Държавен вестник, брой 5 от 17.I

Отменена с § 7 от заключителните разпоредби на Наредба № 21 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине - ДВ, бр. 5 от 17 януари 2006 г., в сила от 1 май 2006 г.

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. минималните зоохигиенни изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине за разплод и угояване;

2. задълженията на собствениците на свине за изпълнение на изискванията по т. 1;

3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, свързани с контрола по спазване на тази наредба.

Чл. 2. (1) Помещенията, в които се отглеждат свине за разплод или за угояване, трябва да отговарят на следните минимални зоохигиенни изисквания:

1. да са изградени от материали, които лесно могат да се почистват, дезинфекцират и не оказват вредно въздействие върху животните;

2. да имат обезопасена електрическа инсталация и електроуреди;

3. да осигуряват необходимия въздухообмен чрез естествена вентилация или вентилационна система, поддържаща скорост на движение на въздуха 0,2 - 0,5 м/сек и относителна влажност 70 - 85 %;

4. вредните газове да не надвишават следните концентрации:

а) въглероден двуокис - 0,3 %;

б) амоняк - 0,2 %;

в) сероводород - 0,001 %;

5. да осигуряват възможност на животните да лягат и стават без затруднение; при групово отглеждане на подрастващи прасета и прасета за угояване на всяко от тях да бъде осигурена свободна подова площ най-малко:

а) 0,15 кв. м - за прасета с тегло до 10 кг;

б) 0,20 кв. м - за прасета с тегло от 10 до 20 кг;

в) 0,30 кв. м - за прасета с тегло от 20 до 30 кг;

г) 0,40 кв. м - за прасета с тегло от 30 до 50 кг;

д) 0,55 кв. м - за прасета с тегло от 50 до 80 кг;

е) 0,75 кв. м - за прасета с тегло от 80 до 110 кг;

ж) 1 кв. м - за прасета с тегло над 110 кг;

6. за всяка женска свиня след първо заплождане и за всяка бременна свиня майка, когато се отглеждат в отделни групи от 6 до 40 животни, да бъде осигурена свободна подова площ най-малко:

а) 1,64 кв. м - за женска свиня след първо заплождане;

б) 2,25 кв. м - за свиня майка;

7. да осигуряват видимост между отделните животни;

8. да имат подове, които отговарят на следните изисквания:

а) да са равни, сухи и твърди и да не позволят подхлъзване;

б) да са конструирани и поддържани по начин, изключващ нараняване и страдание на животните;

в) да са съобразени с размера и теглото на животните;

г) да имат гладка и устойчива на механично почистване и дезинфекция повърхност - при липса на постеля;

д) най-малко 0,95 кв. м от площта по т. 6, буква "а" и най-малко 1,3 кв. м от площта по т. 6, буква "б" да представлява плътен гладък под, като не повече от 15 % от него може да е с дренажни отвори;

е) да имат суха и безвредна постеля;

9. да имат изкуствено осветление - не по-малко от 40 лукса през деня с намаляваща през нощта интензивност до 30 лукса;

10. максимално ниво на шум - не повече от 85 децибела;

11. да имат съоръжения за хранене и поене на животните, изградени по начин, който не допуска замърсяване на фуража и водата;

12. да са конструирани по начин, който осигурява на животните:

а) достъп до удобно, подходящо дренирано и чисто място за лежане, което позволява всички животни да легнат едновременно;

б) възможност да се изправят нормално и да се виждат помежду си;

13. да осигуряват възможност на животните за постоянен достъп до достатъчно количество слама, сено, дървесина, дървени стърготини, гъбен компост, торф или смес от такива материали при условие, че те не застрашават здравето им.

(2) Когато свинете се отглеждат групово в помещения с бетонен решетъчен под, максималната ширина на отворите и минималната ширина на преградките трябва да бъде съответно:

1. 11 мм и 50 мм - за бозаещи прасета;

2. 14 мм и 50 мм - за подрастващи прасета;

3. 18 мм и 80 мм - за прасета за угояване;

4. 20 мм и 80 мм - за женски свине след първо заплождане и свине майки.

(3) Когато животните по ал. 1, т. 6 се отглеждат в групи:

а) до 6 животни - свободното подово пространство се увеличава с 10 %;

б) над 40 животни - свободното подово пространство може да се намали с 10 %.

