Държавен вестник, брой 53 от 11.VI

Чл. 8. Кандидат за статут на бежанец е чужденец, който е заявил писмено, устно или по друг начин пред компетентен орган, че е бежанец и желае закрилата на Република България по реда на този закон до вземане на окончателно решение по заявлението му.

Чл. 9. Чужденец придобива статут на бежанец, когато компетентният държавен орган или съдът са установили, че той отговаря на условията на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., на Протокола за статута на бежанците от 1967 г. и на този закон.

Чл. 10. Хуманитарната закрила е временна закрила, оказвана от Република България на лица, принудени да напуснат държавата, чиито граждани са, или ако са без гражданство-държавата на постоянното им местоживеене, поради наличие на вътрешни или междудържавни въоръжени конфликти, нарушаване на човешките права в големи размери, чужда агресия, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет по програмата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Чл. 11. Хуманитарната закрила се предоставя за срок до една година. Този срок може да бъде продължен с една година, когато основанията за постановяване на хуманитарната закрила не са отпаднали.

Чл. 12. Статутът по чл. 11 се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

Чл. 13. (1) Статут на бежанец не се предоставя на чужденец:

1. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;

2. за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;

3. за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва или подстрекава към действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации;

4. за когото е установено по съдебен ред, че е извършил престъпление против Република България или друго престъпление, което представлява особено тежък случай;

5. който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците;

6. който има разрешение за постоянно пребиваване в Република България или такова разрешение, издадено от трета сигурна страна;

7. който е гражданин на две или повече страни, когато по отношение на чужденеца в една от тях не са налице условията на чл. 2;

8. на когото е отказан, прекратен или отнет статут на бежанец с влязло в сила решение в Република България или трета сигурна страна и по отношение на когото няма новонастъпили обстоятелства по смисъла на чл. 2;

9. на когото е гарантиран статут на бежанец в трета сигурна страна или в друга държава по силата на договор.

(2) Статут на бежанец не се предоставя и на чужденец, молбата на когото е явно неоснователна или който умишлено заблуждава компетентните органи с цел злоупотреба с производството за предоставяне на статут на бежанец, когато:

1. се позовава на други причини, извън предмета на този закон;

2. не посочва никакви причини за основателен страх от преследване или твърдените от него факти не съдържат подробно описание на обстоятелствата или необходимите лични подробности за изясняване на случая;

3. твърдените от него факти са явно неправдоподобни, противоречиви или непоследователни;

4. твърдението е за преследване в определен географски район, при което лицето може безпрепятствено да се ползва от ефикасна закрила в друга част на собствената си страна, където би могло да отиде, съгласно чл. 33, т. 1 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;

5. се представя с фалшива самоличност или използвани, подправени или фалшиви документи, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински;

6. умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай;

7. недобросъвестно унищожи, повреди или се разпореди с паспорт или друг документ или билет, който има отношение към неговото твърдение, за да се представи под фалшива самоличност или да затрудни разглеждането на молбата;

8. умишлено укрие обстоятелството, че вече е подал молба в друга, сигурна страна, по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., особено когато се представя под фалшива самоличност;

9. след като е разполагал с достатъчно време и възможности преди това, подава молбата си, за да осуети изпълнението на наложената му принудително административна мярка като "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" или "екстрадиране";

10. неприкрито не спазва материално-правните задължения във връзка с производството за предоставяне на статут на бежанец или на хуманитарна закрила;

11. подаде молба в една от държавите-страни по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., след като молбата му е била отхвърлена в друга страна в резултат на проучване, съдържащо гаранции и проведено в съответствие на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

Чл. 14. Статут на бежанец може да не бъде предоставен на чужденец, който:

1. е гражданин на страна или ако е без гражданство, живее постоянно в страна, която се счита за сигурна страна по произход;

2. преди да влезе в Република България, за да потърси нейната закрила като бежанец, е преминал през трета сигурна страна за повече от нормалното време, необходимо за придвижването му до Република България, или е пребивавал в такава, без да може да посочи обективни причини за това закъснение;

3. има валидно разрешение за пребиваване в друга страна, в която по отношение на бежанеца не са налице условията на чл. 2;

4. има предоставен статут на бежанец или открито производство за предоставяне на статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на него не са налице условията на чл. 2;

