ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН., ДВ, БР. 103 ОТ 1999 Г.; БР. 29 ОТ 2000 Г. - РЕШЕНИЕ № 2 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 2000 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 63 ОТ 2000 Г. И БР. 109 ОТ 2001 Г.)
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (ОБН., ДВ, БР. 103 ОТ 1999 Г.; БР. 29 ОТ 2000 Г. - РЕШЕНИЕ № 2 НА КОНСТИТУЦИОННИЯ СЪД ОТ 2000 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 63 ОТ 2000 Г. И БР. 109 ОТ 2001 Г.)
Обн. ДВ. бр.45 от 30 Април 2002г.
§ 1. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват по писмено искане на друг данъчен орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този кодекс при условия и по ред, определени от главния данъчен директор, както и по инициатива на данъчен орган, когато това е предвидено в закон."
2. Създават се ал. 3, 4 и 5:
"(3) Извън случаите по ал. 2 сведения, съставляващи служебна тайна, могат да се разкриват само въз основа на писмено съгласие на данъчния субект или по решение на съда.
(4) Съдът може да постанови разкриване на сведения, съставляващи служебна тайна, по мотивирано искане на:
1. прокурор или следовател - във връзка с образувана предварителна проверка или започнато наказателно производство;
2. министъра на вътрешните работи, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, директор на Национална служба "Сигурност", директор на Национална служба "Полиция", директор на Национална служба "Борба с организираната престъпност", директор на регионална дирекция на вътрешните работи - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закон правомощия.
(5) Окръжният съд по местонахождение на териториалната данъчна дирекция се произнася по искането с мотивирано определение в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му, като определя данъчния субект, по отношение на който се разкрива служебната тайна, обхвата на конкретните индивидуализирани данни за него, съгласно § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби и срока за разкриване на сведенията. Определението не подлежи на обжалване."
§ 2. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, изречение първо, думите "за издаване на данъчен акт" се заменят с "в Закона за административното производство за издаване на административен акт".
2. В ал. 3 накрая се добавя "по реда на Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд. Ръководителят на съответното ведомство може да упълномощи органи, горестоящи на органа, издал акта, които да разглеждат по същество и да се произнасят по актовете за публични вземания. Заповедта за упълномощаване се обнародва в "Държавен вестник". В тези случаи на делегиране на права обжалването на актовете е по реда на Закона за административното производство, съответно по реда на Закона за Върховния административен съд".
§ 3. В чл. 17 се създава ал. 6:
"(6) В случай, че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон, освен ако в данъчен закон е предвидено друго."
§ 4. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 3 се изменя така:
"3. чуждестранните юридически лица, клон или търговско представителство и неперсонифицираните дружества, които: осъществяват стопанска дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност или определена база; получават доходи от източник в страната; извършват подлежаща на облагане с данъци дейност; притежават имущество в страната".
2. В ал. 2 след думите "неперсонифицираните дружества" се добавя "и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за задължително обществено осигуряване", а след думата "вземанията" се поставя запетая и думите "и обжалването" се заменят с "обжалването и административно-наказателната отговорност".
§ 5. В чл. 20 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) В случаите на заличаване от търговския или друг регистър при съответния съд на едноличен търговец или прекратяване на юридическо лице данъчната администрация се уведомява преди внасянето на съответното искане за това в съда."
2. В ал. 5 след думите "публични вземания" се поставя точка и текстът до края се заличава.
§ 6. В чл. 23, ал. 1, т. 1 след думата "данъци" се добавя "както и за наличието или липсата на други обстоятелства по този кодекс".
§ 7. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 12, 13, 14 и 15:
"12. датата на данъчна регистрация;
13. датата на прекратяване на данъчната регистрация;
14. датите на специална регистрация;
15. датите на прекратяване на специалната регистрация.".
2. Алинея 4 се изменя така:
"(4) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки уведомяват в 7-дневен срок данъчната дирекция по място на данъчна регистрация на данъчните субекти по чл. 29, ал. 3 за откритите или закритите от тях банкови сметки."
3. Създава се ал. 5:
"(5) Търговските банки и клоновете на чуждестранни банки предоставят информация за откритите или закритите банкови сметки на данъчните субекти, непосочени в ал. 4, при мотивирано искане от териториалния данъчен директор. Информацията се предоставя в 7-дневен срок от получаване на искането."
§ 8. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Данните за местните и чуждестранните физически лица, с изключение на лицата по ал. 3, се вписват в данъчния регистър с подаване на данъчната декларация по реда и в сроковете, установени в съответния данъчен закон. В данъчната декларация лицето посочва и данъчен адрес за връзка с данъчната администрация."
2. В ал. 3:
а) думите "т. 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 и ал. 2" се заменят с "т. 2, 4, 5, 6, 7, 9, 10 и 11 и ал. 2 в 14-дневен срок от възникване на задължението";
б) точки 1, 2 и 3 се отменят;
в) в т. 5 след думата "дружества" се добавя "и осигурителните каси";
г) в т. 7 думите "когато дейността се извършва на повече от едно място - в териториалната данъчна дирекция по мястото на управление" се заменят с "когато чуждестранно лице осъществява стопанска дейност на територията на страната чрез повече от едно място на стопанска дейност - в териториалната данъчна дирекция по местонахождение на първото възникнало място на стопанска дейност или в някоя от териториалните данъчни дирекции по мястото на извършване на дейността по избор на чуждестранното лице - в случай, че възникват едновременно повече от едно място на стопанска дейност; в случай че чуждестранното лице не упражни избор, се счита, че дейността е подлежала на данъчна регистрация в териториалната данъчна дирекция, която първа извърши процесуално действие по установяване на данъчните му задължения за извършваната дейност чрез място на стопанска дейност";
д) създават се т. 8 и 9:
"8. чуждестранните юридически лица, придобили недвижим имот и непопадащи в т. 6, 7 или 9 - в териториалната данъчна дирекция по местонахождението на имота; в случай че едновременно се придобият повече от един имот - в една от териториалните данъчни дирекции по местонахождението на имота по избор на чуждестранното лице;
9. чуждестранните юридически лица, за които е възникнало право или задължение за регистрация по материален данъчен закон, които не разполагат с обект на територията на страната - в Териториалната данъчна дирекция - София."
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Данъчен субект, който е данъчно задължено лице по силата на материален данъчен закон и за когото не може да се установи мястото за подаване на декларацията съгласно ал. 2 и 3, подава декларация в Териториалната данъчна дирекция - София."
4. Досегашната ал. 4 става ал. 5.
5. Създава се ал. 6:
"(6) Служебно вписване на данни в данъчния регистър за лицата по ал. 3 се извършва с протокол по чл. 101 въз основа на вписвания в други официални (публични) регистри или извършени констатации след проверка на данъчен орган."
