Държавен вестник, брой 17 от 6.III

Чл. 9. (1) Образува се Национална компания "Железопътна инфраструктура" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

(2) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е юридическо лице със седалище София.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е основен управител на железопътната инфраструктура.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Националната компания "Железопътна инфраструктура" управлява предоставеното ѝ имущество - публична и частна държавна собственост. Имуществото - публична и частна държавна собственост, се предоставя от държавата за изпълнението на предмета ѝ на дейност с решение на Министерския съвет.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Предметът на дейност на НК "ЖИ" е:

1. осигуряване използването на железопътна инфраструктура от лицензирани превозвачи при равнопоставени условия;

2. извършване на дейности по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура;

3. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) определяне и събиране на инфраструктурните такси от лицензираните железопътни превозвачи в съответствие с методика, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

4. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) разработване на графиците за движение на влаковете, съгласувано със заявителите, а за пътническите превози - и с общините;

5. управление на влаковата работа в железопътната инфраструктура при спазване на изискванията за безопасност, надеждност и сигурност;

6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) приемане на заявките на заявителите за получаване на капацитет от железопътната инфраструктура за извършване на превоз при публично обявяване на капацитета на железопътната инфраструктура и предоставяне на достъп при условията, предвидени в този закон;

7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) приемане и изпълнение на заявките на заявителите за получаване на капацитет от железопътната инфраструктура във връзка с изпълнение на възложените им задължения за извършване на обществени превозни услуги;

8. изготвяне, поддържане и съхраняване на регистър, съдържащ данни за земята и обектите на железопътната инфраструктура;

9. (нова - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт;

10. (нова - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) предоставяне на други услуги.

(2) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Дейностите по ал. 1, т. 3 - 7 са основни функции на Национална компания "Железопътна инфраструктура" и не могат да се прехвърлят.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Управителят на железопътната инфраструктура има организационна и управленска независимост по отношение на функциите по ал. 2.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Националната компания "Железопътна инфраструктура" не може да извършва по занятие железопътен превоз, освен за технологични нужди.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Националната компания "Железопътна инфраструктура" не може да участва в търговски дружества, които по занятие извършват железопътен превоз.

(6) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Национална компания "Железопътна инфраструктура" няма право да предоставя заеми на железопътни предприятия. Железопътни предприятия нямат право да предоставят заеми на Национална компания "Железопътна инфраструктура".

(7) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2020 г.) За изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 2 на НК "ЖИ" се предоставя концесия по право за добив на строителни материали при условията и по реда на Закона за подземните богатства.

Чл. 11. Органи на управление на НК "ЖИ" са:

1. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

2. управителният съвет;

3. генералният директор.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда общата транспортна политика на държавата в областта на изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура и осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на НК "ЖИ".

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Управителният съвет се състои от трима членове, които се назначават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за срок до 5 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията сключва договор за управление с всеки от членовете на управителния съвет.

(3) Членовете на управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност, да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.

(4) Не може да бъде член на управителния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен включително с друг член на органите на управление на НК "ЖИ".

(5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 4, предложение първо се установяват служебно от администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 14. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на 2 месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Управителният съвет може да приема решения, ако присъстват най-малко половината от членовете му лично или представлявани от друг член на съвета. Никой присъстващ член не може да представлява повече от един отсъстващ. За представляването е необходимо изрично пълномощно за всеки конкретен случай.

(3) Решенията се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Управителният съвет може да взема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили писмено съгласието си за решението.

Чл. 15. Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;

2. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) изработва и предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за утвърждаване правилник за устройството и дейността на компанията;

3. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2009 г.) по предложение на генералния директор след проведен конкурс назначава и освобождава заместник-генералните директори и главния ревизор по безопасността;

4. приема годишния счетоводен отчет;

5. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да разрешава за всеки отделен случай участието на компанията в търговски и неперсонифицирани дружества и в международни организации;

6. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да предприеме действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;

7. упражнява правата по притежаваните от компанията дялове и акции от търговски дружества;

8. (изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) взема решения за продажба или за ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими вещи, взема решения по чл. 46, ал. 2 от Закона за държавната собственост за продажба на жилищата, управлявани от компанията, и за отдаването им под наем;

9. (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) приема проект на годишна програма за изграждане, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура и я предлага на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за утвърждаване;

10. (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) приема бизнес план за дейността на компанията за следващата година;

11. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) изпълнява други функции, възложени му от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, свързани с управлението на железопътната инфраструктура, в съответствие с разпоредбите на действащото законодателство.

Чл. 16. Председателят на управителния съвет, а в негово отсъствие заместник-председателят, организира и ръководи заседанията на управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения.

Чл. 17. (1) Член на управителния съвет може да бъде освободен преди изтичане на срока на договора за управление при нарушаване разпоредбите на закона, при неизпълнение на икономическите показатели или на други условия, предвидени в този договор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Член на управителния съвет се освобождава с акт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) Договорът за управление с член на управителния съвет се прекратява преди изтичане на срока на действието му:

1. когато лицето не отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 3 и 4;

2. когато нарушава или не изпълнява условията, предвидени в закона или в договора за управление;

3. когато е подадена писмена молба за освобождаване;

4. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) по решение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с едномесечно предизвестие.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) В случаите по ал. 1-3 или при смърт на член на управителния съвет министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията назначава нов член за срок до края на първоначалния мандат и сключва с него договор.

Чл. 18. Членовете на управителния съвет са длъжни да пазят търговската тайна и търговския престиж на НК "ЖИ".

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията назначава генералния директор за срок до 5 години, който по право е член на управителния съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията сключва с генералния директор договор за управление за срок до 5 години.

Чл. 20. (1) Генералният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на НК "ЖИ";

2. сключва договори за извършване на предоставяните от и за компанията услуги;

3. назначава и уволнява работниците и служителите в НК "ЖИ";

4. представлява компанията пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина;

5. (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) изготвя проект на годишна програма за изграждане, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура;

6. (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) утвърждава графика за движение на влаковете, включително оперативните промени в него;

7. (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) одобрява вътрешните правила и процедури на компанията за функциониране и управление на дейностите;

8. (изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) се отчита за своята дейност пред управителния съвет и пред министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията;

9. (нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) осигурява на заявителите, а по тяхно искане - и на потенциалните заявители, достъп до проектите на документи по чл. 15, т. 9 и 10, преди да бъдат одобрени от управителния съвет, като в срок до 14 дни от осигуряването на достъпа могат да предоставят становище по отношение на условията за достъп и ползване, както и развитието на инфраструктурата.

(2) Генералният директор може да делегира някои от правомощията си по ал. 1, т. 2-4 на други длъжностни лица от компанията по решение на управителния съвет.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) За лицата по ал. 2 се прилагат съответно изискванията по чл. 13, ал. 3 и 4.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Генералният директор се освобождава преди изтичането на срока на договора за управление от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията в случаите по чл. 17, ал. 3.

Чл. 22. (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Национална компания "Железопътна инфраструктура" носи отговорност за имуществените и неимуществените вреди, причинени на превозвачите или на трети лица, в случаите, когато се установи, че причина за това е неизправността на обектите на железопътната инфраструктура.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Национална компания "Железопътна инфраструктура" изготвя ежегодно референтен документ на железопътната мрежа след консултации със заинтересованите страни. Референтният документ съдържа параметрите за експлоатация на железопътната инфраструктура, параметрите на съоръженията по нея, включително защитните съоръжения, информация за условията за достъп до нея и обслужващите съоръжения, приложимите инфраструктурни такси и цени за услуги по ценова листа, принципите и критериите за разпределение на капацитета, ограниченията при ползването на инфраструктурата, сроковете и процедурите за подаване на заявките за получаване на капацитет и други.

(2) Когато за обект на железопътната инфраструктура е предоставена концесия, концесионерът предоставя необходимата информация по ал. 1 на НК "ЖИ".

(3) Национална компания "Железопътна инфраструктура" предоставя на превозвачите и на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" информация за състоянието на железопътната инфраструктура.

Чл. 24. (1) (Предишен текст на чл. 24 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Национална компания "Железопътна инфраструктура" може да сключва с управителите на инфраструктурата в други държави споразумения, уреждащи административни, технически и други въпроси, свързани с достъпа до инфраструктурата за извършване на транзитни превози, в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Национална компания "Железопътна инфраструктура" си сътрудничи с основните управители на железопътна инфраструктура от другите държави - членки на Европейския съюз, като участва в мрежа на основните управители на железопътна инфраструктура. Дейността на мрежата се координира от Европейската комисия.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Държавата участва във финансирането на дейностите по изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура, включително в създаването, съхраняването и поддържането на мощности и материални средства за осъществяване на отбранително-мобилизационни мероприятия на страната. Размерът на финансирането се определя в рамките на 5-годишен договор между държавата, представлявана от министъра на финансите и от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, от една страна, и НК "ЖИ", от друга страна.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Минималното съдържание на договора по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 29, ал. 3, т. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Генералният директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура" осигурява на заявителите, а по тяхно искане - и на потенциалните заявители, достъп до проекта на договор по ал. 1. Заявителите и потенциалните заявители в срок 14 дни от предоставянето на договора могат да предоставят становище по него. Договорът се публикува на интернет страницата на Национална компания "Железопътна инфраструктура" в срок до един месец след неговото сключване. Управителят на железопътната инфраструктура съобразява бизнес плана си с договора.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Когато управител на инфраструктурата е концесионер, за него се прилагат ограниченията по чл. 10, ал. 4, 5 и 6, които действат за НК "ЖИ".

