Държавен вестник, брой 5 от 20.I

Чл. 17. (1) Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от:

1. заплата за звание - заплатата за притежаваното военно звание;

2. заплата за длъжност - заплатата за заеманата длъжност.

(2) Брутното месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения.

Чл. 18. Военнослужещите получават заплата за притежаваното военно звание в размери, определени от Министерския съвет и обявени със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 19. Заплатата за военно звание се изплаща от датата на заповедта за повишаване във военно звание, а на приетите на кадрова военна служба от запаса - от датата на встъпването им в длъжност в поделението.

Чл. 20. При понижаване във военно звание заплатата за по-ниското звание се изплаща от датата на заповедта за понижаването.

Чл. 21. (1) На кадровите военнослужещи се изплащат заплати за заеманите от тях длъжности, съответстващи на вписаните шифри в утвърдените щатове, по размери, определени от Министерския съвет и обявени със заповед на министъра на отбраната.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба и курсантите и школниците от военните училища получават заплати за длъжност, определени от Министерския съвет и обявени със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 22. (1) Слушателите във Военната академия "Г. С. Раковски" и Военномедицинската академия и докторантите на редовна докторантура в страната получават заплати за длъжностите, които са поемали до зачисляването им в академиите.

(2) Кадровите военнослужещи, приети във висши военни училища в чужбина, и докторантите, приети на редовна докторантура в чужбина, получават заплати по размери и условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 23. (1) При понижаване в длъжност поради структурни промени кадровите военнослужещи получават заплата за новата длъжност.

(2) При налагане на дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година" кадровите военнослужещи получават заплатата за по-ниската длъжност по шифъра на длъжността, указан в заповедта за наложеното наказание, за срока на наказанието.

(3) При налагане на дисциплинарно наказание "понижаване във военно звание с една степен" кадровите военнослужещи получават заплатата за по-ниското звание за срока на наказанието.

(4) По-ниският размер на заплатата по ал. 1 се изплаща от датата на встъпване в новата длъжност, а по ал. 2 и 3 - от датата на заповедта за наложеното наказание.

(5) При изтичане на сроковете на наказанията по ал. 2 и/или 3 на наказаните лица се възстановява правото за получаване на определената заплата за длъжността и/или званието.

(6) При отмяна на наложено наказание по ал. 2 и/или 3 по реда на чл. 289 от Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България на лицата се възстановява правото да получават размера на определената заплата за длъжността и/или званието от датата, посочена в заповедта за отмяна на наложеното наказание.

Чл. 24. (1) На сержантите и войниците на кадрова военна служба, постъпили на редовно обучение във военни училища като курсанти или школници, се изплащат заплати за длъжностите, които са заемали до зачисляването им във военното училище до придобиване право на по-висок размер.

(2) На военнослужещите на наборна военна служба, постъпили на редовно обучение във военни училища като курсанти или школници, до отслужване срока на наборната военна служба, се изплащат заплати за длъжностите, които са заемали до зачисляването им във военното училище, ако това е по-благоприятно за тях или до придобиване право на по-висок размер.

Чл. 25. Курсантите и школниците, отчислени от военните училища за дисциплинарни нарушения или слаб успех преди изтичането на срока на наборната военна служба, до назначаването им на длъжност в поделението, където се изпращат, получават заплата за военното звание и за длъжност за войник на наборна военна служба, което са притежавали до датата на заповедта на началника на училището за отчисляването им.

Чл. 26. Курсантите и школниците от военните училища, отчислени по болест преди изтичане на срока на наборната им военна служба, при назначаването им на нова длъжност запазват размера на получаваната от тях заплата, ако това е по-благоприятно за тях, или до придобиване право на по-висок размер.

Чл. 27. (1) За времето на платен годишен отпуск и на видовете допълнителни отпуски по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България на кадровите военнослужещи се изплаща възнаграждение в размер на брутното им месечно възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца на излизането в отпуск.

