Държавен вестник, брой 104 от 26.XI

Приложение към т. 1

Секторна политика в далекосъобщенията

1. Въведение

Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) продължава изпълнението на започнатата през 1991 г. от Комитета по пощи и далекосъобщения (КПД) цялостна програма за провеждане на необходимите реформи, свързани с преминаване на далекосъобщенията от състояние на държавен монопол към работа при пазарни условия.

Този документ дава представа за състоянието и определя насоките на развитие на далекосъобщенията в краткосрочен (до края на 2002 г.), средносрочен (до края на 2004 г.) и дългосрочен (след 2004 г.) план.

Секторната политика в далекосъобщенията е изготвена, като е взето предвид, че в отделни документи са представени Секторната пощенска политика, Стратегията за развитие на Информационното общество в Република България и Планът за действие e-Europe+ за страните - кандидатки за членство в Европейския съюз (ЕС).

При сегашната актуализация са взети предвид следните документи:

• Секторната политика в далекосъобщенията (2000 г.);

• Програмата на правителството 2001 - 2005;

• Националната програма за възприемане на достиженията на правото на ЕС 1999 - 2004 г. (вкл. Копенхагенските критерии);

• Националният план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях;

• Препоръките на Международния съюз по далекосъобщенията (МСД);

• Документи на Европейската конференция за пощи и далекосъобщения (CEPT);

• Директиви и други документи на ЕС.

2. Цел, задачи и очаквани резултати

В Програмата на правителството 2001 - 2005 в частта за развитие на съобщенията и информационните технологии е посочена стратегическата цел - задоволяване потребностите на бизнеса и гражданите от съвременни, ефективни и качествени информационни и комуникационни услуги като необходимо условие за израстването на България в техническо и технологично отношение и основен лост за създаване на дългосрочни условия за растеж. Тази стратегическа цел представлява развитие на целта, посочена в Секторната политика в далекосъобщенията (редакция 2000) - осигуряване на възможности за достъп на населението и бизнеса до широк спектър от съвременни, качествени и ефективни далекосъобщителни услуги, предоставяни на разумни цени в условията на лоялна конкуренция, при спазване принципите на равнопоставеност и прозрачност, като се отчитат и изискванията за присъединяване на Република България към ЕС и НАТО.

Ускореното внедряване на информационните и комуникационните технологии е ключът за изграждане на нов тип базирана на "знания" икономика и присъединяване на страната към ЕС и НАТО. Тяхното успешно развитие е залог за:

• осигуряване на стабилен икономически растеж;

• откриване на нови работни места;

• успешна реализация на младите образовани българи в страната;

• изграждане на информационно общество в страната, което адекватно да участва в процесите на световната модернизация на икономиката, новите бизнесотношения, прилагането на новите средства за обучение и образование и развитието на услугите на електронното правителство.

Стратегическата цел в сектор "Далекосъобщения" се постига чрез следните действия:

2.1. Нормативна уредба

• приемане на нов Закон за далекосъобщенията (ЗД) или Закон за изменение и допълнение на ЗД:

- създаване на законодателна рамка, която чрез своята яснота, пълнота, прозрачност и хармонизация с европейските норми да осигури в максимална степен предвидимост на действията на органите на изпълнителната власт и на независимия регулаторен орган с цел стабилно развитие на бизнеса в сектора;

- премахване монопола на Българската телекомуникационна компания ("БТК" - ЕАД); пълна либерализация на пазара, въвеждане на регулаторни инструменти, принуждаващи операторите със значително пазарно присъствие да се подчиняват на изискванията на конкурентната среда; определяне на условия за взаимно свързване на мрежи, за достъп до абонатната мрежа; определяне обхвата на всеобщо предлагана услуга (US); отваряне на абонатната мрежа за конкурентни далекосъобщителни оператори (LLU); определяне на права за преминаване (rights of way); осигуряване на консултативност и право на оператора да изразява становище пред регулатора по проблеми, свързани с лицензията му; уреждане на въпросите за обработка на жалбите на потребителите;

- пълно отделяне на регулаторните функции от управлението на собствеността;

- въвеждане на механизми за компенсиране на оператора при предоставяне на всеобщо предлаганата далекосъобщителна услуга при икономически неизгодни условия;

- разработване на комплекс от мерки с цел осигуряване предоставянето на далекосъобщителни услуги в икономически слабо развити райони като предпоставка за развитие на бизнес и осигуряване на работни места;

- разработване на комплекс от мерки за осигуряване на далекосъобщителни услуги за хора със специфични потребности - инвалиди, хора в неравностойно положение;

- облекчаване на лицензионните режими и процедури, осигуряване на предвидимост, прозрачност и консултативност на лицензионната политика;

• приемане на Закон за защита на личните данни в далекосъобщенията (или на съответна глава от Закона за далекосъобщенията):

- определяне на личните данни в областта на далекосъобщенията, идентификация на линията на викащия, права на потребителите при вписване и обработка на данните им.

2.2. Регулиране на съобщенията

• институционално укрепване на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), осигуряване на ефективен и действен контрол в далекосъобщенията, въвеждане на нови автоматизирани технологични системи за контрол след осигуряване на необходимата инвестиция за тази цел;

• поетапно облекчаване на лицензионните режими и съкращаване на сроковете за издаване на лицензии с цел до края на 2004 г. да се постигне пълна съвместимост с режимите в ЕС;

• гарантиране финансовата независимост на КРС;

• лицензиране на 3-ти GSM оператор и на 3-то поколение широколентови мобилни клетъчни мрежи (UMTS);

• лицензиране на далекосъобщителен оператор за използване на позиция 1.2° западно от геостационарната орбита за извършване на радио- и телевизионно разпръскване.

2.3. Развитие на далекосъобщителната инфраструктура и ефективно използване на ограничените ресурси

• модернизиране на фиксираната мрежа чрез по-нататъшна цифровизация съгласно договореностите по глава 19 от преговорите за присъединяване към ЕС при осигуряване на необходимите инвестиции;

• развитие на необходимата инфраструктура за осигуряване въвеждането на единния номер за спешни повиквания 112;

• осигуряване на условия за развитието на нови (например за пренасяне на глас по енергийни, транспортни и други трасета) далекосъобщителни мрежи и насърчаване на конкуренцията;

• хармонизиране на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях и поетапно освобождаване на честотни ленти за GSM мрежи, за нуждите на TETRA Emergency, за 3-то поколение широколентови мобилни клетъчни мрежи (UMTS);

• развитие на националния номерационен план и на принципите на разпределяне на номерата;

• развитие на спътниковите съобщения: ефективно използване на съществуващите две орбитални позиции и заявената трета позиция на Република България;

• развитие на цифровите радио и телевизия.

2.4. Приватизация на Българската телекомуникационна компания

• реализация на изготвената Стратегия за приватизация, одобрена от Народното събрание;

• в ход е изпълнение на процедура за приватизация от стратегически партньори или финансови инвеститори/консорциум.

2.5. Развитие на далекосъобщенията за нуждите на националната сигурност, отбраната и при извънредни обстоятелства

• доизграждане и поддържане на надеждна далекосъобщителна национална система за предотвратяване и действие при извънредни обстоятелства, стихийни бедствия и аварии;

• доизграждане на ведомствен ситуационен център на МТС като част от Националната система за действие при извънредни обстоятелства, стихийни бедствия и аварии;

• цифровизиране на мрежата, използвана за целите на отбраната и сигурността, и доизграждане на регионални ситуационни центрове на МТС;

• въвеждане на спътникови съобщения за осигуряване автономност на системата;

• осигуряване спазването на изискванията за криптографиране на информацията.

2.6. Очаквани резултати

• поетапно хармонизиране на нормативната база в далекосъобщителния сектор с нормативната база на ЕС с оглед на бъдещата интеграция в него;

• развитие и укрепване на регулаторните механизми;

• развитие и укрепване на институциите в сектора;

• развитие, модернизация и обновяване на съществуващата далекосъобщителна инфраструктура, повишаване качеството на далекосъобщителните услуги;

• навлизане на чужди инвестиции;

• въвеждане на нови съвременни далекосъобщителни услуги;

• осигуряване на необходимата инфраструктура за осъществяване на далекосъобщенията при извънредни обстоятелства, аварии, стихийни бедствия, катастрофи и др.;

• развитие на далекосъобщителните и информационните системи по трасетата на общоевропейските транспортни коридори на територията на Република България;

• преминаване към разходоориентирани цени за далекосъобщителните услуги, предоставяни от оператори със значително пазарно присъствие, и недопускане на нелоялна конкуренция;

• обогатяване на пазара с разнообразни и качествени далекосъобщителни услуги, прогресивно намаляване на цените на услугите в условията на пълна либерализация и лоялни конкурентни взаимоотношения;

• пълна либерализация на пазара след 31 декември 2002 г. (когато изтича срокът на монопола на "БТК" - ЕАД);

• осигуряване на възможности за навлизане на пазара и за ползване услугите на конкурентни далекосъобщителни оператори чрез въвеждане на избор на междуселищен и международен далекосъобщителен оператор и избор на обслужващ далекосъобщителен оператор в абонатната мрежа;

• поетапно въвеждане на преносимост на номерата, където инфраструктурата позволява това;

• съдействие при изграждане на информационното общество в страната.

При осъществяването на Секторната политика в далекосъобщенията се прилагат принципите на консултативност и прозрачност между държавните органи, неправителствените организации, далекосъобщителните оператори, потребителите на далекосъобщителни услуги и производителите.

3. Изграждане на нормативната база, съответстваща на новите условия

В областта на далекосъобщенията в Република България политическата, правната и институционалната рамка се развиват в съответствие с достиженията на европейското право. Постигнатото в тази област и ангажиментите, поети в рамките на преговорите за присъединяване към ЕС по глава 19 "Телекомуникации и информационни технологии", съгласно които до 1 януари 2007 г. Република България трябва да хармонизира своето законодателство с това на ЕС и да осигури прилагането му, позволиха през октомври 2001 г. глава 19 да бъде затворена (съгласно преговорните процедури затварянето на дадена глава е временно).

3.1. Закон за далекосъобщенията в условията на либерализиран пазар

Законът за далекосъобщенията е в сила от 15 август 1998 г. (с последни изменения и допълнения през 2001 г.) и е най-важната стъпка в привеждането на българската нормативна база в областта на далекосъобщенията в съответствие с изискванията на ЕС.

Основната цел на ЗД е създаването на необходимата правна и регулаторна рамка за развитие на далекосъобщенията и задоволяване потребностите на обществото от далекосъобщителни услуги. С този закон се осигуряват условия за:

• създаване на свободен пазар и лоялна конкуренция;

• равнопоставеност на далекосъобщителните оператори;

• предоставяне на всеобщо предлаганата услуга на територията на цялата страна на достъпни цени;

• защита на интересите на националната сигурност.

Съгласно ЗД далекосъобщителните дейности и услуги са либерализирани, с изключение на предоставянето на фиксирана гласова услуга (селищна, междуселищна, международна и транзитна) между крайни точки на фиксираната телефонна мрежа, предоставянето на линии под наем и осъществяването на презграничен пренос на глас в реално време за целите на предоставяне на международни гласови услуги от обществени далекосъобщителни оператори. Върху тези дейности е установен държавен монопол до 31 декември 2002 г. Предвиденият срок е защитен и приет в Световната търговска организация и утвърден от Народното събрание със Закона за ратифициране на Четвъртия протокол към Общото споразумение по търговия и услуги.

Основна постановка в ЗД е разделянето на функциите на държавно управление (в лицето на МТС, Министерския съвет (МС) и Съвета по националния радиочестотен спектър (СНРЧС) от функциите на регулиране на далекосъобщителния пазар (в лицето на КРС), ясно дефиниране на правата и отговорностите на институциите, ангажирани с формиране на политиката и осъществяване на регулирането в далекосъобщенията.

С изменението на ЗД от декември 2001 г. бе създадена Комисията за регулиране на съобщенията, която значително се различава от закритата Държавна комисия по далекосъобщения (ДКД) по отношение на независимост, състав и мандат. Въведени са нови функции на КРС - регулиране и контрол на предоставянето на пощенски услуги, регистриране и контрол на дейностите по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, и др.

Създаването на КРС е в посока на изпълнение на изискванията на европейското законодателство по отношение на националните регулаторни органи.

Законодателната рамка на създадения СНРЧС за упражняване на суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър в съответствие с изискванията на Конституцията предстои да бъде усъвършенствана, за да се повиши неговата ефективност.

Други важни области, в които измененията в ЗД от декември 2001 г. способстват за по-пълна хармонизация с европейското законодателство, са:

Всеобщо предлагана услуга

Разширява се и се прецизира обхватът на всеобщо предлаганата услуга, като се включват важни от гледна точка на обществения интерес услуги за осъществяване на безплатни за населението спешни повиквания (Спешна медицинска помощ, Пожарна и аварийна безопасност, Полиция), справочни услуги за телефонните номера на абонатите, достъп до гласовата услуга чрез телефонните апарати за обществено ползване, както и специализирани услуги, позволяващи достъп на инвалиди до услугите, посочени като всеобщо предлагана услуга. В съответствие с изискванията на европейските норми се предвижда с наредба на министъра на финансите и министъра на транспорта и съобщенията да бъдат определени критериите по отношение на далекосъобщителните оператори, задължени да предоставят всеобщо предлаганата услуга, както и механизмът за компенсирането им, когато разходите по предоставянето й надхвърлят приходите. Съгласно § 10а ЗД "БТК" - ЕАД, се задължава да предоставя всеобщо предлаганата услуга до края на 2004 г., която включва всички услуги, определени в чл. 3, ал. 3 ЗД. С това се гарантират правата на потребителите и осъществяването на плавен преход към разпределяне на задълженията по предоставянето й между конкурентите на пазара.

Режими на лицензиране

Определени са ясни и прозрачни критерии, при които се извършват далекосъобщителните дейности.

Съгласно тези критерии индивидуални лицензии се издават само при използване на индивидуално предоставен ограничен ресурс, при изграждане на обществени далекосъобщителни мрежи, при изграждане на технологични мрежи, при управление на въздушното движение и при предоставяне на гласови услуги, което съответства на тенденцията за постепенно премахване на регулаторните бариери (съкращаване на процедурите, предпочитане на общи пред индивидуални лицензии и по-дълъг период на предварително обществено обсъждане) и преминаване към облекчени лицензионни режими за преобладаващата част от далекосъобщителните дейности.

Предвидени са дейности, които се изпълняват въз основа на регистриране по обща лицензия, когато се осъществяват далекосъобщения за собствени нужди чрез използване на радиочестотен спектър за общо ползване и достъп до глобални спътникови системи, както и дейности, които се изпълняват на свободен режим, т. е. не се изисква лицензия за дейността. Това обаче не означава, че дейността няма да се подчинява на определени правила и норми, които са задължителни и без наличието на лицензия.

Осигуряване на достъп

и взаимно свързване

Със законодателното уреждане на статута на технологичните далекосъобщителни мрежи и правата на операторите на такива мрежи да изграждат инфраструктура и да свързват мрежите си с тази на "БТК" - ЕАД, се запълва една празнота и се прави стъпка към подготовката за поява на конкурентни оператори след пълната либерализация. Законодателните промени досега предвиждат създаване на условия и ред, нормативно определени с наредба, за предоставяне на достъп и взаимно свързване на далекосъобщителните мрежи. Освен това се дава възможност на регулаторния орган да решава проблеми, свързани с осигуряването на достъпа до мрежи и услуги и взаимното свързване на мрежи, като се отчитат интересите на страните.

Регулиране на начина на разпределение на лицензионните такси и на таксите за използване на ограничен ресурс

Промяната в разпределянето на приходите от таксите се налага от необходимостта да се пренасочват финансови средства за провеждане на дейности с цел финансиране развитието на далекосъобщителния пазар, информационните и комуникационните технологии, както и финансиране на проекти, свързани с управлението, отбраната и сигурността на страната. Създават се условия държавните органи да получат финансова осигуреност за провеждане на държавната политика в областта на далекосъобщенията.

3.2. Подзаконови нормативни и административни актове

Разработените съобразно изискванията на ЗД подзаконови нормативни актове осигуряват прилагането му и в необходимата дълбочина уреждат специфични въпроси в областта на далекосъобщенията.

Основните подзаконови и административни актове, действащи към настоящия момент, могат да се разпределят условно в няколко основни групи:

Лицензиране

С наредба на министъра на транспорта и съобщенията се определят далекосъобщителните дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, на общо лицензиране и на свободен режим. Списъкът на дейностите, подлежащи на лицензиране, е сведен почти до възможния минимум от дейности, изискващи лицензиране от закона.

Ограничени ресурси - радиочестотен спектър, номерационен план и орбитални позиции

Министерският съвет е приел редица решения, с които се утвърждават актуализациите на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър за граждански нужди, за нуждите на отбраната и на сигурността, както и за съвместно ползване между тях. Всяка следваща актуализация разширява обхвата на честотите, предоставени за граждански нужди.

Утвърдени бяха от министъра на транспорта и съобщенията и Принципи на Националния номерационен план, според които планът се разработва и управлява от ДКД (сега КРС). Държавната комисия по далекосъобщенията разработи и прие Правила за разпределение на Националния номерационен план и процедури по първично предоставяне, резервиране и отнемане на номерационен капацитет.

Министерският съвет утвърди Меморандум за разбирателство между Република България, Република Гърция и Република Кипър за съвместно ползване на спътник на позиция 1.2° западно на геостационарната орбита за радио- и телевизионно разпръскване.