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Финансирането на дейностите по поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура се извършва от:

1. (изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) държавния бюджет;

2. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) инфраструктурните такси по чл. 35;

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) приходите от търговската дейност на управителя на инфраструктурата;

4. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 115 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.)

5. кредити;

6. (нова - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) средства по програми на Европейския съюз;

7. (нова - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) приходи от услуги по ценова листа.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) С набраните средства по ал. 1, т. 1, 3, 5 - 7 се осигуряват и разходите за:

1. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) проучване, проектиране, изграждане, развитие и експлоатация на железопътната инфраструктура;

2. погасяване на получени кредити, включително кредитите, получени от Националната компания "БДЖ" до влизането в сила на закона, в частта им за финансиране на инфраструктурата.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията приема 10-годишна програма за развитието на железопътния транспорт и на железопътната инфраструктура и нейната безопасна и надеждна експлоатация, включително при бедствия, терористични действия и военни конфликти.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията утвърждава годишна програма за изграждането, поддържането, ремонта, развитието и експлоатацията на железопътната инфраструктура.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) В годишната програма по ал. 1 се предвиждат и условията за осигуряване на дейностите по проучване, проектиране, ръководене на системите за управление и сигурност на движението, за спазване на нормите за експлоатация на железопътната инфраструктура и за организиране на ремонта за възстановяване на отделни елементи от железопътната инфраструктура след стихийни бедствия и производствени аварии, както и за изпълнението на утвърдената програма.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Годишната програма по ал. 1 е неразделна част от договора по чл. 25, ал. 1 и се утвърждава след приемането на закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Чл. 29. (1) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Железопътните магистрали са национални обекти. Железопътните магистрали са железопътни линии или части от тях, които съвпадат с направленията на европейските железопътни коридори, определени с международни договори и споразумения, по които Република България е страна.

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Категоризацията на останалите железопътни линии, включени в железопътната инфраструктура, закриването на отделни линии или участъци от линии се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредби:

1. дейностите по управление на безопасността в железопътния транспорт;

2. условията за използването и достъпа до инфраструктурата;

3. работното време на ръководния и изпълнителския персонал, зает с осигуряване на превозите на пътници и товари.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) С наредбата по ал. 3, т. 1 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

1. осигурява хармонизирането с регулаторните структури по безопасността в Европейския съюз;

2. определя отговорностите между участниците в железопътната система по отношение на безопасността на превозите;

3. регламентира общите цели, правилата, критериите, методите, показателите, процедурите и оценките за безопасност;

4. регламентира функциите и правата във връзка с безопасността и разследването;

5. определя общите принципи за управление, регулиране и контрол върху безопасността в железопътния транспорт;

6. определя обхвата на дейностите в системите за управление на безопасността;

7. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) определя изискванията към кандидатите, условията и реда за издаване, подновяване, изменение или отнемане на удостоверение за безопасност на управители на железопътната инфраструктура и на единен сертификат за безопасност на железопътни предприятия с област на дейност в Република България;

7а. (нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) определя изискванията към кандидатите, условията и реда за издаване, подновяване, изменение или отнемане на сертификат на лице, отговорно за поддържане на превозни средства, и на сертификат на лице, което изпълнява функции по поддържането на превозни средства;

8. категоризира произшествията и инцидентите в железопътния транспорт;

9. определя реда за разследване на произшествията и инцидентите;

10. определя отговорностите и задълженията при разследването.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) Проектирането и строителството на железопътни линии, железопътни гари и други обекти и съоръжения от железопътната инфраструктура, както и на железопътните прелези се извършват при условия и по ред, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г.) В железопътните гари се извършват дейностите по приемане, изпращане, престой и преработка на влаковете, по осигуряването превоза на пътници и товари, както и други технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и превозната работа.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Управлението на влаковата работа в железопътната инфраструктура се осъществява от управителя на инфраструктурата.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) Поддържането и експлоатацията на железопътните прелези се извършват при условия и ред, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и се финансират от държавния бюджет в рамките на субсидията за НК "ЖИ".

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) (1) Управителят на железопътната инфраструктура извършва разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт.

(2) Взаимоотношенията между управителя на железопътната инфраструктура и превозвачите във връзка с разпределението на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт се уреждат с писмени договори.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Използването на железопътната инфраструктура се извършва от лицензирани железопътни превозвачи по чл. 37, ал. 7, които притежават единен сертификат за безопасност.

(2) (Изм. доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Железопътните превозвачи по ал. 1 имат право на достъп до железопътната инфраструктура и до обслужващите съоръжения за извършване на всички видове железопътни услуги за превоз на пътници и товари при справедливи, недискриминационни и прозрачни условия. Това право включва достъп до инфраструктурата, която свързва морските и речните пристанища с другите обслужващи съоръжения, и до инфраструктурата, която обслужва или би могла да обслужва повече от един краен потребител.

(3) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Железопътните превозвачи по ал. 1 имат право да извършват превоз на пътници между железопътни гари, разположени в държави - членки на Европейския съюз, включително между железопътни гари, разположени на територията на Република България.

(4) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Заявителят на инфраструктурен капацитет по определен маршрут за извършване на превоз на пътници по ал. 3 уведомява за планираната услуга Национална компания "Железопътна инфраструктура" и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" не по-късно от 18 месеца преди влизането в сила на работното разписание, за което се отнася подаденото искане за капацитет. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява в срок до 10 дни всеки компетентен орган, който е възложил обществени услуги за железопътен превоз на пътници по този маршрут, както и всяко железопътно предприятие, изпълняващо договор за обществени услуги за железопътен превоз по маршрута на планираната услуга.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Железопътно предприятие, което не притежава лицензия за извършване на товарни превози, има право на достъп до първата гара от железопътната инфраструктура, необходима за извършване на дейностите на дружества и предприятия по чл. 2, т. 3.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Достъпът по ал. 5 се осъществява при наличие на единен сертификат за безопасност, договор за застраховка "Гражданска отговорност" и договор с управителя на железопътната инфраструктура.

Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) (1) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" може да ограничи правото на достъп за извършване на превоз на пътници между железопътни гари, разположени на територията на Република България, включително по алтернативен маршрут, когато такъв превоз вече се извършва въз основа на договор за обществени услуги за железопътен превоз и може да доведе до нарушаване на икономическо равновесие на договора. Оценката на икономическото равновесие се извършва при условията и по реда на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1795 на Комисията от 20 ноември 2018 г. за установяване на процедура и критерии за извършването на оценка на икономическото равновесие в съответствие с член 11 от Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 294/5 от 21 ноември 2018 г.), наричан по-нататък "Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1795".

(2) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" извършва обективен икономически анализ по критериите, определени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1795, за да определи дали икономическото равновесие на договора е нарушено.

(3) Анализът по ал. 2 се извършва след направено искане до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", представено в срок до един месец след получаване на информацията относно планираната услуга за превоз на пътници по чл. 31, ал. 4.

(4) Искането по ал. 3 може да бъде направено от:

1. органа, възложил договора за обществена превозна услуга;

2. управителя на железопътната инфраструктура;

3. железопътния превозвач, изпълняващ договора за обществена превозна услуга.

(5) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" може да поиска допълнителна информация от подалия искането по ал. 3 в срок до един месец от неговото постъпване, като определя срок за предоставяне на тази информация. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" започва консултации с всички заинтересовани страни по ал. 4 в срок един месец от получаването на искането. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се произнася с мотивирано решение по искането, с което определя дали икономическото равновесие на договора за обществена превозна услуга е нарушено, в срок до 6 седмици от получаването на цялата необходима информация.

(6) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява всички заинтересовани страни за решението по ал. 5 и за условията, при които може да бъде поискано преразглеждането му.

(7) В срок до един месец след уведомяването за решението по ал. 5 може да бъде поискано преразглеждането му от:

1. органа, възложил договора за обществена превозна услуга;

2. управителя на железопътната инфраструктура;

3. железопътния превозвач, изпълняващ договора за обществена превозна услуга;

4. железопътния превозвач, който е поискал достъп по чл. 31, ал. 4.

(8) Въз основа на решението по ал. 5 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се произнася с мотивирано решение относно планирана услуга за превоз на пътници по чл. 31, ал. 4.

(9) Решението по ал. 8 може да бъде обжалвано пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32, доп. - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Управителят на инфраструктурата разпределя капацитета на железопътната инфраструктура като предоставя достъп до инфраструктурата с приоритет за:

1. превози, които се предоставят в изпълнение на задължения за извършване на обществени превозни услуги;

2. услуги, които се предоставят в отделни елементи от железопътната инфраструктура, построени или развити за извършване на специфични дейности (по специализирани високоскоростни отсечки, товарни линии и други);

3. (нова - ДВ, бр. 47 от 2002 г.) транзитните железопътни превози и превозите в комбинирано съобщение транзит през Република България и превозите в международно съобщение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) В условия на бедствия приоритетът в разпределението на капацитета на железопътната инфраструктура се определя от Изпълнителната агенция "Железопътна администрация".