Чл. 3. Собствениците или ръководителите на свиневъдни обекти:

1. проверяват ежедневно здравословното състояние на животните;

2. незабавно отделят в помещение със суха постеля наранени или показващи признаци на заболяване животни, открити при проверките по т. 1, и уведомяват обслужващия ветеринарен лекар;

3. отделят от групата свинете с повишена агресивност и прояви на канибализъм и уведомяват обслужващия ветеринарен лекар, който трябва да извърши медикаментозното им третиране;

4. ежедневно почистват и периодично дезинфекцират помещенията, боксовете, съоръженията и инвентара;

5. най-малко веднъж дневно хранят животните с фураж, който съответства на тяхната възраст, технологична група и тегло, и им осигуряват постоянно прясна вода за пиене;

6. осигуряват достъп на всички свине на възраст над две седмици до хранилките и поилките;

7. ежедневно проверяват автоматичните линии и механичните съоръжения (ако в обекта има такива) и незабавно отстраняват възникналите повреди, а ако това е невъзможно - осигуряват хранене, поене и поддържане на зоохигиенните изисквания по други начини;

8. не използват методи на отглеждане, при които свинете майки и женските свине след първо заплождане се държат вързани.

Чл. 4. (1) При отглеждане на различните категории свине трябва да се спазват следните специфични изисквания:

1. за нерези:

а) боксовете да са конструирани по начин, който позволява животните да се обръщат свободно, да се чуват, виждат и подушват помежду си;

б) площта на бокса да е най-малко 6 кв. м;

в) когато в боксовете се извършва естествено заплождане, те трябва да бъдат без прегради и да имат свободна подова площ най-малко 10 кв. м за всеки нерез;

г) температурата на въздуха в помещенията за отглеждане да се поддържа между 8 и 25 °С;

2. за свине майки и женски свине след първо заплождане:

а) да се отглеждат групово през периода от четвъртата седмица след заплождането до една седмица преди очакваното раждане; през седмицата преди очакваното раждане и по време на него могат да се държат в изолирани родилни боксове;

б) помещението, в което се отглежда групата, да има дължина най-малко 2,8 м, а в случаите, когато групата е по-малка от 6 животни - най-малко 2,4 м;

в) в стопанства, в които се отглеждат по-малко от 10 животни, те могат да бъдат настанявани в индивидуални боксове през периодите по буква "а" при условие, че имат възможност да се обръщат;

г) да им е осигурен постоянен достъп до материал от видовете по чл. 2, ал. 1, т. 13;

д) при групово отглеждане трябва да бъдат хранени по начин, който дава възможност всяко животно да получи достатъчно количество обемисти, влакнести и високоенергийни храни;

е) когато е необходимо, да се третират срещу екто- и ендопаразити;

ж) преди настаняването в родилните боксове животните да се изкъпват;

з) седмица преди очакваното раждане на животните се осигурява достатъчно количество подходящ материал за подготовка на място за раждане, освен ако това е невъзможно поради вида на използваната в стопанството система за отвеждане на отпадъците;

и) родилните боксове да са чисти, сухи, отцедливи, удобни за раждане и снабдени с парапети за предпазване на новородените прасенца;

к) температурата на въздуха в помещенията за отглеждане да се поддържа между 12 и 25 °С;

3. за бозаещи прасета:

а) наличие на топлинен източник, който осигурява температура на въздуха:

аа) от 30 до 33 °С за прасета от 1- до 3-дневна възраст;

бб) от 28 до 30 °С за прасета от 3- до 7-дневна възраст;

вв) от 25 до 28 °С за прасета от 7- до 14-дневна възраст;

гг) от 23 до 26 °С за прасета от 14- до 21-дневна възраст;

дд) от 19 до 22 °С за прасета от 21- до 28-дневна възраст;

ее) от 16 до 18 °С за прасета от 28- до 35-дневна възраст;

б) родилните боксове да са с твърд, сух и удобен под за лежане до свинята майка и да имат площ, която позволява на всички прасета да почиват едновременно, покрита с постеля от слама или друг подходящ материал;

в) родилните боксове да са с пространство, което позволява прасетата да сучат без затруднения;

