Държавен вестник, брой 12 от 7.II

§ 1. Създава се чл. 1а:

"Чл. 1а. (1) Медицинска помощ се оказва само от правоспособни медицински специалисти.

(2) Медицинската помощ на населението се организира от здравни заведения и от медицински специалисти на частна медицинска практика.

(3) Здравните заведения са публични и частни.

(4) Здравните заведения са юридически лица."

§ 2. Член 2 се изменя така:

"Чл. 2. (1) Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване в публично здравно заведение.

(2) Публично здравно заведение се открива, преобразува и закрива от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването. Предложението се съгласува със:

1. общинския съвет, когато публичното здравно заведение обслужва предимно населението на общината;

2. съответния министър или ръководител на ведомство, когато публичното здравно заведение обслужва работещите в системата на отбраната, транспорта, вътрешните работи и на Строителните войски;

3. ректора на висшето медицинско училище, когато в публичното здравно заведение се осъществява учебна и научна работа на съответното висше медицинско училище."

§ 3. Член 3 се изменя така:

"Чл. 3. (1) Държавната политика в областта на здравеопазването се осъществява от Министерския съвет.

(2) Специализиран орган за провеждане на държавната политика по здравеопазването е Министерството на здравеопазването, което пряко или чрез своите органи ръководи, координира и контролира дейността по опазване и възстановяване здравето на населението.

(3) В Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта и в Главното управление на Строителните войски се създават ведомствени здравни служби за ръководство, координация и контрол на дейността в публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 2. Методическото ръководство на тези здравни заведения се осъществява от Министерството на здравеопазването.

(4) Районните центрове по здравеопазване са териториални органи на Министерството на здравеопазването. Техните функции и териториален обхват се определят от Министерския съвет.

(5) Контролът върху медицинската дейност в частните здравни заведения и на медицинските специалисти на частна практика се осъществява от Министерството на здравеопазването.

(6) Министърът на здравеопазването издава наредба за изискванията към здравните заведения."

§ 4. Създава се чл. 3а:

"Чл. 3а. (1) Висш съвещателен орган на Министерството на здравеопазването е Висшият медицински съвет. В състава му влизат министърът на здравеопазването, който е негов председател без право на глас, и 24 членове, от които петима са представители на Министерството на здравеопазването, по един - от ведомствените здравни служби на Министерството на отбраната, Министерството на транспорта и Министерството на вътрешните работи, петима на Българския лекарски съюз, трима на Българския стоматологичен съюз и осем на висшите медицински училища. Дейността на Висшия медицински съвет се урежда с правилник, приет от Министерския съвет.

(2) Висшият медицински съвет:

1. се произнася по основните насоки и приоритети на националната здравна политика и по медицинските аспекти на демографските проблеми в страната;

2. дава становище по законопроекти и по проекти за подзаконови нормативни актове на Министерството на здравеопазването;

3. произнася се по позицията на Министерството на здравеопазването по годишния проектобюджет на здравеопазването, развитието на инвестиционния процес, материално-техническата база и медицинските технологии;

4. предлага критерии за оценяване качеството на профилактичната и диагностичната дейност;

5. препоръчва критерии за оценка на квалификацията на медицинските специалисти и се произнася по списъка на медицинските специалности в страната;

6. произнася се по откриването и закриването на здравните заведения по реда на чл. 25в и 25г.

(3) Членовете на Висшия медицински съвет се определят за срок 2 години.

(4) Висшият медицински съвет се свиква на заседание най-малко веднъж на три месеца от неговия председател, а в негово отсъствие - от заместник-председателя.

(5) Участието във Висшия медицински съвет не се заплаща. Членовете му, които не живеят в столицата, получават командировъчни пари за сметка на Министерството на здравеопазването."

§ 5. Член 4 се изменя така:

"Чл. 4. (1) Общината създава условия за медицинското обслужване на населението на нейната територия.

(2) По отношение на публичните здравни заведения по чл. 2, ал. 2, т. 1 общините:

1. създават условия за безплатно ползване на медицинско обслужване и достъпна медицинска помощ;

2. предоставят средства за оборудване, обзавеждане, основен ремонт и текущи разходи;

3. предоставят средства и условия за следдипломна квалификация на работещите в тях.

(3) Общинските съвети осигуряват средства за изцяло или частично плащаните от общините лекарствени средства, необходими за домашно лечение на населението."

§ 6. Създават се чл. 4а и 4б:

"Чл. 4а. (1) Трудовото правоотношение с ръководителя на публично здравно заведение възниква въз основа на конкурс.

(2) Конкурсът се обявява от:

1. директора на районния център по здравеопазване съгласувано с кмета на населеното място, на чиято територия е заведението - за публично здравно заведение по чл. 2, ал. 2, т. 1;

2. министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на транспорта и началника на ГУСВ съгласувано с министъра на здравеопазването, когато здравното заведение обслужва контингента на съответното ведомство;

3. министъра на здравеопазването съгласувано с ректора на съответното висше медицинско училище - за публично здравно заведение по чл. 2, ал. 2, т. 3;

4. министъра на здравеопазването - в останалите случаи.

(3) Министърът на здравеопазването и ръководителите на районните центрове по здравеопазване на всеки три години атестират директорите на публичните здравни заведения. С получилите отрицателна атестация трудовите договори се прекратяват.

(4) Министърът на здравеопазването издава наредба за управление на публичните здравни заведения.

Чл. 4б. (1) Бюджетът на публичното здравно заведение се образува от субсидии от републиканския и общинския бюджет, от собствени приходи, дарения и други източници.