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Заявителите не могат да преотстъпват предоставения им капацитет. В случай че преотстъпят предоставения им капацитет, те нямат право да участват в разпределянето на капацитет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Не се счита за преотстъпване използването на капацитет от железопътно предприятие, когато последното извършва дейността на заявител, който не е железопътно предприятие.

Чл. 33. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Взаимоотношенията между управителя на железопътната инфраструктура и превозвача във връзка с достъпа до инфраструктурата се уреждат с писмен договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура, след представяне на лицензия, включително приложението към нея относно финансово покритие на гражданската отговорност съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/171 на Комисията от 4 февруари 2015 г. относно някои аспекти на процедурата за лицензиране на железопътни предприятия (ОВ, L 29/3 от 5 февруари 2015 г.), и единен сертификат за безопасност. Лицензия не се изисква в случаите по чл. 37а.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Условията на договора по ал. 1 трябва да са недискриминационни и прозрачни. Условията на договора се съгласуват с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

(3) (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2009 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 19 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Договорът за достъп и използване на железопътната инфраструктура се сключва при спазване на организацията на движение и се актуализира ежегодно в съответствие с приетия график за движение на влаковете в срок до влизането в сила на графика и при промяна на действащото законодателство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Договорът за достъп и използване на инфраструктурата се сключва в срок до 6 месеца от издаването на лицензията на превозвача.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) В процеса на договаряне, когато превозвачът прецени, че се засяга правото му на достъп, той може да подаде жалба до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 34. (1) (Предишен текст на чл 34, изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) При отнемане на лицензията за железопътни превози и/или при отнемане или след изтичане срока на единния сертификат за безопасност на превозвача, договорът по чл. 33, ал. 1 се прекратява.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) При прекратяване на договора на друго основание превозвачът е длъжен да прекрати дейността, за която му е издадена лицензията.

(3) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) При отнемане или след изтичане на срока на единния сертификат за безопасност достъпът по чл. 31, ал. 6 се прекратява.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 3, изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) В случаите по ал. 2 и 3 в срок 6 месеца от датата на прекратяване на договора железопътното предприятие може да сключи нов договор за достъп и използване на железопътната инфраструктура.

Чл. 35. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Таксите за ползване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения се заплащат от заявителите съответно на управителя на инфраструктура и на оператора на обслужващото съоръжение и се използват за финансиране на дейността им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Таксите за пакета за минимален достъп и за достъп до инфраструктура, която свързва обслужващи съоръжения, се определят на равнището на преките разходи, направени за извършването на влаковата услуга.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 22.09.2011 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Размерът на таксите се определя от управителя на железопътната инфраструктура съгласно методика за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на инфраструктурата, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Размерът на таксите за обслужващи съоръжения и достъпа до тях се определя от оператора на обслужващото съоръжение съгласно изготвена от него методика.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Управителят на железопътната инфраструктура публикува инфраструктурните такси в референтния документ на железопътната мрежа.

(5) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Приходите от инфраструктурни такси се разходват изцяло за поддържането на железопътната инфраструктура, като се покриват разходите на управителя на инфраструктурата, извършени за осъществяването на превозите от железопътните превозвачи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 22.09.2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2015 г., в сила от 06.03.2015 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Превозвачите заплащат на управителя на железопътната инфраструктура цена за разпределение на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния транспорт, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране.

Чл. 36. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Забранява се преграждането или блокирането с пътни превозни средства, подвижен железопътен състав, хора или по друг начин на елементи или обекти на железопътната инфраструктура, предназначени за осъществяване на железопътни превози на пътници или товари.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Лицензия за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от упълномощено от него длъжностно лице и е валидна за територията на Европейския съюз.

(2) Лицензията по ал. 1 е поименна и не подлежи на преотстъпване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Лицензията е безсрочна и на всеки 5 години се преразглежда за установяване спазването на изискванията по чл. 38. Лицензията се преразглежда и в случаите на преобразуване на железопътния превозвач. До приключване на преразглеждането лицензията запазва своето действие.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Лицензията за извършване на железопътни превози на пътници предоставя правото да се превозват пътници, техният ръчен багаж, багажни пратки и колетни пратки.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Лицензията за извършване на железопътни превози на товари предоставя правото да се превозват товари.

(7) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) Лицензия за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари, издадена в Република България или в друга държава - членка на Европейския съюз, е валидна на територията на държавите - членки на Европейския съюз.

(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 47 от 2015 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Лицата, които кандидатстват за получаване на лицензия по ал. 1, за преразглеждане на изпълнението на условията, при които е получена лицензията, на всеки 5 години от издаването ѝ, както и в случаите на преобразуване на железопътния превозвач, подават до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" писмено заявление, към което прилагат необходимите документи, определени в наредбата по чл. 40.

(9) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" разглежда заявлението по ал. 8 и приложенията към него и в срок до един месец от получаването му информира заявителя, че документацията е пълна, или изисква допълнителна информация. При извънредни обстоятелства този срок може да бъде удължен с до две седмици, за което се уведомява заявителят.

(10) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) В случай че в заявлението по ал. 8 или в документацията, приложена към него, бъдат констатирани непълноти или нередовности, на кандидата се определя срок 10 работни дни за отстраняването им или за предоставяне на допълнителна информация.

(11) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) След предоставяне на доклад от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" органът по ал. 1 се произнася с мотивирано решение по заявлението в най-кратък срок, но не повече от три месеца от датата на представяне на цялата документация и на съответната информация, включително на допълнително изисканите документи по ал. 10. Решението се съобщава на лицето, кандидатстващо за лицензия.

(12) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Лицензия не се издава, когато не са спазени изискванията на чл. 38, не са предоставени необходимите документи, определени в наредбата по чл. 40, или при неотстраняване на нередовностите в срока по ал. 10.

(13) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) При промяна на вписаните в лицензията обстоятелства железопътният превозвач уведомява Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" в срок до 7 дни от настъпването на обстоятелствата. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" извършва проверка на променените обстоятелства и в срок до един месец от уведомяването изготвя мотивирано предложение до лицензиращия орган по ал. 1 за издаване на изменена лицензия.

(14) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 47 от 2015 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г., предишна ал. 13, изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Когато при преобразуване на железопътния превозвач правоприемникът кандидатства за нова лицензия, той може да продължи дейността за осъществяване на железопътни превози до произнасянето на лицензиращия орган, при условие че притежава валиден единен сертификат за безопасност или сертификат за безопасност, издаден до 16 юни 2019 г.

(15) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., предишна ал. 9 - ДВ, бр. 47 от 2015 г., предишна ал. 10 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г., предишна ал. 14 - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) При подаване на документите за издаване на лицензията, както и за преразглеждането ѝ се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) Лицензия не се изисква за извършване на дейности по чл. 2, т. 3 за железопътен превоз на товари от дружества и предприятия за техни нужди.

Чл. 38. (1) (Предишен текст на чл. 38 - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Лицензия се издава в случаите, когато кандидатът е:

1. с добра репутация;

2. финансово стабилен;

3. професионално компетентен;

4. има финансова възможност и декларира готовност да застрахова гражданската си отговорност спрямо пътниците, багажите, товарите, пощата и трети лица в съответствие с действащото законодателство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Кандидатът трябва да отговаря и на следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., доп. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) да е търговец, установен в Република България, чийто предмет на дейност е извършването на железопътен превоз на пътници и/или товари във вътрешно и/или международно съобщение;

2. да разполага с материална база, необходима за осъществяване на превозите; материалната база може да включва вагони, ремонтни съоръжения, съоръжения за подготовка на подвижния състав за влакова работа и други и служи за доказване на финансовата стабилност на превозвача;

3. (изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) да има осигурена локомотивна тяга, която включва локомотив или мотрисен влак и персонал за управление на движението им.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., отм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) На лицензиране подлежи и лице, което осигурява само локомотивна тяга.

Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на образованието и науката определя с наредба изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за дейностите, свързани с безопасността на превозите в железопътния транспорт, за признаване на такава правоспособност, придобита в държава - членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, в Швейцария и в трети държави и определя реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на здравеопазването определя с наредба изискванията към персонала, който осъществява превозите на пътници и товари и съпътстващите ги дейности, включително за медицинската и психологическата им годност, условията и реда за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) В наредбата по ал. 1 се посочват изискванията за обхвата и обема на изучавания материал при обучение за придобиване на правоспособност, както и продължителността на практическото обучение. Обучаващите организации съобразяват програмите за обучение за придобиване на правоспособност с изискванията, определени в наредбата по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Списък на длъжностите, свързани с безопасността на превозите, се изготвя от работодателя и се утвърждава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" съобразно извършваните дейности, за които се изисква правоспособност.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за лицензиране на превозвачите.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) Превозвачът е длъжен да започне дейността си в 6-месечен срок от получаване на лицензията.

