ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
Обн. ДВ. бр.21 от 20 Февруари 1998г., доп. ДВ. бр.26 от 23 Март 1999г., изм. ДВ. бр.70 от 6 Август 1999г.
§ 1. В чл. 21, ал. 2, изречение второ думите "преглед по реда на надзора или" се заличават.
§ 2. Член 23 се изменя така:
"Чл. 23. (1) Съдът разглежда наказателните дела като първа инстанция в състав от:
1. един съдия, когато за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода или друго по-леко наказание;
2. съдия и двама съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание над 5 години лишаване от свобода;
3. двама съдии и трима съдебни заседатели, когато за престъплението се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода, доживотен затвор или смърт.
(2) Председателят на съда или председателят на състава се произнася еднолично в случаите, предвидени в този кодекс."
§ 3. Член 24 се изменя така:
"Състав на съда като въззивна и касационна инстанция
Чл. 24. (1) При разглеждане на делата като въззивна инстанция съдът заседава в състав от трима съдии.
(2) При разглеждане на делата като касационна инстанция Върховният касационен съд заседава в състав от трима съдии."
§ 4. В чл. 25, т. 1 думата "надзорната" се заменя с "касационната ".
§ 5. В чл. 28 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така:
"Наказателни дела, подсъдни на районния съд и на окръжния съд като първа инстанция".
2. В ал. 1 думите "и на Върховния" се заличават.
3. Алинея 4 се отменя.
§ 6. Член 38 се изменя така:
"Подсъдност пред въззивната и касационната инстанция
Чл. 38. (1) Наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд
Като въззивна инстанция, а решените от окръжния съд като първа инстанция - от апелативния съд като въззивна инстанция.
(2) Наказателните дела се разглеждат по касационен ред от Върховния касационен съд."
§ 7. В чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В т. 1 след думите "като първа" се добавя "и въззивна".
2. Точка 2 се изменя така:
"2. решение, когато се произнася по основателността на жалба и протест или на предложение за възобновяване на наказателното дело;".
§ 8. В чл. 41, ал. 6 се създава изречение второ:
"Когато докладчикът е на особено мнение, мотивите се изготвят от друг член на състава."
§ 9. В чл. 47 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите "предприятие или организация" се заменят с "или юридически лица".
2. В ал. 2, 3 и 4 думите "предприятието или организацията" се заменят с "или лицата по ал. 1".
§ 10. В чл. 53, ал. 3 накрая се добавя "пред първоинстанционния съд".
§ 11. В чл. 57, ал. 1 се създава изречение второ:
"Към тъжбата се прилага документ за внесена държавна такса."
§ 12. В чл. 60, ал. 1 думите "предприятията и организациите" се заменят с "и юридическите лица".
§ 13. В чл. 61, ал. 4 накрая се добавя "пред първоинстанционния съд".
§ 14. В чл. 150, ал. 5 думата "парична" се заличава.
§ 15. В чл. 196 ал. 2 се отменя.
§ 16. В чл. 289 ал. 3 се отменя.
§ 17. Член 306 се изменя така:
"Чл. 306. По дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от петнадесет дни."
§ 18. Глава петнадесета се изменя така:
"Глава петнадесета
ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО
Раздел I
Общи положения
Предмет на въззивната проверка
Чл. 312. Въззивната инстанция проверява законността, обосноваността и справедливостта на невлязлата в сила присъда.
Предели на въззивната проверка
Чл. 313. (1) Въззивната инстанция проверява изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните.
(2) Въззивната инстанция отменява или изменява присъдата и в необжалваната част, а също и по отношение на лицата, които не са подали жалба, ако има основания за това.
Доказателства, които се допускат във въззивната инстанция
Чл. 314. Във въззивната инстанция се допускат всички доказателства, които могат да бъдат събрани по предвидения в този кодекс ред.
Установяване на нови фактически положения
Чл. 315. Въззивният съд може да установява нови фактически положения.
Прилагане правилата за първата инстанция
Чл. 316. Доколкото в тази глава няма особени правила, прилагат се правилата за производството пред първата инстанция.
Раздел II
Образуване на производство пред въззивната инстанция.
