Държавен вестник, брой 78 от 13.VIII

Член 1

Тази конвенция има за цел:

а) да установи гаранции за извършване на международните осиновявания при най-добра закрила на интересите на детето и при съблюдаване на неговите основни права, признати от международното право;

b) да установи система за сътрудничество между договарящите държави, която да гарантира съблюдаването на тези гаранции и по този начин да предотврати отвличането, продажбата и трафика на деца;

c) да осигури признаването на осиновяванията, извършени в съответствие с конвенцията, в договарящите държави.

Член 2

1. Конвенцията се прилага, когато дете с обичайно местопребиваване в една от договарящите държави (държава по произход) е било, е или предстои да бъде изпратено в друга договаряща държава (приемаща държава) било след неговото осиновяване в държавата по произход от съпрузи или от лице с обичайно местопребиваване в приемащата държава, било за целите на такова осиновяване в приемащата държава или в държавата по произход.

2. Конвенцията се прилага само към осиновявания, които създават отношения между родител и дете като роднини по произход.

Член 3

Конвенцията не се прилага, ако съгласията по чл. 17, буква "c" не са били дадени, преди детето да навърши 18-годишна възраст.

Член 4

Осиновяване по конвенцията се извършва само ако компетентните органи в държавата по произход:

а) са установили, че детето може да бъде осиновено;

b) са установили, след внимателно обсъждане на възможностите за настаняване на детето в държавата по произход, че международното осиновяване отговаря на най-добрата закрила на интересите на детето;

c) са се уверили, че:

1. лицата, институциите и органите, чието съгласие е необходимо за осиновяването, са получили необходимите консултации и са надлежно информирани за последиците от своето съгласие, по-конкретно за това, дали осиновяването ще има за последица или не прекратяването на отношенията между детето и биологичните му родители;

2. те са дали съгласието си свободно, в изискуемата от закона форма, и това съгласие е изразено или удостоверено писмено;

3. съгласието не е било мотивирано от заплащане или от възнаграждения в каквато и да била форма и не е било оттеглено; и

4. съгласието на майката, когато то се изисква, е било дадено едва след раждането на детето; и

d) са се уверили, вземайки предвид възрастта и степента на зрелост на детето, че:

1. то е получило необходимите консултации и е било надлежно информирано за последиците, произтичащи от осиновяването и от неговото съгласие за осиновяването, когато такова съгласие се изисква;

2. желанията и мненията на детето са взети под внимание;

3. съгласието на детето за осиновяването, когато такова съгласие се изисква, е било дадено свободно, в изискуемата от закона форма, и е изразено или удостоверено писмено; и

4. това съгласие не е било мотивирано от плащане или от възнаграждение в каквато и да била форма.

Член 5

Осиновяването по конвенцията се извършва само ако компетентните органи на приемащата държава са установили, че:

а) бъдещите осиновители са годни и подходящи да осиновяват;

b) бъдещите осиновители са получили всички необходими консултации;

c) на детето е или ще бъде разрешено да влезе и да пребивава постоянно в тази държава.

Член 6

1. Всяка договаряща държава определя централен орган, който изпълнява задълженията, възложени му по силата на конвенцията.

2. Федералните държави, държавите, в които са в сила повече от една правна система, или държави, съставени от автономни териториални единици, могат да определят повече от един централен орган и да уточнят териториалния и персоналния обхват на функциите им. Когато дадена държава е определила повече от един централен орган, тя посочва централния орган, до който може да бъде адресирано всяко съобщение с цел то да бъде пренасочено към компетентния централен орган в рамките на тази държава.

Член 7

1. Централните органи си сътрудничат помежду си и подпомагат сътрудничеството между компетентните органи в държавите им за защита на децата и за осъществяването на другите цели на конвенцията.

2. Те предприемат директно всички подходящи мерки с цел:

а) да предоставят информация за законодателството на своите държави по въпросите на осиновяването и друга обща информация, като статистически данни и типови формуляри;

b) да се информират взаимно относно действието на конвенцията и доколкото е възможно, да отстраняват всякакви пречки за нейното прилагане.

Член 8

Централните органи предприемат, директно или чрез държавни органи, всички необходими мерки с цел да се предотврати получаването на недължими финансови или други облаги във връзка с осиновяването и за възпиране на всички практики, които противоречат на целите на конвенцията.