(2) Субидиите от републиканския бюджет на здравните заведения, в които се осъществява лечебна, учебна и научна дейност, се предоставят отделно за лечебна дейност и отделно за учебна и научна дейност.

(3) Публичните здравни заведения сключват договори за оказаната от тях медицинска помощ и за изпълнение на национални и регионални здравни програми с финансиращите ги органи и организации."

§ 7. Създава се чл. 8а:

"Чл. 8а. За издаване на разрешения по този закон и за промяна на разрешенията се заплащат такси, определени от Министерския съвет."

§ 8. В чл. 9 ал. 1 се изменя така:

"Чл. 9. (1) Държавните учреждения, общините, юридическите и физическите лица извършват санитарно-хигиенни и противоепидемични дейности за опазване на околната среда от замърсяване, за осигуряване на хигиеносъобразни условия на труд, бит и почивка на гражданите и за предотвратяване на заболявания."

§ 9. Член 11 се изменя така:

"Чл. 11. (1) Работодателите самостоятелно или съвместно изграждат и поддържат служби по трудова медицина, които ги подпомагат в изпълнение на задълженията им за осигуряване на здравословни условия на труд, опазване и укрепване на здравето на работниците и служителите.

(2) Службите по трудова медицина:

1. извършват оценка на риска за здравето при работа и разработват мерки за предотвратяване и ограничаване на риска и отстраняване на последствията от вредно действащите фактори на работната среда и трудовия процес;

2. разработват препоръки за отстраняване и ограничаване на риска за здравето при избора на ново техническо оборудване, разкриване на нови работни места и въвеждане на нови процеси и технологии, вещества и материали;

3. извършват наблюдение върху здравното състояние на работниците и служителите чрез профилактични медицински прегледи и изследвания за ранна диагностика на вредното въздействие, анализират разпространението на професионални и свързани с труда заболявания и провеждат мероприятия за укрепване на здравето и трудоспособността;

4. оказват първа медицинска помощ при заболявания и провеждат мероприятия за укрепване на здравето и трудоспособността;

5. информират работниците и служителите за наличните професионални рискове за здравето и участват в обучението и инструктажа им по правилата за осигуряване на здравословни условия на труд, мерките за укрепване на здравето и оказване на първа помощ.

(3) Условията и редът за създаване на службите по трудова медицина и организацията на дейността им се определят с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалните грижи."

§ 10. Членове 12 и 13 се изменят така:

"Чл. 12. Общините се грижат за чистотата в населените места и отговарят за санитарно-хигиенното им състояние.

Чл. 13. Държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица вземат необходимите мерки и носят отговорност при допускане на шум с интензивност, надвишаваща хигиенните норми."

§ 11. Член 15 се изменя така:

"Чл. 15. (1) Министърът на здравеопазването, министърът на вътрешните работи, министърът на земеделието и хранителната промишленост и министърът на околната среда контролират вноса, износа и транзита на стоките, имащи значение за здравето на населението, както и производството, съхраняването, транспортирането, търговията и обезопасяването на опасните химически вещества и източници на йонизиращи лъчения.

(2) В случай на радиационна авария министърът на здравеопазването установява необходимите допълнителни хигиенни норми и изисквания в съответствие с обстановката с цел защита на населението."

§ 12. Член 16 се изменя така:

"Чл. 16. (1) Държавните и общинските органи, физическите и юридическите лица и обществените организации съдействат на здравните органи за предотвратяване внасянето, възникването и разпространяването на заразните и паразитните болести сред населението, както и за тяхното ликвидиране.

(2) При поява на единични случаи от особено опасни инфекции или при епидемично разпространение на заразни заболявания Министерският съвет, министърът на здравеопазването и общинските съвети могат да въвеждат специални условия на работа, обучение и движение на населението и други ограничителни мерки за предотвратяване и ликвидиране на заболявания по реда, посочен в правилника за прилагане на закона."

§ 13. В чл. 19 се създава ал. 3:

"(3) Длъжностните лица, които упражняват държавен санитарен контрол, не могат да извършват под каквато и да е форма дейност, еднаква с функциите на органите на Държавния санитарен контрол, както и дейност, подлежаща на техния контрол."

§ 14. Член 20 се изменя така:

"Чл. 20. Министърът на здравеопазването установява задължителни хигиенни норми и изисквания и санитарни правила по всички въпроси на хигиената, радиационната защита и епидемиологията."

§ 15. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:

1.Точки 2, 3 и 4 се изменят така:

"2. разрешават използването на нови химични, биологични и радиоактивни вещества, суровини, продукти, храни, питейни води, стимулатори, средства и методи за производство в промишлеността, селското стопанство, транспорта, строителството и другите отрасли, внедряването на нови технологични процеси, оборудване, прибори и работни инструменти с оглед да не се допусне вредно влияние върху здравето на хората;

3. спират строителството, забраняват пускането в действие и спират експлоатацията на обекти и съоръжения и отнемат санитарните разрешителни за въвеждане в експлоатация при нарушаване на хигиенните норми и изисквания на санитарните правила;

4. забраняват производството, пренасянето, превозването и употребата на хранителни продукти, химични вещества и други материали и предмети, вредни или опасни за здравето на хората, и разпореждат те да бъдат унищожени или преработени и използвани за други цели;".

2. Създава се т. 7:

"7. разрешават използването на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели в съответствие с изискванията на закона с оглед осигуряване защита на пациентите и персонала."

