ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 04 ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ
ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 КЪМ НРД 2002, КЛИНИЧНИ ПЪТЕКИ - № 04 ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ
Обн. ДВ. бр.30 от 22 Март 2002г., отм. ДВ. бр.29 от 31 Март 2003г.
Препоръчителен болничен престой: 8 - 10 дни
I. МЕТОДИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
1. Кодове по МКБ
Кодове на болести по МКБ-9КМ
ОСТЪР ИНФАРКТ НА МИОКАРДА
410.01 НА ПРЕДНО-ЛАТЕРАЛНАТА СТЕНА
410.11 НА ДРУГА ЧАСТ НА ПРЕДНАТА СТЕНА
410.21 ЗАДНО-ЛАТЕРАЛЕН
410.31 ЗАДНО-ДОЛЕН
410.41 ДРУГ ЗАДЕН
410.51 НА ДРУГА ЛАТЕРАЛНА ЧАСТ
410.61 КЛАСИЧЕСКИ ЗАДЕН ИНФАРКТ
410.71 СУБЕНДОКАРДЕН ИНФАРКТ
410.81 ИНФАРКТ НА ДРУГА УТОЧНЕНА ЧАСТ НА МИОКАРДА
Кодове на процедури по МКБ-9КМ
36.04 ИНТРАКОРОНАРНА АРТЕРИАЛНА ТРОМБОЛИТИЧНА ИНФУЗИЯ
ензимна инфузия
тромбоцитен инхибитор
същата чрез директна коронарна артериална катетеризация, инфузия или инжекция
Изключва:
инфузия на тромбоцитен инхибитор 99.20
инфузия на тромболитичен агент 99.10
37.78 ПОСТАВЯНЕ НА ВРЕМЕННА ТРАНСВЕНОЗНА ПЕЙСМЕЙКЪРНА СИСТЕМА
Изключва:
интраоперативен сърдечен пейсмейкър - 39.64
87.49 РЕНТГЕНОВО ИЗСЛЕДВАНЕ НА ГРЪДЕН КОШ
88.72 ДИАГНОСТИЧЕН УЛТРАЗВУК НА СЪРЦЕ
ехокардиография (трансторакална и/или трансезофагеална)
интраваскуларен ултразвук на сърце
89.50 МОНИТОРИРАНЕ НА СЪРДЕЧНИЯ РИТЪМ (НА ЕКГ)
24-часово ЕКГ мониториране (тип Holter)
89.52 ЕЛЕКТРОКАРДИОГРАМА
ЕКГ БДУ
ЕКГ (с 12 и повече отвеждания)
ЦИРКУЛАТОРНО МОНИТОРИРАНЕ
89.61 МОНИТОРИРАНЕ НА СИСТЕМНО АРТЕРИАЛНО НАЛЯГАНЕ
89.62 МОНИТОРИРАНЕ НА ЦЕНТРАЛНО ВЕНОЗНО НАЛЯГАНЕ
89.68 МОНИТОРИРАНЕ НА СЪРДЕЧЕН МИНУТЕН ОБЕМ ЧРЕЗ ДРУГА ТЕХНИКА (чрез термодилуционен индикатор)
96.04 ПОСТАВЯНЕ НА ЕНДОТРАХЕАЛНА ТРЪБА
Забележка.
Eндотрахеална интубация
За изчисляване на продължителността (в часове) на продължителната механична вентилация по време на хоспитализация се започва от момента на интубацията и се завършва с екстубацията (ендотрахеална).
Ако пациентът е интубиран преди приемането, се започва от момента на приемане. Ако пациентът бъде преведен (изписан) в друго заведение интубиран, се завършва с момента на превеждане (изписване).
Ако след интубацията пациентът бъде трахеостомиран, се започва от момента на интубация и се завършва при прекъсването на изкуствената вентилация (след периода на отвикване).
Трахеостомия
За изчисляване броя часове на продължителната механична вентилация при хоспитализация се започва от момента на започване на вентилацията и се завършва, когато се завърши тя (след периода на отвикване).
Ако пациентът е трахеостомиран преди приемането със започнала вентилация, се отчита от момента на приемане. Когато пациентът се изписва (превежда) с механична вентилация, тя се отчита до момента на изписването (превеждането).