Член 9

Централните органи предприемат директно или чрез държавни органи или други надлежно акредитирани организации в своята държава всички необходими мерки, по-специално с цел да:

а) събират, съхраняват и обменят информация относно положението на детето и бъдещите осиновители, доколкото е необходимо за извършване на осиновяването;

b) улесняват, следят и ускоряват процедурата по осиновяването;

c) оказват съдействие за развитието на консултативни служби по осиновяванията и за периода след извършването на осиновяванията в своите държави;

d) обменят обобщаващи доклади за оценка на опита в областта на международното осиновяване;

e) отговарят, доколкото е допустимо от законодателството на държавата им, на обосновани искания от други централни или държавни органи за информация за конкретното положение по дадено осиновяване.

Член 10

Могат да бъдат акредитирани и да запазват акредитацията си единствено организации, които проявяват способност да изпълняват коректно задачите, които е възможно да им бъдат възложени.

Член 11

Акредитираните организации следва:

а) да преследват единствено идеални цели съгласно условията и в рамките, установени от компетентните органи на акредитиращата държава;

b) да бъдат ръководени от и в тях да работят лица, притежаващи морални качества, подготовка и опит за работа в областта на международното осиновяване;

c) да подлежат на контрол от страна на компетентните органи на тази държава по отношение на своя състав, дейност и финансово положение.

Член 12

Организация, акредитирана от една от договарящите държави, може да действа в друга договаряща държава само ако компетентните органи на двете държави са я упълномощили за това.

Член 13

Определянето на централните органи, а при необходимост обхватът на функциите им, както и имената и адресите на акредитираните организации следва да бъдат съобщавани от всяка договаряща държава на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

Член 14

Лица с обичайно местопребиваване на територията на договаряща държава, които желаят да осиновят дете с обичайно местопребиваване на територията на друга договаряща държава, следва да се обърнат пред централния орган на държавата по обичайното им местопребиваване.

Член 15

1. В случай че централният орган на приемащата държава прецени, че кандидатите са годни и подходящи да осиновяват, той подготвя доклад, съдържащ информация относно самоличността им, правоспособността и годността им да осиновяват, личното, семейното и здравословното им състояние, социалната им среда, мотивите им за осиновяване, способността им да извършат международно осиновяване, както и относно характерните черти на децата, за които те биха били подходящи да се грижат.

2. Докладът се изпраща на централния орган на държавата по произход.

Член 16

1. В случай че централният орган на държавата по произход прецени, че детето може да бъде осиновено, той:

а) подготвя доклад, съдържащ информация относно неговата самоличност, годността му да бъде осиновено, неговата социална среда, личностно и семейно развитие, история на заболяванията на детето, както и на неговото семейство, а също така и относно всякакви специални нужди на детето;

b) взема надлежно предвид условията, в които е било възпитавано детето, както и неговия етнически, религиозен и културен произход;

c) уверява се, че съгласията са били дадени в съответствие с чл. 4;

d) решава главно въз основа на докладите относно детето и бъдещите осиновители дали предвижданото настаняване отговаря в най-голяма степен на интересите на детето.

2. Централният орган на държавата по произход изпраща на централния орган на приемащата държава доклада си относно детето, доказателства за получаване на изискуемите съгласия и мотивите за своето решение относно настаняването, като взема мерки да не се разкрие самоличността на майката и бащата, ако в държавата по произход тази самоличност не може да бъде разкрита.

Член 17

Всяко решение на държавата по произход за поверяване на детето на бъдещите осиновители може да бъде взето само ако:

а) централният орган на тази държава се е уверил, че бъдещите осиновители са дали съгласието си;

b) централният орган на приемащата държава е одобрил това решение, когато такова одобрение се изисква от закона на тази държава или от централния орган на държавата по произход;

c) централните органи на двете държави са постигнали съгласие, че може да се даде ход на процедурата по осиновяването;

d) съгласно чл. 5 е било установено, че бъдещите осиновители са годни и подходящи да осиновяват и че на детето е или ще бъде дадено разрешение да влезе и да пребивава постоянно в приемащата държава.

Член 18

Централните органи на двете държави предприемат всички необходими мерки, за да може детето да получи разрешение да напусне държавата по произход и да влезе и да пребивава постоянно в приемащата държава.

