Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 95 от 8.X

НАРЕДБА № 36 ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 2002 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С БОЛЕСТТА ШАП ПО ЧИФТОКОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ

 

НАРЕДБА № 36 ОТ 19 СЕПТЕМВРИ 2002 Г. ЗА ПРОФИЛАКТИКА И БОРБА С БОЛЕСТТА ШАП ПО ЧИФТОКОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

Обн. ДВ. бр.95 от 8 Октомври 2002г., отм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2006г.

Отненена с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 17 от 3 февруари 2006 г. за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни и за условията и реда за прилагането им - ДВ, бр. 29 от 7 април 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.


Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките за предпазване от проникване на болестта шап по чифтокопитните животни на територията на страната;

2. мерките, които се предприемат при възникване на съмнение за болестта шап;

3. мерките за ограничаване и ликвидиране при възникване на болестта шап;

4. задълженията на държавните ветеринарномедицински органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1, 2 и 3.


Чл. 2. Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или възникване на болестта шап, който е съобразен с изискванията, посочени в приложението.


Раздел II.
Мерки за предпазване на страната от болестта шап по чифтокопитните животни

Чл. 3. За предпазване на страната от проникване и разпространение на болестта шап НВМС организира и провежда следните профилактични мерки:

1. ежеседмични клинични прегледи на чифтокопитни животни, отглеждани в общините, граничещи с рискови за шап страни;

2. периодични серологични изследвания на домашни и отстреляни диви чифтокопитни животни, отглеждани в общините, граничещи с рискови за шап страни;

3. контрол за предотвратяване на контакти на наши чифтокопитни домашни животни с чужди в граничните селища;

4. дезинфекция на транспортните средства, превозващи живи чифтокопитни животни.


Чл. 4. При установяване на болестта шап в съседни страни освен мерките по чл. 3 НВМС провежда:

1. ежедневни клинични прегледи на чифтокопитни животни, отглеждани в общините, граничещи със засегнатите страни;

2. постоянен контрол върху движението на чифтокопитните животни и продуктите от тях в областите, граничещи със засегнатите страни;

3. постоянен контрол върху животновъдните обекти с чифтокопитни животни в областите, граничещи със засегнатите страни.


Раздел III.
Мерки при съмнение за възникване на болестта шап по чифтокопитните животни

Чл. 5. При съмнение за възникване на болестта шап ветеринарномедицинският специалист, отговарящ за здравеопазването на чифтокопитните животни, отглеждани в съответния животновъден обект, незабавно уведомява НВМС.


Чл. 6. (1) След получаване на сигнала за съмнение НВМС определя екип от специалисти, който незабавно посещава животновъдния обект.

(2) Екипът по ал. 1 извършва клинични прегледи, взема и изпраща проби за изследване в специализираната лаборатория по чл. 16 за потвърждаване или изключване наличието на болестта шап.


Чл. 7. (1) Освен екипа по чл. 6 НВМС определя и държавен ветеринарен лекар, който осъществява постоянен контрол върху животновъдния обект по чл. 5.

(2) Държавният ветеринарен лекар по ал. 1 незабавно предприема следните мерки:

1. разпорежда да се изключат вентилационните системи;

2. преброява всички категории животни от възприемчивите видове;

3. съставя списък, които съдържа броя и идентификационния номер на:

а) животните от възприемчивите видове;

б) умрелите или болни животни;

в) съмнително болните животни;

г) съмнително заразените животни;

4. забранява придвижването на възприемчиви животни във или от обекта;

5. забранява изнасянето на трупове на животни;

6. забранява изнасянето на месо и месни продукти, добити от възприемчиви животни;

7. забранява изнасянето на мляко и млечни продукти;

8. забранява изнасянето на фуражи, вълна, кожи, инвентар за обслужване на животни, тор, предмети и други приспособления, чрез които е възможно да бъде пренесен и разпространен вирусът на шапа;

9. разпорежда придвижването на невъзприемчиви животни във или от обекта да се извършва само с негово разрешение;

10. разпорежда влизането и излизането на хора от животновъдния обект да става само с негово разрешение;

11. разпорежда да се направят дезинфекционни площадки на входовете и изходите на сградите с възприемчиви животни и на входа и изхода на животновъдния обект, които се зареждат с одобрено от НВМС дезинфекционно средство;

12. разпорежда влизането и излизането на транспортни средства от животновъдния обект да се извършва само с негово разрешение при условия, които изключват разпространение на вируса на шапа;

13. извършва епизоотологично проучване съгласно чл. 10.

