ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА
ЗАКОН ЗА ТУРИЗМА ОТ 1998 Г.
Обн. ДВ. бр.71 от 23 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.111 от 28 Декември 2001г., отм. ДВ. бр.56 от 7 Юни 2002г.
Отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за туризма - ДВ, бр. 56 от 7 юни 2002 г., в сила от 1 октомври 2002 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда държавната политика в областта на туризма, органите и организациите в туризма, условията и реда за извършване на туристически дейности и контрола върху тях.
Чл. 2. Целта на закона е:
1. да осигури условия за развитието на туризма;
2. да въведе критерии и изисквания за извършване на туристическите дейности и за туристическите обекти;
3. да определи правата и задълженията на лицата, осъществяващи туристическа дейност, и условията за нейното подпомагане;
4. да осигури защита на потребителите на туристическия продукт.
Чл. 3. (1) Туризмът е икономическа дейност, която е насочена към създаването, предлагането и реализирането на стоки и услуги, формиращи туристическия продукт.
(2) Туристически дейности са:
1. хотелиерството, ресторантьорството, туроператорската дейност и туристическата агентска дейност;
2. предоставянето на допълнителни туристически услуги.
(3) Туристически обекти са:
1. хотелите и другите места за настаняване, заведенията за хранене и развлечения;
2. туристическите агентски бюра, спортно-анимационните и рекламно-информационните центрове;
3. пригодените за туристическо ползване етнографски, културни, исторически и природни забележителности;
4. други обекти, осигуряващи развитието на туризма в съответния регион.
Глава втора.
ОРГАНИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ТУРИЗМА. ТУРИСТИЧЕСКИ ОРГАНИЗАЦИИ
Раздел I.
Общи разпоредби
Чл. 4. Министърът на търговията и туризма:
1. провежда държавната политика в областта на туризма и координира дейността на министерствата и другите ведомства за нейната реализация;
2. ръководи дейността на Националния съвет по туризма;
3. лицензира туристическите дейности и категоризира туристически обекти в случаите, определени в този закон;
4. организира контрола за качеството на туристическия продукт с оглед защитата на потребителя;
5. организира националната туристическа реклама и съдейства на туристическите организации за популяризиране на дейността им на международния туристически пазар;
6. организира информационното осигуряване, маркетинговите проучвания и анализите и прогнозите на туристическите пазари;
7. съдейства за професионалната квалификация на кадрите в туризма;
8. осъществява междудържавно сътрудничество в областта на туризма и представлява Република България в специализираните международни организации;
9. подготвя и представя в Министерския съвет годишни отчети за състоянието и развитието на българския туризъм.
Чл. 5. Националният статистически институт включва в плана за статистическите си изследвания набиране, обработване и предоставяне на статистически данни за туризма в съответствие с изискванията на статистическата служба на Европейския съюз - ЕВРОСТАТ, и на Световната организация по туризъм.
Раздел II.
Национален съвет по туризъм
Чл. 6. (1) Създава се Национален съвет по туризъм като консултативен орган към министъра на търговията и туризма.
(2) Председател на Националния съвет по туризъм е министърът на търговията и туризма.
(3) Министърът на търговията и туризма съгласувано със заинтересуваните министри и ръководители на ведомства определя представителите на държавата в Националния съвет по туризъм. За участие в Националния съвет по туризъм се привличат и:
1. четирима представители - по един от национално представените сдружения на туроператорите, туристическите агенции, хотелиерите и ресторантьорите;
2. представител на българските авиокомпании;
3. представител на Националното сдружение на общините в Република България;
4. четирима представители на регионалните туристически организации;
5. четирима представители на местните туристически организации.
(4) Председателят и членовете на Националния съвет по туризъм не получават възнаграждение за участието си в работата на съвета.
Чл. 7. Националният съвет по туризъм съдейства за:
1. проучването, анализите и прогнозите на туристическите пазари;
2. набирането, обработването и разпространяването на информация за състоянието на туризма;
3. разработването на националната политика в туризма;
4. осъществяване дейността на регионалните, местните и браншовите туристически организации;
5. изграждането на национална мрежа от туристически информационни центрове и бюра;
6. определяне на реда и критериите за категоризация на туристическите обекти.
Чл. 8. Министърът на търговията и туризма издава правилник за организацията и дейността на Националния съвет по туризъм.
Раздел III.
