Държавен вестник, брой 14 от 20.II

Предмет

Чл. 1. С този закон се уреждат възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения между държавата и държавния служител при и по повод изпълнението на държавната служба, доколкото друго не е предвидено в специален закон.

Държавен служител

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г.) Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в "Държавен вестник".

(3) Длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) За прилагането на класификатора по ал. 2 Министерският съвет издава наредба. С наредбата се определят:

1. видовете длъжности и основните им функции;

2. правилата за изготвяне, утвърждаване и изменение на длъжностното разписание;

3. правилата за създаване на административни звена;

4. нормативите за численост на администрацията.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г., доп. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 57 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 01.02.2017 г.) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар, съответно от постоянния секретар на отбраната, от административния секретар на Министерството на вътрешните работи и от постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно от секретаря на общината, или от упълномощен от него служител на ръководна длъжност. Длъжностната характеристика на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, се утвърждава от органа по назначаването. Структурата на длъжностните характеристики и процедурите за тяхното разработване и изменение се определят с наредба на Министерския съвет.

Изключения

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) Не са държавни служители по смисъла на този закон лицата, които:

1. са еднолични органи или техни заместници;

2. са членове на колегиални органи;

3. са членове на политически кабинети или съветници и експерти към тях, с изключение на ръководителя на звеното за връзки с обществеността;

4. изпълняват технически функции в администрацията.

Изисквания при изпълнение на държавната служба

Чл. 4. (1) Държавният служител при изпълнение на своята служба се ръководи от:

1. закона и законосъобразните актове на органите на държавната власт;

2. спазването и защитата на правата, законните интереси и свободите на гражданите;

3. интересите на държавата.

(2) Държавният служител при изпълнение на своята служба трябва да бъде политически неутрален.

Видове държавни служители

Чл. 5. (1) В зависимост от характера на служебните си задължения и степента на професионалната си подготовка държавните служители са ръководни служители и експерти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Ръководните служители, които заемат длъжностите главен секретар, секретар на община, главен директор на главна дирекция, директор на дирекция и ръководител на инспекторат, са висши държавни служители.

(3) Експертът изпълнява служба, подпомагаща осъществяването на функции на държавната власт.

Изпълнение на държавна служба

Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 99 от 2001 г.) Държавният служител изпълнява държавната служба въз основа на назначаване от компетентен орган на държавна власт.

(2) (Нова - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) Органът по назначаването може да възложи своите правомощия или отделни свои правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар, съответно на постоянния секретар на отбраната, на административния секретар на Министерството на вътрешните работи (МВР) и на постоянния секретар на Министерството на външните работи, съответно на секретаря на общината, освен в случаите, когато в закон е предвидено друго.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Правомощия по ал. 2, с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5, могат да се възложат и на ръководителите на териториални звена или на териториални поделения, а за МВР - и на ръководителите на структури по чл. 37 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Условия за назначаване

Чл. 7. (1) За държавен служител може да бъде назначено лице, което:

1. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) е български гражданин, гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;

2. е навършило пълнолетие;

3. не е поставено под запрещение;

4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер на лишаване от свобода;

5. не е лишено по съответен ред от правото да заема определена длъжност;

6. (доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит, както и на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което:

1. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) би се оказало в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, с лице, с което е във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително;

2. (доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) е едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, търговски представител, прокурист, търговски посредник, ликвидатор или синдик, член на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация;

3. е народен представител;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е съветник в общински съвет - само за съответната общинска администрация;

5. заема ръководна или контролна длъжност в политическа партия;

6. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател във висше училище;

7. (нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) работи по друго служебно правоотношение, освен при условията на чл. 16а, ал. 4 или чл. 81б;

8. (нова - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 3 от 2019 г. - ДВ, бр. 23 от 2019 г.) е упражнило правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване, освен при условията на чл. 15, ал. 1, чл. 81в, ал. 6 и чл. 84а.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2019 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 12.12.2020 г.) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на юридическите лица, създадени със закон, в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други, които не са юридически лица, за което не получава възнаграждение. Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала, на държавните предприятия, създадени със специални закони на основание чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, както и в органите на управление или контрол на дъщерните им дружества, за което получава възнаграждение.

(4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) За висши държавни служители, както и на длъжности, свързани с изпълнението на функции в областта на отбраната, обществения ред, външната политика, националната сигурност и опазването на държавната тайна, могат да се назначават само български граждани.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) На ръководни длъжности могат да бъдат назначавани само лица с висше образование.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) При заемане на държавна служба не се допускат дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение или на наличие на увреждане.

Заявление за назначаване на държавна служба

Чл. 8. (1) За заемане на държавна служба се подава писмено заявление за назначаване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Към заявлението се прилагат необходимите документи за заемането на съответната длъжност, определени в наредба на Министерския съвет.

(3) При подаването на заявлението за заемане на държавна служба кандидатът подписва декларация за обстоятелствата по чл. 7, ал. 2.

Основание за възникване на служебното правоотношение

Чл. 9. (1) Служебното правоотношение възниква въз основа на административен акт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение е за неопределен срок, освен когато в закон е посочено друго.

Определяне на длъжности за хора с трайни увреждания

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания най-малко:

1. две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 50 души;

2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души;

3. (нова - ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) едно на сто от общия брой на длъжностите за:

а) държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

б) държавните служители по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност";

в) държавните служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Заемането на длъжностите по ал. 1 се извършва след провеждане на конкурс, в който участват само хора с трайни увреждания.

(3) Длъжностите по ал. 1 се определят ежегодно до 31 март от органа по назначаването и при необходимост се променят от него.