(3) Списъкът по ал. 2, т. 3 се допълва ежедневно, като се вписват новородените и умрели животни.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба разрешава изнасянето на мляко от животновъдния обект, само ако не може да бъде съхранявано там, като осъществява постоянен контрол по време на транспортирането и преработването му в млекопреработвателно предприятие при температура, гарантираща унищожаването на вируса на шап.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да предприеме мерките по ал. 2 и за други животновъдни обекти, ако тяхното местоположение или контакти с животновъдния обект дават основание за съмнение за заразяване с шап.

(6) Мерките по ал. 2 се отменят от НВМС, когато съмнението за заразяване с шап бъде изключено.


Раздел IV.
Мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта шап по чифтокопитните животни

Чл. 8. (1) При потвърждение болестта шап по чифтокопитните животни се регистрира и обявява по реда на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.), като НВМС предприема следните мерки:

1. разпорежда да продължи прилагането на мерките по чл. 7, ал. 2;

2. разпорежда да се унищожат на място под постоянен контрол всички възприемчиви животни по начин, изключващ риск от разпространение на вируса на шапа;

3. разпорежда да се унищожат по начин, изключващ риск от разпространение на вируса на шапа, труповете, месото и месните продукти, добити от възприемчиви животни;

4. разпорежда да се унищожат или третират по начин, изключващ риск от разпространение на вируса на шапа, млякото и млечните продукти, фуражи, вълна, кожи, инвентар за обслужване на животни, тор, предмети и други приспособления;

5. разпорежда след унищожаването или третирането по т. 2, 3 и 4 сградите, теренът около тях, транспортните средства, превозващи животни, както и цялото оборудване и инвентар да се почистят и дезинфекцират съгласно чл. 7, ал. 2, т. 10 и 11;

6. забранява влизането на възприемчиви животни в животновъдния обект най-малко 21 дни след приключване на действията по т. 5;

7. извършва епизоотологично проучване съгласно чл. 10.

(2) Проучването по ал. 1, т. 7 не се извършва за животновъден обект, в който е възникнало вторично огнище на шап и то е свързано епизоотично със заразения обект.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба може да предприеме мерките по ал. 1 и за други животновъдни обекти, ако тяхното местоположение или контакти със заразения животновъден обект дават основание за съмнение за заразяване с шап.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да разпореди мерките по ал. 1, т. 4 относно млякото и млечните продукти да не се прилагат при условие, че доенето се извършва отделно в изолирани помещения в заразения животновъден обект.


Чл. 9. (1) Когато заразеният животновъден обект включва две или повече производствени единици, които са териториално самостоятелни, НВМС има право да разпореди да не се прилагат мерки по чл. 8, ал. 1 върху всички единици, ако има доказателства, че вирусът на шап не може да се разпространи в тях.

(2) Незасегнатите производствени единици по ал. 1, в които се отглеждат здрави животни, трябва да имат отделно от засегнатите производствени единици:

1. оборудване и система за отвеждане на отпадъчните води;

2. склад за фуражи и дезинфекционно оборудване;

3. система за доене и съхранение на млякото;

4. хранене на животните;

5. персонал.

(3) Не се допуска размяна между засегнатите и незасегнатите от болестта шап производствени единици на оборудване, екипировка, животни, животински продукти, фуражи, вълна, отпадъци, съдове или други предмети, чрез които е възможно да бъде пренесен и разпространен вирусът на шап.

(4) Изискванията по ал. 2 и 3 се прилагат в животновъдния обект по ал. 1, докато държавният ветеринарен лекар установи, че няма нито едно заразено животно, като се съобразява с инкубационния период на болестта шап.


Чл. 10. Епизоотологичното проучване включва:

1. установяване на периода, в който вирусът на шапа е проникнал в животновъдния обект до възникване на съмнението или потвърждаване на болестта;

2. начина, по който вирусът на шапа е проникнал в животновъдния обект, както и установяване на други животновъдни обекти с възприемчиви животни, които е възможно да са заразени от същия източник;

3. данни за придвижването на хора, транспортни средства, възприемчиви животни и животински продукти, посочени в чл. 7, ал. 2, т. 4, 5, 6 и 7, от животновъдния обект, чрез които е възможно да бъде пренесен вирусът на шапа.


Чл. 11. (1) Ако при проучването по чл. 10 се открият данни, че вирусът на шапа е проникнал и в друг(и) животновъден обект(и), тези обекти се поставят под постоянен контрол и се предприемат мерките по чл. 7, ал. 2, докато съмнението за заразяване не се изключи.