§ 9. В чл. 33, ал. 3 думите "и в новата" се заменят с "в новата" и накрая се добавя "и в тридневен срок изисква цялото данъчно досие на данъчния субект от териториалната данъчна дирекция по предходна регистрация, която го изпраща в 14-дневен срок от поискването".
§ 10. В чл. 34, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите "търговското дружество" се заменят с "юридическото лице".
2. В т. 3 след думата "дружества" се добавя "и осигурителните каси".
3. Създава се т. 4:
"4. прекратяването на юридическо лице с влязъл в сила акт на компетентен орган."
§ 11. В чл. 36, ал. 7 думите "в случаите, когато това е предвидено със закон" се заличават и накрая се добавя "в 7-дневен срок от постъпване на писменото искане".
§ 12. В чл. 42 ал. 4 се изменя така:
"(4) Когато декларации и други документи се изпращат по електронен път, за дата на приемане се счита датата на изпратеното електронно съобщение при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис."
§ 13. В чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4:
а) след думата "свидетел" се поставя запетая и се добавя "който не е данъчен служител";
б) създава се изречение трето: "В този случай съобщението се счита за редовно връчено."
2. Създава се нова ал. 5:
"(5) Когато не може да бъде осигурен свидетел, данъчният орган изпраща съобщение с обратна разписка. В случай че данъчният субект откаже да се яви и да удостовери получаването в указания в съобщението срок, съобщението се прилага към досието и се счита за редовно връчено."
3. Досегашната ал. 5 става ал. 6.
§ 14. В чл. 50 се правят следните изменения:
1. В ал. 1:
а) точки 2 и 3 се изменят така:
"2. данъчният субект не е изпълнил задълженията си по чл. 29, ал. 3;
3. лицето, обявено за получаване на данъчни съобщения, данъчният субект, неговият представител или пълномощник не могат да бъдат намерени на данъчния адрес;";
б) точки 4 и 5 се отменят.
2. (Изречение второ е в сила от 1 януари 2003 г.) Алинея 2 се изменя така:
"(2) Съобщението се поставя на определено за целта място в данъчната дирекция, където данъчният субект е регистриран или е подлежал на регистрация. Съобщението се публикува и в Интернет на съответната страница на данъчната администрация."
3. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се удостоверяват с данъчното досие, а по т. 3 - с подписа на връчителя и поне на един свидетел, който не е данъчен служител, като връчителят отбелязва трите имена, единните граждански номера и адресите им и прави бележка за това в разписката или с документ, изходящ от пощата."
§ 15. В чл. 52 думите "включително и" се заменят със "с изключение на", а накрая се поставя запетая и се добавя "за които се прилага Законът за административните нарушения и наказания".
§ 16. В чл. 56 ал. 2 и 3 се отменят.
§ 17. В чл. 57, ал. 4, изречение второ след думите "може да бъде обжалвано" се добавя "по реда на чл. 60, ал. 3" и текстът до края се заличава.
§ 18. В чл. 60 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Съобщението за данъчно задължение не се мотивира, с изключение на случаите при подаване на декларация за данък върху наследството. По искане на данъчния субект данъчната администрация е длъжна да му предостави справка за начина на изчисляване на данъчното му задължение."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) В 14-дневен срок от получаване на съобщението за данъчно задължение данъчният субект може да обжалва размера на определения данък. Жалбата се подава до териториалния данъчен директор, който се произнася в 30-дневен срок с решение. Решението може да се обжалва пред окръжния съд по местонахождение на съответната регионална данъчна дирекция по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове."
§ 19. В чл. 61 се правят следните изменения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. В ал. 4 думата "поправки" се заменя с "промени".
§ 20. В чл. 62 ал. 2 се отменя.
§ 21. В чл. 67 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя "без да е необходимо изрично писмено възлагане".
2. В ал. 6 изречение първо се изменя така: "При извършване на проверки по ал. 5 мерките и действията по чл. 77 могат да се извършват от данъчни органи, оправомощени със заповед на главния данъчен директор, на които органи се издава служебна карта, удостоверяваща оправомощаването."
§ 22. В чл. 68 се правят следните изменения и допълнения:
1. В заглавието след думата "възлагане" се добавя "и срок за извършване".
2. В ал. 1, т. 1 и 2 след думата "регистрирани" се добавя "или подлежащи на регистрация".
3. В ал. 3 се създават т. 6 и 7:
"6. ревизирания данъчен период;
7. вида на ревизираните данъчни задължения".
4. В ал. 4 накрая се добавя "с нов акт за възлагане. Изменението се счита за извършено от датата на издаване на новия акт за възлагане, който се връчва по общия ред.".
5. Създават се ал. 5, 6, 7 и 8:
"(5) До три месеца от датата на издаване на първоначалния акт за възлагане по ал. 3 данъчната ревизия трябва да бъде завършена.
(6) Ако срокът по ал. 5 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до един месец с нов акт за възлагане след мотивирано разрешение от териториалния данъчен директор.
(7) Ако при изключителни случаи срокът по ал. 6 се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен само от министъра на финансите след мотивирано предложение на главния данъчен директор.
(8) Данъчната ревизия завършва с издаване на данъчен ревизионен акт в срока по чл. 108, ал. 1. След изтичане на този срок не могат да се извършват действия, водещи до промяна на установените в него данъчни задължения, освен в случаите, когато този кодекс предвижда друго."
§ 23. В чл. 70, ал. 4 изречение второ се заличава.
§ 24. Член 77 се изменя така:
"Чл. 77. (1) При извършване на данъчна ревизия и проверка данъчният орган може да предприеме мерки за обезпечаване на доказателства чрез извършване на опис на паричните и материалните активи и ценности или чрез изземване с опис на документи и други носители на информация. В случаите, когато няма други възможности за обезпечаване, той може да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти, свързани с дейността, до 24 часа, а с писмено разрешение на териториалния данъчен директор - до 72 часа.
(2) За запечатването по ал. 1 се съставя протокол, в който се посочват датата и часът на извършване на действията, конкретните действия по запечатването, фактическите и правните основания за прилагането на тази мярка, срокът на прилагането й, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Препис от протокола се предоставя на данъчния субект и на органа, възложил ревизията, а при проверка - на териториалния данъчен директор по местонахождението на обекта.
(3) Мерките могат да се обжалват в 3-дневен срок пред органа, възложил данъчната ревизия, а при проверка - пред териториалния данъчен директор, които се произнасят с решения най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението органът може да потвърди, измени или отмени мерките и сроковете, за което данъчният субект се уведомява същия ден.
(4) Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред окръжния съд по местонахождението на органа по ал. 3. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.
(5) Жалбата не спира изпълнението на действията по обезпечаване на доказателствата, освен ако съдът постанови спиране."