Оценяване на съответствието

В областта на оценяване на съответствието действа Законът за техническите изисквания към продуктите, на чието основание и на основание на Решение на МС до края на 2002 г. предстои разработването и влизането в сила на наредба за съществените изисквания към радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства и оценяване на съответствието им. С тази наредба ще се въведе Директива 99/5/EC.

В сила са Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието за електромагнитна съвместимост, въвеждаща Директива 89/336/EEC, и Наредбата за маркировката за съответствие със съществените изисквания към продуктите. Тези документи са насочени към свободното пускане на пазара на радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства.

Цени и такси

През 1998 г. МС прие Методика за регулиране на цените на обикновената телефонна услуга и линиите под наем, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа на "БТК" - ЕАД.

През 2001 г. МС промени тарифите за таксите, които се събират от ДКД (КРС), с което таксите бяха приведени в съответствие с динамиката на далекосъобщителния пазар и в частност беше опростен начинът на формиране на таксите за радио- и телевизионна дейност и за професионални/частни подвижни мрежи (PMR).

Разработените до момента подзаконови нормативни актове уреждат някои от най-важните въпроси на регулирането на далекосъобщителния пазар. Заслужава да се отбележи и необходимостта от ускоряване темповете на създаване на другите подзаконови и нормативни актове, регулиращи процесите на либерализация.

Необходимо е да се разработят и приемат съответно:

• нова наредба за конкретните далекосъобщителни дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, регистриране по обща лицензия и свободен режим;

• наредби за процедурните правила и техническите параметри на различните видове радиослужби;

• наредба за съществените изисквания към радиосъоръжения и крайни устройства за далекосъобщения и оценяване на тяхното съответствие, въвеждаща Директива 99/5/ЕС;

• наредба за радиосъоръжения с малък обсег на действие;

• общи лицензии за далекосъобщителни дейности, произтичащи от изменението на ЗД (ДВ, бр. 112 от 2001 г.);

• нова тарифа за таксите, съответстваща на промените на ЗД;

• актуализация на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър за по-нататъшното му хармонизиране с Радиорегламента на МСД и с Европейската таблица за разпределение на честотите.

Освен това ще бъдат разработени и съответните подзаконови нормативни актове, формиращи регулаторните рамки за взаимното свързване, предоставянето на линии под наем, всеобщо предлаганата услуга и механизмите за нейното финансиране.

През 2002 г. ще се направи подробен преглед на законодателната рамка, като се предвижда приемането на нов закон за далекосъобщенията (или ЗИД на ЗД) във връзка с пълната либерализация в сектора след 31 декември 2002 г.

4. Управление на ограничените ресурси

4.1. Управление на радиочестотния спектър

Институциите, отговарящи за политиката по управление на радиочестотния спектър, се ръководят преди всичко от икономически, законово-административни и технически съображения.

Основните икономически съображения са:

• ефективно използване на радиочестотния спектър;

• предоставяне за ползване на честоти и честотни ленти на пазарен принцип;

• насърчаване на конкуренцията;

• осигуряване на финансови постъпления за държавния бюджет.

По-важните законово-административни съображения са:

• прозрачност за заинтересуваните страни;

• предсказуемост на управлението на радиочестотния спектър, гаранции от законово-административна гледна точка;

• решаване на проблемите, породени от изменение на вече предоставените за ползване честоти и честотни ленти.

Съображенията от техническа гледна точка са:

• ефективно използване на радиочестотния спектър от техническа гледна точка, използване на честоти и честотни ленти в по-високите обхвати, по-ефективни технологии за съвместно използване на радиочестотния спектър, по-ефективно използване на широчината на честотните ленти спрямо изискванията за защита от смущения;

• съвместно използване на радиочестотния спектър;

• точни технически критерии от гледна точка на електромагнитната съвместимост.

Държавната политика на стратегическо планиране и разпределение на радиочестотния спектър за използването му за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях, се провежда от СНРЧС. Предвид глобализацията на използването на радиочестотния спектър и услугите в прерогативите на СНРЧС е хармонизирането на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти с това на страните - членки на СЕРТ, страните - членки на НATO, и Радиорегламента на МСД.

По силата на своите правомощия СНРЧС разработва и периодично предлага на МС за утвърждаване актуализиран Национален план за разпределение на радиочестотния спектър.

Във връзка с непрекъснатото развитие на използването на радиочестотния спектър, въвеждането на нови системи и технологии в областта на далекосъобщенията и хармонизирането му с Радиорегламента на МСД СНРЧС актуализира Националния план за разпределение на радиочестотния спектър в частта му от 10 до 105 GHz в съответствие с разпределението на СЕРТ, а за честотния обхват от 105 до 400 GHz - в съответствие с това на МСД, и частично от 9 kHz до 10 GHz - по предложение на заинтересуваните ведомства. Бяха освободени допълнителни честотни ленти в честотните обхвати 900 MHz и 1800 MHz за GSM оператори и бяха разпределени честоти за нуждите на различните радиосистеми - ТЕТRA, DECT, Iridium, Globalstar. Направен е план-график за поетапно освобождаване на честотни ленти, който предвижда пълно освобождаване на честотните ленти за GSM мрежи в честотен обхват 900 MHz (2 ґ 25 MHz) до 2004 г. и в честотен обхват 1800 MHz (2 ґ 75 MHz) до края на 2003 г. В резултат на хармонизацията на Националния план за разпределение на радиочестотния спектър постепенно отпада нуждата от включване на името на Република България в бележки под черта към чл. S5 от Радиорегламента на МСД, което е показател, че разпределението на радиочестотите според Националния план за разпределение на радиочестотния спектър се доближава до това на СЕРТ и МСД.

В средата на 2001 г. Националният план за разпределение на радиочестотния спектър бе актуализиран, като в честотен обхват от 9 kHz до 400 GHz бе хармонизиран с приетото в СЕРТ разпределение, съобразен с Радиорегламента на МСД и с решенията, резолюциите и препоръките на Световната радиокомуникационна конференция (WRC-2000). В края на 2001 г. бяха освободени радиочестотни ленти от 2 ґ 2 MHz за нуждите на TETRA Emergency за района на Свиленград, а до края на 2002 г. се предвижда да бъдат освободени същите за района на София. Предвижда се до края на 2003 г. осигуряването на 2 ґ 2 MHz за нуждите на TETRA Emergency за територията на цялата страна. Предстои освобождаване на допълнителни честотни ленти за граждански нужди в честотния обхват 400 MHz.

Комисията за регулиране на съобщенията разработва политиката за управление и управлява разпределения за граждански нужди радиочестотен спектър, координира радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди с цел осигуряване безопасността на въздухоплаването и корабоплаването, контролира вноса, производството и разпространението на предавателни радиосъоръжения чрез оценяване на тяхното съответствие със съществените им изисквания.

Конвергенцията на съществуващите безжични далекосъобщителни услуги към глобални далекосъобщителни услуги е главна цел на операторите, ползвателите и производителите. За постигане на тази цел абсолютно условие е използването на един и същ хармонизиран радиочестотен спектър във всички страни. С особена важност това се отнася за универсалните мобилни телекомуникационни системи (UMTS), известни като мобилни телекомуникации от трето поколение. На Световната радиокомуникационна конференция (WRC-2000) се постигна пълен консенсус относно определянето на честотните ленти за земната и спътниковата компонента за нуждите на третото поколение мобилни мрежи. От страна на СНРЧС са направени първите стъпки относно определянето на свободните ленти и се изготвя стратегия за освобождаване на необходимите честотни ленти за нуждите на универсалните мобилни телекомуникационни системи (UMTS). Предвижда се освобождаване на честотен ресурс за 3-то поколение безжични мрежи до 1 юни 2003 г.

Следва да се предвиди изграждането на интегрирана автоматизирана система за управление на честотния спектър, която да се ползва съвместно от заинтересуваните институции.

4.2. Номериране, адресиране, наименуване

Едно от основните изисквания за осигуряване на конкурентен далекосъобщителен пазар е наличието на достатъчен номерационен капацитет и неговото ефективно разпределение.

Управлението на националния номерационен план се осъществява обективно, недискриминационно, равнопоставено, пропорционално, навременно и прозрачно.

Номерационният план (НП) и съответните номерационни обхвати трябва да предоставят достатъчен номерационен капацитет както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Планът трябва да е в състояние да посреща нарастването на потребностите на съществуващите далекосъобщителни услуги, бързо променящия се далекосъобщителен пазар, появата на нови и все още неизвестни услуги.

През 2001 г. регулаторният орган разработи и прие Правила за разпределение на Националния номерационен план и процедури по първично предоставяне, резервиране и отнемане на номерационен капацитет. С оглед на по-ефективното управление на Националния номерационен план беше създаден и Съгласувателен орган към ДКД (КРС). Това е значителен напредък в процеса на управление на националното номерационно пространство.

Осигуряването на достатъчен номерационен капацитет предполага да се вземе под внимание следното:

• редуциране броя на географските номерационни области с цел постигане на по-ефективно използване на общия наличен номерационен капацитет;

• хармонизиране на обхватите "1" и "01" чрез освобождаване и използване за достъп до нови далекосъобщителни оператори и специални информационни услуги;

• оставяне в резерв на най-малко една от първите значими цифри на националния (значимия) номер, позволяващ гъвкавост при бъдещи промени;

• номерационно разпределение, способстващо за ефективното използване на номерационното пространство и съдействащо за пазарното и технологичното развитие на далекосъобщителния сектор;

• максимално съответствие на номерационния план с европейските и международните препоръки, стандарти и договорености за номерацията.

За да бъде в състояние да задоволява нуждите на един напълно либерализиран пазар, НП трябва да претърпи реорганизация в дълбочина. Осъществяването на такава фундаментална реорганизация за мрежа, в която повече от 15 - 20 на сто от абонатите са аналогови, не е възможно без сериозни проблеми при предоставянето на услуги.

Предвижда се решенията, свързани с бъдещия вид, структура, детайли и процедури за прилагане на административните и техническите аспекти на промяната на НП, както и за осведомяване на обществеността да бъдат взети, когато пазарното и технологичното развитие достигнат нивото, необходимо за тяхното осъществяване.

На базата на прогнозирания темп на цифровизацията на мрежата може да се каже, че значителна промяна в НП е възможна към 2008 г. Независимо от това още през 2002 г. може да започне подготовка за промяна на НП, като първата стъпка е осигуряване на възможност за предварителен избор на далекосъобщителен оператор за всяко повикване в началото на 2003 г. и предварителен избор на далекосъобщителен оператор по подразбиране през 2005 г.

Въвеждане на преносимост на номерата може да бъде постигната при наличието на две условия: високо ниво на цифровизация на мрежите на основните далекосъобщителни оператори и реорганизация на Националния номерационен план.

Частично прилагане на географска преносимост на номерата може да бъде постигнато към 1 януари 2007 г., когато очакваното ниво на цифровизация на местните централи ще е между 50 - 55 на сто. За целта поне две години преди това прилагане е необходимо да се започнат сериозни функционални и технически промени.

Пълна преносимост на номерата може да се очаква към 1 януари 2009 г., макар че е много трудно да се прогнозират инвестициите и развитието на технологиите в една динамично развиваща се област като далекосъобщенията за предстоящите 8 години.

За момента още не съществува единно мнение по въпроса за преминаване към интегриран номерационен план за Европа, започващ с цифрата 3, тъй като това би довело до множество неудобства, свързани с редица промени в законодателството, трудности при реализацията и неудобства за потребителите. Ето защо въвеждането на Европейското телефонно номерационно пространство (ЕTNS) би било много по-подходящо с оглед на предоставянето на паневропейски услуги.

Засилва се тенденцията за хармонизация на номерационните схеми, като например кодовете за достъп за мобилни и персонални услуги да започват с цифрите 6 и 7. Предвижда се код 800, който се използва за безплатен телефон, и код 900, предназначен за обаждания с поделени разходи, да бъдат подсигурени с резерв за бъдещо използване в обхвата 80Х и 90Х. Всички тези въпроси ще бъдат обстойно разгледани в аспект на по-нататъшно развитие на Препоръка E.164 на ITU-T.

Международната корпорация за предоставяне за ползване на имена и адреси в Интернет (ICANN) и Европейската комисия активизират своята дейност върху установяването на справедливи и прозрачни действия в процеса на регистриране и управление на националните адресни пространства на Интернет. Това налага да се разработят адекватни мерки, с които да се осигури значително повишаване качеството на обслужване главно чрез гарантиране на лоялна конкуренция и равнопоставеност на всички участници в Интернет пазара в съответствие с изискванията на международните организации.

Подпомагането на потребителите при осъществяване на повиквания изисква вземане на решение за изготвяне на подходящи взаимно работещи схеми за наименуване и адресиране. Проучванията на такива универсални схеми и начините на набиране на имена от различни типове крайни устройства все още не е започнало, но предстои да се предприемат стъпки в тази посока.

В този контекст международните организации ITU, IETF и ICANN активно работят по въвеждането на протокола ENUM. Съкращението "ENUM" е възприето за този протокол, който осигурява интегрирането на международната номерационна система, определена с Препоръка Е.164 на ITU-T и Системата за имена на домейните в Интернет (DNS). Протоколът ENUM се използва за превръщането на номерата в имена на домейни и осъществяването на връзка със съответните IP адреси. По този начин всеки потребител, идентифициран с един телефонен номер, ще може да получава телефонни обаждания, факсове и електронна поща. Международната организация IETF предлага на МСД и на националните регулаторни органи да създадат оторизиран номерационен регистър.

Решенията, които ще бъдат взети в тази област, имат влияние върху процеса на либерализация и развитието на конкуренция в сектора. Ето защо е важно да се работи по отношение на достигане на обща политика в тази сфера, като се вземат под внимание:

• глобалната Интернет среда;

• избягването на нови пречки и проблеми, свързани с контрола на пазара в условията на конвергенция;

• нуждата от развитието на конкурентен пазар на всички нива чрез въвеждането на нови стандарти и технологии;

• възможните макро- и микроикономически последици от спирането на конкурентното развитие при DNS;

• фактът, че тази индустрия се намира изцяло в ръцете на частния сектор и размерът на участие на обществения сектор намалява непрекъснато.

В краткосрочен план се предвиждат следните дейности:

• хармонизиране на обхватите "1" и "01" с цел осигуряване на номерационен капацитет за нови далекосъобщителни оператори;

• гарантиране на услугата "избор на далекосъобщителен оператор за всяко едно повикване";

• разработване на мерки за осигуряване равнопоставеност на участниците в Интернет пазара.

В средносрочен план:

• осигуряване на възможност за предварителен избор на международен и междуселищен далекосъобщителен оператор;

• предвиждане на функционален подход за осъществяване преносимост на номера и започване на консултации с далекосъобщителните оператори за неговото осъществяване.

В дългосрочен план:

• разработване на технически решения, осигуряващи пълната преносимост на номерата;

• разработване на универсални, взаимно работещи схеми за наименуване и адресиране.

5. Развитие на мобилните мрежи и услуги

5.1. NMT

Мобилните съобщения продължават да са една от най-динамично развиващите се области в сектор далекосъобщения.

В Република България аналоговата клетъчна мобилна мрежа (NMT-450i) е достигнала максимума на своето развитие и не се наблюдава нарастване на потреблението и броя на абонатите. Освен това предоставеният честотен ресурс за една такава аналогова мрежа не позволява да се увеличи броят на абонатите й. Предвижда се търсенето на възможности за постепенно и паралелно въвеждане на цифрови технологии в съществуващата мрежа на аналоговия клетъчен оператор при защита на интересите на потребителите и с цел да се осъвремени мрежата, като в относително малкия наличен честотен ресурс ще може да се увеличи броят на абонатите. Такива технологични възможности се предлагат и разискват в Работна група 8F (Working Party 8F) на МСД и в Препоръка ITU-R M.1457 на МСД. Възможно е и използването на изградената мрежа на съществуващия аналогов мобилен оператор за преобразуването му в 3-ти GSM оператор.

5.2. GSM

В Република България в момента действат две цифрови клетъчни GSM мрежи, ползващи едновременно радиочестотните обхвати 900MHz и 1800MHz. Осигурява се равностоен честотен ресурс за изграждане и на трета GSM мрежа. Изготвен е план-график за осигуряване на допълнителен честотен ресурс до 2003 г. за нуждите на GSM мрежите. Той предвижда пълно освобождаване на честотните ленти (2 ґ 25 MHz + 2 ґ 10MHz) в радиочестотен обхват 900MHz и пълно освобождаване на честотните ленти (2 ґ 75MHz) в радиочестотен обхват 1800MHz. Това ще осигури възможности за разширяване на услугите, предлагани от операторите, като предоставяният им честотен ресурс включва честотни ленти и от двата обхвата.

5.3. TFTS и TRTS

Телефонната система за връзка с въздушни обекти (TFTS) не търпи развитие, въпреки че честотните ленти за ползване на територията на Република България са определени. Спадът в нейната популярност и в европейски мащаб се дължи на късите въздушни разстояния в Европа и по-бързото развитие на спътниковите системи за подобни цели, които освен това имат покритие и върху моретата и океаните.

До момента у нас няма явна потребност и не е проявяван интерес от страна на далекосъобщителните оператори към въвеждане на Пътнотранспортните телематични системи (TRTS), но ще продължава да се следи развитието им в Европа. Евентуално развитие би могло да се очаква само в дългосрочен план.

5.4. TETRA, DECT, BLUETOOTH и мрежи за персонално повикване

Засега в Република България са създадени условия (честотен ресурс 2 ґ 3 MHz и регулаторна рамка) за развитие на европейския стандарт за подвижна радиомрежа TETRA за граждански нужди (TETRA Civil). В края на 2001 г. са освободени честоти (2 ґ 2MHz) и за варианта на системата за аварийни приложения (TETRA Emergency). От двата варианта на системата - TETRA Еmergency и TETRA Civil, по-голям интерес се очаква към втория, който е и за регионални приложения.

В сравнение с 1998 г. броят на операторите на мрежи за персонално повикване по стандарта POGSAG намалява. Имайки предвид, че мрежите за персонално повикване се изместват от навлизането на услугата SMS в клетъчните GSM мрежи, може да се очаква, че и в Република България те няма да получат развитие, а още по-малко системата ERMES, като за нея все още не е осигурен честотен ресурс за пускането й в действие. Използването на стандарта RDS за изграждане на мрежи за персонално повикване няма да търпи развитие.

След провеждането на изследвания за съвместимост, изпълнение на пилотни проекти и освобождаване на честотен обхват 1880 - 1900 MHz са създадени условия за навлизане на цифровите безшнурови телефонни системи (DECT) в Република България. Използването им и за телефонизиране на слабо населени райони във варианта за безжичен абонатен достъп (WLL) ще се разширява, като до 31 декември 2002 г. ще се извършва само от "БТК" - ЕАД, в съответствие с монопола й. От 2003 г. се очаква тази технология да е един от основните подходи за либерализация на локалния достъп.

Технологията Bluetooth, замислена първоначално като средство за премахване на свързващите кабели между устройствата в офиса, предлага и възможности за предаване на данни със скорост до 700kbit/s в радиус на действие от около 10m. Съществува и конкурентна технология, позната под името Спецификация 802.11b за безжични радиомрежи (Wireless LAN), която предлага още по-високи скорости на данните (10Mb/s). Те позволяват псевдомобилен обмен на данни, в смисъл че на потребителите се предоставя възможност за високоскоростна връзка с Интернет в райони с висока концентрация на бизнесабонати - аерогари, железопътни гари, хотели и др. Тези технологии разширяват възможностите на операторите за предлагане на нови услуги на далекосъобщителния пазар.

5.5. Мрежи 2.5G

В своя стремеж да преустроят своите мрежи с цел въвеждане на протоколи за използване на Интернет приложения и услуги с помощта на мобилни телефони съществуващите цифрови мобилни оператори могат да се доближат до комерсиалното стартиране на радиомрежите от 3-то поколение (3G), като "стъпят" върху междинни технологични платформи, които, образно казано, предлагат услуги от поколение 2.5G. Към тази междинна група от технологии спадат (във възходящ ред според възможните скорости на предаване на данните и съответните разходи за внедряване): високоскоростно предаване на данни с комутация на веригите (HSCSD), обща радиосистема с пакетна комутация (GPRS) и усъвършенствана GSM среда за данни (EDGE).

За 2.5G технологиите може да се обобщи, че те посредством хардуерни или софтуерни модификации в съществуващите GSM мрежи, изискващи доста по-ниски финансови разходи от тези, необходими за разгръщане на мобилни мрежи от 3-то поколение, предлагат скорости за предаване на данните, съизмерими с тези на технологиите от 3-то поколение. Би трябвало да се има предвид, че до голяма степен HSCSD технологията вече се смята несъвременна и далекосъобщителните оператори преминават на GPRS технологията. Ако условията за въвеждане на UMTS не се забавят, операторите могат да не се възползват от EDGE технологията.

Би следвало да се очаква, че с разширяването на честотните ресурси на мобилните оператори съгласно план-графика за освобождаване на честотните ленти за GSM до 2004 г. те ще бъдат в състояние да предложат 2.5G услугите на българския далекосъобщителен пазар.

5.6. UMTS

Универсалните мобилни телекомуникационни системи (UMTS) в европейски мащаб продължават да се развиват, но първоначалният ентусиазъм и темп е намалял. Това е видимо най-вече при провеждането на търгове (по-рядко конкурси) за лицензиране на оператори на мобилни услуги от 3-то поколение (3G). Тръжните цени, които далекосъобщителните оператори са склонни да дават, са многократно по-малки от даваните през 2000 г. Това до голяма степен се дължи на високите необходими технологични разходи. В България още не са освободени основните честотни ленти (общо 230 MHz) за UMTS, за да се мисли за освобождаването на лентите за разширение (още 160 MHz). Това изоставане може да бъде преодоляно, като се направи график на поетапното освобождаване на честотни ленти за UMTS с няколко години напред. Като първа цел ще се търсят честотни блокове с минимум 2 ґ 10MHz в честотните ленти 1900 - 1980MHz и 2110 - 2170MHz. До средата на 2003 г. се очаква да е осигурен честотен ресурс с цел до средата на 2004 г. да бъдат лицензирани първите оператори. Ще продължи изучаването на чуждия опит и в средносрочен план ще се разработва регулаторната рамка и стандартизационната база.

6. Развитие на спътниковите съобщения в Република България

Спътниковите съобщения в Република България са либерализирани още през 1998 г., като в момента съществуват следните режими за лицензиране на спътниковите мрежи и станции:

• режим на индивидуална лицензия - изграждане, поддържане и използване на обществени или обособени далекосъобщителни мрежи от неподвижната спътникова радиослужба, използващи индивидуално определен радиочестотен спектър; използване на позиции на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения;

• режим на обща лицензия - използване на мрежи и станции от спътниковите служби за собствени нужди и ползващи радиочестотен спектър за общо ползване; предоставяне на обществена далекосъобщителна услуга - достъп до глобални спътникови системи;

• свободен режим - използване за собствени нужди на подвижни спътникови крайни устройства.

През периода 2000 - 2001 г. настъпиха структурни промени в някои от международните спътникови организации, използващи геостационарни спътници, с които Република България поддържа тясно сътрудничество. INTELSAT и EUTELSAT станаха частни компании, съответно INTELSAT Ltd. и EUTELSAT SA, докато INMARSAT още през 1999 г. стана частна компания.

В областта на спътниковите системи, използващи негеостационарни спътници, проектът на SKYBRIDGE за извеждане на 80 широколентови спътника не се реализира. GLOBALSTAR продължава изграждането на планираните около 50 земни станции за осигуряване на максималното покритие на земната повърхност от спътниците на системата. В този момент IRIDIUM не се използва за граждански цели, като до края на 2002 г. се очаква да предлага услуги и за граждански нужди. Плановете на TELEDESIC за пускане в експлоатация на спътникова мрежа се уточняват. В Националния честотен план на Република България е осигурен честотен ресурс за тези системи.

Като основни тенденции в развитието на спътниковите услуги могат да бъдат посочени конвергенцията на различните услуги с въвеждането на новите цифрови технологии, глобализацията на услугите и на пазара на радиосъоръжения за ползването им, както и нарастването на дела на комерсиалните приложения - резултат от либерализацията и засилващата се конкуренция за достъп до радиочестотния спектър и орбиталните ресурси. Акцентира се върху широколентовите приложения, по-голямата мощност на спътниците, по-широкото използване и по-бързия достъп до Интернет. Приоритетни са цифровите услуги чрез спътникови системи: услуги, комутируеми през обществената мрежа, услуги за частни мрежи, радио- и телевизионно разпръскване. Спътникови организации като INTELSAT, EUTELSAT и МОКС "Интерспутник" предлагат широка гама от услуги: TDMA, IDR, IBS, VSAT IBS, SCPC/DAMA, широколентов Интернет, DTH TV, BVSAT, EDP, Skyplex, DVP/IP, DAMA-STS, D-SAT, Open-Sky и др.

Българските лицензирани оператори използват техническите възможности и услуги на около десет спътникови оператори и спътникови организации, сред които INTELSAT, EUTELSAT, TELENOR и МОКС "Интерспутник", както за пренос "точка до точка" и разпространение на телевизионни и радиопрограми, така и за VSAT корпоративни мрежи и ефективен Интернет достъп чрез спътници на наклонена орбита (геостационарни спътници, излизащи от експлоатация), които предлагат капацитет за Интернет с намалени тарифи.

В развитието на пазара на услуги с използване на спътникови системи в частния сектор в Република България се очертава постепенно обособяване на големи частни оператори на земни станции, които през последните 7 - 8 години са натрупали опит, знания, измервателна апаратура, екип от специалисти, контакти с чуждестранни оператори, намерили своята ориентация в пазара на спътниковите съобщения.

В резултат на разработената Стратегия за развитие на спътниковите съобщения в Република България се предвиждат следните стъпки за реализацията й:

В краткосрочен план

Промени в ЗД:

• дефиниране на понятията "хармонизирани" и "нехармонизирани" честотни ленти и обхвати;

• привеждане на изискванията за международна координация и регистрация на честоти и честотни ленти на радиостанции в съответствие с Радиорегламента на МСД;

• прецизиране на разпоредбите, отнасящи се до условията за пускане на пазара и пускане в действие на радиосъоръжения, като се вземат предвид и изискванията на Закона за техническите изисквания към продуктите;

• създаване на разпоредби, регламентиращи задълженията на регулаторния орган да осигурява условия, свързани с електромагнитната съвместимост за изпълнение на далекосъобщителната дейност при издаването на индивидуални лицензии;

• добавяне на текстове за регистриране на всички оператори на спътникови системи, предоставящи услуги на територията на Република България.

Изменения и допълнения в подзаконовата нормативна база:

• изменение на Наредбата за лицензионните режими и на Тарифата за таксите, които се събират от КРС;

• разработване и приемане на наредба за издаване на индивидуални лицензии без конкурс и търг за далекосъобщителни мрежи от неподвижната спътникова радиослужба, използващи индивидуално определен радиочестотен спектър; с общи лицензии за мрежи и станции за собствени нужди, ползващи общ честотен ресурс, и за достъп до спътникови системи.

Промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър:

• хармонизиране с Радиорегламента на МСД и Европейската честотна таблица на използването за спътниковите служби на честотните обхвати: 1 GHz, 1.5 GHz, 2 GHz, 2.5 GHz, 14 GHz, 15 GHz, 19 GHz, 21 GHz и 29 GHz.

Присъединяване на Република България към решения на Комитета по електронни съобщения (EСC), препоръки на Международния съюз по далекосъобщения (ITU-R) и въвеждане на директиви на ЕС:

• присъединяване към Решения ERC/DEC(97)09, ERC/DEC(00)03, (00)04, (00)08, ERC/DEC(01)22 и (01)23;

• въвеждане на Директива 99/5/EC;

• присъединяване към Резолюция 94/C379/04 на Съвета на ЕС относно условията за достъп до ресурси в спътникови системи.

Дейности по използване на ресурса за Република България в честотните обхвати на международния план от Приложения S30/S30A на Радиорегламента на МСД:

• изпълнение на поетите ангажименти по Меморандума от 20 септември 2001 г. между Република България, Република Гърция и Република Кипър за общ спътник на позиция 1.2° западно на геостационарна орбита за радио- и телевизионно разпръскване с ресурсите от международните планове в радиослужбата за спътниково радиоразпръскване.

Стандартизация:

• разработване на терминологичен стандарт в областта на спътниковите съобщения;

• прилагане изискванията на Директива 99/5/EC към земни станции и крайни устройства в спътникови системи: в обхватите 6/4 GHz, 11/12/14/GHz и 20/30 GHz.

В средносрочен план

Изменение и допълнение в подзаконовата нормативна база:

• изменение на технически параметри на спътникови радиослужби в съответствие с решения на Световната радиокомуникационна конференция (WRC-03).

Промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър:

• осигуряване на по-добри условия за работа на спътникови служби в обхватите 1 - 1.6 GHz;

• актуализация в съответствие с решенията на Световната радиокомуникационна конференция през 2003 г. (WRC- 03).

Присъединяване на Република България към решения на Комитета по електронни съобщения (EСC), препоръки на МСД (ITU-R) и въвеждане на директиви на ЕС:

• проучване и вземане на решения за присъединяване към решения ERC/DEC(99)05, (99)06 и ERC/DEC(00)09;

• изготвяне на наредба за прилагане на Директива 94/46/EC за създаване на конкурентни условия на пазара на спътникови съоръжения и услуги;

• присъединяване към Решение № 710/97/EC на Европейския парламент за въвеждането на спътникови персонални далекосъобщителни услуги;

• присъединяване към основни препоръки на ITU-R във връзка с координацията на земни станции и качеството на спътниковия пренос: S.1062, S.1420, S.1424.

Дейности по използване на ресурса за Република България в честотните обхвати на международния план от приложения S30/S30A и S30B към Радиорегламента на МСД:

• изпълнение на проекта за общ спътник на геостационарна позиция 1.2° западно;

• проучване на възможностите за използване на ресурсите от извънплановата заявка за Република България от позиция 50.4° източно на геостационарната орбита съвместно с ресурсите на Република България за национална система в неподвижната спътникова радиослужба в честотните обхвати на международния план от Приложение S30B към Радиорегламента на МСД.

Стандартизация:

• прилагане на изискванията на Директива 99/5/EC към земни станции и крайни устройства в спътникови системи в обхватите 1.5/1.6/2/2.4 GHz;

• хармонизиране на стандарти за земни станции в морската и въздушната спътникова служба и за обратния канал в DVB-S система.

В дългосрочен план

Промени в Националния план за разпределение на радиочестотния спектър:

• актуализация в съответствие с решенията на Световната радиокомуникационна конференция през 2006 г. (WRC-06).

Дейности по използване на ресурса за Република България в честотните обхвати на международния план от Приложение S30B към Радиорегламента на МСД:

• реализация на националната система от неподвижната спътникова радиослужба на позиция 50.4 Е от геостационарната орбита.

Спътниковите системи ще играят все по-важна роля в глобалната информационна инфраструктура, като ще осигуряват бързи, лесни и икономични възможности за приобщаването ни в международното информационно пространство.

7. Развитие на цифровото радио- и телевизионно разпръскване

7.1. Преход от аналогова към цифрова телевизия в Република България

В Европа през последните години се отделя значително внимание на развитието и внедряването на цифровото телевизионно разпръскване по наземен, спътников и кабелен път. Базирайки се на системите DVB-Т, DVB-S, DVB-C, които използват стандарта MPEG-2, от 1998 г. насам се осъществяват цифрови телевизионни предавания - най-напред във Великобритания, а сега почти в цяла Европа. През 2003 г. се очаква 1/3 от 248 млн. домакинства в Европа да приемат цифрови телевизионни програми, като процентът на наземното, спътниковото и кабелното приемане варира значително за отделните страни с общ превес на спътниковото приемане.

В България пазарът на цифровото наземно, кабелно и спътниково радио- и телевизионно разпръскване е либерализиран. През 2001 г. беше проведен конкурс за наземно цифрово телевизионно разпръскване по системата DVB-T за района на София. Действащият Национален план за разпределение на радиочестотния спектър определя разрешените честотни обхвати за спътниково и наземно телевизионно разпръскване. Не са необходими промени в правната регулаторна рамка, но е необходимо да се разширят честотните ленти за цифрово наземно телевизионно разпръскване. Наличният честотен ресурс е недостатъчен за осигуряване изграждането на цифровата мрежа за наземно телевизионно разпръскване. Необходимо е да се освободят честотните телевизионни канали от 61 до 69 и да се предоставят за нуждите на наземната цифрова телевизия. Развитието на националните цифрови мрежи за телевизионно разпръскване следва да бъде като комбинация от едночестотни мрежи, формиращи многочестотна мрежа. Паралелно ще се излъчват едни и същи програми - аналогови и цифрови - с тенденция в зависимост от икономическото състояние на потребителите да се премине изцяло към цифрови програми. Във връзка с това се планира телевизионните приемници да бъдат от комбиниран тип - аналогови и цифрови.

Понастоящем всички български програми, които се разпространяват чрез съобщителни спътници, са цифрови. Това означава, че преходът към цифрово разпръскване на телевизионни програми чрез спътник е осъществен. При наземното телевизионно разпръскване, както и в кабелните разпределителни мрежи се разпространяват само аналогови програми. Следва да се предложат на пазара у нас цифрови приемни устройства за наземно и кабелно цифрово телевизионно разпръскване на приемливи цени.

В резултат на разработената Стратегия на прехода от аналогова към цифрова телевизия в Република България се предвиждат следните стъпки:

В краткосрочен план:

• изграждане на мрежа за наземно цифрово телевизионно разпръскване по система DVB-T в района на София;

• начален стадий по въвеждане на кабелно цифрово телевизионно разпръскване по системата DVB-C;

• въвеждане като БДС на европейските стандарти EN 300 472, EN 300 801, EN 301 192.

В средносрочен план:

• въвеждане като БДС на европейските стандарти EN 300 468, EN 300 473, EN 301 701;

• участие в конференцията на МСД за определяне на критериите за честотно планиране, с които ще се препланира Стокхолмският честотен план от 1961 г., с цел координираното въвеждане на цифрова телевизия в Европа;

• нарастване на кабелното и наземното цифрово телевизионно разпръскване.

В дългосрочен план:

• въвеждане като БДС на Eвропейския стандарт EN 301 210 и стандартите ISO/IEC 13818-3, ISO/IEC 13818-4 и ISO/IEC 13818-5 на Международната организация по стандартизация (ISO);

• разработване на национален план за мрежи за цифрова телевизия от смесен тип, с който да се участва в конференцията на МСД през 2005 г. за препланиране на Стокхолмския честотен план от 1961 г., с цел координираното въвеждане на цифрова телевизия в Европа;

• цялостно преминаване от аналогово към цифрово наземно телевизионно разпръскване през 2015 г.