Задължителен конкурс (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Постъпването на държавна служба в съответната администрация задължително се предхожда от конкурс.

(2) Назначаването на всяка длъжност на държавен служител се извършва чрез конкуренция, основана на професионални качества.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Конкурс не се провежда в случаите по чл. 16а, 81а, 81б и 84а, както и за длъжността ръководител на звеното за връзки с обществеността.

(4) (Нова - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) Конкурс не се провежда за назначаване на лице със статут на държавен служител по друг закон на длъжност по този закон в същата администрация, ако отговаря на изискванията за заемане на длъжността.

(5) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) В новосъздадена администрация на длъжност за държавен служител може да бъде назначавано лице без конкурс до заемането на длъжността по реда на ал. 1 и 2, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. В този случай не се допуска преназначаване без конкурс на друга длъжност в същата или в друга администрация.

Обявяване на конкурс

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсът се обявява от органа по назначаването, който със заповед определя:

1. длъжността, за която се провежда конкурсът;

2. минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност;

3. начина за провеждане на конкурса;

4. необходимите документи, мястото и срока за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от 14 дни от публикуването на обявлението за конкурса;

5. общодостъпното място, на което ще се обявяват списъците или други съобщения във връзка с конкурса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Обявлението за конкурса се публикува в регистъра по чл. 61, ал. 1 от Закона за администрацията, в специализиран сайт или портал за търсене на работа и на интернет страницата на съответната администрация, а при липса на такава се поставя на общодостъпното място по ал. 1, т. 5. В обявлението трябва да се съдържат всички данни по ал. 1.

(3) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Органът по назначаването обявява конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания, поне веднъж на 4 месеца от публикуването на обявлението за конкурса до тяхното заемане, при спазване на ал. 1 и 2.

Конкурсна комисия

Чл. 10б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Конкурсната комисия се състои от трима до седем членове.

(2) Поименният състав на комисията се определя със заповед на органа по назначаването. В състава на комисията задължително се включват непосредственият ръководител на свободната длъжност, служител или лице с юридическо образование и представител на звеното "Човешки ресурси". В нея могат да участват и представители на синдикалните организации на държавните служители от съответната администрация, както и външни специалисти в съответната област.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Министерският съвет определя с решение числеността и състава на специална комисия за провеждане на конкурсите за длъжността главен секретар в администрацията, освен ако в закон е предвидено друго. За главните секретари в случаите по чл. 2, ал. 1, изречение второ се прилага ал. 2.

(4) Комисията по ал. 3 провежда конкурсна процедура и за ръководните длъжности в новосъздадени администрации.

Допускане до конкурс

Чл. 10в. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Допускането на кандидатите до конкурса се извършва от конкурсната комисия. До участие не се допускат лица, които не са представили необходимите документи и не отговарят на минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на съответната длъжност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Конкурсната комисия изготвя списъци на допуснатите и недопуснатите кандидати, които обявява на интернет страницата на администрацията, а при липса на такава - на общодостъпното място по чл. 10а, ал. 1, т. 5, на седмия ден от крайната дата за подаване на документите. Не по-късно от 5 работни дни след обявяването на допуснатите и недопуснатите кандидати комисията информира по реда на изречение първо за датата, часа и мястото на провеждане на конкурса, като датата не може да бъде по-рано от 7 дни след информирането.

(3) В списъка на недопуснатите кандидати се посочват основанията за недопускане.

(4) Недопускането до участие в конкурса подлежи на административен контрол пред органа по назначаването в тридневен срок от обявяването на списъка. Органът по назначаването се произнася в тридневен срок. Жалбата не спира конкурсната процедура. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

Участие в конкурс

Чл. 10г. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) За участие в конкурса не се изисква съгласие на работодателя или на органа по назначаването, като кандидатът има право на неплатен отпуск за дните на участие в конкурса и до два дни за пътуване, когато конкурсът се провежда в друго населено място. Отпускът се зачита за трудов или служебен стаж.

Провеждане на конкурс

Чл. 10д. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) (1) Конкурсната комисия провежда конкурса по обявения начин, като преценява професионалните и деловите качества на кандидатите и класира от първо до трето място най-успешно издържалите конкурса. За проведения конкурс се съставя протокол. Протоколът и всички документи на класираните кандидати се представят на органа по назначаването в 10-дневен срок от провеждането на конкурса.

(2) Преценката на комисията и класирането на кандидатите не подлежат на съдебен контрол.

(3) Участвалите в проведения конкурс кандидати, които не са класирани на първо място, могат да възразят пред органа по назначаването в 7-дневен срок от получаването на протокола на комисията. При основателност на възраженията органът по назначаването прекратява конкурсната процедура и насрочва нов конкурс. Решението на органа по назначаването не подлежи на съдебен контрол.

(4) В 14-дневен срок от представянето на протокола по ал. 1 органът по назначаването издава акт за назначаване на кандидата, който е класиран на първо място. Когато за заемането на длъжността се изисква достъп до класифицирана информация, актът за назначаване се издава в 14-дневен срок от получаване на разрешението за достъп.

(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетва съгласно чл. 14, органът по назначаването издава акт за назначаване на следващия класиран кандидат.

(6) Алинея 5 може да се прилага и в случаите, когато в едногодишен срок заетата въз основа на конкурс длъжност или друга длъжност със същите функции се освободи.

Централизирани конкурси (Загл. изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.)

Чл. 10е. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.)

Подзаконова уредба

Чл. 10ж. (1) (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., предишен чл. 10е - ДВ, бр. 24 от 2006 г., предишен текст на чл. 10ж, доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Процедурата и начините за провеждане на конкурсите, се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.)