(2) Когато през месеца, предхождащ месеца на излизането в платен отпуск, кадровият военнослужещ е бил в неплатен отпуск или в отпуск по болест, възнаграждението за времето на платения отпуск се определя от брутното месечно възнаграждение, получено от военнослужещия преди ползването на неплатения отпуск или отпуска по болест.

(3) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет от определена дата са увеличени основното месечно възнаграждение и/или допълнителните възнаграждения и кадровият военнослужещ е бил в платен отпуск към или след датата на увеличението и то не е взето предвид при определяне на възнаграждението за времето на отпуска, към възнаграждението се изплаща добавка, определена в процентно съотношение на новото към предишното брутно месечно възнаграждение.

(4) За времето на платен служебен отпуск на кадровия военнослужещ се изплаща възнаграждение по реда на предходните алинеи.

(5) За времето на отпуск по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България военнослужещите на наборна военна служба получават определената им заплата.

Чл. 28. При излизане в платен годишен отпуск на кадровия военнослужещ заплатата може да се изплати авансово.

Чл. 29. (1) Когато спрямо обвиняем кадрови военнослужещ бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест, длъжностното лице, което е назначило кадровия военнослужещ, го отстранява временно от длъжност и изплащането на заплатата му се спира от датата на отстраняването.

(2) Когато взетата мярка за неотклонение е по-лека от посочените по предходната алинея, кадровият военнослужещ може да бъде временно отстранен от длъжност от командира на поделението по мотивирано искане на военнопрокурорските или на съдебните органи, като изплащането на заплатата му се спира от деня на отстраняването.

(3) Ако кадровият военнослужещ бъде оправдан или следствието бъде прекратено, или съдът му наложи наказание, което няма за последица уволнение, той получава брутното си месечно възнаграждение за цялото време на отстраняването му.

Чл. 30. (1) Кадровият военнослужещ не получава основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за времето, през което се намира в отклонение от военна служба.

(2) Когато командирът на поделението е отстранил временно от служба кадрови военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения, или след употреба на алкохол или друго силно упойващо средство, за времето на отстраняването военнослужещият не получава основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Чл. 31. (1) Кадровите военнослужещи, осъдени на наказание "поправителен труд", получават брутното си месечно възнаграждение в размер, намален с процента, определен в присъдата.

(2) Във ведомостта за заплатите се начислява пълният размер на брутното месечно възнаграждение, а намалението по предходната алинея се удържа и внася в приход на държавния бюджет.

Чл. 32. (1) Кадровите военнослужещи, осъдени на лишаване от свобода до 2 години с влязла в сила присъда от военните или общите съдилища и изтърпяващи наложените наказания във военноизправителните места, за времето на изтърпяване на наказанието получават 50 на сто от брутното си месечно възнаграждение.

(2) Във ведомостта за заплатите се начислява пълният размер на брутното месечно възнаграждение и след приспадане на удържания данък 50 на сто от останалата сума се изплаща на кадровия военнослужещ, а 50 на сто се внася в приход на държавния бюджет.

(3) Възнагражденията на кадровите военнослужещи, изпратени във военноизправителните места, се изплащат от поделението, където се числят по щат, а на войниците на наборна служба - от военноизправителното място.

Чл. 33. Месечните добавки за деца и компенсациите към тях се изплащат в пълен размер.

Чл. 34. (1) Времето, през което кадровите военнослужещи изтърпяват наказание "поправителен труд", и времето, прекарано във военноизправителните места, не се зачита за трудов стаж за изплащане на допълнително възнаграждение за продължителна служба, на еднократно парично обезщетение при уволнение и за отпускане на пенсия.

(2) Разпоредбата на предходната алинея не се прилага в случаите, когато наложеното наказание е заличено с нормативен акт на Народното събрание или на президента на републиката.

(3) Във ведомостите за заплатите се вписва, че лицето е било във военноизправително място или е изтърпявало наказание "поправителен труд" и че това време не се зачита за трудов стаж. Това се вписва и в книжката за пенсионни документи.