7.2. Преход от аналогово към цифрово радио в Република България

През последните години се отделя значително внимание на развитието и внедряването на цифровото радиоразпръскване по наземен, спътников и кабелен път. Стремежът е да се внедри единна система за цифрово радиоразпръскване DAB, разработена по проекта Еврика 147. Общо в Западна Европа са обхванати над 180 милиона потенциални потребители на системата DAB, като за периода 1987 - 1999 г. са инвестирани около 500 млн. евро за развитието на тези системи. Работи се усилено и по изгражаднето на други системи за цифрово радиоразпръскване, като DRM (цифрово радиоразпръскване на къси, средни и дълги вълни), цифрово радиоразпръскване по Интернет и UMTS мрежите. Съществени усилия са положени за разработването и внедряването в редовно производство на радиоприемници, работещи по стандартите на DAB, които вече са на европейския пазар.

Системата за цифрово радиоразпръскване DAB позволява да се предават както звукови сигнали, така и данни, текстове, фигури и дори видеоизображения. Спектърът на възможните приложения е изключително широк - прогноза за времето, насочваща информация за коли на пожарната и на бърза помощ, пътна и туристическа информация и др. Цифровото радиоразпръскване в обхвата под 30 MHz (DRM) е в стадий на експериментиране в европейските страни. Може да се очаква, че то ще отмени изискването за преминаване към SSB в късовълновите предаватели до 2012 г. Понастоящем не е известно европейските страни да са преминали на цифрово наземно радиоразпръскване на къси, средни и дълги вълни. В нашата страна също не се препоръчва прекъсването на аналоговото радиоразпръскване на къси, средни и дълги вълни, преди да се премине към цифрово, поради наличието на голям брой действащи аналогови радиоприемници.

В момента цифрово радиоразпръскване по системите DAB или DRM не се осъществява в страната. Действащият Национален план за разпределение на радиочестотния спектър регламентира разрешените честотни обхвати за спътниково и наземно радиоразпръскване. Не са необходими промени в правната регулаторна рамка. Пазарът на цифровото радиоразпръскване е либерализиран както наземно, така и спътниково. До момента не е издадена лицензия за осъществяването на този вид далекосъобщителна дейност. Цифровите технологии се използват при формирането на радиопрограми на българските радиооператори, като излъчването им се осъществява по аналогов път.

В областта на цифровото радиоразпръскване усилията следва да се насочат както за развитие на излъчване по системата DAB в честотните обхвати VHF (176 - 230 MHz) и L (1452 - 1467.5 MHz) съгласно блоковото разпределение за Република България от Висбаденската конференция, така и по системата DRM в честотните обхвати на средни и къси вълни. Развитието на националните мрежи за разпръскване следва да бъде комбинация от едночестотни мрежи, формиращи многочестотна мрежа. Необходимо е да се уточни в бъдеще кои ретранслатори (на ниво местна мрежа) ще се включат в едночестотната мрежа към мощен предавател. Счита се, че радиоприемниците могат да бъдат от комбиниран тип, позволяващи приемането както на цифрови, така и на аналогови радиопрограми.

В резултат на разработената Стратегия на прехода от аналогово към цифрово радио в Република България се предвиждат следните стъпки:

В краткосрочен план:

• ще се започне подготовка за излъчване на цифрови наземни радиопрограми по системите DAB-T;

• въвеждане като БДС на международните стандарти ETS (EN) 300 384 и ISO/IEC 13818-7.

В средносрочен план:

• въвеждане като БДС на европейските стандарти ETS (EN) 300 401 и ETS (EN) 300 799;

• подготовка на национален план за разпределение на мултиплексите за цифрово наземно радиоразпръскване по точки на излъчване и по територия според блоковото разпределение на Висбаденската конференция и Техническите параметри на планиране на конференцията в Майнц.

В дългосрочен план:

• изграждане и пускане в експлоатация на местни и национални мрежи за цифрово наземно радиоразпръскване по системата DAB-T с тенденции към пълна цифровизация на наземното радиоразпръскване около 2015 г.;

• подготовка за излъчване на цифрови радиопрограми по системата DRM;

• цялостно преминаване на мрежата под 30 MHz към единен стандарт за цифрово радиоразпръскване DRM в периода 2015 - 2020 г.

Развитието и внедряването на цифровото телевизионно и радиоразпръскване в повечето европейски страни и в световен мащаб недвусмислено показва, че Република България също трябва да положи необходимите усилия за приобщаването към този процес. Разпространението и приемането в цифров вид на видео- и аудиоинформация, както и данни, разкрива принципно нови възможности за получаване и ползване на информация в реален мащаб на времето (или с допустимо закъснение), в това число широк спектър от мултимедийни услуги, интерактивност, услуги по заявки и др.

8. Осигуряване на всеобщо предлаганата услуга

В условията на пълна либерализация на пазара основен проблем остава осигуряването на всеобщо предлаганата услуга.

Първа стъпка в тази насока е определянето на нейния обхват в зависимост от политическите, икономическите и техническите условия в страната.

Определеният в ЗД обхват на всеобщо предлаганата услуга у нас е съобразен с изискванията на европейските директиви. Необходимо е при бъдещото преразглеждане на обхвата на всеобщо предлаганата услуга да се вземат предвид и динамичните промени в областта на информационните и комуникационните технологии и процесите на конвергенция на мрежи и услуги.

Един от елементите на всеобщо предлаганата услуга е предоставянето на справочни услуги за телефонните номера на абонатите. В това отношение единствено "БТК" - ЕАД, има задължение по закон да ги осигурява. Съгласно европейските директиви обаче предоставянето на тази услуга се изисква от всички далекосъобщителни оператори на пазара. Тъй като този въпрос не е решен у нас, предстои да се регламентира законово начинът на осигуряване и поддържане на общите телефонни указатели, в които влизат и номерата на мобилните абонати.

Услугата осъществяване на връзка с помощта на оператор (телефонист/ка) не е включена в обхвата на всеобщо предлаганата услуга за разлика от справочните услуги. Естествено всеки далекосъобщителен оператор би трябвало да проявява търговски интерес към осигуряването на този тип услуга, но в случай че това не е ясно регламентирано, то може да доведе до повишаване цените на предоставяните услуги.

Пазарът на обществени телефони е либерализиран. Въпреки това основният далекосъобщителен оператор има задължение да осигурява обществени телефони като елемент от всеобщо предлаганата услуга. По отношение на осигуряването на безплатен достъп до услугите за спешна помощ чрез обществените телефонни апарати връзката трябва да се осъществява безплатно. Засега това изискване е спазено само от страна на системите обществени телефонни апарати, работещи с фонокарти.

За осигуряване на всеобщо предлаганата услуга на инвалиди и хора със специфични нужди е необходимо този въпрос да бъде разгледан по-обстойно, като се вземат предвид нуждите на инвалидите и възможностите за тяхното задоволяване. Тъй като въпросът е комплексен, нужно е той да бъде разгледан съвместно с всички заинтересувани институции.

Новите постановки в европейското законодателство са свързани с осигуряването на достъп до Интернет. Прилагането им в България налага ускоряване на цифровизацията на далекосъобщителната мрежа. Тъй като скоростта на предаване на данни по аналоговата телефонна мрежа е съизмерима с пропускателната способност на устройствата (dial-up модемите) на компютрите, поддържащи връзка с Интернет, качеството на връзката не е на желаното равнище. За момента достъпът до Интернет не влиза в обхвата на всеобщо предлаганата услуга.

Друг проблем, който изисква решение, е защитата на правата на потребителите и техните лични данни, което следва да се уреди законово.

Важна стъпка за осигуряване на всеобщо предлаганата услуга е разработването на правила и критерии за оценка на понятието "достъпност на цените". Въпреки че съществуващата в момента Методика за определяне на цените на обикновената телефонна услуга (съгласно измененията на ЗД - фиксираната гласова услуга) обвързва тези цени с брутния вътрешен продукт, тя би трябвало да бъде заменена с методики, съобразени с изискванията за регулиране на цените на определени услуги в условията на либерализиран пазар.

В момента съществуват специални социални пакети за потребители с ниски доходи, социални домове и болници, които са определени в действащите тарифи на "БТК" - ЕАД, но принципите на образуване на подобни тарифи следва да се регламентират законово.

Следва да се уредят законово правата на регулатора да налага на далекосъобщителните оператори да предоставят тарифни пакети, които се отличават от предоставяните при нормални търговски условия. Също така е необходимо да се уточнят правомощията на регулатора по отношение на контрола на определянето на цените на дребно (доколкото са разходоориентирани) на далекосъобщителни оператори със значително пазарно присъствие.

Друг основен момент е осигуряване финансирането на всеобщо предлаганата услуга. Имайки предвид условията за компенсирането й, залегнали в Директива 97/33/ЕС - само далекосъобщителни оператори, предоставящи гласова телефонна услуга, те могат да бъдат задължени да подпомагат предоставянето на всеобщо предлаганата услуга.

Възможните начини за компенсиране са чрез специализиран фонд или от държавни средства. След обстойно проучване на вариантите ще се прецени кой от тях е най-подходящ за прилагане в нашите условия.

От друга страна, разходите на далекосъобщителните оператори могат да се компенсират само в случай че операторът докаже, че има такива разходи, като компенсирането е само в частта на доказани загуби. За целта от всеки далекосъобщителен оператор се изисква да изчислява нетните разходи по предоставяне на всеобщо предлаганата услуга по методика, чиито принципи са определени от регулаторното тяло. Получените резултати подлежат на одит от регулатора.

Съществува възможност за определяне на повече от един далекосъобщителен оператор, което да осигурява всеобщо предлаганата услуга. За целта обаче предстои да се определят критериите, по които може да се направи изборът на оператора. В случай че при обявяването на конкурс или търг, както се предвижда в европейското законодателство, не се яви кандидат, желаещ да предоставя всеобщо предлаганата услуга, това задължение се налага на далекосъобщителния оператор със значително пазарно присъствие.

За да могат потребителите да наблюдават и контролират своите разходи и да предотвратяват принудителното прекъсване на услугата, предвижда се да бъдат осигурени редица услуги от следния вид: детайлизирано таксуване; избирателна забрана за изходящи повиквания; услуги без заплащане; системи за предплащане; разсрочено плащане на таксата за включване и неплатени сметки. Част от тези специфични възможности се предлагат и в момента, но останалите зависят изцяло от степента на цифровизация на мрежата, поради което засега не могат да се налагат като задължения.

Достъпът до публикувана информация относно всеобщо предлаганата услуга е много съществен. Общите условия на договора на "БТК" - ЕАД, с потребителите съдържат част от информацията, посочена в европейските директиви, но те би трябвало да бъдат преработени с оглед осигуряване на максимална прозрачност във взаимоотношенията между далекосъобщителния оператор и потребителите.

Следва да се реши и въпросът с въвеждането на единния европейски номер за спешни повиквания. Чисто технически проблем за осигуряването на достъп до номер 112 няма. Проблемът произтича от необходимостта за нормативно уреждане на институционалните, техническите и финансовите въпроси, свързани с въвеждането на номера.

В краткосрочен план предстои да се извърши:

• установяване на начин за определяне обхвата на всеобщо предлаганата услуга;

• изготвяне на общи телефонни указатели за абонатите на всички мрежи;

• осигуряване на безплатен достъп до услугите за спешна помощ чрез жетонни обществени телефонни апарати;

• законово регламентиране на защитата на личните данни в съобщенията.

В средносрочен план предстои да се извърши:

• разработване на правила и критерии за оценка на понятието "достъпност на цените";

• изготвяне на цялостна концепция за осигуряване на всеобщо предлаганата услуга на инвалиди и хора със специфични нужди;

• определяне на принципите за изчисляване на нетните разходи на далекосъобщителните оператори, имащи задължение да предоставят всеобщо предлаганата услуга;

• определяне на начините за финансиране;

• разработване на критериите за избор на далекосъобщителен оператор, осигуряващ всеобщо предлаганата услуга;

• въвеждане на единен европейски номер 112 чрез изграждане на национална система за спешни повиквания.

В дългосрочен план предстои да се извърши:

• осигуряване на детайлизирано таксуване и избирателна забрана за изходящи повиквания без заплащане, системи за предплащане, разсрочено плащане на таксата за включване и неплатените сметки;

• осигуряване преносимост на номерата.

9. Либерализация на далекосъобщителния пазар

Процесът на либерализация на далекосъобщителния пазар у нас започна от 1992 г. Той се основава на европейската политика и по-точно на препоръките на Директива 90/388/ЕЕС за конкуренция на пазарите на далекосъобщителните услуги и нейните по-нататъшни изменения, предвиждащи последователното отваряне на далекосъобщителния пазар. Либерализацията е един от процесите на провежданата структурна реформа в сектора. Тя има своята правна и регулаторна рамка, отразена в ЗД и в съществуващата подзаконова нормативна база на сектора. Либерализацията не е еднократен акт, а последователност от действия за постепенно въвеждане на съответните далекосъобщителни услуги.

В резултат на това към настоящия момент всички далекосъобщителни услуги освен фиксираната гласова услуга и линиите под наем са либерализирани.

В съответствие с политиката за либерализация, отразена в ЗД, и ангажиментите по преговорите за присъединяване по глава 19, след 31 декември 2002 г. у нас ще се въведе пълна либерализация на сектора, т. е. либерализацията ще обхване фиксираната гласова услуга, линиите под наем и презграничен пренос на глас в реално време. Въвеждането на пълна либерализация означава най-общо (по основните постановки на Директива 96/19/ЕС), че всяко лице (физическо или юридическо), ако има намерение да предоставя някаква услуга на пазара, има право да получи съответното разрешение според вида на услугата. Т. е. премахват се ограниченията за достъп до пазара, освен на основание на обективни, прозрачни, пропорционални и недискриминационни критерии, отнасящи се до ползването на ограничените ресурси. Отказ е допустим само при предварително публично известни условия, посочени в нормативен акт.

Реализирането на този последен етап на либерализация изисква значителна подготовка, тъй като се либерализира един традиционно монополен пазар. Практиката на европейските страни показва, че за целта е необходимо време повече от година и половина, обхващащо не само създаването на необходимата правна и регулаторна рамка, но и нейното обширно публично обсъждане, особено със съществуващите и новите участници на пазара, с потребителите на далекосъобщителни услуги, както и време за разработка на определени допълнителни правила и процедури, улесняващи практическото въвеждане на новата нормативна база.

9.1. Основни фактори и условия за пълна либерализация

Разширяването на конкуренцията в сектора се постига чрез:

• установяване на принципи за лицензионни режими на базата на балансирани права и задължения;

• липса на каквито и да е ограничения за достъп до пазара, освен на основание на обективни, прозрачни, пропорционални и недискриминационни критерии, отнасящи се до ползването на ограничените ресурси (честоти, номера, орбитални позиции и право на преминаване);

• ползване на обективни, прозрачни и недискриминационни процедури и критерии за оценка при търгове от страна на националния регулаторен орган;

• ефикасно управление на ограничените ресурси, за да се осигури безпристрастно третиране на различните участници на пазара.

Поддържане и развитие на всеобщо предлаганата услуга при либерализиран пазар в съответствие с принципи на прозрачност, пропорционалност и недискриминиране чрез:

• поставяне задължения на определени далекосъобщителни оператори за предоставяне на дефиниран минимален обхват далекосъобщителни услуги със специфицирано качество и на разумна цена;

• определяне на принципите за финансова компенсация на далекосъобщителните оператори, натоварени с тези задължения, поставяйки на първо място постигането на най-висока продуктивност при предоставяне на всеобщо предлагана услуга;

• определяне на принципите за изчисляване на нетните разходи и механизъм за разпределянето им между участниците на пазара под контрола на регулаторния орган.

Създаване на условия за осъществяване на повикванията между крайните потребители чрез специфично регулиране на взаимното свързване, като:

• на далекосъобщителните оператори се възлагат задължения в рамките на издадените им лицензии да допускат целесъобразни заявки за взаимно свързване по недискриминационен начин в съответствие със съществените изисквания;

• на определени далекосъобщителни оператори, в зависимост от големината им, позицията на пазара и състоянието на конкуренцията, се възлагат допълнителни задължения да публикуват по подходящ начин Рамковото предложение за взаимно свързване (RIO), както и да въведат подходяща система за разходоориентирано счетоводство (счетоводство на отделните разходи);

• създава се Ръководство за търговските преговори по Рамковото предложение за взаимно свързване, в което се посочват главните условия на преговорите;

• създава се възможност за всички участници да се отнасят до националния регулаторен орган за разрешаване на спорове по Споразумението за взаимно свързване, постигнато в резултат на преговорите (или по време на преговорите, търговски и/или технически);

• създава се възможност КРС като последна инстанция да налага взаимно свързване с цел защита на съществени национални интереси в съответствие с принципите на пропорционалността.

Проблеми в развитието на процеса на либерализация

Необходимо е да се дава приоритет на режима за издаване на разрешения чрез обща лицензия спрямо режима чрез индивидуална лицензия за по-голяма част от далекосъобщителните дейности. Така например у нас е необходимо:

• да се намалява броят на дейностите, подлежащи на индивидуално лицензиране, да се опростяват процедурите при получаване на лицензии, да се намаляват лицензионните такси с оглед на тяхната разходоориентираност;

• да се подобрява обратната връзка чрез КРС относно пречките от правен и регулаторен характер след влизането в сила както на поредното изменение и допълнение на ЗД, така и при влизането в сила на подзаконови нормативни актове;

• да се осигурява по-продължително време за обществено обсъждане на правната и регулаторната рамка с участниците на пазара;

• да се засилва контролът от страна на националните регулатори за надзор на поведението на участниците в далекосъобщителния пазар.