(2) При подаване на заявление за получаване на лицензия кандидатът може да поиска определяне на по-дълъг срок от определения в ал. 1, като мотивира в искането си спецификите на предоставяните от него услуги.

Чл. 42. (1) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" извършва планови и извънредни проверки след издаването на лицензия, за да установи дали железопътният превозвач изпълнява изискванията на чл. 38. При констатиране на нередности или нарушения на чл. 38 служителите на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" издават предписания съгласно чл. 117, ал. 2, т. 14, с които определят срок за отстраняването им.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Когато се установи, че железопътният превозвач не изпълнява или не е в състояние да изпълнява изискванията на чл. 38, Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" изготвя мотивирано предложение до лицензиращия орган по чл. 37, ал. 1 за спиране действието на лицензията за срок до 6 месеца или за отнемане на лицензията.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 1 - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Лицензията се отнема и правата, произтичащи от нея, се прекратяват:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) по решение на лицензиращия орган, когато:

а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона, свързани с безопасността на движението и сигурността на превозите, или лицензията е издадена въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;

б) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) лицето престане да отговаря на условията по чл. 38, ал. 1 и 2;

в) (изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) е започнала процедура по несъстоятелност, когато лицензиращият орган има убедителни доказателства, че не съществуват реалистични перспективи за задоволително финансово преструктуриране в рамките на приет от него срок, или притежателят на лицензията е обявен в несъстоятелност;

г) не е сключен договор за застраховане отговорността на превозвача спрямо пътниците, багажите, товарите, пощата и третите лица;

д) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) в 6-месечен срок от издаването на лицензията не бъде сключен договор за достъп и използване на инфраструктурата;

е) (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) в 6-месечен срок от издаването на лицензията или в срока по чл. 41, ал. 2 превозвачът не започне дейността си или в течение на 6 месеца е преустановил дейността си;

ж) (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) в случаите по чл. 37, ал. 10 нередовностите или непълнотите не бъдат отстранени в срок;

з) (нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) в случаите по ал. 1 или при спиране действието на лицензията по ал. 2 нарушенията не бъдат отстранени в определения срок;

2. по молба на притежателя на лицензията;

3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) с прекратяване на дейността на притежателя на лицензията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Прекратяването на договора за достъп и използване на инфраструктурата преди изтичането на срока, за който е сключен, поради отнемане на лицензията в случаите по ал. 3, т. 1, се счита за прекратяване по вина на превозвача.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Договорът за достъп и използване на инфраструктурата се прекратява от датата на отнемане на лицензията.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Когато се установи, че превозвачът не отговаря на изискванията за финансова стабилност, но докаже, че е предприел мерки за възстановяване на финансовата си стабилност, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощеното от него длъжностно лице спира действието на лицензията и може да издаде временна лицензия със срок на валидност до 6 месеца, при условие че железопътният превозвач притежава валиден единен сертификат за безопасност или сертификат за безопасност, издаден до 16 юни 2019 г.

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г.) (1) (В сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Железопътни превозвачи, притежаващи лиценз за извършване на железопътни превози, издаден в държава - членка на Европейския съюз, могат да осъществяват железопътни превози на територията на Република България, като имат право на достъп до железопътната инфраструктура при условията на действащото в Република България законодателство. Това право включва и достъп до инфраструктурата, която свързва обслужващите съоръжения.

(2) (В сила от 14.11.2006 г.) Превозвачи, лицензирани от чужди железопътни администрации извън случаите по ал. 1, могат да извършват железопътни превози по железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в международните договори, по които Република България е страна.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Извън случаите по ал. 1 и 2 чужди превозвачи могат да извършват железопътни превози по железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Отказът да се издаде лицензия, спирането действието на лицензия и отнемането ѝ подлежат на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) За всяко превозно средство преди да бъде използвано в железопътната мрежа се определя лице, което е отговорно за неговото поддържане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) Железопътните предприятия или управителите на железопътната инфраструктура могат да изпълняват функциите на лице по ал. 1.

(3) Лицето по ал. 1 се вписва в регистъра на превозните средства.

(4) Лицето по ал. 1 осигурява чрез система за поддържане безопасното експлоатационно състояние на превозните средства, като гарантира, че превозните средства са поддържани в съответствие със:

1. инструкциите и други технически документи относно поддържането на съответното превозно средство;

2. действащите разпоредби, включително правилата за поддържане, и изискванията на техническите спецификации за оперативна съвместимост.

(5) Лицето по ал. 1 извършва поддържането на превозните средства самостоятелно или възлага изпълнението на част от функциите по поддръжката на друг изпълнител.

(6) Независимо от отговорността на лицето по ал. 1 железопътният превозвач и управителят на железопътната инфраструктура отговарят за безопасната експлоатация на превозните средства, които ползват чрез изградена система за управление на безопасността.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) (1) Лицето по чл. 45, ал. 1 извършва поддържане на превозните средства след получаване на сертификат за поддържане на превозните средства.

(2) Сертификатът по ал. 1 се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

(3) Сертификатът по ал. 1 е поименен и не подлежи на преотстъпване.

(4) При подаване на документите за издаване на сертификат се събира такса в размер, определен от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) (1) Лицето, което кандидатства за получаване на сертификат по чл. 46, ал. 1, подава писмено заявление до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", към което прилага документите, определени в наредбата по чл. 29, ал. 3, т. 1.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Лицето по чл. 45, ал. 1 трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да е търговец;

2. да има осигурена материална база, необходима за осъществяване на дейността по поддържане на превозните средства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) В случаите, когато лицето по ал. 1 възлага изпълнението на част от функциите по поддръжка на друг изпълнител, за него се прилага система за доброволно сертифициране за изпълнение на функции по поддържане. Сертификатът на лице, което изпълнява функции по поддържане, се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" след подаване от изпълнителя на заявление в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация". Условията и редът за издаване на сертификат по чл. 46, ал. 1 и на сертификат по тази алинея се определят с наредбата по чл. 29, ал. 3, т. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Когато изпълнителят по чл. 45, ал. 5 не притежава сертификат на лице, което изпълнява функции по поддържане, лицето по чл. 45, ал. 1 прилага доказателства как се изпълняват всички изисквания по отношение на функциите, които решава да възложи на изпълнителя по чл. 45, ал. 5.

(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" разглежда заявлението по ал. 1 и ал. 3 и приложените към него документи и извършва проверка за установяване спазването на изискванията за издаване на сертификата за поддържане на превозните средства и сертификата за функции по поддържане.

(6) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) При констатиране на непълноти и нередовности в заявлението по ал. 1 или ал. 3, или в приложените към тях документации Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" изисква еднократно отстраняване на непълнотите и нередовностите и/или предоставяне на допълнителна информация или документи, като определя срок, не по-кратък от 10 работни дни и не по-дълъг от 4 месеца.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) В случаите, когато лицето по ал. 1 е железопътно предприятие или управител на железопътна инфраструктура, проверката по ал. 5 се извършва едновременно с процедурата за издаване или преразглеждане на единния сертификат за безопасност на железопътното предприятие или удостоверението за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура. Спазването на изискванията за лице, отговорно за поддръжката на превозните средства, се отбелязва в единния сертификат за безопасност на железопътното предприятие или в удостоверението за безопасност на управителя на железопътната инфраструктура.

(8) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се произнася с решение по заявлението по ал. 1 или 3 не по-късно от четири месеца, след като кандидатът представи цялата необходима информация и документи, включително изисканите допълнително по ал. 6.

(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" или оправомощено от него длъжностно лице по своя инициатива или по сигнал извършва проверки на лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства.

(10) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Когато бъде установено, че лицето, получило сертификат за поддържане на превозните средства, не отговаря на изискванията за издаването му, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" дава писмени предписания и определя срок за отстраняване на нередовностите.

Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Сертификатът за поддържане на превозни средства се отнема и правата, произтичащи от него, се прекратяват:

1. с решение на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", когато:

а) са констатирани нарушения на разпоредбите на закона и подзаконовите нормативни актове, свързани с безопасното експлоатационно състояние на превозните средства, или сертификатът е издаден въз основа на неистински документи или на документи с невярно съдържание;

б) лицето престане да отговаря на условията по чл. 46а, ал. 2 и 3;

в) (изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) в случаите по чл. 46а, ал. 10 нередовностите не бъдат отстранени в срок;

2. по молба на притежателя на сертификата;

3. с прекратяване дейността на притежателя на сертификата.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Отказът да се издаде сертификат и отнемането му подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 48. (Нов - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) Железопътното предприятие е търговец, притежаващ лицензия за извършване на железопътни превози, валидна на територията на държавите - членки на Европейския съюз, както и търговец с предмет на дейност - превоз на пътници и/или товари с железопътен транспорт, като предприятието осигурява локомотивна тяга. Железопътно предприятие е и търговец, който осигурява само локомотивната тяга.

Чл. 48а. (Предишен текст на чл. 48 - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) Железопътен превозвач е железопътно предприятие, лицензирано за извършване на железопътни превози на пътници и/или товари.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Превозвачите самостоятелно определят вътрешната си организация, вземат решения по отношение на персонала и активите си, своя бизнес план, инвестиционните и финансовите си програми, както и начините на изпълнението им, разширяват пазарния си дял съобразно условията на пазара, развиват нови технологии и услуги и внедряват новаторски техники на управление.