§ 25. В чл. 78 накрая се добавя "или проверка".
§ 26. В чл. 85 ал. 1 се изменя така:
"(1) Заверени от данъчен орган разпечатки на данни, подадени въз основа на закон от данъчен субект на магнитни носители или по електронен път при условията и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис, имат доказателствена сила."
§ 27. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, и от засегнатото лице, от негов представител или служител, освен ако не са намерени при съставяне на протокола."
2. В ал. 3 след думата "протокола" се добавя "или не са открити на данъчния им адрес", а след думата "свидетел" се добавя "който не е данъчен служител".
§ 28. В чл. 108, ал. 2 думите "с акта по ал. 1" се заменят с "едновременно с връчването на данъчния ревизионен акт".
§ 29. В чл. 109 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) създава се нова т. 14:
"14. обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в чужбина;";
б) създава се т. 15:
"15. получени и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит;";
в) досегашната т. 14 става т. 16.
2. В ал. 4 думите "данъчната година, за която" се заменят с "данъчния период, за който", а думите "освен ако органът, възложил ревизията, не определи друг период" се заличават.
3. В ал. 5 думите "задължително прави оценка и" се заменят със "след анализ по ал. 2".
4. В ал. 9 се създава изречение второ: "Наложените обезпечителни мерки могат да се обжалват по реда за обжалване на данъчните ревизионни актове."
5. В ал. 10 думите "възложил ревизията" се заменят с "постановил обезпечението".
§ 30. В чл. 115 ал. 1 се изменя така:
"(1) Данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено по инициатива на лицата по чл. 38, ал. 1 при наличие на основанията по ал. 2."
§ 31. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата "уведоми" се поставя запетая и се добавя "като обоснове наличието на основание", а думата "възлага" се заменя със "след преценка на твърдяното наличие на основание за изменение може да възложи".
2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:
"(2) Данъчният субект може да подаде писмено искане до регионалния данъчен директор, към което се прилагат съответните доказателства. Регионалният данъчен директор след преценка възлага или отказва с мотивирано решение възлагането на нова данъчна ревизия. Решението за отказ подлежи на обжалване пред съответния окръжен съд. По жалбата съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.
(3) Когато се установи, че данъчното задължение е било определено в по-висок или по-нисък размер, за разликата се издава данъчен ревизионен акт."
§ 32. В чл. 117 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думата "дирекция" се добавя "или данъчно подразделение", а думите "в която" се заменят с "където".
2. В ал. 6:
а) след думата "съобщението" се поставя точка и текстът до края се заличава;
б) създават се изречения второ и трето: "Когато жалбата е просрочена или недостатъците не са отстранени в срок, тя се връща на жалбоподателя, а производството се прекратява с решение на регионалния данъчен директор, което може да се обжалва чрез регионалния данъчен директор до съответния окръжен съд. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване."
§ 33. В чл. 118 се правят следните изменения:
1. Алинея 2 се изменя така:
"(2) Изпълнението на данъчния ревизионен акт се спира по искане на данъчния субект, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите."
2. Алинея 3 се изменя така:
"(3) Искане за спиране на изпълнението се прави само ако данъчният ревизионен акт е обжалван. Искането се подава до органа, компетентен да се произнесе в съответната фаза на обжалване, като към него задължително се прилагат доказателства за направеното обезпечение. Отказът да се спре изпълнението не може да се обжалва отделно от решението на съответния административен или съдебен орган и влиза в сила заедно със съответния акт."
§ 34. В чл. 120 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 изречение първо се изменя така: "Ако жалбата е допустима, регионалният данъчен директор я разглежда по същество и се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от получаването й или от отстраняване на недостатъците й."
2. В ал. 3 накрая се добавя "и определя срок за издаването му".
3. Създава се нова ал. 4:
"(4) Новият данъчен ревизионен акт, издаден при условията на ал. 3, не подлежи на връщане за нова ревизия."
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
5. Създава се ал. 7:
"(7) Регионалният данъчен директор може по своя инициатива или по молба на данъчния субект да поправи допусната в решението явна фактическа грешка. Решението за поправката е неразделна част от първоначалното решение."
§ 35. В чл. 121, ал. 3 думите "или частично" се заличават.
§ 36. В чл. 124 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинеи 2 и 3 се отменят.
2. В ал. 5 след думите "той може да измени" се добавя "или отмени изцяло или частично", а думите "срока по ал. 1" се заменят с "14-дневен срок".
3. Алинея 6 се отменя.
§ 37. В чл. 126, ал. 3 думата "заседанието" се заменя с "уведомлението".
§ 38. В чл. 128 се създава ал. 4:
"(4) Ако и двете страни в процеса са поискали, всяка от тях посочва експерт, а съдът определя третото вещо лице."
§ 39. В чл. 132 ал. 3 се отменя.
§ 40. В чл. 133 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Наказателните постановления, издадени от данъчни органи, се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3, като в нея думите "Гражданския процесуален кодекс" се заменят със "Закона за административното производство".
§ 41. В чл. 134 накрая се добавя "във връзка с чл. 115 от този кодекс".
§ 42. В чл. 141 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 се създават т. 5, 6 и 7:
"5. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва;
6. с налагането на обезпечителни мерки;
7. с предприемането на действия по принудително събиране."
2. В ал. 2 т. 2 и 3 се отменят.
§ 43. В чл. 144, ал. 2, т. 3 думите "начисляването им" се заменят с "изтичането на срока за внасянето им съгласно българското законодателство".
§ 44. В чл. 145 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2:
"(2) Наказателните постановления, санкциите по които следва да постъпят в републиканския бюджет, се изпращат от съответния административнонаказващ орган на данъчното подразделение по постоянния адрес на нарушителя в 3-дневен срок от влизането им в сила, като в тези случаи ал. 7 не се прилага."
2. (В сила от 1 юли 2002 г.) Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4, като в ал. 4 думите "платежно нареждане за данъчно плащане" се заменят с "платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета".
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.
4. Досегашните ал. 6 и 7 стават съответно ал. 7 и 8, като в ал. 8, т. 2 след думата "размери" се добавя "и не е представено надлежно обезпечение".
5. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите "по ал. 6" се заменят с "по ал. 7".
6. Досегашната ал. 9 става ал. 10 и в нея думите "по ал. 7" се заменят с "по ал. 8".
7. Досегашната ал. 10 става ал. 11 и в нея думите "по ал. 8" се заменят с "по ал. 9".
§ 45. В чл. 146 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, изречение първо след думата "длъжника" се поставя запетая и се добавя "включително".
2. Алинея 2 се изменя така:
"(2) При постъпващи плащания от страна на длъжника данъчните, съответно осигурителните, органи могат и след изтичането на срока по ал. 1 да продължат действията си до погасяване на задължението при условията и по реда на чл. 191."