96.07 ВЪВЕЖДАНЕ НА НАЗО-ГАСТРАЛНА ИЛИ ДУОДЕНАЛНА СОНДА
96.71 ПРОДЪЛЖИТЕЛНА МЕХАНИЧНА ВЕНТИЛАЦИЯ ПОД 96 ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ЧАСА
96.72 ПРОДЪЛЖИТЕЛНА МЕХАНИЧНА ВЕНТИЛАЦИЯ ЗА 96 ИЛИ ПОВЕЧЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ ЧАСА
ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНО ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНО ВЕЩЕСТВО
Включва:
подкожна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интрамускулна инжекция или инфузия с местно или общо действие
интравенозна инжекция или инфузия с местно или общо действие
99.29 ИНЖЕКЦИЯ ИЛИ ИНФУЗИЯ НА ЛЕЧЕБНО ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНО ВЕЩЕСТВО
Изключва:
прилагане на невропротективно вещество - 99.75
имунизация - 99.31-99.59
инжекция или инфузия на тромболитично вещество - 99.10
инжекция или инфузия на тромбоцитен инхибитор - 99.20
инжекция на склерозиращ агент във:
езофагеални варици - 42.33
хемороиди - 49.42
вени - 39.92
99.60 КАРДИОПУЛМОНАЛНА РЕСУСЦИТАЦИЯ, НЕУТОЧНЕНА
99.61 ПРЕДСЪРДНО КАРДИОВЕРЗИО
99.62 ДРУГ ЕЛЕКТРОШОК НА СЪРЦЕТО
99.63 СЪРДЕЧЕН МАСАЖ ПРИ ЗАТВОРЕН ГРЪДЕН КОШ
99.69 ДРУГА КОНВЕРСИЯ НА СЪРДЕЧНИЯ РИТЪМ
Забележка.
БДУ - без допълнителни указания. Това съкращение е равно на "неопределен".
НКД - невъзможност да се класифицира другаде, използва се само ако не е достъпна по-точна информация.
2. Специални изисквания на НЗОК за сключване на договор
2.1. Материално-техническа база
| Дейност | Апаратура и други пособия | Консумативи |
| Определяне на кръвна | Тест-серуми - стандарт; специална | |
| група | пластмасова плочка, пластмасови | |
| бъркалки, ръкавици | ||
| ЕКГ | ЕКГ-апарат (6/12-канален) | Хартия за ЕКГ, гел и електроди |
| Тест за физическо | Велоeргометър или тредмил | |
| натоварване | ||
| Вземане на кръв за | Центрофуга | Вакуумтейнери и игли за тях (3), |
| лабораторни изследвания | Есмарх, дезинфекционни разтвори, | |
| и за определяне | ръкавици, епруветка за центрофуга и | |
| на кръвна група | шише за кръв за кръвна група | |
| Ехокардиография | Ехографски апарат | Гел за ултразвукова диагностика, |
| хартия за ехографски снимки | ||
| Мониторно наблюдение | Монитор за постоянно ЕКГ и | |
| циркулаторно следене | ||
| Постоянна инфузия, | Инфузионна помпа, инфузомат, | Шприци, лайтунги, кранчета и други; |
| продължителна инфузия | перфузор | сет за инфузионна помпа |
| Дефибрилация | Дефибрилатор | Гел |
2.2. Квалификация на персонала:
- кардиолог с придобита специалност и необходим опит в извършването на ЕхоКГ;
- интензивен терапевт;
- рехабилитатор.
Условия - болница, разполагаща със:
- кардиологично отделение (сектор);
- ОАИЛ, КАИЛ, САИЛ;
- рентгенологично отделение (сектор);
- клинична лаборатория, разполагаща с необходимата апаратура за извършване на лабораторни изследвания (хематологични показатели, АСАТ, АЛАТ, КФК, КФК-МВ фракция, креатинин, натрий, калий, калций, общо изследване на урината; тропонин (при възможност); хемостатус - aPTT, PT, INR);
- сърдечна катетеризационна (при възможност).
3. Отклонения
Организационни
| код | отклонение - наименование |
| 1 | Лекар |
| 2 | Сестра |
| 3 | Клинична лаборатория |
| 4 | Аптека |
| 5 | Забавяне при превеждането |
| 6 | Забавяне при изписването |
| 7 | Изчакване на консултации |
| 8 | Други |
Клинични
свързани с основното заболяване
| 9 | Хеморагия |
| 10 | Мозъчен инсулт |
| 11 | Периферна емболия |
| 12 | Други |
свързани с диагностични, терапевтични процедури или болничния престой
| 13 | Флебит |
| 14 | Хематом |
| 15 | Хемоторакс |
| 16 | Дисекация на артериален съд |
| 17 | Други |
свързани със съпътстващи заболявания
| 18 | Декомпенсиран захарен диабет |
| 19 | Язвена болест |
| 20 | Преживян мозъчен инсулт |
| 21 | Периферна съдова болест |
| 22 | Други |
Предизвикани от външни обстоятелства
| 23 | Отказ от изследване |
| 24 | Обстоятелства от страна на семейството |
| 25 | Социални причини |
| 26 | Други |
4. Индикации за лечение
На хоспитализация подлежат:
- всеки болен със сигурен остър миокарден инфаркт;
- всеки болен, суспектен за остър миокарден инфаркт.