г) отбиването да се извършва след 28-ия ден от раждането; отбиването може да се извърши и на 21-ия ден, при условие че прасетата бъдат преместени в основно почистени и дезинфекцирани помещения, изолирани от помещенията, в които се отглеждат свинете майки; отбиването може да се извърши и по-рано в случаите, когато обслужващият ветеринарен лекар прецени, че това се налага за опазване на здравето на майката или прасетата;

4. за подрастващи прасета и прасета за угояване:

а) да се отглеждат в постоянни групи, сформирани веднага след отбиването, в които по възможност не се включват нови прасета;

б) в случаите, когато се налага смесване на прасета от различни групи, това да се направи по възможност една седмица преди или след отбиването им, като им се осигурят условия да се скриват от останалите прасета;

в) при наличие на агресия и/или канибализъм между прасетата собственикът провежда наблюдение за установяване на причините, като взема предвид храненето, условията в помещението и гъстотата на отглеждане, осигурява на животните достатъчно количество материали по чл. 2, ал. 1, т. 13 и взема всички необходими мерки за намаляване на агресията и/или канибализма; при необходимост собственикът променя изцяло условията на отглеждане;

г) за улесняване на смесването на групите по изключение и след преценка на ветеринарен лекар могат да се използват транквиланти.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 2, буква "б" не се прилагат за стопанства, в които се отглеждат по-малко от 10 свине майки.

(3) В случаите, когато животните от категориите по ал. 1 проявяват постоянна агресия, жертвите на агресия, болните или наранените свине по възможност се отглеждат временно в индивидуални боксове, които позволяват на животното да се обръща без затруднение (с изключение на случаите, в които има изрично предписание от ветеринарен лекар животното да стои неподвижно).

Чл. 5. (1) Забранява се извършването на манипулации, които водят до увреждане здравословното състояние на животните, промяна на костната им система или загуба на части от тялото.

(2) При необходимост ветеринарномедицински специалист извършва:

1. изпиляване или подрязване до гладка цяла повърхност на третите резци на прасетата до седмия ден след раждането;

2. скъсяване на бивните на нерезите - за предотвратяване наранявания на други животни;

3. купиране на част от опашката;

4. кастриране на мъжки свине без разкъсване на тъканите;

5. поставяне халка на зурлата - когато свинете се отглеждат на открито.

(3) Манипулациите по ал. 2, т. 1 и 3 се извършват само когато е наранено вимето на свинята майка или ушите и опашките на други свине.

(4) След седмия ден от раждането манипулациите по ал. 2, т. 3 и 4 се извършват от ветеринарен лекар с прилагане на анестезия и аналгезия и се вземат мерки за предотвратяване на прояви на извратен апетит и агресия.

(5) Всички манипулации се извършват при спазване правилата на асептика и антисептика.

Чл. 6. Собствениците или ръководителите на свиневъдни обекти организират обучение на гледачите за спазване на правилата за хуманното отношение към животните.

Чл. 7. (1) Контролните органи на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) извършват проверки за спазване изискванията на наредбата.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват самостоятелно, едновременно с проверки с друга цел по чл. 5, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност или по сигнал за нарушения.

(3) Ежегодно НВМС изготвя програма, която включва броя на свиневъдните обекти, които ще бъдат проверявани за спазване на изискванията на тази наредба.

Чл. 8. Свиневъдните обекти се регистрират по реда на чл. 14 от Наредба № 28 от 2002 г. за идентификация на свине и регистрация на свиневъдните обекти (ДВ, бр. 75 от 2002 г.).

Чл. 9. (1) При констатиране на нарушения на изискванията по тази наредба контролните органи на НВМС издават предписания за отстраняването им.

(2) Когато нарушенията не бъдат отстранени в определения в предписанията срок, контролните органи на НВМС спират експлоатацията на обекта за срок, определен по тяхна преценка, но не по-дълъг от 6 месеца, и отбелязват причините за спирането в регистрите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 28 от 2002 г. за идентификация на свине и регистрация на свиневъдните обекти.

(3) След отстраняване на нарушенията собственикът на обекта подава до РВМС молба за повторното му въвеждане в експлоатация. Въвеждането се извършва след проверка от контролните органи на НВМС.

Чл. 10. Собственици на свиневъдни обекти, които не желаят повече да осъществяват тази дейност, подават до РВМС молба за заличаване на обекта от регистрите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 28 от 2002 г. за идентификация на свине и регистрация на свиневъдните обекти.