Право на жалба или протест
Чл. 317. (1) Производството пред въззивната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на страните.
(2) Прокурорът подава протест всякога, когато намери, че постановената присъда е неправилна.
(3) Подсъдимият може да обжалва присъдата във всичките и части. Той може да я обжалва и само относно мотивите и основанията за оправдаването му.
(4) Частният тъжител и частният обвинител могат да обжалват присъдата, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(5) Гражданският ищец и гражданският ответник могат да обжалват присъдата само относно гражданския иск, ако са накърнени техните права и законни интереси.
(6) Жалби могат да подават и защитниците и поверениците. Срок и ред за подаване на жалбата и протеста
Чл. 318. (1) Жалбата и протестът се подават в петнадесетдневен срок от обявяването на присъдата, а в случаите по чл. 306 - в тридесетдневен срок.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, които е постановил присъдата.
Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 319. (1) Жалбата и протестът са писмени. В тях се посочват: съдът, до който се подават; от кого се подават; в какво се състои неправилността на присъдата и какво искане се прави. В жалбата и протеста се посочват неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3) До даване ход на делото в съдебно заседание страните могат да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста.
(4) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.
(5) Когато по делото са привлечени да отговарят няколко подсъдими като съучастници, всеки от тях може да се присъедини към вече подадената жалба, като направи устно или писмено искане за това до даване ход на делото.
Съобщение за постъпила жалба или протест
Чл. 320. Съдът, чрез който е подадена жалбата или протестът, незабавно съобщава за това на заинтересуваните страни, като им изпраща преписи от тях.
Писмени възражения на страните
Чл. 321. Страните могат да подават писмени възражения в четиринадесетдневен срок от получаването на преписа от жалбата или протеста.
Връщане на жалбата и протеста
Чл. 322. (1) Първоинстанционният съд връща жалбата и протеста, когато:
1. не отговарят на изискванията по чл. 319, ал. 1 и 2, ако в седемдневен срок от поканата пропускът или несъответствието не бъде отстранено;
2. не са подадени в срока по чл. 318;
3. не са подадени от лице, което има право на жалба или протест.
(2) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Оттегляне на жалбата и протеста
Чл. 323. (1) Жалбата и протестът могат да бъдат оттеглени от страните, които са ги подали до започване на съдебните прения.
(2) Протестът може да бъде оттеглен и от по-горния прокурор.
(3) След като се образува производството пред въззивната инстанция, протестът може да бъде оттеглен само от прокурора, който поддържа обвинението пред тази инстанция.
(4) Защитникът не може да оттегли жалбата си без съгласието на подсъдимия, а поверениците - без съгласието на техните доверители.
Изпращане делото на въззивната инстанция
Чл. 324. Делото, заедно с постъпилите жалби, протести и възражения, се изпраща на въззивната инстанция, след като изтекат сроковете по чл. 318 и 321.
Внасяне на делото в разпоредително заседание
Чл. 325. В случаите по чл. 324 съдията-докладчик внася делото в разпоредително заседание на въззивната инстанция.
Допускане на доказателства
Чл. 326. (1) Допускането на исканите доказателства се решава в разпоредително заседание.
(2) Съдът се произнася по необходимостта от разпит на подсъдимия.
(3) Свидетелите и експертите, разпитани в първоинстанционния съд, се допускат във възивната инстанция, ако съдът приеме, че е необходим техният повторен разпит, или когато техните показания или заключения ще се отнасят до новооткрити обстоятелства.
(4) Нови свидетели и експерти се допускат, когато съдът счете, че техните показания или заключения ще имат значение за правилното решаване на делото.
(5) Страните могат да представят нови писмени доказателства до давано ход на делото.
Раздел III
Постановяване на решението
Призоваване
Чл. 327. Страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на членове 158-162, освен ако датата за разглеждане на делото им е съобщена от първата инстанция.
Участие на страните в съдебно заседание
Чл. 328. (1) Участието на прокурора в съдебното заседание по делата от общ характер е задължително.
(2) Когато жалбоподателят е частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец или граждански ответник и не е намерен на посочения адрес или не се яви в съдебното заседание без уважителни причини, въззивният съд прекратява производството по жалбата.
