с номинално налягане, по-високо от работното налягане на свързаните с тях съдове и газопроводи, се съоръжават с предпазни клапани по БДС 12961.

Чл. 27. Компресорните агрегати са съоръжени с автоматична защита, която не допуска работата им при:

1. намаляване на налягането в смукателния газопровод под минимално допустимото - при центробежни компресори;

2. повишаване на налягането след компресора над максимално допустимото;

3. намаляване на налягането в охлаждащата система под минимално допустимото;

4. намаляване на налягането под допустимото в маслената система.

Чл. 28. Компресорните станции са съоръжени с аварийна система за изключване, която:

1. е в състояние да изолира компресорната станция от газопровода и да изпусне газа от газопроводите на територията на компресорната станция;

2. осигурява изпускане на газа на място, което не създава опасност;

3. осигурява възможност за изключване на компресорите и електрическите уредби;

4. се управлява най-малко от две места, като едното от тях е извън газоопасната зона.

Чл. 29. Компресорните агрегати в компресорната станция се комплектуват с устройство за изключване или за подаване на алармен сигнал, което се задейства при достигане на граничните стойности на технологичните параметри.

Чл. 30. Компресорните станции с бутални компресори са съоръжени с предпазно устройство, което да гарантира, че максималното допустимо налягане не превишава работното налягане с повече от 10 на сто.

Чл. 31. В компресорни станции с бутални компресори смукателните и нагнетателните колектори се полагат надземно.

Чл. 32. Помещенията на компресорните станции, в които са монтирани газови съоръжения, трябва да се осигурят със:

1. аварийна вентилация, осигуряваща безопасност на персонала срещу възможни инциденти, свързани с натрупвания на газ в помещения;

2. далекосъобщителни връзки;

3. мълниезащитна и заземителна инсталация;

4. постоянно електрозахранване;

5. водопроводна и канализационна инсталация.

Чл. 33. (1) Газоразпределителните станции са взривоопасни съоръжения за регулиране налягането на газа при постъпването му от преносната мрежа в разпределителните мрежи.

(2) Газоразпределителните станции осигуряват филтрирането и поддържането на температура на газа в определени граници и са с възможност за търговско измерване на преминалото количество газ.

Чл. 34. (1) Газоразпределителните станции може да се монтират на открито или в закрити помещения.

(2) Технологичните навеси и помещенията на ГРС се изграждат от негорими материали.

Чл. 35. Според степента на автоматизация ГРС са:

1. газоразпределителни станции с обслужващ персонал;

2. газоразпределителни станции без обслужващ персонал - автоматични ГРС (АГРС).

Чл. 36. Пътищата на и до територията на ГРС се изграждат от твърда настилка.

Чл. 37. В ГРС може да има отопление в зависимост от климатичните условия и от конструкцията на прилаганите регулатори и контролно-измервателни прибори (КИП).

Чл. 38. Помещенията и площадките на съоръженията на ГРС се осигуряват съгласно чл. 32.

Чл. 39. (1) Газоразпределителните станции трябва да са съоръжени със:

1. спирателна арматура на входа и на изхода;

2. филтри за очистване на газа от механични примеси;

3. предпазно-отсекателен клапан за високо и ниско налягане пред регулатора на налягане, сработващ, когато налягането след регулатора на налягане превиши стойността на временното работно налягане или спадне с повече от 30 на сто от работното налягане; клапанът се комплектува с уред, сигнализиращ при сработването му, като отварянето на сработил клапан не може да се извършва автоматично;

4. регулатори на налягане, осигуряващи поддържане на зададеното работно налягане след него в граници от 80 на сто от работното налягане до максималното работно налягане (MOP);

5. предпазно изхвърлящ клапан от страната с ниско налягане с автоматично възстановяване, който сработва, когато налягането след регулатора превиши максималното работно налягане; пропускателната способност на клапана трябва да е най-малко 1 на сто от тази на регулиращата линия, в която е вграден;

6. системи за измерване на природния газ с осигурен байпас на входния край на системата за плавното й запълване с газ и възможност за лесно монтиране на байпасна линия на измервателния прибор;

7. уреди на байпасната връзка за измерване на налягането и температурата на газа на входа и на изхода;

8. изпускателни газопроводи, като не се допуска обединяване на изпускателни газопроводи с различно налягане на газа в тях;

9. изолиращи фланци на входа и изхода на ГРС;

10. байпас вход - изход, върху който се монтират последователно спирателен кран, предпазно-затварящ клапан, ръчен регулиращ кран с пропускателна способност при дадените входно и изходно налягане не по-голяма от тази на станцията и предпазно-изхвърлящ клапан с пропускателна способност, равна на тази на регулиращия кран;

11. газоподгревателна система, осигуряваща температура на газа след регулатора най-малко 5 °С - при измерване с ротационен разходомер.

(2) Когато в ГРС е изграден изход на преносна или разпределителна линия до пряк потребител, преди началото на изхода се монтира одорираща инсталация. Не се предвижда одориране на газа в случаите, когато помещенията, в които той се използва, са снабдени със система за газсигнализация и аварийни вентилация и осветление, както и в случаите на технологична несъвместимост с нуждите на потребителя или на технологичния процес.

(3) Когато ГРС е с две или повече автоматични регулиращи линии, всяка от които има пропускателна способност, по-голяма от предписаната на станцията, байпас вход - изход съгласно ал. 1, т. 10 не се предвижда.

Чл. 40. (1) Във всички помещения на ГРС, в които може да бъде създадена взривоопасна концентрация, се осигурява трикратен въздухообмен.

(2) Аварийната вентилация за случаите по ал. 1 трябва да е във взривобезопасно изпълнение.

(3) За включване на аварийната вентилация се монтират датчици със звукова и светлинна сигнализация.

Чл. 41. Газоизмервателните станции са съоръжения за измерване количеството на преминалия природен газ, които се монтират в близост до или на газопроводите от преносната мрежа.

Чл. 42. (1) Газоизмервателните станции се изграждат надземно.

(2) Около сградата и съоръженията на ГИС се осигурява свободен достъп за противопожарната техника.

(3) Територията на ГИС се осигурява със система за физическа защита съгласно Наредба № 7 от 1998 г. за системите за физическа защита на строежите.

Чл. 43. Оборудването на ГИС включва:

1. входен и изходен кран;

2. прахов филтър;

3. измервателен уред за количеството преминал газ с корекция по температура и налягане;

4. показващи манометър и термометър;

5. възможност за лесно монтиране на байпасираща измервателния уред линия.

Чл. 44. Преносните газопроводи не трябва да застрашават подземните и надземните проводи на другите мрежи на техническата инфраструктура.

Чл. 45. (1) Участъци на преносни газопроводи в свлачищни райони се полагат под плоскостта на пълзенето на земния масив или надземно, с опори, които са фундирани под плоскостта на пълзене.

(2) Участъците на преносния газопровод се засипват, укрепват или анкерират така, че по време на експлоатацията газопроводът да не променя местоположението си, с изключение на допустимите премествания поради натоварвания и температурни разширения.

(3) Разстоянията между успоредно полагани газопроводи в един технически коридор се определят от изискванията за технологична поточност на монтажа, осигуряване безопасност на труда и сигурност при експлоатация, като трябва да бъдат най-малко 15 m.

Чл. 46. (1) Трасето на газопроводите се означава с метални или стоманобетонни стълбове (репери) на разстояния, осигуряващи пряка видимост един от друг, с височина най-малко 1,5 m и оцветени на равни разстояния с хоризонтални черни и жълти ивици, като стълбовете се поставят на 2,5 m от оста на газопровода с указана посока към него.

(2) Операторът на преносната мрежа поставя надписи и знаци, указващи за газо-, взриво- и пожароопасност и съдържащи данни за оператора на компресорните станции и другите надземни съоръжения на преносната мрежа и на съоръженията по технологичната далекосъобщителна мрежа.

(3) Трасето на технологичната далекосъобщителна мрежа, подземните шахти и другите съоръжения към него се означават с метални или стоманобетонни стълбове с височина най-малко 1,5 m над терена на разстояния, осигуряващи пряка видимост един от друг и оцветени в жълто с червена шапка.

(4) При пресичане на газопроводите от пътища Изпълнителна агенция "Пътища" - за републиканските пътища, общинските администрации - за общинските пътища, и собствениците на частните пътища поставят пътни знаци с допълнителни табели съгласно Закона за движението по пътищата в местата, където газопроводът се пресича от пътищата, на разстояние 150 m от оста на газопровода в двете направления на пътя.

(5) При пресичане на газопроводите от железопътни линии Изпълнителна агенция "Железопътна инфраструктура" осигурява поставянето на разстояние 800 m от двете страни от оста на газопровода в двете направления на железопътната линия табела с надпис "Внимание! Газопровод с високо налягане!" или друг знак, съответстващ на изискванията за експлоатация на железопътните линии.

Чл. 47. (1) Преносната мрежа се разделя на участъци чрез спирателни кранови възли, за които се осигурява физическа защита чрез ограждения.

(2) Разстоянията между крановите възли се определят в зависимост от земетръсната зона, работното налягане, диаметъра на газопровода, времето, което е необходимо за достигане до мястото на крановия възел, необходимостта на крановете за производствени цели, местоположението на най-близкото газопроводно отклонение и наличието на други съществуващи кранове, като разстоянието между крановите възли не може да е по-голямо от 30 кm.

(3) Спирателни възли се монтират допълнително в следните случаи:

1. в началото на всяко отклонение от преносния газопровод;

2. на преносни газопроводи на разстояние до 500 m до КС и ГРС;

3. на двата бряга на водни прегради при пресичането им от газопровода в две и повече линии.

(4) Спирателната арматура с условен диаметър, равен или по-голям от 400 mm, трябва да е с пневматично, хидравлично или електрическо задвижване. Тя се монтира върху фундамент, поставен върху уплътнена основа, като се изолира от фундамента.

(5) Газопроводите и спирателните възли, намиращи се под налягане - байпаси, продухващи линии и връзки, се изработват подземно с кранове за безшахтов монтаж. Задължително се осигурява достъп само до механизма за задвижване на спирателната арматура.

Чл. 48. (1) На преносните газопроводи трябва да се предвидят възли за пускане и приемане на очистващи, разделителни и диагностиращи устройства.

(2) Газопроводът в границите на един участък за почистване трябва да е с постоянен вътрешен диаметър и равнопроходна спирателна арматура без изпъкващи навътре в газопровода възли и детайли.

(3) Газопроводите и възлите за пускане и приемане на очистващите устройства трябва да са снабдени със сигнални уредби, които регистрират преминаването на очистващото устройство.

Чл. 49. (1) На двата края на участъка от газопровода между спирателните възли се монтират свещи за продухване на разстояния не по-малки от 15 m от спирателната арматура.

(2) Диаметрите на свещите за продухване се определят от условието газът в участъка от газопровода между две спирателни арматури да се изпразва за 1,5 до 2 h.

Чл. 50. (1) За контролиране наличието на кондензат и за източването му от преносните газопроводи се монтират кондензатосъбиратели на места, определени в проекта.

(2) Възлите за управление на кондензатосъбирателите се монтират в надземни вентилируеми кабини, оградени с мрежи от негорими материали.

Чл. 51. Дълбочината на полагане на газопроводите, мерена до горната образуваща на тръбата или затежнителите, се определя, както следва:

1. при диаметър до 1000 mm - най-малко 0,8 m;

2. при диаметър 1000 mm и повече - най-малко 1 m;

3. при преминаване през блата и торфени почви, подлежащи на пресушаване - най-малко 1,1 m;

4. при преминаване през скалисти почви и блатисти райони, без преминаване на автомобили и селскостопански машини - най-малко 0,6 m.

Чл. 52. (1) При пресичане на преносни газопроводи в различни равнини светлото разстояние между тях трябва да е най-малко 350 mm, а ъгълът на пресичане - най-малко 60°.

(2) При по-високо разположен газопровод се вземат необходимите мерки за предпазване от слягане.

Чл. 53. (1) Пресичането на газопроводи с други проводи от мрежите на техническата инфраструктура (водопроводи, канализации, кабели и др.) се извършва в съответствие с изискванията на съответните нормативни актове и изискванията на оператора на мрежата, като се предвиждат допълнителни мерки за предпазване на пресичания провод от повреди.

(2) Намаляване на нормативно определените отстояния на газопровода от други проводи и съоръжения се допуска при вземане на допълнителни мерки за сигурност и след писмено съгласие на собственика на провода или съоръжението.

Чл. 54. Дъното на траншеята трябва да бъде плоско и чисто от предмети, които могат да повредят газопровода или неговото изолационно покритие. Когато е необходимо, тръбата се защитава чрез подходящи средства (пясъчна възглавница, пясъчно покритие, кожух и др. без хумусни покрития).

Чл. 55. Допуска се полагане на участъци от трасето на преносни газопроводи през пресечен релеф, в заблатени места и в земни насипи с послойно уплътняване и повърхностно заздравяване на почвата. При пресичане на водни течения в основата на насипа се изграждат водостоци.

Чл. 56. (1) В райони с високо ниво на подземните води трябва да се предвидят мероприятия срещу изплуване на газопровода (затежняване или анкериране).

(2) Допълнителната защита на преносните газопроводи не трябва да намалява ефективността на електрохимичната им защита.

Чл. 57. Мястото на пресичане от газопроводи на диги, други хидротехнически съоръжения и насипи трябва да се осигури с надеждна защита срещу наводняване на земите зад съоръженията.

Чл. 58. Въз основа на обосновка за техническа и експлоатационна целесъобразност се допуска полагането на надземни преносни газопроводи в планински райони, в блатисти местности, в райони с минни разработки, в свлачищни райони и при преходи през естествени и изкуствени препятствия.

Чл. 59. (1) При надземно полагане на газопроводи се осигурява компенсиране на надлъжното им преместване (линейното удължаване). Независимо от способа за компенсиране на надлъжното преместване на газопроводите се поставят колена с радиус не по-малък от 5 пъти диаметъра на газопровода, които да допускат преминаване на съоръженията за почистване на газопровода.

(2) При надземните преносни газопроводи и преходите на газопроводите през естествени и изкуствени препятствия носещата способност се осигурява от тръбата на газопровода. Разстоянието между поддържащите газопровода опори се определя в зависимост от конструкцията на прехода.

Чл. 60. В местата, определени за монтаж на газопроводна арматура, се осигуряват стационарни площадки за обслужване и складиране на необходимите за обслужването материали.

Чл. 61. (1) При прехода от надземно към подземно полагане и обратно началният и крайният участък се изолират на разстояние най-малко 0,5 m над прилежащия терен и се ограждат с метална ограда с кльон с височина най-малко 2,5 m.

(2) От двете страни на надземните участъци на газопроводите се поставят предупредителни табели с наименованието на оператора на газопровода и се монтира физическа защита, която не допуска преминаване на хора и животни по газопроводите.

Чл. 62. (1) Опорите на надземните участъци на преносните газопроводи се изработват от негорими материали и са диелектрически изолирани от газопровода.

(2) Височината на опората от нивото на терена се приема в съответствие с изискванията на противопожарните строително-технически норми, като трябва да е най-малко 0,5 m.

Чл. 63. (1) При преход на газопроводи през река направлението на преминаване се избира на праволинейни устойчиви на водното течение участъци от течението на реката с полегати неразмивани брегове и при минимална широчина на заливаната от високите води крайбрежна ивица. Трасето се определя при отчитане на резултатите от хидрогеоложките и хидроложките проучвания и предварително необходимите корекции на реката.

(2) Подводното преминаване на газопровода трябва да е перпендикулярно на динамичната ос на течението на реката, като се допуска ъгълът на преминаване да се намали до 60°.

(3) Не се допуска подводно преминаване на газопроводи през бързеи.

(4) Проектната кота на горната образуваща на газопровода при подводно преминаване на реки се определя с 0,5 m по-ниско от прогнозирания граничен профил на размиване на коритото на реката за 25 години от полагането на газопровода, но не по-малко от 1 m под котата на дъното на водния обект по време на полагането на преносния газопровод.

(5) Когато при пресичане на водни прегради леглото на газопровода е от скални почви, разстоянието от горната образуваща на засипания газопровод до котата на дъното на водния обект трябва да е най-малко 0,5 m.

(6) При пресичане на реки с ускорено размиващ се профил за укрепване дъното на река в района на пресичането се изграждат дънни прагове след газопровода по посока на течението на реката, като:

1. при нови газопроводи дънните прагове осигуряват височина на насипа над газопровода най-малко 1 m;

2. при съществуващи газопроводи, за които е нарушено изискването за покритие по ал. 4, се изграждат дънни прагове за фиксиране на покритието, като се допуска намаляване на осигуряваното от тях покритие до 0,5 m.

(7) За потопените под вода газопроводни участъци трябва:

1. да се определи и маркира контролна зона по дължината на подводното трасе;

2. да се увеличи честотата на проверките на газопровода;

3. да се осигури защита срещу намеса на трети лица.

Чл. 64. (1) При преминаване на газопровод през водни прегради със средна широчина над 75 m трябва да има резервен газопровод.

(2) Минималното разстояние между осите на газопроводи, полагани под дъното на водни прегради със средна широчина над 25 m, е не по-малко от 30 m за газопроводи с номинален диаметър до 1000 mm включително и не по-малко от 50 m за газопроводи с номинален диаметър над 1000 mm.

Чл. 65. (1) Участъците на подводно положените газопроводи от преходите в границите на нивото на високите води и участъците, преминаващи през блата, се осигуряват срещу изплуване.

(2) При изчисляване на устойчивостта срещу изплуване на газопроводите не се взема под внимание теглото на обратния насип в границите на леглото на водния обект.

(3) При преминаване на газопроводи през реки се предвиждат мероприятия за укрепване на бреговете в мястото на пресичане на реката.

Чл. 66. При преминаване през блата и блатисти местности газопроводите се полагат подземно и с минимален брой хоризонтални колена.

Чл. 67. (1) Пресичането на газопроводи с железопътни линии и пътища се извършва в места, където те преминават върху насип или са на нивото на терена. Не се допуска полагане на газопроводи в насип.

(2) Ъгълът на пресичане на газопроводите с железопътна линия или път трябва да е от 90° до 60°.

Чл. 68. (1) Пресичането на участъци от газопроводи с железопътни линии и пътища до III клас включително се извършва в защитен кожух от стоманена тръба, диаметърът на която е най-малко с 200 mm по-голям от номиналния диаметър на газопровода.

(2) Краищата на защитния кожух се извеждат на разстояние най-малко:

1. на 25 m от оста на крайния коловоз на железопътни линии от железопътната инфраструктура;

2. на 15 m от оста на промишлени железопътни клонове;

3. на 10 m от ръба на пътното платно, но на не по-малко от 2 m от основата на насипа.

(3) На безразрушителен контрол се подлагат 50 на сто от дължината на челно заварените съединения на защитните кожуси.

(4) Краищата на защитните кожуси се уплътняват за осигуряване херметичност на междутръбното пространство.

Чл. 69. (1) На единия край на защитния кожух се монтира вентилационна свещ (тръба) на хоризонтално разстояние:

1. най-малко 40 m от оста на крайния коловоз на железопътни линии от железопътната инфраструктура;

2. най-малко 25 m от оста на железопътни линии на промишлени железопътни клонове и от основата на насипа на автомобилен път.

(2) Вентилационните свещи се извеждат най-малко на 5 m над нивото на терена.

(3) При разполагане на основата на вентилационната тръба по-ниско от кота глава релса на железопътната линия или от банкета на пътя разстоянията по ал. 1 се увеличават с 5 m за всеки метър превишение на кота релса или банкета на пътя над основата на свещта.

Чл. 70. (1) Дълбочината на полагането при преминаване на газопровода под железопътна линия трябва да е най-малко 2 m, измерена от основата на релсата до горната образуваща на защитния кожух, и най-малко 0,5 m от дъното на отводнителните канавки или дренажи.

(2) Дълбочината на полагането на газопровода при преминаване под автомобилен път трябва да е най-малко 1,4 m, измерена от нивото на пътната настилка до горната образуваща на защитния кожух, и най-малко 0,4 m под дъното на отводнителните канавки или дренажи.

Чл. 71. Не се допуска преминаване на газопроводи под стрелки и кръстовища на железопътни линии.

Чл. 72. Безтраншейното полагане на газопроводи чрез хоризонтално сондиране се извършва при спазване на предписаната технология.

Чл. 73. При полагането на преносните газопроводи не се допуска проникване на течности и механични замърсявания в газопровода.

Чл. 74. (1) Заваряването на металните газопроводи и съоръжения на преносните мрежи се извършва по технологична документация на изпълнителя при спазване на БДС ЕN12732.

(2) Всеки заварчик поставя щемпел с номер или шифър на разстояние от 30 до 50 mm от всеки заварен от него шев на металните газопроводи и съоръжения.

Чл. 75. Лицата, извършващи полагане, ремонт или преустройство на преносни газопроводи, осъществяват контрол на заварените съединения чрез:

1. проверка на качеството на заваряваните материали;

2. външен оглед и проверка на размерите и формата на заварените съединения;

3. контрол без разрушаване с ултразвук или радиография:

а) 10 на сто - за газопроводи I клас по местоположение;

б) 15 на сто - за газопроводи II клас по местоположение;

в) 40 на сто - за газопроводи III клас по местоположение;

г) 75 на сто - за газопроводи IV клас по местоположение;

д) 100 на сто - за заварените съединения на територията на КС, ГРС, ГИС и газопроводите от сондажите до КС;

4. механични изпитвания:

а) 0,5 на сто от контролните заварени съединения на външните подземни и надземни газопроводи, които се изпълняват чрез електродъгово или газово заваряване, и 2 на сто от изпълнените чрез контактно заваряване, взети от общото число съединения, заварени от всеки заварчик през календарния месец, но не по-малко от едно заваръчно съединение;

б) 0,5 на сто от общия брой на заварените съединения на газопроводния участък, изпълнени чрез автоматично заваряване.