(3) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Служителите на превозвачите, осъществяващи служебните си задължения в железопътните гари, са длъжни да спазват нарежданията на определеното от управителя на инфраструктурата длъжностно лице в гарата, което следи за правилното използване на возилата и техническите средства за осигуряване безопасността на движението и за нередности по устройствата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Железопътните превозвачи могат да участват в международни железопътни обединения.

Чл. 49. (1) Превозвачите, които предоставят транспортни услуги за превоз на пътници и товари, изпълняват превозите, ако:

1. превозът е възможен с железопътни транспортни средства;

2. превозът не е възпрепятстван от причини, които превозвачите не могат да избегнат или да отстранят.

(2) Превозвачите обявяват на видно място и по подходящ начин лицензиите и разписанията си, включително ограниченията при използването на някои влакове или класи пътнически вагони, цените и тарифите за предоставяните железопътни услуги.

(3) В случай, че превозът се извършва последователно от няколко превозвачи, те осигуряват експедиране при превоза на пътници и товари и могат да предлагат общи условия и цени за превоз.

(4) Превозвачите могат да координират дейността си, включително по разработване на вътрешни правила за функциониране на превозната дейност с националните и международните браншови асоциации и сдружения в железопътния транспорт.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) За гарантиране на качественото обслужване при превоз на пътници и товари по отношение на съществените изисквания за техническа съвместимост на телематичните приложения превозвачите осигуряват:

1. максимален обмен на данни между тях, с изключение на конфиденциална търговска информация;

2. лесен достъп на потребителите, техните организации и на други заинтересовани лица до данните по т. 1.

Чл. 49а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Публично притежаваните или контролирани от държавата железопътни предприятия въвеждат подходящи механизми за намаляване на задлъжнялостта им и постигане на добро финансово управление.

Чл. 50. (1) В кабината на локомотива по време на движение трябва да има следните документи:

1. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г. (*)) за железопътен превозвач - заверено копие от единния сертификат за безопасност и лицензията; за железопътно предприятие, извършващо превоз на товари по чл. 31, ал. 5 - заверено копие от единния сертификат за безопасност;

2. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) документ за правоспособност на персонала;

3. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., отм. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.)

4. пътен лист на локомотива;

5. удостоверение за спирачната маса на влака;

6. бордови дневник на локомотива;

7. разписание на влака.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба може да определя и други документи, които трябва да се намират на борда.

Чл. 51. В случай на предприемане на действията, предвидени в глава трета от Закона за уреждане на колективните трудови спорове, работниците и техните работодатели-превозвачи, са длъжни да осигурят задоволително транспортно обслужване на населението, но не по-малко от 50 на сто от обема на превозите преди предприемането на тези действия.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г.) Размерът на средствата за компенсиране на намалените приходи (от безплатните и с намалени цени пътувания на учащи се, възрастни граждани, многодетни майки, хора с увреждания, ветерани от войните или други лица, определени с акт на Министерския съвет) на превозвачите, които са сключили договор за обществена превозна услуга и прилагат пътнически тарифи в интерес на една или няколко социални категории лица, се определя със Закона за държавния бюджет за съответната година.

Чл. 53. Задължение за извършване на обществена превозна услуга се изпълнява въз основа на договор за поемане на задължение за обществена превозна услуга, който има за цел постигане на определено равнище в транспортното обслужване и цени за даден вид транспортни услуги.

Чл. 54. (1) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги включват следните елементи:

1. задължение за експлоатация;

2. задължение за превоз;

3. тарифно задължение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 22 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Задълженията за извършване на обществени превозни услуги се възлагат чрез дългосрочен договор, сключен между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и съответния превозвач, въз основа на решение на Министерския съвет за възлагане на обществена превозна услуга. Договорът се сключва за срок до 15 години, под условие, че превозвачът ще поддържа валидна лицензия, и се актуализира ежегодно.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Договорът по ал. 2 се възлага по реда на Закона за обществените поръчки и в него се определят видовете услуги и редът за тяхното отчитане, периодичността, качеството и обемът на превозите, цените и специалните ценови облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.

(4) (Нова - ДВ, бр. 22 от 2009 г., в сила от 03.12.2009 г., доп. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Възлагането на обществени превозни услуги се извършва при спазване изискванията на Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ, L 315/1 от 3 декември 2007 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1370/2007".

(5) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 22 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Условията за извършване на обществени превозни услуги се определят с наредба, издадена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, министъра на финансите и министъра на труда и социалната политика.

Чл. 55. (1) С решение на общинския съвет могат да се предоставят средства и да се сключват договори с превозвачите за поемане на задължения за обществени превозни услуги.

(2) Други юридически лица също могат да предоставят средства и да сключват договори с превозвачите за поемане на задължения за обществени превозни услуги.

Чл. 59. С договора за железопътен превоз превозвачът се задължава да превози до определено място пътници и техните багажи, багажни и други пратки или товари срещу заплащане.

Чл. 60. (1) За осъществяване на превоза между превозвача и пътника се сключва договор за превоз, който съдържа:

1. началната и крайната гара, вида на превоза и маршрута;

2. количеството и вида на превозната услуга;

3. особените изисквания, предявени от пътника;

4. цените и условията за осъществяване на превоза;

5. номера и датата;

6. други условия, предвидени в нормативен акт или в международен договор, по който Република България е страна.

(2) За осъществяване на превоза между превозвача и изпращача (товародателя) се сключва договор за превоз на товари, който съдържа:

1. началната и крайната гара, вида на превоза и маршрута;

2. количеството и вида на превозната услуга;

3. наименованието на товародателя и товарополучателя;

4. особените изисквания, предявени от изпращача;

5. цените и условията за осъществяване на превоза;

6. подписа и печата на превозвача и изпращача или на упълномощено от него лице;

7. други условия, предвидени в нормативен акт или в международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Изпращачът има право да поиска от превозвача спиране на превоза, промяна на предвиденото място за доставка или доставяне на друг получател не по-късно от подписването на товарителницата или приемането на товара от получателя. В този случай изпращачът поема всички разноски, свързани с промяната.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Условията и редът за извършване на превози на пътници и багажи, за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят в наредба за превоз на пътници и багажи на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Условията и редът за извършване на превози на товари и колетни пратки за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят в наредба за превоз на товари и колетни пратки с железопътен транспорт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Условията и редът за превоз на опасни товари и за назначаването и професионалната квалификация на консултанти по безопасността на превозите на опасни товари, за изискванията към превозните документи и редът за издаването им се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Условията и редът за превоз на военни товари, техника и войски се определят с наредба на министъра на отбраната и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

(5) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Удостоверение за консултант по безопасността се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" със срок на валидност 5 години след завършен курс на обучение и успешно положен изпит.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Курсове за обучение за консултанти по безопасността се организират от лица, които са регистрирани в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" регистрира лице по ал. 6, което отговаря на следните условия:

1. разполага с материална база да извършва обучението;

2. разполага с обучаващи лица, които притежават квалификация и знания, доказани със съответните документи;

3. разполага с методи и програми за обучение;

4. предлага изпитни варианти;

5. декларира независимост от лицата, наемащи на работа консултанти по безопасност.

(8) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) При регистрация на лицата по ал. 6 учебната програма и документацията, свързана с обучението на кандидатите за получаване на удостоверение за завършен курс за консултант по безопасността, се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

(9) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) Обучението за консултанти по безопасността завършва с полагането на изпит пред комисия, назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 63. При международните превози се използват превозни документи, отговарящи на изискванията на международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 64. При превози, извършени от няколко превозвачи, както и при комбинирани превози, отговорността на отделните участници е солидарна в случаите, когато не може да се установи по чия вина е настъпила вредата.

Чл. 65. Превозвачът е длъжен да застрахова отговорността си спрямо пътниците и багажите, товарите и трети лица.

Чл. 66. С договора за превоз на пътници превозвачът се задължава да превози до определено място пътниците и техните багажи с железопътен транспорт, а пътникът поема задължение да заплати превозната цена.

Чл. 67. (1) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) При превоз на пътници превозвачът е длъжен да издава индивидуален или колективен билет. При предоставяне на последователни железопътни услуги за превоз от един или няколко железопътни превозвача се издава директен билет.

(2) Действителността на договора за превоз на пътници не зависи от издаването, редовността или изгубването на билета.

Чл. 68. (1) При превоз на багаж превозвачът задължително издава багажна разписка.

(2) Багажната разписка установява количеството, вида и местоназначението на багажите, които се предават на превозвача.

Чл. 69. (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) При превоз на пътни превозни средства превозвачът издава превозна разписка и я предава на пътника. Превозната разписка може да бъде неразделна част от превозния документ на пътника.

Чл. 70. До доказване на противното превозните документи по чл. 67, 68 и 69 служат като доказателство за сключването и съдържанието на превозния договор.

Чл. 71. Върху билета се посочват наименованието и адресът на превозвача. Когато багажната разписка не е комбинирана с билет, тя трябва да съдържа името и адреса на превозвача.