§ 16. Създава се чл. 22а:

"Чл. 22а. Органите на Държавния санитарен контрол участват във:

1. комисиите и съветите, разглеждащи въпросите на радиационната защита;

2. пусковите и приемателните комисии на всички обекти с източници на йонизиращи лъчения и ядрени съоръжения;

3. комисиите във връзка с радиационни аварии и инциденти и с ликвидиране на последиците от тях."

§ 17. Член 25 се изменя така:

"Чл. 25. (1) Медицинското обслужване на населението се извършва в здравни заведения, кабинети на лекари и стоматолози на частна медицинска практика, по домове на гражданите, в заведения за социални грижи, както и на място, където възниква необходимост за оказване на спешна и неотложна медицинска помощ.

(2) Медицинското обслужване в публичните заведения за социални грижи се осигурява от Министерството на труда и социалните грижи.

(3) Медицинските специалисти оказват своевременна и квалифицирана помощ на болните. Прегледите, изследванията, имунизациите и лечението се извършват със съгласието на болния освен когато законът предвижда задължителни прегледи, изследвания, имунизации и лечение."

§ 18. Член 25а се изменя така:

"Чл. 25а. (1) Правоспособни лекари или стоматолози с най-малко две години трудов стаж, придобит в здравно заведение, могат да упражняват частна практика по обща медицина или стоматология.

(2) Частна практика по определена специалност могат да упражняват лекари и стоматолози с придобита специалност.

(3) Правоспособни зъботехници могат да упражняват частна зъботехническа практика.

(4) Лицата по ал. 1, 2 и 3 се регистрират в общината, на чиято територия се установяват на частна практика, след представяне на:

1. документ за правоспособност;

2. удостоверение за трудов стаж или документ, удостоверяващ упражняването на професията;

3. заключение от органите на Държавния санитарен контрол, ако откриват частен кабинет;

4. удостоверение за вписване в регистъра на районната колегия на лекарите или стоматолозите - за лекарите и стоматолозите;

5. свидетелство за съдимост.

(5) В 7-дневен срок от извършване на регистрацията по ал. 4 кметът на общината изпраща съобщение за това на съответния районен център по здравеопазване, който уведомява районната колегия на лекарите или стоматолозите.

(6) Министърът на здравеопазването издава наредба за условията и реда за упражняване на частна медицинска, стоматологична и зъботехническа практика."

§ 19. Член 25б се изменя така:

"Чл. 25б. (1) Частното здравно заведение е юридическо лице, учредено като търговско дружество, кооперация, сдружение или фондация, което е получило разрешение за извършване на медицинско обслужване. Частното здравно заведение се учредява с предмет или цел само за извършване на медицинско обслужване.

(2) Частните здравни заведения се учредяват, управляват, преобразуват и ликвидират по установения за съответната правна форма ред, доколкото в този закон не е предвидено друго.

(3) Хигиенно-епидемиологичните инспекции, центровете за спешна медицинска помощ и центровете по трансфузионна хематология могат да бъдат само публични здравни заведения или държавни органи."

§ 20. Член 25в се изменя така:

"Чл. 25в. (1) Медицинската или стоматологичната дейност в частното здравно заведение се ръководи от правоспособен лекар или стоматолог с призната специалност.

(2) Не могат да бъдат ръководители на дейността по ал. 1 в частните здравни заведения, както и членове на техните управителни органи лица, които са в трудови правоотношения с държавни здравни органи или с публични здравни заведения."

§ 21. Член 25г се изменя така:

"Чл. 25г. (1) Частното здравно заведение се помещава в самостоятелна сграда.

(2) В жилищна или обществена сграда могат да се помещават само частни здравни заведения без стационар, ако са разположени на партерен етаж и е осигурен самостоятелен вход."

§ 22. Член 25д се изменя така:

"Чл. 25д. (1) За извършване на медицинско обслужване от частно здравно заведение се изисква разрешение от министъра на здравеопазването.

(2) Към заявлението за издаване на разрешение за извършване на медицинско обслужване се прилагат:

1. уставът и другите учредителни актове;

2. списъкът с имената и адресите на:

а) учредителите;

б) членовете на управителните органи;

в) ръководителя на медицинската и стоматологичната дейност;

3. декларациите, подписани от лицата по т. 2, букви "б" и "в", че отговарят на изискванията по чл. 25в, ал. 2;

4. свидетелството за съдимост за лицата по т. 2, буква "в";

5. декларацията, че са спазени изискванията на чл. 25г;

6. разрешението за ползване на помещенията за здравно заведение, издадено по реда на чл. 164 от Закона за териториално и селищно устройство, а когато не се изисква такова разрешение - заключение от ХЕИ;

7. заключението от органите на Държавния санитарен контрол;

8. становището от съответния районен център по здравеопазване след вземане мнението на районната колегия на лекарите или стоматолозите;

9. правилникът за устройството, дейността и реда в здравното заведение;

10. преписът от договор за наем, когато сградата не е собствена;

11. преписът от договори за медицински или спомагателни дейности, които ще се извършват извън частното здравно заведение;

12. разрешението от компетентния държавен орган по безопасно използване на атомната енергия за мирни цели, когато в частното здравно заведение ще се монтират и използват източници на йонизиращо лъчение или ядрени съоръжения.

(3) Министърът на здравеопазването се произнася по заявлението по ал. 2 в двумесечен срок от постъпването му. Когато е необходимо да се отстранят пропуски или непълноти по представените документи, срокът започва да тече от отстраняването им.

(4) Министърът на здравеопазването, въз основа на становище на Висшия медицински съвет разрешава или отказва с мотивирано решение извършването на медицинско обслужване. В решението се вписва предметът на дейност, за който се издава.