Чл. 76. (1) Контролът без разрушаване на заварените съединения на газопроводи и съоръжения на преносните мрежи се извършва от лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".

(2) Класификацията на дефектността на заваръчни съединения се определя по БДС 13060.

(3) Когато дефектната част е с дължина, по-малка от 30 на сто от дължината на шева, се допуска поправка на шева чрез изсичане на дефектния участък и ново заваряване, при условие че ще се извърши повторна проверка на целия заварен шев.

Чл. 77. По време на повдигане и спускане на участъците от газопровода в траншеята се вземат мерки срещу получаване на недопустими напрежения в тръбния участък, като след спускането газопроводът не трябва да остава в напрегнато състояние.

Чл. 78. (1) Пълното или частичното обратно засипване на газопроводите, включително уплътняването на насипа, се извършва веднага след полагането му с оглед осигуряване на защита срещу повреди на газопровода и на неговата изолация.

(2) При преминаване през скалисти участъци трябва да се предвиди обратно засипване от меки почви (без скални късове и хумусни почви) или с пясък.

(3) Газопроводите се маркират с маркировъчни ленти, положени най-малко на 30 сm над горната образуваща на тръбата.

Чл. 79. (1) Покритието на заварените съединения и на неизолираните части на тръбите се извършва по технологии, които осигуряват защита на газопровода.

(2) За полагане на покрития при полеви условия се използват материали, които могат да приемат геометрията на арматурите.

(3) Качеството и покритието на връзките (съединенията) се проверяват за съответствие със специфицираните им характеристики.

Чл. 80. Подземното газохранилище трябва да е в състояние да регулира потреблението на природен газ, а при необходимост - да съхранява резервен (стратегически) и/или оперативен резерв от природен газ.

Чл. 81. (1) В зависимост от формата на залежа ПГХ са пластови и масивни.

(2) В зависимост от наличието на изолирани един от друг пластове (колектори) ПГХ са еднопластови и многопластови.

(3) В зависимост от проявата на пластовата енергия ПГХ са:

1. газохранилища с газов режим - когато отклонението от газовия режим не превишава 10 на сто;

2. газохранилища с водонапорен режим - когато отклонението от газовия режим превишава 10 на сто;

3. газохранилище със смесен режим.

Чл. 82. Устройството и експлоатацията на ПГХ трябва да осигурява дълговременното му използване по предназначение при спазване на следните принципни условия:

1. установяване на адекватно проучване и опознаване на геоложката обстановка;

2. придобиване на съответната информация за характеристиката на параметрите, необходими за изграждане и експлоатация на газохранилището;

3. предоставяне на доказателства, че газохранилището е изградено да се експлоатира за продължителен период чрез съчетаване на хидравлична, техническа и технологична целесъобразност;

4. удовлетворяване на изискванията за опазване и допустимо въздействие върху околната среда.

Чл. 83. (1) Технологичните схеми за изграждане и експлоатация на ПГХ се определят в зависимост от данните на геолого-промишлената документация за експлоатацията на находището, като се оценяват:

1. остатъчните запаси от газ, нефт и кондензат;

2. техническото състояние и възможност за използване на съществуващите сондажи и експлоатационно оборудване.

(2) Необходимо е наличните данни от търсещо-проучвателните работи и от експлоатацията на находището да съдържат обем и качество информация, достатъчна за:

1. пространственото очертаване на капана, в който ще се съхранява природният газ;

2. характеризиране на резервоара на ПГХ чрез структурни карти, карти на равните дебелини, литофациални и при необходимост други карти, показващи специфични геоложки и петрофизични особености на пластовете, изграждащи резервоара;

3. идентифициране и характеристика на разломите, включително определяне на техните екраниращи способности, в случай че играят ограничаваща роля за капана;

4. определяне на екраниращите способности на скалите, литоложката характеристика на резервоара, пространствената характеристика на порестостта, проницаемостта, капилярните свойства и наситеността;

5. определяне на водогазовия контакт (газонефтения и водонефтения контакт, когато изходната наситеност съдържа нефт);

6. определяне режима на работа;

7. определяне продуктивността на сондажите;

8. физична и химическа характеристика на остатъчните въглеводороди и пластовите води, както и на природния газ, който ще бъде нагнетяван в газохранилището;

9. характеристика на пластовите температури и налягания.

(3) При недостатъчна изученост на находището и недостатъчна изходна информация се извършват допълнително проучване на находището и допълнително изследване на съществуващия фонд от сондажи.

Чл. 84. Изграждането и експлоатацията на ПГХ се извършват в съответствие с технологичната схема за изграждане и експлоатация и проекта за устройство на ПГХ.

Чл. 85. (1) Технологичната схема за изграждане и експлоатация на ПГХ трябва да е съобразена с проведено резервоарно симулиране с професионален симулатор, както и със съответно симулиране работата на надземните съоръжения.

(2) По време на експлоатацията на ПГХ, през периоди на подмяна или ремонт на сондажния фонд или на друго оборудване, при усложнена програма за добив и нагнетяване, както и при други важни, свързани с експлоатацията обстоятелства, се провежда резервоарно симулиране за прогнозиране на необходимите параметри за експлоатация на газохранилището. При необходимост се извършва и симулиране на работата на надземните съоръжения.

Чл. 86. Технологичната схема определя и обосновава:

1. обемите на активен и буферен газ и техните гранични стойности, максималния контур на разпространение на газонаситената зона, темповете на нагнетяване и добив на газ (включително по сондажи), количеството на сондажите и техния тип и други технологични показатели, позволяващи приемливи варианти за експлоатация;

2. избора на вариант на изграждане и експлоатация, когато се предвижда експлоатацията да започне преди окончателното просондиране и въвеждане на сондажите и част от надземното оборудване;

3. обема и последователността на изследователските и други видове работи за уточняване на технологичните показатели на ПГХ;

4. системата за контрол на експлоатацията на ПГХ.

Чл. 87. (1) Когато след изграждането на ПГХ и съответния период на експлоатация се получат несъответствия на фактически и проектни параметри, залегнали в технологичната схема, схемата се допълва и изменя, като при установяване на принципни разлики се създава нова технологична схема за експлоатация.

(2) Алинея 1 се прилага и когато е необходимо разширение на ПГХ, прилагане на нови технологии, оборудване и устройства, подмяна на оборудване или поради други причини, които могат да променят съществено съществуващата технологична схема.

Чл. 88. (1) Прокарването на сондажите на ПГХ се извършва съгласно съответните технически спецификации за сондиране.

(2) Прокарването на сондажите на ПГХ се извършва в съответствие със следните параметри, без да се ограничава с тях:

1. предназначението на сондажа;

2. текущото и максималното работно пластово налягане на газонаситения пласт;

3. градиентите на поровото (пластовото) налягане и на хидравличното разкъсване на скалите по целия разрез;

4. максималното оценено устиево налягане;

5. температурните условия при прокарване и експлоатация на сондажите;

6. характеристиките на проницаемите пластове над продуктивния газов пласт;

7. наличието на възможни техногенни натрупвания на газ в пластове над продуктивния разрез;

8. експлоатационните режимни параметри на сондажа;

9. метода за разкриване и експлоатация на газононосните пластове;

10. корозионната активност на пластовите флуиди.

Чл. 89. (1) Конструкцията на сондажите на ПГХ трябва да осигурява безопасна експлоатация на газохранилището при утвърдените технологични параметри и при осигуряване на възможност за:

1. изолиране на технологично несъвместимите зони за експлоатация;

2. херметичност на обсадните колони и извънтръбните пространства;

3. дълготрайно съхраняване на продуктивността на газоносния пласт;

4. използване на съвременно подземно оборудване и експлоатационен лифт;

5. извършване на изследвания на сондажите;

6. извършване на ремонтни работи в сондажите;

7. безаварийна работа на сондажа.

(2) Последната междинна колона на сондажа трябва да изолира всички пластове над газоносния пласт и да осигури припокриване на интервала с експлоатационна колона.

(3) Конструкцията на сондажа срещу газоносния пласт може да бъде:

1. изолиран пласт с циментирани експлоатационна колона или лайнер, които се перфорират;

2. открит пласт, прикрит с филтърна нециментирана част на експлоатационна колона или лайнер;

3. открит ствол в продуктивната част.

Чл. 90. Надземното оборудване на сондажите включва:

1. колонна глава;

2. фонтанна арматура;

3. тройник за изпитване на сондажите;

4. събирателен газопровод (шлейф) с автоматично и ръчно контролирани кранове за безопасност и пулт за управление;

5. устройство за измерване на налягането и температурата в страничните изводи на фонтанната елха;

6. устройство за нагнетяване на инхибитори на хидратообразуването и/или корозията;

7. площадка за обслужване на фонтанната арматура, ограждение, предупреждаващи и указващи знаци.

Чл. 91. (1) Колонните глави трябва да осигурят надеждно окачване на обсадните колони, както и херметизиране и контролиране на налягането в извънтръбното пространство на сондажа.

(2) Типът, конструкцията и работното налягане на използваните колонни глави трябва да отговарят на изискванията на съответния стандарт за максималното работно налягане на добив и нагнетяване на газа, но не по-малко от 21 МРа.

(3) Страничните изводи на отделните колонни глави трябва да са оборудвани с кранове и манометри за контрол на работното им налягане и съединители за извеждане на тръбни линии и присъединяване на помпени агрегати.

Чл. 92. (1) Фонтанната арматура на сондажите трябва да е с проходен отвор, съответстващ на използваните помпено-компресорни тръби, и да е оразмерена за работно налягане, по-голямо от максимално очакваното налягане при добив или нагнетяване на газа, но не по-малко от 21 МРа.

(2) Фонтанната арматура, независимо от оригиналната заводска комплектация, трябва да включва една или две тръбни глави с по две линии и две странични линии на елхата. На централната и на всяка странична линия трябва да са монтирани работен кран и кран за безопасност.

Чл. 93. Колонните глави и фонтанните арматури се изпитват хидравлично, както следва:

1. новите и ремонтираните преди монтиране - на паспортното им работно налягане;

2. след монтиране на сондажа - на налягане с коефициент 1,1 по-голямо от максималните му стойности.

Чл. 94. Подземното оборудване на сондажите включва:

1. подпакерна опашка, комплектувана с направляваща фуния с преходници за входящ и отсекателен клапан и с уравнителен клапан; експлоатационен пакер;

2. разединител на помпено-компресорните тръби;

3. циркулационни механичен и хидравличен клапан;

4. инхибиторен клапан;

5. преходници за подземно или надземно управляеми клапани (кранове) за безопасност;

6. предпазни преходници;

7. телескопичен съединител;

8. помпено-компресорни тръби.

Чл. 95. (1) Конструкцията на подземното оборудване се определя от изискванията за осигуряване на:

1. изолиране на експлоатационните колони в сондажите от работната среда в помпено-компресорните тръби;

2. нормална експлоатация на сондажите при проектните технологични режими на нагнетяване и добив на газ;

3. безпрепятствено извършване на технологичните операции за усвояване, изпитване и ремонт на сондажите и на интензификационните работи;

4. безпрепятствено провеждане на геофизични изследвания в процеса на експлоатация;

5. нагнетяване на инхибитор на хидратообразуването и/или корозията през извънтръбното пространство в експлоатационния лифт, а при необходимост - и на забоя на сондажа;

6. извършване на профилактични и изследователски работи след изваждане на помпено-компресорните тръби и отделни части на подземното оборудване без необходимост от пълно заглушаване на сондажа;

7. изваждане на подземното оборудване без намаляване на издръжливостта и нарушаване херметичността на експлоатационната колона;

8. възможност за затваряне на експлоатационния лифт и предотвратяване на свободно фонтаниране в случаи на повреди и разрушаване на колонната глава, фонтанната арматура и/или помпено-компресорните тръби.

(2) Помпено-компресорните тръби трябва да са с газохерметични резбови съединения тип метал - метал.

Чл. 96. (1) В периода на усвояване на новите сондажи и извършване на интензификационните работи се допуска използване на непълен технологичен комплект подземно оборудване при осигуряване на мерки за безопасност.

(2) При спускане на помпено-компресорни тръби се осигурява затягане с въртящи моменти на резбовите съединения чрез използване на подходящи смазки.

(3) Подземното оборудване за специалните и наблюдателните сондажи се определя в зависимост от конкретното предназначение на сондажа.

Чл. 97. Сондирането в продуктивния пласт се извършва с промивен флуид, който не намалява проницаемостта на продуктивния пласт при минимална репресия върху него.

Чл. 98. При провеждане на сондажните операции се осигурява ограничаване влиянието на хидродинамичното налягане на промивната течност върху продуктивния пласт.

Чл. 99. Преди извършване на специални операции, като геофизични изследвания, укрепване на сондажите и при кратки прекъсвания на сондажния процес, временно се блокира (заглушава) продуктивният пласт със специални флуиди.

Чл. 100. (1) Прилаганите технологии и технологични средства за укрепване на сондажите трябва да осигуряват надеждно изолиране на газоносния пласт и на останалите проницаеми пластове.

(2) Конструкцията на обсадните колони трябва да поема екстремалните натоварвания на разкъсване, смачкване, огъване и на статично и динамично натоварване на опън при продължителна експлоатация в съответствие с изискванията на техническите спецификации.

Чл. 101. За осигуряване на корозионната устойчивост и експлоатационния срок на сондажа по правило се използват обсадни тръби от стомани с по-ниска граница на провлачване и завишени дебелини на стените.

Чл. 102. (1) В конструкцията на междинните и експлоатационните колони трябва да се включват технологични елементи, като обувки, пакер, колонни пакери, муфа за двустепенна циментация, пружинни центратори, четки и др., осигуряващи качествено циментиране.

(2) Конструкцията на експлоатационния лайнер трябва да включва технологични елементи, като окачващо-пакериращо устройство и съединител за спускане на лайнера и херметично удължаване на експлоатационната колона.

(3) Експлоатационните колони и лайнери и последните междинни колони, които изпълняват временни функции на експлоатационни, трябва да са газохерметични резбови съединения с опорни уплътнения тип метал - метал.

(4) При спускането на обсадните колони трябва да се осигури:

1. затягане на резбовите съединения с изискваните въртящи моменти;

2. смазване на резбовите съединения със специфицирани за такива съединения смазки;

3. циментиране на обсадните колони по цялата им височина до устието на сондажа.

(5) Циментирането на обсадните колони се извършва с подходящи циментови разтвори, клас по стандарт, с минимално водоотдаване и осигуряващ циментов камък с необходимата якост и газонепроницаемост в границите на прогнозираните експлоатационни параметри.

Чл. 103. (1) Проверката на качеството на обсадната колона включва:

1. установяване интервала на циментирането с термометрия и връзката на циментовия камък с акустичен циментомер;

2. изпитване на обсадните колони, на които ще се монтира противофонтанно оборудване;

3. изпитване на експлоатационната колона на вътрешно налягане чрез понижаване на нивото на водата и на вътрешното налягане с въздушна възглавница, превишаващо с коефициент 1,1 максималното очаквано устиево налягане.

(2) При нехерметичност на междинната и експлоатационната колона се извършва вторична циментация преди продължаването на сондажните работи.

(3) Перфорация на експлоатационната колона се допуска единствено срещу пласт с налягане за хидравлично разкъсване, по-голямо от очакваното максимално вътрешно налягане срещу него в колоната.

Чл. 104. Устройството на разпределителната мрежа или на изгражданите отделни нейни участъци трябва да се съобразява със:

1. дебита на газа;

2. проектното налягане;

3. диаметрите на изградените разпределителни газопроводи;

4. влаганите материали;

5. разположението на съществуващата разпределителна мрежа;

6. нуждата от регулиране на налягането;

7. трасетата на мрежата или на единичните линии на разпределителните газопроводи.

Чл. 105. Устройството на разпределителната мрежа по отношение на нейния капацитет трябва да отчита:

1. разположението и броя на действителните и на очакваните потребители, предполагаемия вид на потребителите, структурата на консумация, както и климатичните условия в обслужваната територия, когато газът се използва за отопление;

2. налягането, което се изисква да се поддържа в рамките на стойностите, които позволяват правилно функциониране на регулаторите и уредите при потребителите във всички части на мрежата;

3. изискването за поддържане на минимално налягане в разпределителната мрежа и нормалния обхват на налягането за осигуряване безопасно използване на газа;

4. ограничението в скоростта на газа за предотвратяване на ерозионно износване и неприемлив шум.

Чл. 106. В зависимост от работното налягане разпределителните мрежи се класифицират на:

1. разпределителни мрежи с работно налягане от 0,5 до 1,6 МРа включително;

2. разпределителни мрежи с работно налягане от 0,2 до 0,5 МРа включително;

3. разпределителни мрежи с работно налягане от 0,01 до 0,2 МРа включително;

4. разпределителни мрежи с работно налягане до 0,01 МРа включително.

Чл. 107. (1) Зависимостите между наляганията в разпределителните мрежи са съгласно БДС ЕN12007-1.

(2) Максималното работно налягане трябва да е равно или по-малко от проектното налягане на разпределителната мрежа, включително на нейните компоненти.

(3) Максималната зададена стойност на регулатора на налягане в работния поток не трябва да превишава максималното работно налягане.

Чл. 108. (1) Разпределителните мрежи, включително отклоненията към потребителите, се изработват с тръби, арматура и фасонни елементи от стомана, полиетилен висока плътност, пластифициран поливинилхлорид или от други материали, специфицирани за транспортиране на природен газ за определено налягане.

(2) Металните разпределителни газопроводи трябва да са от електрозаварени или безшевни стоманени тръби с гарантиран химичен състав и механични свойства, осигуряващи добра заваряемост.

(3) Допуска се употребата на стоманени тръби, които нямат декларация за съответствие, след химически анализ и механични изпитвания на пробни тела, взети от всяка партида тръби.

(4) Изискванията за химичен състав и механични свойства на стоманените тръби са съгласно БДС ЕN10208.

(5) Преминаването на разпределителния газопровод от един в друг вид материал се осъществява посредством специални преходни фасонни елементи на заварка или чрез механична връзка.

Чл. 109. (1) Стоманените тръби не може да бъдат с по-малки дебелини от посочените в таблица 1 от приложение № 1.

(2) Проектни изчисления не се извършват, когато номиналната дебелина на стената е по-голяма или равна на посочената в таблица 2 от приложение № 1.

(3) Когато номиналните дебелини на стените на стоманените тръби са съгласно таблица 1 от приложение № 1, отстоянията в таблица 3 от приложение № 1, без графи 13 и 14, и в таблица 4 от приложение № 1, без графи 7, 8 и 9, се намаляват с 50 на сто.

Чл. 110. (1) При използване на полиетиленови тръби с висока плътност и пластифициран поливинилхлорид максималното работно налягане се определя съгласно БДС ЕN12007-2.

(2) При изчисления на тръбен ред по БДС ЕN12007-2 се прилагат разстоянията в таблица 3 от приложение № 1 и в таблица 4 от приложение № 1.

(3) При използване на по-висок тръбен ред от изчисления или материал от същия тръбен ред с по-висока минимална допустима якост разстоянията в таблица 3 от приложение № 2, без графи 13 и 14, и в таблица 4 от приложение № 2, без графи 7, 8 и 9, се намаляват на 50 на сто.

Чл. 111. Спирателната арматура, фасонните елементи и добавъчните материали, влагани в разпределителните мрежи, трябва да са технологично съвместими с материалите на разпределителните газопроводи и да съответстват на техническите спецификации.

Чл. 112. (1) Елементите на разпределителните мрежи може да се полагат подземно, надземно или наземно в съответствие с предвижданията на подробните устройствени планове, така че през срока на експлоатация да не се преместват във връзка с осъществяване на ново строителство, предвиждано в действащите устройствени планове.

(2) Разпределителните мрежи, единичните разпределителни газопроводи и абонатните отклонения към потребителите се полагат подземно, под улични настилки и тротоари, в зелени площи и земеделски земи, в обхвата на пътища и под леглата на реки и други водни обекти. Допуска се надземно полагане по негорими автомобилни и пешеходни мостове, подлези и надлези.

(3) Допуска се полагане на оптичните кабелни линии на технологичната далекосъобщителна мрежа в траншеята на разпределителните газопроводи.

Чл. 113. (1) Дълбочината на подземно полагане на разпределителните газопроводи и съоръженията на разпределителните мрежи трябва да е най-малко 0,8 m. Допуска се в участъците, през които не се предвижда преминаване на транспортни средства (озеленени площи и др.), дълбочината на полагане да се намали до 0,6 m.

(2) Разстоянията от подземните газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи до елементите на другите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура се определят съгласно таблица 3 от приложение № 1 и таблица 4 от приложение № 2.

Чл. 114. (1) Надземно монтираните елементи на разпределителните мрежи трябва да са от метал. Допуска се надземно монтираните елементи на газопроводната мрежа да са от друг материал, специфициран за транспортиране на природен газ за определено налягане, като в тези случаи те се полагат в защитен кожух.

(2) Надземните елементи на разпределителните мрежи се монтират:

1. върху негорими отделно стоящи колони, опори или естакади на височина най-малко 0,35 m от долната образуваща на тръбата до прилежащия терен;

2. по масивни стени на сгради съвместно с други технически проводи при осигурена възможност за монтаж и техническо обслужване, като не се допуска транзитно преминаване на газопроводи по стените на обществени и жилищни сгради без писменото съгласие на техните собственици;

3. по други негорими строителни конструкции (мостове, подлези, надлези и др.).

(3) Надземно положените разпределителни газопроводи се заземяват след електроизолиращия фланец съобразно изискванията на съответните български стандарти.