Чл. 35. (1) Офицерите и сержантите, назначени да заместват временно отсъстващ съответно офицер или сержант със заповед на министъра на отбраната или от длъжностните лица, имащи права да назначават на съответната длъжност, получават заплатата за длъжност на замествания за срок, не по-дълъг от една година, ако това е по-благоприятно за тях.

(2) При отсъствие на титуляра поради отпуск по болест, по майчинство или за отглеждане на дете срокът на заместването е равен на срока на отпуска.

(3) Изплащането на заплатата за по-високо платената длъжност започва от датата на подписването на акта за встъпване в длъжност.

(4) Ако допуснатите до временно изпълнение на по-високо платена длъжност ползват отпуск, бъдат включени в курс за усъвършенстване (преквалификации) или са изпратени на работа в чужбина, те не получават по-високата заплата.

Чл. 36. На кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер на 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

Чл. 37. (1) За изплащане на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се зачита:

1) срокът на наборната военна служба след навършване на пълнолетие в съотношение 5 за 3 години;

2) прослуженото време като офицери, сержанти и войници на кадрова военна служба в системата на Министерството на отбраната, Граничните войски, Вътрешните войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на комитета по пощи и далекосъобщения, Строителните войски, Националната служба за сигурност, Националната разузнавателна служба, Националната служба за охрана, на офицерски и сержантски длъжности в Министерството на вътрешните работи, Националната следствена служба, Главното управление на местата за лишаване от свобода при Министерството на правосъдието, Специалната куриерска служба на комитета по пощи и далекосъобщения и курсантската и школническата служба във военните училища след отслужване срока на наборната военна служба. Това прослужено време е от първа категория труд;

3) прослуженото време на граждански длъжности и професии и трудовият стаж, който се зачита а пенсия по Правилника за прилагане на Закона за пенсиите в съотношение: 5 години от трета категория, 4 години от втора категория и 3 години от първа категория за 3 прослужени години на кадрова военна служба.

(2) Превръщането на трудовия стаж от трета и втора категория в първа категория се извършва по таблица (приложение № 3).

(3) Категориите на трудовия стаж се определят в съответствие със Закона за пенсиите и Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране на работниците и служителите.

Чл. 38. Не се зачита за изплащане на допълнително възнаграждение за продължителна служба:

1. времето на изтърпяване на наказание във военноизправителни поделения или на наказание "поправителен труд" без лишаване от свобода;

2. времето, което се зачита при пенсиониране в повече от действително изслуженото съгласно Закона за пенсиите.

Чл. 39. Кадровите военнослужещи установяват прослуженото си време с книжка за пенсионни документи и с отделни документи, издадени по реда, указан в Правилника за прилагане на Закона за пенсиите и в други нормативни актове.

Чл. 40. Допълнителното възнаграждение за продължителна служба са изплаща въз основа на документите за трудов стаж и заповед на командира на поделението.

Чл. 41. (1) Допълнителното възнаграждение за продължителна служба се изплаща от първо число на месеца, следващ този, през който е придобито правото.

(2) При преминаване на кадровите военнослужещи на служба в друго поделение допълнителното възнаграждение за продължителна служба се изплаща от датата на встъпването им в длъжност.

(3) При допълнително представяне на документи за трудов стаж допълнителното възнаграждение за продължителна служба се изплаща от първо число на месеца, следващ този, през който са представени документите.

(4) Във ведомостта за заплатите се вписва прослуженото време в години, месеци и дни към първо число на месеца, за който се начислява заплатата, и за всеки следващ месец се увеличава с по един месец.

Чл. 42. На военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд по ред, определен със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 43. На военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за служба и дейности в условия, вредни за здравето, по ред, определен от Министерския съвет, и обявен със заповед на министъра на отбраната,

Чл. 44. На военнослужещите могат да се изплащат награди и възнаграждения за годишни резултати по ред, определен със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 49. (1) При преместване на кадровите военнослужещи от едно населено място в друго се изплаща еднократно парично обезщетение в процент от брутното месечно възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца на преместването им, както следва:

1) на разстояние от 25 до 100 км - 50 на сто;

2) на разстояние над 100 км - 100 на сто.