(5) Решението подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Министерството на здравеопазването води регистър на частните здравни заведения, който съдържа:

1. номера и датата на решението;

2. съдебната регистрация на частното здравно заведение;

3. наименованието и седалището на здравното заведение;

4. предмета на дейност, за който е издадено разрешението;

5. описание на сградите, в които се помещава здравното заведение;

6. името, паспортните данни, ЕГН и адреса на ръководителя на медицинската или стоматологичната дейност на здравното заведение;

7. имената, паспортните данни, ЕГН и адресите на лицата, които представляват здравното заведение;

8. промените в обстоятелствата по предходните точки;

9. датата на прекратяване на разрешението."

§ 23. Член 25е се изменя така:

"Чл. 25е. Окръжният съд регистрира частното здравно заведение, след като му бъде представено разрешение, дадено от министъра на здравеопазването."

§ 24. Създават се чл. 25ж, 25з, 25и и 25к:

"Чл. 25ж. Промените в дейността на частното здравно заведение и сградите, в които то се помещава, се одобряват от министъра на здравеопазването след вземане на мнението на Висшия медицински съвет.

Чл. 25з. (1) Министърът на здравеопазването може да отнеме за срок шест месеца или безсрочно даденото разрешение, ако частното здравно заведение:

1. не започне да извършва медицинско об-служване в срок до 12 месеца от издаване на разрешението;

2. не спазва условията на разрешението;

3. системно нарушава нормативните актове в областта на здравеопазването;

4. не извършва дейността по начин, който гарантира правилното лекуване и медицинското обслужване на пациентите.

(2) Разрешението по ал. 1 се отнема с мотивирана писмена заповед на министъра на здравеопазването след вземане мнението на Висшия медицински съвет.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(4) Частните здравни заведения преустановяват дейността си от датата на писменото уведомяване за отнемане на разрешението.

(5) След влизане в сила на заповедта за окончателното отнемане на разрешението министърът на здравеопазването незабавно изпраща копие на съда за образуване на производство за прекратяване дейността на частното здравно заведение, обнародва заповедта в "Държавен вестник" и предприема други необходими мерки, за да информира обществеността за отнемане на разрешението.

Чл. 25и. (1) Частните здравни заведения, лекарите и стоматолозите на частна практика оказват медицинска помощ по цени, образувани съгласно правилник за ценообразуване, предложен от Българския лекарски съюз и Българския стоматологичен съюз.

(2) Зъботехниците на частна медицинска практика извършват зъботехнически услуги по цени, образувани съгласно правилник за ценообразуване, предложен от професионално-съсловната им организация.

(3) Правилниците по ал. 1 и 2 се издават от министъра на здравеопазването след вземане мнението на Висшия медицински съвет.

Чл. 25к. Лекарите и стоматолозите, които работят в частни здравни заведения или упражняват частна медицинска практика, водят документация и издават медицински документи, определени с наредба от министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалните грижи."

§ 25. Член 26 се изменя така:

"Чл. 26. (1) Лицата по чл. 2, ал. 1 имат право на свободен избор и лечение от лекар и стоматолог от съответното звено за първична медицинска помощ и от ото-рино-ларинголог и офталмолог за оказване на специализирана медицинска помощ.

(2) Първична медицинска помощ оказват общопрактикуващи лекари, терапевти, педиатри, акушер-гинеколози и стоматолози - общ профил, терапевти и детски стоматолози.

(3) Спешната медицинска помощ, абортите по медицински показания и при бременност от изнасилване, консултациите и лечението по медицински показания и по предписание на лекар или стоматолог от звената за първична и специализирана медицинска помощ, включително болничното и санаториалното лечение в публичните здравни заведения и заведенията за социални грижи, са безплатни.

(4) Безплатната медицинска помощ включва и задължителните имунизации и противоепидемични мероприятия, които се извършват по предписание на органите на Държавния санитарен контрол, както и получаване на лекарствени средства, частично или изцяло платени от съответните бюджети, необходими за домашно лечение на граждани, страдащи от заболявания, определени от министъра на здравеопазването.

(5) Медицинската помощ по избор на пациента, извън тази по ал. 1, 2, 3 и 4, се заплаща при условия, по ред и тарифа, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

(6) Лица, които са извършили умишлени престъпления и с това са навредили на своето здраве или на здравето на други лица, заплащат разходите за лечение на публичните здравни заведения.

(7) Лица, които в резултат на употреба на алкохол са увредили собственото си здраве или здравето на други лица, заплащат разходите за лечението в публичните здравни заведения."

§ 26. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите "диспансерно наблюдение" се добавя "в случаите, посочени в правилник за прилагане на закона и по ред, определен от министъра на здравеопазването".

2. Алинея 3 се изменя така:

"(3) Кметовете, ръководителите на учреждения и работодателите оказват съдействие на здравните заведения по ал. 1."

§ 27. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 и 3:

"(2) Органи за присаждане от лица в състояние на мозъчна смърт могат да се вземат само в публични здравни заведения, в които има условия за доказване на мозъчната смърт, и от подготвени за това специалисти.

(3) Органи се присаждат само в специализирани публични здравни заведения, определени от министъра на здравеопазването и от специално подготвени за това специалисти."

§ 28. Създава се чл. 33а:

"Чл. 33а. (1) Органите и тъканите за присаждане не могат да бъдат предмет на възмездна сделка.

(2) Дарителят или неговите близки не могат да получат никаква парична или материална облага за дадените органи или тъкани.

(3) Износ на органи и тъкани не се допуска освен за страни, с които Република България има сключени международни договори за взаимен обмен на органи и тъкани."