5. Условия за лечение
Долечебна подготовка на болния:
- ЕКГ запис;
Вътреболнична подготовка на болния включва:
1. Документ № 1
2. Документ № 3
6. Провеждане на лечението
Общи положения при болничното лечение:
Лечебният процес се осъществява от отговорен състав (медицински екип), състоящ се от лекари, медицински сестри, лаборанти. Техните задължения и честота на извършване на специфични дейности в хода на този процес са систематизирани в Допълнителен лист към "История на заболяване" (Документ № 3).
Начало на лечението:
а. Acidum acethylsalicylicum - ако болният не е приел.
б. Интравенозни нитрати (съобразно артериално налягане).
в. Перорални бета-блокери (съобразно сърдечна честота).
г. При остър коронарен синдром със ST-елевация или новопоявил се ляв бедрен блок и давност на ангинозна болка по-малко от 12 часа - фибринолитична терапия с фибринолитичен агент.
ФИБРИНОЛИЗА ПРИ ОСТЪР МИОКАРДЕН ИНФАРКТ
| ПОКАЗАНИЯ | ПРОТИВОПОКАЗАНИЯ |
| 1. До 12-ия час от началото | Активно кървене или известна хеморагична диатеза |
| на симптомите | |
| 2. Продължителност на симптомите | Анамнеза за преживян мозъчен инсулт, деменция, |
| над 30 минути | увреждане на ЦНС или преходно нарушение на |
| мозъчното кръвообращение в последните 6 месеца | |
| 3. ЕКГ със: | |
| а) ST-елевация над 1 мм в поне 2 | Голяма хирургическа интервенция или травма през |
| периферни отвеждания или 2 от | последните 6 седмици |
| прекордиалните отвеждания, | Гастроинтестинално кървене в последните |
| V4-6 или | 6 седмици |
| б) ST-елевация над 2 мм в поне две | Съдова пункция на място с невъзможна компресия |
| съседни прекордиални отвеждания, | в последните 2 седмици |
| V1-3 или | Документирана артериална хипертония по всяко време |
| в) нововъзникнал ЛББ | след началото на симптомите на ОМИ (АН>=180/110 |
| mmHg) | |
| Терапия с перорални антикоагуланти | |
| Предишно лечение с фибринолитичен агент | |
| Пациентът е подходящ за | Пациентът е неподходящ за фибринолиза, ако има |
| фибринолиза, ако отговаря | поне едно от тези противопоказания |
| ЕДНОВРЕМЕННО на т. 1, 2 и 3 |
| ПОВЕДЕНИЕ | ИЗСЛЕДВАНИЯ |
| Acidum acethylsalicylicum 250 мг сдъвкан | Проследяване на болката до 120 мин |
| (освен ако не е приел дозата в същия | |
| ден преди постъпването) | |
| Фибринолитичен агент | ЕКГ - в началото на 60-ата, 90-ата и 120-ата минута от |
| началото на инфузията с фибринолитичен агент | |
| Два периферни венозни пътя | Ензими със СК-МБ - в началото и на 120-ата минута от |
| инфузията с фибринолитичен агент |
д. При остър коронарен синдром със ST-елевация или новопоявил се ляв бедрен блок и давност на ангинозна болка повече от 12 часа или контраиндикации за фибринолиза - натриев хепарин интравенозно болус 5000 единици, последван от средна доза 1000 единици на час и следене на хемостатус.
е. При остър коронарен синдром без ST-елевация:
- натриев хепарин интравенозно болус 5000 единици, последван от средна доза
1000 единици на час и следене на хемостатус;
- приложение на гликопротеинови инхибитори на IIb /IIIa рецепторите (тирофибан) (по показания).
Лечение според клиничното протичане
А. Нискодебитна сърдечна недостатъчност:
- катехоламини интравенозно;
- натриев хепарин.
Б. Пълен AV блок - поставяне на временен електрокардиостимулатор.
В. Застойна сърдечна недостатъчност - диуретици към конвенционална терапия.
Г. Предсърдно мъждене - възстановяване синусов ритъм с медикаменти или електрокардиоверсия.
Д. Камерни аритмии - антиритъмна терапия или електрическа регуларизация.