Чл. 72. (1) Договорът за превоз на пътници се счита за сключен от момента на получаване на билета или друг превозен документ.

(2) В случаите, когато билетът не е поименен, той може да се преотстъпва, докато превозът не е започнал.

Чл. 73. (1) Превозвачът предава багажите на приносителя на багажната разписка. При непредставяне на багажната разписка превозвачът не е длъжен да предаде багажа, покрит от този документ, освен ако са налице достатъчно доказателства за неговата принадлежност.

(2) Непотърсените багажи се депозират и се съхраняват с грижата на добър търговец от превозвача или от трето лице за сметка на пътника в срок 30 дни.

Чл. 74. Превозвачът отговаря за живота и за всяко телесно или психическо увреждане на пътника, причинено по време на превоза, когато пътникът се е намирал в превозното средство или се е качвал, или е слизал от него, както и при товаренето и разтоварването на багажите.

Чл. 75. Превозвачът се освобождава от отговорност за причинените вреди, ако увреждането по чл. 74 се дължи на:

1. непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати;

2. грешка или поведение на пътника, които не отговарят на обичайното поведение на пътниците;

3. (доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) поведението на трето лице, което превозвачът, въпреки проявената грижа според особеностите на случая, не е могъл да избегне и чиито последици не е могъл да предотврати; не се счита за трето лице всяко друго предприятие, което използва железопътната инфраструктура, както и управителят на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът. В този случай правото на обратен (регресен) иск не се накърнява.

Чл. 76. Превозвачът не се освобождава от отговорност за вредите, причинени поради физическите или умствените недостатъци на лицата, изпълняващи определени функции по превоза, дефектите или състоянието и функционирането на превозното средство.

Чл. 77. Когато превозът е предмет само на един превозен договор, но е извършен от последователни превозвачи, отговорен в случай на смърт или на телесна повреда на пътниците е превозвачът, който съгласно превозния договор е извършил услугата по време на настъпването на смъртта или телесната повреда. Когато тази услуга е извършена от заместващ превозвач, двамата превозвачи отговарят солидарно.

Чл. 78. (1) Пътник, който не може да представи валиден билет, заплаща на превозвача стойността на билета за съответното разстояние, увеличена с добавка.

(2) Пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена и добавката по ал. 1, може да бъде отстранен от превоз. Отстраненият пътник не може да изисква неговият багаж, предаден за превоз, да му бъде предаден в друга гара, освен заявената от него крайна гара.

Чл. 79. С договора за железопътен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози товара до определено местоназначение и да го предаде на получателя му.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) (1) Договорът за превоз на товари се счита за сключен от момента, в който превозвачът в отправната гара, след като приеме товара за превоз, оформи и подпечата с датния си печат превозния документ и предаде на изпращача екземпляр от него.

(2) Когато за превозен документ се използва електронна товарителница, договорът за превоз на товари се счита за сключен от момента, в който превозвачът, след като приеме товара за превоз, удостовери чрез подпис върху товарителницата приемането на товара.

Чл. 81. (1) Договорът за железопътен превоз на товари се доказва с товарителница.

(2) Действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата.

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Товарът се счита приет за превоз от момента, когато превозвачът в отправната гара го приеме заедно с товарителницата. Датата на приемане на товара за превоз се удостоверява с полагане на датния печат на превозвача върху товарителницата, а при използване на електронна товарителница - с полагане на електронен подпис от превозвача върху товарителницата, удостоверяващ приемането на товара с посочени дата и час на подписването.

Чл. 83. (1) Товарителницата се съставя и се подписва от изпращача или от упълномощено от него лице. В товарителницата може да се посочва само един получател - физическо или юридическо лице.

(2) За всяка пратка се изготвя товарителница.

(3) Една и съща товарителница може да се отнася до натоварването само на един вагон, освен ако има друго споразумение между изпращача и превозвача.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Едновременно с товарителницата изпращачът предава на превозвача всички документи, изисквани от органите за държавен здравен контрол, митническите и други органи за този превоз.

(5) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Страните по превозния договор могат да се договорят да използват електронна товарителница, към която прилагат документите по ал. 4, чрез електронно регистриране на данните, посочени в чл. 84.

(6) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните по ал. 5, трябва да са равностойни на методите, използвани за регистрирането и обработката на данните на хартиената форма, конкретно по отношение на доказателствената сила на товарителницата, в която са посочени тези данни.

(7) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) При промяна в данните на електронната товарителница в случаите, предвидени в този закон, се съхраняват първоначалните данни.

(8) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Превозвачът е длъжен да съхранява електронната товарителница, като гарантира автентичността на произход, целостта и надеждността на съдържанието, чрез подходяща защита на файла и в предвидените законоустановени срокове.

(9) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Електронната товарителница и придружаващите я документи може да са разпечатани на хартиен носител. За да има доказателствена сила, разпечатката на електронната товарителница трябва да съдържа дата и час на разпечатване от използваната автоматизирана система, печат, подпис и заверка "вярно с оригинала" на превозвача.

Чл. 84. (1) Товарителницата трябва да съдържа следните данни:

1. място и дата на изготвянето ѝ;

2. име и адрес на изпращача;

3. име и адрес на превозвача, който е сключил договора;

4. име и адрес на лицето, на което е предаден товарът, ако то не съвпада с лицето по т. 3;

5. място и дата на приемане на товара;

6. място за доставяне;

7. име и адрес на получателя;

8. брутна маса на стоката;

9. естество на товара и начин на опаковане, а за опасните товари - и наименованието, предвидено в Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари RID (Конвенция за международни железопътни превози COTIF) или Правилника за превоз на опасни товари - Приложение № 2 към Съглашението за международно железопътно сточно съобщение - СМГС, от 1951 г.;

10. брой на колетите и специалните знаци и номер за идентифицирането на дребните пратки;

11. номер на вагона - при превоз на вагонни пратки;

12. (изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г.) номер на превозното средство, движещо се на собствени колела;

13. категория, номер или други характеристики, необходими за идентифициране на товарите, в случаи на превоз на единици за интермодален транспорт;

14. подробно изброяване на документите по чл. 83, ал. 4;

15. превозни разноски (превозни цени, допълнителни такси, митнически такси и други разноски), възникнали от момента на сключването на договора до момента на доставката, които трябва да бъдат заплатени от получателя;

16. запис, че международният превоз е подчинен на разпоредбите на Единните правила за международен железопътен превоз на стоки CIM (Притурка "Б" към Конвенцията за международни железопътни превози - COTIF) или на СМГС.

(2) Страните могат да вписват в товарителницата данни относно маршрута, договорения срок, обявената стойност на товара, записи на изпращача и други данни.

Чл. 85. Изпращачът дължи обезщетение за всички вреди, понесени от превозвача или от трети лица поради неверни, неточни или непълни данни, вписани в товарителницата, или ако е пропуснал да направи предписаните от RID или от Приложение № 2 към СМГС записи.

Чл. 86. (1) Разноските (превозни цени, допълнителни такси, митнически и други разноски), възникнали след сключването на договора до доставката, се заплащат от изпращача, ако не е уговорено друго между изпращача и превозвача.

(2) Когато по силата на изрична уговорка между изпращача и превозвача разноските са за сметка на получателя и получателят не е освободил товара, изпращачът е задължен да заплати разноските.

Чл. 87. (1) Товарителницата е доказателство до доказване на противното за сключването и условията на превозния договор, както и за получаването на товара от превозвача.

(2) Когато натоварването е извършено от превозвача, товарителницата е доказателство до доказване на противното за състоянието на товара и опаковката му или ако няма запис - за доброто видимо състояние при приемането на товара и за точността на данните в товарителницата.

(3) Когато натоварването е извършено от изпращача, товарителницата е доказателство до доказване на противното за състоянието и опаковката на товара, или при липса на запис - за доброто видимо състояние на стоката, само в случай, че превозвачът е проверил товара и е вписал в товарителницата резултатите от тази проверка.

(4) В случаите по ал. 3 товарителницата може да съдържа мотивираните възражения, че превозвачът няма необходимите средства да провери дали пратката отговаря на данните в товарителницата.

Чл. 88. (1) Превозвачът и изпращачът уговарят чие задължение е натоварването и разтоварването на стоката. При липса на уговорка натоварването и разтоварването се извършват:

1. за багажните и колетните пратки - от превозвача;

2. за вагонните пратки: натоварването - от изпращача, а разтоварването - от получателя след доставката.

(2) Превозите на специалните приспособления по вагоните при превоз на товари с особени изисквания, поради естеството, вида, размерите и теглото на товара, са за сметка на изпращача.

(3) Изпращачът е отговорен за всички последствия от неправилно натоварване, извършено от него, липса или дефект в опаковката, освен ако дефектът е бил видим или известен на превозвача.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Условията за превоз на специфични товари, на товари без опаковка или на товари, изискващи особена опаковка, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 90. Превозите на опасни товари при комбинираните превози се извършват съгласно изискванията на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID) и Европейската спогодба за международен превоз на опасни товари по шосе (ADR).