5. има съпруг или съпруга, който е гражданин на друга страна или на когото е предоставен статут на бежанец в друга страна, в която по отношение на бежанеца не са налице условията на чл. 2 и няма обективни пречки той да се събере със семейството си в тази страна;

6. е бил принудително изведен от страната в изпълнение на наложена му принудителна административна мярка, като "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране" или "екстрадиране" и мярката "забрана за влизане в страната" не е отменена или отпаднала;

7. е влязъл в страната и пребивава временно по законоустановения ред и в срок 72 часа не заяви пред компетентен орган, че е бежанец, освен в случаите, когато закъснението е по независещи от него причини или когато по време на неговото пребиваване на територията на Република България са възникнали обстоятелства, които му дават основания за страх от преследване по смисъла на чл. 2 в държавата, чийто гражданин е, или ако е без гражданство, в страната на неговото постоянно местоживеене;

8. е влязъл в страната не по законоустановения ред и не заяви веднага пред компетентен орган за желанието си да получи статут на бежанец, освен ако основателни причини са му попречили да направи това.

Чл. 15. Предоставен статут на бежанец се отнема, когато по отношение на бежанеца се установи наличието на някое от основанията по чл. 13.

Чл. 16. (1) Предоставен статут на бежанец се прекратява, когато бежанецът:

1. в писмена форма поиска това;

2. доброволно се възползва от закрилата на държавата, чийто гражданин е;

3. след като е загубил своето гражданство, отново доброволно го е приел;

4. е придобил гражданството на друга страна и се ползва от нейната закрила;

5. отново се е установил доброволно в страната, която е напуснал или извън която той е пребивавал поради опасения от преследване;

6. е придобил българско гражданство;

7. почине.

(2) Предоставен статут на бежанец може да бъде прекратен, когато бежанецът:

1. се е позовал на неверни данни, които са станали основания за предоставения му статут, или е укрил съществени факти или обстоятелства от значение за предоставяне на статута на бежанец;

2. не може повече да се отказва от закрилата на страната, чийто гражданин е, поради безспорно отпадане на причините, пораждащи неговия страх от преследване;

3. е без гражданство и е в състояние да се върне в страната на своето предишно постоянно местоживеене поради безспорно отпадане на причините, пораждащи неговия страх от преследване.

Чл. 17. Отнемането или прекратяването на статута на бежанец не отменя статута на другите членове на неговото семейство, освен ако и по отношение на тях се установят данните или обстоятелствата по чл. 15 или 16.

Чл. 18. Не се допускат ограничения на правата или привилегии на бежанците и кандидатите в производство за предоставяне на статут на бежанец, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения или политическа принадлежност.

Чл. 19. Членове на семейството, придружаващи бежанеца, на когото е открито производство за предоставяне на статут или на когото е предоставен статут на бежанец, имат неговите права и задължения.

Чл. 20. Бежанците имат право на съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците и други организации.

Чл. 21. Всеки бежанец има право да изповядва собствената си религия, като се съобразява с българските традиции и не нарушава правата на български и чужди граждани.

Чл. 22. (1) Малолетен или непълнолетен бежанец, който е на територията на Република България без родителите си, както и бежанец, който по рождение или вследствие на заболяване не разбира свойството или значението на постъпките си, се представлява от назначен от съда настойник или попечител.

(2) Когато бежанец по ал. 1 няма настойник или попечител, Агенцията за бежанците прави предложение пред районния съд по местопребиваване за назначаването на такъв.

Чл. 23. (1) Чужденец с предоставен статут на бежанец или убежище или с предоставена хуманитарна закрила в друга държава-страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., когато притежава издаден от компетентните органи на тази държава документ за пътуване, има право да влиза, пребивава и напуска територията на Република България в съответствие с визовия режим, който е в сила за гражданите на същата държава.

(2) Когато на чужденец по ал. 1 е разрешено да пребивава повече от три месеца или получи разрешение за постоянно пребиваване в Република България, той се снабдява с документ за самоличност от съответната служба за административен контрол на чужденците на Министерството на вътрешните работи по ред, определен със закон.

Чл. 24. Бежанците, които пребивават на територията на Република България, са длъжни да спазват законоустановения правов ред.