Продължава стандартно лечение с антиагреганти, статини, нитрати, хепарини (до 48-ия час, след това само при определени болни), бета-блокери и според стойностите на артериално налягане - АСЕ инхибитори, алфа-блокери и др. При необходимост - антиаритмици (забранени I клас) и кислородотерапия.
7. Поставяне на окончателна диагноза - електрокардиограма, ехокардиография, лабораторни изследвания (ALAT, ASAT, CK, CK-MB).
8. Дехоспитализация и определяне на следболничен режим
Дехоспитализира се всеки болен с миокарден инфаркт при стабилно клинично състояние:
- до 8-ия ден при пациенти с нисък риск;
- до 22-ия ден - при пациенти с висок риск.
Определяне на следболничния режим
| Изследвания | Месеци |
| 1 | 3 | 6 | 12 | 18 | 24 | 30 | 36 | |
| Анамнеза, статус | + | + | + | + | + | + | + | + |
| ЕКГ | + | + | + | + | + | + | + | + |
| Ехокардиография | ||||||||
| за ЛК функция | + | + | + | + | + | + | + | + |
9. Експертиза на работоспособността
Временна неработоспособност - до 30 дни. След дехоспитализацията работоспособността се определя от ЛКК и ТЕЛК.
10. Права на пациента
10.1. Методични изисквания за изготвяне на Декларация за информирано съгласие (Документ № 5).
10.2. Информация за пациента (Документ № 6 - предоставя се на пациента при постъпване).
II. ДОКУМЕНТИРАНЕ НА ПРОЦЕСА
1. Предхоспитализационна болнична документация - включва попълване на Предхоспитализационен лист (Документ № 1).
2. Хоспитализацията на пациента се документира в лист "История на заболяването" и в част II на талон-направление за хоспитализация.
3. Документиране на лечението - в Документ № 3.
4. Отклоненията (част I, т. 3) се отразяват в Документ № 4.
5. Изписването/превеждането се документира във:
- лист "История на заболяването";
- част III на талон-направление за хоспитализация;
- епикриза.
Документи № 1, 3, 4 се прикрепят към лист "История на заболяването".
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ В ИНТЕНЗИВНО КАРДИОЛОГИЧНО | ||
| ОТДЕЛЕНИЕ | ||
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| Медицинска | Мониториране на артериално налягане и сърдечна честота | |||
| сестра | веднъж на час | |||
| Ехокардиографско изследване (при възможност за 24-часова | ||||
| ЕхоКГ диагностика) | ||||
| Поставяне на ЦВП и артериална линия (при необходимост) | ||||
| Назначаване на изследвания: Hb, Ht, Er, Leu, Thr, кр. захар, | ||||
| Кардиолог | холестерол, ТГ, ALAT, ASAT, CK, CK-MB, урея, креатинин, | |||
| електролити - K, Na; урина | ||||
| Рентгенография на бял дроб/сърце | ||||
| Назначаване на хемостазеологични тестове (aPTT и при | ||||
| възможност - протромбинов индекс, INR, фибриноген, | ||||
| тромбиново време): на 6-ия час след началото на лечението с | ||||
| хепарини или след началото на тромболитичната терапия |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
Забележка. Първична PTCA се извършва по протокол в болниците с катетеризационна лаборатория.