Чл. 91. (1) Превозвачът е длъжен да достави товара в местоназначението в срока, предвиден в договора.

(2) Срокът за доставка започва да тече от началото на денонощието, което следва деня, през който пратката е приета за превоз в отправната гара.

(3) Срокът за доставка се счита спазен, ако преди изтичането му вагонът е бил подаден на получателя за разтоварване или е разтоварен от превозвача в получаващата гара.

(4) Сроковете за доставка не текат по време на отстраняване на последиците от природни бедствия и катастрофи. Срокът се счита за продължен с продължителността на престоя, наложен не по вина на превозвача.

(5) Срокът за доставка спира да тече през почивните дни и официалните празници.

(6) Максималният срок за изпращане на вагонните пратки е 12 часа, а за дребните пратки - 24 часа.

(7) При липса на уговорка между страните срокът за доставяне на вагонните пратки е 24 часа за всеки започнати 400 км, а за дребните пратки - 24 часа за всеки започнати 200 км.

Чл. 92. (1) (Предишен текст на чл. 92, изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Договорът за превоз на товари се счита за изпълнен от момента, в който получателят или упълномощено от него лице - след доставка на товара - е получил срещу подпис превозния документ (товарителницата), подпечатан с датния печат на превозвача.

(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Когато за превозен документ се използва електронна товарителница, договорът за превоз на товари се счита за изпълнен в момента, в който получателят или упълномощено от него лице, след като получи товара, удостовери чрез подпис върху товарителницата получаването.

Чл. 93. (1) Превозвачът носи отговорност за опазването на товара от момента на приемането му за превоз до предаването му на получателя или на съхранение.

(2) Превозвачът отговаря за вредите, причинени от пълна или частична липса или повреда на товара, както и за неспазване срока на доставката му.

Чл. 94. (1) Превозвачът не носи отговорност, когато липсата или повредата се дължи на грешка на изпращача или получателя или на тяхно разпореждане, на присъщ недостатък на товара или на явно неподходяща опаковка, ако изпращачът или получателят е дал съгласие по чл. 370, ал. 3 от Търговския закон, или на непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора, което превозвачът не е могъл да избегне или последиците от което не е могъл да предотврати.

(2) Действията и бездействията на НК "ЖИ" не се считат за обстоятелство, което превозвачът не е могъл да предотврати.

(3) За да се освободи от отговорност по ал. 1, превозвачът не може да се позовава на недостатъци на превозното средство, с което се извършва превозът, и на лицата, изпълняващи функции, свързани с превоза.

Чл. 95. (1) Превозвачът е освободен от отговорност, когато липсата или повредата е в резултат на особените рискове, свързани със:

1. превоз в открити вагони, когато това изрично е вписано в товарителницата, с уговорка за вредите, които биха настъпили от влиянието на атмосферните условия;

2. липса или дефект в опаковката;

3. натоварване от изпращача или разтоварване от получателя;

4. естеството на някои товари, изложени на пълно или частично изгубване или авария, като счупване, ръжда, вътрешно спонтанно повреждане, намаляване, дезактивиране и др.;

5. неправилно, неточно или непълно наименуване или номериране на колетите;

6. превоз на живи животни;

7. превоз, който по силата на действащи разпоредби или на изрична уговорка в товарителницата между изпращача и превозвача трябва да бъде извършен с придружител, ако липсата или повредата произтича от риск, който придружителят е следвало да предотврати.

(2) Смята се, че превозът на товари, завити с мушами, използвани от изпращача, е превоз в открити вагони по смисъла на ал. 1, т. 1. Превозът на товари в единици за интермодален транспорт или в затворени автомобили не се счита за превоз в открити вагони.

Чл. 96. Тежестта за доказване на обстоятелствата по чл. 94 и 95 е задължение на превозвача.

Чл. 97. Когато международният превоз - предмет само на един превозен договор, е извършен от много последователни превозвачи, всеки превозвач, който поема товара с товарителницата, участва в превозния договор и поема задълженията, произтичащи от него, както и отговаря солидарно с останалите превозвачи за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Превозвачът няма задължение да даде гаранции за мита при превоз, внос и транзит на товари под митнически контрол на територията на Република България.

Чл. 99. (1) Товародателят и товарополучателят могат, без да представят други доказателства, да приемат, че товарът е изгубен, когато не е бил доставен в срок 30 дни след изтичането на уговорения срок за доставка.

(2) Страната, която е получила обезщетението за изгубения товар, може да поиска да бъде уведомена писмено, в случай че товарът бъде намерен в течение на една година от датата на изплащане на обезщетението. В този случай клиентът е длъжен да върне изплатеното обезщетение, но запазва правото си на обезщетение от неспазен срок на доставката.

Чл. 100. Превозвачът дължи обезщетение за цялостната или частичната повреда на товара съобразно стойността на обезценяването, но не повече от сумата, която би се получила при цялостна повреда на товара.

Чл. 101. Констативен протокол се съставя в следните случаи:

1. когато са налице обстоятелства, които пораждат отговорност за превозвача;

2. при несъответствие на багажа или товара с наименованието или теглото, с количеството или бройките, посочени в превозния документ;

3. при липса или повреда на багажа или товара;

4. за товар или багаж без превозен документ или за превозен документ без товар или багаж.

Чл. 102. Когато получателят не е поискал съставяне на констативен протокол, смята се, до доказване на противното, че багажът или товарът са предадени в изправност.

Чл. 103. Констативният протокол се съставя в момента на установяване на нередовността, но не след приемането на товара или багажа от получателя. Липсата на товар се установява с констативен протокол, съставен след изтичането на договорения срок за доставка.

Чл. 104. Констативният протокол се съставя от превозвача или от упълномощено от него лице и се подписва от легитимен получател на товара или багажа.

Чл. 105. Право за предявяване на рекламации по превозния договор имат лицата, които имат право на иск срещу превозвача.

Чл. 106. (1) Срокът за предявяване на рекламации за вътрешните превози е шест месеца, а за международните превози - в сроковете, определени в международните договори, по които република България е страна.

(2) В сроковете по ал. 1 се предявяват и исканията на превозвачите до изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси.

(3) Сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара - от момента на установяване на липсата с констативен протокол.

Чл. 107. (1) Рекламациите се предявяват в писмена форма, като се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума. Към рекламацията се прилагат документи, доказващи претенцията.

(2) Рекламацията се предявява пред превозвача или пред упълномощено от него лице.

(3) Ако не е уговорено друго, превозвачът е длъжен да отговори на рекламацията в едномесечен срок.

Чл. 108. При превоз, извършен от двама или повече превозвачи, рекламациите се предявяват пред превозвача, причинил вредата, а във всички останали случаи - до изпращащия или получаващия превозвач. Всички превозвачи отговарят солидарно.

Чл. 109. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г.) Право на иск срещу превозвача има изпращачът - до момента, в който получателят подпише товарителницата или приеме товара, а получателят - от момента, в който подпише товарителницата или приеме товара, след като е отхвърлена рекламацията, предявена по реда на чл. 105 - 108.

(2) Правото на иск срещу превозвача се погасява в едногодишен срок, считано от деня, в който товарите са предадени на получателя, а при липса на товара - от момента на установяване на липсата с констативен протокол, в случите, когато се отнася за вътрешни превози. При международни превози сроковете са в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

(3) В случаи на телесна повреда или смърт на пътник искът се предявява в срок три години от деня на увреждането или смъртта или от узнаването за тях.

(4) В сроковете по ал. 2 могат да бъдат предявени и исковете на превозвачите срещу изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и допълнителни такси.

Чл. 110. Давностните срокове по чл. 109 се спират със започване на рекламационното производство и започват да текат отново от деня на получаването на отговора на превозвача или след изтичането на срока за отговор.

Чл. 115д. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Регулаторната рамка за безопасност се състои от законодателството на Европейския съюз и от националното законодателство, с които се установяват изискванията за безопасност на железопътната система като цяло, прилагането на тези изисквания, както и взаимодействието между железопътните предприятия, управителите на инфраструктура и другите участници в националната железопътната система и в железопътната система на Европейския съюз.

(2) (Предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Безопасността в железопътния транспорт се осигурява чрез прилагане на регулаторната рамка за безопасност в железопътния транспорт, включително чрез правилата, приети от управителя на железопътната инфраструктура.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Безопасността във вътрешния железопътен транспорт се осигурява чрез прилагане на вътрешни правила, приети от ръководителя на ведомството, дружеството или предприятието, които са съобразени с общоприложимите изисквания за безопасност в железопътния транспорт.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Управителят на инфраструктурата и железопътните предприятия отговарят за безопасната експлоатация на железопътната система и контрола на рисковете, свързани с нея, съобразно обхвата на дейностите си.

(5) (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Железопътните предприятия и управителят на инфраструктурата поддържат функциониращи системи за управление на безопасността.

(6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Основните елементи на системата за управление на безопасността се определят с наредбата по чл. 29, ал. 3, т. 1.

(7) (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Железопътните предприятия и управителят на инфраструктурата подават ежемесечно информация до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за състоянието на безопасността и прилагането на системата за управление на безопасността.