(3) Извън случаите по ал. 2 неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
Действия по давано ход на делото
Чл. 329. След откриване на съдебното заседание съдът изслушва страните за даване ход на делото и се произнася по направените искания, бележки и възражения.
Доклад на съдията-докладчик
Чл. 330. (1) Жалбата и протестът се разглеждат в съдебно заседание.
(2) Разглеждането на делото започва с доклад на съдията-докладчик.
(3) В доклада се излага същността на присъдата и съдържанието на жалбите, протестите и възраженията, както и допуснатите доказателства.
Съдебно следствие пред въззивната инстанция
Чл. 331. (1) Съдът разпитва подсъдимия, призованите свидетели и експерти и може да използва всички способи за събиране и проверка на допуснатите доказателства.
(2) Съдът изслушва страните по реда, предвиден в чл. 289, ал. 2.
(3) В съдебните прения се излагат съображенията за неправилността на присъдата и по съществото на обвинението.
Правомощия на въззивния съд
Чл. 332. Въззивният съд може:
1. да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд;
2. да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова присъда;
3. да измени първоинстанционната присъда;
4. да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 1, 4-7 и ал. 3, т. 1-4;
5. да спре наказателното производство в случаите по чл. 22; 6. да потвърди първоинстанционната присъда.
Отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане
Чл. 333. (1) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото за ново разглеждане на прокурора, когато:
1. на предварителното производство е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
2. следва да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
3. се установи, че престъплението, за което е образувано производството по тъжба на частния тъжител, е от общ характер.
(2) Въззивният съд отменява присъдата и връща делото на първата инстанция в случаите по чл. 352, ал. 3.
(3) Когато са налице повторно условията на ал. 2, въззивният съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
(4) Въззивният съд не може да отмени присъдата по ал. 1, т. 2 и 3 или да отмени оправдателната присъда по ал. 1 и 2, ако няма съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Отменяване на присъдата и постановяване на нова присъда
Чл. 334. (1) Въззивният съд отменява присъдата и постановява нова присъда, когато се налага:
1. да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция;
2. да осъди оправдан подсъдим, ако е имало съответно обвинение в първата инстанция;
3. да оправдае подсъдим, осъден от първоинстанционния съд.
(2) Правомощията по ал. 1, т. 1 и 2 се упражняват, ако има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител.
Изменяване на първоинстанционната присъда
Чл. 335. (1) Въззивният съд може:
1. да намали наказанието;
2. да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да освободи подсъдимия от изтърпяване на наказанието съгласно чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. да освободи подсъдимия от наказателна отговорност съгласно чл. 78 и 78а от Наказателния кодекс.
(2) Когато има съответен протест от прокурора, жалба от частния тъжител или частния обвинител, въззивният съд може:
1. да увеличи наказанието;
2. да отмени освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс.
(3) Въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия или по гражданския иск.
Потвърждаване на присъдата
Чл. 336. Въззивният съд потвърждава присъдата, когато намери, че не са налице основания за нейното отменяване или изменяване.
Съдържание на решението на въззивната инстанция
Чл. 337. (1) В решението си въззивната инстанция посочва: по чия жалба или протест се е произнесла, основното съдържание на присъдата, жалбата и протеста, кратко съдържание на доводите, изложени от страните в съдебното заседание, и решението си по жалбата или протеста.
(2) Когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата или протеста.
(3) Когато въззивната инстанция постановява нова присъда, прилагат се изискванията на чл. 303 и 306."
§ 19. Членове 338 до 343 включително се отменят.
§ 20. Глава седемнадесета се изменя така:
"Глава седемнадесета
КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО
Предмет на касационното обжалване
Чл. 349. (1) По касационен ред могат да бъдат обжалвани:
1. присъдите и решенията на въззивния съд по дела от общ характер, освен тези по чл. 332, т. 1 и 5 и чл. 409-413;
2. определенията, с които се прекратява или прегражда пътят на наказателното производство.
(2) Не подлежат на касационно обжалване присъдите, по които е наложено наказание глоба до 500 000 лв.