Местни и регионални туристически организации
Чл. 9. (1) Общинският съвет може да приема програма за развитие на туризма на територията на съответната община.
(2) Кметът на общината:
1. организира информационното обслужване на туристите чрез туристически информационни бюра или центрове;
2. съдейства за рекламата на туристическия продукт на общината;
3. организира събирането, съхраняването и предоставянето на Националния съвет по туризъм на информация за състоянието на туризма в общината;
4. категоризира туристическите обекти в случаите, определени в този закон, съгласувано с предложенията на регионалните туристически организации;
5. организира контрол по спазването на нормативните актове в областта на туризма.
Чл. 10. (1) На територията на една или повече съседни общини, както и в туристическите комплекси, може да се създава местна туристическа организация.
(2) Местната туристическа организация се регистрира като сдружение с нестопанска цел.
(3) Местната туристическа организация:
1. представлява членовете си в регионалните туристически организации, в Националния съвет по туризъм и пред държавните органи;
2. участва в разработването на програма за развитие на туризма на територията на общината и съдейства за нейното изпълнение;
3. съдейства за рекламата на туристическия продукт на нейната територия;
4. подпомага контрола по спазването на нормативните актове и на професионалната етика в областта на туризма.
(4) Общинският съвет може да определи представител на общината, чрез който тя участва в местните туристически организации.
Чл. 11. За осъществяване на дейности по развитието на туризма могат да се създават регионални туристически организации, които обединяват местни туристически организации.
Чл. 12. Регионалните туристически организации:
1. представляват членовете си пред държавните органи и в Националния съвет по туризъм;
2. координират дейността на членуващите в тях местни туристически организации;
3. изготвят регионални концепции, стратегии и програми за развитие на туризма и съдействат за тяхното изпълнение;
4. осъществяват маркетингова дейност за региона;
5. подпомагат контрола по спазването на нормативните актове и на професионалната етика в областта на туризма;
6. предлагат за категоризиране туристическите обекти съобразно определените критерии от Националния съвет по туризъм.
Чл. 13. Държавните органи и органите на местната администрация са длъжни да оказват съдействие на местните и регионалните туристически организации за реализиране на техните цели.
Чл. 14. (1) В Министерството на търговията и туризма се води регистър на регионалните, местните и браншовите туристически организации, които отговарят на изискванията за представителност.
(2) Изискванията за представителност, условията и редът за воденето и съхраняването на регистъра по ал. 1 се определят с наредба на министъра на търговията и туризма.
Глава трета.
ФИНАНСОВО ПОДПОМАГАНЕ НА РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА
Чл. 15. Държавата подпомага развитието на туризма, като осигурява средства за:
1. национална и регионална туристическа реклама;
2. маркетингови проучвания в областта на туризма;
3. информационно осигуряване;
4. анализи и прогнози за състоянието и развитието на туризма;
5. контрол върху туристическите дейности;
6. подпомагане изграждането и функционирането на туристическите информационни центрове и бюра, включени в национална мрежа;
7. други дейности по този закон, свързани с развитието на туризма.
Чл. 16. (1) Средствата по чл. 15 се предоставят ежегодно чрез бюджета на Министерството на търговията и туризма, както следва:
1. субсидия от централния републикански бюджет за осъществяване на национална туристическа реклама;
2. приходи на Министерството на търговията и туризма от:
а) събраните имуществени санкции по този закон;
б) събраните средства от таксите за лицензиране на туристическите дейности и за категоризиране на туристическите обекти;
в) дарения и помощи;
г) лихви;
д) други средства, определени със закон.
(2) Средствата по ал. 1 се разходват въз основа на годишна програма, предложена от Националния съвет по туризъм и одобрена от министъра на търговията и туризма.
Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 111 от 2001 г.)
Глава четвърта.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
Чл. 18. (1) Търговците извършват туристически дейности по чл. 3, ал. 2, т. 1 въз основа на лиценз, издаден от министъра на търговията и туризма.
(2) Лицата, които извършват повече от една туристическа дейност, трябва да притежават лиценз за всяка от тях.
(3) За туристическа дейност семейно хотелиерство се издава отделен лиценз.
(4) Чуждестранно лице или негов клон може да извършва туристически дейности по чл. 3, ал. 2 на територията на Република България след регистриране като търговец, лицензиране по реда на този закон за дейностите по чл. 3, ал. 2, т. 1 и при спазване изискванията на Закона за чуждестранните инвестиции.