Чл. 115е. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" издава единен сертификат за безопасност на железопътните предприятия, които имат област на дейност в Република България, и удостоверение за безопасност на управителя на инфраструктурата при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 29, ал. 3, т. 1.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Изпълнителният директор издава единния сертификат и удостоверението по ал. 1 при наличие на функциониращи и проверени системи за управление на безопасността и на правила за управление на дейността.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Единният сертификат за безопасност на железопътни предприятия с област на дейност в Република България и в една или повече държави - членки на Европейския съюз, или по искане на заявителя - единният сертификат за безопасност на железопътно предприятие с област на дейност в Република България, се издава от Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Управителят на инфраструктурата подава заявление за издаване, подновяване или изменение на удостоверение за безопасност до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

(5) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Железопътното предприятие подава заявление за издаване, подновяване или за изменение на единен сертификат за безопасност чрез системата за обслужване на едно гише, създадена съгласно член 12 от Регламент (ЕС) 2016/796.

(6) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) При констатиране на нередовности в заявлението по ал. 4 или 5 или в приложената към него документация Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" изисква еднократно отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителна информация или документи, като определя срок, не по-кратък от 10 работни дни и не по-дълъг от 4 месеца.

(7) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Единният сертификат за безопасност се издава за срок до 5 години и се подновява след подаване на заявление от железопътното предприятие. Удостоверението за безопасност е валидно 5 години и се подновява след заявление от управителя на инфраструктурата.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" следи за спазване на задължението на железопътните предприятия или на управителите на инфраструктура да използват система за управление на безопасността, като извършва дейности по надзор, които включват проверки на прилагането от страна на железопътните предприятия и на управителите на инфраструктура на системата за управление на безопасността.

(9) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Единният сертификат за безопасност и удостоверението за безопасност се подновяват изцяло или частично при:

1. съществени промени в регулаторната рамка за безопасност;

2. съществена промяна на типа или обхвата на дейност на железопътното предприятие;

3. съществена промяна на инфраструктурата, сигнализацията или на енергийните подсистеми или на принципите на тяхната експлоатация и поддръжка.

(10) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Железопътното предприятие или управителят на инфраструктурата подава заявление за подновяване на единен сертификат за безопасност или на удостоверение за безопасност не по-късно от 6 месеца преди датата на изтичане на срока на издадените единен сертификат и удостоверение.

(11) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Единният сертификат за безопасност по ал. 1 е валиден без разширяване на областта на дейност и за железопътни предприятия, опериращи до гари в съседни държави - членки на Европейския съюз, със сходни характеристики на мрежата и сходни оперативни правила, когато тези гари са в близост до границата, и след съгласуване с компетентните национални органи по безопасността. Това съгласуване може да се извършва за всеки конкретен случай или да бъде направено в трансгранично споразумение между държавите членки или между националните органи по безопасността.

(12) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Железопътен превозвач от трета държава извън Европейския съюз може да достигне до гранична гара на територията на Република България, без да притежава единен сертификат за безопасност, при условие на действащо трансгранично споразумение между Република България и съседната трета държава, гарантиращо подходящо ниво на безопасност.

Чл. 115ж. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" отказва с мотивирано решение издаването на единен сертификат за безопасност или на удостоверение за безопасност по чл. 115е, ал. 1. Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз отказва издаването на единен сертификат за безопасност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Единният сертификат за безопасност или удостоверението за безопасност, издадени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", се отнема с мотивирано решение, когато се установи, че притежателят на сертификат или на удостоверението не отговаря на условията за сертифициране. Единният сертификат за безопасност, издаден от Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз, се отнема по ред, определен в Регламент (ЕС) 2016/796.

(3) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Ако по време на упражнявания надзор от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" се установи сериозен риск за безопасността, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" може да приложи временни мерки за безопасност, включително да се разпореди за незабавно ограничаване или преустановяване на съответните железопътни превози или дейности, или да отнеме единния сертификат за безопасност или удостоверението за безопасност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Решението на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" по ал. 1 или 2 може да бъде обжалвано от заявителя пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) (Нова - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) Решението на Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз по ал. 1 или 2 може да бъде обжалвано от заявителя пред Апелативния съвет, определен съгласно член 55 от Регламент (ЕС) 2016/796.

(6) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) В случаите, когато удостоверение по чл. 115е, ал. 1, издадено на управител на инфраструктурата - концесионер, бъде отнето, управлението и ползването на железопътната инфраструктура, предоставена на концесия, се осъществява от НК "ЖИ".

(7) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.) В случаите, когато удостоверението по чл. 115е, ал. 1, издадено на НК "ЖИ", бъде отнето, управлението и ползването на железопътната инфраструктура, стопанисвана от НК "ЖИ", се осъществява от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

Чл. 115з. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 16.06.2019 г.)

Чл. 115и. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 24.05.2018 г.) Техническото разследване на причините за тежки железопътни произшествия, произшествия и инциденти се извършва по реда на този закон.

(2) Разследването по ал. 1 е независимо и се изразява в установяване на причините за произшествието или инцидента в резултат на събрана и анализирана информация, без да се определя вина.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 24.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Разследването по ал. 1 на тежки железопътни произшествия се осъществява от инспектори за разследване на железопътни произшествия и инциденти в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт.

(4) (Нова - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) В своята организация и при вземане на решения Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт е независим от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", управителя на железопътната инфраструктура, железопътните предприятия, както и от всяко друго лице, чиито интереси биха могли да са в противоречие с функциите на борда.

Чл. 115к. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Инспекторите за разследване на железопътни произшествия и инциденти по чл. 115и, ал. 3 разследват:

1. тежки железопътни произшествия;

2. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) произшествия и инциденти по своя преценка, които при различна обстановка са могли да доведат до последиците на тежките железопътни произшествия, включително технически повреди в структурните подсистеми или в елементите на железопътната система;

3. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г.) по своя преценка - произшествия и инциденти извън тези по т. 1 и 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата уведомяват незабавно Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт за настъпилите произшествия и инциденти по ал. 1, т. 1 и 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Инспекторите за разследване на железопътни произшествия и инциденти изготвят проект на доклад, който се предоставя за становища и коментари на управителя на железопътната инфраструктура, железопътните предприятия, Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", участващите аварийни служби, представители на персонала, както и на всички други заинтересовани страни.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 11 от 2021 г.) В срок до 12 месеца след датата на произшествието или инцидента инспекторите за разследване на железопътни произшествия и инциденти изготвят окончателен доклад, който се публикува на интернет страницата на Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт и се изпраща на всички засегнати от произшествието или инцидента страни, както и до компетентните органи на други държави - членки на Европейския съюз. Когато окончателният доклад не може да бъде публикуван в срок до 12 месеца, Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт оповестява междинен отчет най-малко веднъж на всяка година от датата на настъпване на произшествието, който съдържа напредъка по разследването и всички въпроси относно безопасността.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Инспекторите по разследване в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт имат право на достъп до мястото на произшествието или инцидента, до всяка информация, съоръжения и подвижен състав, свързани с тях, до всички доказателства, свързани с разследването, за което получават съдействие от държавните органи, чиито функции по компетентност са свързани с произшествията.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Инспекторите по разследване в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт имат право да разпитват очевидци, както и други лица, свързани с произшествието или инцидента.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Управителят на железопътната инфраструктура, железопътните предприятия, лицата по чл. 45, ал. 1, отговорни за поддръжката на превозните средства, и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" предоставят на инспекторите в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт достъп до всякаква информация или записи, свързани с разследването.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., отм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.)

Чл. 115л. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 24.05.2018 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 08.03.2019 г.) Разследването на произшествия и инциденти с изключение на тези по чл. 115к, ал. 1 се осъществява от управителя на железопътната инфраструктура и/или железопътните предприятия по процедури за разследване, включени в техните системи за управление на безопасността в съответствие с чл. 115д, ал. 6.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Железопътните предприятия и управителите на инфраструктурата уведомяват незабавно Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за настъпили произшествия и инциденти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 24.05.2018 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 24.05.2018 г.) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" изготвя годишен доклад за безопасност, който съдържа статистически данни за общите показатели за безопасност, свързани с железопътните произшествия, инциденти и предпоставки за произшествия или инциденти.

Чл. 115м. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) След приключване на разследването разследващата структура дава препоръки и предписания за подобряване на безопасността и за предотвратяване на нови произшествия и инциденти.

(2) Препоръки и предписания могат да се дават и по време на разследването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Разследването от инспекторите за разследване на железопътни произшествия и инциденти в Националния борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт се провежда отделно и независимо от разследването, провеждано от компетентни държавни разследващи органи или от замесените в произшествието или инцидента страни.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г.) Условията и редът за разследване се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 115н. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2006 г., в сила от 14.11.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 47 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2019 г., в сила от 06.08.2019 г.) Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт съгласува действията си и обменя информация с компетентните държавни разследващи органи при разследване на железопътни произшествия в съответствие с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на вътрешните работи.

(2) (В сила от 01.01.2007 г.) Когато железопътното произшествие е настъпило на или в близост до границата с държава - членка на Европейския съюз, или когато не може да се установи в коя държава членка е настъпило, разследването по чл. 115и се извършва съвместно или по споразумение със съответния разследващ орган на държавата членка.