Чл. 115. (1) Преминаването на разпределителни газопроводи под водни прегради се извършва при спазване изискванията на чл. 63 - 66.

(2) При пресичане на подземни разпределителни газопроводи с железопътни и трамвайни линии трябва да се спазват следните най-малки хоризонтални разстояния от газопроводите:

1. до стрелките и кръстовищата на трамвайните линии - 3 m;

2. до стрелките на железопътните линии - 10 m;

3. до опорите на контактната мрежа на електрическия транспорт - 0,5 m.

(3) Допуска се в стеснени условия при съществуващо застрояване разстоянията по ал. 2 да се намалят до 50 на сто.

(4) Преминаването на разпределителни газопроводи под железопътни и трамвайни линии се извършва в предпазен кожух. Краищата на кожуха трябва да се уплътнят, като на единия му край се предвижда контролна тръба със спирателен кран, монтирана под защитно покритие.

(5) Вертикалното разстояние от горната повърхност на кожуха трябва да е най-малко на 1 m до главата на релсата при пресичане под железопътни и трамвайни линии.

(6) В междутръбното пространство между газопровода и тръбата на предпазния кожух се допуска монтирането на кабелните линии на технологичната далекосъобщителна мрежа и дренажния кабел на електрохимичната защита.

(7) Краищата на кожуха трябва да са на разстояние най-малко:

1. 0,5 m от най-външното водоотвеждащо съоръжение на железопътната линия;

2. 3 m от крайната железопътна релса.

Чл. 116. Не се допускат въздействия върху газопроводите и съоръженията на разпределителната мрежа от други подземни проводи и съоръжения, трайни насаждения и превозни средства.

Чл. 117. Когато елементите на разпределителните мрежи, разположени надземно, са подложени на потенциално увреждане от транспортни средства или други причини, те се защитават от случайни повреди чрез полагането им на безопасна височина или чрез надеждна механична защита.

Чл. 118. (1) Газопроводите и съоръженията на разпределителните мрежи се осигуряват със защита срещу инцидентни временни (моментни) напрежения и природни опасности.

(2) Специални предпазни мерки се изискват:

1. в случаите на нестабилна земна основа в свлачищни райони и пропадащи почви;

2. в области с подвижен пясък или дребен чакъл;

3. при земна основа, подложена на отмиване или наводняване;

4. в области с агресивни въздействия на подземните води;

5. в области с известни или предполагаеми агресивни почви.

Чл. 119. (1) Подземно положените стоманени участъци на разпределителната мрежа трябва да се защитят от корозия чрез пасивни и активни методи за защита.

(2) Пасивните методи за защита се осъществяват чрез непрекъснати покрития, които осигуряват необходимата устойчивост, прилепване към метала, водонепропускливост, въздухонепроницаемост, инертност по отношение на химичните агенти в земната основа, пластичност и механична устойчивост при температурните промени по време на полагането и експлоатацията на газопровода.

(3) Елементите на разпределителните мрежи от стомана, монтирани надземно и наземно, се защитават срещу корозия чрез боядисване, електрометализация или чрез друг подходящ метод.

(4) При необходимост подземните стоманени газопроводи се осигуряват с електрохимична защита при спазване изискванията на чл. 10 - 17. Във всички точки на разпределителната мрежа потенциалът спрямо земята трябва да е в граници, осигуряващи надеждна защита срещу корозия.

Чл. 120. (1) Разпределителните мрежи трябва да са съоръжени с необходимите спирателни арматури за осигуряване на безопасна и непрекъсната доставка на газ и за изключване на отделните участъци на газопровода, включително на всяко газопроводно отклонение.

(2) Местоположението на спирателните арматури върху разпределителните газопроводи се определя при отчитане на:

1. необходимостта от конкретната спирателна арматура за експлоатацията на газопровода;

2. разположението на другите спирателни арматури;

3. работното налягане;

4. материала на газопровода;

5. диаметъра на газопровода.

(3) До спирателните арматури се осигурява лесен достъп за манипулиране с тях.

Чл. 121. Устройството на разпределителните газопроводи трябва да позволява тяхното обезгазяване, продухване и дрениране на флуида при хидравлично изпитване.

Чл. 122. (1) Елементите на разпределителните мрежи се свързват чрез заваряване. Фланцови и резбови съединения се допускат в местата на присъединяване на арматура и контролно-измервателни прибори.

(2) Стоманените елементи на газопроводите може да се заваряват:

1. електродъгово;

2. газово;

3. контактно.

(3) Полиетиленовите елементи на газопроводите може да се заваряват:

1. челно, с топъл елемент;

2. чрез електрозаваряване, с вграден съпротивителен проводник.

Чл. 123. Заваряването на газопроводите и съоръженията се извършва от правоспособни заварчици съгласно БДС ЕN 287 и БДС ЕN 288.

Чл. 124. При заваряване на газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи се спазва БДС ЕN 12732.

Чл. 125. При заваряване на стоманени газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи се спазват изискванията на чл. 74, като контролът без разрушаване е 10 на сто от заварените съединения, изпълнени от всеки заварчик.

Чл. 126. (1) Заваряването и контролът на качеството на заварките на полиетиленовите тръби се извършват съгласно изискванията на БДС EN 12007-2.

(2) При полагане на газопроводи от полиетилен с висока плътност и пластифициран поливинилхлорид тръбите и арматурите се осигуряват срещу механични повреди.

(3) Промени в посоката на полагания газопровод от полиетилен с висока плътност се постигат чрез предварително формирани тръбни фасонни елементи, арматури или чрез използване на естествената еластичност на полиетиленовата тръба в определените с техническата й спецификация граници.

(4) По време на полагането тръбите по ал. 1 не може да се подлагат на пренапрежение от сили на опън.

Чл. 127. (1) Тръбополагащите устройства трябва да осигуряват равномерно полагане на тръбите и недопускане на повреди от провисване.

(2) Допустимото провисване се определя по БДС ЕN12007-3.

Чл. 128. (1) За недопускане на трайни деформации на газопровода и за защита на неговото покритие се вземат подходящи предпазни мерки.

(2) Газопроводът се полага изцяло върху дъното на траншеята, като се осигурява срещу повреди и трайни деформации, включително срещу повреди от затежняване и анкериране.

(3) Обратното засипване и уплътняване не може да нарушава целостта на покритието на тръбите.

Чл. 129. (1) Присъединяване на нови към съществуващи разпределителни газопроводи се извършва след идентифициране на участъка от съществуващата мрежа, към която се предвижда свързване.

(2) Свързването на нови участъци и обекти към съществуващи разпределителни мрежи се извършва по начин, който осигурява безопасно изпълнение на монтажа и непрекъснатост на газоподаването в останалата част на мрежата.

Чл. 130. (1) Неразделна част от разпределителната мрежа са съоръженията, необходими за:

1. намаляване и/или ограничаване на налягането;

2. поддържане на налягането в рамките на изискваните граници;

3. измерване разхода на природен газ;

4. автоматично поддържане на зададен режим;

5. филтриране на газа - при необходимост;

6. допълнително одориране - при необходимост.

(2) Съоръжения на разпределителната мрежа са:

1. газорегулаторни пунктове и табла;

2. газорегулаторни и измервателни пунктове и табла;

3. газоизмервателни пунктове и табла.

Чл. 131. Съоръженията на разпределителната мрежа трябва да са с функционални изисквания и показатели не по-ниски от БДС EN 12186 и БДС EN 12279.

Чл. 132. (1) Газорегулаторните и измервателните съоръжения се оразмеряват в съответствие с входящото и изходящото налягане и дебита на газа.

(2) В помещенията, в които са монтирани съоръженията по ал. 1, трябва да има вентилация и шумоизолация за осигуряване на допустимите санитарно-хигиенни норми.

Чл. 133. Съоръженията на разпределителната мрежа трябва да са осигурени с физическа защита срещу достъп до тях на трети лица и да са обозначени с ясно видими знаци, забраняващи ползването на открит огън, и с табели с телефонния номер на аварийната служба на оператора.

Чл. 134. При електрохимична защита оборудването на ГРП и газорегулаторните табла се изолират електрически от защитавания тръбопровод.

Чл. 135. (1) Зависимостите между максималното работно налягане, най-високото ниво на работното налягане, временното работно налягане, максималното инцидентно налягане, налягането при комбинирано изпитване, както и налягането при изпитване на якост се определят по БДС ЕN 12279.

(2) Когато газовите уреди са директно свързани към газопровода и се изпитват на плътност при 0,015 МРа, максималното инцидентно налягане след последния регулатор е ограничено до 0,015 МРа.

Чл. 136. (1) Газорегулаторните пунктове и табла трябва да поддържат налягането в граници, допустими за изхода на разпределителната мрежа.

(2) Зададената стойност на налягането може да е най-много равна на максималното работно налягане. Работното налягане може да надвишава зададената стойност поради динамичното естество на системата, като регулаторът не трябва да позволява налягането на изхода да надвишава стойностите по БДС ЕN 12279.

(3) При монтиран монитор отчитаното временно работно налягане съответства на БДС ЕN 12279.

(4) Разполагането на газорегулаторните пунктове и табла се извършва, както следва:

1. газорегулаторните пунктове с входящо налягане І 0,5 МРа се разполагат вътре в сградите - открито или в шкаф, разположен частично или изцяло извън сградата или разположен подземно в шахта;

2. газорегулаторните пунктове с входящо налягане > 0,5 МРа се разполагат извън сградите на открито, в шкаф или подземно в шахта.

Чл. 137. (1) При максимално входящо работно налягане над 0,01 МРа и по-високо от налягането при комбинирано изпитване или налягането при изпитване на якост се монтира автоматично защитно устройство на налягането, което не допуска повишаване на изходящото налягане над допустимия максимум на максималното инцидентно налягане.

(2) Работата на защитното устройство се възстановява, след като се осигури безопасността на съоръжението.

(3) Не се изисква защита от недопустимо повишаване на налягането при максимални работни налягания, равни на или по-малки от 0,01 МРа.

Чл. 138. Допускат се следните защитни устройства:

1. отсекателен тип, като мониторът може да се смята за защитно устройство от отсекателен тип, ако нивото на безопасност е най-малко равно на безопасността, която може да се постигне, като се ползва друг тип отсекателно защитно устройство за налягане;

2. изпускателен тип.

Чл. 139. (1) На входа на ГРП и газорегулаторните табла се поставя спирателна арматура. На изхода спирателна арматура се поставя при необходимост, като мястото й се съобразява с останалото оборудване.

(2) Местоположението на спирателната арматура на входа на ГРП и газорегулаторните табла се указва ясно по начин, позволяващ манипулиране по спешност.

Чл. 140. Вентилирането на газорегулаторните пунктове и табла се извършва при условията, определени в техническите спецификации.

Чл. 141. Промишлените газови инсталации включват площадковите газопроводи (газопроводите на територията на промишлените предприятия), ГРП, инсталациите в помещенията на производствените сгради, горивните уредби, газовите уреди и съоръжения, разположени в производствените сгради или на открито, димоходите и комините за отвеждане на димните газове.

Чл. 142. Съоръжаването на промишлената газова инсталация с необходимите устройства и автоматика за всеки конкретен случай се определя в зависимост от експлоатационните условия и изискванията за безопасна работа.

Чл. 143. Съставните части на промишлените газови инсталации при нормален режим на експлоатация трябва да поемат механическите, химическите и топлинните натоварвания.

Чл. 144. В зависимост от работното налягане промишлените газови инсталации заедно със съоръженията към тях се класифицират на:

1. инсталации с работно налягане до 0,01 MPa;

2. инсталации с работно налягане от 0,01 МРа до 0,2 МРа;

3. инсталации с работно налягане от 0,2 МРа до 0,5 МРа;

4. инсталации с работно налягане от 0,5 МРа до 1,6 МРа;

5. инсталации с работно налягане над 1,6 МРа.

Чл. 145. При газовите инсталации се използват тръби, арматура, уреди и други материали и изделия, които имат удостоверение за качество (сертификат) или на които е оценено съответствието със съществените изисквания.

Чл. 146. (1) Газовите инсталации в сгради се изработват от метални тръби, които се съединяват чрез заваряване или спояване.

(2) Газопроводите на газовите инсталации се изработват с минимален брой заварени съединения.

(3) В помещения без вентилация газопроводите трябва да са с минимален брой заварени съединения.

(4) Разглобяеми съединения се допускат само в местата на монтиране на арматурата, контролно-измервателните уреди и газовите уреди.

(5) Резбови съединения се допускат при:

1. налягане до 0,01 МРа и условен диаметър до 80 mm;

2. налягане до 0,2 МРа и условен диаметър до 50 mm;

3. налягане до 0,5 МРа и условен диаметър до 25 mm.

(6) Не се допускат механични съединения за тръбопроводи с диаметър, по-голям от 42 mm.

Чл. 147. Съединителните и фасонните части на газовите инсталации трябва да са от спокойни стомани (лети, ковани, щамповани, огънати или заварени) или от мед.

Чл. 148. (1) Спирателната арматура за газовите инсталации трябва да осигурява необходимите условия за експлоатация и да съответства на налягането и температурата на природния газ в съоръжението или инсталацията.

(2) Спирателната арматура по ал. 1 за всички видове газопроводи може да е от стомана, чугун, цветни метали или сплави. Спирателна арматура от полиетилен се допуска само за полиетиленови газопроводи.

(3) Не се допуска чугунена арматура, включително от ковък чугун, на местата, подложени на вибрации или други механични натоварвания.

Чл. 149. (1) Материалите за уплътнение, които се използват при резбови и фланцови съединения, трябва да осигуряват херметичност на съединенията и да не позволяват влошаване чистотата на газа.

(2) За резбови съединения може да се използват само уплътнения от невтвърдяващи се материали.

(3) Не се допуска използването на азбест за уплътнения.

Чл. 150. (1) Заваряването на стоманените газопроводи се извършва при спазване на изискванията на БДС EN 288, технологичните инструкции и изискванията на чл. 74 - 76.

(2) На безразрушителен контрол подлежат 10 на сто от челните заварени съединения на газопроводи за налягания, по-големи от 0,01 МРа, и диаметър, по-голям от 50 mm.

Чл. 151. Заваряването на тръби от полиетилен висока плътност се извършва при спазване изискванията на БДС EN 12 007-2 и технологичните инструкции.

Чл. 152. (1) Свързването на медни тръби се извършва чрез спояване с твърд припой съобразно изискванията на техническите спецификации.

(2) Не се допуска мек припой за свързване на медни тръби.

Чл. 153. Газопроводите се изграждат по начин, който осигурява недопускане на остатъчни механични напрежения.

Чл. 154. (1) Подземните метални газопроводи се защитават от корозия по реда на чл. 119.

(2) Газопроводите в сгради трябва да са осигурени с антикорозионна защита чрез защитни покрития срещу корозионното въздействие на контактуващите с тях строителни материали, вода, кондензат и други корозионноактивни среди.

(3) Защитен кожух се предвижда за:

1. стоманени газопроводи, положени във или намиращи се в контакт с бетонни или гипсови елементи;

2. стоманени газопроводи, положени в строителни елементи от агресивни материали (ксилолит, шлака и др.);

3. медни газопроводи, положени в строителни елементи, съдържащи нитритни и амонитни вещества.

Чл. 155. Качеството на нанесените върху газопроводите изолационни покрития се проверява съгласно изискванията на техническата документация.

Чл. 156. (1) При монтаж на газовите уреди се спазват техническите спецификации и инструкциите на производителя.

(2) Газовите уреди се монтират на разстояние най-малко 0,4 m от леснозапалими материали.

(3) Разстоянието по ал. 2 може да се намали при вземане на предпазни мерки, които осигуряват при номинална мощност на газовите уреди повърхностна температура на леснозапалими вещества и вградени мебели не по-висока от 85 °С.

Чл. 157. Газопроводите на газовите инсталации може да се изработват от безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, тръби от полиетилен с висока плътност, тръби от поливинилхлорид и други тръби, специфицирани за природен газ при определено налягане.

Чл. 158. Газопроводите на територията на производствените предприятия се изграждат по начин, отговарящ на изискванията за работа с газ, и с възможност да се обезгазяват, продухват и почистват.

Чл. 159. За площадковите газопроводи се прилагат изискванията на глава шеста, раздел II.

Чл. 160. Върху подземните площадкови газопроводи не се допуска разполагане на сгради, складови площадки, други строежи и трайни насаждения, които застрашават експлоатационната им сигурност и възможността за ремонт.

Чл. 161. Надземни газопроводи може да се монтират:

1. върху негорими колони, опори и естакади на височина най-малко 0,35 m от прилежащия терен;

2. съвместно с други технически проводи върху едни и същи колони и естакади при осигурена възможност за монтаж и техническо обслужване;

3. на външните стени и негорими покриви на сгради - за газопроводи с налягане до 0,5 МРа.

Чл. 162. Преминаването на промишлени газопроводи под железопътни линии се извършва при спазване изискванията на чл. 115.

Чл. 163. В помещенията на производствените сгради се допускат газопроводи за налягания над 0,5 МРа в технически обосновани случаи.

Чл. 164. (1) Газопроводите в производствените сгради може да се монтират:

1. открито, на разстояние от стената, удобно за монтаж и експлоатация;

2. в шахти и канали;

3. в бетонови подове или в подовата настилка.

(2) Откритите газопроводи се закрепват с негорими разглобяеми съединения, върху негорими конзоли или висящи конструкции.

(3) Не се допуска неподвижно закрепване на газопроводите чрез заваряване.

(4) Конструкцията и размерите на шахтите и каналите за преминаване на газопроводите трябва да осигуряват:

1. възможност за монтаж и техническо обслужване на газопроводите;

2. защита от корозия, повреди и замърсяване;

3. естествена вентилация на шахтите и каналите.

(5) Не се предвижда вентилация, когато шахтите и каналите са изградени от негорими материали и са плътно запълнени с подходящ материал.

Чл. 165. (1) Преминаването на газопроводи през фундаменти, стени и подове се извършва в защитен кожух.

(2) Газопроводите по ал. 1 не може да увреждат конструкцията на сградата, нейната пожароустойчивост, топло- и звукоизолация.

(3) Пространството между защитния кожух и газопровода трябва да се запълни с изолиращ и устойчив на корозия материал.

(4) Обсадните тръби трябва да са газонепроницаем и устойчив на корозия материал.

(5) Не се допуска преминаване на газопроводи през:

1. трансформаторни постове и електрически уредби;

2. машинни и помпени помещения;

3. асансьорни шахти и шахти на сметопроводи;

4. димоходи, комини и стени на комини;

5. вентилационни шахти (отдушници и въздуховоди ) и климатични камери;

6. зидарията на котли и пещи;

7. дилатационни и други фуги на сгради.

(6) Не се разрешава прикрепване на газопроводите към други тръбопроводи, както и използването на газопроводите като носеща конструкция на други тръбопроводи и товари.

(7) Не се разрешава използването на газопроводите като заземители или елементи на мълниезащитни инсталации.

Чл. 166. Не се допуска предаване на вибрации на газопроводи, които могат да доведат до опасни последствия за тях.

Чл. 167. (1) Допуска се монтиране на газопроводи за обслужване на котли, пещи и други агрегати към строителните конструкции, при условие че якостта на конструкцията е проверена чрез изчисления.

(2) Не се допуска монтиране на газопроводи в места, изложени на топлинно въздействие на горещи газове, разтопен или нагрят метал, както и заливане или напръскване с корозионно активни течности.

Чл. 168. Помещенията, в които се монтират газови уреди и инсталации, се изработват от негорими строителни материали.

Чл. 169. (1) Помещенията с газови инсталации и уреди трябва да са с вентилация, която осигурява:

1. пълно изгаряне на газа във всички газови уреди и съоръжения при едновременната им работа и отвеждане продуктите на горенето от тях;

2. подаване най-малко на 1,6 m3/h въздух за горене на 1 kW обща номинална мощност на газовите уреди и съоръжения;

3. отвеждане най-малко на 0,5 m3/h въздух на 1 kW обща номинална мощност.

(2) Отворите за отвеждане на въздуха от помещенията трябва да са по възможност най-близо до тавана, разположени срещуположно и по-възможност най-отдалечено от отворите за приток на свеж въздух, така че да не предизвикват въздушни потоци, които нарушават нормалната експлоатация на газовите уреди.

Чл. 170. Помещенията, в които се монтират котли, пещи или агрегати, които работят с природен газ, се осигуряват с естествено осветление.

Чл. 171. (1) Отоплителните уреди с излъчваща повърхност, ползващи въздух за горене от помещението, може да се монтират в помещения с обем най-малко 10 m3/kW инсталирана мощност.

(2) Необходимият въздух за горене се подава през външни отвори, които се разполагат под нивото на уредите.

(3) Отоплителни уреди с излъчваща повърхност тип С1, С3, С4 и С5 се монтират при спазване на предписаните от производителя изисквания за минимална височина на монтиране и разстояния до околните предмети.

Чл. 172. (1) Газорегулаторните пунктове са съоръжения за понижаване налягането на природния газ с оглед осигуряване на безопасна експлоатация и работа на автоматичен режим.

(2) Съществуващите ГРП с входящо налягане до 0,6 MPa включително, изградени до влизането в сила на наредбата, се приравняват към ГРП с входящо налягане до 0,5 MРa.

Чл. 173. (1) Газорегулаторните пунктове с входящо налягане до 0,5 MPa включително могат да се монтират непосредствено при потребителите на газ в затворени помещения, покрити пространства, шахти, ниши или шкафове. Допуска се разполагане на ГРП с входящо налягане над 0,5 MPa непосредствено в производствени помещения или в пристройки към тях в случаите, когато технологията на производството изисква подаване на газ с налягане над 0,5 MPa.

(2) Допуска се ГРП или части от тях (кранове и филтри) да се монтират на оградени открити площадки на територията на промишлени предприятия, когато климатичните условия позволяват нормалното им функциониране.