Чл. 25. По време на производството за предоставяне на статут бежанецът има право:

1. на преводач или тълковник, регистриран в Агенцията за бежанците;

2. да получи временна карта на бежанец;

3. на подслон и храна;

4. на социално подпомагане, безплатна психологическа помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в обема, определен за българските граждани;

5. да продължи обучението си до завършване на средно образование по ред, установен от Агенцията за бежанците и Министерството на образованието и науката;

6. да извършва трудова дейност, организирана от Агенцията за бежанците.

Чл. 26. (1) Малолетните и непълнолетните кандидати за статут на бежанец, които не са придружени от родителите си, имат право на финансова и материална помощ, равностойна на предоставената на пълнолетните бежанци, както и на безплатно обучение до завършване на средното образование. Агенцията за бежанците им осигурява необходимите учебни пособия, изисквани за нормалното протичане на учебния процес.

(2) Многодетните самотни майки, които са в производство за предоставяне на статут на бежанец, когато са придружавани най-малко от три от ненавършилите пълнолетие деца, имат право да получат за най-голямото си дете финансова и материална помощ, равностойна на предоставяната на пълнолетен бежанец, която им се осигурява от Агенцията за бежанците.

Чл. 27. По време на производството за предоставяне на статут бежанецът е длъжен:

1. да изпълнява разпорежданията и да не пречи на компетентните органи при изпълнение на служебните им задължения;

2. да предаде всички притежавани от него документи, които могат да послужат за установяване на самоличността и гражданството му, както и начина на влизане в страната (издадени визи, разрешения за пребиваване в други държави, самолетни или други билети и други доказателства за придвижването му по маршрута от страната по произход);

3. когато бежанецът не притежава документите по т. 2, удостоверява самоличността си, датата и мястото на раждане и семейното си положение чрез собственоръчно подписана декларация пред компетентните органи, за верността на която носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс;

4. да спазва правилника за вътрешния ред в транзитните, регистрационните, приемателните или интеграционните центрове и да опазва предоставеното му за ползване имущество;

5. да отсяда на адреси, разрешени му от Агенцията за бежанците, и да бъде винаги на нейно разположение;

6. да не напуска територията на Република България без разрешението на Агенцията за бежанците;

7. да съдейства за изясняване на неговия случай, като съобщава пълна и достоверна информация на компетентните органи.

Чл. 28. (1) Бежанец, на когото е предоставен статут, придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:

1. правото да избира и да бъде избиран;

2. да заема длъжности в държавната администрация, за които със закон се изисква българско гражданство;

3. да бъде военнослужещ в българската армия;

4. други ограничения, предвидени със закон.

(2) Бежанецът има право да придобива недвижими имоти на територията на Република България при условията и по реда, предвидени за чужди граждани.

Чл. 29. (1) Бежанец с предоставен статут има право на карта на бежанец и на удостоверение за пътуване зад граница на бежанец, които се издават при условията и по реда, определени в Закона за българските документи за самоличност и Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г.

(2) Удостоверението за пътуване зад граница по ал. 1 дава право на притежателя му да излиза и влиза в Република България в рамките на срока на неговата валидност при условията и по реда за българските граждани.

Чл. 30. (1) По време на производството за предоставяне на статут, както и след предоставянето на статута бежанците са длъжни да носят винаги документите си за самоличност, да ги пазят от повреди, унищожаване или загубване и да ги предоставят за проверка при поискване от компетентните органи.

(2) Бежанците нямат право да дават или приемат в залог, както и да ползват или преотстъпват за ползване документите си за самоличност на други лица.

Чл. 31. Бежанецът е длъжен в срок седем дни след получаване на съобщение за предоставяне на статут на бежанец да се яви в общината на населеното място, в която трябва да се установи за постоянно местоживеене, за да бъде вписан в регистъра на населението.

Чл. 32. Бежанец с предоставен статут има право да получи разрешение от председателя на Агенцията за бежанците да се събере със семейството си на територията на Република България. Входни визи на членовете на семейството на бежанеца се издават от българските дипломатически или консулски представителства след получаване на разрешението от Агенцията за бежанците, освен ако не са налице основанията по чл. 13, ал. 1.

Чл. 33. Бежанецът има право да кандидатства за придобиване на българско гражданство при условията и по реда на Закона за българското гражданство.

Чл. 34. Чужденец, на когото е предоставена хуманитарна закрила, има права и задължения не по-малко благоприятни от тези, предоставени на чужденците, постоянно пребиваващи на територията на Република България.