(5) Лицензите по ал. 1 са безсрочни.
(6) Условията и редът за издаването и отнемането на лиценз за туристическа дейност се определят с наредба, издадена от Министерския съвет.
Чл. 19. (1) Лиценз за туристическите дейности хотелиерство и ресторантьорство може да бъде издаден след представяне на удостоверение за категория на обектите по чл. 3, ал. 3, т. 1, в които ще се осъществяват тези дейности.
(2) Министърът на търговията и туризма издава лиценз за извършване на туристическа дейност - ресторантьорство във всички видове категоризирани заведения за хранене и развлечения, които са разположени в хотели и други места за настаняване, както и в заведенията за хранене и развлечения извън тях, с категория "четири звезди" и "пет звезди", определени в наредбата по чл. 20, ал. 1.
(3) Министърът на търговията и туризма издава лиценз за извършване на туристическа дейност - туроператор. Туроператорът осъществява не по-малко от 50 на сто от годишния си оборот от туроператорска дейност.
Чл. 20. (1) На категоризиране подлежат хотелите и другите места за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, условията и редът за които се определят в наредба на министъра на търговията и туризма.
(2) Съгласувано с регионалната туристическа организация кметът на общината категоризира:
1. хотелите, мотелите, къмпингите и бунгалата с категория "една звезда";
2. семейните хотели (пансионите);
3. частните квартири, обявени за настаняване на туристи;
4. заведенията за хранене и развлечения извън хотелите и другите места за настаняване с категория "една звезда" и "две звезди".
(3) Обектите по ал. 2, т. 2 и 3 могат да бъдат с категории: "една звезда", "две звезди" или "три звезди".
(4) Министърът на търговията и туризма категоризира хотелите, мотелите, ваканционните селища, къмпингите, бунгалата и вилите с категории: "две звезди", "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди".
(5) Министърът на търговията и туризма категоризира заведенията за хранене и развлечения с категории "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди", както и заведенията за хранене и развлечения, разположени в хотелите и другите места за настаняване, независимо от тяхната категория.
(6) Хотелите и другите места за настаняване, както и разположените в тях заведения за хранене и развлечения, трябва да бъдат с една и съща категория.
(7) Удостоверението за категория се издава за срок три години и срокът му се продължава или се издава ново удостоверение при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.
Чл. 21. Лицата, лицензирани за извършване на туристически дейности, са длъжни да представят в Националния статистически институт статистическата информация по чл. 5.
Чл. 22. Туроператорът формира собствени туристически пакети, които предлага пряко или чрез агентска мрежа.
Чл. 23. (1) Туроператорите и туристическите агенти съобразно мястото на предоставяне на туристическите услуги могат да бъдат:
1. изпращащи;
2. приемащи;
3. изпращащи и приемащи.
(2) Изпращащият туроператор е длъжен да организира обслужването на своите туристи в приемащото място чрез свои представители и контрагенти - приемащи туроператори и агенти.
(3) Приемащите туристически агенти предоставят една или няколко допълнителни туристически услуги, които са включени в предварително закупения туристически пакет или се заплащат отделно.
(4) Туристическите агенти и лицата, предоставящи допълнителни туристически услуги, задължително предоставят на клиента достоверна информация за вида, качеството и цената на туристическата услуга под формата на брошура, листовка, ценоразпис или друг материален носител.
Чл. 24. За извършване на туристическа дейност на територията на страната туроператорът може да сключва търговски договори с лицензирани хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти, както и с такива, които не подлежат на лицензиране по този закон, и с превозвачи, притежаващи разрешение за извършване на обществен превоз по чл. 7, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Чл. 25. (1) Туристическите услуги, предлагани в туристическия пакет на изпращащия туроператор, трябва да бъдат подробно и достоверно описани в туристическа брошура или листовка.
(2) Туристическата брошура или листовка съдържа информация за условията на предлагания туристически пакет, посочени в наредбата по чл. 18, ал. 6.
Чл. 26. При внасянето на депозит и при покупка на туристически пакет на клиента се издава резервационна бланка, съответно ваучер, за предплатена услуга от туроператора или туристическия агент.
Чл. 27. (1) Туристическият ваучер е документ, издаден от лицензиран туроператор или агент за индивидуални или група туристи, който удостоверява съществуването на договор между туроператора или агента и туриста като потребител на туристическата услуга, потвърждава нейното плащане и е основание за търсене на отговорност за неизпълнение на договорни задължения.