Реквизити на акта за назначаване

Чл. 11. (1) Административният акт за назначаване се издава в писмена форма.

(2) Актът за назначаване трябва да съдържа:

1. наименованието на акта;

2. наименованието на органа, който го е издал;

3. правното основание за назначаването;

4. трите имена на назначаваното лице;

5. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и ранга, който му се определя;

6. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) длъжностното ниво, нивото на основната месечна заплата и размера на индивидуалната основна месечна заплата;

7. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

(3) В акта за назначаване могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.

(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) В акта за назначаване на хора с трайни увреждания може да се определят и допълнителни условия за работата от разстояние съгласно глава пета, раздел VIIIб от Кодекса на труда.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Актът за назначаване се връчва срещу подпис на назначеното лице.

Срок за изпитване

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) Когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. В случай че правоотношението се измени преди изтичането на срока, срокът за изпитване продължава да тече при следващото служебно правоотношение.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2012 г.) Ако в срока по ал. 1 служебното правоотношение бъде прекратено, при последващо постъпване на държавна служба започва да тече нов срок за изпитване.

(3) Срокът за изпитване не тече през времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск.

(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) При прекратяване на служебното правоотношение в срока за изпитване държавният служител не запазва присъдения ранг.

Заемане на стажантски длъжности

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато в специален закон за заемане на определена длъжност, за която няма изискване за професионален опит, е предвидено провеждане на предварителен стаж в същата администрация, се определят стажантски длъжности.

(2) Назначаването на стажанти се извършва с административен акт на компетентния орган, който определя времетраенето на стажа, звеното, в което се осъществява, и размера на заплатата.

(3) През време на стажа на стажанта се осигурява практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на държавната служба. Времетраенето му се признава за служебен стаж.

Стипендиантска програма

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) (1) Министерският съвет може да определя списък на специалности, за които в отделните администрации има недостиг на експерти и за които могат да се предоставят стипендии през следващата календарна година. В решението се определят броят и размерът на стипендиите за всяка от включените в списъка специалности.

(2) Стипендия може да се предоставя на студенти в български или в чуждестранни висши училища, завършили трети курс на обучението.

(3) Подборът на кандидатите за стипендия се извършва от комисия, определена от органа по назначаването на съответната администрация.

(4) Органът по назначаването и стипендиантът сключват споразумение, в което се определят:

1. размерът на месечната стипендия;

2. срокът, в който стипендиантът трябва да придобие съответната образователно-квалификационна степен;

3. срокът, за който стипендиантът се задължава да работи в съответната администрация, който не може да е по-кратък от три години.

(5) Органът по назначаването определя наставник на стипендианта между служителите в администрацията при спазване на ограниченията по чл. 7, ал. 2, т. 1. Наставникът осъществява контакт със стипендианта, координира провеждането на периодични стажове и участието му в дейността на администрацията. Задълженията на наставника се включват в длъжностната му характеристика.

(6) ((*) Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) След приключване на висшето образование и проведено от органа по назначаването събеседване за установяване на специфичните познания за заемане на конкретната длъжност стипендиантът се назначава по служебно правоотношение.

(7) ((*) Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) При неспазване на сроковете по ал. 4, т. 2 и 3, стипендиантът възстановява изплатените стипендии в пълен размер заедно със законната лихва. Вземанията на държавата в този случай са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(8) За прилагането на ал. 1 - 7 Министерският съвет издава наредба.

Постъпване на служба

Чл. 14. (1) Постъпването на служба става в 10-дневен срок от датата на издаването на акта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпване в длъжност.

(2) Преди постъпването си на служба държавният служител е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Кълна се при изпълнение на държавната служба да спазвам и да се ръководя от Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата."

(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.

(4) Ако назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1 по уважителни причини, органът по назначаването определя със заповед нов срок за встъпване.

(5) Ако назначеният служител не встъпи в длъжност или не положи клетвата, актът за назначаване се отменя от органа по назначаването.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Служебно правоотношение по заместване

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Държавният служител може да бъде назначаван за определен срок за заместване на държавен служител, който отсъства от работа повече от три месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г. (*), изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Служебното правоотношение по ал. 1 може да възникне и без провеждане на конкурс при спазване на условията за назначаване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Държавен служител, назначен по заместване, може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация при условията на чл. 82, ако по отношение на него е изтекъл срокът за изпитване и има годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на изискванията или ги надвишава.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) При заместване страните имат същите права и задължения както при редовно служебно правоотношение.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Допълнително служебно правоотношение при незаета длъжност (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Органът по назначаването може еднократно да предложи на определен държавен служител, който отговаря на минималните и специфичните изисквания, предвидени за незаетата длъжност, работа по вътрешно съвместителство за срок до назначаването на служител на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Органът по назначаването не може да предлага втори път на един и същ служител да изпълнява по вътрешно съвместителство същата длъжност.

(3) В случая по ал. 1 държавният служител получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за незаетата длъжност.

Служебно правоотношение при непълно работно време

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) (1) Държавният служител може да бъде назначен при непълно работно време само на експертна длъжност. В общинските администрации може да бъдат назначавани държавни служители на длъжност "главен архитект" при непълно работно време.

(2) Длъжностите, които могат да се заемат при непълно работно време, се определят в длъжностното разписание на съответната администрация. Дневната продължителност на непълното работно време не може да е по-кратка от 4 часа и по-дълга от 6 часа.

(3) В случаите на ал. 1 не се допуска преназначаване на друга длъжност на пълно работно време, както и на същата длъжност, ако тя бъде определена за заемане на пълно работно време.