(3) Пристройките към сгради или помещенията, в които се монтират ГРП, се категоризират като производства от категория А съгласно противопожарните строително-технически норми. Подовете на помещенията трябва да са негорими и необразуващи искри. Помещенията трябва да са с врати, необразуващи искри и отварящи се навън.

(4) Пристройките към ГРП трябва да са със самостоятелен изход и лек покрив, отделени с плътна негорима и газонепроницаема стена.

(5) При необходимост ГРП се съоръжават с мълниезащитна и заземителна инсталация.

Чл. 174. (1) В ГРП може да има отопление в зависимост от климатичните условия, влажността на подавания газ и конструкцията на прилаганите уреди и контролно-измервателни прибори.

(2) При водно отопление отоплителният котел се монтира в изолирано помещение със самостоятелен изход, отделено от технологичните и други помещения с плътни, газонепроницаеми стени и граница на пожароустойчивост най-малко 2 h и 30 min.

Чл. 175. Обслужваните ГРП се осигуряват с външна далекосъобщителна връзка.

Чл. 176. Когато спирането на притока на газ може да доведе до технологични загуби (например стъкларски пещи и други топилни пещи) на газови горивни уредби, които работят на непрекъснат режим, вместо предпазно-спирателни вентили се допуска монтиране на сигнална инсталация, показваща изменението на налягането на газа над допустимите граници.

Чл. 177. (1) Газорегулаторните пунктове се монтират на разстояние от газовите съоръжения и прибори, което осигурява защитата им от недопустимо загряване от излъчваната топлина, от прелитащи искри и от открит пламък.

(2) В работното помещение, съответно в непосредствена близост до ГРП, не се допуска монтиране на съоръжения, нямащи отношение към работата на ГРП.

Чл. 178. Допуска се подаването на газ от ГРП към агрегати, разположени в други помещения на същата сграда, като по всяко време на денонощието е осигурен достъп на персонала на оператора на разпределителната мрежа в помещението на ГРП.

Чл. 179. (1) Не се допуска ГРП да преграждат входа на помещения, като покрай тях се осигурява проход най-малко 1 m.

(2) В разделителните стени към ГРП не се допускат димоотводи и вентилационни канали.

Чл. 180. (1) Газорегулаторните пунктове шкафово изпълнение се монтират върху негорими основи или негорими стени.

(2) Шкафовете на ГРП се изработват от негорими материали и с вентилационни отвори в горната и долната им част на удобна за ремонт и обслужване височина.

Чл. 181. (1) Газорегулаторните пунктове може да се разполагат на открити площадки до 1,5 m под нивото на прилежащия терен. В тези случаи откъм работната страна на ГРП се осигурява свободно пространство с широчина най-малко 1 m.

(2) Площадките по ал. 1 може да са на дълбочина най-малко равна на най-късото разстояние на напречното сечение на площадката. При необходимост от тръби за приток на въздух, съответно за обезвъздушаване, те се извеждат най-малко на 2 m над нивото на прилежащия терен и се осигуряват срещу запушване.

Чл. 182. Газорегулаторните пунктове се комплектуват със следните съоръжения:

1. ръчен спирателен вентил, при който лесно се отличава отвореното и затвореното му положение (например ъгъл на завъртане 90°) и който се монтира на достъпно място на входа на ГРП;

2. филтър, който се монтира непосредствено след ръчния спирателен вентил по начин, осигуряващ лесен достъп за почистване;

3. предпазно-отсекателен вентил, който се монтира пред регулатора на налягане или е конструктивно вграден в него, като за ГРП с входящо налягане до 0,01 MPa отсекателен вентил не се изисква;

4. регулатор на налягане за автоматично понижаване и поддържане на налягането след него - при променлив дебит на газа;

5. предпазно-изпускателен вентил, който се монтира след регулатора по посока на протичането на газа, като изпускателният тръбопровод след предпазно-изпускателния вентил се оразмерява с условен диаметър над 15 mm, но не по-малък от диаметъра на предпазно-изпускателния вентил, и се отвежда в атмосферата на безопасно място, с пропускателна способност не по-малка от 5 на сто от капацитета на регулиращата линия, в която е вграден; не се допуска обединяване на изпускателни газопроводи с различно налягане на газа в тях;

6. изпускателен кран на страната на ниското налягане на газа за продухване и обезгазяване на инсталацията, като изпускателният кран и тръбопровод са с вътрешен диаметър, по-голям от 15 mm;

7. уреди за следене и контрол на налягането (манометри за високата и ниската страна по налягане), като всички контролно-измервателни уреди преди монтажа се проверят и пломбират в съответствие с метрологичните изисквания.

Чл. 183. Допълнително към ГРП може да се монтират:

1. спирателна арматура (например за байпаси за изключване на участъци от ГРП);

2. газоизмервателен уред на високата или ниската страна по налягане, който се монтира задължително след филтъра, като начинът на монтаж се съобразява с технологичните параметри на уреда; допуска се байпасиране на уреда с ръчен спирателен вентил;

3. спирателен кран на изхода на ГРП - когато ГРП е монтиран в отделно помещение, захранва повече от една горелка или е разположен на отдалечено място от консуматора на газ;

4. байпасни линии за филтъра, предпазно-отсекателния вентил и регулатора - при условие че байпасните линии се съоръжат със същите уреди, с които е изградена основната линия;

5. байпасен кран на предпазно-отсекателния вентил - когато е необходим за осигуряване притока на газ при въвеждането на ГРП в експлоатация;

6. контролно-измервателни уреди;

7. водоотделители, прахоотделители и инсталации за одориране на газа.

Чл. 184. (1) Горивните уредби трябва да се комплектуват със:

1. ръчен спирателен вентил;

2. филтър;

3. предпазно-отсекателни вентили, като:

а) подвеждането на газ към всяка горелка или група горелки се извършва чрез монтирани последователно два броя вентили тип "А", като за горелки с мощност под 120 kW се допускат:

аа) два вентила тип "В";

бб) два вентила тип "С" - за горелки без вентилатори;

вв) термоелектрическа защита - за ръчни горелки без вентилатори;

б) вентилите за горелки с мощност над 1200 kW са оборудвани с уреди за контрол на плътност;

в) при групи от повече горелки отсекателният вентил на всяка горелка може да се разглежда като вентил съгласно буква "а";

г) при задействане на устройството за сигурност, ако предпазният отсекателен вентил се затвори (аварийно изключване), той трябва да се отваря само ръчно;

д) автоматичното включване след спад в напрежението се допуска само при специални условия, посочени в инструкцията за експлоатация;

е) предпазните отсекателни вентили прекратяват достъпа на гориво до горелката (горивната уредба) при аварийни ситуации, като:

аа) недопустимо понижаване налягането на газа;

бб) недопустимо повишаване налягането на газа над защитната граница;

вв) недостиг на въздух;

гг) изгасване на пламъка;

дд) отпадане на захранващото напрежение или на външната енергия (например налягане на въздуха и др.);

ее) прекъсване на топлопренасящия флуид;

жж) отказ на инсталацията за отвеждане на димните газове;

зз) повишаване на температурата в инсталацията над допустимата;

4. запалителна горелка, работеща при продължителен работен режим с отделно монтиран автоматичен уред за контрол на пламъка или запалителна горелка с изключване, които заместват уред за контрол на плътността;

5. регулатор за налягане на газа - в случай на необходимост за много точно регулиране на количеството и налягането на газа;

6. уред за контрол на необходимото количество въздух за горене - за инсталациите с вентилаторни горелки и горелки с принудително подаване на въздух;

7. уред за контрол на необходимото количество газ за горене, като:

а) уред не се изисква за преносими газови горелки, форсункови горелки и машинни горелки с открит пламък с максимална мощност под 70 kW и защита срещу спадане налягането на газа, които се контролират постоянно от правоспособен персонал;

б) инсталациите, чиито горелки нямат вграден контрол на пламъка, се оборудват със защита срещу понижаване на налягането;

в) при понижаване на налягането защитата трябва да възпрепятства включването на горелката, да предизвиква защитно изключване, а когато няма контрол от страна на обслужващия персонал - да предизвиква аварийно изключване;

г) защитният уред срещу понижаване на налягането се монтира по начин, позволяващ налягането на газа да въздейства на стабилността на горене при всички режими на работа;

д) защитата срещу недопустимо високо налягане на газа се монтира във всички случаи, освен когато:

аа) понижението на налягането в регулатора на горелката е под 30 на сто от съществуващото минимално налягане при нормален работен режим;

бб) отказът от страна на регулатора за налягане на газ не може да доведе до опасно превишаване на количеството газ при включване;

вв) мощността на инсталацията е под 600 kW и налягането в мястото на присъединяване е не по-високо от 0,01 МРа;

е) при надвишаване на зададената стойност на налягането на газа защитата срещу недопустимо превишаване на налягането не може да допуска включването или да предизвиква защитно изключване, като при липса на контрол от страна на обслужващия персонал се осигурява аварийно изключване;

8. запалителна система, като:

а) в автоматичните инсталации са вградени запалителното устройство или комбинацията от запалително устройство и запалителна горелка като съставна част на основната горелка;

б) при ръчно управлявани инсталации запалителното устройство може да се монтира към основната горелка така, че да не променя положението си по отношение на запалителната горелка;

в) запалителните горелки се конструират и монтират по начин, който позволява на пилотния пламък да остане стабилен при всички режими на работа и да служи за запалване на основния пламък;

г) запалителното устройство е с мощност, позволяваща постигане на бързо, безшумно и плавно запалване;

д) при преносимите запалителни горелки и запалителни устройства:

аа) запалителната горелка или запалителното устройство са монтирани по строго определен начин, който се проверява периодично;

бб) присъединителните тръбопроводи за природен газ и въздух на запалителната горелка се изработват по начин, изключващ възможност от размяна на местата им;

9. ръчни спирателни вентили за групи горелки, като:

а) при самостоятелно запалване на горелките от една и съща група всяка горелка се оборудва с ръчен спирателен вентил;

б) при група горелки, които се палят една от друга, цялата група се оборудва с общ ръчен спирателен вентил;

в) при самостоятелно функциониращите горелки от една група с мощност, по-ниска от 10 kW, цялата група се оборудва с един спирателен вентил;

10. система за подаване на въздух за горене, като:

а) системата се разполага по начин, изключващ обратното протичане на пещните и димните газове към горивната инсталация;

б) всички ръчни спирателни уреди за въздух (шибри, вентили и т.н.) се фиксират на определените места и се защитават срещу завъртане в неправилна посока;

11. горелки, които са пригодени към работните условия и гарантират пълна техническа безопасност при работа, като:

а) горелките с мощност до 350 kW могат да се запалват директно;

б) горелките с мощност над 350 kW могат да се запалват директно, при условие че в горивното пространство и в каналите за отвеждане на димните газове няма резки промени в налягането и е предотвратено изтичането на газ по газопроводната система;

в) горелките с мощност над 70 kW, които се палят ръчно, са оборудвани с ограничител срещу повишеното количество на газа при включване;

12. управление на мощността на горелката, като при всички горивни инсталации мощността на горелката се регулира така, че горелката да работи със стабилен пламък при всички режими на работа;

13. уреди за контрол на пламъка, като:

а) основният пламък, а при възможност и пламъкът на запалителната горелка се контролират с уред за контрол на пламъка;

б) при запалителна и основна горелка, оборудвани със собствени устройства за контрол на пламъка, пилотният пламък не може да оказва въздействие на сигнала от устройството за контрол на основния пламък;

в) устройствата за контрол на пламъка не реагират на външно излъчване;

г) при запалителна горелка, която продължава да работи и след запалване на основната горелка, двете горелки се оборудват с отделни устройства за контрол на пламъка по начин, изключващ реагирането на пилотния пламък, като устройството за контрол на основния пламък по никакъв начин не трябва да реагира на пилотния пламък;

д) след запалване на основния пламък при осигурено изгасване на пилотния пламък се монтира само едно устройство за контрол на пламъка;

е) в случаи на невъзможност за отделно контролиране на основния пламък притоците на гориво и на въздух към запалителната горелка се контролират непрекъснато;

ж) при горелки с непрекъснат режим на работа над 24 h устройството за контрол на пламъка се самотества и се проверява редовно за функционалност съгласно инструкцията за експлоатация, като интервалите за изпитване не може да надвишават една седмица.

(2) Функцията на устройствата за сигурност не може да се блокира чрез байпаси. Изключение се допуска за вентилите за изпитване и контрол на плътност, монтирани върху отсекателните вентили.

Чл. 185. (1) Инсталациите, работещи при ниска температура с една горелка, се оборудват с устройство за контрол на пламъка.

(2) При инсталации, работещи при ниска температура с повече от една горелка, всяка горелка трябва да се оборудва с устройство за контрол на пламъка. Допуска се само една от горелките да се оборудва с устройство за непрекъснат контрол на пламъка, когато горелките имат стабилни горивни характеристики за цялата област на регулиране и когато всички горелки се свързват към един регулатор за съотношението газ - въздух и са монтирани една до друга така, че при изгасването на горелка тя да може да се запали от пламъка на някоя от съседните горелки.

Чл. 186. При инсталации, работещи при висока температура:

1. контролирането на пламъка се осъществява с устройство или от обслужващия персонал, когато по време на нагряване температурата на стените на горивната камера е по-ниска от 750 °С;

2. вместо с устройство за контрол на пламъка по време на нагряване контролирането на пламъка може да се осъществява от обслужващия персонал;

3. инсталацията се оборудва със звукова предупредителна система, в случай че при изгасване на пламъка температурата на стените в работното пространство се понижава под 750 °С.

Чл. 187. (1) Всяка свободно стояща горелка с мощност над 50 kW се оборудва с устройство за контрол на пламъка.

(2) При мощност на горелката до 50 kW включително контролирането на пламъка може да се осъществява от обучен персонал, в случай че е осигурена възможност за пряко наблюдение от работното място. Когато пламъкът не може да се контролира постоянно от работното място, се вгражда устройство за контрол на пламъка.

(3) При инсталации с повече от една горелка, които не са на режим включване-изключване, не се предвижда устройство за контрол на пламъка, когато горелките са монтират така, че пламъкът на една работеща горелка може да запали съседната, когато последната угасне. В този случай се монтира една горелка с автоматично запалително устройство или със запалителна горелка с контролиран пламък, работеща на продължителен режим така, че при отказ на горелката да се предизвика изключване на всички горелки.

(4) Когато се изисква и е технологично възможно, функциите по контрол на пламъка могат да се изпълняват от защитни устройства за автоматично изключване на горелките, които дават предупредителен сигнал в случаите на изключване.

(5) Когато технологично се изисква при инсталации с няколко горелки с единична мощност до 100 kW включително, аварийното им изключване може да се замени с устройство за подаване на звуков и светлинен предупредителен сигнал.

Чл. 188. (1) Конструкцията, разположението и броят на горелките се избират, като се отчитат топлопроизводителността на агрегатите, габаритите, формата и конструкцията на пещната камера и системата на екраните при спазване изискванията на БДС EN 746-1 и БДС EN 746-2.

(2) Конструкцията на горелките трябва да осигурява пълно завършване на горивния процес в обема на пещната камера при минимални излишъци на въздуха в целия диапазон на регулиране на налягането.

Чл. 189. (1) Комините и димоходите за отвеждане на димните газове от промишлени газови инсталации трябва да са негорими.

(2) Димните газове в края на комина се изхвърлят с температура над точката на оросяването.

Чл. 190. (1) Фуксовите шибри в котелните трябва да имат отвори за проветряване на пещите на неработещите котли с диаметър не по-малък от 50 mm.

(2) Управлението на фуксовите шибри се извежда на фронта на котлите, като се предвиждат фиксатори на положенията "отворено" и "затворено".

Чл. 191. На котли и пещи с монтирани вентилатори за димни газове трябва да се предвиди защита, изключваща подаването на газ при изключване на вентилатора.

Чл. 192. При преустройство на котли, пещи и агрегати, работещи с природен газ, сеченията на димоходите се определят за нормално отвеждане на димните газове.

Чл. 193. (1) На пещите и димоходите на газовите агрегати се инсталират взривни клапи с площ на клапите не по-малка от 0,05 m2.

(2) Взривните клапи се монтират в горните части на пещите и фуксовете и в места, за които има вероятност от натрупване на газ, като се предвиждат специални защитни устройства за предпазване на обслужващия персонал при задействане на клапите.

(3) Взривни клапи могат да не се предвиждат за малки промишлени пещи, изпускащи продуктите на горенето под чадър или в помещението.

Чл. 194. (1) Отделените димни газове от отоплителните уреди с излъчваща плоскост се изхвърлят извън сградата, в която са монтирани.

(2) Отвеждането на димните газове от помещенията за газови уреди тип "А" се извършва чрез:

1. вентилация чрез термично отвеждане (аерация) на сместа продукти на горене - околен въздух;

2. механична вентилация;

3. естествена вентилация на въздуха.

(3) При термичното и механичното отвеждане на димните газове от помещението се осигурява отвеждане най-малко по 10 m3/h за kW топлинна мощност на работещите уреди.

(4) Естествена вентилация се допуска във:

1. помещения с най-малко 1,5-кратен въздухообмен за един час;

2. помещения, в които плътността на топлинния поток не надвишава 5 W/m3 .

Чл. 195. В зависимост от работното налягане сградните газови инсталации заедно с уредите към тях се класифицират съгласно чл. 144.

Чл. 196. Сградната газова инсталация включва газопроводи, газови уреди и инсталации за отвеждане на димните газове.

Чл. 197. Газопроводите на газовите инсталации може да се изработват от безшевни или електрозаварени стоманени тръби, медни тръби, тръби от полиетилен с висока плътност, тръби от пластифициран поливинилхлорид и други тръби, специфицирани за природен газ.

Чл. 198. Открити инсталации се изработват само с метални тръби или с тръби от друг материал, специфицирани за вграждането им в открити инсталации.

Чл. 199. Допуска се употребата в сградни газови инсталации на медни тръби с номинална дебелина на стената в зависимост от външния диаметър, както следва:

1. при диаметър до 22 mm вкл. - 1 mm;

2. при диаметър над 22 до 42 mm вкл. - 1,5 mm;

3. при диаметър над 42 до 89 mm вкл. - 2 mm;

4. при диаметър над 89 до 108 mm вкл. - 2,5 mm;

5. при диаметър над 108 mm - 3 mm.

Чл. 200. (1) В жилищни, административни и обществени сгради се допускат газопроводи с налягане до 0,01 МРа;

(2) Газопроводи с налягане до 0,5 МРа се допускат в помещенията на отоплителни котелни при осигурена вентилация, газсигнализация и взривобезопасно осветление.

Чл. 201. (1) Металните газопроводи в сгради се изолират електрически от разпределителните стоманени газопроводи с изолационен елемент.

(2) Не се допуска монтиране на изолационен елемент в подземната част на газопровода.

(3) В близост до входа и изхода му от сградата захранващият газопровод се оборудва със спирателен кран и разглобяема връзка.

Чл. 202. (1) Газовите уреди се свързват към газопроводите с твърди връзки.

(2) Допуска се използването на гъвкави връзки при работно налягане на газа до 0,01 МРа.

(3) Не се допуска загряване над допустимите норми на присъединителните връзки по време на експлоатацията на газовите уреди.

Чл. 203. Гъвкавите газопроводи (връзки) трябва да отговарят на следните изисквания:

1. да са възможно най-къси;

2. да могат да работят при най-високата и най-ниската работна температура и при работно налягане 1,5 пъти по-високо от максималното работно налягане, но не по-ниско от 0,015 МРа;

3. да са съоръжени с неподвижно закрепени арматури;

4. към тях да има монтирана спирателна арматура по посока на протичането на газа;

5. да се закрепват по начин, който не позволява завъртане и опасност от нараняване.

Чл. 204. (1) Допуска се газопроводите да се полагат под мазилката без кухина около газопровода при налягане на газа до 0,01 МРа.

(2) За случаите по ал. 1 не се допускат разглобяеми съединения.

(3) Преминаването на газопроводи през стени и подове става чрез защитен кожух (обсадни тръби).

(4) Не се допуска преминаване на газопроводи през:

1. вентилационни тръби;

2. димоотводи;

3. асансьорни шахти.

Чл. 205. Газовите инсталации в сгради трябва да удовлетворяват и изискванията на чл. 141 - 156.

Чл. 206. Допуска се преминаване на газопроводи през стълбища и стълбищни площадки при осигуряване най-малко на едно от следните условия:

1. газопроводите са разположени в инсталационни шахти или канали от негорими материали с граница на пожароустойчивост 90 минути; шахтите се вентилират поетажно или общо, като вентилационните отвори са със сечение 10 cm2 и нямат връзка с въздуха на стълбището; вентилация не се изисква, ако шахтите са плътно запълнени с негорим материал;

2. газопроводите са разположени върху негорими носачи под замазка с дебелина най-малко 15 mm без въздушен луфт;

3. изискванията по т. 1 и 2 не се прилагат за сгради с височина до 10 m.

Чл. 207. (1) Котелните инсталации и газовите уреди се разполагат в подземни и надземни помещения с местоположение, големина и функционално предназначение, осигуряващи необходимите условия за техния монтаж и безопасна експлоатация.

(2) Не се допуска монтиране на газови уреди:

1. в стълбища, с изключение на жилищни сгради до 2 етажа с не по-вече от две жилища;

2. в санитарни помещения (бани, тоалетни и др.) без осигурена естествена вентилация чрез външни прозорци или с принудителна смукателна вентилация;

3. в помещения, в които се съхраняват взривоопасни или леснозапалими вещества, чието запалване може да предизвика експлозия.

Чл. 208. (1) Газови уреди тип "А" с обща номинална мощност до 11 kW се допускат в помещения с обем най-малко 20 m3 и с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец.