Чл. 44. (1) Чужденец може да заяви желание за предоставяне на статут на бежанец в Агенцията за бежанците, в нейните териториални поделения, пред компетентните органи на Граничната полиция или в паспортно-визовите служби на териториалните дирекции на вътрешните работи, както и в дипломатическите и консулските представителства на Република България.

(2) Производството за предоставяне на статут на бежанец се открива със заявлението на кандидата за статут на бежанец пред един от органите, посочени в ал. 1, които са длъжни да задържат документите му за самоличност и да снемат всички идентифициращи го белези, както и други образци за сравнително изследване.

(3) Органите по ал. 1 могат да извършват обиск на чужденеца, на носените от него вещи, както и на превозните му средства. Личният обиск се извършва от лица от същия пол.

(4) Когато заявлението е направено в Агенцията за бежанците или в нейните териториални поделения, снемането на идентифициращите белези, на другите образци за сравнително изследване, както и личният обиск се извършват съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи.

(5) Когато заявлението е направено пред органи извън тези по ал. 1, те са длъжни незабавно да го изпратят на надлежния орган. За тази цел граничните органи и местните власти получават инструкции, изготвени съвместно от председателя на Агенцията за бежанците и министъра на вътрешните работи.

(6) Молителят трябва да бъде упътван относно надлежния ред за подаване на заявлението, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, включително и да търси правна помощ на език, който разбира.

(7) Заявлението може да бъде подадено в писмена или устна форма на разбираем от чужденеца език, а при необходимост се осигурява квалифициран преводач. Устното заявление се записва от съответния орган и се подава или заверява по друг начин от молителя. Заявлението трябва да съдържа причините за напускането на страната по произход или на постоянно местоживеене, както и конкретното искане към Република България. На регистрация подлежат както писмените, така и устните заявления.

Чл. 45. След приемането на заявлението органите по чл. 44, ал. 1 са длъжни да проведат интервю с кандидата за статут на бежанец, данните от което се отразяват в протокол.

Чл. 46. (1) Компетентните органи, пред които е направено заявлението, ако не установят основания за отказ по чл. 13 и 14, са длъжни да издадат временен документ, който дава право на бежанеца в срок до 24 часа да се придвижи безплатно с автобусен или железопътен транспорт до Агенцията за бежанците или до най-близкия регистрационен център.

(2) Иззетите документи, съставената документация по случая заедно с отразеното становище на интервюиращия орган се изпращат незабавно в Агенцията за бежанците или в съответния регистрационен център.

Чл. 47. (1) Когато молбата за статут на бежанец е подадена в дипломатическо или консулско представителство, то уведомява Агенцията за бежанците и след получаване на съгласието є издава безплатна входна виза или друг документ, определен със закон, с валидност до 15 дни. Бежанецът е длъжен до 24 часа след влизане в страната да се яви в Агенцията за бежанците или в най-близкия регистрационен център.

(2) Независимо от полученото съгласие по ал. 1 дипломатическото или консулското представителство може да откаже виза на кандидат за статут на бежанец, ако до издаването є бъде установено наличието на някое от основанията по чл. 13 и 14. За своето решение съответното представителство уведомява Агенцията за бежанците.

Чл. 48. (1) След откриване на производството в Агенцията за бежанците кандидатът за статут на бежанец се настанява в регистрационен център, където му се открива лично дело, подлага се на медицински преглед и изследвания и му се издава временна карта на бежанец.

(2) Бежанецът остава под карантина, докато станат известни резултатите от медицинските изследвания. При необходимост той може да бъде настанен в болнично заведение.

(3) След приключване на карантинния период бежанецът се настанява в приемателен център, в хотел или друго място за подслон за сметка на Агенцията за бежанците или за сметка на Българския Червен кръст или друга неправителствена организация.

(4) Когато бежанецът разполага с достатъчно средства, може да му бъде разрешено да отседне за своя сметка на избран от него адрес.

(5) Малолетните и непълнолетните бежанци, непридружени от родителите си, се настаняват в регистрационни и приемателни центрове или в квартири, като се вземат мерки за предпазването им от физическо или психическо малтретиране и каквото и да е друго насилие.