(4) Държавният служител може да бъде назначен в две администрации по служебни правоотношения при непълно работно време след сключване на писмено споразумение между него и органите по назначаването в тях. В споразумението се определя разпределението на работното време по изпълнението на длъжностите в двете администрации, като се осигури минималният размер на междудневната почивка по чл. 53.

(5) Органът по назначаването може по искане на служител, който заема длъжност при пълно работно време, да го преназначи за определен период, не по-кратък от три месеца, на същата длъжност при непълно работно време. В този случай ал. 3 не се прилага.

Служебно досие

Чл. 17. (1) За всеки държавен служител съответната администрация съставя и води служебно досие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) В служебното досие се отразяват постъпването и освобождаването от държавна служба, длъжностната характеристика, професионалното развитие и отличията, които е получил, отпуските, наложените наказания, както и декларациите по чл. 29.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Разгласяване на сведения от служебното досие на държавния служител не се допуска без неговото изрично писмено съгласие.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Държавният служител има право да се запознае с досието си при поискване, както и да получава копия от съхраняваните документи. Това право има и лице, чието правоотношение е прекратено, след отправяне на писмено искане.

(5) Служебното досие се съхранява десет години след прекратяването на служебното правоотношение.

(6) При преминаване на служба от една администрация в друга служебното досие се изпраща за съхранение при администрацията на новоназначението.

Стабилитет

Чл. 81. Служебното правоотношение на държавния служител не може да бъде едностранно изменяно, освен в случаите и по реда, предвидени в този закон.

Преминаване на държавна служба в друга администрация

Чл. 81а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) (1) Държавен служител, който работи в една администрация и едногодишният срок за изпитване е изтекъл, може да бъде назначен в друга администрация без провеждане на конкурс за длъжността, ако отговаря на условията за нейното заемане.

(2) Всички длъжности, които се заемат по реда на ал. 1, се обявяват в Информационния портал за мобилност на служителите в държавната администрация въз основа на заповед на органа по назначаването или на определено от него длъжностно лице, в която се посочват длъжността, минималните и специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за нейното заемане, необходимите документи, мястото и срокът за подаването им, който не може да бъде по-кратък от 10 дни.

(3) При наличие на повече от един кандидат за заемане на обявена по реда на ал. 2 длъжност органът по назначаването извършва подбор по ред, определен в наредбата по чл. 10ж, ал. 1.

(4) Назначаването се извършва след сключване на писмено споразумение между определения да заеме длъжността служител и органите по назначаването на двете администрации. Ако органът по назначаването на администрацията, в която работи държавният служител, откаже да подпише споразумението, служителят може да бъде назначен след сключване на споразумение между него и другата администрация и след подаването на едномесечно предизвестие до администрацията, в която работи.

(5) (В сила от 01.10.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Алинеи 1 - 4 се прилагат и за служители, назначени по заместване, ако отговарят на условията по чл. 15, ал. 3.

(7) Служители, назначени при непълно работно време, не може да преминават на държавна служба в друга администрация.

Временно преместване в друга администрация

Чл. 81б. (Нов - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Държавен служител може да изпълнява длъжност в друга администрация за срок до 4 години, ако отговаря на условията за нейното заемане, едногодишният срок за изпитване е изтекъл и служебното му правоотношение е безсрочно.

(2) Временното преместване в друга администрация се извършва след сключване на писмено споразумение между органите по назначаване на изпращащата и приемащата администрация и на държавния служител. В споразумението се определят наименованието на длъжността, срокът за изпълнението ѝ, както и основната заплата, която не може да бъде по-ниска от заплатата, получавана от държавния служител преди преместването му. Органът по назначаване на изпращащата администрация издава заповед за преместването.

(3) Всички заповеди, свързани със служебното правоотношение в рамките на срока за изпълнението на новата длъжност, с изключение на тези за прекратяване на правоотношението, се издават от органа по назначаването на приемащата администрация и се отразяват в служебното досие на държавния служител, което се съхранява в тази администрация.

(4) Когато временното преместване в друга администрация е свързано със смяна на населено място, органът по назначаването в тази администрация е длъжен да изплати на държавния служител:

1. пътните разноски за него и за членовете на семейството му;

2. разноските по пренасяне на покъщнината му;

3. заплатата за дните на пътуване и за още два дни.

(5) Изпълняването на длъжност в друга администрация може да бъде предсрочно прекратено по искане на органа по назначаването на приемащата администрация или на държавния служител. Органът по назначаването на изпращащата администрация издава заповед за прекратяване на преместването.

(6) След изтичането на срока за временно изпълнение на длъжност в друга администрация, както и в случаите по ал. 5, държавният служител заема незабавно предишната си длъжност в изпращащата администрация.

Изпълняване на длъжност в институция на Европейския съюз

Чл. 81в. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) Държавен служител може да бъде изпратен да изпълнява длъжност в институция на Европейския съюз за срок до 4 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2010 г.) За срока на изпълнението на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител запазва служебното си правоотношение и продължава да получава от органа по назначаването основната си месечна заплата.

(3) При изпълнение на задълженията си държавният служител се ръководи единствено от интересите на институцията, в която е изпратен, и не извършва действия за органа по назначаването.

(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) За периода на изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз държавният служител има право на редовен платен годишен отпуск по чл. 56, ал. 1 в размер, пропорционален на действително отработеното време в изпращащата администрация през съответната година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Получените в институциите на Европейския съюз оценки за изпълнението на длъжността от държавния служител се признават и/или приравняват на оценки по този закон при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 76, ал. 11.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) За времето на отсъствието на длъжността, заемана от държавния служител, може да бъде назначено друго лице като заместник. В случаите, когато като заместник е назначен държавен служител от същата администрация, той има право след завръщане на замествания да заеме предишната си длъжност, а когато тя е съкратена - друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) След изтичането на срока за изпълнение на длъжност в институция на Европейския съюз, както и в случаите на предсрочно прекратяване държавният служител заема предишната си длъжност в срок до 15 дни. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(8) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Условията и редът за изпращане на държавни служители да изпълняват длъжности в институция на Европейския съюз се определят с наредба на Министерския съвет.