(2) Ваучерът съдържа задължителни реквизити, посочени в наредбата по чл. 18, ал. 6.
Чл. 28. Туристическият агент извършва продажба на дребно на туристически пакети, формирани от туроператора, резервира, продава и реализира хотелски, информационни, екскурзоводски, анимационни, транспортни и други туристически услуги.
Чл. 29. В туристическите и агентски бюра се извършват само дейности, свързани с предлагането на туристически услуги, посочени в наредбата по чл. 18, ал. 6.
Чл. 30. (1) Туроператорите и туристическите агенти носят отговорност пред клиентите си за продадените от тях туристически продукти и услуги и за верността и пълнотата на предоставената информация по чл. 23, ал. 4, както за неизпълнение на договорни задължения съобразно гражданското законодателство.
(2) Недостатъчното познаване на условията по пътуването и престоя, които не са предварително отразени в брошурите или листовките, не освобождава от отговорност туроператора и туристическия агент.
Чл. 31. За издаването на лицензии и удостоверения за категория по този закон се заплащат такси в размери, определени с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Глава пета.
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 32. (1) Контролът по този закон и по издадените въз основа на него нормативни актове се осъществява от Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма и от контролни органи към общинските администрации.
(2) Контролните органи по ал. 1 имат право:
1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
2. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролните лица;
3. да изискват писмени обяснения от проверяваните лица.
Чл. 33. (1) При неизпълнение на изискванията за извършване на туристически дейности длъжностните лица на Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма могат да налагат принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект".
(2) При неизпълнение на изискванията за извършване на туристически дейности длъжностните лица на Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма могат да предлагат на министъра на търговията и туризма налагането на следните принудителни административни мерки:
1. отнемане на лиценза за туристическа дейност;
2. понижаване категорията на туристическия обект.
(3) При неизпълнение на изискванията за съответната категория на обект, категоризиран от кмет, длъжностните лица от контролните органи на общинската администрация могат да предлагат на кмета налагането на принудителна административна мярка "понижаване категорията на туристическия обект".
Чл. 34. Търговец, който извършва туристическа дейност, без да притежава лиценз, когато такъв се изисква по този закон, се наказва с имуществена санкция от 1000 лв. до 30 000 лв.
Чл. 35. Който предоставя туристически услуги в некатегоризирани туристически обекти, се наказва с имуществена санкция от 500 лв. до 5000 лв.
Чл. 36. Хотелиер или ресторантьор, който не предоставя изискваните за съответната категория на неговия обект услуги, се наказва с имуществена санкция от 5000 лв. до 10 000 лв.
Чл. 37. Търговец, който съзнателно не извърши действия по предоставянето на документи и информация или не допусне или не предостави необходимите писмени документи за извършване на проверка от длъжностни лица на контролните органи по този закон, се наказва с имуществена санкция от 5000 лв. до 10 000 лв.
Чл. 38. Туроператор, който при осъществяване на своята дейност сключва търговски договори с нелицензирани превозвачи, хотелиери, ресторантьори, туроператори и туристически агенти, за които съществува задължението за лицензиране по чл. 19, ал. 2, се наказва с имуществена санкция от 1000 лв. до 10 000 лв.
Чл. 39. Туроператор или туристически агент, който издава туристически ваучер, несъдържащ задължителните реквизити, посочени в наредбата по чл. 18, ал. 6, се наказва с имуществена санкция от 20 000 лв. до 50 000 лв.
Чл. 40. При повторно нарушение по чл. 34 - 39 имуществената санкция се налага в двоен размер и лицензът се отнема.
Чл. 41. (1) Актът за установяване на административното нарушение се съставя от длъжностни лица на Националната комисия по търговията към Министерството на търговията и туризма или на общинската администрация, определени от кмета на съответната община.
(2) Наказателните постановления се издават от министъра на търговията и туризма или от упълномощено от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Турист" е лице, което предприема краткотрайно или дълготрайно пътуване с цел почивка, лечение, спорт, участие в конгресни прояви, делови разговори, познавателни и хоби-дейности и други. За статистически цели се ползват понятията за турист и международен турист, определени от Световната организация по туризъм и приети от Статистическата комисия на ООН.
2. "Туристически продукт" е комплекс от хотелски, ресторантьорски, транспортни, екскурзоводски, анимационни и други услуги, предоставени на туриста.