(2) Обезщетението при преместване се изплаща на новото местослужене въз основа на заповед и удостоверение от предишното поделение по образец (приложение № 4).

(3) Разпоредбата на ал. 4 на чл. 4 се прилага и за обезщетенията по този раздел.

Чл. 50. На кадровите военнослужещи - курсанти и школници от военните училища при първо назначаване на офицерски и сержантски длъжности, при условие че са назначени в населено място, различно от населеното място, в което се регистрирани за жители, обезщетени по размерите по ал. 1 на предходния член се изплаща за разстоянието от мястото, където са регистрирани за жители, до населеното място, където са получили назначение.

Чл. 51. За определяне размера на обезщетението при преместване, когато между населените места, има жп линия, шосеен или воден път, се взема най-късото разстояние.

Чл. 52. (1) На кадровите военнослужещи, приети на редовно обучение във военни или граждански училища у нас и в чужбина, с освобождаване от длъжността, обезщетението при преместване се изплаща по условията на чл. 49. При завършване на обучението на тях се изплаща обезщетение при преместване, ако бъдат назначени на длъжности в населени места извън мястото на обучението.

(2) Когато кадровият военнослужещ е постъпил на обучение в гражданско училище с освобождаване от длъжност, обезщетението за преместване с изплаща от поделението, от което е постъпил в училището.

Чл. 53. Обезщетение при преместване не се изплаща:

1) при преместване на разстояние до 25 км изключително. В този случай на кадровите военнослужещи и на членовете на семействата им се дават военнопревозни документи и се изплащат разходите по превозване на покъщнината им;

2) на кадровите военнослужещи, изпратени на обучение в чужбина без освобождаване от длъжност;

3) на кадровите военнослужещи, изпратени на курсове за усъвършенстване или преквалификация със срок до една година без освобождаване от длъжност;

4) при заминаване на задгранична работа и при завръщане в България, независимо в кое населено място се назначават;

5) на взетите в разпореждане по щат на министъра на отбраната и зачислени на доволствие в други населени места;

6) на кадровите военнослужещи, които не променят местоживеенето си;

7) при приемане на граждански лица на кадрова военна служба като офицери, сержанти или войници, или войници на наборна военна служба на кадрова военна служба. В тези случаи се дават военнопревозни документи и се изплащат разходите за превоз на покъщнината на кадровия военнослужещ и на членовете на семейството му от населеното място, в което са регистрирани за жители, до населеното място, в което са получили назначение.

Чл. 54. Обезщетението при преместване и разходите по пренасяне на покъщнината на кадровите военнослужещи, преназначени в други ведомства, се изплащат от тези ведомства.

Чл. 55. (1) При преместване на кадровия военнослужещ се изплаща и по 1/3 от обезщетението, което е получил той, за всеки член от семейството, издържан от него, след фактическото преместване на семейството на новото местоживеене.

(2) За членове на семейството се считат тези, които живеят заедно с кадровия военнослужещ и са на негова издръжка в момента на преместването му (съпругата (съпругът), децата до навършване на 18-годишна възраст (за учащите се в средни училища - до навършване на 21-годишна възраст), а за учащите се във висши училища, създадени по законоустановения в страната ред, и приравнените към тях чужди висши училища, когато обучението е в редовна форма и се финансира от държавата или от съответния чуждестранен университет - до навършване па 26-годишна възраст, и родителите на военнослужещия).

(3) За учащите се по предходната алинея се представя официален документ от съответното училище, удостоверяващ статута им на обучаващи се в редовна форма на обучение.

(4) Фактическо преместване на семейството е налице, когато съпругата (съпругът) и родителите получат адресна регистрация в новото местоживеене, удостоверена с личните им паспорти.