(2) Допускат се газови уреди в помещения с принудителна вентилация, когато работата на газовите уреди е възможна само при работещ смукателен вентилатор, изхвърлящ отработения въздух извън помещението в атмосферата.

(3) Допускат се газови уреди в помещения, които отделят не по-повече от 30 cm3 въглероден оксид на 1 m3 в помещението.

Чл. 209. (1) Газови уреди тип "В" се допускат в помещения, в които при подналягане не по-голямо от 4 Ра е осигурено подаване най-малко на 1,6 м3 въздух за 1 kW обща номинална мощност на газовите уреди и уредите за течни и твърди горива, когато са монтирани в помещението и отнемат въздух за горене.

(2) Помещенията по ал. 1 трябва да имат обем:

1. най-малко 4 m3/kW обща номинална мощност - когато помещението е най-малко с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец (за притока на въздух за горене се разчита на външните фуги на помещението);

2. най-малко 2 m3/kW обща номинална мощност - когато помещението е най-малко с една външна врата на фасадата или с отварящ се прозорец и с приток на въздух за горене в помещението най-малко 0,8 m3/kW обща номинална мощност (за притока на въздух за горене се разчита на външни фуги и пропускателни отвори).

(3) Газови уреди тип "В1" се допускат в помещения със или без врати, водещи на открито, или с прозорци, които се отварят, при обем най-малко 1 m3/kW обща номинална мощност, ако е гарантирано подаване на достатъчно количество въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm2 или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm2 всеки.

(4) Допускат се газови уреди тип "В1" в помещения с обем, по-малък от 1 m3/kW обща номинална мощност, когато:

1. помещението е с два отвора с директен изход навън със светло сечение на всеки отвор най-малко 75 cm2, които не могат да се преграждат или затварят, разположени са на една и съща стена, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода;

2. помещението е с два отвора към съседно помещение със свободно сечение на всеки отвор най-малко 150 cm2, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода, като помещенията са с общ обем най-малко 1 m3/kW обща номинална мощност.

(5) Газови уреди тип "В1" може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря, независимо от обема на помещението, ако помещенията са свързани към централна инсталация за подаване на въздух, а димните газове и отработеният въздух се отвеждат заедно.

(6) Газови уреди тип "В2" и "В3" може да се монтират в помещения със или без външна врата или прозорец, който се отваря, независимо от обема на помещението, ако е гарантирано подаване на достатъчно въздух за горене чрез външен отвор със свободно сечение най-малко 150 cm2 или чрез два отвора със свободно сечение най-малко 75 cm2 всеки.

(7) В случаите по ал. 3 и 6 се допуска към директния отвор да има въздуховод, осигуряващ същия обем въздух както при свободния отвор. Когато въздуховодът минава през покрива на сградата, той не може да се извежда над отвора на инсталацията за отвеждане на димните газове.

Чл. 210. Допуска се монтиране на газови уреди тип "В" в помещения с принудителна смукателна вентилация, в случай че тя не оказва влияние на захранването с въздух за горене и на отвеждането на димните газове.

Чл. 211. (1) Газови уреди тип "В2" и "В3" с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение без външна врата или отварящ се прозорец, независимо от обема на помещението, при условие че е осигурено захранване с въздух за горене чрез два външни отвора с напречно сечение най-малко 150 cm2 плюс 2 cm2 за всеки kW над 50 kW.

(2) Газови уреди тип "В1" с обща номинална мощност над 50 kW може да се монтират в помещение със или без външна врата или отварящ се прозорец при обем най-малко 1 m3/kW обща номинална мощност, при условие че е осигурено достатъчно захранване с въздух за горене чрез външни отвори съгласно изискванията на ал. 1.

(3) Допуска се по изключение помещението за газови уреди тип "В1" да има обем, по-малък от 1 m3/kW обща номинална мощност при осигурено достатъчно захранване с въздух за горене чрез 2 еднакви външни отвора, защитени срещу затваряне, разположени на една и съща стена, като единият е близо до пода, а другият е на височина най-малко 1,8 m от пода.

(4) Работните помещения не може да имат отвори, които ги свързват с други помещения, с изключение на плътно затваряща се врата.

(5) Горелките за газовите горивни инсталации се изключват от авариен прекъсвач, изведен извън работното помещение.

(6) Газови горивни инсталации може да се монтират и в помещения, непосочени в ал. 1 - 4, когато:

1. това се изисква технологично и е осигурена безопасната експлоатация на инсталацията;

2. помещенията се намират в самостоятелни сгради, предназначени само за газовите инсталации.

Чл. 212. (1) Газови уреди тип "С" може да се монтират във всички помещения.

(2) Газови уреди тип "С11" може да се монтират само на външна стена и да са с номинална мощност до 7 kW за отоплителните тела и до 28 kW за водонагревателите.

(3) Газови уреди тип "С12" и "С13" може да се монтират на външна и на вътрешна стена и да са с номинална мощност най-много 11 kW за отоплителни тела и 28 kW за водонагреватели.

(4) Газови уреди тип "С" може да се монтират в гаражи, при условие че производителят на уреда предвижда такова приложение.

Чл. 213. Решетки, клапи или насочващи въздушния поток съоръжения на отворите за въздух за горене се допускат, при условие че не ограничават необходимото количество на въздуха.

Чл. 214. (1) За газовите уреди в сгради с газови инсталации се предвиждат самостоятелни газоплътни комини с гладки стени без издатини, осигуряващи възможност за почистване, като сечението на комините е по-голямо от сечението на присъединителния отвор на включения към него газов уред.

(2) Комините, в които се предвижда включване на повече от един газов уред, се оразмеряват, като се приема, че газовите уреди работят едновременно.

(3) Металните комини се топлоизолират с негорим материал.

Чл. 215. (1) Димните газове от газови уреди тип "В", "С4" и "С6" се отвеждат на открито чрез:

1. комини;

2. вертикални инсталации за отвеждане на димните газове, включително обща система въздух - димни газове;

3. шахти за отработен въздух, съответстващи на изискванията към инсталациите за отвеждане на димни газове;

4. вентилационни системи.

(2) Инсталациите по ал. 1 за отвеждане на димни газове се монтират в специални шахти. Те трябва да работят под налягане и да са с граница на пожароустойчивост най-малко 90 min.

(3) Обща инсталация за отвеждане на димните газове на газови уреди от един и същи тип "В1" и "В2" изисква:

1. всяка газова горивна инсталация да има собствен димоход;

2. димоходите да не се извеждат на една и съща височина;

3. разстоянието между входа на най-горния и най-долния димоход да не надвишава 6,5 m, като по-голямо разстояние се допуска по изключение при осигурена пожарна безопасност.

Чл. 216. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и за отвеждане на димните газове при газови уреди тип "С" са съставни части на газовите горивни инсталации.

(2) Не се допуска извеждане на тръбопроводи за отвеждане на димни газове:

1. в проходи и тесни улички;

2. във вътрешни дворове, ако широчината и дължината на двора са по-малки от височината на най-високата граничеща сграда;

3. във въздушни и осветителни шахти;

4. в лоджии и покрити галерии;

5. под еркери, които могат да възпрепятстват отвеждането на димните газове;

6. във взривоопасни и пожароопасни зони, в които могат да се образуват леснозапалими или взривоопасни смеси.

Чл. 217. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и отвеждане на димните газове се извеждат най-малко на 0,3 m от долния край на тръбата над кота 0.

(2) Тръбопроводите по ал. 1 се извеждат в леснодостъпни зони не по-ниско от 2 m от котата на прилежащия терен.

(3) Допуска се извеждане на тръбопроводите за газови уреди тип "С1"в леснодостъпни зони на по-малко от 2 m от котата на прилежащия терен, ако тръбопроводите са защитени от удар със защитни съоръжения от негорими материали.

Чл. 218. Разстоянието между устието на тръбопровода за отвеждане на димните газове и покривната конструкция трябва да е:

1. най-малко 0,4 m при обща номинална мощност на газовия уред до 50 kW;

2. най-малко 0,4 m над билото на покрива или 1 m над покрива при обща номинална мощност на газовия уред над 50 kW.

Чл. 219. (1) Тръбопроводите за захранване с въздух за горене и отвеждане на димните газове в близост до бензиностанции и резервоари за горива се отвеждат на хоризонтално разстояние най-малко на 5 m от тях.

(2) Допуска се намаляване на разстоянието по ал. 1, ако отвеждането е най-малко на 3 m над котата на прилежащия терен.

Чл. 220. (1) Присъединяването на газовите уреди към комините се осъществява с тръби от негорим материал.

(2) Диаметърът на присъединителната тръба трябва да е не по-голям от диаметъра на димоотвеждащата тръба (отвора) на газовия уред.

(3) Хоризонталните участъци на присъединителните тръби се предвиждат с наклон към газовия уред не по-малък от 1 на сто.

(4) Присъединителните тръби трябва да са осигурени срещу огъване и провисване.

(5) Звената на присъединителните тръби трябва да осигуряват неизтичане на газове в помещението при плътно свързване без просвет.

(6) При свързване на няколко газови уреда в общ комин не се допуска преминаване на димни газове между работните помещения или изтичане на димни газове от неработещи газови инсталации.

Чл. 221. (1) Комините се извеждат:

1. най-малко на 0,5 m над билото на скатни покриви, като комините се предвиждат на хоризонтално разстояние до 1,5 m от билото;

2. на нивото на билото, когато са на разстояние от 1,5 до 3 m от билото на скатен покрив;

3. под нивото на билото на покрива, но не по-ниско от правата, прекарана под ъгъл 10° от билото на хоризонта - когато комините са на разстояние, по-голямо от 3 m, от билото на скатния покрив;

4. най-малко на 0,5 m над плоскостта на покрива - при плоски покриви.

(2) Комините трябва да имат шапки, които ги предпазват от валежи.

Чл. 222. (1) Изпитването на газопроводите и на съоръженията към тях се извършва по БДС ЕN 12327 и технологична инструкция.

(2) Инструкцията по ал. 1 се осигурява от монтажника и се утвърждава от председателя на комисията, която провежда изпитването.

(3) За резултатите от изпитването се съставя протокол.

Чл. 223. (1) Изпитване на газопроводите, съоръженията и инсталациите за природен газ се извършва след:

1. приключване на монтажа;

2. предварително почистване на вътрешната повърхност на линейните елементи на мрежата.

(2) При изпитване на якост напрежението в метала на тръбата не трябва да превишава 90 на сто от границата на провлачване.

Чл. 224. След приключване на изпитванията газопроводът се освобождава от флуида и при необходимост се изсушава.

Чл. 225. Изпитванията се извършват по правило при засипан газопровод, с изключение на линейните кранове при хидравлични изпитвания, за избягване въздействието на температурните промени. При температура на почвата, по-ниска от 2 °С, се предвиждат мерки срещу замръзване на флуида.

Чл. 226. При изпитването на газопроводите се използват измервателни уреди, отговарящи на изискванията на Закона за измерванията.

Чл. 227. (1) Преносните газопроводи по правило се изпитват хидравлично, като предварително се обезвъздушават.

(2) Допуска се пневматично изпитване в обусловени случаи при взети подходящи предпазни мерки.

Чл. 228. (1) Всеки изолиращ фланец на електрохимичната защита се изпитва на хидравлично налягане най-малко за 5 min и най-малко 1,5 пъти над проектното налягане.

(2) При изпитване на плътност с въздух с продължителност най-малко 10 минути при налягане 5 бара, последвано от проверка с пенообразуващо вещество, не трябва да се появяват течове.

(3) С електротехническо изпитване се доказва, че всеки изолиращ куплунг при сухо състояние за 1 минута и минимално напрежение 5000 V с променлив ток 50 Hz не предизвиква корона-ефекти или сриване на изолацията.

(4) След хидростатичното изпитване на налягането съпротивлението при сухо състояние не може да бъде под 0,1 МW при изпитване с минимално напрежение 500 V прав ток.

Чл. 229. Изпитването на якост и плътност на преносните газопроводи и съоръженията към тях се извършва по БДС ЕN 1594 и БДС ЕN 12327.

Чл. 230. При изграждане на газопроводите се монтират предварително изпитани тръби и арматура в следните случаи:

1. когато тръбите и арматурата не могат да бъдат изпитани след монтажа - в участъците, които се вграждат в действаща преносна мрежа;

2. когато тръбите и арматурата се монтират в непосредствена близост до работещ промишлен обект, който не може да бъде защитен срещу неуспешно изпитване;

3. когато се смята, че последствията от неуспешно изпитване оправдават предварителното изпитване.

Чл. 231. (1) Изпитването на плътност се провежда непосредствено след изпитването на якост.

(2) Налягането при изпитването на плътност не може да бъде по-високо от налягането при изпитването на якост. То трябва да е равно на максималното работно налягане.

(3) Продължителността на изпитването на плътност не може да бъде по-малка от 24 h.

Чл. 232. Участъкът от газопровода се смята уплътнен и херметичен, когато измерванията на температурата и налягането показват, че обемът на средата на изпитване се поддържа постоянен през цялото времетраене на изпитването.

Чл. 233. (1) Налягането на изпитването на якост трябва да е по-високо от максималното инцидентно налягане на системата.

(2) Времето за изпитване по ал. 1 не може да бъде по-малко от 1 h след темпериране на участъка от разпределителната мрежа. Изключения се допускат за отклонения за потребители, при които времето за изпитване може да се сведе до 10 min.

Чл. 234. Газовите съоръжения с входящо налягане, по-голямо от 0,5 МРа, се изпитват на якост при изключени регулираща, измервателна и защитна система.

Чл. 235. Допуска се непровеждане на изпитване на якост на:

1. отклонения на съществуваща разпределителна мрежа от полиетилен с висока плътност с дължина до 100 m и максимално работно налягане, по-малко или равно на 0,5 МРа;

2. връзки между нови и съществуващи газопроводи.

Чл. 236. (1) Газовите съоръжения с входящо налягане, по-малко или равно на 0,5 МРа, се изпитват на плътност.

(2) Налягането за изпитване на плътност трябва да е най-малко равно на максималното работно налягане на системата.

(3) Времето за изпитване по ал. 2 е не по-малко от 1 h. Изключения се допускат за отклонения за потребители, при които времето за изпитване може да се намали до 10 min.

Чл. 237. (1) Изпитването на плътност се извършва:

1. пневматично - при налягане, по-голямо или равно на максималното работно налягане, но по-малко от максималното инцидентно налягане;

2. с газ - при работно налягане на разпределителната мрежа, към която се включва съоръжението.

(2) При изпитване на плътност механичните връзки се проверяват с пенообразуваща течност.

Чл. 238. За успешни се смятат изпитанията, при условие че всички повишения и понижения на налягането в разпределителните мрежи, газорегулаторните пунктове и табла могат да бъдат обяснени само с температурните разлики и при проверка с течност няма изтичане на флуид.

Чл. 239. (1) Нови или съществуващи участъци от площадкови газопроводи и газови инсталации се пускат в експлоатация след успешно проведени изпитвания на якост и плътност.

(2) Изпитванията се провеждат върху целия газопровод или върху отделни участъци от него съгласно изискванията на чл. 222.

(3) Изпитването се извършва с въздух, инертен газ или вода за налягане над 0,3 MPa, като не се допуска използването на кислород.

(4) При изпитване с вода след завършване на изпитването газопроводът се изсушава.

(5) Допуска се за промишлени газопроводи и газови съоръжения и инсталации, работещи на непрекъснат режим, изпитванията да се заменят с други приложими в практиката методи за определяне на якостното състояние на съоръженията без прекъсване на газоснабдяването.

Чл. 240. Изпитването на якост може да се извърши едновременно с изпитването на плътност, като се използва същият флуид и при същото ниво на налягане.

Чл. 241. (1) Изпитването на якост се извършва при наляганията, дадени в таблица 5 от приложение № 1. Продължителността на изпитването е най-малко 1 h.

(2) За вътрешни инсталации в жилищни и административни сгради времето за изпитване може да се намали до 10 min.

Чл. 242. (1) Изпитването на плътност се извършва при налягане най-малко равно на работното, но не по-голямо от 1,5 максималното работно налягане. Продължителността на изпитването е най-малко 1 h.

(2) За сградни инсталации в жилищни и административни сгради времето за изпитване може да се намали до 10 min.

Чл. 243. (1) Допуска се неизвършване на изпитвания на якост на местата на присъединяване на газопровода с главното спирателно устройство, газовите регулатори, газоизмервателните прибори, присъединителната арматура, връзките на уредите за газ и газовите уреди.

(2) Местата и елементите по ал. 1 се проверяват на плътност с пенообразуващ разтвор при работно налягане.

(3) Изпитването се приема за успешно при доказана херметичност.

Чл. 244. Изпитванията на якост и плътност се извършват при плавно повишаване на налягането в газопроводите и температурно изравняване на системата.

Чл. 245. (1) Изпитванията се считат за успешни, ако през време на изпитването изпитвателното налягане остане без изменение и няма пропуски на флуида, с който се извършва изпитването.

(2) Когато изпитванията са незадоволителни, след отстраняване на течовете изпитванията се повтарят.

(3) За резултатите от изпитванията се съставят протоколи.

Чл. 246. Газовите съоръжения трябва да издържат на предвиденото работно налягане. Те се изпитват от производителя на якост и на плътност.

Чл. 247. (1) Собственикът или ползвателят е длъжен:

1. да осигури безопасна и безаварийна експлоатация на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации и да ги поддържа в съответствие с наредбата и с техническата им документация;

2. да изработи производствена инструкция въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират;

3. да осигури ефективен контрол на работата на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации, и на обслужващия персонал;

4. да състави и съхранява техническо досие на всеки газопровод, газово съоръжение и/или промишлена газова инсталация, което да съдържа техническата им документация, чертежите, изчисленията и документите за извършени ремонти, както и всички документи, издадени от органите за технически надзор;

5. да притежава ревизионна книга за всеки газопровод, газово съоръжение и/или промишлена газова инсталация, в която органите за технически надзор записват резултатите от извършените надзорни дейности, както и предписанията за отстраняване на констатирани нарушения;

6. да изпълнява и контролира изпълнението от обслужващия персонал на предписанията, дадени от органите за технически надзор;

7. да уведомява органите на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" (ГД "ИДТН"), на Държавна агенция "Гражданска защита" и други държавни органи съобразно тяхната компетентност за всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации.

(2) Собственикът или ползвателят по ал. 1:

1. определя лице с не по-ниско от средно техническо образование, което да отговаря за безопасната експлоатация на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации, и определя неговите функции в производствената инструкция по чл. 46, ал. 1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП);

2. осигурява поддържането и ремонта на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации, като сключва договор с лице, което е получило разрешение по чл. 36 ЗТИП за извършване на такава дейност, или назначава квалифицирани работници за тяхното поддържане и за ремонт на газопроводите;

3. назначава оператори за управлението на преносната мрежа, разпределителната мрежа или газопроводите, на газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации;

4. осигурява и документира инструктаж при постъпване на работа и ежегодна проверка на знанията на лицата по т. 1, 2 и 3 за устройството и изискванията за безопасна експлоатация на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации;

5. поставя табели с указания за безопасно ползване на газопроводите и газовите съоръжения и на промишлените газови инсталации.

(3) Собственикът или ползвателят по ал. 1 и обслужващият персонал са длъжни да не допускат експлоатация на газопроводи и газови съоръжения и на промишлени газови инсталации:

1. с устройство, което не съответства на нормативните изисквания;

2. които показват повреда или неизправност при работа;

3. на които не е извършен технически надзор съгласно изискванията на ЗТИП и наредбите по неговото прилагане.

Чл. 248. (1) Поддържащият персонал и лицето, което отговаря за безопасната експлоатация, са длъжни да знаят и спазват изискванията на наредбата, производствената инструкция и инструкциите на производителя за експлоатация, поддържане и ремонт.

(2) В ревизионната книга на всеки газопровод, газово съоръжение и промишлена газова инсталация органите за технически надзор вписват трите имена на лицето, което отговаря за безопасната му експлоатация.

(3) Производствената инструкция се изработва въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на газопроводи и газови съоръжения и на промишлени газови инсталации и съобразно особеностите на обекта, в който те се експлоатират, и съдържа:

1. описание на тяхното устройство;

2. методи за провеждане на изпитванията, в т.ч:

а) изпитвания на плътност на газопроводите, провеждани на определени интервали от време, определени в зависимост от условията за работа и материалите, от които е изградена инсталацията; интервалите от време са най-много 5 години;

б) изпитвания на плътност на инсталацията като цяло и на димоходите - когато изгарянето се извършва при свръхналягане;

в) изпитвания на защитните съоръжения - задължителни за уредите за контрол на пламъка, предпазните вентили и газсигнализационните системи - най малко веднъж на 6 месеца;

г) изпитвания за контролиране качествата на горивния процес (на температурата и състава на димните газове);

3. начин на започване на експлоатацията, в т.ч.:

а) специалните случаи на регулиране или изисквания за предварителното продухване;

б) условията за стартиране на експлоатацията и допустимия брой повторни стартове;

в) отвеждането на димните газове;

4. прекратяване подаването на гориво газ, в т.ч.:

а) специалните изисквания, които се спазват преди прекратяване подаването на газ, а след прекратяване на подаването - и изискванията за допълнително продухване;

б) специалните указания, които се спазват при защитно и/или аварийно изключване и при последващо повторно пускане в експлоатация на системата;

5. начин за извършване на ремонтните работи.

(4) Инструкцията за експлоатация съдържа подробна информация за интервалите и начина за провеждане на профилактика на газопроводи и газови съоръжения и на промишлени газови инсталации, и на ремонтни работи, както и план за провеждането на тези дейности със съответни срокове.