3. Създава се нова ал. 5:
"(5) При условията и по реда на ал. 1 - 4 данъчните органи събират принудително и неплатените в срока за доброволно изпълнение публични държавни вземания, които следва да постъпят в републиканския бюджет. Влезлите в сила актове за установяването им се изпращат на данъчния орган по постоянен адрес или седалище на длъжника в 7-дневен срок от изтичането на срока за доброволно изпълнение."
4. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:
"(6) Постановленията за налагане на обезпечителни мерки, издадени от данъчните органи, се обжалват по реда за обжалване на данъчни актове, а постановленията, издадени от осигурителните органи - по реда за обжалване, предвиден в Кодекса за задължително обществено осигуряване."
§ 46. В чл. 147, ал. 4, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "с изключение на задълженията по влязъл в сила данъчен акт".
§ 47. В чл. 156, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се ново изречение второ: "Изискуеми данъчни задължения и санкции се прихващат от недължимо платени данъчни вземания, такси, както и от суми, подлежащи на възстановяване на друго основание от данъчния орган и след образуване на производство по принудително изпълнение."
2. Досегашното изречение второ става изречение трето.
§ 48. В чл. 157 ал. 5 се отменя.
§ 49. В чл. 159, ал. 1 думите "съответно от другите органи на Агенцията за държавни вземания" се заличават.
§ 50. В чл. 161, ал. 8 думите "публичния изпълнител, освен в случаите на чл. 108 и 109" се заменят с "органа по принудително изпълнение".
§ 51. В чл. 163 ал. 5 се изменя така:
"(5) Предварителните обезпечителни мерки по чл. 108 и 109 могат да се обжалват по реда и в сроковете за обжалване на данъчните актове."
§ 52. В чл. 175, ал. 1 след думите "публичния изпълнител" се добавя "при изпълнение на правомощията им по този кодекс", а след думата "разполагат" се поставя точка и текстът до края се заличава.
§ 53. В чл. 182 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думата "длъжникът" се заменя с "ипотекарният длъжник, съответно залогодателят", думата "нотариуса" се заменя със "съдията по вписванията" и думите "Централен регистър на особените залози" се заменят със "съответния орган, извършващ вписването".
2. В ал. 2 думата "длъжника" се заменя с "ипотекарния длъжник или залогодателя".
§ 54. В чл. 192, ал. 3 думите "запорното съобщение" се заменят с "нареждането за изпълнение".
§ 55. В чл. 208 ал. 3 се отменя.
§ 56. В чл. 226 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "вещни права" се добавя "с изключение на учредяването на ипотека по реда на чл. 182".
2. В ал. 2 думата "вземания" се заменя със "задължения".
§ 57. В чл. 231 се правят следните изменения и допълнения:
1. (В сила от 1 януари 2002 г.) В ал. 2:
а) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя "като при изземване на вещи в полза на държавата ги съхранява до влизането в сила на наказателните постановления за отнемането им";
б) точка 6 се изменя така:
"6. събира доброволните данъчни плащания и извършва действията, предвидени в този кодекс, по обезпечаването и събирането на публични държавни вземания;";
в) в т. 7 думата "разпространението" се заменя с "безплатното разпространение".
2. Създава се нова ал. 3:
"(3) Данъчната администрация не събира държавни такси за издаване и заверка на документи, удостоверения, дубликати и други услуги."
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4.
§ 58. В чл. 236, ал. 1 след думите "финансите" текстът до края се заличава.
§ 59. В чл. 239, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 9 се отменят.
§ 60. В чл. 240 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) след думата "ръководи" се добавя "в съответната териториална данъчна дирекция";
б) в т. 6 след думата "глобите" текстът до края се заличава;
в) точка 7 се изменя така:
"7. предоставянето на отчетна информация на Главната данъчна дирекция.".
2. В ал. 3 след думата "ал. 1" се добавя "и ал. 2".
§ 61. В чл. 241, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 след думите "ценни книги" се добавя "както и да проверява основанието за притежаване на компютърните програми, тяхното придобиване и използване".
2. В т. 10 думите "по реда на този кодекс" се заменят с "и да извършва действия по събирането им в случаите и по реда, предвидени в този кодекс".
§ 62. В чл. 242, ал. 1, т. 3 думите "сведения след писмено искане от органите на съдебната власт или на други органи на данъчната администрация, когато това е предвидено в данъчен закон" се заменят с "информация при условията и по реда на чл. 12, ал. 2".
§ 63. В чл. 248, ал. 1 думите "се дава ежегодно униформено облекло" се заменят с "ежегодно се изплащат суми за облекло".
§ 64. В чл. 249 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) в т. 1 след думата "администрация" се добавя "и за облекло по чл. 248", а числото "65" се заменя с "60";
б) в т. 2 след думата "размер" се добавя "не по-малко от";
в) създава се т. 3:
"3. добавки към основната заплата на служителите на Министерството на финансите в размер до 5 на сто от средствата по ал. 1 по критерии, определени от министъра на финансите с наредбата по ал. 2."
§ 65. В чл. 250 думите "от 5000 до 20 000 лв. и" се заменят с "от 3000 до 20 000 лв.", а думите "се лишават от право да заемат длъжност в данъчната администрация" се заменят със "се лишават от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години".
§ 66. В чл. 251 се създава изречение второ: "При повторно извършване на нарушението длъжностното лице се наказва с глоба до 100 лв.".
§ 67. В чл. 252 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Данъчен субект, който по реда на този кодекс е задължен да се регистрира данъчно и не стори това в законоустановените срокове, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 20 до 1000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 40 до 2000 лв."
2. В ал. 2 думата "заявление" се заменя с "декларация".
§ 68. В чл. 253, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Думите "в случаите, когато това е предвидено в закон" се заличават.
2. Създава се изречение второ: "При повторно извършване на нарушението данъчният орган се наказва с глоба до 500 лв.".
§ 69. В чл. 254 накрая се поставя запетая и се добавя "а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 100 до 10 000 лв.".
§ 70. В чл. 255, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.".
§ 71. В чл. 256 се създава изречение второ: "При повторно извършване на нарушението данъчният орган се наказва с глоба до 500 лв.".
§ 72. В чл. 257 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:
"(1) Данъчен субект, който не изпълни задължителни указания на данъчен орган за оказване на съдействие при извършване на данъчна ревизия или пречи за извършването й, се наказва с глоба от 250 до 500 лв. за физическите лица, а за едноличните търговци и юридически лица - с имуществена санкция в същия размер. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 1000 лв."
2. Създава се ал. 2:
"(2) Санкциите по ал. 1 се налагат и на данъчен субект, който не окаже съдействие на данъчен орган при условията на чл. 24."