(3) Касационната инстанция може да не образува касационно производство в случаите, когато:
1. е наложено наказание лишаване от свобода до една година или друго по-леко наказание;
2. е присъдено обезщетение поотделно до 600 000 лв.;
3. повторно обжалваната присъда за утежняване положението на подсъдимия е същата, еднаква или по-благоприятна за него, от веднъж отменената по същото искане.
Предел и на касационната проверка
Чл. 350. (1) Касационната инстанция проверява присъдата само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите я лица.
(2) Касационната инстанция отменява присъдата и по отношение на неподалите жалба подсъдими, ако основанията за това са в тяхна полза.
Право на касационна жалба и протест
Чл. 351. (1) Производството пред касационната инстанция се образува по протест на прокурора или по жалба на другите страни.
(2) Прокурорът може да подава касационен протест както в интерес на обвинението, така и в интерес на подсъдимия.
(3) Останалите страни могат да подават касационна жалба, когато са нарушени техните права и законни интереси.
Касационни основания
Чл. 352. (1) Присъдата и решението подлежат на отменяване или изменяване по касационен ред:
1. когато е нарушен законът;
2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила;
3. когато наложеното наказание е явно несправедливо.
(2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен.
(3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато:
1. е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на другите страни, ако не е отстранено;
2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция;
3. присъдата е постановена от незаконен състав.
(4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отменяване на присъдата.
(5) Наказанието е явно несправедливо, когато:
1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс;
2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане.
Срок и ред за подавано на касационната жалба и протеста
Чл. 353. (1) Жалбата и протестът срещу присъдата и решението на въззивния съд се подават в сроковете по чл. 318, ал. 1.
(2) Жалбата и протестът се подават чрез съда, който е постановил обжалваната присъда или решение.
(3) Към жалбата и протеста се прилагат преписи според броя на заинтересуваните страни.
Съдържание на касационната жалба и протеста
Чл. 354. (1) В касационната жалба и в протеста се посочват: от кого се подава; присъдата, решението и частта, която се обжалва; в какво се състои касационното основание и данните, който го подкрепят; искането, което се прави.
(2) Жалбата и протестът се подписват от подателя.
(3 ) Възражение срещу подаде на жалба и протест, както и допълнение към тях може да се направи писмено до даване ход на делото.
(4) Жалбата и протестът се връщат от съда, чрез който са подадени, когато:
1. не отговарят на изискванията по ал. 1 и 2, ако в дадения от съда срок пропускът или несъответствието не е отстранено;
2. не са подадени в срок или от лице, което има право на жалба или протест;
3. не подлежат на разглеждане по касационен ред.
(5) Връщането на жалбата и протеста подлежи на обжалване по реда на тази глава.
Оттегляне на касационната жалба и протеста
Чл. 355. Жалбата и протестът могат да се оттеглят от страните, които са ги подали, до даване ход на делото в съдебно заседание.
Ред за разглеждане на касационната жалба и протеста
Чл. 356. (1) Касационната жалба и протестът се разглеждат в съдебно заседание с призоваване на страните.
(2) Участието на прокурор е задължително.
(3) Неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото.
(4) В доклада на съдията-докладчик се излагат обстоятелствата по делото, съдържанието на обжалваната присъда или решение и оплакванията срещу тях.
(5) Съдебно следствие не се провежда.
(6) Страните се изслушват по ред, установен от съда.
Правомощия на касационната инстанция при постановяване на решение
Чл. 357. (1) След разглеждане на подадената жалба и протест касационната инстанция може:
1. да остави в сила присъдата или решението;
2. да отмени присъдата или решението и да прекрати или спре наказателното производство в предвидените от закона случаи, а в случая по чл. 21, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия;
3. да измени присъдата;
4. да отмени присъдата изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане.
(2) Касационната инстанция изменя присъдата, когато се налага:
1. да се намали наказанието;
2. да се приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление;
3. да се приложи чл. 64, ал. 1 или чл. 66 от Наказателния кодекс;
4. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, което не изисква увеличаване на наказанието, ако е имало обвинение за това престъпление в първата инстанция.
(3) Касационната инстанция отменява присъдата изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане, когато се налага:
1. да се увеличи наказанието;
2. да се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което не е имало обвинение в първата инстанция;
3. да се отстранят допуснати съществени процесуални нарушения;
4. да се отстранят нарушения на материалния закон, допуснати при постановяване на оправдателната присъда.