Член 19

1. Прехвърлянето на детето в приемащата държава може да бъде извършено само ако са изпълнени условията на чл. 17.

2. Централните органи на двете държави осигуряват извършването на това прехвърляне при безопасни и подходящи условия и по възможност с придружаване от осиновителите или бъдещите осиновители.

3. В случай че прехвърлянето на детето не се осъществи, докладите по чл. 15 и 16 се връщат на изпращащите органи.

Член 20

Централните органи се информират взаимно относно процедурата по осиновяването и за мерките, взети за осъществяването й, както и за протичането на изпитателния период, ако такъв период се изисква.

Член 21

1. Когато осиновяването следва да бъде извършено след прехвърлянето на детето в приемащата държава и централният орган на тази държава прецени, че оставането на детето под грижите на бъдещите осиновители не отговаря най-пълно на интересите му, той взема необходимите мерки за закрилата на детето, по-конкретно:

а) да отдели детето от бъдещите осиновители и да уреди временни грижи за него;

b) след консултация с централния орган на държавата по произход да организира незабавно ново настаняване или ако това не е възможно, да уреди алтернативна форма на дългосрочни грижи, осиновяване не се извършва, преди централният орган на държавата да бъде надлежно информиран относно новите бъдещи осиновители;

c) като крайна мярка да организира връщането на детето, ако неговите интереси налагат това.

2. Като се има предвид по-специално възрастта и степента на зрялост на детето, неговото мнение следва да бъде взето предвид, а при необходимост да бъде получено съгласието му относно мерките по този член.

Член 22

1. Функциите на централния орган по тази глава могат да бъдат изпълнявани от държавни органи или акредитирани организации съгласно глава III, доколкото това е допустимо по вътрешното законодателство на неговата държава.

2. Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че функциите на централен орган по чл. 15 до чл. 21 могат да бъдат изпълнявани в тази държава, доколкото е допустимо по вътрешното законодателство и под контрола на нейните компетентни органи, от организации или лица, които:

а) отговарят на условията за почтеност, професионална компетентност, опит и отговорност, възприети в тази държава;

b) притежават морални качества, подготовка или опит да работят в областта на международното осиновяване.

3. Договарящата държава, която направи декларацията по ал. 2, информира редовно Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право за имената и адресите на тези организации и лица.

4. Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че осиновяванията на деца с обичайно местопребиваване на нейна територия могат да се извършват единствено ако функциите на централните органи се изпълняват в съответствие с ал. 1.

5. Независимо дали е направена декларация по ал. 2, за докладите по чл. 15 и 16 във всички случаи носи отговорност централният орган или други органи или организации съгласно ал. 1.

Член 23

1. Осиновяване, за което компетентен орган на договарящата държава, в която то се извършва, удостоверява, че е извършено в съответствие с конвенцията, се признава по право от другите договарящи държави. В удостоверението се посочва кога и от кого са били дадени съгласията по чл. 17, буква "c".

2. Всяка договаряща държава при подписване, ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване уведомява депозитаря по конвенцията относно статута и функциите на органа или органите, които в тази държава са компетентни да издават удостоверението. Тя уведомява депозитаря и относно всякакви изменения, свързани с определянето на тези органи.

Член 24

Признаване на осиновяване може да бъде отказано в договаряща държава единствено ако осиновяването е в явно противоречие с нейния обществен ред, като се държи сметка за най-пълната закрила на интересите на детето.

Член 25

Всяка договаряща държава може да декларира пред депозитаря по конвенцията, че не се задължава по силата на конвенцията да признава осиновявания, извършени съгласно споразумения, сключени в приложение на чл. 39, ал. 2.

Член 26

1. Признаването на осиновяване включва признаването на:

а) отношенията между детето и осиновителите му за законови отношения между родители и дете;

b) родителската отговорност на осиновителите за детето;

c) прекратяването на предшестващите го отношения между родители и дете, ако осиновяването има за последица такова прекратяване в договарящата държава, в която е било извършено.

2. Когато осиновяването води до прекратяване на предшестващите го отношения между родители и дете, детето се ползва в приемащата държава и във всяка друга договаряща държава, в която се признава осиновяването, с права, равностойни на правата, произтичащи от осиновявания, пораждащи такива последици във всяка от тези държави.