§ 73. В чл. 258 накрая се поставя запетая и се добавя "а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.".
§ 74. В чл. 259 се създава изречение второ: "При повторно извършване на нарушението вещите лица се наказват с глоба до 500 лв., но не повече от двойния размер на определеното им възнаграждение за извършване на експертизата."
§ 75. Член 260 се изменя така:
"Чл. 260. Данъчен субект, който не спази изискванията по чл. 109, ал. 8 от този кодекс, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 500 до 5000 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1000 до 10 000 лв."
§ 76. В чл. 261, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.".
§ 77. В чл. 262 накрая се поставя запетая и се добавя "а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба от 500 до 1000 лв.".
§ 78. В чл. 263 накрая се поставя запетая и се добавя "а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 100 лв.".
§ 79. В чл. 264 накрая се поставя запетая и се добавя "а при повторно извършване на нарушението наказанието е глоба до 500 лв.".
§ 80. Член 265 се изменя така:
"Чл. 265. Извън случаите по предходните разпоредби данъчен субект, който не изпълни в установените срокове задълженията си по този закон, се наказва с глоба - за физически лица, или с имуществена санкция - за юридически лица и еднолични търговци, от 50 до 250 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физически лица или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв., ако данъчният субект не подлежи на по-тежко наказание."
§ 81. Създава се чл. 265а:
"Чл. 265а. Лице, което при образувано изпълнително производство по реда на този кодекс не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на данъчен орган или на публичен изпълнител, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, от 50 до 250 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба за физическите лица или имуществена санкция за юридическите лица и еднолични търговци в размер от 100 до 500 лв."
§ 82. В чл. 266 ал. 2 се изменя така:
"(2) Актовете за съответните констатирани нарушения се съставят от данъчните органи, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от главния данъчен директор или от упълномощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, и се връчват на нарушителите по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
§ 83. В § 1 от допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1:
а) буква "а" се изменя така:
"а) данните, вписани в данъчния регистър по чл. 28, ал. 1, т. 6, 7, 9, 10 и 11;";
б) в буква "в" накрая се поставя запетая и се добавя "с изключение на съобщаването на размера на данъчното задължение по Закона за местните данъци и такси".
2. В т. 2 думите "такси и глоби" се заменят с "такси, глоби и имуществени санкции".
3. В т. 7 числото "3000" се заменя с "5000".
4. В т. 12, буква "а" думата "взаимни" се заличава, а след думата "сделки" се добавя "между свързани лица".
5. Създава се т. 15:
"15. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение."
§ 84. В § 20, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби думите "и териториалният обхват" се заменят с "териториалният обхват и структурата", а след думите "данъчните дирекции" се добавя "и данъчните подразделения".
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 85. В чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г.) след думите "по съдебен ред" се добавя "включително когато са членове на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в големи размери".
§ 86. В чл. 43, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г.) т. 3 се изменя така:
"3. има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв., в случай че не е представено надлежно обезпечение."
§ 87. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; попр., бр. 1 от 1999 г.; изм., бр. 44, 62, 64, 103 и 111 от 1999 г., бр. 63, 78 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. (В сила от 1 януари 2002 г.) В чл. 14, ал. 1 се създава т. 9:
"9. прехвърлянето на права върху филми, когато мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната."
2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения:
а) (В сила от 1 юли 2002 г.) в т. 17 думата "доброволна" се заличава, а след думата "особена" се добавя "задължителна за откриване, но доброволна за ползване";
б) точка 18 се изменя така:
"18. "щателно и документирано издирване" означава издирването от органите на данъчната администрация да е извършено чрез проверки и посещения на данъчния субект, събиране на данни от общините и органите на МВР за неговото местопребиваване, при посочване на конкретните данни и места за издирване, резултатите от които се прилагат към данъчния акт;";
в) създава се т. 19:
"19. "предходна доставка" е доставката, чийто предмет изцяло или частично, в същия или в променен вид е използван или се използва за осъществяването на друга доставка; предходни по отношение на отделна доставка са и всички доставки, които образуват поредица, всяка една от които е предходна по отношение на следващата."
3. В чл. 30 ал. 2 се изменя така:
"(2) При прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство данъчната основа е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от този закон, и застрахователната стойност на превозното средство."
4. (В сила от 1 януари 2002 г.) В чл. 41 се създава т. 5:
"5. човешки органи, кръв, кръвни съставки и кърма."
5. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 2 се изменя така:
"(2) Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.";
б) създават се ал. 3 и 4:
"(3) Суми, преведени по "ДДС-сметка" на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, или без основание, се освобождават в полза на титуляря на сметката след проверка или ревизия за данъчни задължения на платеца. Ако такива са налице, данъчните задължения се събират от "ДДС-сметката" до размера на внесеното.
(4) Обезпечение и принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс срещу "ДДС-сметка" се допуска след данъчна ревизия на титуляря и събиране на дължимите от него данъчни задължения."
6. (В сила от 1 януари 2002 г.) В чл. 65 се правят следните изменения:
а) алинеи 4, 5, 6, 7 и 8 се изменят така:
"(4) Данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства:
1. доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без данъчна регистрация;
2. доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове;
3. доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това;
4. доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-процесуалния кодекс.
(5) Правото на приспадане на данъчен кредит се отказва в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4.
(6) При констатиране на обстоятелство по ал. 4 данъчният орган е длъжен да открие производство по издаване на данъчен ревизионен акт спрямо доставчика на доставката, по отношение на която е налице обстоятелство по ал. 4. Препис от издадения данъчен ревизионен акт се изпраща на съответната окръжна прокуратура в 7-дневен срок от издаването му.
(7) В случай че основанията за отказ на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 отпаднат в тримесечен срок от връчването на данъчния ревизионен акт, правото на данъчен кредит се възстановява.
(8) Разпоредбата на ал. 4 не се прилага по отношение на данъчния кредит, възникнал в резултат на доставка, ако данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика, изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.";
б) алинея 9 се отменя.
7. В чл. 77 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 т. 4 се изменя така:
"4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени данъчни задължения или го възстановява в 45-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;";
б) алинея 2 се изменя така:
"(2) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило износ по смисъла на чл. 14 и доставки по чл. 92 на обща стойност повече от 30 на сто от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия период и няма установени и неизплатени данъчни задължения, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 45-дневен срок от подаването на справката-декларация. В същия срок се възстановява данъкът, когато лицето е платило не по-малко от 80 на сто от начисления му за периода данък чрез "ДДС-сметка", включително по внос. В случай че са налице установени и неизпълнени данъчни задължения, в същия срок се извършват прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв."