(4) Ако отмени повторно обжалваната присъда, касационната инстанция връща делото за окончателното му решаване по същество само на въззивния съд. Присъдата на въззивния съд
се проверява по реда на тази глава. Касационната инстанция постановява решение, с което приключва наказателното производство, без да връща делото за ново разглеждане.
(5) Решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл. 337, ал. 1 и 2 и се обявява не по-късно от тридесет дни от съдебното заседание. Това решение не подлежи на обжалване.
Задължителни указания на касационната инстанция и условия, при които може да се утежни положението на подсъдимия
Чл. 358. (1) При новото разглеждане на делото указанията на касационната инстанция са задължителни относно:
1. стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото;
2. прилагането на закона, освен в случаите, когато се установят други фактически положения;
3. отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуални правила.
(2) Съдът, на които делото е върнато за ново разглеждане, може да наложи по-тежко наказание или да приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, когато присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за утежняване положението на подсъдимия.
(3) Съдът, на когото делото е върнато за ново разглеждане, може да осъди оправдания подсъдим, ако присъдата е била отменена по протест на прокурора или жалба на частния обвинител поради искане за осъждане.
(4) Когато задължителните указания на касационната инстанция са изпълнени, постановената присъда не подлежи на касационно обжалване по основанията, на които е била отменена веднъж присъдата, освен ако са допуснати нови или са повторени същите нарушения."
§ 21. Член 359 се изменя така:
"Чл. 359. На проверка по реда на този раздел подлежат присъдите, решенията и определенията, посочени в чл. 349, ал. 1, както и:
1. присъдите на първоинстанциония съд;
2. определенията по чл. 344, ал. 1."
§ 22. В чл. 361 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
"(1) Предложение за възобновяване на наказателното дело може да направи окръжният, съответно военният прокурор по чл. 362, ал. 1, т. 1-3, а по т. 4 и 5 - главният прокурор."
2. Създава се ал. 3:
"(3) Предложението за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 362, ал. 1, т. 4 се прави служебно, като се спира изпълнението на присъдата."
§ 23. В чл. 362, ал. 1 се създават т. 4 и 5:
"4. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ДВ, бр. 80 от 1992 г.), което има съществено значение за делото;
5. по присъди и решения, непроверени по касационен ред са допуснати съществени нарушения по чл. 352, ал. 1, т. 1-3."
§ 24. В чл. 364 се правят следните изменения:
1. Заглавието се изменя така:
"Правомощия на съда".
2. В текста думите "Върховният съд" се заменят със "съдът".
3. В края на т. 1 се поставя запетая и се добавя "като посочи стадия, от които трябва да започне новото разглеждане на делото;".
§ 25. В чл. 365 думите "за преглед по реда на надзора" се заменят със "за касационното производство".
§ 26. В чл. 371, ал. 2 т. 2 се изменя така:
"2. от момента на постановяване на решението на касационната инстанция, когато жалбите и протестите са оставени без разглеждане или без уважение или присъдата е изменена."
§ 27. В чл. 375 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думите "общински (районен) народен съвет" се заменят с "кмет на общината", а думите "районният съвет" - с "кметът".
2. Алинея 7 се отменя.
3. В ал. 8 думите "общински (районен) народен съвет" се заменят с "кмет на общината".
§ 28. В чл. 378, ал. 3 се създава изречение второ:
"При виновно неизпълнение на поетите задължения на тези лица може да се налага глоба до петстотин хиляди лева."
§ 29. В чл. 388 се правят следните изменения:
1. В заглавието думите "Върховния съд" се заменят с "Върховния касационен съд".
2. В ал. 1 думите "съответно на военната колегия на Върховния съд" се заличават.
3. В ал. 2 думите "и на състав на военната колегия на Върховния съд" се заличават.
4. Алинеи 3 и 4 се отменят.
5. Алинея 5 се изменя така:
"(5) Делата, решени от военните съдилища, се разглеждат като въззивна инстанция от Военно-апелативния съд, а като касационна инстанция - от Военната колегия на Върховния касационен съд. Военната колегия разглежда и предложенията за възобновяване на наказателните дела на военните съдилища."