3. Предходните алинеи не засягат приложението на всяка по-благоприятна за детето разпоредба, която е в сила в договарящата държава, признаваща осиновяването.

Член 27

1. Когато осиновяване, извършено в държавата по произход, не поражда като последица прекратяването на предшестващите го отношения между родители и дете, то може да бъде трансформирано в осиновяване, пораждащо такива последици в приемащата държава, която признава осиновяването съгласно конвенцията, ако:

а) законът на приемащата държава допуска това; и

b) съгласията по чл. 4, букви "c" и "d" са били дадени или се дават с цел такова осиновяване.

2. Член 23 се прилага по отношение на решението за трансформиране на осиновяването.

Член 28

Конвенцията не засяга приложението на закона на държавата по произход, който изисква осиновяването на дете с обичайно местопребиваване на нейна територия да се извърши в тази държава или който забранява настаняването на детето или прехвърлянето му в приемащата държава преди извършване на неговото осиновяване.

Член 29

Всякакъв контакт между бъдещите осиновители и родителите на детето или всяко друго лице, под чиито грижи се намира детето, е недопустим, докато не бъдат изпълнени изискванията на чл. 4, букви "а" до "c" и на чл. 5, буква "а", освен ако осиновяването се извършва в рамките на едно и също семейство или контактът отговаря на условията, установени от компетентния орган на държавата по произход.

Член 30

1. Компетентните органи на договарящата държава обезпечават запазването на информацията, с която разполагат относно произхода на детето, по-специално информация относно самоличността на неговите родители, както и данните относно здравословното състояние на детето и родителите му.

2. Те осигуряват достъп на детето или на неговия представител до тази информация заедно с необходимата консултация, доколкото това е допустимо, съгласно законодателството на тази държава.

Член 31

Без да се засяга приложението на чл. 30, личните данни, събрани или предадени съгласно конвенцията, и специално данните по чл. 15 и 16, се използват само за целите, за които са били събрани или предадени.

Член 32

1. Никой не може да извлича недължима финансова или друга облага от участие в дейност, свързана с международното осиновяване.

2. Могат да бъдат претендирани и изплащани само разноски и разходи, включително разумни хонорари на лицата, участвали в процедурата по осиновяването.

3. Директорите, административните и другите служители на организациите, участващи в процедура по осиновяване, не могат да получават възнаграждение, което е несъразмерно с оказаните услуги.

Член 33

Компетентен орган, който установи, че някоя от разпоредбите на конвенцията не е била спазена или че е налице сериозна опасност тя да не бъде спазена, уведомява незабавно централния орган на държавата си. Този централен орган се задължава да обезпечи приемането на съответните мерки.

Член 34

В случай че компетентният орган на държавата, която трябва да получи даден документ, поиска, следва да й бъде представен заверен превод на този документ. Разноските за такъв превод са за сметка на бъдещите осиновители, освен ако е предвидено друго.

Член 35

Компетентните органи на договарящите държави провеждат процедурата по осиновяването възможно най-бързо.

Член 36

По отношение на държава, в която във връзка с осиновяването съществуват две или повече правни системи, приложими в различни териториални единици:

а) всяко отнасяне към обичайното местопребиваване в тази държава се тълкува като отнасяне към обичайното местопребиваване в териториална единица на тази държава;

b) всяко позоваване на закона на тази държава се тълкува като позоваване на действащото законодателство на съответната териториална единица;

c) всяко отнасяне към акредитираните организации на тази държава се тълкува като отнасяне към акредитираните организации в съответната териториална единица.

Член 37

По отношение на държава, в която по въпросите на осиновяването съществуват две или повече правни системи, приложими към различни категории лица, всяко препращане към закона на тази държава се тълкува като препращане към правната система, определена съгласно нейното законодателство.

Член 38

Държава, в рамките на която различни териториални единици разполагат със свои собствени правни норми във връзка с осиновяването, не е обвързана да прилага тази конвенция в случаите, когато държава с унифицирана правна система не би била задължена да я прилага.

Член 39

1. Конвенцията не засяга прилагането на международен акт, по който договарящи държави са страни и който съдържа разпоредби по въпроси, уредени от тази конвенция, освен ако държавите - страни по този акт, са направили декларация в обратен смисъл.

