Държавен вестник, брой 77 от 9.VIII

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за банките, приет от ХХХIХ Народно събрание на 26 юли 2002 г.

Издаден в София на 6 август 2002 г.

МОТИВИ

за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за банките

Уважаеми дами и господа народни представители,

Създаването на модерно, съответстващо на европейските и световните стандарти законодателство е един от основните приоритети в дейността на Народното събрание в последните години. Стремежът да се запознаем с най-добрите законодателни образци и да възприемем ценното от тях съобразно конкретните икономически, социални и политически условия у нас следва да се приветства и оцени високо. Постепенното сближаване на българското законодателство с правото на Европейския съюз е важен елемент в процеса на утвърждаване на Република България като демократична, правова и социална държава. В тази връзка усъвършенстването на българското счетоводно законодателство има пряко отношение към развитието на националната правна система и отстояването на принципа на законността в управлението на страната.

Законът за изменение и допълнение на Закона за банките наред със своите безспорни добри страни съдържа разпоредби, които според мен будят основателни съмнения за противоречие с основния закон на Република България. Мотивите ми за връщане на закона са свързани с отстояване на принципа за върховенство на Конституцията в съвременната правова държава и целят постигане на конституционосъобразност на законовата уредба.

Връщам Закона за изменение и допълнение на Закона за банките за ново обсъждане, като оспорвам § 15, т. 6. С тази разпоредба се създава нов § 8а в преходните и заключителните разпоредби на Закона за счетоводството, който гласи: "Когато между Закона за счетоводството и Международните счетоводни стандарти има противоречие, се прилагат изискванията на приетите от Министерския съвет Международни счетоводни стандарти." Считам, че този текст противоречи на Конституцията на Република България.

Конкретните ми мотиви са:

1. Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната (чл. 4, ал. 1 от Конституцията). Министерският съвет като субект на изпълнителната власт ръководи и осъществява вътрешната и външната политика в съответствие с Конституцията и законите. При осъществяване на своите конституционни правомощия правителството приема постановления, разпореждания и решения. По изричното изискване на конституционния текст актовете на Министерския съвет се приемат въз основа и в изпълнение на законите, приети от Народното събрание (чл. 114 от Конституцията). Оттук следва, че правителствените актове имат подзаконов характер и създаваната с тях правна уредба е вторична по отношение на законовата. Министерският съвет не може да приема актове с юридическата сила на закон или със свои актове да внася изменения в приети от парламента закони. Нещо повече, с чл. 125, ал. 2 основният закон на страната предоставя на Върховния административен съд да се произнася по спорове за законността на актовете на Министерски съвет и на министрите. В случаите, когато Министерският съвет констатира, че законови разпоредби са несъвършени или съдържат празноти, то би следвало да упражни правото си на законодателна инициатива по чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България.

2. Юридическият акт, с който Министерският съвет приема международни счетоводни стандарти по необходимост, ще има подзаконов характер и неговата юридическа сила е по-ниска от юридическата сила на нормите на Закона за счетоводството. Оспорваният от мен текст предвижда подзаконов акт на Министерския съвет да се прилага с предимство пред нормите на закона. Приетите с правителствен акт международни счетоводни стандарти не могат по никакъв начин да бъдат приравнени на международни договори, ратифицирани със закон от парламента. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията само международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Нормите на тези международни договори имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. В този смисъл е и Решение № 7 на Конституционния съд на Република България по к. д. № 6/1992 г.

3. Като актове на субекта на законодателната власт законите уреждат правно основните и най-важните обществени отношения. В същото време те установяват принципите и юридическите рамки, в които се приемат и прилагат подзаконовите нормативни актове. Създадените със закон норми имат по-висока юридическа сила от нормите на подзаконовите актове, издадени въз основа на закон и по материя, която основно е регламентирана със закон.

4. Конституцията на Република България създава правна система, в която всеки нормативен акт трябва да съответства на самата Конституция и на другите нормативни актове с по-висока юридическа сила. Стройната и непротиворечива правна система е необходима предпоставка за утвърждаването на правовата държава. Систематизацията на нормативните актове установява мястото на всеки от тях спрямо останалите, гарантира единството на нормативното цяло и дава възможност за разрешаване на колизии между нормативните актове.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Упражнявам конституционното си правомощие по чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, като връщам за ново обсъждане закон, в който по мое мнение се съдържа разпоредба, противоречаща на Конституцията. Считам, че България може да бъде модерна правова държава само когато категорично и необратимо се гарантира върховенството на Конституцията.

Предвид гореизложените мотиви връщам за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за банките, като оспорвам разпоредбата на § 15, т. 6 на същия закон.