Преназначаване в същата администрация (Загл. изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Чл. 82. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Доп - ДВ, бр. 57 от 2016 г., в сила от 01.10.2019 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 20.12.2019 г.) Държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил предварително писмено съгласие за заемането ѝ.

(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) По предложение на непосредствения ръководител и след преценка на органа по назначаването на по-висока експертна длъжност може да бъде преназначен държавен служител и без да са налице условията за минимален ранг или професионален опит.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Заемането на по-висока длъжност, включително чрез трансформиране на заета експертна длъжност в по-висока експертна длъжност, както и на длъжност, определена за ключова в администрацията, се извършва чрез подбор при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет. Критериите за трансформиране на длъжност и за определяне на ключовите длъжности се определят с наредбата по чл. 2, ал. 4.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Държавният служител по ал. 2 се допуска до подбор, ако е получил най-високата годишна оценка на изпълнението на длъжността и по отношение на него е изтекъл едногодишният срок за изпитване.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато държавният служител се преназначава на длъжност в друго населено място, се прилага чл. 81б, ал. 4.

Временно преназначаване в същата администрация

Чл. 82а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) (1) С писмено съгласие на държавния служител той може да бъде преназначен за срок не по-дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 държавният служител заема предишната си длъжност. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат за служители, назначени по заместване, ако:

1. по отношение на тях е изтекъл едногодишният срок за изпитване;

2. имат годишна оценка от последното оценяване в същата администрация, според която изпълнението на длъжността напълно отговаря на или надвишава изискванията;

3. срокът на преместването е не по-дълъг от срока на отсъствие на замествания служител.

Преместване в същата администрация поради служебна необходимост (Загл. изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.)

Чл. 83. (1) При служебна необходимост държавният служител може да бъде преместван да изпълнява временно друга служба в рамките на същата администрация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Преместването се извършва със заповед на органа по назначаването в същото населено място за срок не повече от 45 календарни дни през една календарна година.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Със съгласието на държавния служител, изразено в писмена форма, той може да бъде преместен на по-ниска длъжност или в друго населено място.

(4) В този случай държавният служител получава заплата, съответна на заеманата длъжност, но не по-малка от получаваната до преместването.

Заместване

Чл. 84. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) При отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. Заместването не може да е с продължителност повече от 6 месеца за един заместващ.

(3) Процедурата по ал. 1 и 2 не се прилага за лица, които по длъжност са заместници на титуляра.

(4) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Когато отсъствието е над 30 дни, се изисква писменото съгласие на заместника и със заповедта по ал. 2 се определя допълнителна заплата в размер 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността.

Споделено изпълнение на длъжност

Чл. 84а. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) (1) Длъжност, определена за ключова в администрацията, може да бъде изпълнявана за срок, не по-дълъг от 6 месеца, при условията на споделено изпълнение едновременно от:

1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 3 от 2019 г. - ДВ, бр. 23 от 2019 г.) държавен служител, който е заемал същата длъжност до прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 или на основание чл. 106, ал. 1, т. 5;

2. служител, определен чрез подбор по чл. 82, ал. 3 да заеме длъжността и изразил предварително писмено съгласие да участва в споделеното изпълнение на длъжността.

(2) По време на споделеното изпълнение на длъжността служителят по ал. 1, т. 2 изпълнява досегашната си длъжност и длъжността по ал. 1 при условията на вътрешно съвместителство. След прекратяването на споделеното изпълнение служителят се преназначава на длъжността по ал. 1.

(3) Органът по назначаването определя със заповед срока на споделеното изпълнение.

(4) По време на споделеното изпълнение служителят по ал. 1, т. 1:

1. носи отговорността за изпълнението на длъжността по ал. 1;

2. има задължението да предаде знанията и уменията, необходими за изпълнението на длъжността, на служителя по ал. 1, т. 2.

(5) За срока на споделеното изпълнение служителят по ал. 1, т. 1 получава 50 на сто от заплатата за длъжността, определена по реда на чл. 67, ал. 4. Служителят по ал. 1, т. 2 получава заедно със заплатата си и 50 на сто от минималния размер на основната заплата за длъжността, която се изпълнява споделено.

Преместване поради трудоустрояване

Чл. 85. (1) При трудоустрояване държавният служител се премества на друга подходяща държавна служба или на същата при облекчени условия в 10-дневен срок от издаване на предписание от здравните органи.

(2) Предписанието за трудоустрояване е задължително за държавния служител и за органа по назначаването.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) До изпълнение на предписанието държавният служител се освобождава от задълженията си по службата и му се изплаща обезщетение в размер основната заплата за заеманата от него длъжност.

(4) Държавен служител, който без уважителни причини откаже да приеме службата, на която се трудоустроява, няма право на обезщетение.

(5) Когато държавният служител е преместен на служба, за която е определена по-ниска заплата, има право на обезщетение за разликата.

Командироване в друго населено място (Загл. изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

Чл. 86. (1) При служебна необходимост органът по назначаването може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друго населено място, в рамките на същата администрация.

(2) Командироване се извършва за не повече от 30 календарни дни непрекъснато. Когато командироването е за по-дълъг срок, е необходимо писмено съгласие на държавния служител за това.