8. В чл. 91д се правят следните изменения и допълнения:
а) в ал. 1 думата "разликата" се заменя с "разликата, намалена с размера на дължимия данък", а т. 1 и 2 се изменят така:
"1. общата сума, която туроператорът или туристическият агент е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и еднократните разходи като комисионни и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от туроператора или туристическия агент от други данъчно задължени лица доставки на стоки и услуги, от които туристът се е възползвал пряко, включително данъкът по този закон, но без тази част от него, която е с право на данъчен кредит на основание чл. 91е, ал. 2.";
б) създава се нова ал. 2:
"(2) Данъчната основа на доставката на общата туристическа услуга е 35 на сто от разликата по ал. 1, намалена с размера на дължимия данък при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната.";
в) досегашната ал. 2 става ал. 3.
9. В чл. 91е ал. 3 се отменя.
10. Създават се чл. 91к и 91л:
"Право на избор
Чл. 91к. (1) Туроператорът или туристическият агент има право да не прилага специалния ред на облагане на доставките с туристически услуги, регламентиран в чл. 91г - 91и.
(2) Правото по ал. 1 се упражнява за всяка отделна доставка, като се посочи това в издадения данъчен документ или бъде издадена данъчна фактура, съответно данъчно дебитно или данъчно кредитно известие.
(3) Правото по ал. 1 може да се упражни и като туроператорът или туристическият агент декларират предварително писмено пред съответната териториална данъчна дирекция, че ще се ползват от правото по ал. 1 по отношение на всички свои доставки.
(4) Когато туроператорът или туристическият агент се е възползвал от правото си по ал. 1, данъчната основа при продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на Закона за туризма, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната и не е регистрирано по този закон и за който е получено плащане на територията на страната, е 35 на сто от данъчната основа, определена по реда на Глава шеста.
Доказване на продажба в чужбина
Чл. 91л. Документите, удостоверяващи продажбата в чужбина от лицензиран туроператор или туристически агент на туристически пакет по смисъла на тази глава, се регламентират в правилника за прилагане на този закон."
11. В чл. 108, ал. 1 се създава изречение второ: "В 14-дневен срок от връчване на удостоверението за регистрация лицето е длъжно да открие "ДДС-сметка".
12. В чл. 110, ал. 1 се създава изречение второ: "В 14-дневен срок от връчване на удостоверението за регистрация лицето е длъжно да открие "ДДС-сметка".
13. В чл. 116, ал. 2, т. 2 се създава буква "г":
"г) регистрираният данъчен субект системно не изпълнява задълженията по този закон или има невнесени данъчни задължения по този закон, общата сума на които надхвърля стойността на активите му, намалени с неговите задължения."
14. В чл. 131, ал. 1 след думите "обжалването им" се поставя запетая и се добавя "както и обжалването на постановленията по чл. 137а, ал. 5".
15. В чл. 132 се създава ал. 3:
"(3) Регистрирано по този закон лице, което не открие "ДДС-сметка" в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществени санкции - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 250 до 2500 лв. При повторно извършване на нарушението наказанието е глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица или еднолични търговци, в размер от 2500 до 5000 лв."
16. Създават се чл. 137а, 137б и 137в:
"Чл. 137а. (1) Административно наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности се налага за срок от един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на данъчен субект, който:
1. не спази реда или начина за:
а) издаване на съответен документ за продажба (фискален бон; касова бележка от кочан, заверен от данъчните органи, или удостоверителен знак за продажба, отпечатан и издаден по установения ред);
б) въвеждане в експлоатация или регистрация на фискалните устройства;
в) ежедневно отчитане на оборотите от продажби, когато това е задължително;
2. използва преправено или изменено фискално устройство.
(2) В случаите по ал. 1, т. 2 преправеното или изменено фискално устройство се отнема от данъчните органи в полза на държавата и се унищожава. Разноските са за сметка на данъчния субект.
(3) Когато в срок от 24 месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено нарушение от същия вид, нарушителят се лишава от правото да упражнява определена дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.
(4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил с постановление по молба на данъчния субект и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.
Чл. 137б. (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 137а се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана на достъпа до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от данъчния субект или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(2) В случай, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за данъчните органи и/или значителни разходи за данъчния субект, постановилият запечатването орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от данъчния субект. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 137а, ал. 1, т. 2.
(3) В случаите по ал. 1, когато отстраняването на стоките не се осъществи в указания срок, данъчният орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.
(4) В случаите по чл. 137а, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание данъчният орган постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.
Чл. 137в. Наказателните постановления по чл. 137а, както и принудителната мярка по чл. 137б, подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго."
17. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните допълнения:
а) създава се § 13б:
"§ 13б. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 20, т. 6 не се прилага за премиите, предоставяни пряко на производителите на тютюни по реда на Закона за тютюна и тютюневите изделия, след 1 януари 1999 г.";
б) създава се § 13в:
"§ 13в. (1) Разпоредбите на чл. 91г - 91л се прилагат по отношение на всички доставки, чието фактическо изпълнение е започнало след 1 януари 2002 г.
(2) Регистрираните по този закон лица привеждат дейността си в съответствие с ал. 1 по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.";
в) (В сила от 1 юли 2002 г.) създава се § 13г:
"§ 13г. Регистрираните по този закон лица са длъжни да открият "ДДС-сметка" по чл. 20, т. 17 в срок до 1 август 2002 г."
§ 88. (В сила от 1 януари 2002 г.) В Закона за облагане доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 118 от 1997 г.; бр. 35 от 1998 г. - Решение № 6 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 71 и 153 от 1998 г., бр. 50, 103 и 111 от 1999 г., бр. 105 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 21, ал. 1 думите "т. 11, 19 и 20 и чл. 23, ал. 3, т. 8" се заменят с "т. 12, 20 и 22 и чл. 23, ал. 3, т. 9 и 13".
2. В чл. 34 ал. 2 се изменя така:
"(2) Лицата, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък, водят счетоводство при спазване изискванията на Закона за счетоводството."
3. В чл. 41, ал. 1 изречение второ се изменя така: "Физическите лица, формиращи облагаем доход по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, заедно с годишната данъчна декларация представят и годишен финансов отчет без приложението."
§ 89. (В сила от 1 януари 2002 г.) В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81, 103, 110 и 111 от 1999 г., бр. 105 и 108 от 2000 г., бр. 34 и 110 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 38, ал. 1 думите "сумите по чл. 23, ал. 2, т. 3, 15, 17, 18 и 22" се заменят с "всички временни разлики по чл. 23, ал. 2".
2. Създава се чл. 61г:
"Чл. 61г. (1) На кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в национални кооперативни съюзи, данъкът върху печалбата се преотстъпва за срок до 31 декември 2005 г.
(2) Кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения данък върху печалбата в инвестиционните фондове на националните кооперативни съюзи в сроковете за внасянето му в бюджета.
(3) Преотстъпеният данък върху печалбата се отчита като резерв. Преотстъпването е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в дълготрайни активи. Условието за инвестиции се счита за изпълнено, ако те са направени до подаването на годишната данъчна декларация.
(4) Националните кооперативни съюзи ежегодно отчитат пред Министерството на финансите целевото разходване на преотстъпения данък върху печалбата."
3. В § 1, т. 19 от допълнителните разпоредби думите "по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6, 14 и 15" се заменят с "по чл. 23, ал. 3, т. 1, 6, 12, 14 и 15".
4. Параграф 35 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ДВ, бр. 110 от 2001 г.) се отменя.
§ 90. В Кодекса за задължително обществено осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; бр. 55 от 2000 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1 и 10 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се чл. 6а:
"Чл. 6а. (1) Данъчните органи предоставят на Националния осигурителен институт информация за декларирания или установения с акт на данъчните органи доход на данъчно задължените лица по Закона за облагане доходите на физическите лица.
(2) Националният осигурителен институт предоставя на данъчната администрация информация за дохода по чл. 6, ал. 2."
2. В чл. 108:
а) създава се нова ал. 2:
"(2) Контролните органи на Националния осигурителен институт могат да извършват контролно-ревизионна дейност съвместно с данъчните органи по план, предварително съгласуван между управителя на Националния осигурителен институт и главния данъчен директор.";
б) досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.
3. В чл. 110, ал. 5 т. 3 се изменя така:
"3. изпълнение върху суми, възстановени от данъчен орган по запорирана сметка на
длъжника".
4. В чл. 117 ал. 6 се отменя.
5. Създава се чл. 117а:
"Спиране на изпълнението
Чл. 117а. (1) Обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2 не спира изпълнението им.
(2) Изпълнението на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в" се спира по искане на задълженото лице, ако предостави обезпечение в размер на главницата и лихвите.
(3) Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с жалбата, като се прилагат доказателства за направеното обезпечение.
(4) За срока на спирането се дължи законната лихва върху главницата."
6. Създава се чл. 118а:
"Спиране на изпълнението от съда
Чл. 118а. (1) Обжалването пред съда на решенията на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им.
(2) Изпълнението може да бъде спряно от окръжния съд при условията по чл. 117а, ал. 2 и 4 за решенията, издадени за разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "в". Искането за спиране на изпълнението се прави едновременно с подаване на жалбата и съдът се произнася в 7-дневен срок.
(3) Отказът на съда да се спре изпълнението не подлежи на обжалване."
7. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 10а:
"§ 10а. Членове 117а и 118а се прилагат и по висящи спорове пред ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и пред съдилищата. Искането за спиране на изпълнението от задължените лица може да се направи в 14-дневен срок от влизане в сила на измененията в кодекса, приети на 23 април 2002 г."
§ 91. (В сила от 1 януари 2002 г.) В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г. и бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:
а) създава се нова ал. 1:
"(1) Местните данъци се заплащат в брой в касите на данъчната администрация или чрез безкасово плащане по съответната сметка.";
б) досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3.
2. В чл. 33, ал. 1 се правят следните изменения:
а) точка 4 се изменя така:
"4. превозните средства - по застрахователна стойност;";
б) точка 4а се отменя.
3. Член 55 се изменя така:
"Чл. 55. (1) За леки автомобили размерът на данъка се определя съобразно мощността на двигателя, коригиран с коефициент в зависимост от годината на производство, както следва:
1. до 50 к.с. (37 kW) вкл. - по 0,25 лв. за к.с.;
2. над 50 до 75 к.с. (55 kW) вкл. - по 0,30 лв. за к.с.;
3. над 75 до 100 к.с. (74 kW) вкл. - по 0,40 лв. за к.с.;
4. над 100 до 150 к.с. (110 kW) вкл. - по 0,80 лв. за к.с.;
5. над 150 к.с. (над 110 kW) - по 0,90 лв. за к.с.
В зависимост от годината на производство данъкът се умножава със следните коефициенти:
| Година на производство: | Коефициент: |
| До 31.12.1988 г. включително | 1 |
| От 01.01.1989 г. до 31.12.1994 г. | 1,5 |
| включително | |
| От 01.01.1995 г. | 2,8 |
(2) За ремаркета на леки автомобили се заплаща следният данък:
1. товарно ремарке - 5 лв.;
2. къмпинг ремарке - 10 лв.;
(3) За мотопеди се заплаща данък 10 лв., а за мотоциклети, както следва:
1. до 125 куб.см включително - 12 лв.;
2. над 125 до 250 куб.см включително - 25 лв.;
3. над 250 до 350 куб.см включително - 35 лв.;
4. над 350 до 490 куб.см включително - 50 лв.;
5. над 490 до 750 куб.см включително - 75 лв.;
6. над 750 куб.см - 100 лв.;
(4) За триколка данъкът се определя от общото тегло:
1. до 400 кг включително - 4 лв.;
2. над 400 кг - 6 лв.;
(5) За автобуси данъкът се определя в зависимост от броя на местата за сядане:
1. до 22 места, вкл. мястото на водача - 50 лв.;
2. над 22 места, вкл. мястото на водача - 100 лв.;
(6) За товарен автомобил се заплаща данък по 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(7) За ремарке или полуремарке се заплаща данък по 2 лв. за всеки започнат тон товароносимост.
(8) За влекач - обикновен, се заплаща данък 50 лв.
(9) За влекач - седлови, се заплаща данък 100 лв.
(10) За специализирани строителни машини (бетоновози, бетон-помпи и други), автокранове, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари и други специални автомобили, без тролейбусите, се заплаща данък 50 лв.
(11) За автокранове с товароподемност над 40 тона, специализирани ремаркета за превоз на тежки или извънгабаритни товари с товароподемност над 40 тона се заплаща данък 100 лв.
(12) За трактори се заплаща следният данък:
1. от 15 до 25 конски сили включително - 5 лв.;
2. над 25 до 50 конски сили включително - 7 лв.;
3. над 50 конски сили - 10 лв.
(13) За други самоходни машини се заплаща данък 25 лв.
(14) За моторни шейни се заплаща данък 50 лв."
4. В чл. 58 се създава ал. 4:
"(4) За превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие че до края на предходната година собственикът му е върнал регистрационния талон."
5. В чл. 59 се правят следните изменения:
а) в ал. 2 думите "и 8" се заменят с "и 9";
б) в ал. 3 думите "ал. 1" се заменят с "ал. 5".
6. В чл. 60 се създават ал. 7 и 8:
"(7) При пускане в движение на спряно превозно средство данъкът се заплаща по реда на ал. 2.
(8) За придобитите превозни средства в неизправност данъкът се заплаща по реда и в сроковете по ал. 2 от пускането им в движение."