3. "Хотелиерство" е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по този закон средства за настаняване.
4. "Семеен хотел (пансион)" е помещения и сгради за хотелиерска дейност от жилищния или вилния фонд на гражданите до 15 стаи търговска площ или 30 легла, предоставени за настаняване на туристи, като организацията на работа и туристическото предлагане са на семеен принцип.
5. "Ресторантьорство" е предоставянето на услуги в категоризирани по този закон заведения за хранене и развлечения.
6. "Туроператорска дейност" е формирането и продажбата на едро чрез туристически ваучер или по договор на пакетни услуги, включително предварително заплатени пътувания и ваканции, екскурзии в страната и чужбина, застраховки, резервации на хотелски, екскурзоводски, транспортни и пътнически услуги.
7. "Туристическа агентска дейност" е извършването на продажби на дребно чрез туристически ваучер и резервации на туристически, хотелски, резервационни, екскурзоводски, транспортни и пътнически услуги за единични и групови пътувания, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване (живот, медицинска и други подобни).
8. "Туристически агент" е търговец, лицензиран по реда на този закон за извършване на агентска дейност.
9. "Основни туристически услуги" са настаняване, хранене и транспорт.
10. "Допълнителни туристически услуги" са екскурзии и развлечения с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и други рехабилитационни дейности, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, яхтинг, сърф, ски-училища и други услуги, способстващи за развитието на туризма.
11. "Туристически пакет" е предварително организирана програма, включваща най-малко две основни или допълнителни услуги, продавани с пакетна цена.
12. "Туристическа организация" е сдружение с нестопанска цел, независимо от неговото наименование, създадено с цел развитие на туризма.
13. "Браншова туристическа организация" е туристическа организация с цел развитие на определен вид туристическа дейност.
14. "Национално представено сдружение" е браншова туристическа организация, имаща национална и регионални или местни структури и обединяваща най-малко от 20 на сто от лицата, лицензирани за съответната туристическа дейност, които реализират не по-малко от 20 на сто от съответния вид услуги.
15. "Изпращащи туроператори" са тези, които предлагат туристически пакети на международните и вътрешните туристически пазари по предварително сключени договори с лицата, предоставящи туристически услуги.
16. "Приемащи туроператори" са тези, които извършват цялостното обслужване на клиентите в мястото на потребление на услугите директно или чрез агентска мрежа.
17. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.
Заключителни разпоредби
§ 2. В чл. 8, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 90 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 57 от 1995 г., бр. 16, 56 и 104 от 1996 г. и бр. 51, 86 и 111 от 1997 г., бр. 15 от 1998 г.) се създава т. 7:
"7. продажбата от лицензиран туроператор на туристически пакет, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната."
§ 3. В чл. 93 от Закона за местните данъци и такси (ДВ, бр. 117 от 1997 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) В общините, в които е създаден общински фонд за развитие на туризма, по решение на общинския съвет в този фонд се внася определен процент от средства, събрани от курортни такси."
§ 4. Член 49 от Закона за народното здраве (обн., ДВ, бр. 88 от 1973 г.; попр., бр. 92 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1976 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 66 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 89 от 1988 г., бр. 87 и 99 от 1989 г., бр. 15 от 1991 г.; попр., бр. 24 от 1991 г.; изм., бр. 64 от 1993 г., бр. 31 от 1994 г., бр. 36 от 1995 г., бр. 12, 87 и 124 от 1997 г., бр. 21 от 1998 г.) се изменя така:
"Чл. 49. (1) Националните курорти, техните граници, условията и редът за тяхното управление и развитие се определят с наредба, издадена от Министерския съвет.
(2) Министърът на здравеопазването, съгласувано с другите компетентни държавни и общински органи, определя максималния капацитет на курортите по ал. 1.
(3) Изграждането и експлоатацията на обекти и съоръжения на основата на използването на курортните ресурси се съгласуват с министъра на здравеопазването."
§ 5. Министерският съвет издава наредбата по чл. 18, ал. 6 и одобрява тарифата по чл. 31, а министърът на търговията и туризма издава наредбите по чл. 14, ал. 2 и по чл. 20, ал. 1 в срок два месеца след обнародването на закона в "Държавен вестник".
§ 6. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на министъра на търговията и туризма.
§ 7. Законът влиза в сила два месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 11 юни 1998 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