Чл. 49. (1) (Попр. - ДВ, бр. 97 от 1999 г.) Когато интервюиращият орган установи наличие на основания за отказ по чл. 13, ал. 1, т. 6-9 или по чл. 14, точки 1-6, които правят недопустимо искането за предоставяне на статут на бежанец, както и когато установи наличието на някои от основанията за отказ поради явна неоснователност по чл. 13, ал. 2, в срок до 72 часа той взема мотивирано решение за прекратяване на производството, съответно за отказ за предоставяне на статут на бежанец. В решението той задължително се произнася относно сигурността на държавата, в която лицето трябва да бъде върнато.

(2) В случаите, когато кандидатът за статут на бежанец подава заявление на границата при влизане на територията на Република България и след образуването на производството се установи, че искането му е явно неоснователно по смисъла на чл. 13, ал. 2, може да бъде взето решение за недопускане в страната до приключване на производството.

(3) Решението за недопускане се взема от министъра на вътрешните работи въз основа на мотивирано предложение от страна на председателя на Агенцията за бежанците след уведомяване от интервюиращия орган. Решението на министъра не подлежи на обжалване.

(4) Решението по ал. 1, както и произтичащите от него права и задължения се довеждат до знанието на кандидата за статут на бежанец на език, който той разбира.

(5) Препис от решението и от протокола се изпращат на Агенцията за бежанците.

(6) Ускореното производство по ал. 1 не се прилага по отношение на малолетни или непълнолетни лица, които не са придружени от техните родители.

(7) Интервюиращите органи по ал. 1, имащи право да вземат решение, се определят със заповед на министъра на вътрешните работи, съгласувана с председателя на Агенцията за бежанците. Те трябва да са квалифицирани по въпросите на бежанците и да имат достъп до информация, равностоен с органите на Агенцията за бежанците.

Чл. 50. По време на ускореното производство за предоставяне на статут на бежанец лицата се настаняват в транзитни или регистрационни центрове, където им се осигурява подслон, храна и при необходимост медицинска помощ.

Чл. 51. (1) В Агенцията за бежанците се провеждат интервюта с бежанеца. Данните от тях се отразяват в протоколи. Попълнените протоколи, надлежно подписани от бежанеца и преводача, се прилагат към делото заедно със справките, изготвени от интервюиращите специалисти.

(2) Жените бежанки задължително се интервюират от интервюиращи и преводачи жени.

Чл. 52. (1) В срок до два месеца от образуване на производството интервюиращият орган по чл. 51 изготвя доклад по заявлението, който заедно с личното дело на бежанеца представя на председателя на Агенцията за бежанците за разглеждане на заявлението по същество.

(2) Докладът трябва да съдържа становище относно допустимостта на искането, липсата на данни за явна неоснователност и материалното основание за предоставяне на статут.

Чл. 53. (1) Агенцията за бежанците има право да събира сведения и данни за бежанците и съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи да снема идентифициращите личността им белези и други образци за сравнително изследване с оглед установяване на самоличността и изясняване на обстоятелствата, свързани с подаденото заявление.

(2) Източник на данните по ал. 1 могат да бъдат както самите лица, така и български или чуждестранни физически или юридически лица, или хуманитарни организации.

(3) Не се допуска да се събират сведения за лицето от официалните власти на държавата, от която то бяга.

Чл. 54. Държавните органи са длъжни да предоставят исканата от Агенцията за бежанците информация, необходима за изясняване на обстоятелствата по подаденото заявление.

Чл. 55. Данните, събирани от Агенцията за бежанците, се съхраняват в личните дела и в регистъра на Агенцията за бежанците и не могат да бъдат разгласявани. Те се използват единствено за целите на производството за предоставяне на статут на бежанец.

Чл. 56. (1) Председателят на Агенцията за бежанците в срок до 3 месеца от образуване на производството взима мотивирано решение, с което:

1. предоставя статут на бежанец;

2. отказва статут на бежанец;

3. предоставя закрила в срок до 1 година на бежанец, признат по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците;

4. предоставя хуманитарна закрила.

(2) Липсата на достатъчно доказателства за преследване се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства и не може да бъде самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут на бежанец. По преценка на председателя на Агенцията за бежанците при непълнота на събраните доказателства и информация за конкретния случай по ал. 1, т. 1 и 2 производството може да бъде продължено до 3 месеца.

(3) Срокът за закрилата по ал. 1, т. 3 и 4 може да бъде продължаван с решение на председателя на Агенцията за бежанците за срок от една година, ако не са отпаднали причините за неговото постановяване.