2. Всяка договаряща държава може да сключи споразумение с една или повече договарящи държави с цел да благоприятства прилагането на конвенцията във взаимните им отношения. Тези споразумения могат да освободят единствено от задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 14 до чл. 16 и чл. 18 до чл. 21. Държавите, които са сключили такова споразумение, изпращат копие от него до депозитаря по конвенцията.

Член 40

Не се допускат резерви по конвенцията.

Член 41

Конвенцията се прилага във всички случаи, когато е получена молба по чл. 14, след влизането в сила на конвенцията за приемащата държава и за държавата по произход.

Член 42

Генералният секретар на Хагската конференция по международно частно право свиква периодично специална комисия, която разглежда практическото действие на конвенцията.

Член 43

1. Конвенцията е открита за подписване от държавите, които са били членки на Хагската конференция по международно частно право по време на 17-ата й сесия, и от другите държави, които са участвали в тази сесия.

2. Тя подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване, като документите за ратификацията, приемането или утвърждаването се депозират в Министерството на външните работи на Кралство Нидерландия, депозитар по конвенцията.

Член 44

1. Всяка друга държава може да се присъедини към конвенцията след влизането й в сила на основание чл. 46, ал. 1.

2. Документът за присъединяване се депозира при депозитаря.

3. Такова присъединяване поражда действие само в отношенията между присъединяващата се държава и договарящите държави, които не са направили възражение по отношение на нейното присъединяване в срок от 6 месеца след получаването на уведомление по чл. 48, буква "b". Такова възражение може също да бъде направено от държавите при ратификация, приемане или утвърждаване на конвенцията, когато те следват по време дадено присъединяване. Депозитарят се уведомява за всяко такова възражение.

Член 45

1. Когато дадена държава се състои от две или повече териториални единици, в които са приложими различни правни системи по въпроси, уредени от тази конвенция, тя може при подписването, ратификацията, приемането, утвърждаването или присъединяването да декларира, че тази конвенция ще се прилага във всичките й териториални единици или само в една или повече от тях и може по всяко време да измени тази декларация, като представи друга.

2. Депозитарят следва да бъде официално уведомен за всяка такава декларация, като в нея изрично се посочват териториалните единици, в които се прилага конвенцията.

3. В случай че не бъде направена декларация по този член, конвенцията се прилага във всички териториални единици на съответната държава.

Член 46

1. Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на 3 месеца от депозирането на третия документ за ратификация, приемане или утвърждаване, съгласно чл. 43.

2. Впоследствие конвенцията влиза в сила:

а) за всяка държава, която я ратифицира, приема или утвърждава впоследствие или се присъединява към нея - на първия ден от месеца, следващ изтичането на 3 месеца от депозирането на документите за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;

b) за териториална единица, по отношение на която действието на конвенцията е било разпростряно съгласно чл. 45 - на първия ден от месеца, следващ изтичането на 3 месеца след уведомлението, което се изисква съгласно този член.

Член 47

1. Всяка държава, страна по конвенцията, може да я денонсира с писмено уведомление до депозитаря.

2. Денонсирането поражда действие на първия ден от месеца, следващ изтичането на 12 месеца от получаването на уведомлението от депозитаря. Когато в уведомлението е посочен по-дълъг срок за пораждане на действие на денонсирането, то влиза в сила с изтичането на този по-дълъг срок след получаването на уведомлението от депозитаря.

Член 48

Депозитарят уведомява държавите - членки на Хагската конференция по международно частно право, другите държави, които са участвали в 17-ата сесия, и държавите, присъединили се съгласно разпоредбите на чл. 44, за:

а) подписването, ратифицирането, приемането и утвърждаването, посочени в чл. 43;

b) присъединяванията и възраженията по тях, посочени в чл. 44;

c) датата, на която конвенцията влиза в сила съгласно разпоредбите на чл. 46;

d) декларациите и определените органи, посочени в чл. 22, 23, 25 и 45;

e) споразуменията по чл. 39;

f) денонсирането, посочено в чл. 47.

В уверение на което долуподписаните, надлежно овластени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Хага на 29 май 1993 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Кралство Нидерландия. Заверено копие от него ще бъде предадено по дипломатически път на всяка от държавите - членки на Хагската конференция по международно частно право, представени на Седемнадесетата й сесия, както и на всяка друга държава, участвала в тази сесия.