§ 29. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 и 2 се изменят така:

"Чл. 34. (1) Органи и тъкани за присаждане се вземат от трупове на починали лица, както и от лица, които се намират в състояние на мозъчна смърт, доказана най-малко от трима лекари, които не влизат в състава на екипа, извършващ присаждането.

(2) Органи и тъкани от трупове на лица, починали в здравни заведения, могат да се вземат за присаждане без съгласието на техните наследници, както и от лица в състояние на мозъчна смърт без съгласието на техните близки, само ако лицата са били дееспособни български граждани и приживе не са направили отказ за даряване на органи и тъкани след смъртта си. Отказът се удостоверява с отбелязване в личния паспорт на лицето от службата по гражданско състояние към общините или кметствата по местоживеене."

2. Създават се нови ал. 3 и 4:

"(3) Ако лицето по ал. 2 е на възраст под 18 години или е недееспособно, за вземането на органи и тъкани се иска писменото съгласие на неговите родители.

(4) Не се допуска вземане на органи за присаждане от трупове на лица и от лица в състояние на мозъчна смърт с неустановена самоличност."

3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 6, като след думите "реда на" се добавя "чл. 33а и на".

§ 30. В чл. 35 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "в определени от Министерството на здравеопазването заведения" се заменят с "в публичните здравни заведения, в които се извършва трансплантацията им".

2. В ал. 2, т. 1 след думите "да бъде" се добавя "пълнолетно".

3. Създава се ал. 3:

"(3) Жив дарител може да бъде само лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен. Изключение може да се прави при родство, възникнало въз основа на осиновяване, и между съпрузи."

§ 31. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думата "държавно" се заменя с "публично", а думите "главния лекар" с "директора".

2. Алинеи 3 и 4 се изменят така:

"(3) На задължително лечение в публично здравно заведение, постановено по съдебен ред, подлежат и болни от шизофрения, параноя, циклофрения, епилепсия, от сенилни, пресенилни, травмени, съдови и органично-мозъчни психични разстройства, от инфекциозни, соматогенни, психогенни и интоксикационни психози, от олигофрения и тежка психопатия, които поради заболяването си могат да извършат престъпления от значителна обществена опасност или представляват опасност за близките си или за околните, или застрашават сериозно здравето си.

(4) Настаняването в публично здравно заведение за задължително лечение на психично болни по ал. 3 се извършва от районния съд по реда на чл. 59, 61, 62 и 63."

3. В ал. 5 думата "постанови" се заменя с "нареди".

4. Алинея 6 се изменя така:

"(6) При постановяване на решение за задължително лечение съдът определя неговата форма - амбулаторно, полустационарно или стационарно, и вида на здравното заведение, в което то се провежда."

5. Създават се ал. 7, 8 и 9:

"(7) На задържаното психично болно лице се осигурява възможност да обжалва решението на съда, който незабавно се произнася по неговата законосъобразност.

(8) Задължителното лечение в здравното заведение се прекратява с решение на районния съд по местонахождение на заведението. Съответният районен прокурор изготвя предложение до съда въз основа на съдебно-психиатрична експертиза от болничното заведение.

(9) На всеки шест месеца въз основа на представената съдебно-психиатрична експертиза от здравното заведение съдът служебно се произнася за прекратяване или продължаване на лечението."

§ 32. Член 36а се изменя така:

"Чл. 36а. (1) На изследване в публично здравно заведение за заразеност с вируса на синдрома на придобита имунна недостатъчност (СПИН) подлежат чужди граждани и лица без гражданство, които пребивават в Република България, при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

(2) Лицата, заразени с вируса на СПИН, се изследват и лекуват в публични здравни заведения при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона."

§ 33. В чл. 42 се създава ал. 3:

"(3) Децата в Република България до навършване на пълнолетие се ползват с особена закрила и грижа от страна на всички държавни органи и публични заведения, имащи отношение към тяхното здраве. Всички здравни заведения осигуряват с предимство необходимата здравна помощ и обслужване на децата по най-високите за страната медицински стандарти."

§ 34. Член 44 се изменя така:

"Чл. 44. Звената, обслужващи децата във всички видове публични здравни заведения, имат предимство при финансовото осигуряване на тяхната дейност."

§ 35. Член 45 се изменя така:

"Чл. 45. Министърът на здравеопазването съвместно с министъра на образованието, науката и технологиите и министъра на труда и социалните грижи и общините организират необходимата профилактика и медицинска помощ за децата в детските заведения и училищата, като за децата от заведенията и домовете от интернатен тип се полагат специални грижи."

§ 36. Член 46 се изменя така:

"Чл. 46. (1) Минералните води, лечебните калонаходища и крайбрежната морска плажна ивица са курортни ресурси.

(2) Минералните води с национално значение се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването.

(3) Министърът на здравеопазването съгласувано с другите компетентни държавни органи утвърждава охранителни зони и охранителен режим за опазване на курортните ресурси и курортите, където се забраняват, спират или ограничават строителството, експлоатацията и други дейности, които могат да увредят или унищожат курортните ресурси и курортната среда или да пречат за използването им."

§ 37. Член 47 се изменя така:

"Чл. 47. (1) Министерството на здравеопазването съвместно с другите компетентни държавни органи и общинските съвети планира, организира и ръководи търсенето и проучването на минералните води и лечебните калонаходища. Министърът на здравеопазването упражнява цялостен контрол по тяхното стопанисване и експлоатация.

(2) Министърът на здравеопазването утвърждава експлоатационните запаси на минералните води и лечебните калонаходища, без което не се разрешава експлоатацията им."