Чл. 249. (1) По време на експлоатация собственикът или ползвателят е длъжен да осигури периодично наблюдение на газопровода, газовото съоръжение или промишлената газова инсталация от обслужващите я лица.

(2) Показанията на измервателните уреди на газопровода, газовото съоръжение или промишлената газова инсталация се записват в сменния дневник.

Чл. 250. (1) Собственикът или ползвателят на газопровода, газовото съоръжение или инсталация независимо от периодичните технически прегледи, извършвани от органите за технически надзор, е длъжен да осигури извършването на външен технически преглед на газопровода, газовото съоръжение или инсталация най-малко веднъж в годината.

(2) Прегледите и изпитванията по ал. 1 се извършват от лицето, отговорно за безопасната експлоатация.

Чл. 251. (1) Обслужващият персонал обхожда периодично газопровода, газовото съоръжение или инсталация и проверява съгласно инструкцията за експлоатация за:

1. пропуски на газ;

2. състоянието на арматурата, уплътненията, фланцовите и резбовите съединения, предпазните устройства, контролно-измервателните уреди и опорите и подвеските на газопроводите;

3. плътността на заварените, резбовите и фланцовите съединения;

4. изправното действие на работните манометри и предпазните устройства.

(2) Откритите при проверките неизправности се записват в сменния дневник и се съобщават на лицето, отговорно за безопасната експлоатация.

Чл. 252. (1) Обслужващият персонал спира незабавно функционирането на газопровода, газовото съоръжение или промишлената газова инсталация:

1. когато налягането или температурата в газопровода, газовото съоръжение или инсталация се повишат над допустимите стойности;

2. когато в елементите, работещи под налягане, се открият издутини, пукнатини или пропуски;

3. при пожар и природни бедствия;

4. в други случаи, посочени в производствената инструкция.

(2) При спиране експлоатацията на газопровода, газовото съоръжение или промишлената газова инсталация поддържащият персонал и лицето, което отговаря за безопасната му експлоатация, вземат всички необходими мерки за предотвратяване на евентуална злополука, като незабавно прекратяват ползването и достъпа до газопровода или съоръжението и уведомяват незабавно органите на ГД "ИДТН" и органите на Държавна агенция "Гражданска защита".

Чл. 253. (1) Газоопасни са тези работи, които се извършват в загазена среда или при които е възможно да изтече газ от газопроводи и от други газови съоръжения и инсталации.

(2) Към газоопасните работи се отнасят:

1. огневи работи на действащи газопроводи, КС, ГРС и други подобни съоръжения;

2. свързването на нови към действащите външни или вътрешни газопроводи;

3. въвеждането в експлоатация на газопроводите и на газовите съоръжения и инсталации;

4. ревизиите и ремонтите на подземни, надземни и разположени в помещения, в шахти и тунели действащи газопроводи, газови съоръжения и инсталации;

5. почистването на газопроводи и наливането в тях на разтворители за отделяне на хидратни образувания, монтажът и демонтажът на глухи фланци към газопроводи, които се намират в действие;

6. демонтирането на газопроводи, изключени от действащите мрежи;

7. профилактичното обслужване на действащи газови съоръжения и инсталации.

Чл. 254. (1) Газоопасните работи се извършват от работници, специално обучени и назначени за изпълнение на газоопасни работи, които могат да изпълняват самостоятелно:

1. свързване на отделни газови уреди;

2. извършване на ремонтни работи, без употреба на заварки и газово рязане на газопроводи с налягане до 0,002 MPa и с диаметър до 32 mm;

3. огледи и проверки на шахти;

4. източване и изпомпване на кондензата от кондензатосъбирателите и на неизпарилите се остатъци от втечнени газове от резервоарите на груповите инсталации;

5. обслужване на газови уреди и газови съоръжения по време на тяхната експлоатация.

(2) Изпълнението на газоопасни работи в зависимост от сложността им се извършва най-малко от двама работници, а при работа в шахти, тунели и дълбоки траншеи, както и в резервоари - от група, съставена най-малко от трима работници, като най-опитният от тях се назначава за ръководител на групата.

(3) Изпълнението на работите по профилактичното обслужване на газови уреди и съоръжения в жилищни домове и обществени сгради, детски заведения, училища, здравни заведения, заведения за обществено хранене и други общественообслужващи обекти може да се извършва от един работник.

(4) Изпълнителите на газоопасни работи задължително преминават инструктаж по пожарна безопасност.

Чл. 255. (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) За извършване на газоопасни работи се издават наряди по образец, одобрен от председателя на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН). Лицата, които имат право да издават наряди, се определят със заповед на ръководителя на експлоатационното предприятие.

(2) Газоопасните работи се изпълняват по утвърдени от ръководителя на експлоатационното предприятие за всеки вид работа инструкции.

Чл. 256. (1) Работите по въвеждането в експлоатация и пускането на газ в газови инсталации на новоизградени обекти, пускането на газ в газопроводи с налягане над 0,5 MPa, заваряването или газовото рязане в ГРП, ремонтните работи по действащи газопроводи за налягане над 0,005 MPa чрез заваряване или газово рязане, понижаването и възстановяването на налягането в газопроводите се извършват по специални планове за работа, одобрени от ръководителите на юридическите лица - собственици на съоръженията, или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(2) В плана за работа по ал. 1 се посочват точната последователност за извършване на работите, разпределението на работниците и на ръководния персонал, необходимите механизми и приспособления и се предвиждат всички необходими мерки за осигуряване на техническа и пожарна безопасност и на здравословни условия на труд.

(3) В плана за работа по ал. 1 се уточняват и лицата, отговорни за изпълнението на всяка газоопасна работа, както и лицето, отговорно за координирането на тези работи, което осъществява общото ръководство и координиране последователността на изпълнението им.

Чл. 257. (1) На лицата, отговорни за изпълнението на отделните газоопасни работи, се дават отделни наряди, в които се посочват основните изисквания и мерки за осигуряване на правилното и безопасното им изпълнение.

(2) Към плана за работа и наряда се прилага и копие от изпълнителния чертеж на газовото съоръжение (газопровода). Преди започване на газоопасните работи лицето, отговорно за тяхното изпълнение, сверява съответствието на чертежа с фактическото разположение на газовото съоръжение (газопровода) и арматурата му.

(3) Нарядите се издават своевременно, за да се осигури достатъчно време за подготовка. В наряда се посочват денят и часът на започване и завършване на работите.

(4) Когато работите не могат да се завършат в определения срок, действието на наряда се продължава от лицето, което го е издало.

(5) Нарядите се завеждат в специален дневник, като отговорното за газоопасните работи лице се разписва в дневника при получаването и при връщането им. Нарядите се съхраняват най-малко една година.

(6) Общият ръководител на изпълнението и координирането на газоопасните работи докладва ежедневно за хода им на лицето, което е издало наряда.

(7) Работи по ликвидиране на аварии се извършват без наряд до отстраняване на пряката опасност за хората и материалните ценности, а следващите ги възстановителни работи се изпълняват по наряд.

(8) Когато ликвидирането на аварията се извършва изцяло от специалните аварийни служби, които са компетентни и по възстановителните работи, съставянето на наряд не е необходимо.

Чл. 258. (1) Отговорност за осигуряване на необходимите средства за лична защита и за тяхната изправност носи ръководителят на газоопасните работи, а когато работите се изпълняват от квалифицирани работници без ръководител от инженерно-техническите работници, тази отговорност се носи от лицето, което е издало наряда.

(2) Наличието и изправността на средствата за лична защита се проверяват при издаване на наряда.

(3) Ръководителят на газоопасните работи е длъжен да организира работата така, че да може бързо да изведе работниците от опасната зона.

(4) Лицето, отговорно за газоопасната работа, инструктира преди започването й подчинените си работници за необходимите мерки за безопасност при изпълнение на работите, посочени в наряда. За това всеки инструктиран се подписва в наряда.

(5) При извършване на газоопасни работи всички разпореждания за реда на тяхното провеждане се издават само от назначения отговорник за работата. Други длъжностни лица и ръководители могат да дават указания само чрез отговорника за изпълнението на работата.

Чл. 259. (1) При работа в загазена среда се употребяват чукове и наковални от цветен метал, които не предизвикват искрообразуване, а работните части на инструменти и приспособления от черни метали трябва се смазват с консистентни смазки.

(2) Забранява се употребата на електрически бормашини и на други електрически инструменти - източници на искри.

(3) Работниците, инженерно-техническите работници и ръководителите, които изпълняват газоопасни работи в шахти, резервоари, тунели, сутерени и други места, използват облекло и обувки от антистатични материали съгласно действащите правила за защита от статично електричество. Обувките им трябва са без железни гвоздеи и обковки.

(4) При изпълнение на газоопасни работи може да се използват само взривозащитени осветителни преносими лампи.

(5) Забранява се газово заваряване и рязане на въведени в експлоатация газопроводи, разположени в шахти, тунели, технически коридори и колектори, преди да са дегазирани и продухани с въздух. При изключване на газопроводи от газопроводната мрежа на спирателната арматура се монтират глухи фланци с дръжки.

(6) Не се допускат външни лица на местата, където се извършват газоопасни работи. В тези случаи шахтите и изкопите се заграждат, а размерите им трябва да позволяват извършването на монтажните и демонтажните работи. На обекта и около него се поставят предупредителни надписи и знаци.

(7) Не се допуска извършването на газоопасни работи в изкопи и траншеи с монтирано покритие върху тях.

Чл. 260. (1) Не се допуска проверка на херметичността на газови съоръжения и инсталации с огън.

(2) Допуска се поставянето на бандажи и скоби върху повредени газопроводи като временна мярка. Не се разрешава засипването на газопроводи с бандажи и скоби.

(3) При затягане на фланци, уплътнители и резбови съединения на газопроводи за налягане от 0,005 до 1,6 MPa налягането в газопровода се намалява до временното работно налягане.

Чл. 261. (1) Газово рязане и заваряване на действащи газопроводи при присъединяване към тях на нови газопроводи и при ремонтни работи се извършва при налягане на газа в газопровода от 0,0002 до 0,0005 МРа. Поддържането на налягането в тези граници се проверява непрекъснато и при спадане на налягането под 0,0002 МРа и при повишаването му над 0,0005 МРа рязането или заваряването се прекратяват.

(2) За контролиране налягането на работното място се поставя манометър.

(3) При газово рязане или заваряване на действащ газопровод за недопускане образуването на голям пламък местата, от които излиза газът, се замазват с глина с примеси от азбестови влакна.

(4) Врязване в действащ газопровод без намаляване на налягането в него се допуска само когато се употребяват специални приспособления, които не позволяват изтичането на газа навън.

Чл. 262. (1) Глухите фланци, които се монтират на газопроводи, трябва да са изчислени за максималното налягане и да имат дръжки, излизащи извън периферията на фланците, и да позволяват бърз монтаж и демонтаж.

(2) Глухите фланци, монтирани на отклонения към потребителите, се свалят само по указание на лицето, ръководещо работата по пускането на газа, след завършване на прегледа и установяване налягането на газопроводите.

Чл. 263. (1) Забранява се подаването на газ в газопроводи, газови съоръжения и инсталации, преди да е извършена проверка на изправността им.

(2) Когато проверен и подложен на контролно изпитване за плътност газопровод не е бил запълнен с газ в период 6 месеца, при възобновяване на работите по пускането на газ газопроводът повторно се подлага на преглед и изпитване на плътност.

Чл. 264. (1) Преди заваряване или газово рязане в помещения, в които са монтирани газопроводи и газови агрегати, и в шахти и колектори се извършва проверка на въздуха за наличието на газ.

(2) Съдържанието на кислород във въздуха трябва да е най-малко 20,9% (обемни). Проби от въздуха се вземат от най-слабо проветряваните места и от зони на различни височини в зависимост от специфичното тегло на газа, както следва:

1. когато газът е по-лек от въздуха - от горната зона;

2. когато газът е по-тежък от въздуха, както и смеси от тях - от долната зона.

(3) През цялото времетраене на огневите работи надземните помещения се проветряват, а подземните се вентилират.

Чл. 265. (1) При необходимост от изпускане на газ за намаляване на налягането в участъка от действащия газопровод, за врязване към него на нов газопровод (отклонение) или за ремонтни работи се инсталират свещи със спирателна арматура. Газът, който се изпуска през свещите, по възможност се запалва.

(2) Преди изрязването с газов резач на отвор в действащ газопровод за присъединяване към него на нов газопровод отворът на новия газопровод се закрива с глух фланец.

(3) В случай че при рязането пламъкът на резача угасне, прорязаното място на газопровода се замазва веднага с глина и преди възобновяване на работа изкопът се проветрява.

(4) След завършване изрязването на отвор и след угасване на резачката глухият фланец от присъединявания газопровод се сваля, газопроводът се продухва с газ и след това се заварява към действащия газопровод.

(5) След завършване на врязването в действащия газопровод завареният шев се проверява за плътност с пенообразуващо вещество.

Чл. 266. (1) Преди събаряне на газифицирани сгради или демонтаж на газови съоръжения и инсталации газопроводите, които водят към тях, се отрязват в местата на отклонение от разпределителния газопровод и се заваряват на глухо. Не се допускат запушвания чрез резба (с тапи, с болтове и други съединения, създаващи условия за нехерметичност).

(2) Отрязаният участък от газопровода се продухва с въздух или инертен газ.

Чл. 267. (1) В загазени шахти, колектори и помещения и в загазена атмосфера на открито ремонтните работи се извършват без употреба на огневи средства (заваряване и газово рязане) и работниците трябва да са с противогази. Работи се с противогази и в случаите, когато е възможно внезапно изтичане на газ от газопровода или от газовите агрегати в процеса на работа, въпреки че околната среда не е загазена.

(2) В случаите, непосочени в ал. 1, противогазите трябва да са готови за незабавно ползване.

(3) При продължителна работа в шахти, тунели, резервоари или изкопи в тях се подава въздух посредством вентилатор.

(4) За извършване на ремонтни работи в шахти, колектори, резервоари и др., когато газопроводите не са изключени, не се разрешава влизане на повече от двама души.

Чл. 268. (1) При извършване на вътрешни прегледи и ремонтни работи на котли, резервоари и други газови агрегати те се изключват от газопроводите посредством монтиране на глухи фланци.

(2) Допуска се влизане в резервоарите или агрегатите само когато са дегазирани, проветрени и чрез анализ е установена чистотата на въздуха.

(3) При работа в пещта на котел или в други агрегати всички врати, люкове и взривни клапани се отварят и при необходимост в резервоарите и пещите се подава въздух с вентилатор.

Чл. 269. (1) При ремонтни работи и демонтаж на арматура, резбови и фланцови съединения на газопроводи се извършва продухване.

(2) Допуска се разглобяване и смазване на спирателните кранове и газовите уредби, свързани към газопроводи с диаметър до 50 mm при налягане на газа до 0,1 МРа.

Чл. 270. Допуска се разглобяване на резбови съединения на кондензатосъбиратели на подземни и надземни газопроводи за налягане от 0,005 до 1,6 MPa при налягане на газа до 0,1 MPa.

Чл. 271. (1) За спускане на работници в шахти, които нямат скоби в изкопи и резервоари, се употребяват метални стълби с достатъчна височина и с приспособления за закрепване, които не дават искрообразуване при удари или триене в твърди предмети.

(2) Работниците се спускат в шахти, изкопи, агрегати, резервоари и др. с поставени спасителни пояси. На повърхността на земята до съоръжението (шахтата, резервоара и др.) откъм страната на вятъра дежурят не по-малко от двама души. Те държат краищата на въжетата от спасителните пояси на спуснатите работници и наблюдават непрекъснато за състоянието на работниците.

(3) При изкопни работи на повредени подземни газопроводи се вземат мерки за недопускане запалването на газа, изтичащ от газопровода.

(4) Когато при разкопаването на газопровод съществува опасност от задушаване, работниците работят с противогази.

(5) При разкопаване на повредени газопроводи с налягане над 0,005 MPa налягането в тях се намалява до временното работно налягане.

Чл. 272. (1) При извършване на ремонтни работи по газови съоръжения и инсталации в действащи ГРП или в загазени помещения извън помещението дежури работник. Той следи за състоянието на работещите в помещението и не допуска палене в близост на огън или създаване на условия за образуване на искри.

(2) Когато по газопроводите се започват ремонтни работи, инсталираните арматури, филтри, газомери и други съоръжения на газопроводите се изключват от мрежата посредством спирателни органи (шибри). В случай че спирателните органи не осигуряват плътност, се инсталират глухи фланци с дръжки.

(3) Почистването на филтрите на ГРП се извършва внимателно и грижливо. Касетите се изнасят за разглобяване и почистване извън помещението на ГРП.

(4) При източване на кондензат от подземни газопроводи се забраняват пушенето и присъствието на външни лица.

(5) Кондензатът по ал. 4 се налива в специални съдове и се извозва на определени места.

Чл. 273. (1) Всички предприятия и други организации, които експлоатират, поддържат или обслужват значителен брой газови съоръжения и инсталации, организират аварийни служби с денонощно дежурство на инженерно-технически работници и работници шлосери.

(2) При малък брой газови съоръжения и инсталации вместо аварийна служба се организира дежурство на добре подготвени шлосери.

(3) Съобщенията, постъпващи в аварийната служба, и всички заявки в предприятието, което поддържа и обслужва газовите съоръжения и инсталации, се регистрират в специални дневници. В тези дневници се отбелязват времето за получаване на съобщението, часът на тръгването на аварийната бригада, времетраенето на отстраняването на повредите, характерът им и какви работи са извършени.

(4) При получаване на съобщение (заявка за наличие на газ в помещение или пространство) дежурният на аварийната служба дава указание на известителя (заявителя) за вземане на необходимите мерки за предотвратяване на аварии и нещастни случаи (изключване на газовите уреди, непрекъснато проветряване на помещенията, забрана за ползването на открит огън, евакуиране на застрашените лица и др.).

Чл. 274. (1) Операторите на мрежи и собствениците или ползвателите на газови инсталации одобряват и актуализират план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, аварии и катастрофи, наричан по-нататък "план за спасителни и аварийно-възстановителни работи".

(2) Планът за спасителни и аварийно-възстановителни работи определя действията и задълженията на персонала, ангажиран с експлоатацията на газопроводите и съоръженията и на инсталациите за природен газ при възникване на аварийни ситуации и при локализиране и ликвидиране на аварии.

(3) Планът за спасителни и аварийно-възстановителни работи съдържа информация за:

1. службите, които отговарят за задействане на процедурите за намеса;

2. службите, които ръководят и координират действията на място на аварията;

3. реда за инспектиране и алармените съоръжения;

4. реда за получаване на ранни предупреждения за авариите и за процедурите на повишена бдителност и оповестяване на персонала на работните им места за настъпилите аварии;

5. имената на местните органи, натоварени с действията по координиране на действията при аварии;

6. правилата за координиране на необходимите ресурси при прилагане на плана на интервенция;

7. компетентните лица и определеното оборудване за отстраняване на аварията, определени съгласно характера и мащаба на аварията;

8. точните и най-актуалните планове и карти, които определят местоположението на елементите на мрежата или на инсталацията;

9. осигуреността с индивидуални средства за защита или за разсредоточаването - в случаите на евакуация на хора;

10. ангажираните медицински служби.

(4) Плановете за спасителни и аварийно-възстановителни работи предвиждат и последващите мероприятия, които трябва да бъдат предприети за отстраняване на последиците от аварията след установяване на обстоятелствата и причините за аварията.

(5) След извършване на мероприятията по ал. 4 мрежата се осигурява срещу повторно възникване на авария при същите обстоятелства.

Чл. 275. (1) Пускането в експлоатация на преносните газопроводи се извършва по начин, осигуряващ тяхното обезвъздушаване, като се контролира увеличаването на налягането в газопроводите до нивото на работното налягане.

(2) След пускането в действие на електрохимичната защита се извършва проверка за установяване на нейната ефективност.

Чл. 276. (1) При съмнения или при установяване изпускане на газ от преносен газопровод се предприемат незабавни мерки за предпазване или ограничаване на щетите и последствията от неконтролирано изпускане или обгазяване на околността.

(2) При установяване на обществена опасност от неконтролирано изпускане на газ от газопровода незабавно се уведомяват аварийните звена и съответните органи, определени с плана за аварийни ситуации.

Чл. 277. Периодичността на ремонтните работи на газопроводите се определя от оператора въз основа на неговия опит.

Чл. 278. Газопроводите и съоръженията на преносната мрежа се инспектират и поддържат по начин, който опазва тяхното състояние и осигурява правилната им експлоатация.

Чл. 279. (1) По време на ремонтни работи в процеса на експлоатация на преносните газопроводи не се допуска образуване на взривоопасни газовъздушни смеси.

(2) Преди рязане на газопровода се вземат подходящи технически предпазни мерки за предотвратяване неконтролирано изтичане на газ.

(3) Преди началото на ремонтните работи, свързани с рязането на газопровода, ремонтираният участък се изолира, продухва и осигурява срещу проникването на газ в продухания участък.

Чл. 280. (1) При ремонтни работи върху действащ газопровод, включително при извършване на работи, които отделят топлина, се вземат необходимите предпазни мерки за предотвратяване неконтролирано изпускане на газ.

(2) Когато ремонтните работи не могат да се извършват при нормално работно налягане на преносния газопровод, налягането в ремонтирания участък се намалява по контролиран начин и се поддържа, докато продължават ремонтните работи.

Чл. 281. (1) При надземни газопроводи се удостоверява състоянието и се полагат грижи за:

1. механичната защита;

2. боядисването или покритието на газопровода;

3. системата на укрепване на тръбите (стабилност, здравина).

(2) Дейностите по поддръжка и тяхната честота за участъците по ал. 1 се организират по начин, позволяващ проверка на всички въздушни части на преносния газопровод. Специално внимание се обръща на преходите между въздуха и земята, които са застрашени в най-голяма степен от корозия.

(3) При пресичания на водни препятствия се удостоверяват:

1. стабилността на леглото и бреговете;

2. ерозията на бреговете или депонирането на материали;

3. състоянието на газопровода и неговото покритие.

(4) Инспектирането по ал. 3 включва наблюдение на дълбочината на водата и регистриране на наводненията и техните въздействия върху бреговете.

Чл. 282. Неработещите преносни газопроводи се спират от експлоатация по безопасен начин, изолират се от преносната мрежа и се продухват. При необходимост изведеният от експлоатация участък от преносния газопровод може да се напълва с инертен газ или с друго подходящо вещество.

Чл. 283. (1) Природният газ се одорира в степен, осигуряваща своевременно установяване пропуски на газ в преносната мрежа. Операторът на преносната мрежа е задължен да доставя природен газ с характеристики съгласно сертификата.

(2) Одорирането на газа се извършва с течности (одоранти), притежаващи специфичен, силен и остър мирис, по който лесно се открива концентрация на газа, равна или по-висока от една пета от долната граница на взривоопасната концентрация на газ във въздуха, и при съдържанието им във въздуха в количества, допустими съгласно хигиенните норми.

(3) Одорирането на газа в газопровода се извършва чрез инсталация за одориране.

Чл. 284. (1) Изпълнението на изискванията за пускане и спиране от експлоатация на отделни участъци и съоръжения на разпределителните мрежи се извършва под контрола на лицето, отговорно за безопасната експлоатация.

(2) Допуска се пускане на спрян участък от разпределителните мрежи отново в експлоатация без последващо изпитване под налягане, като се осигурява експертно обследване от оператора след пускането в експлоатация с подходящ уред, който осигурява непрекъснато следене за пропуски на газ.

Чл. 285. При въвеждане в експлоатация или спиране от експлоатация се спазват изискванията на БДС EN 12327.

Чл. 286. (1) Качеството и типът на газа, доставян чрез разпределителната мрежа, както и неговите характеристики са гарантирани с удостоверение за качество.

(2) Операторите на разпределителните мрежи се уведомяват своевременно за изменение в свойствата на газа извън гарантираните съгласно ал. 1 характеристики.

Чл. 287. (1) Газът, който се доставя на крайните потребители, трябва да е одориран.

(2) Подаване на неодориран газ към отделни потребители се допуска, когато помещенията, в които той се използва, са снабдени с надеждна и сигурна система за газсигнализация и аварийни вентилация и осветление, както и в случаите на технологична несъвместимост с нуждите на потребителя.

(3) Операторът на разпределителната мрежа контролира с подходящи средства изискваното ниво на одориране на газа, налягането на системата и поддържането на безопасността на мрежата.

Чл. 288. (1) Операторът на разпределителната мрежа организира системни и периодични проверки за пропуски на газ, които се извършват от оправомощени от оператора лица.

(2) Честотата на проверките по ал. 1 се определя въз основа на следните фактори:

1. предвидения период за експлоатация на съответния участък от разпределителната мрежа;

2. наличието на дейности, които се извършват от трети лица;

3. гъстотата на населението;

4. честотата на установени предишни пропуски на газ;

5. характеристиката на обратния насип и настъпилите изменения във времето;

6. местоположението на откритите участъци.

(3) Откритите при проверките пропуски на газ се класифицират по важност за приоритет при ремонтните работи, като се вземат предвид:

1. работното налягане на газопроводния участък;

2. физическите индикации на пропуски на газ;

3. близостта на разпределителните газопроводи и местата на пропуски на газ до чужда собственост;

4. характеристиката на застрашената чужда собственост, включително нейната населеност.

(4) Операторът създава процедура за реагиране при изтичане на газ по сигнал от граждани и други лица.

Чл. 289. (1) Между оператора на разпределителната мрежа и операторите на другите инженерни мрежи на техническата инфраструктура се осигурява поддържане на далекосъобщителна връзка за уведомяване при възникване на опасност от повреди на изградената вече техническа инфраструктура.

(2) Работата над или в близост до съществуващи газопроводи и съоръжения на разпределителните мрежи се извършва след писмено съгласие на оператора на мрежата.

(3) По време на ремонта и техническото обслужване на разпределителната мрежа операторът предприема необходимите действия за осигуряване безопасността на населението и неговата собственост.

Чл. 290. Електрохимичната защита се проверява редовно, включително чрез обход и замервания по защитения участък.

Чл. 291. (1) Газовите инсталации се продухват преди запълването им с газ. Продухването се преустановява, когато се установи, че съдържанието на кислород е най-много 1 на сто.

(2) Газовъздушната смес от продухвателните газопроводи се изхвърля в атмосферата на безопасни места.

(3) При необходимост за отстраняване на природния газ инсталациите се продухват с въздух или с инертни газове до изтласкване на природния газ. Остатъчното съдържание на природен газ в продухващия флуид не трябва да е равно или по-високо от една пета от долната граница на взривоопасната концентрация на газ във въздуха.

Чл. 292. (1) Подаването на газ в газовата инсталация се извършва плавно с постепенно повишаване на налягането.

(2) Непосредствено преди подаването на природен газ всички съединения се изпитват на плътност.

Чл. 293. За газови инсталации и съоръжения, които не са въведени в експлоатация в продължение на 6 месеца след датата на последното изпитване на плътност, при въвеждането им в експлоатация се извършва повторно изпитване, като се проверяват и състоянието на спирателната, контролната и предпазната арматура, димоходите, вентилационните и горивните системи, както и комплектността на газовите уреди.

Чл. 294. (1) Преди въвеждане в експлоатация на ГРП се изпитва затварянето на отсекателната арматура.

(2) Обезвъздушаването на инсталацията се извършва внимателно, като последващото повишаване на налягането при запълване с газ се извършва постепенно.

Чл. 295. Административният ръководител утвърждава производствена инструкция и съоръжения.

Чл. 296. (1) Данните от проведената профилактика на газовата инсталация се записват в дневници.

(2) В дневниците по ал. 1 се записват датата, на която са проведени изпитванията и профилактиката, резултатите от тях, лицата, които са ги провели, както и следващата дата, на която трябва да се повторят.

(3) Промените в газовата инсталация след ремонт, реконструкция или промяна на работните условия се отразяват в дневника по ал. 1.

Чл. 297. (1) Неизползваните ГРП се изключват, продухват се и се затварят входовете и изходите им, като при възможност се демонтират.

(2) Съоръженията на ГРП се обезопасяват срещу достъп на трети лица и се поставят ясно видими табели, които забраняват ползването на открит огън. На табелите се посочва и телефонният номер на аварийната служба.

Чл. 298. Когато газопроводът е с активна електрохимична защита, ГРП се изолира електрически от входящия и изходящия газопровод.

Чл. 299. Стартирането и експлоатацията на газовите горивни уредби се извършват съгласно БДС ЕN 746.

Чл. 300. (1) Отговорност за безопасната експлоатация на газовите уреди в жилищни сгради и обществени сгради носят техните собственици или ползватели.

(2) Собствениците или ползвателите на газови уреди преди въвеждането им в експлоатация се инструктират за безопасна работа с тях.

(3) Инструктажът по ал. 2 се извършва от специалисти на оператора на разпределителната мрежа, като ползвателят получава срещу подпис свидетелство за безопасна работа с газовите уреди.

Чл. 301. На периодична проверка и почистване подлежат:

1. комините на сезонно работещите газови уреди - преди започване на всеки отоплителен сезон;

2. вентилационните канали и комините от керамични или метални тръби - веднъж годишно.

Чл. 302. (1) Газовите инсталации в сгради се проверяват ежегодно на плътност.

(2) Проверките и ремонтите се извършват от специализирани фирми, а резултатите от тях се оформят с протокол, копие от който се представя на оператора на разпределителната мрежа.

Чл. 303. При експлоатацията на газовите инсталации се спазват инструкциите за работа с тях и правилата по пожарна и аварийна безопасност и безопасност на труда, в т.ч.:

1. да не се оставя без наблюдение работата на газови уреди и агрегати, с изключение на тези, предназначени за непрекъсната работа и снабдени с необходимата автоматика;

2. при приключване на работата да се затваря спирателната арматура на газовите уреди;

3. да се осигури непрекъсната естествена или принудителна вентилация в помещенията, в които се работи с газови уреди.

Чл. 304. Методът за усвояване на сондажа трябва да осигури безопасност на съоръжението.

Чл. 305. (1) Методът за усвояване на сондажа се определя в зависимост от пластовото налягане, проницаемостта и замърсеността на призабойната зона, използваните подземно оборудване и експлоатационен лифт.

(2) За предотвратяване образуването на взривоопасни смеси не е допустимо прилагането на метод на усвояване на сондажа с аериране.

(3) Усвояването на сондажа се осъществява чрез плавно намаляване на противоналягането срещу газовия пласт.

(4) Операциите, свързани с усвояването на сондажа, се извършват след монтиране и изпробване на пълния комплект надземно оборудване и експлоатационен лифт.

(5) Усвояването на сондажа се извършва не по-късно от два месеца след завършването му.

Чл. 306. (1) Интензификацията на дебита се осъществява с методи за химично, физико-химично, хидромеханично и комбинирано въздействие на забойната зона на сондажа.

(2) Метод по ал. 1 се избира въз основа на оценка на ефекта му за конкретните условия.

(3) Прилагането на методите за химично и физико-химично въздействие се предшества от очистване на забойната зона от вода, колматиращи частици, масла и маслени емулсии.

Чл. 307. Прилагането на интензификационна операция на сондаж се осъществява в съответствие с детайлно разработен план и оценка на очаквания ефект от съответно прилагания метод за интензификация.

Чл. 308. (1) Експлоатацията на ПГХ се осъществява чрез системен контрол и наблюдение, който включва изследвания, контролни измервания, вземане на проби и специализирани операции в съответствие с изискванията на наредбата и ведомствени инструкции за експлоатация на конкретното оборудване и съоръжения.

(2) Експлоатацията на ПГХ се извършва съгласно програма за контрол, рехабилитация и развитие (ако съществува необходимост от последното), изработена за период от най-малко 3 години, която периодично се актуализира и детайлизира.

Чл. 309. (1) В процеса на запълване на ПГХ геоложката му служба следи за разпространението на газонаситената зона, преразпределението на репресионната и депресионната фуния и реагирането на контролните сондажи чрез системен анализ на фактическите данни при нагнетяване и добив на газ, резултатите от изпитването на сондажите и резултатите от геофизичните изследвания и визуалните наблюдения върху работата на сондажите.

(2) При осъществяване експлоатацията на ПГХ се извършват:

1. количествено прогнозиране на основните технологични параметри на ПГХ в края на добивните и нагнетателните периоди преди започването им и анализи на различията след приключванията им;

2. систематичен контрол на херметичността на всички сондажи, намиращи се под налягане.

(3) На контрол подлежат устиевото и забойното налягане на експлоатационните сондажи, температурата на добивания газ, дебитите на сондажите при добив и нагнетяване, газонаситеността по наблюдателните сондажи, водният и кондензатният фактор на добивания газ по сондажи.

(4) Херметичността на ПГХ подлежи на контрол чрез наблюдения на сондажите, пресекли водоносни хоризонти, както и чрез газова снимка около сондажите - при необходимост.

Чл. 310. (1) Контролът за състоянието на сондажите при експлоатация на ПГХ включва:

1. външен оглед на състоянието на колонната глава, крановете и обвръзката на устието на сондажите;

2. наблюдение на изменението на дебита, налягането и температурата;

3. наблюдение на изменението на налягането в междуколонното пространство;

4. периодичен контрол на проби от газ и течности (вода и газов кондензат);

5. измерване дебита на сондажите и изменението на налягането при добив и нагнетяване.

(2) Постоянно се осъществяват контролни измервания на дебита, налягането, температурата, съдържанието на вода и кондензат на газа на всеки сондаж.

(3) Периодично се провеждат режимни хидрогазодинамични изследвания на експлоатационните сондажи при различни депресии и репресии. Изследванията се съчетават с измерване на забойното налягане с дълбочинни прибори. В сондажи, в които компресорните тръби не достигат продуктивния хоризонт, хидрогазодинамичните изследвания могат да се съчетаят с геофизични изследвания, при което се оценяват параметрите на работещата част от разреза.

(4) Периодично се проверява състоянието на забойната зона на приемателните сондажи, в които се нагнетяват технологични води, отделени при добива на газа. В края на добивния и нагнетателните периоди се вземат водни проби от водоизточници с питейна вода, намиращи се в близост до сондажа, за контрол на наличието на битуми.

(5) При установяване наличие на налягане в междуколонното пространство или наличие на газ около сондажа се изясняват причините и се предприемат мерки за ликвидирането им.

(6) При установяване наличието на газ в порестите скали над продуктивния хоризонт, наличие на газ на повърхността около сондажа или при установена нехерметичност на пространството между експлоатационните колони и скалите, залягащи над продуктивните хоризонти, се предприемат следните мерки:

1. прекратяване нагнетяването на газ;

2. определяне интензивността на миграцията му;

3. предприемане на мерки за провеждане на работи по отстраняване изтичането на газ.

Чл. 311. При експлоатация на сондажите поотделно за всеки сондаж се води отчет за добитите количества газ, вода и кондензат и за нагнетените количества газ.

Чл. 312. При установяване на недопустимо експлоатационно състояние на сондажите операторът на ПГХ оценява възможността и предприема необходимите действия за по-нататъшната им безопасна експлоатация, затваряне или ликвидиране.

Чл. 313. Периодично се провеждат сондажно-геофизични изследвания на сондажите за:

1. следене техническото състояние на колоната;

2. оценяване качеството на циментните връзки зад експлоатационната колона на сондажа;

3. оценяване техническото състояние на обсадната колона;

4. установяване профила на дебита по разреза на колекторите;

5. установяване състава на флуида, постъпващ в сондажа от работещата част на колектора;

6. определяне стойността на забойното налягане и температурата;

7. изследване газонаситеността на продуктивните пластове;

8. определяне интервалите на оводняване;

9. контрол на движението на водогазовия контакт;

10. контрол на вторично натрупване на газ в интервали, залягащи над горнището на газонаситения колектор.

Чл. 314. (1) Ремонтно-възстановителните работи включват операции за:

1. ликвидиране на аварии на обсадните колони, подземното оборудване или експлоатационния лифт;

2. очистване на сондажа;

3. ремонтни циментации за подобряване на техническото им състояние.

(2) Ремонтно-възстановителните работи се извършват в съответствие с индивидуални проекти, одобрени от оператора на ПГХ.

Чл. 315. (1) Сондажът се предава от оператора на изпълнителя на ремонтно-възстановителните работи с акт, отразяващ състоянието му преди ремонтно-възстановителните работи.

(2) Преди започване на ремонтно-възстановителните работи при условията на открит газоносен пласт се извършва временно блокиране на пласта (заглушаване на сондажа) при осигуряване на необходимите мерки за безопасност.

(3) Ремонтно-възстановителните работи се предшестват от шаблониране и микрокаверномер на свободната част на обсадната колона, монтиране на противофонтанно оборудване, превенторни линии и хидравличното им изпитване с вода на налягане 1,1 пъти по-голямо от очакваното работно налягане при извършване на операциите с използване на изпитателен пакер.

(4) При провеждане на ремонтно-възстановителните работи:

1. на сондажната площадка се осигурява необходимото оборудване за използваните сондажни и помпено-компресорни тръби;

2. промивната течност трябва да е с плътност, позволяваща превишаване на забойното налягане спрямо текущото пластово налягане с необходимия коефициент на безопасност и реологични показатели, осигуряващи бързо отделяне на постъпилия газ;

3. ремонтната циментация се извършва с пакер, изолиращ горната част на колоната и устиевото оборудване, спускан с хидравлично изпитани тръби.

Чл. 316. При по-голяма продължителност на работите за ликвидиране на аварии периодично се шаблонира колоната и се изпитва при максималното работно налягане.

Чл. 317. Непосредствено преди ново разкриване на газоносния пласт, след ликвидиране на авария, очистване на сондажа, зарязване на нов ствол и други, се извършва шаблониране и хидравлично изпитване на обсадната колона и устиевото оборудване на работното налягане при експлоатация.

Чл. 318. След завършване на ремонтно-възстановителните работи се спускат и монтират подземното оборудване, експлоатационният лифт, фонтанната арматура, като те се изпитват с изпитателен пакер на максимално очакваното работно налягане.

Чл. 319. Решение за продължаване на експлоатационно-нагнетателните работи, превеждане на сондажа в друга категория, консервиране или ликвидиране се взема в зависимост от резултатите от ремонтните работи и техническото му състояние.

Чл. 320. Контролът и изследователските работи за техническото състояние на сондажите и тяхното подземно и надземно оборудване се извършват съгласно съществуващи препоръчителни и задължителни стандарти.

Чл. 321. (1) Ремонтираният сондаж се предава на оператора с отчет, детайлно описващ извършените работи, конструкцията и състоянието на сондажа след ремонта и с приложени актове от извършените проверки, шаблониране и хидравлично изпитване на експлоатационната колона, експлоатационния лифт и надземното оборудване.

(2) Сондажите се въвеждат в експлоатация след разрешение на органите на контрола по чл. 65 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност.

Чл. 322. (1) Преди вземане на решение за ликвидиране на сондажи се разглеждат възможностите за привеждането им в друга категория.

(2) Отчетите за ликвидиране, консервиране и разконсервиране на сондажите, придружени със схеми на сондажите и сондажните площадки и трасетата, се включват в досиетата на сондажите и в документацията на газопроводите.

Чл. 323. (1) Ликвидирането на сондажите се извършва чрез изолиране на газоносния пласт и забойната зона по начин, осигуряващ предотвратяване на неконтролирани проявления на флуидите.

(2) Наблюдателните сондажи се ликвидират с херметични прегради, притежаващи необходимите якостни свойства и изолиращи течности с еквивалентен градиент на пластовото налягане при експлоатация на ПГХ.

Чл. 324. (1) При ликвидирането на сондажите чрез първата преграда се осигурява изолиране на газоносния пласт. Перфорираният интервал може да се изолира по следните методи:

1. с постоянна мостова тапа или циментов мост под перфорирания интервал;

2. с циментов мост, поставен по методите на балансирането, с две тапи или циментов контейнер срещу перфорирания интервал 70 m над него и 30 m под него или до последната мостова преграда под интервала;

3. с комбинирана преграда от постоянна мостова тапа или преминаваща през помпено-компресорните тръби тапа, поставени максимално 40 m над перфорирания интервал и циментов мост с дължина 50 m над мостовата тапа;

4. при лоша връзка на циментовия камък с експлоатационната колона - с циментация под налягане с изпитване на циментационния или експлоатационния пакер с горна граница на цимента в колоната не по-малко от 70 m над перфорирания интервал;

5. при лоша връзка на циментовия камък с експлоатационната колона над перфорирания интервал циментовият мост трябва да покрива с 50 m преходната точка с добра връзка, а ако дължината на моста е по-голяма от технологичната, над прехода се поставя вторият циментов мост с дължина 50 m.

(2) При по-голяма от технологичната дължина на циментовия мост в експлоатационната колона циментирането се извършва на няколко етапа.

(3) Откритият интервал на газоносния пласт с филтърна част на експлоатационната колона може да се изолира по следните методи:

1. при лоша връзка на циментовия камък с последната междинна и експлоатационна колона - с циментация под налягане с използване на циментационен или експлоатационен пакер с дължина на циментовия мост в колоната, припокриваща с 50 m муфата за двустепенна циментация;

2. при добра връзка на циментовия камък в долната част на междинната и експлоатационната колона:

а) с циментов мост, поставен по метода на балансирането, 30 m под горната му част на филтъра и 70 m над муфата за двустепенна циментация;

б) с циментов мост, поставен с циментационен контейнер и удължен с циментов мост, поставен по метода на балансирането с горната обща дължина;

в) с мостова тапа, поставена 20 m над горната част на филтъра, и циментов мост, поставен по метода на балансирането, с горна граница 70 m над муфата за двустепенна циментация.

Чл. 325. (1) При ликвидиране на сондажи с летучка или отрязана и извадена част на колоната се прилага втора изолационна преграда при използване на следните методи:

1. с циментов мост, покриващ минимум 30 m под и 50 m над върха на летучката или на отрязаната колона, поставен по методите на заместването, с използване на циментов контейнер или съчетание на двата метода;

2. с комбинирана преграда от мостова тапа, монтирана най-малко 15 m над върха, и циментов мост, поставен по метода на балансирането над нея, с минимална дължина 50 m;

3. с циментация под налягане с използването на циментационен пакер и поставянето на циментов мост по метода на балансирането с дължина, покриваща 50 m под върха и 100 m над него - когато с първичната циментация на летучката или на колоната под отрязаната част не е постигната херметичност на извънтръбното пространство.

(2) Всички извънтръбни пространства, които имат връзка с вътрешността на колоните и с устието на сондажа, се циментират по метода на вторичното циментиране под налягане.

(3) Последната изолационна преграда се изпълнява като циментов мост, поставен по метода на балансирането, с дължина 70 m, с горна граница от 10 m до 50 m под устието на сондажа.

(4) След поставяне на мостовите прегради се извършват проверка и изпитване по следните методи:

1. проверка на върха и изпитване на натиск 10 t на всички мостови прегради, като при мостовата преграда, комбинирана от мостова тапа, цимент с контейнер и циментов мост, проверката на върха и изпитването на натиск 10 t се извършват последователно за всяка преграда;

2. изпитване на изолационните прегради на перфорираните интервали и откритите интервали с филтърна част на експлоатационните колони с пакер на налягане, равно на пластовото, като на върховете на летучки или отрязани обсадни колони на налягане налягането е не по-малко от 7 МPа; хидравличното изпитване се приема, ако в продължение на 15 min налягането се намали с не повече от 10 на сто.