Условия за въвеждане на пълна либерализация

Въвеждането на пълна либерализация на пазара налага предприемането на законодателни мерки за поощряване навлизането на нови участници и поддържането на лоялна конкуренция чрез:

• прилагане на директиви 90/388/ЕЕС, 94/46/ЕС, 95/51ЕС, 96/2/ЕС;

• спазване насоките на ЕС за конкурентната политика в далекосъобщенията, допълнени с правилата за споразумения за достъп;

• установяване и спазване на споразуменията за взаимно свързване;

• ясни условия за достъп до инфраструктурите на далекосъобщителните оператори, конкуриращи се на пазара;

• установени схеми за финансиране на всеобщо предлаганата услуга;

• нормативно уточнен достъп до правата за преминаване през държавни и общински земи;

• правно уреждане на общата собственост върху различните мрежи и съвместното предоставяне на мрежи и услуги.

Едно от условията за въвеждане на пълната либерализация се свежда до прилагане на изискванията, произтичащи от Директива 96/19/ЕС, чието изпълнение е необходимо за осигуряване на напълно свободен пазар, както и гаранция за сигурност по отношение на националното законодателство и по отношение на правата и задълженията на участниците на пазара в условията на либерализирана далекосъобщителна среда.

Либерализация на гласовата услуга

В ЕС освен понятието "обществена фиксирана гласова телефонна услуга" се въведе и понятието "обществени фиксирани мрежови функции", които се дефинират като пренос, и ако се налага - комутация, на глас, съобщения и сигнали по далекосъобщителна мрежа. Такива могат да бъдат например мрежови услуги за взаимно свързване, които се предоставят на други мрежови далекосъобщителни оператори, за да дадат възможност повикванията и свързаните с тях функции да преминават през взаимно свързаните мрежи, или продажба на основни мрежови функции, които се продават на клиенти като крайни потребители или доставчици на услуги.

Далекосъобщителните оператори могат да бъдат оператори на мрежи и оператори на услуги (доставчици на услуги). Операторите на мрежи се дефинират като оператори, които монтират, управляват и експлоатират техни собствени (фиксирани или безжични) далекосъобщителни преносни мрежи за предоставяне на обществени гласови услуги или обществени мрежови услуги. Доставчиците на услуги се дефинират като оператори, които предоставят далекосъобщителни услуги, използващи предимно мрежи на трети лица. Те могат да управляват, експлоатират и контролират нает капацитет. Тези дефиниции могат да се различават от приетите в националните законодателства - например в някои законодателства далекосъобщителните оператори на услуги се занимават само с дейности по препродажба, докато в други те могат да експлоатират нает капацитет.

Въвеждането на пълна либерализация на далекосъобщенията у нас ще следва в голяма степен опита на европейските държави в тази насока, но ще се имат предвид и някои национални особености - например не напълно осъвременена инфраструктура на фиксираната далекосъобщителна мрежа, както и ниското потребление на услуги от страна на домашните абонати.

Въвеждането на пълната либерализация е свързано с предоставянето на:

• гласова телефонна услуга - селищна, междуселищна и международна;

• обществени фиксирани мрежови услуги (напр. взаимно свързване, достъп до мрежата, наети линии).

Тези услуги ще могат да се предоставят в национален и регионален обхват, както и в отделно населено място, след като бъдат законово регламентирани.

В краткосрочен план се предвижда:

• усъвършенстване на правната и регулаторната рамка на сектора за условията на напълно либерализиран пазар на базата на Директива 96/19/ЕС;

• изясняване на въпросите, свързани с тези условия - лицензиране, номерация, задължения на SMP оператори на мрежи и услуги и други, като се обръща основно внимание на либерализацията на гласовата телефонна услуга.

В средносрочен план съгласно Националната програма за възприемане на достиженията на правото на ЕС се предвижда:

• определяне на регулаторната рамка за така наречената "последна миля", т. е. достъпа до абонатните линии (LLU);

• осигуряване стабилност на регулаторната рамка, като доусъвършенствания са възможни на базата на обществено обсъждане на всеки случай, за който се окаже, че не е достатъчно изяснен в правната рамка.

В дългосрочен план пазарът ще се следи и анализира с цел премахване на пречките за развитие на конкуренцията.

9.2. Лицензиране

Лицензирането има за цел да следва посоката на по-нататъшното облекчаване на режима за издаване на разрешения, без да се намалява ефикасността на контрола и наблюдението на пазара.

Общата регулаторна рамка у нас за издаване на лицензии за далекосъобщителни дейности следва регулаторната рамка, очертана от ЕС в Директива 97/13/ЕС.

Основните принципи на лицензирането в условията на пълна либерализация се свеждат до:

• премахване на ограниченията за броя на участниците на пазара освен в случаите на използване на ограничен ресурс;

• даване приоритет на режима за издаване на разрешения чрез обща лицензия спрямо режима чрез индивидуална лицензия;

• дефиниране на принципи, процедури и документи, свързани с лицензирането, включително установяване на процедура "one-stop-shopping";

В сега действащата Наредба за определяне на далекосъобщителните дейности, подлежащи на индивидуално лицензиране, регистриране по обща лицензия и свободен режим индивидуалните лицензии имат превес. Причината е в ранния стадий на саморегулирането и не напълно действащите механизми на конкуренцията.

Постановките, очертаващи бъдещата насока на лицензионните режими за далекосъбщителни дейности, са:

• опростяване на правилата и условията за издаване на лицензии;

• обхващане на всички електронни съобщителни мрежи и услуги, независимо дали са обществени или не;

• договаряне за презграничното взаимно свързване на обществените съобщителни мрежи;

• осигуряване на прозрачност при предоставянето за ползване на ограничени ресурси.

Конвергенцията на различните електронни съобщителни мрежи и услуги и използваните в тях технологии изисква система за издаване на разрешения, която да обхване по един и същи начин всички сравними услуги независимо от технологията, която се ползва.

Така например кабелен оператор може да предоставя едновременно и електронна съобщителна услуга, като пренасяне и разпространение на телевизионни сигнали и други услуги, необхванати от Директива 95/51/ЕС - например предлагане на услуги за музикални или телевизионни програми, и следователно на този оператор могат да се наложат допълнителни задължения като доставчик или предложител на услуги. Изискването за прозрачност предполага предложителите на услуги, потребителите и другите заинтересувани страни да получават лесен достъп до всякаква информация относно правата, условията, процедурите, таксите и решенията, отнасящи се до предоставянето на електронни съобщителни услуги.

9.3. Оператори със значително пазарно присъствие (SMP)

Понятието "значително пазарно присъствие" (значително влияние върху пазара) се съдържа в Директива 97/33/ЕС. По-долу са дадени основните постановки от европейското законодателство, които трябва по подходящ начин да намерят отражение в ЗД и в подзаконовите нормативни актове, като се отчита обстоятелството, че досега не е могло да се натрупа опит с работа в условия на напълно либерализиран далекосъобщителен пазар.

Определението за значително пазарно присъствие е валидно, когато:

• даден далекосъобщителен оператор има значително пазарно присъствие, ако самостоятелно или съвместно с други той се ползва от позицията на икономическа сила, изразяваща се във възможността да следва поведение до съществена степен независимо от конкуренти, купувачи и потребители;

• даден далекосъобщителен оператор има значително пазарно присъствие на определен пазар; може да се предполага, че той има значително влияние върху пазара и за тясно свързани пазари, когато връзките между двата пазара са такива, че да позволят пазарното влияние върху единия пазар да се отразява като предимство на другия пазар, като при това влиянието на оператора върху пазара се засилва.

Основен въпрос е определянето на пазарите на продукти и услуги в далекосъобщенията. За целта националните регулаторни органи извършват анализи на пазарите на продукти и услуги съгласно публикуваното през март 2001 г. от ЕК "Ръководство за анализи на пазара с цел изчисляване на значителното пазарно присъствие", което ще бъде използвано и при определяне на пазарите у нас. В ръководството са определени принципите, които се очаква да бъдат следвани от националните регулаторни органи при извършване на оценка дали конкуренцията на даден пазар е ефективна и при оценка за наличие на значително пазарно присъствие. Тези ръководни принципи засягат и проблемите на новопоявяващите се пазари, където фактически изглежда, че лидерът на пазара има съществен пазарен дял, но не би следвало да бъде обект на неподходящи задължения. Анализите на всеки пазар, извършени от националните регулаторни органи, се публикуват. Към тези анализи напълно съпричастни са и националните органи по конкуренция.

На базата на извършен анализ в съответствие с ръководството националните регулаторни органи се произнасят дали пазарът в определен географски райони е действително конкурентен. Когато националните регулаторни органи решат, че:

• пазарът е действително конкурентен, те не налагат специфични за сектора задължения; ако такива специфични за сектора задължения съществуват, те премахват задълженията спрямо далекосъобщителните оператори в този конкретен пазар; на страните, засегнати от тази отмяна на задължения, ще се дава съответен период за реакция;

• пазарът не е действително конкурентен в определен географски район, те налагат специфичните за сектора задължения или продължават да поддържат тези задължения, ако те съществуват.

При определянето на конкурентните сили на даден пазар се извършва и оценка на ценовото поведение на производители, далекосъобщителни оператори и потребители - основен критерий за дефиниране на конкурентния пазар. Спазват се два основни принципа:

• възможност за взаимозаменяемост от гледна точка на потреблението;

• гъвкавост в заменяемостта на продуктите от гледна точка на предлагането.

От гледна точка на търсенето на потребление се прави преценка доколко потребителите са в състояние да заменят едни продукти или услуги с други.

От гледна точка на предлагането се преценява съществуват ли конкуренти, които могат да предложат алтернативен продукт или услуга, и ако съществуват такива, до каква степен могат да бъдат избегнати допълнителните разходи във връзка с навлизането на пазара.

При определянето на оператор със значително пазарно присъствие пазарът се разглежда в два аспекта по отношение на услуга и на териториален обхват:

• пазар за далекосъобщителни услуги: фиксирани телефонни услуги, мобилни телефонни услуги, предоставяне на линии под наем, осигуряване на взаимно свързване и други;

• области на далекосъобщителните пазари: национална, регионална и за населено място.

В рамките на ЕС се приема, че даден далекосъобщителен оператор има значително пазарно присъствие, ако притежава повече от 25 на сто от съответния далекосъобщителен пазар в географския район, в който е оторизиран да работи. Националните регулаторни органи могат да решат, че оператор с дял от пазара по-малък от 25 на сто от съответния пазар има значително пазарно присъствие, а оператор с дял от пазара, по-голям от 25 на сто от съответния пазар, няма значително пазарно присъствие.

При вземане на решението се имат предвид следните критерии:

• способността на далекосъобщителния оператор да оказва въздействие върху условията на пазара;

• оборотът му в сравнение с големината на

пазара;

• контролът върху достъпа до крайните потребители;

• достъпът до финансови ресурси;

• опитът при предоставяне на услуги на пазара.

Освен тези основни критерии са дефинирани и допълнителни критерии, отнасящи се до способността на далекосъобщителния оператор да оказва въздействие върху условията на пазара:

• брой на потребителите;

• степен на насищане на пазара;

• брой и размер на конкурентите;

• прагове за избиране или отказване от доставчик;

• прагове за преминаване от един доставчик към друг;

• степен на вертикална интеграция или диверсификация;

• ценови механизми на пазара.

Задълженията, налагани на далекосъобщителните оператори със значително пазарно присъствие, са определени в Директива 97/33/ЕС за достъп и взаимно свързване, Директива 98/10/ЕС за всеобщо предлаганата услуга и Директива 92/44/ЕЕС за линии под наем и по-конкретно:

• прозрачност;

• недискриминационност;

• разделно счетоводство;

• достъп до мрежовата инфраструктура;

• контрол върху цените, включително за разходоориентираност на цените и по отношение на системите за счетоводство.

У нас съгласно Закона за защита на конкуренцията (глава четвърта) господстващо е положението на далекосъобщителен оператор, който с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други оператори може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независим от своите конкуренти, доставчици или купувачи. Приема се, че един оператор има господстващо положение, ако притежава по-голям от 35 на сто дял от съответния пазар, освен ако са налице посочените по-горе изисквания.

Основавайки се на документите на ЕС и наличната в европейските страни практика:

В краткосрочен план се предвижда националният регулаторен орган да започне подготовка за разработване на "Методика за анализ на пазара и определяне на далекосъобщителни оператори със значително пазарно присъствие".

В средносрочен план е необходимо:

• да бъдат законово регламентирани конкретните задължения на далекосъобщителните оператори със значително пазарно присъствие;

• да се приеме "Методика за анализ на пазара и определяне на далекосъобщителни оператори със значително пазарно присъствие";

• да се установи съществуването на пазара на далекосъобщителни оператори със значително пазарно присъствие;

• да се осигурят условия за навлизане на пазара на нови далекосъобщителни оператори.

В дългосрочен план на базата на анализ на пазара да се спазват принципите за лоялна конкуренция.

9.4. Съвместно ползване на съоръжения

В процеса на либерализация и навлизане на нови участници на пазара се предвижда насърчаване на съвместното ползване на съоръжения от различни далекосъобщителни оператори в случаите, когато липсват технически възможности за самостоятелно ползване, поради необходимостта от опазване на околната среда, здравето и безопасността на хората или съобразяване с целите на териториалното устройство.

Договорите за съвместно разполагане и съвместно ползване на съоръжения по принцип са въпрос на търговски и технически договорености между съответните страни.

Националният регулаторен орган може да определя условия за съвместно ползване на съоръженията от далекосъобщителни оператори, както следва:

• да се дава достъп на трети лица до специфични мрежови елементи и/или възможности;

• да не се отнема достъп, който вече е даден;

• да се предоставя препродажба на определени услуги;

• да се дава открит достъп до техническите интерфейси, протоколи или други ключови технологии, които са задължително необходими за функционалното взаимодействие на услугите;

• да се предоставя възможност за съвместно разполагане на съоръжения или други форми на поделено ползване на възможности, включително поделено ползване на подземните канали, сгради или кули;

• да се предоставят определените услуги, необходими за осигуряване на функционално взаимодействие на услугите от край до край за потребителите, включително възможности за интелигентни мрежи или роуминг за мобилни мрежи;

• да се предоставя достъп до системи за оперативна поддръжка или други подобни софтуерни системи, необходими за осигуряване на лоялна конкуренция при предоставяне на услугите;

• да се свързват взаимно мрежи или мрежови възможности.

Националният регулаторен орган, когато определя условията за съвместно ползване, е необходимо да вземе предвид:

• техническата и икономическата целесъобразност от съвместното ползване на съоръжения;

• целесъобразността от предоставянето на предлагания достъп по отношение на наличния капацитет;

• началните инвестиции за изграждане на съоръженията и риска от влагането на тези инвестиции;

• необходимостта да се съхрани конкуренцията в дългосрочен аспект;

• защита на права върху интелектуалната собственост.

9.5. Достъп до далекосъобщителни мрежи и взаимно свързване между тях

Изграждането на конкурентен общоевропейски далекосъобщителен пазар е немислимо без въвеждането на общи хармонизирани принципи и условия за осигуряване на открит и ефективен достъп до далекосъобщителните мрежи.

Отвореност на мрежите (ONP)

Условията за отвореност на мрежите в съвременния либерализиран далекосъобщителeн пазар имат за цел да гарантират предоставянето на свободен и ефективен достъп до далекосъобщителни мрежи и услуги в съответствие с хармонизирани условия в рамките на ЕС по отношение на: технически интерфейси, включително дефиниране и използване на крайни точки на мрежата, когато това се налага; условия за използване; тарифни принципи и достъп до честоти и номера/адреси/имена, когато това се налага във връзка с обхвата, посочен в Директива 97/51/ЕС.

Във връзка с осигуряването на условията за отвореност на мрежите Директива 97/51/ЕС въведе изискването всички стандарти за хармонизирани технически интерфейси и/или характеристики на услуги, подходящи за осигуряването на отворени мрежи (ONP), да се публикуват и актуализират периодично.

Достъп до далекосъобщителни мрежи

В европейското законодателство "достъп" е общо понятие, обхващащо всички форми на достъп до далекосъобщителните мрежи и услуги, осигурявани на далекосъобщителните оператори или доставчиците на услуги, които ползват мрежите като транспортна среда. Взаимното свързване се третира като специфичен достъп, осигуряващ взаимното свързване (физическо и логическо) на две далекосъобщителни мрежи.

В проектодирективата за взаимно свързване "достъп" означава да се направят достъпни услугите на всеки друг оператор при определени условия чрез т. нар. доставчици на достъп. Това понятие обхваща например: достъп до мрежови елементи (точки за достъп до мрежата /access points/, Points of Presence) и свързаните с тях услуги, които могат да обхващат връзката с оборудване по жичен или безжичен начин; достъп до физическа инфраструктура, включително сгради, канали (за кабелните трасета) и др.; достъп до системи за софтуер, включващи операционни поддържащи системи (operational support SW systems); достъп до системи за транслация на номера или системи с подобна функционалност и др.

Линии под наем

Достъпът до далекосъобщителните мрежи може да се реализира и чрез линии под наем. Директива 92/44/ЕЕС продължава да е в сила и в условията на пълна либерализация.