§ 38. Член 48 се изменя така:

"Чл. 48. (1) Публичните здравни заведения ползват безвъзмездно необходимите им количества минерални води, лечебна кал и части от крайбрежната морска плажна ивица за осъществяване на своята лечебна дейност, включително и в случаите, когато тези курортни ресурси се отдават по реда на Закона за концесиите.

(2) Изискванията и редът за оборудване на производствените мощности и бутилиране на минералните води се определят с наредба на министъра на здравеопазването."

§ 39. Член 49 се изменя така:

"Чл. 49. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на здравеопазването определя националните курорти и техните граници.

(2) Министърът на здравеопазването съгласувано с другите компетентни държавни и общински органи определя максималния капацитет на курортите по ал. 1.

(3) Изискванията по планирането, изграждането и експлоатацията на курортите по ал. 1 се оп-ределят с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на околната среда и министъра на териториалното развитие и строителството.

(4) Изграждането и експлоатацията на обекти и съоръжения на основата на използването на курортните ресурси се съгласува с министъра на здравеопазването."

§ 40. В чл. 53 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

"(2) Периодичните прегледи по ал. 1 на професионалните спортисти се заплащат от професионалните спортни клубове по реда на чл. 26, ал. 5."

2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5.

§ 41. В чл. 54, ал. 1 думите "трудещи се" се заменят с "граждани".

§ 68. В чл. 97 се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

"Чл. 97. (1) Който не се яви на профилактичен медицински преглед, изследване и имунизация, след като му е било съобщено за това, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а при повторно неявяване - от 500 до 2000 лв."

2. В ал. 2 думите "30 до 100" и "100 до 300" се заменят с "500 до 1500" и "1000 до 3000", а думите "главния лекар" се заменят с "директора".

3. В ал. 4 думите "100 до 300" се заменят с "2000 до 10 000", а числото "500" се заменя с "20 000".

§ 42. Член 55 се изменя така:

"Чл. 55. (1) Забранява се рекламирането на наркотични и психотропни средства.

(2) Забранява се рекламирането на тютюневи изделия в излъчванията по радиото и телевизията, в близост до детски и учебни заведения и чрез методи, насочени към непълнолетни.

(3) Рекламирането на всички видове алкохолни напитки не може:

1. да бъде насочено към непълнолетните и в предавания за тях;

2. да свързва употребата на алкохол с управлението на моторни превозни средства;

3. да представя въздържанието или умереността при употребата на алкохол в отрицателна светлина.

(4) Реклами за лекарствени средства и медицински лечения могат да се излъчват само ако са одобрени по установения в специален закон ред."

§ 43. В чл. 56 т. 2 се изменя така:

"2. в учебни, възпитателни и здравни заведения и общежития, както и в сладкарници и други търговски заведения, определени със заповед на министъра на търговията и външноикономическото сътрудничество съгласувано с министъра на вътрешните работи и министъра на здравеопазването."

§ 44. Член 57 се отменя.

§ 45. В чл. 58 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата "непушачи" се поставя точка и думите "освен ако последните са дали писмено съгласие за това" се заличават.

2. Алинеи 2 и 3 се изменят така:

"(2) Тютюнопушенето на обществени места се допуска при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

(3) Забранява се продажбата на тютюн и тютюневи изделия на малолетни и непълнолетни, на територията на детски, учебни и здравни заведения, както и в търговски обекти, отстоящи до 200 м от тях."

§ 46. В чл. 59 ал. 1 се отменя, а досегашната ал. 2 става чл. 59, като в него думата "принудително" се заменя със "задължително".

§ 47. Член 60 се отменя.

§ 48. Член 61 се изменя така:

"Чл. 61. (1) Районният прокурор прави предложение за задължително лечение въз основа на проверка и съдебно-психиатрична експертиза. Сигнали и предложения до прокурора за задължително лечение могат да правят държавните и общинските органи, здравните заведения, роднините и други заинтересовани граждани.

(2) Ако лицето без основателни причини откаже извършването на съдебно-психиатрична експертиза, прокурорът се разпорежда тя да се извърши принудително - амбулаторно или стационарно.

(3) Престоят на лицето в специализирано здравно заведение за стационарна съдебно-психиатрична експертиза не може да надхвърля 30 денонощия.

(4) По изключение срокът по ал. 3 може да се удължи само от органа, който е разпоредил настаняването, но не повече от три месеца.

(5) Съдът изпраща препис от предложението на лицето, чието задължително лечение се иска. То може в 7-дневен срок да направи възражение и да посочи доказателства."

§ 49. В чл. 62 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думата "принудително" се заменя със "задължително".

2. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Ако лицето без основателни причини не се яви доброволно при разглеждане на делото в съда, то се довежда принудително. Когато е настанено в здравно заведение и състоянието му не позволява да се яви в съдебно заседание, съдът го изслушва в здравното заведение."

§ 50. В чл. 63 се правят следните изменения:

1. Алинея 2 се отменя.

2. Алинеи 3 и 4 стават ал. 2 и 3.

§ 51. В чл. 64 ал. 1 се отменя, а досегашната ал. 2 става чл. 64, като думите "принудително лечение и медицинска експертиза" се заменят със "задължително лечение и съдебно-психиатрична експертиза".

§ 52. Членове 65, 66 и 67 се отменят.

§ 53. В чл. 68, ал. 4 думите "Министерството на икономиката и планирането" се заменят с "Министерския съвет".

§ 54. В чл. 80, ал. 1 и 2 думата "произвеждат" се заличава.

§ 55. В чл. 81 след думите "забранява се" се добавя "засяването и".