(2) Ако при проучването по чл. 10 се установи, че вирусът на шапа е проникнал в животновъдния обект от други животновъдни обекти, тези обекти се поставят под постоянен контрол и се предприемат мерките по чл. 7, ал. 2.

(3) При потвърждаване на болестта шап в животновъдните обекти по ал. 1 и 2 се предприемат мерките по чл. 8, ал. 1.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба забранява придвижването на възприемчиви животни от животновъдните обекти по ал. 1 през първите 15 дни след констатиране на болестта с изключение на случаите, когато животните се изпращат за клане в одобрена кланица.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба забранява през първите 21 дни след констатиране на болестта придвижването на възприемчиви животни от животновъдните обекти по ал. 2 с изключение на случаите, когато животните се изпращат за клане в одобрена кланица.

(6) Животни по ал. 4 и 5 се изпращат под постоянен контрол за клане в одобрени от НВМС кланици, след като държавен ветеринарен лекар е извършил преглед на възприемчивите животни и е установил, че между тях няма нито едно съмнително болно от шап животно.

(7) Мерките по чл. 8, ал. 1 могат да се приложат върху част от животните в животновъдните обекти по ал. 1 и 2, ако тези животни са настанени, отглеждани и хранени изолирано от другите възприемчиви животни.


Чл. 12. (1) След лабораторно потвърждаване на болестта шап НВМС определя предпазна и наблюдавана зона.

(2) При определяне на зоните по ал. 1 се взимат под внимание географските, административните, екологичните и епизоотологичните фактори, свързани с болестта шап, и възможностите за осъществяване на мерките за контрол.


Чл. 13. (1) В предпазната зона, която е с радиус минимум 3 км около заразения животновъден обект, НВМС предприема следните мерки:

1. разпорежда преброяване на всички възприемчиви животни в животновъдните обекти, разположени в зоната;

2. разпорежда постоянен контрол върху животновъдните обекти в зоната;

3. забранява придвижването на възприемчиви животни от животновъдните обекти през първите 15 дни след установяване на болестта шап с изключение на случаите, когато животните се изпращат за клане в одобрена от НВМС кланица;

4. забранява подвижното изкуствено осеменяване през първите 15 дни след констатиране на болестта с изключение на случаите, когато то се извършва от собственика на животновъдния обект със семенен материал, намиращ се в животновъдния обект или доставен директно от центъра за изкуствено осеменяване;

5. забранява провеждането на панаири, изложби и пазари или други събирания на възприемчиви за шап животни;

6. забранява транзитния превоз на животни от възприемчивите видове освен в случаите, когато се използват главни шосейни или железопътни магистрали.

(2) Придвижването на животните по ал. 1, т. 3 за клане в одобрена от НВМС кланица се извършва съгласно чл. 11, ал. 6.

(3) Мерките по ал. 1 се прилагат не по-малко от 15 дни след ликвидиране на всички заразени или съмнителни за шап животни в епизоотичното огнище и извършване на действията по чл. 8, ал. 1, т. 5.

(4) След изтичане на срока по ал. 3 в предпазната зона се прилагат мерките по чл. 14.


Чл. 14. (1) В наблюдаваната зона, която е с радиус минимум 10 км от външните граници на предпазната зона, НВМС предприема следните мерки:

1. преброяване на всички животни от възприемчивите за шап видове в животновъдните обекти, разположени в зоната;

2. забранява движението на животни от възприемчивите за шап видове по главни и второстепенни пътища с изключение на случаите, когато отиват и се връщат от паша;

3. забранява транспортирането на животни през първите 15 дни след обявяване на болестта;

4. забранява от 15-ия до 30-ия ден след констатиране на болестта придвижването на възприемчиви животни от животновъдните обекти с изключение на случаите, когато животните се изпращат за клане в одобрена от НВМС кланица;

5. забранява всякаква селекционна дейност и подвижно изкуствено осеменяване;

6. забранява провеждането на панаири, пазари, изложби или други събирания на животни от възприемчивите за шап видове.

(2) Транспортирането на животните по ал. 1, т. 4 за клане в одобрена от НВМС кланица се извършва съгласно чл. 11, ал. 6.

(3) Мерките по ал. 1 се прилагат в зоната най-малко 30 дни след извършване на действията по чл. 8, ал. 1, т. 5 в заразения животновъден обект.


Чл. 15. Националната ветеринарномедицинска служба контролира използваните дезинфекционни средства и тяхната концентрация, както и процедурите по почистване и дезинфекция.


Чл. 16. (1) Диагностиката на болестта шап се извършва в специализирана лаборатория, одобрена от министъра на земеделието и горите, съгласно чл. 14, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

(2) Ръководителят на лабораторията по ал. 1 е длъжен да:

1. поддържа постоянна диагностична готовност;

2. използва диагностични методи, посочени в Ръководството за стандарти за диагностични тестове и ваксини, издадено от Международното бюро по епизоотии;

3. определя типа и субтипа на вируса на шапа.


Чл. 17. (1) Само в специализираната лаборатория по чл. 16 могат да се извършват дейности, свързани с вируса на шапа и насочени към изследвания, диагностика и/или производство на ваксини.

(2) Експерти от НВМС извършват проверки в специализираната лабораторията по чл. 16 с цел да установят, дали прилаганата система за сигурност отговаря на минималните стандарти за лаборатории, работещи с вируса на шапа инвитро и инвиво.


Чл. 18. Националната ветеринарномедицинска служба извършва идентификация на възприемчивите за шап животни на основание чл. 32, ал. 1 ЗВД.


Чл. 19. (1) Собствениците на животновъдни обекти са длъжни при поискване да предоставят на органите на НВМС цялата информация за животните, които са придвижвани във или от техните обекти.

(2) Изискванията на ал. 1 се отнасят и до лицата, които отглеждат, транспортират и търгуват с възприемчиви за шап животни.


Чл. 20. (1) Профилактичната ваксинация срещу болестта шап е забранена.

(2) При наличие на опасност от широко разпространение на болестта по предложение на НВМС министърът на земеделието и горите може да разпореди със заповед да се извърши принудителна ваксинация срещу шап.

(3) В заповедта по ал. 2 се посочват:

1. селищата и границите на географския район, в който ще бъде извършена принудителна ваксинация;

2. вида и категорията на животните, които ще се ваксинират;

3. времето, за което ще се извърши ваксинацията;

4. условията, при които се поставят ваксинираните животни и продуктите, добити от тях;

5. специалната идентификация и регистрация на ваксинираните животни;

6. други въпроси, свързани с извършването на принудителна ваксинация.

(4) След ликвидиране на болестта шап всички ваксинирани животни се изпращат за санитарно клане в одобрено от НВМС месодобивно предприятие под контрола на държавен ветеринарен лекар.

(5) Животинските продукти, които са добити при клане на ваксинирани животни, преминават през термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на шапа, под контрола на държавен ветеринарен лекар и се реализират в търговската мрежа.


Чл. 21. (1) Собствениците на убити с диагностична и профилактична цел животни се обезщетяват при условията и реда на раздел V от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност, приет с ПМС № 118 от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г.; изм. бр. 4 от 2001 г.).

(2) Разходите, свързани с ликвидиране на огнища при широко разпространение на болестта шап, се осигуряват по ред, определен с решение на Министерския съвет.


Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Възприемчиво животно" е всяко домашно или диво преживно животно или свиня.

2. "Заразено животно" е всяко възприемчиво животно, в което:

а) са установени клинични признаци или следсмъртни изменения, които е възможно да бъдат причинени от вируса на шап;

б) наличието на болестта шап е официално установено в резултат на лабораторни изследвания.

3. "Съмнително болно животно" е всяко животно от възприемчивите видове, показващо клинични симптоми или следсмъртни изменения, които дават основание да се подозира наличие на болестта шап.

4. "Съмнително заразено животно" е всяко животно от възприемчивите видове, за което е налице възможност (на основание епизоотична информация) да е било изложено пряко или непряко на вируса на шапа.

5. "Оперативен план" е план за действие при възникване на спешна ситуация.


Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.


§ 3. Тази наредба отменя Наредба № КО-03-513 за профилактика и борба с шапа (обн., ДВ, бр. 123 от 1997 г.; изм., бр. 18 от 1998 г.).


Приложение към чл. 2


Съдържание на оперативен план за действие на НВМС при съмнение или при възникване на болестта шап:

1. програма за работа на Националния координационен център за контрол на мерките, утвърдена със заповед на генералния директор на НВМС;

2. програма за работа на регионалния координационен център за контрол на мерките, утвърдена със заповед на директора на РВМС;

3. списък с държавните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките за профилактика и борба;

4. списък за спешно уведомяване в системата на НВМС, вкл. и на специализираната лаборатория за диагностика на болестта шап;

5. списък на моторните превозни средства (вид, регистрационни номера и водачи), дезинфекционна и друга техника и оборудване и дезинфектанти, необходими за провеждане на мерките за профилактика и борба;

6. програми за обучение на държавните и частно практикуващите ветеринарни лекари по отношение на болестта шап;

7. изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на болестта шап.


Промени настройката на бисквитките