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| ЕКГ в 6 и 18 ч. | ||||
| Медицинска сестра | Мониториране на артериално налягане и сърдечна честота | |||
| веднъж на час | ||||
| Кардиолог | Ехокардиография (трансезофагеална ЕхоКГ - при | |||
| възможност) | ||||
| Невролог | Консултация (при необходимост) | |||
| Гастроентеролог | Консултация (при необходимост) | |||
| Съдов хирург | Консултация (при необходимост) | |||
| Ендокринолог | Консултация (при необходимост) | |||
| Клиничен лаборант | Вземане на кръв за: СУЕ, CK, CK-MB | |||
| Хемостазеологични тестове в хода на хепаринотерапия | ||||
| Кардиолог и сестра | Режим: на легло |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| ЕКГ в 6 и 18 ч. | ||||
| Медицинска сестра | Мониториране на артериално налягане и сърдечна честота | |||
| веднъж на час | ||||
| Клиничен лаборант | Вземане на кръв за: CK, CK-MB | |||
| Хемостазеологични тестове: в хода на хепаринотерапия | ||||
| Рехабилитатор | Рехабилитация | |||
| Кардиолог и | ||||
| медицинска сестра | Режим: на легло, начало на рехабилитация |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| ЕКГ в 6 и 18 ч. | ||||
| Медицинска сестра | Мониториране на артериално налягане и сърдечна | |||
| честота веднъж на час | ||||
| Оценка на риска на болния (на 4-ия ден): | ||||
| При нисък риск се извежда в отделение | ||||
| При висок риск - остава в интензивно отделение | ||||
| Кардиолог | Хемостазеологични тестове: в хода на хепаринотерапия | |||
| Продължаване на антикоагулантна терапия (при | ||||
| необходимост) | ||||
| Ехокардиографски контрол: | ||||
| На 4-ия ден - при неусложнен инфаркт | ||||
| Рехабилитатор | Рехабилитация | |||
| Кардиолог и | ||||
| медицинска сестра | Режим - на легло, начало на рехабилитация |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| ЕКГ в 6 ч. и 18 ч. | ||||
| Медицинска сестра | Мониториране на артериално налягане и сърдечна честота | |||
| веднъж на час | ||||
| Клиничен лаборант | Вземане на кръв за: СУЕ, CK, CK-MB | |||
| Рехабилитатор | Рехабилитация | |||
| Кардиолог и | ||||
| медицинска сестра | Режим - на легло, начало на рехабилитация |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
| ДОКУМЕНТ № 3 |
| ХОСПИТАЛИЗАЦИЯ В КАРДИОЛОГИЧНО / ВЪТРЕШНО ОТДЕЛЕНИЕ |
| ОТГОВОРЕН | ЗАДАЧИ - ДЕТАЙЛИ | СМЯНА |
| СЪСТАВ | 1 | 2 | 3 | |
| ЕКГ - ежедневно | ||||
| Медицинска сестра | ЕКГ и мониториране на АН при налична ангинозна болка | |||
| Велоергометрия за оценка на риска: на 7-ия ден при | ||||
| Кардиолог | неусложнен инфаркт | |||
| Ехокардиографски контрол: на 8-ия ден при неусложнен | ||||
| инфаркт | ||||
| Вземане на кръв за: СУЕ, CK, CK-MB (задължително на | ||||
| 5-ия ден) | ||||
| Вземане на кръв за: СУЕ, ALAT, ASAT, CK, CK-MB (по | ||||
| Клиничен лаборант | преценка) | |||
| Вземане на кръв за хемостатус до края на хепариновата | ||||
| терапия | ||||
| Рехабилитатор | Рехабилитация |
| Извършени дейности, неописани по-горе |
| Мотиви в случай на прилагане/неприлагане на манипулациите, описани по-горе |
| decursus morbi |
| Отклонения: | ||
| Лекуващ лекар | Не Да | |
| Дежурен лекар | Не Да | |
ДОКУМЕНТ № 6
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА
Острият инфаркт на миокарда е животозастрашаващо състояние. Дължи се на запушване на артериален кръвоносен съд на сърцето от тромб (съсирек). Тромбът обикновено се натрупва върху атеросклеротична плака. Когато кръвоснабдяването на част от сърцето се наруши, след запушения участък мускулът на сърцето умира и това е миокардният инфаркт. Колкото по-бързо се възстанови кръвоснабдяването, толкова по-малък е инфарктът. Целта на лечението е максимално бързо запушеният участък да стане проходим за кръвта. Това се постига в интензивно отделение с венозно приложени лекарства.
Лечението с фибринолитичен агент цели разбиване на тромба, който е запушил коронарната артерия и е причинил инфаркта. Това лечение е най-широко прилаганото третиране на острия инфаркт. В хода на фибринолизата могат да се получат някои аритмии, които посочват, че е възстановен кръвотокът. Могат да се получат и някои усложнения, като кръвоизливи в различни системи на тялото. Към този медикамент може да се изяви и алергична реакция, което налага преустановяване на вливането му.
Процедурата по вливане е 60 минути, но ефектът може да се оцени след няколко дни чрез анализ на ЕКГ и от ехокардиографията. Вливането на фибринолитичен агент не гарантира 100 % възстановяване на кръвоснабдяването в зоната на инфаркта.
Ако инфарктът е голям, той може да доведе до усложнения, които също могат да застрашат живота на пациента. Лечението се извършва с активното съдействие на болния и спазване на всички инструкции, дадени от лекаря, сестрата и рехабилитатора.
Ако след инфаркта болките в гърдите продължат, може да се наложи сърдечна катетеризация, чрез която да се прецени дали да се извърши разширяване на артерия на сърцето или болният да бъде опериран - да се постави байпас.
След инфаркта трябва непрекъснато да се приемат назначените лекарства, които намаляват вероятността от усложнения или друг инфаркт.