(5) Когато в резултат на проверката се установи, че върхът на мостовата преграда е повече от 10 m по-ниско и или тя не издържи при изпитването на натиск и налягане, циментовият мост се удължава с величина, гарантираща положителни резултати от изпитването.

(6) При ликвидиране на сондажи с херметични извънтръбни пространства (неустановени с геофизични изследвания газопроявления) колонната глава може да бъде демонтирана и обсадните колони да бъдат отрязани до дълбочина 2 m под повърхността на земята.

(7) При ликвидиране на сондажи с нехерметичност, с извънтръбни газопроявления, с лошо качество на циментация, при невъзможност за контрол за миграция на газа се запазват колонната глава и опростен тип фонтанна арматура, позволяващи контролиране на газопроявленията и налягането на устието.

Чл. 326. Консервирането на сондажите за определено време се извършва съгласно изискванията за ликвидиране без демонтиране на устиевото оборудване и без задължително освобождаване на сондажната площадка.

Чл. 327. Методите за изолиране и типът на мостовите прегради се определят в зависимост от конкретните условия на газохранилището и сондажа и времето за консервация. Те не може да позволяват безопасно разконсервиране на сондажа и извършване на заключителните операции, без да се влошава състоянието му.

Чл. 328. (1) Изолационните работи се извършват с промивна течност с плътност 1,2 пъти по-голяма от еквивалентната на пластовото налягане и с мостови прегради. Първата преграда е от циментов мост с дължина 100 m, поставен по метода на заместването 40 m над газоносния пласт (над перфорирания интервал, над колонния филтър), или съставена от сондируема мостова тапа или преминаваща през помпено-компресорните тръби еластична тапа, от циментов контейнер, поставени в експлоатационната колона максимално 40 m над газоносния пласт, и циментов мост над тях с дължина 50 m. Втората преграда е от циментов мост с минимална дължина 50 m, поставен по метода на балансирането, или изваждаща се, или сондируема мостова тапа, поставени в интервала 30 - 60 m от устието на сондажа.

(2) Преди извършване на изолационните работи газоносният пласт се блокира временно.

(3) През периода на консервация устието на сондажа се оборудва с пълен комплект фонтанна арматура.

(4) Максимално допустимото време за консервирането е до една година, след което по одобрен план се извършват операции за разконсервиране или ликвидиране на сондажа.

(5) При ликвидиране на сондажите се извършва и рекултивация на терена.

(6) След поставяне на мостовите прегради се извършват проверка и изпитване, както следва:

1. проверка на върха на преградите и изпитване на осов натиск 10 t; когато преди циментовия мост е поставена мостова тапа, тя се изпитва на същия осов натиск;

2. първият циментов мост, поставен над перфорирания интервал, се изпитва на налягане, равно на пластовото, но не по-малко от 7 МРа.

(7) Мостовите прегради се приемат, ако са издържали осов натиск 10 t и когато при хидравлично изпитване в продължение на 15 min налягането не е паднало повече от 10 на сто. В противен случай мостът се удължава и отново се изпитва.

Чл. 329. (1) Органи за технически надзор на газопроводите и газовите съоръжения на преносната мрежа и на разпределителната мрежа, на промишлените газови инсталации и на сградните газови инсталации са:

1. (изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) председателят на ДАМТН чрез ГД "ИДТН";

2. (изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) лица, оправомощени от председателя на ДАМТН;

3. специализирани органи по § 4 и 5 ЗТИП.

(2) Разпределението на видовете газопроводи, газови съоръжения и газови инсталации за осъществяване на технически надзор между органите по ал. 1, т. 1 и 2 и редът за оправомощаване на лицата по ал. 1, т. 2 се определят с Наредбата за условията и реда за оправомощаване на лица за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията, приета с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2000 г. (ДВ бр. 79 от 2000 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Техническият надзор на газопроводите, газовите съоръжения и газовите инсталации в системите на Министерството на отбраната, на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на транспорта и съобщенията се осъществява по реда на ЗТИП и на наредбата от техни специализирани органи под методическото ръководство на председателя на ДАМТН и на правилниците, издадени от съответните министри.

(4) Агенцията за ядрено регулиране осъществява контрол за техническата безопасност на газопроводите, газовите съоръжения и газовите инсталации на територията на атомните електроцентрали и определя технически правила и норми за тяхното проектиране и безопасна експлоатация.

Чл. 330. (1) Газопроводите, газовите съоръжения и газовите инсталации, за които няма приети наредби по чл. 7 ЗТИП, се изграждат, преустройват, реконструират и рехабилитират по инвестиционни проекти, заверени от органите за технически надзор и одобрени по реда на чл. 143 от Закона за устройство на територията.

(2) На заверяване подлежат проектната документация на частите на проекта, отнасящи се до съоръженията с повишена опасност по ал. 1, и инструкциите за техния монтаж и безопасна експлоатация, приложени към съответната проектна документация.

(3) Органите за технически надзор извършват експертиза на проектната документация в 20-дневен срок от получаването й, заверяват документацията или отказват да я заверят и писмено уведомяват заявителя.

(4) Органите за технически надзор заверяват с подпис и печат документацията, когато предвидените проектни решения съответстват на изискванията, определени в наредбата.

(5) Органите за технически надзор мотивират писмено отказа си да заверят документацията, когато тя не съответства на изискванията на наредбата.

Чл. 331. (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица от ГД "ИДТН" разрешават употребата на внасяните в страната газови съоръжения, инсталации и уреди, за които няма приети наредби по чл. 7 ЗТИП.

(2) За получаване на разрешение по ал. 1 заявителят представя документацията по чл. 38 ЗТИП.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица от ГД "ИДТН" извършват експертиза за безопасността на газовите съоръжения, инсталации и уреди и за съответствието им с изискванията на наредбата и в 20-дневен срок от получаването на документацията разрешават или мотивирано отказват да разрешат употребата на газовото съоръжение, инсталация или уред и писмено уведомяват заявителя.

Чл. 332. (1) Преустройване на газови съоръжения и уреди, изразяващо се в смяна на техните параметрите или изменение на конструкцията, или изменение на схема за управление или на елементи от нея, се извършва по техническа документация, заверена от органите за технически надзор за съответствието й с изискванията, определени в наредбата.

(2) Заверяването на техническата документация по ал. 1 се извършва по реда и в сроковете по чл. 330, ал. 3, 4 и 5 и се отнася за газови уреди, за които няма приети наредби по чл. 7 ЗТИП.

(3) Не се допуска преустройване на предпазни устройства.

Чл. 333. (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Монтирането, ремонтирането, поддържането и преустройването на газопроводите, газовите съоръжения и газовите инсталации се извършват от лица, получили разрешение за извършване на такава дейност от председателя на ДАМТН или от оправомощени от него длъжностни лица от ГД "ИДТН".

(2) За получаване на разрешение по ал. 1 кандидатите отправят до регионалните отдели на ГД "ИДТН" писмено заявление, придружено от документи, чрез които доказват, че отговарят на следните изисквания:

1. вписани са като търговци в търговския регистър;

2. разполагат със:

а) персонал, притежаващ необходимата квалификация, в т.ч. със заварчици за газово и електродъгово заваряване с правоспособност не по-ниска от II степен, а за газопроводи и съоръжения за природен газ с работно налягане над 1,6 МРа - I степен;

б) технологични съоръжения, машини, технически средства, метрологично проверени средства за измерване и други съоръжения, осигуряващи спазването на проектната или конструкторската документация, изискванията на наредбата и изискванията при изпитване на газовите съоръжения и инсталации;

в) технологични инструкции за провеждане на техническо обслужване, ремонт и изпитване на газопроводи, газови съоръжения или газови инсталации и техните съставни части;

г) нормативните актове и българските стандарти за газопроводите, газовите съоръжения или газовите инсталации и персоналът познава техните изисквания;

д) длъжностни характеристики на ръководния и на изпълнителския персонал;

е) инструкции за монтаж, експлоатация, поддържане и ремонт на газовите съоръжения и инсталации.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Инспекторите на регионалния отдел на ГД "ИДТН" проверяват съответствието на кандидатите с изискванията по ал. 2 и в срок до 15 работни дни от получаване на писменото заявление докладват резултатите от проверката на председателя на ДАМТН или на оправомощените от него длъжностни лица.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) В срок до 10 работни дни след получаване на резултатите от проверката по ал. 3 председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица издават разрешение със срок на валидност 3 години, когато кандидатите отговарят на изискванията по ал. 2, или мотивирано отказват издаването на разрешение, когато не отговарят на изискванията по ал. 2.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Отказите на председателя на ДАМТН да издаде разрешения подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Закона за Върховния административен съд, а отказите на оправомощените длъжностни лица от ГД "ИДТН" - по реда на Закона за административното производство.

Чл. 334. (1) (Изм. - ДВ, бр. 115 от 2002 г.) Председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица от ГД "ИДТН" отнемат с мотивирана писмена заповед разрешенията по чл. 333, ал. 1, когато лицата, получили разрешение, престанат да отговарят на някое от изискванията по чл. 333, ал. 2.

(2) Лицата, на които е отнето разрешението за монтиране, ремонтиране, поддържане и преустройване, са длъжни в 5-дневен срок от получаване на заповедта по ал. 1 да спрат функционирането на поддържаните от тях съоръжения.

Чл. 335. (1) Собствениците или ползвателите на газопроводи, газови съоръжения и инсталации, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 329, ал. 1, т. 1, са длъжни в едноседмичен срок след монтирането им да ги регистрират в регионалните отдели на ГД "ИДТН", на чиято територия ще се експлоатират.

(2) Собствениците или ползвателите на газопроводи, газови съоръжения и инсталации, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 329, ал. 1, т. 2, са длъжни в едноседмичен срок след монтирането им да ги регистрират пред избран от тях орган.

(3) Собствениците или ползвателите на газопроводи, газови съоръжения и инсталации, които подлежат на технически надзор от органа по чл. 329, ал. 3 и 4, са длъжни в едноседмичен срок след монтирането им да ги регистрират пред съответните ведомствени органи по технически надзор.

(4) Регистрирането се извършва по писмено искане на собственика или ползвателя на газопровода, газовото съоръжение или инсталация, придружено с ревизионна книга и следните документи в два екземпляра:

1. документите по чл. 330, ал. 2;

2. разрешение за употреба по чл. 331, ал. 1 или декларация за съответствие - за газовите уреди, за които има влезли в сила наредби по чл. 7 ЗТИП;

3. удостоверения за качество на използваните материали;

4. протоколи за резултатите от контрола без разрушаване на заварените съединения и за проведените изпитвания;

5. протокол за продухване на газопровода.

Чл. 336. Съдовете, работещи под налягане, включени в газово съоръжение или инсталация, се регистрират като отделно съоръжение.

Чл. 337. (1) Газопроводите, газовите съоръжения и инсталации се пререгистрират от органите за технически надзор при:

1. промяна на техния собственик или ползвател;

2. след реконструкция и рехабилитация, както и след преустрояване съгласно чл. 332.

(2) Пререгистрирането по ал. 1 се извършва по писмено искане на собственика или ползвателя, придружено в случая по ал. 1, т. 2 със следните документи в два екземпляра:

1. обяснителна записка за извършените промени;

2. проектната документация, по която е извършено преустройството или рехабилитацията, съответно техническата документация, по която е извършено преустройването;

3. протоколи за извършените изпитвания.

Чл. 338. (1) Исканията за регистриране или пререгистриране на газопроводите, газовите съоръжения и инсталации се разглеждат в срок до 10 работни дни след получаването им. Ако не бъдат констатирани непълноти в представените документи, органите за технически надзор регистрират или пререгистрират газопровода, газовото съоръжение или инсталация.

(2) При непълноти в представените документи органите за технически надзор дават възможност на собственика или ползвателя да ги отстрани в срок до 10 работни дни.

Чл. 339. (1) Органите за технически надзор извършват следните технически прегледи на газопроводите, газовите съоръжения и инсталации:

1. първоначални - след регистрирането им;

2. периодични:

а) външен технически преглед - извършва се най-малко веднъж в годината без спиране експлоатацията на газовото съоръжение или инсталация;

б) външен технически преглед с изпитване на плътност и якост на газовото съоръжение или инсталация - най-малко веднъж на 8 години;

3. след преустройство съгласно чл. 332;

4. след спиране експлоатацията на газопроводите, газовите съоръжения и инсталации за повече от 6 месеца;

5. след подмяна и ремонт на елементите под налягане или на предпазните устройства;

6. когато инсталацията е демонтирана и монтирана на ново място;

7. след аварии или злополуки.

(2) За извършване на първоначалните прегледи на газопроводите, газовите съоръжения и инсталации техните собственици или ползватели са длъжни да отправят писмено искане до органите за технически надзор, които са ги регистрирали.

(3) Собствениците или ползвателите на газопроводите, газовите съоръжения и инсталации са длъжни да уведомят органите за технически надзор за настъпването на събития по ал. 1, т. 4 и 5 в срок 7 дни от настъпването им.

(4) Допуска се за преносни и разпределителни газопроводи и за инсталации за природен газ, работещи на непрекъснат режим, изпитванията да се заменят с други методи за определяне на техническото им състояние без прекъсване на газоснабдяването. Методите се съгласуват с ГД "ИДТН". Заключението за годността за безопасна експлоатация се дава от лицето, извършило изпитването.

Чл. 340. (1) Датите за извършване на периодичните технически прегледи се определят от органите за технически надзор и се съобщават един месец предварително на собственика или ползвателя на газопровода, газовото съоръжение или инсталация.

(2) Допуска се удължаване до 6 месеца на определените в чл. 252, ал. 1 срокове по писмено искане на собственика или ползвателя на газопровода, газовото съоръжение или инсталация, в което той предлага нова дата за извършване на периодичен преглед и технически и организационни мерки за осигуряване на безопасната експлоатация в този срок.

Чл. 341. (1) До определената дата за извършване на техническия преглед собственикът или ползвателят на газопровода, газовото съоръжение или инсталация трябва да осигури спиране, почистване и възможност за извършване на съответния преглед.

(2) Техническите прегледи се извършват в присъствието на собственика или ползвателя и/или на лицето, което поддържа газопровода, газовото съоръжение или инсталация или което е извършило неговия монтаж, ремонт или преустройство.

(3) Лицето, което поддържа газопровода, газовото съоръжение или инсталация или което е извършило неговия монтаж, ремонт или преустройство, е длъжно да осигури правоспособен персонал и технически средства за извършване на техническите прегледи.

Чл. 342. (1) Органите за технически надзор записват резултатите от извършените периодични технически прегледи в ревизионните книги чрез попълване на ревизионен акт, в който посочват:

1. констатираните неизправности, нарушения, дефекти и други несъответствия с нормативните изисквания и/или техническата документация и предписания за тяхното отстраняване;

2. разрешава ли се по-нататъшна експлоатация на газовото съоръжение или инсталация и при какви условия, или се спира, и причините за това;

3. срока на следващия периодичен преглед;

4. стойността на работните параметри на газовото съоръжение или инсталация, ако бъдат намалени;

5. извършените допълнителни изпитвания и изследвания - техния вид и резултатите от тях с посочване на местата, откъдето са взети образците за изпитване, както и причините, които са наложили тези изпитвания.

(2) След извършване на техническите прегледи по чл. 339, ал. 1, т. 1, 3 и 4 органите за технически надзор съставят акт за технически преглед със заключение за съответствието на съоръжението с изискванията на наредбата.

(3) При констатирани нарушения, неизправности и дефекти, които не позволяват по-нататъшна безопасна експлоатация, газовото съоръжение или инсталация се спира от органите за технически надзор по реда на чл. 347, ал. 1.

(4) Органите за технически надзор дават писмени предписания и срокове за отстраняване на нарушенията, неизправностите и дефектите. След изпълнение на предписанията разрешават експлоатацията на газовото съоръжение или инсталацията, което се вписва в ревизионната книга.

Чл. 343. (1) Органите за технически надзор извършват най-малко веднъж на 3 години проверка на обектите, в които се експлоатират газови съоръжения или инсталации, която обхваща:

1. външен преглед на състоянието на газопровода, газовото съоръжение или инсталация;

2. наличието на персонал с необходимата квалификация;

3. спазването на изискванията на наредбата;

4. поддържането в изправност на газовото съоръжение или инсталация;

5. наличието на документацията, която трябва да се води и съхранява на обекта, и на документите от прегледите и изпитванията, чието извършване е задължение на собственика или ползвателя;

6. наличието на организация за изпълнение на газоопасни работи и за ликвидиране на аварийни ситуации с газовото съоръжение или инсталация.

(2) Органите за технически надзор съставят акт за резултатите от извършената проверка, който връчват срещу подпис на собственика или ползвателя на газовото съоръжение или инсталация или на негов представител.

Чл. 344. Органите за технически надзор могат да извършват внезапни проверки и технически прегледи по своя инициатива, както и технически прегледи по искане на собственика или ползвателя на газовото съоръжение или инсталация.

Чл. 345. (1) Газопроводите, газовите съоръжения и газовите инсталации се пускат в експлоатация след издаване на писмено разрешение за това от органите за технически надзор, които са ги регистрирали.

(2) Разрешението по ал. 1 се издава по писмено искане на собственика или ползвателя на газопровода, газовото съоръжение или инсталация и след положителен резултат от първоначален технически преглед по чл. 339, ал. 1, т. 1 и изпълнение на изискванията на чл. 247, ал. 2.

(3) В 10-дневен срок от получаването на писменото искане органите за технически надзор издават писмено разрешение за експлоатация на газопровода, газовото съоръжение или инсталация, ако са изпълнени изискванията по ал. 2, а ако не са изпълнени - в същия срок мотивират писмено отказа си да издадат разрешение.

(4) Едновременно с издаването на разрешение за експлоатация органите за технически надзор заверяват с печат ревизионната книга по чл. 342, ал. 1 и я предават за съхраняване на собственика или ползвателя на газопровода, газовото съоръжение или инсталация.

Чл. 346. По реда на чл. 329 се пускат в експлоатация газопроводи, газови съоръжения и инсталации, когато са реконструирани, рехабилитирани и преустроени или са спрени от експлоатация за повече от 6 месеца и когато са подменени елементите под налягане или предпазните устройства.

Чл. 347. (1) Органите за технически надзор разпореждат с писмена заповед и вписване в ревизионната книга спиране на експлоатацията на газопроводи, газови съоръжения или инсталации, когато:

1. устройството или експлоатацията им престанат да съответстват на техническата им документация или на изискванията на наредбата или са констатирани повреди или неизправности;

2. се експлоатират без издадено разрешение за експлоатация;

3. не са изпълнени изискванията на чл. 247, ал. 2;

4. съоръженията са ремонтирани, преустроени или се поддържат от лице, което не е получило разрешение по чл. 333, ал. 1 за извършване на такава дейност;

5. на съоръженията не е извършен първоначален технически преглед при регистрирането им.

(2) Собственикът или ползвателят и лицето, поддържащо газопровода, газовото съоръжение или инсталация, са длъжни да не допускат експлоатацията на съоръжение, когато е налице събитие по ал. 1.

(3) След отстраняване на причините, поради които газопроводът, газовото съоръжение или инсталация са били спрени от експлоатация, органите за технически надзор разрешават експлоатацията с писмена заповед и/или с вписване в ревизионната книга.

(4) Когато газопроводът, газовото съоръжение или инсталация се бракува, собственикът или ползвателят е длъжен да уведоми за това органите за технически надзор в 10-дневен срок.

(5) Отказите на длъжностните лица от ГД "ИДТН" да издадат разрешения за експлоатация подлежат на обжалване в 14-дневен срок от получаването им по реда на Закона за административното производство.

Чл. 348. (1) При появата на дефекти или износване на елементите на газопровода, газовото съоръжение или инсталация или когато са нарушени други изисквания за безопасност, посочени в документацията им, собственикът или ползвателят може да поиска от органите за технически надзор разрешение за експлоатация при други условия или с по-ниски параметри.

(2) Разрешение за експлоатация на газопровода, газовото съоръжение или инсталация при новите условия се издава от органите за технически надзор по реда на чл. 345.

Чл. 349. Органите за технически надзор съставят техническо досие на газопровода, газовото съоръжение или инсталация в два екземпляра, единия от които съхраняват, а другия предават за съхраняване на собственика или ползвателя на съоръжението. Досието съдържа:

1. документите, представени при регистрацията и пререгистрацията;

2. актовете за техническите прегледи;

3. разрешението за експлоатация;

4. документите за извършени ремонти или преустройства, включително чертежи, изчисления, удостоверения за качество на вложените материали, протоколи от извършени изпитвания;

5. документите, издадени от органите за технически надзор.

Чл. 350. (1) За всяка авария или злополука, възникнала при експлоатацията на газопровод, съоръжение или инсталация за природен газ, нейният собственик или ползвател уведомява незабавно регионалния отдел на ГД "ИДТН", като до пристигане на негови инспектори взема мерки за оказване помощ на пострадалите и за предотвратяване развитието на аварията.

(2) Собственикът или ползвателят е длъжен да запази непроменена обстановката, създадена при аварията или злополуката, до идване на инспекторите на ГД "ИДТН", ако това не създава допълнителна опасност за развитие на аварията или за възникване на нови злополуки. Когато се наложи изменение на обстановката, собственикът или ползвателят представя на инспекторите писмена справка за извършените изменения и за причините, наложили това.

Чл. 351. Инспекторите на ГД "ИДТН" обследват причините за възникването на аварията или злополуката. За резултатите от обследването се съставя протокол.

Чл. 352. При трудова злополука собственикът или ползвателят уведомява институциите, определени с Наредбата за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки, приета с Постановление № 263 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 6 от 2000 г.).