Взаимно свързване

Взаимното свързване на далекосъобщителните мрежи се разглежда като един от ключовите фактори за осигуряване на отвореност на мрежите. При взаимното свързване се прилагат принципите за отвореност на мрежите - прозрачност, обективност, недискриминация, пропорционалност, като се дава приоритет на търговските споразумения между страните, взаимно свързващи мрежите си, в рамките на правила, установени от националния регулаторен орган.

Цел на Секторната политика по отношение на отвореността, достъпа до и взаимното свързване на далекосъобщителните мрежи е поощряване на тази дейност чрез мерки за създаване на достатъчна и стабилна регулаторна рамка, улесняваща и спомагаща за целесъобразния достъп до и взаимно свързване на далекосъобщителните мрежи. Това е един от начините за осигуряване на ефективна конкуренция между взаимно свързаните мрежи и създаване на подходящи условия за привличане на инвестиции.

Ефикасната система за взаимно свързване е предпоставка за всяко инвестиране, особено в условията на пълна либерализация на далекосъобщителния пазар.

Мерките за постигане на целта относно достъпа до и взаимното свързване се базират на стремеж към реално намаляване до минимум на бюрократичните бариери и са свързани с прилагане на необходимата подзаконова нормативна база и процедурите по нейното изпълнение, като например условия по осигуряване на достъп до и взаимно свързване, провеждане на преговори между участниците на търговска основа и сключване на договор (Agreement) на базата на Рамковото предложение за взаимно свързване (RIO), ефективно и бързо разрешаване на спорове, както и провеждане на надзор, ако това се налага. Така резултатът от изпълнението на тази цел ще бъде преди всичко в полза на потребителите, но и от полза за развитието на сектора в икономически план.

До момента на основание на ЗД съществува взаимно свързване между фиксираната обществена далекосъобщителна мрежа на "БТК" - ЕАД, с мрежите на мобилните оператори. Тези изисквания са заложени в лицензията на "БТК" - ЕАД.

В един конкурентен пазар достъпът до и взаимното свързване на мрежите се основават на принципа за търговско договаряне между съответните страни. Обаче редица фактори продължават и сега да държат в подчинение конкурентоспособността на пазара.

Както беше посочено, това е съществуването на предишния монополист, който дори и след въвеждането на пълната либерализация все още предоставя повечето връзки в положението на оператор със значително пазарно присъствие, отколкото който и да е негов конкурент.

В краткосрочен план основна задача, спомагаща за въвеждането на пълната либерализация, ще бъде разработването и приемането на наредба за условията и реда и за взаимно свързване, която да улесни предоставянето на нови услуги от новите участници на пазара на по-широк кръг потребители. Друга задача е разработването и приемането на наредба за условията и реда и за предоставяне на линии под наем в условията след 31 декември 2002 г.

Конкурентен абонатен достъп (Local loop unbundling - LLU)

В условията на пълна либерализация важен момент е възможността да се осигури достъп на повече далекосъобщителни оператори до абонатите, като за база се ползва развитата абонатна мрежа на бившия монополен далекосъобщителен оператор. Услугата се предоставя от далекосъобщителния оператор със значително пазарно присъствие (SMP) и се нарича Local loop unbundling. Съгласно Регламент № 32887/2000 на Европейския парламент и Съвета на ЕС конкурентен абонатен достъп е осигуряване на пълен или съвместен достъп до помещенията на абонатите чрез абонатната им линия, която е собственост на оператора със значително пазарно присъствие. Възможни са два начина на предоставяне на конкурентен абонатен достъп - пълен и съвместен достъп.

Предоставянето на конкурентен абонатен достъп дава възможност на новите далекосъобщителни оператори да предлагат на абонатите различни нови услуги чрез цифрови технологии, например чрез т. нар. xDSL (Digital Subscriber line) по съществуващата преносна среда чрез меден кабелен чифт. Ползват се няколко варианта xDSL (ADSL, SDSL, HDSL, VDSL). Възможен е също абонатен достъп чрез радиовръзка от помещението на абоната до базовата станция, част от мрежа PMP (Point to Multipoint), работеща в честотни обхват 2.6 GHz, 3.5 GHz, 26 GHz и др. Посоченият регламент определя условията за въвеждане на конкуренция в абонатния достъп. Съществен момент в този регламент е задължението на далекосъобщителния оператор със значително пазарно присъствие да предоставя достъп (пълен или съвместен) на други далекосъобщителни оператори, които желаят това, при същите условия и начин, по които те или техни дъщерни дружества предоставят тези услуги.

Далекосъобщителните оператори със значително пазарно присъствие са длъжни, след съгласуване с Националния регулаторен орган:

• да публикуват и актуализират Рамковото предложение за конкурентен абонатен достъп;

• да предоставят достъп до абонатната част на мрежата на цени, които са разходоориентирани.

Целта, която си поставя секторната политика относно предоставянето на конкурентен абонатен достъп, е:

В краткосрочен план да се регламентира в ЗД предоставянето на конкурентен абонатен достъп.

В средносрочен план да се разработи наредба за предоставяне на конкурентен абонатен достъп.

В дългосрочен план е желателно да продължи хармонизацията относно достъпа до и взаимното свързване на електронни съобщителни мрежи с отчитане на постановките, залегнали в съответната проектодиректива от Новата регулаторна рамка на ЕС.

Същественото в Новата регулаторна рамка на ЕС е, че тя се отнася до електронните съобщителни мрежи и тяхното взаимно свързване за предоставяне на електронни съобщителни услуги. Определението за електронни съобщителни мрежи и услуги е в голяма степен независимо от вида на бързо развиващите се технологии в сектора.

Мрежите, които се разглеждат в Новата регулаторна рамка, обхващат всички съобщителни мрежи, предоставящи обществено достъпни съобщителни услуги, като фиксирани и мобилни далекосъобщителни мрежи, кабелни телевизионни мрежи, мрежи, използвани за наземно радиоразпръскване, спътникови мрежи, Интернет мрежи, независимо дали се ползват за глас, факс, данни или образи. Мерките, предприети в тази проектодиректива, имат за цел създаване на рамка, стимулираща конкуриращи се мрежови инфраструктури и взаимодействие (interoperability) на услугите, предоставяни по тези инфраструктури, което е от полза за потребителите.

Правилата за достъп до и взаимно свързване на електронните съобщителни мрежи, включително на бъдещите широколентови мрежи, ще променят бизнесмоделите на всички компании, работещи в сектора, и посредством това ще се промени конкурентната динамика на бъдещото пазарно пространство. Следващата генерация съобщителни услуги - фиксирани и мобилни, все повече и повече ще се предоставят на базата на широколентова платформа или чрез преносни мрежи за доставка на мултимедийни услуги.

Новата широколентова среда ще бъде коренно различна от сегашния концентриран върху гласовата услуга пазар, основаващ се на пренос, използващ теснолентова технология.

9.6. Телеграфни и телексни мрежи и услуги

Телексни мрежи и услуги

През 1998 г. Конференцията на пълномощните представители на страните - членки на МСД, извърши проучване относно намаляващото използване на международните телексни услуги с цел:

• определяне на перспективите за продължаване използването на международните телексни услуги и приемане на решение кога биха могли да се заместят от други алтернативни решения, например IР-мрежи или други мрежи за данни;

• проучване на възможността за (временно) взаимодействие между телексните мрежи и други мрежи, в частност IР-мрежите.

Въз основа на проучването от МСД са приети следните решения и констатации:

• намалява се броят на клиентите и нивата на трафика;

• телексите се използват основно в градовете - във финансовите, правителствените среди и в бизнессредите;

• телексът има малък или никакъв достъп до другите видове услуги и мрежи; в същото време силно се предпочита електронната поща пред телексните услуги като избрана алтернативна услуга;

• телексната услуга не следва да се прекратява;

• в повече от 75 на сто от страните, където има нови участници на пазара, се използват възможните алтернативни услуги, като например електронната поща;

• необходимо е да се поддържа услугата най-малко през следващите 5 г.

Във връзка с това на последната Световна асамблея по стандартизация в далекосъобщенията през 2000 г. проучвателната група на ITU-T, която имаше отношение към телеграфните услуги, беше закрита и дейността беше прехвърлена към SG 7 "Мрежи за данни и далекосъобщения в отворени мрежи".

В Европа в момента се запазва тенденцията за използване на телекса предимно в радиомрежите. За целта има разработени съответни стандарти.

Телеграфна мрежа и услуги

Специално проучване за използването на телеграфните услуги на международно равнище не е правено. През последните години са създадени нови стандарти, свързани с телеграфията в областта на обмена на метеорологична и навигационна информация. Някои от тези стандарти са хармонизирани с Директива 99/5/ЕС, което предполага използването на телеграф и телекс и в бъдеще.

Телеграфните и телексните услуги се предоставят единствено от основния оператор за нуждите предимно на бизнеса. През последните 5 години се наблюдава непрекъснато намаляване на броя на телеграфните канали, телеграфните апарати и телеграфната плътност, но все още броят на абонатите е сравнително висок. При отворения международен пазар телексът е необходим там, където контрагентите на българските фирми, които са разположени извън страната, все още го използват.

В условията на пълна либерализация на далекосъобщителния пазар за граждански нужди у нас телексът и телеграфът би следвало да се използват, докато разходите за поддържането им не надхвърлят приходите от тяхната експлоатация. Това означава, че с по-нататъшната цифровизация на далекосъобщителната мрежа на "БТК" - ЕАД, с използването на електронния подпис в близките няколко години използването на телексната и телеграфната мрежа за обществени услуги постепенно ще намалява. Технологията обаче ще продължи да се използва за специални нужди.

10. Хармонизация на стандартите в далекосъобщенията

В областта на стандартизацията в момента у нас действат Законът за националната стандартизация и Законът за техническите изисквания към продуктите. Със Закона за националната стандартизация се въведе доброволността на стандартите и се направи голяма крачка към създаването в бъдеще на стандартизация, поставена на обществени начала. Националната програма за приемане на европейското законодателство включва приемането освен на европейските директиви и на хармонизираните с тях стандарти.

Днес стандартизацията се прилага във всички области на обществения живот. Тя е доброволен процес, основаващ се на консенсус между различни икономически и социално свързани субекти - производители, потребители, обществени институции, групи по интереси. Дейността се осъществява от независими органи, работещи на национално, европейско и международно равнище.

Целите на стандартизацията могат да се обобщят, както следва:

• подобряване качеството на стоките и услугите;

• подобряване качеството на живота - здравеопазване, безопасност и околна среда;

• ефективно използване на ресурси;

• подобряване условията на търговия.

Основните постановки при разработването на стандартите са:

• да осигуряват основа за оценяване на продукта, процеса или услугата най-вече по отношение на безопасността;

• да предлагат ясни технически критерии по правни въпроси и по договори;

• да са световно признати и използвани.

Либерализацията и глобализацията на далекосъобщенията, конвергенцията на технологиите, миграцията на мрежите към ATM и IP и стремежът към все по-голяма мобилност на далекосъобщенията водят до нарастване ролята на стандартизацията като техническа нормативна основа при регулиране и предоставяне на услуги в конкурентна среда. Въвеждането на стандарти за услуги, крайни и мрежови устройства и други улеснява търговските преговори между далекосъобщителните оператори и потребителите на достъп и услуги.

Европейските стандарти в областта на законово нерегулираната сфера (например вътрешните междублокови интерфейси на изделията) могат да се въвеждат като български и без превод (със заглавна страница на български език) чрез потвърждаване като български. Използването на европейските стандарти от сериите БДС EN ISO 9000 и БДС EN 45000, БДС EN ISO/IEC 17025 и въвеждането им от Държавната агенция по стандартизация и метрология като български (с превод) ще създаде възможност системите за сертификация у нас да се уеднаквят с европейските. Това ще осигури възможности при сключването на договори с ЕС за взаимно признаване на резултатите от оценяване съответствието на устройства и услуги в областта на далекосъобщенията с изискванията, залегнали в хармонизирани стандарти.

В краткосрочен план е необходимо да се въведат стандартите, свързани с прилагането на Директива 99/5/EC, отнасящи се до радиосъоръжения и крайни далекосъобщителни устройства, както и необходимите стандарти, свързани с изискванията за електрическа безопасност и електромагнитна съвместимост, като български хармонизирани стандарти. Предстои да се въведат като български стандартите за система PAL, както и стандартите, свързани с въвеждането на цифрова телевизия и цифрово радио. През този период следва да се въведат като български и европейските стандарти, имащи отношение и към други далекосъобщителни дейности, регламентирани със ЗД и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Преди влизането в сила на съответните подзаконови нормативни актове предстои да се въведат съответните стандарти.

В средносрочен план с отпадането на монопола на "БТК" - ЕАД, след 31 декември 2002 г. и с възможността за появата на други далекосъобщителни оператори, имащи отношение към гласовата телефония, е необходимо да се въведат хармонизираните европейски стандарти, свързани с директивите за предоставяне на отворени мрежи и имащи отношение към изисквания за аналогови и цифрови наети линии (Директива 92/44/ЕЕС), обществени телефонни мрежи (Директива 98/10/ЕС), услуги за данни с пакетна комутация (Препоръка 92/382/ЕС), ISDN (Препоръка 92/38/3ЕС), взаимно свързване на мрежи (Директива 97/33ЕС).

В дългосрочен план предстои да се въвеждат последователно стандарти на ETSI и препоръки на МСД, имащи отношение към съвременните далекосъобщителни технологии и услуги.

11. Защита на интересите на потребителите

Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия регулира защитата на интересите на потребителите, които се отнасят до всички сектори на икономиката, включително в далекосъобщителния сектор. Този закон регламентира изискванията във връзка със:

• правото на информация на потребителите;

• неравноправни клаузи в договорите с общи условия;

• право на рекламация;

• заблуждаваща и непочтена реклама.

Връзката между потребители, далекосъобщителните оператори и регулаторните органи е необходима с цел подобряване и усъвършенстване на качеството.

Либерализацията на далекосъобщителния сектор и растящата конкуренция и избор на далекосъобщителни услуги вървят паралелно със създаването на хармонизирана регулаторна рамка, която гарантира предоставянето на всеобщо предлаганата услуга.

Задълженията по осигуряването на всеобщо предлаганата услуга следва да се изпълняват по най-ефективния начин, като услугата се предоставя на потребителите на достъпни цени. Далекосъобщителните оператори на всеобщо предлаганата услуга следва да поддържат целостта на мрежата, както и непрекъснатостта на услугата и качеството й. Качеството и цените са ключови фактори при конкурентния пазар. Националните регулаторни органи трябва да са в състояние да контролират качеството на услугите, предоставяни от лицензираните далекосъобщителни оператори или от тези, на които са били възложени задължения по предоставянето на всеобщо предлаганата услуга.

Националните регулаторни органи трябва да стимулират открит и конкурентен пазар за електронни съобщителни мрежи и свързаните с тях възможности, които гарантират, че потребителите ще извлекат максимален ефект от съотношението качество/цена.

Развитието на далекосъобщенията се характеризира с ориентация към пазарна приложимост и обществено възприемане на предлаганите услуги. Въвеждането на нови технологии прави възможни нови приложения и стимулира постоянно растящите потребности от нови услуги. За да оцелява в условията на конкуренция и да запазва клиентите си, от далекосъобщителния оператор се очаква да предлага качествени услуги и обслужване на конкурентни цени.

В условията на либерализиран пазар наред с развитието на мрежите усилията следва да се насочат към потребителите на услуги чрез бърза реакция в променящите се условия, активна маркетингова политика и подобряване обслужването на клиентите в следните аспекти:

• разширяване номенклатурата на предоставяните услуги;

• предоставяне на услуги според специфичните нужди на сегменти на потребителския пазар - домашни абонати, малки и средни предприятия, бизнеспотребители и обществени потребители;

• провеждане на гъвкава тарифна политика;

• съобразяване с европейските стандарти за качеството на услугите;

• подобряване качеството на обслужване при взаимоотношенията с клиентите;

• модернизиране на услугите, предоставяни чрез оператор, хармонизиране на кратките номера за спешни повиквания от вида на 112, национални телефонни справки и т. н.

Защитата на интересите на потребителите на далекосъобщителни услуги следва да се разширява по начин, съответстващ на новите проекти на директиви на Европейската комисия.

12. Защита на личните данни в далекосъобщенията

В Република България е приет Закон за защита на личните данни, който е общ закон. В сектор далекосъобщения е необходимо създаването на специфична регулаторна рамка, отнасяща се до защита на личните данни на абонатите на далекосъобщителни мрежи, с която да се осигури еквивалентно ниво на защита на личните данни, както и правото на самостоятелност на личността. Следва да се регламентира работата с лични данни във връзка с предоставянето на услуги по обществени далекосъобщителни мрежи, особено чрез цифрови мрежи, а където е възможно - без големи икономически разходи, и за абонати на аналогови мрежи. По такъв начин националното законодателство ще се хармонизира с Директива 97/66/ЕС.

Необходимо е да се спазват следните принципи: данните да се обработват законосъобразно, да се спазват правата на абонатите, данните да се събират за специфичните си цели и да се използват по предназначение, да са адекватни и без излишък по отношение на целите, за които се събират, да са точни и актуални, да са във форма, позволяваща идентифицирането на лица за не повече време, отколкото е необходимо.

