Държавен вестник, брой 90 от 24.IX

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци в Република България.

Чл. 2. (1) Разрешение за извършване на дейност на свободна практика или продължаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика се издава от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за срок до 1 година по образец съгласно приложение № 1.

(2) Срокът на издадено разрешение за извършване на дейност на свободна практика започва да тече от датата на издаденото разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 15 от Закона за чужденците в Република България.

Чл. 3. При необходимост с оглед състоянието на пазара на труда или икономическото състояние в страната или областта министърът на труда и социалната политика може да въведе временни ограничения за извършване на отделни дейности на свободна практика на територията на страната или за извършване на дейност на свободна практика в определена област.

Чл. 4. За издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика се подава молба-декларация по образец съгласно приложение № 2 до Агенцията по заетостта чрез дипломатическите и консулските представителства на Република България.

Чл. 5. (1) Към молбата декларация се прилагат следните документи на български език:

1. подробен план за дейността за срока, за който се иска издаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика;

2. документ за признати в Република България образование и/или квалификация, притежавани от лицето, за извършване на съответната дейност на свободна практика;

3. документ, че лицето не е лишено от правоспособност за извършване на съответната дейност, издаден в държавата, където последно е практикувало тази дейност;

4. документ, установяващ наличието на финансови средства за извършване на дейността на свободна практика в съответствие с представения план;

5. медицинско удостоверение;

6. документ за платена държавна такса в размер, определен с акт на Министерския съвет, за кандидатстване за разрешение за извършване на дейност на свободна практика;

7. два броя снимки размер 3 х 4, пълен фас;

8. други документи, които се изискват по силата на нормативните актове, регламентиращи съответния вид дейност на свободна практика, ако такива са необходими.

(2) Документите по т. 3 и 5 се заверяват и легализират по съответния ред.

(3) С плана за дейността кандидатът доказва икономически и/или обществен ефект.

Чл. 6. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се произнася с решение за издаване или отказ на основание чл. 10 в едномесечен срок от датата на получаването на документите, за което уведомява кандидата на посочения от него адрес.

(2) Кандидатът получава решението по ал. 1 от дипломатическото или консулското представителство, приело документите по чл. 5, ал. 1.

Чл. 7. Разрешението за дейност на свободна практика се получава лично от кандидата в Агенцията по заетостта.

Чл. 8. (1) Молбата за продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика, както и съпътстващите я документи се подават чрез съответната регионална служба до Агенцията по заетостта не по-късно от един месец преди изтичането на действащото разрешение.

(2) Чужденец, който кандидатства за продължаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика, подава документите по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2, документ за платена държавна такса в размер, определен с акт на Министерския съвет, отчет за изпълнението на плана за дейността, както и документ, доказващ, че няма задължения по КЗОО и данъчни задължения.

(3) Разрешението за продължаване на дейността на свободна практика се получава лично от чужденеца в Агенцията по заетостта.

Чл. 9. В случай че разрешението за извършване на дейността е изгубено или повредено, по молба на лицето се издава дубликат на разрешението след представяне на документ за платена държавна такса в размер, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 10. Отказва се издаване или продължаване на разрешение за извършване на дейност на свободна практика в следните случаи:

1. кандидатът не е подал документите по чл. 5, ал. 1, съответно чл. 8, ал. 2;

2. представеният план за дейността и/или отчета за неговото изпълнение не са обосновани или не е доказан икономически и/или обществен ефект;

3. от подадените документи се установява, че кандидатът има намерение да извършва работа по трудово правоотношение;

4. кандидатът е подал документи преди изтичането на 12 месеца от датата на отнемането на предишно разрешение за извършване на дейност на свободна практика;

5. кандидатът не е изпълнил задълженията си по КЗОО и данъчните си задължения;

6. кандидатът пребивава в Република България краткосрочно;

7. по отношение на кандидата е наложено ограничение за издаване на виза и влизане в страната или е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 10 или 11 от Закона за чужденците в Република България.

Чл. 11. (1) Всяка промяна в личните данни и обстоятелствата, декларирани в молбата за извършване на дейността на свободна практика и съпътстващите я документи, настъпила след започване на дейността, трябва да бъде заявена от чужденеца чрез съответната регионална служба до Агенцията по заетостта в 7-дневен срок от настъпването на промяната.

(2) Промяна в обстоятелствата, отнасящи се до естеството на извършваната дейност и до поетите с плана за дейността ангажименти, подлежи на одобрение от Агенцията по заетостта.

(3) Агенцията по заетостта одобрява промяната в случай, че тя няма да се отрази неблагоприятно върху извършваната дейност и поетите от чужденеца ангажименти съгласно плана за дейността.

(4) За срока на първоначално издадено разрешение за извършване на дейност на свободна практика не се допуска промяна в предмета на извършваната дейност.

Чл. 12. (1) Чужденец, който изпадне във временно затруднение или невъзможност за извършване на дейността на свободна практика, е длъжен да уведоми в 7-дневен срок Агенцията по заетостта чрез съответната регионална служба.

(2) Чужденецът уведомява в 7-дневен срок от отпадането на причините за временното затруднение или невъзможността за извършване на дейността Агенцията по заетостта чрез съответната регионална служба.

Чл. 13. (1) Разрешение за извършване на дейност на свободна практика се отнема с решение на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта:

1. когато лицето е заявило неверни лични данни или информация или не е уведомило Агенцията по заетостта чрез съответната регионална служба в изискуемия срок относно промяната в личните данни или обстоятелствата, предвидени в чл. 11, ал. 1 и чл. 12;

2. когато Агенцията по заетостта не одобри промяната по чл. 11, ал. 2;

3. когато лицето изпадне в неплатежоспособност;

4. когато затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от три месеца в рамките на последните 12 месеца, ако лицето е упражнявало дейност на свободна практика на територията на Република България по-малко от 2 години;

5. когато затрудненията или невъзможността за извършване на дейността продължат повече от 6 месеца в рамките на последните 12 месеца, ако лицето е извършвало дейност на свободна практика на територията на Република България 2 години или повече;

6. в случай на грубо или системно нарушение на трудовото законодателство по отношение на наетите в изпълнение на дейността лица;

7. в случай на неизпълнение на задълженията по КЗОО и данъчните задължения;

8. когато след издаване на разрешението за извършване на дейност на свободна практика е отказано издаването на разрешение за пребиваване или продължаване на срока на пребиваване в страната или е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 10 или 11 от Закона за чужденците в Република България.

(2) Лицето се уведомява писмено за отнемането на разрешението в 3-дневен срок.

Чл. 14. Агенцията по заетостта води регистър, в който за всеки чужденец се вписват данните от:

1. първоначалната молба за издаване на разрешение;

2. молбата за продължаване на издадено разрешение;

3. решенията за издаване, отказ за издаване, продължаване, отказ за продължаване и отнемане на разрешение;

4. издаденото разрешение;

5. продълженото разрешение или отказ за продължаване на разрешението;

6. уведомлението по чл. 11, ал. 1;

7. уведомленията по чл. 12;

8. решението за одобрение по чл. 11, ал. 3.

Чл. 15. Агенцията по заетостта уведомява в 3-дневен срок службите за административен контрол на чужденците и Министерството на външните работи за обстоятелствата по чл. 14.