(5) Обезщетението при преместване за децата, независимо дали са преместени, се изплаща едновременно с това за фактическото преместване на семейството.

(6) Обезщетение при преместване за членовете на семейството се изплаща по размера по ал. 1 и когато кадровият военнослужещ ги е преместил в друго, различно от новото му местослужене, населено място. Ако впоследствие семейството на военнослужещия се премести в населеното място, където е преместен той, обезщетение за членовете на семейството не се изплаща.

(7) Когато поради различни причини семейството не бъде преместено в новото местослужене до една година от датата на преместването на кадровия военнослужещ, за същото се изплаща обезщетение при преместване с разрешение на по-горестоящия командир. Разрешението се иска преди изтичането на едногодишния срок и се дава за не повече от три години от датата на преместването на военнослужещия.

Чл. 56. (1) Обезщетенията при преместване на кадровите военнослужещи и на членовете на семействата им се изплащат въз основа на заповед на командира на поделението, издадена на основание заповед от назначаващата инстанция.

(2) Обезщетенията по този раздел се облагат с данък по Закона за данък върху общия доход;

Чл. 57. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) (1) На кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128; 128 а; 128 б; 128 в, т. 1 (във връзка с отпадане на основание по чл. 116, т. 7), т. 3 и т. 4; 128 г и 129 (неизслужили последните 13 години и 4 месеца на кадрова военна служба) от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото пълни прослужени години имат, но не повече от 20.

(2) На кадровите военнослужещи, освободени на основание чл. 129 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и прослужили последните 13 години и 4 месеца на кадрова военна служба се изплаща обезщетение в размерите по ал. 1, като броят на брутните месечни възнаграждения се определя от сбора на:

а) прослужените години на кадрова военна служба;

б) годините на приравнения трудов стаж към категорията на кадрови военнослужещи, в това число прослужените години на действителна военна служба по отменения Закон за всеобщата военна служба в Република България.

(3) На кадровите военнослужещи, освободени от кадрова военна служба на основание чл. 128, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България по здравословни причини по повод на заболяване или увреждане, получени при или по повод изпълнение на служебното задължение, се изплаща парично обезщетение в размер на:

а) 10 брутни месечни заплати - при прослужени по-малко от 10 години на кадрова военна служба;

б) 15 брутни месечни заплати - при прослужени от 10 до 15 години на кадрова военна служба.

в) толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20 - при прослужени 16 и повече години на кадрова военна служба.

Чл. 58. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) (1) За началото на срока на кадровата военна служба при определяне броя на брутните месечни възнаграждения по предходния член се зачита:

1. На кадровите военнослужещи, придобили статута на такива по силата на разпоредбата на § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - от датата на последното им постъпване на действителна военна служба в Република България преди влизането в сила разпоредбите на ЗОВСРБ (28.02.1996 г.).

2. На кадровите военнослужещи, приети на кадрова военна служба след 28.02.1996 г. - датата на фактическото встъпване в длъжност след подписване на договора за кадрова военна служба.

(2) За край на срока на кадровата военна служба по предходната алинея се счита денят, предхождащ датата на фактическото освобождаване от кадрова военна служба.

(3) За действителна военна служба по чл. 57, ал. 2, буква "б" се считат прослужените години преди началото на срока, определен по ал. 1.

(4) При определяне на размера на обезщетението на кадровите военнослужещи по чл. 57, ал. 1 и 3 при повторно (последващо) освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид пълните прослужени години на кадрова военна служба, получени от сбора на прослуженото време по отделните договори.

(5) Ако по изключение дисциплинарно уволнен кадрови военнослужещ бъде приет на кадрова военна служба, прослуженото време до дисциплинарното уволнение не се взема предвид при определяне размера на обезщетението при освобождаването му.

Чл. 59. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) При изплащане на обезщетение при повторно (последващо) освобождаване от кадрова военна служба на кадровите военнослужещи по чл. 57 от броя на полагащите се брутни месечни възнаграждения при всяко последващо освобождаване се приспада броя на полагащите се при първото (предишните) освобождавания брутни месечни възнаграждения.

Чл. 60. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) (1) За база при определяне на размера на еднократното парично обезщетение по чл. 57 на кадрови военнослужещ, освободен от 1-во число на месеца, се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването.

(2) (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 145 на ВАС – ДВ, бр. 5 от 2004 г.)

(3) (Отменена като незаконосъобразна с Решение № 145 на ВАС – ДВ, бр. 5 от 2004 г.)

Чл. 61. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) Еднократното парично обезщетение, определено съобразно чл. 57 - 60, се умножава по 1,45 и се облага по таблицата на чл. 35 във връзка с чл. 20, ал. 5 от Закона за облагане доходите на физическите лица в месеца на изплащането.

Чл. 62. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) При смърт на кадрови военнослужещ, полагащата се сума за еднократно обезщетение, определена по реда на чл. 57 - 61, се изплаща на наследниците по Закона за наследството.

Чл. 63. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) (1) Еднократното парично обезщетение се изплаща на основание заповед на командира (началника) на поделението, издадена въз основа на заповедта на длъжностното лице, в чиито правомощия за освобождаване е кадровият военнослужещ. В заповедта на командира (началника) на поделението се посочва законовото основание от ЗОВСРБ, въз основа на което се прекратява договорът за кадрова военна служба и размерът на еднократното парично обезщетение. Същата се съгласува с финансовия и юридическия орган на поделението.

(2) Обезщетението се начислява в отделна ведомост, която се съхранява към ведомостта за заплатите за съответния месец, през който е изплатено обезщетението.

(3) Срещу името на кадровия военнослужещ във ведомостта, по която е получил последната си заплата, се записват датата на изплащане на обезщетението и номерът на заповедта по частта, въз основа на която е изплатено.

Чл. 64. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) Не се изплаща еднократно парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба на лицата, освободени на основание чл. 128в, т. 1 (във връзка с отпадане на основание по чл. 116, т. 5) и т. 2 от ЗОВСРБ.

Чл. 65. (Изм. - Заповед № ОХ - 71 на МО от 26.01.1999 г.) (1) При прекратяване на договор за кадрова военна служба на основание чл. 128б от ЗОВСРБ, когато не е спазен срокът на предизвестието, определен в ал. 1 на същия член, за неспазения срок се изплаща обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца на освобождаването от кадрова военна служба, като това възнаграждение се дели на броя на работните дни в същия месец и се умножава по броя на работните дни, включени в неспазения срок на предизвестието.

(2) Обезщетението по предходната алинея се облага по таблицата на чл. 38 във връзка с чл. 19 от Закона за облагане доходите на физическите лица в месеца на изплащането.

Чл. 66. (1) На военнослужещите, претърпели неимуществени вреди при или по повод изпълнение на служебните им задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и на 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на военнослужещите по предходната алинея, загинали при или по повод изпълнение на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(3) Размерът на обезщетението по предходните алинеи за войниците на наборна военна служба се изчислява на база на основното месечно възнаграждение за най-ниската степен кадрови редник (матрос).

(4) Обезщетенията по предходните алинеи се изчисляват от брутното месечно възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца на увреждането или смъртта на военнослужещи.

(5) Когато военнослужещият е бил в отпуск през месеца, предхождащ настъпването на събитията по ал. 1 или 2, обезщетенията се определят от брутното месечно възнаграждение, получено за месеца преди отпуска.

(6) Сумите по предходните алинеи не се облагат с данък по Закона за данък върху общия доход.

Чл. 67. (1) Еднократните парични обезщетения се изплащат от поделението, в което е служил пострадалият военнослужещ, въз основа на писмена заповед на висшестоящия командир. За целта се подава молба от правоимащите, към която се прилагат:

1) удостоверение а обстоятелствата, при които е настъпило увреждането или е загинал военнослужещият, издадено от поделението, в което е служил. За целта се ползват влезлите в сила решения, присъди, постановления за прекратяване на прокурорски и съдебни дела, водени по случая;

2) акт за смъртта на военнослужещия;

3) заключение за характера и степента на увреждането, издадено от Централната военнолекарска комисия;

4) удостоверение от съответната община (кметство) за наследниците.

(2) Молбата с приложените към нея документи по предходната алинея се изпраща в управление "Правно" - МО, за вземане на решение от министъра на отбраната за изплащане на исканото обезщетение.

Чл. 68. При изплащане на обезщетението от правоимащите се изисква декларация, че не дължат данъци, такси и други държавни вземания.

Чл. 69. (1) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. Поделението изплаща обезщетение в размер на разликата между присъдената сума и получените обезщетения по този раздел.

(2) Поделението, изплатило обезщетението по предходната алинея, предявява регресен иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането. За целта след изплащане на сумата документацията заедно със заверен препис от платежния документ се предоставя на обслужващия поделението юрисконсулт за завеждане на регресен иск, а ако няма такъв, документацията се изпраща в десетдневен срок в управление "Правно" - МО.

Чл. 70. Обезщетения се изплащат, ако молбата е подадена в петгодишен срок от деня на увреждането и ако за същия случай няма влязло в сила решение или присъда, с която са присъдени такива.

Чл. 71. (Изм. - Заповед № ОХ-112 от 18.02.2000 г.) Кадровите военнослужещи получават обезщетение при трудоустрояване по реда, условията и размерите, определени в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Чл. 72. (1) Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба, преди да са използвали платения и допълнителния си платен годишен отпуск, както и допълнителния платен годишен отпуск в определени области и дейности, имат право на парично обезщетение за неползван отпуск пропорционално на прослужените месеци - по 1/12 за всеки месец. Те имат право на обезщетение за неползвани отпуски и за минали години, но за не повече от две.

(2) Месецът, през който кадровият военнослужещ е освободен от военната служба, се взема предвид, ако освобождаването му е станало след 15-о число.

Чл. 73. (1) Обезщетението за неползван отпуск се определя от брутното месечно възнаграждение, получено за месеца, предхождащ месеца на освобождаването от кадрова военна служба, като това възнаграждение се дели на броя на календарните дни и получената сума се умножава по броя на календарните дни, за които кадровият военнослужещ има право на обезщетение.

(2) Когато кадровият военнослужещ е бил в отпуск по болест (по майчинство), обезщетението по предходния член се определя от брутното месечно възнаграждение, получено за месеца, преди заболяването или излизането в отпуск по майчинство.

Чл. 74. Обезщетението за неползван отпуск се изплаща въз основа на заповед на командира на поделението.

Чл. 75. (1) Отпуските по чл. 72 не могат да се компенсират с парично обезщетение, освен при:

1) освобождаване от кадрова военна служба;

2) преместване на кадрови военнослужещи от системата на Министерството на отбраната за продължаване на кадровата им военна служба в системата на други министерства или ведомства.

(2) Други видове отпуски, освен отпуските по чл. 72, не се обезщетяват.

Чл. 76. (Отм. - Заповед № ОХ-112 от 18.02.2000 г.)

Чл. 77. (Изм. - Заповед № ОХ-112 от 18.02.2000 г.) Кадровите военнослужещи, ползват отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и получават обезщетения по реда, условията и в размерите, определени в Кодекса за задължително обществено осигуряване.

Чл. 78. (Изм. - Заповед № ОХ-112 от 18.02.2000 г.) Ако кадровият военнослужещ бъде освободен от военна служба непосредствено след изтичането на отпуските по чл. 77, размерът на обезщетението при освобождаването му от кадрова военна служба се определя от брутното месечно възнаграждение, получено към датата на излизането в отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на малко дете.

Чл. 79. Времето на ползване на отпуските по този раздел се зачита за трудов стаж.