Необходимо е специфичната регулаторна рамка да обхваща:

• задължения за предприемане на съответните технически мерки за осигуряване защитеност на мрежи и услуги от страна на далекосъобщителните оператори и за информиране на потребителите на услуги при евентуални рискове за нарушаване на тази защитеност;

• гарантиране конфиденциалността на съобщенията и забрана за неразрешено подслушване или други форми на несанкциониран надзор от трети страни;

• ограничаване обхвата на обработката и времето за съхраняване на трафични данни и данни от таксуване, забрана за използване на трафичните данни за други цели освен за таксуване и даване право на избор на абонатите да получават обобщени или детайлизирани сметки;

• даване право на потребителя за предоставяне или ограничаване идентификацията на линията на викащия или на свързания, като за това не му се налага да заплаща допълнителна цена, както и достъп до блокирана такава информация при непредвидени обстоятелства и за проследяване на злоумишлени повиквания;

• гарантиране правото на мобилните абонати данните за местонахождението им да се обработват само при тяхно съгласие, като с прости средства те да могат да отказват обработването на такива данни за дадена връзка или предаване на съобщение;

• даване на права и средства на абонатите да отказват и съответно да връщат пренасочени към тяхната линия повиквания;

• даване право на потребителите личните им данни да не се включват в обществено достъпни печатни или електронни телефонни указатели или да бъде пропусната част от съответната информация, като за това не им се налага да заплащат допълнителна цена;

• даване право на потребителите да отказват непоискани от тях съобщения за директни маркетингови цели.

Изброените права и ограничения не трябва да влизат в противоречие с изискванията за националната сигурност и да препятстват законните мерки за борба с престъпността, тероризма и опазването на обществения ред.

13. Ценова политика

Ценовата политика е съществен елемент на секторната политика в далекосъобщенията, особено когато пазарната конкуренция е ограничена. Ценовата политика досега се определяше в зависимост от временните ограничения, свързани с установения държавен монопол по отношение на далекосъобщителни дейности, от една страна, и достигнатата степен на либерализация - от друга. В този смисъл целта на ценовата политика е: постепенно постигане на баланс между интересите на основните участници на развиващия се пазар - предлагащите услуги и техните потребители.

Тази цел се постига чрез регулиране цените на монополните далекосъобщителни услуги чрез механизъм за контрол на равнището на цените и при значително пазарно присъствие за дадена услуга с цел защита на интересите на потребителите.

Новите тенденции в ценовата политика се определят от практическото въвеждане на досега декларираните принципи и постановки:

• равнопоставеност на потребителите за достъп и ползване на всеобщо предлаганата услуга;

• постигане на разходоориентирани цени чрез постепенното им ребалансиране;

• ненамеса в пазарното поведение на далекосъобщителните оператори в условията на либерализирания пазар;

• развитие на сектора чрез инвестиране в нови технологии и услуги;

• разработване на подходяща регулаторна рамка и практическото й прилагане;

• изготвяне на методики и практически модели за определяне и разпределяне на разходите по услуги;

• разработване на справедливи от гледна точка на конкуренцията механизми за финансиране предоставянето на всеобщо предлаганата услуга;

• изготвяне на методики за определяне на разходите за взаимното свързване на мрежи;

• предоставяне на широка гама от информационни услуги с цел постигане прозрачност на цените на далекосъобщителните услуги и улесняване на потребителя в тарифните предложения на далекосъобщителни оператори - да се дава възможност за сравнение на различните тарифи и за контролиране на сметките.

Прилагането на конкретни мерки и механизми, които убедително да осигуряват справедлива и сигурна финансова възвръщаемост, е от особена важност в сектор далекосъобщения, изискващ значителни инвестиции. Инвестициите се извършват предимно от далекосъобщителните оператори в съответствие с търговските им интереси.

Регулиране на цените

За постигане на целесъобразен баланс между интересите на основните участници на пазара - далекосъобщителните оператори, от една страна, и потребителите - от друга, е въведено регулиране на цените и ценообразуването на далекосъобщителните услуги. То се осъществява чрез използването на подходящ механизъм за контрол, който:

• предотвратява злоупотребата със значително пазарно присъствие;

• предотвратява нелоялната конкуренция в отрасъла;

• защитава интересите на потребителите.

Регулирането на цените и ценообразуването на далекосъобщителните услуги се осъществява от Комисията по регулиране на съобщенията и от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Съществуват различни степени на регулиране съобразно пазарното положение на далекосъобщителните оператори:

Регулиране на цените и ценообразуването на далекосъобщителни услуги, предоставяни от оператори, които имат монополно положение на пазара по смисъла на Закона за защита на конкуренцията.

Във връзка с монопола на "БТК" - ЕАД, е разработена Методика за регулиране на цените на обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа на "БТК" - ЕАД, и за предоставяне на линии под наем при публично известни условия.

Регулирането на цените се извършва на базата на механизъм за контрол, изграден на принципа на "ценовата кошница" за определяне на пределно годишно нарастване на цените, като нарастването се определя в съответствие с индекса на потребителските цени и други фактори.

Индексът на изменение на цените в рамките на потребителските ценови кошници се определя в съответствие с индекса на потребителските цени и индекса на нарастване на брутния вътрешен продукт за съответния период.

Ценовият коригиращ фактор (ЦКФ) се разработва от КРС и се утвърждава от министъра на транспорта и съобщенията, като се отчитат:

• влиянието на икономическите промени върху изменението на годишните експлоатационни разходи на "БТК" - ЕАД, и рентабилността за периода;

• различията между утвърдения от КРС индекс на изменение на цените при последната им промяна и допустимата стойност, определена от условията на методиката.

Абонаментните такси на основния оператор, цените на селищните разговори и цените на международните разговори следва да са взаимно обусловени. Това налага ребалансиране на цените, което да се извършва поетапно.

При липса на ребалансирани тарифи към 2003 г. ще са налице две основни последици:

• запазване на високото търсене от страна на потребители, които биха могли да си позволят телефонен пост при съществуващите цени, но не биха могли да го направят при балансирани тарифи;

• поява на конкуренти, които ще предложат значително по-ниски цени от основния оператор за междуселищни и международни разговори, в резултат на което голяма част от клиентите ще започнат да ползват техните услуги едновременно със селищните разговори чрез основния оператор.

Необходимо е да се продължи курсът на тарифно ребалансиране при:

• приемлива норма на възвръщаемост;

• съобразяване на ценовите промени с икономическата ситуация в страната (равнище на инфлацията и икономически растеж);

• запазване на ценовите пакети за потребители с намалено потребление.

Основен проблем, който КРС предстои да реши до 2003 г., е определянето на начина и механизма за контрол на цените на основния далекосъобщителен оператор - "БТК" - ЕАД, след отпадането на монопола. Работата по проблема е приоритетна и е обвързана пряко с процеса на приватизацията на основния далекосъобщителен оператор.

Цени на далекосъобщителни услуги, които не се регулират от КРС

Цените на далекосъобщителните услуги, които не се регулират от КРС, се определят от далекосъобщителните оператори съобразно търсенето и предлагането на вътрешния пазар. Цените се публикуват от операторите в централен ежедневник.

Важна задача на КРС е да следи пазарните дялове на участниците на пазара и при установяване от КЗК на господстващо положение да осъществява регулиране на цените.

В краткосрочен план се очаква КРС да започне подготовка по:

• разработване на методика за регулиране на цените на оператори със значително пазарно присъствие;

• разработване на методика за определяне на цените на всеобщо предлаганата услуга и конкретните стойности на параметрите.

В средносрочен план е необходимо КРС да следи за спазването на механизма за контрол на цените на основния далекосъобщителен оператор - "БТК" - ЕАД, след отпадането на монопола.

14. Осигуряване на далекосъобщенията за нуждите на националната сигурност, отбраната на страната и при извънредни обстоятелства

Далекосъобщенията обслужват жизненоважни дейности на обществото, включително изпълняват функции по изграждането и поддържането на надеждни национални системи за предотвратяване и действие при кризи.

Системата за управление при кризи в държавата е в центъра на системата за националната сигурност.

Управлението в условия на кризи е част от държавното управление и е невъзможно без надеждна система за ранно предупреждение.

Високото качество на навременното приемане и предаване на информацията е следствие от качествата на далекосъобщителните мрежи.

Състоянието и развитието на далекосъобщителните мрежи трябва да отговаря на изискванията за устойчиво функциониране, като се създават условия и възможности за взаимно свързване на обособените мрежи на централната и териториалната администрация с обществените далекосъобщителни мрежи в страната.

Изискванията за задълженията на далекосъобщителните оператори в условия на извънредни обстоятелства, стихийни бедствия и аварии са формулирани в Закона за далекосъобщенията и в издадените лицензии на далекосъобщителните оператори и са съобразени с изискванията на ЕС.

Предоставянето на далекосъобщителни услуги в мирно време на държавните органи и институции, осигуряващи националната сигурност и отбраната, се извършва чрез договори със съответните далекосъобщителни оператори и в съответствие с акт на Министерския съвет за изискванията, свързани със сигурността и отбраната на страната.

Министърът на транспорта и съобщенията съгласувано с министъра на отбраната и с началника на Генералния щаб на Българската армия определя условията и реда за използване на далекосъобщителните мрежи при настъпване на извънредни обстоятелства, както и при стихийни бедствия и аварии, а законовата уредба на управлението за обезпечаване на далекосъобщения за националната сигурност и обществения ред в мирно време следва да се усъвършенства.

Планирането и организацията за използване на далекосъобщителната инфраструктура при извънредни обстоятелства се осъществяват съвместно от министъра на транспорта и съобщенията, министъра на отбраната и началника на Генералния щаб на Българската армия, както и с централни и териториални органи на изпълнителната власт и включва следните постановки:

• изграждане на ведомствени ситуационни центрове в МТС, МВР и МО, които са част от Националната система за действие при настъпване на кризисни ситуации, които ще бъдат свързани с подобните центрове от останалите ведомства и региони чрез оптичния кабел на държавната администрация и съществуващата далекосъобщителна мрежа на СП "Далекосъобщителни обекти";

• осигуряване на необходимите условия за навременен пренос на голям обем информация чрез по-нататъшната цифровизация на мрежата на СП "Далекосъобщителни обекти";

• ускоряване по-нататъшното изграждане на регионални ситуационни центрове в Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Горна Оряховица, Русе и Плевен; чрез тези центрове системата за управление ще е в състояние да поддържа постоянна готовност за ранно предупреждение, а така също да подава ежедневна информация за достигане на необходимата готовност и потенциал от материални и нематериални ресурси и тяхното ефективно използване за овладяване на възникнала кризисна ситуация;

• ускоряване по-нататъшното изграждане на спътникови комуникации, което ще позволи пълна автономност на мрежата;

• ускоряване по-нататъшното усъвършенстване на едно от най-важните изисквания към изгражданите системи за управление - изискването за криптографска защита на информацията;

• ускоряване въвеждането на единен програмен продукт на всички ведомствени ситуационни центрове.

Следва да се подобри осъществяването на непрекъснат контрол от специализираните органи на МТС за ефективното функциониране на мрежата.

15. Управление на държавната собственост и приватизация на "БТК" - ЕАД

На министъра на транспорта и съобщенията е предоставено правото да стопанисва и управлява публична и частна държавна собственост, както и да упражнява правата на едноличния собственик на капитал в едноличните търговски дружества, свързани със сектора.

Резултат от изпълнението на стратегическата цел за отделяне на държавата от управлението на търговските дружества е протичащият интензивен процес на:

• подобряване на пазарното поведение на "БТК" - ЕАД, във връзка с процеса на приватизацията й;

• насърчаване развитието на конкурентен далекосъобщителен пазар;

• приватизация в далекосъобщителния сектор при запазване на определен минимален дял;

• привличане на инвеститори с традиции и добра репутация в сектора.

Необходимо е осигуряването на законодателна рамка, която:

• да стимулира ефективна конкуренция;

• да създава механизми за ограничаване на произволна намеса в процеса на регулиране;

• да осигури условия за създаване на прозрачни механизми за ценообразуването на далекосъобщителните услуги;

• да създаде правила за осигуряване на открит и недискриминационен достъп до инфраструктурата;

• да разработи прозрачни и ясни механизми за финансиране на всеобщо предлаганата услуга.

Този процес е обвързан и с провеждането на постоянен следприватизационен контрол по отношение на новите собственици, касаещ поетите от тях задължения в приватизационните договори.

Приватизация на "БТК" - ЕАД

В процес на прилагане е одобрената от Народното събрание Стратегия за приватизация на "БТК" - ЕАД, съответстваща на новата обстановка в далекосъобщенията в международен и вътрешен план, и тече процедура за определяне на стратегически купувач на "БТК" - ЕАД, чрез конкурс.

16. Развитие на човешките ресурси

В условията на изграждане на информационно общество и поставяне основите на е-културата човешките ресурси, заети в далекосъобщенията, имат ключова роля за постигане целите на секторната политика.

Бързите изменения в далекосъобщителния и образователния сектор налагат нов поглед и особено внимание при планирането за създаване и поддържане на достатъчен контингент добре подготвени и разностранни специалисти. За тази цел е необходимо да се поддържа тясно взаимодействие между участниците на далекосъобщителния пазар, от една страна, и учебните заведения, подготвящи специалисти в областта на далекосъобщенията - от друга. Това налага обвързване и синхронизиране на целите и задачите, поставени в Секторната политика в далекосъобщенията и в Програмата за реализация на Националната образователна стратегия по информационни и комуникационни технологии.

Усилията ще бъдат насочени към:

• непрекъснато актуализиране на учебните програми в съответствие с развитието на технологиите и е-културата;

• поддържане на високоефективен и качествен учебен процес с цел придобиване на разностранни технически и маркетингови знания;

• подобряване на езиковата подготовка;

• включване в учебните планове на дисциплини по мениджмънт на съобщенията в корпоративна среда;

• задълбочени и актуални познания в областта на компютърните технологии и далекосъобщенията;

• разработване и предлагане на мултимедийните продукти за е-обучение, като по този начин се стимулира самостоятелната подготовка и се намаляват разходите по обучението на човешките ресурси;

• по-нататъшно изграждане на информационното общество.

За работещите в сектора изключително важно значение придобива необходимостта от:

• продължаващо и непрекъснато обучение в сферата на далекосъобщенията;

• обучение на държавните служители от административните структури, изпълняващи функции при подпомагане провеждането на политиката и регулирането в далекосъобщенията, в Института за публична администрация и европейска интеграция и в други обучаващи организации в съответствие с разработващата се стратегия за обучение на заетите в държавната администрация;

• създаване на водещи специалисти за внедряване и развитие на е-културата в държавните органи и далекосъобщителните оператори;

• широко използване на богатата гама квалификационни курсове, семинари, предлагани от МСД и други авторитетни международни и български организации;

• използване на възможностите, предоставяни от Виртуалния институт по обучение (VTI) на МСД;

• разработване на проект за регионален център за усъвършенстване (Centre of excellence) и търсене на възможности за финансиране на изграждането му.

Динамичното развитие и перспективите за преструктуриране на собствеността в сектора оказват влияние и върху структурата на заетостта. Във връзка с това ще продължи разработването на концепции за алтернативна заетост в далекосъобщенията и на справочник за подпомагане на заетите в далекосъобщенията, подлежащи на освобождаване, при търсене на работа. В тази област вече са извървени първите стъпки с финансиране на научно-приложни разработки по инициатива на МТС с такава тематика.

Положителна тенденция е навлизането в сектора на чужди инвестиции, които създават предпоставки за откриване на нови работни места. Това ще позволи пренасочването на работната сила, породено от преструктурирането на отрасъла, да се извърши максимално ефективно и социално оправдано.

Изключително внимание следва да се обърне на мотивирането на младите специалисти при подбора и задържането на висококвалифицирания персонал в далекосъобщенията с оглед на по-пълноценното им интегриране и реализация в сектора.

17. Научно-приложно обслужване

Дейността по научно-приложното обслужване на далекосъобщителния сектор придобива все по-голямо значение особено във връзка с извършваната реформа в сектора.

Научноизследователската и развойната дейност с приложен характер основно би следвало да се извършва от производителите на далекосъобщително оборудване, както и от операторите на далекосъобщителни мрежи и услуги, които са предимно частни, но държавата следва да създаде необходимите предпоставки за това.

Чрез създадената към министъра на транспорта и съобщенията Агенция "Развитие на съобщенията и на информационните и комуникационни технологии" се финансират далекосъобщителни проекти и научни изследвания с национално значение при спазване принципите на състезателност, прозрачност и равнопоставеност.

За засилване на връзката между икономиката и науката МТС изготвя ежегодни програми за изследователска и развойна дейност с приложен характер, които отразяват поставените цели пред националната икономика и целите на държавната политика в областта на далекосъобщенията.

Разработването на конкретните теми и проблеми, залегнали в тези програми, се извършва от различни изпълнители при спазване изискванията на Закона за обществените поръчки. Това са:

• институти като: Научноизследователският институт по съобщенията; Центърът за информационни технологии в съобщенията; Центърът за телематични услуги и др.;

• висшите учебни заведения;

• Българската академия на науките;

• смесени програмни колективи;

• търговски дружества, фондации и други, имащи отношение към конкретна тематика;

• чуждестранни търговски дружества, извършващи консултантска дейност.

В рамките на преструктурирането на сектора за потребностите на държавната политика и националната икономика е целесъобразно да се обсъди създаването на структура, като се отчитат възможностите на страната за финансирането й, която да извършва научно-приложно обслужване на далекосъобщителния сектор, да подпомага специализираната администрация на МТС при формулиране и разработване на специфичните проблеми на секторната политика, както и при изготвянето на програмите за изследователска и развойна дейност с приложен характер.