7. Приложение № 3 към чл. 55, ал. 1 се отменя.
8. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 13 се отменя.
9. В § 52 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 109 от 2001 г.) думите "от 1 май до 31 юли" се заменят с "от 1 юни до 31 август".
§ 92. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; бр. 30 от 1998 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 45, 88 и 135 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 99 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 4, ал. 3, т. 3 думите "съгласно приложение № 1 на Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 117 от 1997 г.)" се заменят с "по реда на § 3а".
2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3а:
"§ 3а. За висящите по този закон производства действителната пазарна цена по чл. 4, ал. 3, т. 3 се определя съгласно отмененото приложение № 1 към Закона за местните данъци и такси, считано от 1 януари 2002 г."
§ 93. (1) Наложените глоби по чл. 186 от Закона за движението по пътищата се събират по реда на Данъчния процесуален кодекс.
(2) Незаплатени глоби по издадени до влизането в сила на този закон фишове по реда на чл. 186 от Закона за движението по пътищата се заплащат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон в данъчното подразделение по местоживеене, без да се изпраща покана за доброволно изпълнение. След изтичането на 6-месечния срок издаденият фиш се счита за влязло в сила наказателно постановление и наложената глоба се събира по реда на Данъчния процесуален кодекс.
§ 94. В Закона за акцизите (обн., ДВ, бр. 19 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 58 и 70 от 1995 г., бр. 21, 56 и 107 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 15, 89 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 11:
а) алинея 8 се отменя;
б) в ал. 9 думите "и тютюневите изделия" се заличават;
в) създава се ал. 10:
"(10) Тютюневите изделия, предназначени за търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, се продават само с поставен върху потребителската опаковка надпис: "FOR DUTY FREE ONLY"."
2. В чл. 17а се правят следните изменения и допълнения:
а) алинея 7 се отменя;
б) в ал. 8 думите "акцизни стоки" се заменят с "бутилирани спиртни напитки и тютюневи изделия", а след думите "DUTY FREE" се добавя "съответно с надпис "FOR DUTY FREE ONLY";
в) в ал. 9 думите "или с бандерол за износ" се заличават и думите "бандерол "DUTY FREE" се заменят с "надпис "FOR DUTY FREE ONLY".
3. Създават се чл. 17к, 17л и 17м:
"Чл. 17к. (1) Административно наказание "лишаване от право да се упражнява определена дейност или дейности" се налага за срок от един месец независимо от предвидените глоби или имуществени санкции на данъчен субект, който:
1. държи на склад, в търговско помещение или в превозно средство, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато той е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или бандерол с изтекъл срок на валидност;
2. е производител или вносител, който облепва акцизни стоки с неистински или подправени бандероли или с бандероли с изтекъл срок на валидност;
3. продава или съхранява в търговско помещение, различно от търговските обекти, лицензирани за безмитна търговия, акцизни стоки, предназначени за безмитна търговия;
4. държи на склад или в търговско помещение или продава акцизни стоки без документ, отговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 2 или 3, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
(2) В случаите на ал. 1, т. 1, 2 и 3 данъчните органи изземват и унищожават акцизните стоки без бандерол, когато той е задължителен, и облепените с неистински или подправен бандерол. Разноските са за сметка на данъчния субект.
(3) Когато в срок от 24 месеца от влизане в сила на наказателното постановление по ал. 1 бъде извършено нарушение от същия вид, нарушителят се лишава от правото да упражнява определената дейност или дейности за срок от 2 до 6 месеца.
(4) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(5) Изпълнението на административното наказание по ал. 1 и 3 се прекратява от органа, който го е наложил, по молба на данъчния субект и след като бъде доказано от него, че наложената имуществена санкция или глоба е заплатена изцяло.
Чл. 17л. (1) В случаите на налагане на административно наказание по чл. 17к се налага и принудителна административна мярка запечатване на обекта или обектите на данъчния субект и забрана на достъпа до тях, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от данъчния субект или от оправомощено от него лице. Мярката се налага за обекта или обектите, където са констатирани нарушенията.
(2) В случаи, когато отстраняването е свързано със значителни затруднения за данъчните органи и/или със значителни разходи за данъчния субект, постановилият запечатването орган може да разпореди оставяне на стоките в обекта или обектите на отговорно пазене от данъчния субект. Разпореждането не се отнася за стоките - предмет на нарушението по чл. 17к, ал. 1, т. 1 - 3.
(3) В случаите на ал. 1, когато отстраняването на стоките не се осъществи в указания срок, данъчният орган ги отстранява, като ги разполага пред обекта, без задължение да ги пази, за сметка на данъчния субект и не носи отговорност за тяхното повреждане, похабяване или загуба.
(4) В случаите на чл. 17к, ал. 5 едновременно с прекратяване изпълнението на административното наказание данъчният орган постановява и отпечатване, което се извършва при задължение за съдействие от страна на данъчния субект.
Чл. 17м. Наказателните постановления по чл. 17к, както и принудителната мярка по чл. 17л подлежат на предварително изпълнение, освен ако съдът не разпореди друго."
4. В чл. 18, ал. 1 след думите "обжалването им" се поставя запетая и се добавя "както и обжалването на постановленията по чл. 17к, ал. 5".
5. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 9а:
"§ 9а. Количествата бутилирани спиртни напитки и тютюневи изделия, намиращи се на склад и в търговските обекти, предназначени за безмитна търговия и заявени от официалните дистрибутори, потвърдени писмено от доставчиците, могат да се реализират в обектите, лицензирани за безмитна търговия без бандерол по чл. 11, ал. 9, съответно надпис по чл. 11, ал. 10 в срок до 1 юли 2002 г. В едноседмичен срок от влизане в сила на тези изменения на закона данъчната администрация прави инвентаризация на обектите за безмитна търговия."
§ 95. В Закона за уреждане на задължения на "Булгаргаз" - ЕАД, към държавата (ДВ, бр. 85 от 1999 г.) в чл. 2, изречение първо думите "за срок до 30 юни 2002 г." се заменят с "в срок до 31 декември 2002 г.".
§ 96. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. параграф 57, т. 1, буква "в", § 87, т. 1, 4 и 6 относно промените в Закона за данък върху добавената стойност, § 88 относно промените в Закона за облагане на доходите на физическите лица, § 89 относно промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и § 91 относно промените в Закона за местните данъци и такси, които влизат в сила от 1 януари 2002 г.;
2. параграф 44, т. 2 и § 87, т. 2, буква "а" и т. 17, буква "в" относно промените в Закона за данък върху добавената стойност, които влизат в сила от 1 юли 2002 г.;
3. параграф 14, т. 2, изречение второ, което влиза в сила от 1 януари 2003 г.
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 23 април 2002 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