(4) В решението по ал. 1, т. 2 председателят на Агенцията за бежанците се произнася мотивирано относно сигурността на държавата, в която лицето трябва да бъде върнато.

Чл. 57. (1) Производството за отнемане или прекратяване на статута на бежанец се открива служебно след установяване на данни и обстоятелства по чл. 15 или 16.

(2) Производство за прекратяване на статута на бежанец може да се открие и по лично заявление на бежанеца в случаите на чл. 16, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 5.

(3) При осъществяване на това производство се прилагат правилата на чл. 51, 52, 53 и 54.

(4) Статут на бежанец се прекратява или отнема с мотивирано решение на председателя на Агенцията за бежанците.

Чл. 58. (1) Председателят на Агенцията за бежанците прекратява производството за предоставяне на статут, когато бежанецът:

1. писмено оттегли своето заявление;

2. доброволно се върне в държавата, в която е бил преследван, или замине за друга държава;

3. получи българско гражданство, придобие гражданството на друга държава или получи разрешение за постоянно пребиваване в Република България;

4. почине.

(2) Председателят на Агенцията за бежанците може да прекрати производството за предоставяне на статут, когато бежанецът:

1. е извършил системни административни нарушения или е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление;

2. може да се върне в държавата, на която е гражданин, или ако е без гражданство-в страната на неговото постоянно местоживеене, поради това, че причините, пораждащи страха от преследване, са отпаднали;

3. без основателни причини, след надлежно поканване, не се яви на две последователни интервюта или отказва да съдейства на длъжностните лица на Агенцията за бежанците за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговото заявление;

4. промени адреса си, без да уведоми за това Агенцията за бежанците или съответния регистрационен или приемателен център;

5. нарушава правилата за вътрешния ред в Агенцията за бежанците и нейните центрове, не изпълнява разпорежданията на длъжностните лица или пречи при изпълнение на техните служебни задължения, причинява безредици, конфликти или увреждане на имущество, предоставено му за ползване, както и ако подстрекава други бежанци към извършването на подобни действия.

Чл. 59. Препис от мотивираното решение на председателя на Агенцията за бежанците се връчва на бежанеца. Съдържанието на решението, както и правата и задълженията, произтичащи от него, се съобщават на чужденеца на език, който той владее. Връчването се удостоверява чрез писмена декларация, която се подписва от бежанеца и съответния преводач или тълковник.

Чл. 60. (1) Чужденец, получил решение за отказ, прекратяване или отнемане на статут на бежанец, или по отношение на когото производството за предоставяне на статут на бежанец е прекратено, е длъжен да напусне страната в 15-дневен срок от влизането на решението в сила.

(2) Агенцията за бежанците уведомява писмено Министерството на вътрешните работи, Главно управление "Гражданска регистрация и административно обслужване" при Министерството на регионалното развитие и благоустройството и органите на местната администрация по местопребиваването на бежанеца за решението си по ал. 1.

(3) Ако чужденецът се позове на друго основание за пребиваване в Република България, задължението по ал. 1 може да не се приложи.

Чл. 61. (1) Принудителните административни мерки, като "отнемане правото на пребиваване", "принудително отвеждане до границата", "експулсиране", "екстрадиране" и "забрана за влизане в страната", наложени по силата на закон или на международен договор, по който Република България е страна, на чужденец, заявил, че е бежанец, не се привеждат в изпълнение до произнасяне на решението на председателя на Агенцията за бежанците, съответно до приключване на ускореното производство относно статута на бежанец.

(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато с решението на председателя на Агенцията за бежанците на чужденеца е предоставен статут на бежанец или статут по чл. 56, ал. 1, т. 3 или 4.

Чл. 62. Производство за предоставяне на временна хуманитарна закрила на отделни лица се открива с решение на председателя на Агенцията за бежанците.

Чл. 63. Когато лицата, търсещи закрила по смисъла на чл. 62, представляват особено големи групи, председателят на Агенцията за бежанците прави предложение до Министерския съвет на Република България за вземане на решение за оказване на временна хуманитарна помощ и закрила.

Чл. 64. (1) Хуманитарният статут по този раздел е индивидуален за всяко лице и се предоставя за срок до една година след установяване необходимостта от такава закрила.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен до една година с решение на председателя на Агенцията за бежанците или на упълномощено от него длъжностно лице, ако не са отпаднали причините за постановяването на хуманитарния статут.