18. Инвестиционна политика

Нарастващата либерализация, конкуренцията и динамично развиващите се технологии на далекосъобщителния пазар изискват адекватна инвестиционна политика, водеща до реализация на стратегическата цел на далекосъобщителния сектор. Темпото и посоката на тази политика създават възможности и увереност в способността на обществените и обособените далекосъобщителни оператори да управляват технологии и да извършват промени.

Съгласно поетите ангажименти при преговорите с ЕС следва да нараства степента на цифровизация на далекосъобщителната мрежа през следващите години. В инвестиционния план на "БТК" - ЕАД, са заложени проекти за разширение на цифровата комутация на база EWSD и AXE централи. За изпълнението на тези проекти са предвидени и средства за разширяване на мрежите за абонатен достъп и интеграция с аналоговата мрежа. Предвижда се до изтичането на монополния период на "БТК" - ЕАД, за предоставяне на инфраструктурен капацитет да бъде доизградена цифровата преносна мрежа на страната на национално и транзитно равнище, както и мрежите на големите градове. Планирани са инвестиции в системи за широколентов достъп, като проектите включват интегрирани платформи както за теснолентови, така и за широколентови услуги на базата на хDSL технология по съществуващите симетрични кабели, както и оптични кабели там, където липсва съответната инфраструктура. Отчетен е големият потребителски интерес за цифрови наети линии 64 kbit/s, 128 kbit/s до 2 Мb/s и Frame Relay и се работи по разширяване на мрежата за наети цифрови канали.

В областта на информационните технологии, прилагани от "БТК" - ЕАД, се предвиждат инвестиции, които отразяват необходимостта от реализация на новия подход при проектирането на мрежите - конвергенция на технологии и услуги. Този подход се изразява в разработване и реализиране на архитектурата на Новата генерация мрежи (NGN) като реална алтернатива на традиционните телефонни услуги.

Държавата полага приоритетно усилия за създаване на условия за инвестиране в новите технологии и нови видове услуги.

В краткосрочен план в правната и регулаторната рамка, отнасяща се до сектора, следва да се направи анализ на бариерите за инвестиране и ще се подготви план за поетапното им премахване. Държавата ще продължи да инвестира както в развитието на основния далекосъобщителен оператор, като реинвестира част от своите дивиденти и евентуални приходи от продажбата на акции, така и в развитието на далекосъобщителните мрежи на държавното управление, отбраната и сигурността.

19. Европейска и евроатлантическа интеграция и международно сътрудничество

19.1. Европейска и евроатлантическа интеграция

Присъединяването на страната към ЕС е една от консенсусните цели на обществото. За максимално съдействие за постигането на тази цел чрез секторната политика се търси баланс между изискванията на ЕС към правната и регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, от една страна, и възможностите на администрацията и сектора за реализацията й, от друга страна, към дадения момент и в близкото бъдеще.

Съществен успех за развитието на сектор далекосъобщения е затварянето (съгласно преговорните процедури затварянето на дадена глава е временно) на глава 19 "Телекомуникации и информационни технологии" в резултат на проведените преговори и поетите сериозни ангажименти за развитие на далекосъобщителния пазар и хармонизация на българското с европейското законодателство (приложение № 2).

Следва да се обърне изключително внимание на процеса на изпълнение на ангажиментите на страната, произтичащи от преговорния процес.

След като e взела политическо решение за присъединяване към НАТО, Република България трябва да продължава да предприема мерки за усъвършенстване на съобщителната си инфраструктура, така че да се осигурява оперативна съвместимост в областта на далекосъобщенията със страните - членки на НАТО.

19.2. Международно сътрудничество

В областта на далекосъобщенията Република България членува в Международния съюз по далекосъобщения (ITU), в Европейската конференция за пощи и далекосъобщения (СЕРТ) и в Комитета за планиране на гражданските комуникации в НАТО (ССРС) във формат ПзМ/ЕАСП (Партньорство за мир/Евроатлантически съвет за партньорство). Български институции членуват и в Европейския институт за стандарти в далекосъобщенията (ETSI). Членуването в тези организации и активното участие в дейността им е принос на страната към създаването на общоевропейски стандарти.

България е член на Съвета на МСД (мандат до 2002 г.) - ръководния орган на Съюза. Българските експерти дават своя професионален принос в работните и проучвателните екипи, разработващи документи, свързани с формирането и провеждането на политиката на МСД в областта на стандартизацията и с развитието на съобщенията, като отчитат националните интереси.

Участието и дейността в работните органи на СЕРТ позволява, от една страна, на българските експерти да дадат своя принос при създаването на общоевропейските норми и препоръки, както и при хармонизирането на националната политика и регулирането в областта на далекосъобщенията в съответствие с изискванията на европейското законодателство.

Активното участие на страната в междуправителствените спътникови организации EUTELSAT, ИНТЕРСПУТНИК и INTELSAT и в международните организации като INMARSAT разширява възможностите на страната да влияе върху дейността им и да получава дивиденти в качеството си на акционер в новосъздадените акционерни дружества към тях, както и да ползва предоставяните от тях спътникови услуги.

В краткосрочен план следва да се активизира участието на представители на Република България в изследователските групи на МСД и особено в тези, които са свързани с регулирането на тарифите и разплащанията между различните далекосъобщителни оператори, с разработването, разпределянето и управлението на ограничените ресурси - честотни и номерационни, с организирането и провеждането на Световната конференция на върха на информационното общество, която ще се проведе през 2003 и 2005 г. под егидата на генералния секретар на ООН. Едновременно с това с преструктурирането на СЕРТ и МСД, свързано с динамичното навлизане на информационните технологии и с изграждането на глобалното информационно общество, и свързаните с тях социални, политически и икономически аспекти, се налага активизиране на международното сътрудничество и партньорство, както и обмен на опит с европейските администрации в областта на политиката и регулирането на далекосъобщенията. Това диктува и необходимостта от непрекъснат процес на хармонизиране на националната политика с общоевропейската. Следва да се вземе участие в подготовката и работата на Световната радиокомуникационна конференция през 2003 г., където ще се разглеждат основни въпроси, свързани с разпределението на радиочестотния спектър.

В средносрочен и дългосрочен план следва да се активизира участието на представители на страната в различните форуми, свързани с проблемни въпроси и с развитието на нови технологии, за мобилни далекосъобщения - 3G (трето поколение мобилни връзки), за цифрова телевизия и цифрово радио.

Въпросите на развитието на далекосъобщенията заемат важно място и в отношенията с балканските държави. В двустранните договорености ще залегнат постановки, регламентиращи съгласуване на базата на общоевропейските договорености, при необходимост, на документи, засягащи общите интереси, като:

• методики за измерване на трансгранични замърсявания;

• процедури за координиране параметрите на станции от радиоразпръсквателната, неподвижната, неподвижната спътникова и подвижната радиослужба;

• процедури за съгласуване на националните честотни планове за ефективно използване на радиочестотния спектър от различните видове радиослужби.

Успешното прилагане на Секторната политика в далекосъобщенията ще спомогне за подобряване качеството на живота на нашето общество.

Приложение № 1 към Секторната политика

Списък на използваните съкращения

ADSL	Asymmetric Digital Subscribers Line	Несиметрични цифрови абонатни линии
AXE		Тип телефонна централа, производство на Ericsson
BVSAT	Broadband VSAT	Широколентова VSAT технология
CEPT	Conference Europeenne des Postes	Европейска конференция по пощи и далекосъобщения
	et Telecommunications
DAB	Digital Audio Broadcasting	Цифрово звуково разпръскване
DAB-T	Digital Audio Broadcasting Terrestrial	Цифрово звуково земно разпръскване
D-SAT	DAMA Satellite Services	Eutelsat DAMA услуги през спътник
DAMA	Demand Assignment Multiple Access	Колективен достъп по заявка
DAMA-STS	DAMA Suitcase Terminal Service	Eutelsat услуга за малки с размер на куфар преносими
		терминали, известни под името АRCANET
DECT	Digital European Cordless	Европейски стандарт за цифрови
	Telecommunications	безшнурови далекосъобщения
DNS	Domain Name System	Система за имена на домейните
DRM	Digital Radio Mondial	Цифрово радио на къси, средни и дълги вълни
DSL	Digital Subscribers Line	Цифрова абонатна линия
DTH	Direct-to-home	Радиоразпръскване на сигнали от спътник (видео, аудио,
		данни, Интернет), приемани непосредствено с малки
		приемни станции при дома на абоната
DVB-C	Digital Video Broadcasting - Cable	Цифрово телевизионно разпръскване - кабелно
DVB-S	Digital Video Broadcasting - Satellite	Цифрово телевизионно разпръскване - спътниково
DVB-T	Digital Video Broadcasting - Terrestrial	Цифрово телевизионно разпръскване - наземно
DVP/IP	Digital Video Package/IP	Цифров видеопакет по Интернет протокол
EC	European Commission	Европейска комисия
ECC	Electronic Communications Committee	Комитет за електронни съобщения
EDGE	Enhanced Data GSM Environment	Усъвършенствана GSM среда за данни
EDP		Вид спътникова услуга
ЕN	European Norm	Европейски стандарт
ENUM		Съкращение за протокола, интегриращ международната
		номерационна система, определена с Препоръка Е.164
		на ITU-Т, с препоръка на DNS
ERMES	European Radio Message System	Европейски стандарт за система за персонално повикване
ERC	European Radiocommunication Committee	Eвропейски радиокомитет
ETNS	European Telephony Numbering Space	Европейско телефонно номерационно пространство
ETS	European Telecommunications Standard	Европейски далекосъобщителен стандарт
ETSI	European Telecommunication	Европейски институт по стандартизация в
		Standardization Institute
EWSD		Модел телефонни централи - производство на Siemens
GPRS	General Packet Radio System	Обща радиосистема с пакетна комутация
GSM	Global System Mobile	Глобална система за мобилни комуникации
HDSL	High Speed Digital Subscribers Line	Високоскоростна цифрова абонатна линия
HSCSD	High-Speed Circuit-Switched Data	Високоскоростно предаване на данни с комутация
		на веригите
IBS	Intelsat Business Services	Дефинирана от Intelsat услуга за пренос на данни
ICANN	Internet Corporation for	Интернет корпорация за присвояване на имена и номера
		Assigned Names and Numbers
IDR	Intermediate Data Rate	Технология за високоскоростно предаване на данни
		чрез спътник
IEC	International Electrotechnical Commission	Международна електротехническа комисия
IETF	Internet Engineering Task Force	Специална група за Интернет инженеринг
IP	Internet Protocol	Интернет протокол
ISO	International Standartisation Organisation	Международна организация по стандартизация
ITU	International Telecommunication Union	Международен съюз по далекосъобщения
ITU-R	International Telecommunication Union	Международен съюз по далекосъобщения
		Radiocommunications Sector
ITU-T	International Telecommunication Union	Международен съюз по далекосъобщения
		Telecommunication Standardization Sector
LAN	Local Area Network	Локална компютърна мрежа
LLU	Local Loop Unbundling	Конкурентен абонатен достъп
MPEG		Стандарт за цифрово кодиране
MPEG-2	Motion Picture Expert Group 2	Стандарт, предложен от Експертна група
		за подвижни изображения - 2
NMT	Nordic Mobile Telephone	Стандарт за аналогова клетъчна подвижна мрежа
OPEN-SKY		Широколентова платформа на EUTELSAT
		за спътникови мултимедийни приложения
PAL		Телевизионна система за цветност
PMP	Point to Multipoint	"Точка към много точки"
POCSAG	Post Office Code Advisory Group	Стандарт за изграждане на мрежи
		за персонално радиоповикване - пейджинг
RDS	Radio data system	Радиосистема за данни
RIO	Reference Interconnection Offer	Рамково предложение за взаимно свързване
SCPC/	Single Channel per Carrier/Demand	Метод за достъп до спътников канал с използване на един
DAMA	Assignment Multiple Access	канал на носител по заявка
SDSL	Symmetric Digital Subscriber Lines	Симетрични цифрови абонатни линии
SG	Study Group	Изследователска група
SMP	Significant Market Power	Значително пазарно присъствие
SMS	Short Message Service	Услуга "кратки съобщения"
SSB	Single Side Band	Еднолентова модулация
TDMA	Time Division Multiple Access	Колективен достъп с разделяне по време
TETRA	Trans European Trunked Radio	Европейски стандарт за трънк радиомрежа
TFTS	Terrestrial Flight Telecommunications	Наземна система за обществени далекосъобщителни услуги
	System	от борда на самолети
TRTS	Terrestrial Road Telecommunications	Пътнотранспортни телематични системи
	System
UMTS	Universal Mobile Telecommunications	Универсална мобилна далекосъобщителна система
	System
US	Universal Service	Всеобщо предлагана услуга
VDSL	Very High Speed Digital Subscriber Lines	Високоскоростни цифрови абонатни линии
VHF	Very High Frequency	Свръхвисоки честоти
VSAT	Very Small Aperture Terminal	Спътников терминал с малка апертура
VSAT-IBS	Very Small Aperture Terminal-Intelsat	Услуга с дефинирани характеристики на каналите
	Business Services	за VSAT платформа
VTI	Virtual Training Institute	Виртуален институт за обучение
WLL	Wireless Local Loop	Безжични абонатни мрежи
WRC	World radio communication conference	Световна радиокомуникационна конференция

Приложение № 2 към Секторната политика

Ангажименти, поети от Република България съгласно преговорните позиции по глава 19 "Телекомуникации и информационни технологии"

Мерки, които трябва да бъдат предприети	Срок
1	2
Изменение на Закона за далекосъобщенията с цел постигане на пълно съответствие със	Краят на
законодателството на ЕС към 2000 г. в следните основни насоки:	2002 г.

• Пълна либерализация на далекосъобщителния пазар от 1 януари 2003 г.

• Ефективни лицензионни процедури - съкращаване на сроковете, гарантиране на

• Дефиниране на операторите със значително пазарно присъствие и техните основни права

и задължения - въвеждане на разделно счетоводство, изискване за счетоводни системи за

определяне на разходите по отделните услуги, разходоориентираност на цените на услугите,

включително за предоставяне на линиите под наем

• Взаимно свързване, принципи, приемане на наредба, уреждаща въпросите на разделеното

счетоводство, разходоориентираност на цените, изисквания към Рамковото предложение за

взаимно свързване

• Либерализация на абонатната мрежа - осигуряване на конкурентен достъп до абонатната мрежа,

Рамково предложение за достъп до абонатната мрежа

• Всеобщо предлагана услуга - обхват, задължения за предоставяне, принципи и условия за

компенсиране на нетните разходи

• Защита на правата на потребителите и процедури за работа с жалбите на абонати и потребители

• Принципи за съвместно ползване на съоръжения

• Принципи за разходоориентираност на лицензионните такси

• Въвеждане на изисквания за предоставяне на възможности за избор на междуселищен

оператор (на база за всяко повикване и на абонаментна основа)

• Подготовка за въвеждане на преносимост на номерата

• Регламентиране на въпросите, свързани с правата за преминаване

Въвеждане в действие на:	2003 г.
Пълната либерализация на далекосъобщителния пазар	1.I.2003 г.
Изискването към мрежовите оператори, които възнамеряват да навлязат на пазара на кабел-	1.I.2003 г.
ните телевизионни мрежи и услуги, да бъдат регистрирани като самостоятелни юридически лица
Задълженията на оператори със значително пазарно присъствие:
• Публикуване на Рамковото предложение за взаимно свързване	1.VII.2003 г.
• Прилагане на съответни цени за взаимно свързване	1.VII.2003 г.
• Предоставяне на избор на междуселищен и международен оператор	31.XII.2003 г.
• Операторите, предоставящи само мрежи с базов пренос или гласови услуги, да спазват
принципите на разходоориентираност на цените за тези услуги, да публикуват данни,
доказващи постигнатата разходоориентираност	31.XII.2003 г.
• Прилагане на разделно счетоводство за услугите по взаимно свързване (за вътрешни нужди
и за трети лица) от другите далекосъобщителни дейности	31.XII.2003 г.
• Публикуване на преглед-оценка за съответствие с принципите за разходоориентираност
и за доказване прилагането на разделното счетоводство за услугите, предоставяни от оператори
със значително пазарно присъствие	31.XII.2003 г.
• Прилагане на изискванията по отношение на наетите линии - предоставяне на минимален
набор, разделно счетоводство, разходоориентираност на цените	31.XII.2003 г.
Продължаване процеса на дерегулиране и прехода към разходоориентирани лицензионни такси	31.XII.2003 г.
Въвеждане в действие на:	2004 г.
Изискванията за защита на данните и правото на неприкосновеност в далекосъобщенията
(включително законодателно регламентиране)	1.I.2004 г.
Разходоориентирани цени за съответните услуги, предоставяни при условията на значително
пазарно присъствие	1.I.2004 г.
Разходоориентирани лицензионни такси	1.I.2004 г.
	2005 г.
Операторите със значително пазарно присъствие реално да предоставят конкурентен достъп
до абонатната мрежа	1.I.2005 г.
"БТК" - ЕАД, да предоставя предварителен избор на междуселищен и международен
далекосъобщителен оператор с възможност и за предоставяне на абонаментна основа	1.I.2005 г.
Законодателно уреждане решаването на спорове от Националния регулаторен орган
по далекосъобщения	31.XII.2005 г.
Министерството на транспорта и съобщенията да няма участие в собствеността на "БТК" - ЕАД
(ако до този момент е останало такова участие, то е необходимо да бъде прехвърлено)	31.XII.2005 г.
Операторите със значително пазарно присъствие и други оператори на фиксирани гласови услуги
да предоставят преносимост на номерата по фиксираните мрежи	1.I.2009 г.