§ 56. Член 82 се отменя.

§ 57. В чл. 83 се създава ал. 3:

"(3) Наркотиците в едномесечен срок от изземването им се унищожават от съответната регионална дирекция на вътрешните работи в присъствието на комисия, която включва представители на Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на финансите и Главната прокуратура. За унищожаването се съставя протокол, подписан от всички членове на комисията, който се съхранява в Министерството на здравеопазването."

§ 58. В чл. 84 думата "системни" се заличава.

§ 59. В чл. 85 думите "икономиката и планирането" се заменят с "икономическото развитие".

§ 60. Член 86 се изменя така:

"Чл. 86. (1) Министърът на здравеопазването планира и координира подготовката, специализацията и усъвършенстването на медицинските специалисти при спазване на Закона за висшето образование и другите нормативни актове.

(2) Министърът на здравеопазването съвместно с ректорите на висшите медицински училища и с ръководителите на другите научни организации определя приоритетите в научноизследователската дейност в областта на медицината и при внедряване на научните постижения в практиката."

§ 61. Член 87 се изменя така:

"Чл. 87. (1) Министърът на образованието, науката и технологиите съвместно с министъра на здравеопазването изготвя проекти на единни държавни изисквания за получаване на висше медицинско образование и за следдипломно обучение.

(2) Министърът на здравеопазването определя публичните здравни заведения, в които се провежда практическото обучение на медицинските специалисти.

(3) Условията, редът и финансирането на следдипломното обучение, както и получаването на специалност в системата на здравеопазването се определят с наредба на министъра на здравеопазването съгласувана с министъра на образованието, науката и технологиите и с министъра на финансите.

(4) Специалност в системата на здравеопазването се получава след успешно положен практико-теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, утвърдена със заповед на министъра на здравеопазването. Номенклатурата на специалностите се утвърждава с наредбата по ал. 3."

§ 62. Член 88 се изменя така:

"Чл. 88. (1) Право да упражняват медицинска професия в Република България имат български граждани, завършили медицинско образование в законно признато медицинско училище в Република България или завършили медицинско образование в чужбина, чиито дипломи са легализирани по съответния ред.

(2) Медицинска професия в Република България могат да упражняват чужди граждани, които:

1. имат разрешение за постоянно пребиваване;

2. имат диплома от страна, с която Република България има договор за взаимно признаване на документи за медицинско образование, легализирана по съответния ред;

3. владеят български език - писмено и говоримо;

4. успешно са положили изпит пред комисия и по програма, определени от министъра на здравеопазването.

(3) Изискванията по ал. 2 не се отнасят за чужди граждани, завършили медицинско образование в български медицински училища и получили разрешение за постоянно пребиваване."

§ 63. Член 89 се изменя така:

"Чл. 89. При връчване на дипломите за завършено висше образование българските лекари полагат Хипократовата клетва."

§ 64. В чл. 92 думите "хроничен алкохолизъм, психически и други заболявания" се заменят със "заболявания или са носители на вируси", а думите "Републиканския институт за трудово-лекарска експертиза" се заменят с "Централната трудово-експертна лекарска комисия".

§ 65. В чл. 94 след думите "от една община в друга" се добавя "и от едно здравно заведение в друго".

§ 66. Член 95 се изменя така:

"Чл. 95. В интерес на здравеопазването министърът на здравеопазването може да променя мястото на работа на медицинските специалисти от едно публично здравно заведение в друго с тяхното писмено съгласие в срок до три години, през което време длъжността и мястото им се запазват."

§ 67. В чл. 96 думите "и техните заместници" и "съгласувано с изпълнителните комитети на общинските народни съвети" се заличават.

§ 69. Създават се чл. 97а и 97б:

"Чл. 97а. Който открие здравно заведение без разрешение или след като му е било отнето, или извършва медицинско обслужване в нарушение на издаденото разрешение, се наказва с глоба в размер от 200 000 до 500 000 лв., а при повторно нарушение - от 400 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 97б. (1) Който използва курортните ресурси в нарушение на установените охранителни зони и режим и утвърдените експлоатационни запаси без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение, се наказва с глоба от 100 000 до 500 000 лв., а при повторно нарушение - от 500 000 до 1 000 000 лв.

(2) За нарушенията по ал. 1, извършени от юридически лица, се налагат имуществени

санкции в размер от 500 000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение - от 1 000 000 до 5 000 000 лв."

§ 70. В чл. 98 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 числото "57" се заличава, а думите "глоба до 100 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба в размер до 200 лв." се заменят с "глоба в размер от 100 до 10 000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - от 5000 до 20 000 лв."

2. Създава се ал. 2:

"(2) За нарушения по ал.1, извършени от юридически лица, се налагат имуществени санкции в размер от 20 000 до 500 000 лв., а при повторно нарушение - от 100 000 до 1 500 000 лв."

§ 71. Създават се чл. 98а и 98б:

"Чл. 98а. Който наруши чл. 58, ал. 1 и 2, се наказва с глоба в размер от 300 до 1500 лв., а при повторно нарушение - от 500 до 3000 лв.

Чл. 98б. (1) Който наруши чл. 80, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 50 000 лв., ако извършеното не подлежи на по-тежко наказание, а при повторно нарушение - от 50 000 до 200 000 лв.

(2) За нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице, се налага имуществена

санкция в размер от 200 000 до 1 000 000 лв., а при повторно нарушение - от 1 000 000 до 5 000 000 лв."

§ 72. В чл. 99, ал. 1 думите "до 200" и "до 300" се заменят съответно с "от 2000 до 20 000" и "от 5000 до 40 000 лв."