§ 30. В чл. 390 ал. 1 се изменя така:
"Чл. 390. (1) Спрямо военнослужещите, лицата от офицерския, сержантския и редовия състав от Министерството на- вътрешните работи и други ведомства, както и по отношение на запасните при учебен сбор може да се вземе една от следните мерки за неотклонение:".
§ 31. Член 407 се отменя.
§ 32. В чл. 413 се създава ал. 3:
"(3) Жалбата и протестът се подават в седемдневен срок от обявяването на присъдата."
§ 33. В чл. 444, ал. 7 думите "Върховния съд" се заменят със "Софийския апелативен съд".
§ 34. В чл. 460, ал. 2 думите "военната колегия при Върховния съд" се заменят с "Военно-апелативния съд".
Допълнителни разпоредби
§ 35. Навсякъде в закона думите "Върховен съд", "Върховния съд" и "Върховният съд" се заменят съответно с "Върховен касационен съд", "Върховния касационен съд" и "Върховният касационен съд", а думите "втора инстанция", "втората инстанция", "второинстанционно", "второинстанционното", "второинстанционен", "второинстанционния" и "второинстанционният" се заменят съответно с "въззивна инстанция", "въззивната инстанция", "въззивно", "въззивното", "въззивен", "въззивния" и "въззивният".
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 36. (1) Постъпилите жалби и протести, както и заварените дела за обжалване на присъдите на районните съдилища, които не са обявени за решаване, се разглеждат по реда на глава петнадесета "Въззивно производство" от съответния окръжен съд.
(2) Постъпилите жалби и протести, както и заварените дела за обжалване на присъдите на окръжните съдилища във Върховния касационен съд, които не са обявени за решаване, се изпращат в тридесетдневен срок на съответния апелативен съд за разглеждане по реда на глава петнадесета.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 страните, които са подали жалба или протест срещу присъдата, могат да посочат неизяснените обстоятелства и необходимите доказателства с допълнителна писмена молба, подадена най-късно петнадесет дни преди разглеждане на делото в съдебно заседание.
(4) Всички дела, образувани или изпратени по подсъдност за разглеждане от окръжните, съответно от апелативните съдилища по реда на глава петнадесета, се насрочват или пренасрочват за разглеждане в съдебно заседание с оглед спазване на срока по ал. 3.
(5) Образуваните първоинстанционни наказателни дела във Върховния касационен съд до влизането в сила на този закон се разглеждат по досегашния ред.
(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1999 г.) До приключването на заварените първоинстанционни наказателни дела, които се разглеждат по реда на ал. 5, при недостиг на налични съдебни заседатели могат да бъдат избрани допълнително такива от Народното събрание.
§ 37. (1) Второинстанционните решения на окръжните съдилища и на Върховния касационен съд по § 36, ал. 1, 2 и 5 могат да бъдат проверявани по реда на надзора, ако молбите или предложенията са подадени в тримесечен срок от обявяването им.
(2) Влезлите в сила присъди, постановени до влизането в сила на този закон, могат да бъдат проверявани по реда на надзора, ако молбите или предложенията са подадени в шестмесечен срок от влизането им в сила.
(3) Главният прокурор може да прави предложения за преглед по реда на надзора на всички влезли в сила присъди в едногодишен срок от влизането в сила на този закон, ако молбите за изготвяне на предложението са подадени до 1 април 1998 г.
(4) (Нова - ДВ, бр. 70 от 1999 г.) Присъдите, постановени по Наредбата-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм. и доп., бр. 261 от 1944 г. и бр. 9 от 1945 г.), подлежат на преглед при условията и по реда на предходната алинея, като само срокът за внасяне на предложенията във Върховния касационен съд се удължава до 30 юни 2000 г.
§ 38. В § 160 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ДВ, бр. 124 от 1997 г.) думите "1 март 1998 г." се заменят с "1 април 1998 г.".
§ 39. Този закон влиза в сила от 1 април 1998 г.
Законът е приет от XXXVIII Народно събрание на 5 февруари 1998 г. и е подпечатан с държавния печат.