(3) За времето на командировка държавният служител има право да получи освен брутната си заплата още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени с акт на Министерския съвет.

Командироване в друга администрация, в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната (Загл. изм. - ДВ, бр. 24 от 2015 г.)

Чл. 86а. (Нов - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) (1) Органът по назначаването, след получено писмено съгласие на държавния служител, може да командирова държавния служител временно да изпълнява службата си в друга администрация за срок до две години, с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2015 г.) При условията на ал. 1 държавен служител може да бъде командирован временно да изпълнява службата си в международна организация или в друга международна инициатива на територията на страната за срок три години с възможност за еднократно удължаване на срока на командироването до една година, освен ако е предвидено друго в закон, международен договор или в изискванията на приемащата организация за заемане на съответната длъжност.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 24 от 2015 г.) За времето на командироването държавният служител получава от приемащата администрация, от международната организация или от съответния орган на международната инициатива задачи, свързани с неговата квалификация и опит, основани на досегашната му служба.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 24 от 2015 г.) За времето на командироването държавният служител получава основната си заплата, съответно основното си възнаграждение, и допълнителни възнаграждения от изпращащата администрация. Ръководителят на приемащата администрация, на международната организация или на международната инициатива изпраща периодично на изпращащата администрация оценка за работата на командирования служител и друга информация, необходима за оценяване на изпълнението на длъжността му.

Ограничение за командироване

Чл. 87. (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Не се допуска командироване на бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки с деца до 3-годишна възраст без тяхното писмено съгласие.

Запазване на служебното правоотношение при преобразуване на администрация

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга, служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява.

Изменение на служебното правоотношение на държавен служител с трайни увреждания

Чл. 87б. (Нов - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Служебното правоотношение на държавен служител с трайни увреждания може да бъде изменяно при условията и по реда на глава пета, раздел VIIIб от Кодекса на труда.

Общи основания за прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 103. (1) Служебното правоотношение се прекратява на следните общи основания:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в десетдневен срок от получаването му; ако тя не направи това, се счита, че предложението не е прието;

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда и държавният служител не се яви да заеме предишната длъжност в срока по чл. 122, ал. 1;

3. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме;

4. (доп. - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., обявена за противоконституционна с РКС № 3 от 2019 г. - ДВ, бр. 23 от 2019 г.) поради несъвместимост в случаите по чл. 7, ал. 2; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 1, органът по назначаването прекратява служебното правоотношение с един от двамата държавни служители по своя преценка; когато несъвместимостта е по чл. 7, ал. 2, т. 8, служебното правоотношение се прекратява с едномесечно предизвестие;

5. когато държавният служител бъде осъден на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради изтичане на срока, за който е назначен държавният служител;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) поради завръщане на замествания държавен служител;

8. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) със смъртта на държавния служител;

9. (нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) поради преминаване на държавна служба в друга администрация с писмено споразумение между държавния служител и органите по назначаване на двете администрации; в този случай служебното правоотношение се прекратява, след като на държавния служител бъде връчена заповедта за назначаване в администрацията, в която преминава.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., нова - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Органът по назначаването получава служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаването на искането.

Обезщетения при прекратяване на общо основание

Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 4, изречение второ държавният служител има право на обезщетение в размер на трикратния размер на основната му заплата, определена към момента на прекратяването на служебното правоотношение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 3 държавният служител има право на обезщетение в размер на 6 основни заплати, определено към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) В случая по чл. 103, ал. 1, т. 8 съответната администрация поема обичайните разноски по погребението на държавния служител и изплаща обезщетение в размер на толкова основни заплати, определени към момента на смъртта, колкото прослужени години като държавен служител има той, но не повече от 20. Обезщетението се изплаща общо на преживелия съпруг, на ненавършилите пълнолетие и на навършилите пълнолетие деца на държавния служител, когато те учат редовно в средни училища и са на възраст до 20 години или учат във висши училища и са на възраст до 25 години.

Едностранно прекратяване на служебното правоотношение от страна на държавния служител

Чл. 105. (1) Държавният служител може едностранно да прекрати служебното правоотношение, като подаде писмено заявление до органа по назначаване.

(2) Служебното правоотношение се прекратява с изтичането на едномесечен срок, който започва да тече от деня на подаване на заявлението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение преди изтичането на срока по ал. 2, като заплати обезщетение на служителя в размер на основната му заплата за остатъка от времето.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването с предизвестие

Чл. 106. (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи:

1. при закриване на администрацията, в която е назначен държавният служител;

2. при съкращаване на длъжността;

3. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;

5а. (нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.)

6. (нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 държавният служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изр. 5 в сила от 20.12.2011 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) В случаите по ал. 1, т. 5 държавният служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати. Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2 месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на специален закон.

(3а) (Нова - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 3 се прилага и когато при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а от Кодекса за социално осигуряване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) При неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2010 г., в сила от 18.06.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14-дневен срок от получаване на искането.

Едностранно прекратяване от органа по назначаването без предизвестие

Чл. 107. (1) (Предишен текст на чл. 107 - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато:

1. държавният служител бъде лишен с присъда от правото да упражнява професия или да заема длъжността, на която е назначен;

2. държавният служител откаже да заеме предложената му подходяща служба при трудоустрояване;

3. държавният служител бъде дисциплинарно уволнен;

4. държавният служител не спази задължението си за уведомяване по чл. 27;

5. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3;

6. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) заеманата от служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен държавен служител, заемал преди това същата длъжност;

7. (нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) държавният служител е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението;

8. (нова - ДВ, бр. 94 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) с влязъл в сила акт е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията;

9. (нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) държавният служител е назначен без конкурс, когато провеждането му е задължително;

10. (нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) длъжността по чл. 16а, ал. 1 бъде определена за заемане при пълно работно време;

11. (нова - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) държавният служител не премине проверка за почтеност, предвидена в Закона за противодействие на корупцията.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В случаите по ал. 1, т. 6 освободеният държавен служител има право на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от два месеца. С акт на Министерския съвет може да се предвиди обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок държавният служител е постъпил на друга държавна служба с по-ниска заплата, той има право на разликата за същия срок.

Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение

Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна основна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието.

(2) Ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Закрила при прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с държавна служителка, която ползва отпуск за бременност и раждане, само на основание чл. 106, ал. 1, т. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г.) Органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна или е в напреднал етап на лечение ин-витро. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме.

Акт за прекратяване на служебното правоотношение

Чл. 108. (1) (Предишен текст на чл. 108, доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения.

(2) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) При прекратяване на служебното правоотношение, с изключение на случаите по чл. 12, ал. 4 и чл. 107, ал. 1, т. 1, 3 и 7, държавният служител запазва ранга си.

Забрана за облагане

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.)

Единен електронен трудов запис (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.)

Чл. 110. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) (1) Предвидените в този закон данни за служебното правоотношение се съхраняват като част от единния електронен трудов запис в регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда.

(2) Единният електронен трудов запис е официален удостоверителен документ за вписаните данни и обстоятелства, свързани с държавната служба.

(3) Държавният служител има право на достъп до своя единен електронен трудов запис и до историята на достъпите до данни в него по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

(4) Органите по назначаване или определени от тях длъжностни лица имат право на достъп до данни за назначени в тяхната администрация държавни служители от регистъра на заетостта по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

(5) Единният електронен трудов запис може да се използва за удостоверяване на наличието на стаж, когато такъв се изисква в конкурс за заемане на длъжност, след получаване на съгласие от кандидата, по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Вписване в регистъра на заетостта (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.)

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) В тридневен срок от възникването или изменението на служебното правоотношение и в 7-дневен срок от неговото прекратяване органът по назначаването или оправомощено от него лице вписва данните в регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда.

Съдържание

Чл. 112. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) В регистъра на заетостта по чл. 347 от Кодекса на труда се вписват следните данни за служебното правоотношение:

1. имената на държавния служител;

2. личния идентификатор на държавния служител;

3. имената и идентификатора на администрацията на органа по назначаване;

4. основанието на акта за назначаване;

5. номера и датата на акта за назначаване и датата на възникване на служебното правоотношение;

6. срока на акта за назначаване, ако има такъв;

7. номера и датата на актовете за промяна на служебното правоотношение;

8. датата на прекратяване и основанието за прекратяване на служебното правоотношение;

9. размера на основната месечна заплата;

10. кода на заеманата длъжност съгласно класификатора по чл. 2, ал. 2 или съгласно Класификатора на дипломатическите длъжности по чл. 42 от Закона за дипломатическата служба;

11. кода на основната икономическа дейност, в която държавният служител е зает, съгласно Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт;

12. кода на населеното място на местоработата на държавния служител по Единния класификатор на административно-териториалните и териториални единици;

13. продължителността на работното време;

14. продължителността на времето, което се признава за служебен стаж, съответно за стаж в дипломатическата служба;

15. изплатените обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение;

16. рангът на държавния служител, съответно дипломатическият ранг;

17. запорни съобщения, предвидени в чл. 512, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) Определеното от органа по назначаването лице е длъжно точно и своевременно да вписва в единния електронен трудов запис данните по ал. 1 и настъпилите промени в тях.

Вписване на прекратяването

Чл. 113. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) При прекратяване на служебното правоотношение определеното от органа по назначаването лице е длъжно незабавно да впише в единния електронен трудов запис данните, свързани с прекратяването.

Възстановяване на изгубена служебна книжка

Чл. 114. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.)

Служебен стаж

Чл. 115. Служебен стаж по смисъла на този закон е времето, през което държавният служител е работил на държавна служба, включително и на стажантски длъжности, доколкото друго не е предвидено в този или в друг закон.

Признаване на служебен стаж

Чл. 116. За служебен стаж се признава и времето по служебното правоотношение, през което държавният служител не е работил, в следните случаи:

1. почивните и празничните дни;

2. ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина им на плащане;

3. ползваните неплатени отпуски, установени с този закон или с други нормативни актове, когато това изрично е предвидено;

4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност;

5. времето за отстраняване от работа във връзка с дисциплинарно дело за уволнение и възбудено наказателно преследване за извършено престъпление въз връзка с изпълнение на службата, ако държавният служител не е бил наказан или е бил оправдан, или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление;

6. други случаи, установени от Министерския съвет.

Служебен стаж при нищожно служебно правоотношение

Чл. 117. Времето, прекарано на служба до признаването на служебното правоотношение за нищожно, ако държавният служител е действал добросъвестно при възникването му, се признава за служебен стаж.

Време, което се признава за служебен стаж, без да е възникнало служебно правоотношение

Чл. 118. За служебен стаж се признава и времето, през което не е съществувало служебно правоотношение, в следните случаи:

1. държавният служител не е бил на служба поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба;

2. лицето е изтърпявало наказание лишаване от свобода, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно наложено;

3. трудоустроеният или бременната служителка не са били на служба, тъй като не е предоставена подходяща служба от органа по назначаването съобразно предписанията на здравните органи;

4. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се грижат за отглеждането на дете до навършването на 3-годишна възраст;

5. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2001 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) лицето е било президент или вицепрезидент на Република България, народен представител, конституционен съдия, председател или член на Сметната палата, главен прокурор, председател на Върховния административен и Върховния касационен съд, министър-председател, заместник министър-председател, министър, заместник-министър, областен управител, заместник областен управител, едноличен орган на власт, негов заместник или член на колегиален орган на власт;

6. (изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) лицето е работило като член на политически кабинет, съветник или експерт към него;

7. в други случаи, установени със закон или акт на Министерския съвет.

Изчисляване на служебния стаж

Чл. 119. Изчисляването на служебния стаж се извършва по реда, определен в чл. 355 от Кодекса на труда.

Вписване на данни в единния електронен трудов запис от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"

Чл. 119а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) (1) Данни за продължителността на служебния стаж, установен със съдебно решение, се вписват в регистъра на заетостта от органа по назначаването, а при отказ или когато това е невъзможно - от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

(2) Когато прекратяването на служебното правоотношение е признато за незаконно или бъде поправено основанието за него, вписването се извършва от органа по назначаването, прекратил служебното правоотношение, а при отказ или когато това е невъзможно - от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

(3) Вписването на данни в единния електронен трудов запис от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" се извършва по ред, определен с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

Подзаконова уредба

Чл. 120. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) (1) Редът за водене на регистъра на заетостта във връзка с държавната служба се определя с наредбата по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

(2) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 115 - 119.

Оспорване законността на прекратяването

Чл. 121. (1) Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска:

1. отмяна на акта, с който то е прекратено;

2. (отм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.)

3. обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;

4. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в единния електронен трудов запис или в други документи.

(2) Органът по назначаването може и по свой почин да отмени заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.

Възстановяване на предишната държавна служба

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) При отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) По реда на ал. 1 се възстановява на предишната длъжност и държавен служител, чието служебно правоотношение е прекратено по реда на чл. 107, ал. 1, т. 1 поради влязла в сила оправдателна присъда.

(3) (Нова - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.) Когато възстановен по реда на ал. 1 държавен служител не бъде допуснат да изпълнява съответната длъжност, той има право и на обезщетение в размер на основната му заплата от деня на явяването му на работа до действителното му допускане да изпълнява служебните си задължения.

Вписване на промени в прекратяването

Чл. 123. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) Когато актът за прекратяването на служебното правоотношение бъде отменен от органа по назначаването или от съда, или бъде поправено основанието за прекратяване на служебното правоотношение, настъпилата промяна се вписва в единния електронен трудов запис на държавния служител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2023 г., в сила от 01.06.2026 г.) Вписването в единния електронен трудов запис се извършва служебно.

Подсъдност

Чл. 124. (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд по спорове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 1 - 4 не подлежи на касационно обжалване.

(2) Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.

Имуществени спорове

Чл. 125. Имуществените спорове по този закон се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред.

Безплатно производство

Чл. 126. По производствата по тази глава не се събират държавни такси.

Контролни органи

Чл. 127. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Цялостният контрол по изпълнение на този закон се осъществява от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение се извършва от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

(3) (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., нова - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва от инспектори.

Дейност на инспекторите

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) (1) (Предишен текст на чл. 128, доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Инспекторите извършват общи и специализирани проверки по утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" годишен план, както и внезапни проверки по сигнали на ръководителите на инспекторатите в административните структури и на синдикалните организации или по жалби от държавни служители.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) За резултатите от всяка проверка инспекторът съставя протокол, който се подписва от него и от проверявания орган по назначаването, а при отказ - от един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват.

Права на инспекторите

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) В рамките на своята компетентност инспекторите имат право:

1. да изискват от органите по назначаването обяснения и представяне на всички необходими документи, книжа и сведения във връзка с упражняването на контрола;

2. да се осведомяват пряко от държавните служители по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола.

Задължения на инспекторите

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) Инспекторите са длъжни:

1. да пазят в тайна поверителните сведения, които са им станали известни във връзка с упражняването на контрола;

2. да пазят в тайна източника, от който е получен сигнал за нарушение на служебното правоотношение.

Задължителни предписания

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани със законодателството за държавния служител, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях инспекторите дават задължителни предписания на органа по назначаването.

(2) Задължителните предписания се дават в протокола по чл. 128, ал. 2, като се определят действията, които органът по назначаването трябва да предприеме, както и срокът за тяхното изпълнение.

(3) Задължителните предписания могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението.

Сигнална функция

Чл. 132. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Когато при проверките се установят нарушения, които съдържат данни за извършено престъпление или други правонарушения, инспекторите уведомяват органите на прокуратурата.

Административнонаказателна отговорност (Загл. изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 133. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв.

(2) Който противозаконно пречи на контролен орган да изпълни служебните си задължения, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Орган по назначаването, който е назначил държавен служител без конкурс, когато провеждането му е задължително, се наказва с глоба от 3000 лв., а при повторно нарушение глобата е в размер от 5000 лв.

(4) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Орган по назначаването, който не изпълни задължително предписание по чл. 131, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., когато:

1. не е спазил изискването по чл. 9а, ал. 1 или срока по чл. 9а, ал. 3;

2. не е допуснал до участие в конкурс лице с трайно увреждане, което отговаря на обявените изисквания;

3. не е обявил конкурс за свободните длъжности, определени за хора с трайни увреждания съгласно чл. 10а, ал. 3;

4. е отказал да назначи кандидат с трайно увреждане, класиран на първо място в конкурс по чл. 10а, ал. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2008 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) Глобите по ал. 4 се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания за финансиране на проекти и програми за заетост и обучение.

Установяване на нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления

Чл. 134. (Нов - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Актовете за установяване на административните нарушения се съставят от инспекторите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2010 г.) Наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.