Държавен вестник, брой 59 от 12.VII

Чл. 1. (1) С този закон се установяват данъкът върху печалбата за републиканския бюджет и данъкът върху печалбата за общините, наричани по-нататък съответно "данък върху печалбата" и "данък за общините".

(2) По реда на този закон се облагат и доходите на юридическите лица.

Чл. 2. (1) Данъчно задължени лица по реда на този закон са:

1. местните и чуждестранните юридически лица;

2. сдруженията с нестопанска цел, както и други юридически лица, включително и на бюджетна издръжка, извършващи стопанска дейност.

(2) Данъчно задължени лица по смисъла на този закон са и чуждестранните дружества, които не са юридически лица, и клоновете на чуждестранните лица. (3)(Нова - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Не се облагат с данък върху печалбата създадените по закон пенсионни и здравни фондове, училища, висши училища и болници за стопанската им дейност, която е помощна за осъществяване на основната им дейност, при условие, че: 1. те не разпределят печалба за собствениците-физически или юридически лица; 2. тази дейност е пряко свързана с тяхната основна дейност като инвестиране на фондове с цел тяхното нарастване и запазване, платено обучение, платени прегледи и здравни услуги.

Чл. 3. (1) Местните юридически лица се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина с данък върху печалбата и данък за общините.

(2) Чуждестранните данъчно задължени лица се облагат с данък върху печалбата и данък за общините от самостоятелна стопанска дейност и от място на стопанска дейност в Република България.

(3) Данъчно задължените лица подлежат на облагане и за доходите им по реда на този закон.

Чл. 4. Сдруженията с нестопанска цел и другите юридически лица, включително и тези на бюджетна издръжка, се облагат за печалбата и доходите им, получени в резултат на сделки, които биха се извършвали по занятие съгласно чл. 1 от Търговския закон, включително от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.

Чл. 5. Печалбата и доходите, придобити от данъчно задължените лица и съвместно с други лица, са от източници в страната, когато произхождат от: разположени и извършвани дейности, инвестирани капитали, предоставени стоки, услуги и права на територията на Република България, включително в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф.

Чл. 6. Когато дейността се осъществява частично на територията на Република България или в границите на нейната изключителна икономическа зона и континенталния шелф и е невъзможно на базата на изискуемите по Закона за счетоводството и други нормативни актове документи на данъчно задълженото лице да се определи пряко частта от печалбата, произхождаща от източници в страната, за такава се счита частта от общата печалба, съответстваща на относителния дал от дейността, осъществявана в страната.

Чл. 7. Основа за определяне на данъка за общините е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора.

Чл. 8. Основа за определяне на данъка върху печалбата е облагаемата печалба, установена по реда на глава втора, намалена с данъка за общините.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)Основа за облагане на доходите на местни и чуждестранни лица са доходите от:

1. дивиденти;

2. дялово участие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Основа за облагане на доходите на данъчно задължените по този закон чуждестранни юридически лица, както и чуждестранни дружества, които не са юридически лица освен доходите по ал. 1 са и тези от:

1. лихви;

2. продажби на движими ценности и финансови дълготрайни активи;

3. авторски и лицензионни възнаграждения;

4. възнаграждения за технически услуги;

5. наеми от източниците в Република България.

Чл. 10. Когато свързани лица осъществяват сделки при условия, които оказват влияние върху размера на печалбата и доходите, отличаващи се от условията между несвързани лица, тогава печалбата и доходите им се установяват и се облагат с данък при условията, които биха възникнали за несвързаните лица.

Чл. 11. Когато една или повече сделки са предприети с цел избягване на данъчното облагане, дължимият данък на лицата се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, фиксирани и наблюдавани цени, статистическа информация за цени или експертна оценка.

Чл. 12. (1) В случаите по чл. 11, когато вследствие на тези сделки резултатът от отчетния период на данъчно задължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък се увеличава финансовият резултат преди данъчното преобразуване със сумите, произтичащи от тези сделки.

(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава и когато той е бил намален или е отчетена загуба вследствие на осъществяване на сделки между свързани лица, отличаващи се от условията между несвързани лица. Увеличаването се извършва със сумите, произтичащи от тези сделки.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се отнасят и за свързаните чуждестранни лица, извършващи самостоятелна стопанска дейност, включително и от място на стопанска дейност, за съдружниците и акционерите - чуждестранни лица, участващи в местни дружества, и за чуждестранните лица, получаващи доходи на територията на Република България.

(4) При сделки между местни лица, лицата по ал. 3 и свързаните с тях чуждестранни лица в условията, отличаващи се от сделките между несвързани лица, се включва и прилагането на трансферни цени и икономически взаимоотношения в случаите, когато е налице:

1. увеличаване или намаляване на цени при извършване на взаимни сделки по предоставянето на стоки и услуги, които се отличават от пазарните цени с повече от 25 на сто;

2. заплащане на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, или предоставяне на услуги, без да съществува съответното възмездяване;

3. получаване или предоставяне на кредити с лихвен процент, отличаващ се повече или по-малко от една четвърт от законната лихва, както и опрощаване на кредити или изплащане за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. възмездяване на разходи за проучвания, изследвания и развитие, извършени от свързано лице, неотговарящи по размери или разпределени несъобразно на резултатите или обема на дейността, както и неотговарящи по стойност на разходите при несвързаните лица;

5. определяне на разходите, свързани с договори за възлагане на управление, за възнаграждение за трудова дейност или за обезщетения, предоставени на съдружници или трети лица, без да съществува съответно равностойно предоставяне на труд или услуги;

6. определяне на разходите за контрол, координация, реклама и други административни дейности между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица;

7. определяне на разходите за заготовка, транспорт, амбалаж, пласмент и други между свързаните лица, несъответстващо на условията при несвързани лица.

Чл. 12а.(Нов - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) (1) Пазарните цени се определят чрез:

1. метода на конкурентните цени, при който пазарната цена е използвана от независими

партньори;

2. метода на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и обичайната печалба;

3. метода на разходи и приходи, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба.

(2) В случаи, когато е възможно прилагането на няколко метода, те се прилагат по следния ред:

1. метода на конкурентните цени;

2. метода на пазарните цени;

3. метода на разходите и приходите.

(3) Когато на пазара се налага нов продукт или се увеличава пазарният дял, се допуска договарянето на цена, по-висока или по-ниска от обичайната пазарна цена.

(4) Редът и начинът за прилагането на методите по ал. 1, 2 и 3 се определят от министъра на финансите.

Чл. 13. (1) