ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 20 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА В I-IIА КЛИНИЧЕН СТАДИЙ И ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА МАТОЧНОТО ТЯЛО ДО III СТАДИЙ ПО КЛИНИКО-АНАТОМИЧНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ ВКЛЮЧИТЕЛНО
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 20 ОПЕРАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ НА ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА В I-IIА КЛИНИЧЕН СТАДИЙ И ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ НА МАТОЧНОТО ТЯЛО ДО III СТАДИЙ ПО КЛИНИКО-АНАТОМИЧНАТА КЛАСИФИКАЦИЯ ВКЛЮЧИТЕЛНО
Обн. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г., отм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г.
Препоръчителен болничен престой - 20 дни
I. МЕТОДИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
1. Кодове по МКБ
Кодове на болести по МКБ-9КМ
ЗЛОКАЧЕСТВЕНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА МАТОЧНАТА ШИЙКА
Включва: Инвазивна злокачественост (карцинома)
Изключва:
карцинома in situ (233.1)
180.0 ЕНДОЦЕРВИКС
Цервикален канал БДУ
Ендоцервикален канал
Ендоцервикални жлези
180.1 ЕКЗОЦЕРВИКС
180.8 ДРУГА УТОЧНЕНА ЛОКАЛИЗАЦИЯ НА ЦЕРВИКСА
Кръстцово-маточна връзка на цервикса
Злокачествено новообразувание на съседни и припокриващи се локализации на шийката на матката, чието първично местообразуване не може да бъде определено
180.9 ШИЙКА НА МАТКАТА, БЕЗ УТОЧНЯВАНЕ
ЗЛОКАЧЕСТВЕНО НОВООБРАЗУВАНИЕ НА ТЯЛОТО НА МАТКАТА
Изключва:
карцинома in situ (233.2)
182.0 ТЯЛО НА МАТКАТА, С ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ИСТМУСА
Маточни рога
Ендометриум
Дъно
Миометриум
182.1 ИСТМУС
Долна част на матката
182.8 ДРУГИ УТОЧНЕНИ ЛОКАЛИЗАЦИИ НА ТЯЛОТО НА МАТКАТА
Злокачествено новообразувание на съседни и припокриващи се локализации на тялото на матката, чието първично местообразуване не може да бъде определено
Изключва:
матка БДУ (179)
Кодове на процедури по МКБ-9КМ
ОПЕРАЦИИ НА ЛИМФНАТА СИСТЕМА
40.3 РЕГИОНАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИМФЕН ВЪЗЕЛ
разширена ексцизия на регионален лимфен възел
регионална ексцизия на лимфен възел с ексцизия на дренираната лимфна област, включваща кожа, подкожна и мастна тъкан
40.50 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ЛИМФНИ ВЪЗЛИ, НЕУТОЧНЕНА
радикална дисекция на (лимфен) възел БДУ
40.52 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ПЕРИАОРТНИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ
40.53 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ИЛИАЧНИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ
40.59 РАДИКАЛНА ЕКСЦИЗИЯ НА ДРУГИ ЛИМФНИ ВЪЗЛИ
Изключва:
радикална шийна дисекция - 40.40-40.4
65.61 ДРУГО ОТСТРАНЯВАНЕ НА ДВАТА ЯЙЧНИКА И ТРЪБИ В ЕДИН ОПЕРАТИВЕН АКТ
Изключва:
такова чрез лапароскопия - 65.63
67.11 ЕНДОЦЕРВИКАЛНА БИОПСИЯ
Изключва:
конизация на шийката - 67.2
67.12 ДРУГА ЦЕРВИКАЛНА БИОПСИЯ
иглена биопсия на шийката БДУ
Изключва:
конизация на шийката - 67.2
67.19 ДРУГИ ДИАГНОСТИЧНИ ПРОЦЕДУРИ НА ШИЙКАТА
Изключва:
микроскопиране на проба от шийката - 91.41-91.49
68.4 ТОТАЛНА АБДОМИНАЛНА ХИСТЕРЕКТОМИЯ
Кодирай също всяко едновременно отстраняване на тръби и яйчници - 65.61.
68.6 РАДИКАЛНА АБДОМИНАЛНА ХИСТЕРЕКТОМИЯ
модифицирана радикална хистеректомия
операция на Wertheim
Кодирай също всяка едновременна:
дисекция на лимфни възли - 40.3, 40.5
отстраняване на тръби и яйчници - 65.61
Изключва:
евисцерация на таза - 68.8
ДИЛАТАЦИЯ И КЮРЕТАЖ НА МАТКА
Изключва:
аспирационен кюретаж на матката - 69.51-69.59
69.09 ДРУГА ДИЛАТАЦИЯ И КЮРЕТАЖ НА МАТКА
диагностични дилатация и кюретаж
Забележки:
БДУ - без допълнителни указания. Това съкращение е равно на "неопределен".
НКД - невъзможност да се класифицира другаде, използва се само ако не е достъпна по-точна информация.
2. Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор
2.1. Материално-техническа база
| Дейност | Апаратура и други пособия | Консумативи |
| Ехография | Ехограф с абдоминална и | Гел за ултразвукова диагностика, |
| вагинална сонда | хартия за ехографски снимки | |
| ЕКГ | Електрокардиограф | Хартия за ЕКГ, електроди, гел |
| Венозна пиелография | Рентгенов апарат | Интравенозна канюла, ръкавици, |
| спринцовки; рентгенови филми; | ||
| проявители | ||
| Цистоскопия | Цистоскопски апарат | |
| Компютърна томография | Компютърен томограф | |
| Ректоскопия | Ректоскоп | |
| Анестезия (аналгезия) | Апаратура и оборудване за | Интравенозна канюла, назо- |
| извършване на обща или | гастрална/дуоденална сонда, | |
| регионална анестезия | уретрален катетър, ръкавици, | |
| система за вливания, спринцовки, | ||
| игли, сет за канюлиране на | ||
| централен венозен път (при | ||
| необходимост), стерилни сетове | ||
| за епидурална аналгезия | ||
| Мониторен контрол и | Монитор за постоянна | Eлектроди, гел |
| наблюдение | електрокардиоскопия | |
| Подготовка и извършване | Операционно оборудване, | Сутурационен материал, катетри; |
| на хистеректомия | апаратура и инструментариум | стерилни компреси, стерилни |
| за хистеректомия | ръкавици, стерилно облекло |
2.2. Квалификация на персонала:
- акушер-гинеколог, поне един със стаж в гинекологично отделение по специалността най-малко 10 години;
- анестезиолог;
- интернист.
Условия - болница, разполагаща със:
- акушеро-гинекологично отделение/клиника;
- КАИЛ или ОАИЛ;
- хистоморфологична лаборатория, собствена или обвързана с договор за изготвяне на трайни препарати;
- клинична лаборатория;
- микробиологична лаборатория;
- рентгенологично отделение (сектор);
- лаборатория по трансфузионна хематология или връзка с такава.
Изискуем брой случаи за година: 30 случая.
3. Отклонения
Организационни
| Код | Отклонение - наименование |
| 1 | Лекар |
| 2 | Акушерка/сестра |
| 3 | Клинична лаборатория |
| 4 | Аптека |
| 5 | Ехографски сектор |
| 6 | Недостиг на операционно време |
| 7 | Проблем с операционния екип |
| 8 | Изчакване на резултати |
| 9 | Изчакване на консултации |
| 10 | Отлагане заради рехабилитация |
| 11 | Други |
Клинични
свързани с операцията
| 12 | Лезия на черво |
| 13 | Лезия на пикочен мехур |
| 14 | Лезия на уретер |
| 15 | Ексцесивна кръвозагуба при операцията |
| 16 | Хеморагия от влагалищния чукан |
| 17 | Хеморагия от оперативна рана |
| 18 | Хеморагия в корема |
| 19 | Дехисценция на раната |
| 20 | Супурация на раната |
| 21 | Хематом на раната |
| 22 | Сером на раната |
| 23 | Инфилтрат на влагалищния чукан |
| 24 | Хематом на влагалищния чукан |
| 25 | Перитонит |
| 26 | Илеус |
| 27 | Везиковагинална фистула |
| 28 | Уретеровагинална фистула |
| 29 | Остра дилатация на стомаха |
| 30 | Фебрилитет |
| 31 | Усложнения от епидурална аналгезия |
| 32 | Странични ефекти към лекарства |
| 33 | Други |
свързани с диагностични, терапевтични процедури или болничния престой
| 34 | Флебитна реакция при венозен катетър |
| 35 | Уроинфекция |
| 36 | Хематурия, задръжка на урината |
| 37 | Пневмоторакс |
| 38 | Други |
свързани със съпътстващи заболявания
| 39 | Дълбока венозна тромбоза |
| 40 | Белодробен тромбемболизъм |
| 41 | Уроинфекция |
| 42 | Пневмония |
| 43 | Белодробен едем |
| 44 | Остър миокарден инфаркт |
| 45 | Ритъмни и/или проводни нарушения |
| 46 | Остри мозъчни смущения |
| 47 | Други |
Предизвикани от външни обстоятелства
| 48 | Желание на пациентката за отлагане на операцията |
| 49 | Отказ на пациентката от изследване |
| 50 | Обстоятелства от страна на семейството |
| 51 | Социални причини |
| 52 | Други |
4. Индикации за лечение
На хоспитализация в гинекологично отделение/клиника подлежат случаите на хистологично доказан инвазивен карцином на маточната шийка, както и всички случаи, при които съществуват съмнения за злокачествен процес на маточната шийка или тяло, изискващи диагностично уточняване чрез манипулации и процедури в стационарни условия, а именно:
- тежки дисплазии и карцинома ин ситу на маточната шийка, доказани в извънболнични условия;
- абнормни генитални кръвотечения в климактериума;
- кръвотечения в постменопаузата;
- корпорален флуор в постменопаузата;
- персистираща абнормна цитологична находка при липса на колпоскопски изменения по видимата част на маточната шийка.
Целта на хоспитализацията е да постави диагноза в случаите, когато това не може да се извърши чрез методите, включени в пакета на специализираната извънболнична помощ, да уточни стадия на заболяването и да осигури хирургическото му лечение при положение, че то е възможно в конкретния стадий и при конкретната пациентка.
Пациентките с профузни генитални кръвотечения подлежат на спешна хоспитализация с оглед овладяване на кървенето чрез съответни манипулации в зависимост от източника му и чрез медикаментозни средства, както и с оглед корекция на хематологичните и хемодинамичните нарушения.
КЛИНИКО-АНАТОМИЧНИ СТАДИИ НА CARCINOMA CORPORIS UTERI
(версия, валидна след септември 1989 г.)
IА (G123) Онкологичното заболяване е ограничено в ендометриума.
IВ (G123) Инвазия в < 1/2 от миометриума.
IС (G123) Инвазия в > 1/2 от миометриума.
IIА (G123) Интрагландуларна инвазия на ендоцервикса.
IIВ (G123) Стромална инвазия на маточната шийка.
IIIА (G123) Инвазия в маточната сероза и/или аднексите
и/или позитивна перитонеална цитология.
IIIВ (G123) Метастази във влагалището.
IIIС (G123) Метастази в тазовите и/или парааорталните лимфни възли.
IVА (G123) Инвазия в лигавицата на пикочния мехур и/или на черво.
IVВ (G123) Далечни метастази, вкл. в интраабдоминални
и/или ингвинални лимфни възли.
5. Условия за лечение
Долечебна подготовка на болния:
- цитологично изследване;
- колпоскопия, цервикоскопия;
- прицелна биопсия;
- ехография на малък таз при необходимост от уточняване на диагнозата;
- лабораторни изследвания.
Вътреболнична подготовка и лечение на болния:
1. Документ № 1
2. Документ № 2
3. Документ № 3
6. Провеждане на лечението
В нашите условия болничното лечение при оперираните по повод на карцином на маточната шийка в IВ и IIА стадий и при болните с карцином на маточното тяло до III клиничен стадий продължава до зарастване на оперативната рана и сваляне на конците, до преустановяване на отделянето от дренажите, както и до възстановяване на спонтанната микция. Свалянето на конците става на 8-и постоперативен ден, докато възстановяването на спонтанната микция с допустимо количество резидуална урина е твърде индивидуално и може да настъпи значително по-късно. С оглед на това и на необходимостта от специфични диагностични процедури и предоперативна подготовка обичайната продължителност на болничния престой при неусложнените случаи достига до 15-20 дни.
Фармакотерапия
Извършването на диагностични и лечебни манипулации се извършва под краткотрайна венозна анестезия.
Оперативната интервенция се извършва под обща ендотрахеална анестезия или комбинирана анестезия: ендотрахеална анестезия и аналгезия с епидурален катетър.
При неусложнените случаи се провежда парентерална антибиотична профилактика с цефалоспорин III генерация или с комбинация от цефалоспорин II генерация и аминогликозид или метронидазол за 3 до 5 дни, която се прекратява при трайна липса на фебрилитет и преминава в антибактериална перорална профилактика до възстановяване на микцията и премахване на уретралния катетър.
Обезболяването в ранния следоперативен период се провежда с петидин, метамизол, индометацин и други нестероидни противовъзпалителни и обезболяващи средства или през епидурален катетър.
За възстановяване на пасажа от 3-тия постоперативен ден се прилага бизакодил супозитории, лактулоза, олеум парафини.
7. Поставяне на окончателна диагноза - задължително хистологично изследване на оперативен материал.
8. Дехоспитализация и определяне на следболничен режим.
Дехоспитализацията след оперативно лечение на карцинома на маточната шийка в IВ-IIА стадий и на карцинома на маточното тяло до III стадий се извършва при следните условия:
- добро общо състояние;
- липса на фебрилитет през последните 48 часа;
- липса на значими субективни оплаквания;
- свалени конци от оперативната рана и дренажи;
- зараснала оперативна рана;
- нормална микция и дефекация;
- липса на патологични процеси в областта на коремния разрез и/или областта на операцията;
- обучение на пациентката относно постоперативния режим.
Условия за рехоспитализация
При адекватно поведение по веригата в случаите с радикално оперативно лечение не следва да има рехоспитализация.
Довършване на лечебния процес и проследяване
При изписване от болницата на пациентката се дава лист за временна неработоспособност (когато е необходим) и епикриза, включваща интраоперативна находка, обем на извършената операция, резултат от хистопатологичното изследване, план за поведение във възстановителния период. Епикризата съдържа и указанията от проведените консултации с лъче- и химиотерапевт относно необходимостта от последваща лъче- и химиотерапия и лечебното заведение, в което следва да се провеждат.
| ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ | ПЕРИОД НА ИЗСЛЕДВАНЕ |
| Гинекологичен преглед | Всеки 3 мес. първите 2 г. |
| След това на 6 мес. за следващите 5 г. | |
| Хематологични (Hb, Ht, Ery, Leu, Tromb) и биохимични | Всеки 3 мес. първите 2 г. |
| изследвания (Urea, Creatinin, ASAT, ALAT, GGT, LDH) | След това на 6 мес. за следващите 5 г. |
| Туморни маркери (SCC) | Всеки 6 мес. първите 2 г. |
| След това 1 път годишно следващите 5 г. | |
| Рентгенография на гръдния кош | Всеки 6 мес. първите 2 г. |
| След това 1 път годишно следващите 5 г. | |
| Абдоминална ехография | Всеки 6 мес. първите 2 г. |
| След това 1 път годишно следващите 5 г. | |
| Венозна пиелография | На 6 мес. първата година |
9. Експертиза на работоспособността.
Неработоспособността след радикална хистеректомия по повод на карцином на маточната шийка и карцином на маточното тяло до III стадий заедно с последващото лечение при липса на усложнения достига до 3 - 6 месеца, а при карцином на маточното тяло в I стадий - до 3 месеца.
10. Права на пациента:
10.1. Методични изисквания за изготвяне на Декларация за информирано съгласие (Документ № 5).
10.2. Информация за пациентката (Документ № 6 - предоставя се на пациента при постъпване).
II. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ПРОЦЕСА
1. Предхоспитализационна болнична документация - включва попълване на Предхоспитализационен лист (Документ № 1) и лист за Предоперативна анестезиологична консултация (Документ № 2).
2. Хоспитализацията на пациента се документира в лист "История на заболяването" и в част II на талон-направление за хоспитализация.
3. Документиране на лечението:
3.1. Документиране на предоперативния ден в Документ № 3.
3.2. Документиране на операцията:
- Документ № 3 (ден на операцията);
- оперативен протокол (съобразно възприетите в съответната болница правила).
3.3. Документиране на следоперативните дни (Документ № 3).
4. Отклоненията (част I, т. 3) се отразяват в Документ № 4.
5. Изписването/превеждането се документира във:
- лист "История на заболяването";
- част III на талон-направление за хоспитализация;
- епикриза.
Документи № 1, 2, 3, 4 се прикрепят към лист "История на заболяването".
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ДОЛЕЧЕБНИ (ПРЕДОПЕРАТИВНИ) ДНИ ПРИ ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ |
| НА МАТОЧНОТО ТЯЛО |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Ехография на малък таз (при необходимост) | ||||
| Определяне на кръвна група | ||||
| Акушер-гинеколог | Сепарирано абразио | |||
| Изпращане на материал за хистологично изследване | ||||
| Наблюдение и отразяване на състоянието 2 часа след манипулацията | ||||
| Анестезиолог | Краткотрайна венозна анестезия за сепарирано абразио | |||
| Акушерка | Подготовка на материала и изпращане в патохистологична лаборатория | |||
| Консултации и подготовка за операцията | ||||
| Акушер-гинеколог | Изготвяне на предоперативна епикриза с планиране на постоперативната | |||
| профилактика | ||||
| Рентгенолог | Рентгенография на бял дроб/сърце |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ПРЕДОПЕРАТИВНИ ДНИ ПРИ ОНКОЛОГИЧНО ЗАБОЛЯВАНЕ |
| НА МАТОЧНАТА ШИЙКА |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Назначаване на: | ||||
| Рентгенография на бял дроб | ||||
| Венозна урография | ||||
| Акушер-гинеколог | Ехография на таз, коремните органи | |||
| Компютърна томография (при необходимост) | ||||
| Определяне на кръвна група | ||||
| Консултации и подготовка за операцията | ||||
| Изготвяне на предоперативна епикриза с планиране на постоперативната | ||||
| профилактика | ||||
| Акушерка | Изпълнение на назначенията по подготовката на болната за операция | |||
| Рентгенография на бял дроб/сърце | ||||
| Рентгенолог | Венозна урография | |||
| Компютърна томография (при необходимост) |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОПЕРАЦИЯ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Акушерка | Прилагане на премедикация | |||
| Анестезиолог | Инхалационна анестезия | |||
| Оперативен екип | Операция | |||
| Акушер-гинеколог | Изготвяне на оперативен протокол и фиш за хистологично изследване | |||
| Медицинска | Наблюдение и регистриране на основните жизнени функции и | |||
| сестра в ОАИЛ | хемодинамични показатели |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| СЛЕДОПЕРАТИВНИ ДНИ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Оценка на общото състояние, коремния статус, състоянието на раната, | ||||
| Акушер-гинеколог | пасаж, отделяния от дренове | |||
| Превръзка на оперативната рана на 3-тия ден и при всяко замърсяване на | ||||
| превръзката | ||||
| Акушерка/ медицинска | Сваляне на уретралния катетър в зависимост | |||
| сестра в | от обема на операцията (без случаите на разширена екстирпация на матката) | |||
| ОАИЛ/КАИЛ | Сваляне на венозна канюла след приключена антибиотична профилактика |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Оценка на общото състояние, коремния статус, състоянието на раната, | ||||
| пасаж, отделяния от дренове | ||||
| Лекар - | Корекция на терапия по преценка | |||
| акушер-гинеколог | Сваляне на дренове по преценка | |||
| Превръзки на раната на 5-ия постоперативен ден и при всяко замърсяване на | ||||
| превръзката | ||||
| Сваляне на уретрален катетър (на 7-ия/8-ия ден след радикална | ||||
| хистеректомия и контрол на остатъчна урина) | ||||
| Акушерка | Грижи и тоалет на оперираната, съдействие при хранене, движение | |||
| и тоалет |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
ДОКУМЕНТ № 6
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТКАТА
Злокачествено новообразувание на маточното тяло
Злокачествените заболявания на маточното тяло са най-честите сред тази група заболявания на женската полова система в развитите страни. Те засягат предимно жените с прекратена менструална функция, но не е изключено и възникването им в по-млада възраст. За щастие заболяването се развива и разпространява сравнително бавно, което позволява ранното му установяване и своевременното лечение с изключително висок процент на окончателно излекуване. Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на цялата матка заедно с маточните тръби и яйчниците. При необходимост в зависимост от разпространението на процеса и особеностите му се прилага допълнително лъче- и/или хормонолечение. Първичното оперативно лечение дава най-добри резултати и се прилага винаги, когато здравословното състояние на жената и разпространението на заболяването позволяват извършването на операцията. Премахването на матката и придатъците є при жени, които не менструират, или при които менструирането се очаква скоро да се прекрати, не се последва от доказани неблагоприятни ефекти върху общото състояние и сексуалната функция. Прилагането на други методи на лечение, като лъче-, химио- или хормонотерапия без предварително премахване на матката и придатъците є дава по-лоши резултати, свързано е с повече усложнения и понастоящем се ограничава до случаите, когато поради тежко здравословно състояние или твърде напреднало заболяване не може да бъде извършена операция. Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довежда до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка води до неблагоприятен изход по отношение на живота. Операцията се извършва през надлъжен разрез по средата на корема под пъпа под обща анестезия (упойка) и обикновено продължава между 1 и 2 часа.
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури, като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти. Обичайната продължителност на болничния престой след неусложнена операция е 8 - 10 дни, а връщането към нормалния начин на живот става след 2 до 3 месеца.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар. В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие.
Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение. Подобен отказ от Ваша страна не може да се използва като основание или оправдание за неприлагането на други лечебни методи и средства от лекуващия Ви лекар.
Злокачествено новообразувание на маточната шийка
Злокачественото заболяване на маточната шийка е една от най-честите форми сред тази група заболявания. То засяга предимно жени между 30- и 49-годишна възраст, като показва постоянно завишаване дела на заболелите в по-младите възрастови групи.
При диагностицирано онкологично заболяване на маточната шийка е необходимо да се направят допълнителни изследвания и консултации в болнична обстановка, където според конкретния случай се извършва ехография, компютърна томография, рентгенологични изследвания на бял дроб, кости, бъбречна система, цистоскопия, ректоскопия, изследване състоянието на сърдечно-съдовата система, клинико-лабораторни изследвания.
Основният метод на лечение е оперативното отстраняване на цялата матка заедно с маточните тръби, яйчниците, лимфните възли на таза и горната част на влагалището. При необходимост в зависимост от разпространението на процеса и особеностите му се прилага допълнително лъче-, химио-, имунотерапия.
Прилагането на други методи на лечение (лъче-, химио-, имунотерапия) без предварително премахване на матката и придатъците є дава по-лоши резултати, свързано е с повече усложнения и понастоящем се ограничава до случаите, когато поради тежко здравословно състояние или твърде напреднало заболяване не може да бъде извършена операция. Неизвършването на операция и отказът от други методи на лечение довежда до прогресиране на заболяването със засилване на оплакванията и в крайна сметка води до неблагоприятен изход по отношение на живота. Операцията се извършва през надлъжен разрез по средата на корема под пъпа под обща анестезия (упойка) и обикновено продължава около 3 - 5 часа.
Усложненията и рисковете за здравето и живота от подобна интервенция в съвременните условия са минимални, но не могат да се изключат напълно. Във всички случаи ползата от операцията многократно надвишава потенциалните рискове от нея. Възможните усложнения по време на хирургичната намеса произтичат от самата операция или от анестезията. Такива усложнения са кръвотечение, нараняване на съседни органи и структури, като черва, пикочен мехур, уретер, големи кръвоносни съдове и нервни стволове, смущения в сърдечната дейност, дишането и функциите на нервната система. В следоперативния период могат да възникнат възпалителни усложнения, засягащи коремната кухина, оперативната рана или други органи и системи (нагнояване на раната, инфилтрат на влагалищния чукан, перитонит, уроинфекция, пневмония), тромбози, предизвикващи запушване на артериални и венозни съдове и свързаните с това последици. Усложненията по време на операцията и в следоперативния период могат да забавят възстановяването или да доведат до трайни последици. Преди, по време или след операцията може да се наложи преливане на кръв или други биологични продукти. Обичайната продължителност на болничния престой след неусложнена операция е 10 - 15 дни, а връщането към нормалния начин на живот става до 3 - 6 месеца след приключване на комплексното лечение.
За допълнителна информация по всички интересуващи Ви въпроси във връзка със заболяването Ви и предлаганото оперативно лечение можете да се обърнете към Вашия лекуващ лекар.
В случай, че сте съгласни да се подложите на предлаганото Ви оперативно лечение, моля попълнете собственоръчно и подпишете приложената по-долу декларация за информирано съгласие. Непопълването или неподписването на декларацията ще се счита за отказ от оперативно лечение. Подобен отказ от Ваша страна не може да се използва като основание или оправдание за неприлагането на други лечебни методи и средства от лекуващия Ви лекар.