§ 73. В чл. 100, ал. 1 думите "до 80" се заменят с "от 10 000 до 50 000 лв."

§ 74. Създава се чл. 100а:

" Чл. 100а. (1) Който извършва медицинска дейност, без да има необходимата правоспособност за това, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 5000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение - от 10 000 до 100 000 лв.

(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лица, които рекламират или допускат рекламирането под каквато и да е форма на медицинска дейност, извършвана от лица, които нямат медицинска правоспособност."

§ 75. Член 101 се изменя така:

"Чл. 101. Който наруши разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 97, 97а, 98, 98а, 98б, 99, 100, 100а и 102, се наказва с глоба в размер от 500 до 15 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, а при повторно нарушение - от 14 000 до 30 000 лв."

§ 76. В чл. 102 ал. 2 се изменя така:

"(2) Медицински специалист, който упражнява частна медицинска практика в нарушение на разпоредбите на този закон и на нормативните актове по прилагането му, се наказва с лишаване от право да упражнява професията си за срок от 3 месеца до 2 години."

§ 77. Член 103 се изменя така:

"Чл. 103. (1) Нарушение по чл. 97, 97а, 97б, 98, 98а, 98б, 99, 100а и 102 се установява с акт, съставен от лекар или стоматолог, провеждащ профилактичните медицински прегледи или задължителните изследвания и имунизации, от държавен санитарен инспектор, от директор на районен център по здравеопазването и от длъжностни лица при Министерството на здравеопазването, определени от министъра на здравеопазването. Нарушение по чл. 98, ал. 1 се установява и с акт, съставен от орган на Министерството на вътрешните работи.

(2) Нарушение по чл. 100 се установява с акт, съставен от орган, овластен от министъра на здравеопазването да извършва медицински контрол върху физическата култура, спорта и туризма.

(3) Наказателно постановление за нарушение по чл. 100 се издава от директора на Националния център по спортна медицина, от директор на медико-физкултурен диспансер, а там, където няма такъв - от кмет на съответната община.

(4) Наказателно постановление за нарушение по чл. 102 се издава от министъра на здравеопазването.

(5) Наказателно постановление за нарушение по чл. 97, 97а, 97б, 98, 98а, 98б, 99, 100а и 101 се издава от министъра на здравеопазването, от главния държавен санитарен инспектор, от директор на хигиенно-епидемиологична инспекция, от директора на Националния център по радиология и радиационна защита и от кмет на съответната община в зависимост от подчинението на длъжностното лице, установило нарушението. Наказателно постановление за нарушение по чл. 98, ал. 1, установено с акт, съставен от орган на Министерството на вътрешните работи, се издава от министъра на вътрешните работи или от определено от него длъжностно лице.

(6) При явно маловажен случай на нарушение на хигиенните норми и изисквания и на санитарните правила санитарен инспектор може да наложи на място глоба в размер от 50 до 200 лв. срещу квитанция.

(7) Предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 97, ал. 5 се прави от директора на съответното здравно заведение или от орган на Държавния санитарен контрол."

§ 78. В чл. 104 ал. 2 се отменя.

§ 79. Създават се чл. 105а и 105б:

"Чл. 105а. Редът за налагане на имуществени санкции по този закон се определя с наредба на Министерския съвет.

Чл. 105б. Средствата, получени от наложени глоби и имуществени санкции по този закон, се внасят във фонд "Укрепване на здравето" към Министерството на здравеопазването. Министерският съвет определя с наредба и други източници за фонда и реда за управление и разходване на средствата, събирани в него."

§ 80. Създават се допълнителни разпоредби:

"Допълнителни разпоредби

§ 1. "Здравни заведения"по смисъла на този закон са:

1. Амбулаторно-поликлиничните заведения.

2. Болничните заведения:

а) от общ тип;

б) специализирани;

в) центрове;

г) самостоятелни диспансери;

д) клинични и диагностични лаборатории;

е) със специални функции и надведомствен характер.

3. Здравните заведения за опазване здравето на майката и детето.

4. Националните центрове за опазване на общественото здраве.

5. Санаторно-курортните и лечебно-оздравителните заведения.

6. Институтите.

§ 2. "Публични здравни заведения" по смисъла на този закон са тези, които се създават от Министерския съвет за нуждите на общественото здравеопазване.

§ 3. "Минерални води" по смисъла на този закон са всички води, които по състав, видове енергия и свойства, както и по условия на формиране и постоянство на своите качества се отличават от пресните подземни води.

§ 4. "Експлоатационни запаси на минерални води" по смисъла на този закон са природно допустим, технически възможен и икономически оправдан средногодишен добив и максимален дебит на минерални води от едно находище на минерални води или минерален водоизточник.

§ 5. "Специалност" по смисъла на този закон са придобитите знания и умения в обособен раздел на медицинската наука и практика, доказани по реда на чл. 87, ал. 4.

§ 6. "Повторно нарушение" по смисъла на този закон е нарушение, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

§ 7. "Близки" по смисъла на този закон са съпруг, родители, роднини по права линия, братя и сестри.

§ 8. Към Министерството на здравеопазването и към публичните здравни заведения се откриват извънбюджетни сметки за закупуване на медицинска техника и апаратура, препарати, реактиви и консумативи, за основен и текущ ремонт, за възнаграждения за работещите в тях и за други разходи. Средствата се набират от платени медицински услуги, дарения и други източници."

§ 81. Досегашните § 1, 2 и 3 от заключителните разпоредби стават съответно § 9, 10 и 11.