СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПОЩИТЕ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА (УТВЪРДЕНО С РЕШЕНИЕ № 280 ОТ 11 МАЙ 2002 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЮЗНОТО ПРАВИТЕЛСТВО НА СЪЮЗНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПОЩИТЕ И ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
(Утвърдено с Решение № 280 от 11 май 2002 г. на Министерския съвет. В сила от 15 юни 2002 г.)
Обн. ДВ. бр.94 от 4 Октомври 2002г.
Правителството на Република България и съюзното правителство на Съюзна република Югославия, наричани оттук нататък "договарящи страни",
В желанието си да развиват двустранните отношения между Република България и Съюзна република Югославия,
Като отчитат, че ефективните комуникации представляват важен фактор за насърчаването на тези отношения, както и за икономическото и социалното развитие и благосъстоянието на населението на двете страни,
Като подчертават взаимния интерес от установяването на по-тясно сътрудничество в областта на далекосъобщенията и пощенските съобщения на основата на преимуществени и равностойни условия и на добросъседските традиции,
се договарят за следното:
Член 1
Пощенските и далекосъобщителните връзки между Република България и Съюзна република Югославия се осъществяват в съответствие с разпоредбите на техните национални законодателства, препоръките и действащите актове на Всемирния пощенски съюз (ВПС), Международния съюз по далекосъобщения (МСД), Европейската конференция по пощи и далекосъобщения (CEПT) и това споразумение.
Член 2
Договарящите страни вземат всички необходими мерки в рамките на своите компетенции за непрекъснатото бъдещо развитие и усъвършенстване на качеството на пощенските и далекосъобщителните връзки между двете страни и за осигуряването на тяхната надеждност.
Член 3
Договарящите страни насърчават транзита през своята територия на пощенски и далекосъобщителни услуги и на радио- и телевизионни програми, предназначени за трети страни или които произхождат от трети страни, при най-благоприятни за двете договарящи страни условия.
Член 4
4.1. Договарящите страни осъществяват сътрудничеството чрез:
обмен на информация и документация;
двустранни консултации;
посещения на експерти и работни групи;
обмен на специалисти;
други подходящи форми на сътрудничество.
4.2. В резултат от дейностите, предвидени в това споразумение, могат да се правят предложения за по-тясно сътрудничество по конкретни въпроси, като дефинирането на бъдещи координирани действия между договарящите страни.
4.3. За тази цел могат да бъдат подписвани експлоатационни договори между пощенските и далекосъобщителните организации на договарящите страни.
Член 5
Договарящите страни се споразумяват да си сътрудничат при подготовката на становища и взаимна подкрепа, свързана с участието в конференции и форуми на специализираните международни организации в областта на пощенските услуги и далекосъобщенията.
Член 6
Договарящите страни си сътрудничат във:
1) дейностите, свързани с хармонизирането на националните законодателства в областта на пощите и далекосъобщенията със съответните директиви на Европейския съюз;
2) установяването на пазарни принципи в секторите на далекосъобщенията и пощенските услуги, включително и либерализацията на далекосъобщителните и пощенските услуги;
3) управлението на честотите и оптималното използване на радиочестотния спектър;
4) развитието на Информационното общество;
5) насърчаване прилагането на най-новите постижения в глобалните информационни и комуникационни технологии;
6) други въпроси по взаимно съгласие.
Член 7
В рамките на дейността на пощенските и далекосъобщителните оператори договарящите страни подкрепят прякото сътрудничество между доставчиците на услуги от двете страни съгласно препоръките и процедурите на съответните международни организации.
Член 8
В областта на изследванията и проектирането на далекосъобщителни и пощенски съоръжения, както и при обучението на специалисти в тази област договарящите страни препоръчват и подкрепят прякото сътрудничество и взаимодействие между съответните специализирани организации.
Член 9
Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от двустранни споразумения с трети страни или от многостранни споразумения, които са влезли в сила в двете страни.
Член 10
10.1. Компетентните органи, отговорни за изпълнението на това споразумение, са:
10.1.1. в Република България: Министерството на транспорта и съобщенията;
10.1.2. в Съюзна република Югославия: Съюзното министерство на транспорта и телекомуникациите.
10.2. Договарящите страни своевременно се уведомяват в случай на промяна, свързана с тези компетентни органи.
Член 11
За кореспонденция във връзка с прилагането на това споразумение двете договарящи страни използват английски език.
Член 12
Договарящите страни полагат всички усилия за решаването на всички спорове, произтичащи от тълкуването и прилагането на това споразумение, посредством преки преговори и консултации.
Член 13
Всяка от договарящите страни се задължава да не разкрива информацията, придобита по силата на това споразумение, на трети страни без предварителното писмено съгласие на договарящата страна, от която тя произхожда.
Член 14
14.1. Всяка от договарящите страни може да предлага писмени изменения и/или допълнения към това споразумение, които се уточняват чрез преговори.
14.2. Измененията и/или допълненията по предходната алинея влизат в сила по реда на чл. 15, ал. 1 от това споразумение.
Член 15
15.1. Това споразумение влиза в сила на тридесетия ден от датата на получаването на втората от дипломатическите ноти, с които договарящите страни се уведомяват за изпълнението на техните вътрешнодържавни процедури за влизане на споразумението в сила.
15.2. Това споразумение се сключва за неопределен срок, като всяка от договарящите страни може да го денонсира в писмена форма. Действието на споразумението се прекратява шест месеца след датата на получаване на дипломатическата нота, с която другата договаряща страна се уведомява за акта на денонсирането.
Подписано на 26 ноември 2001 г. в Белград в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, сръбски и английски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на разногласия меродавен е текстът на английски език.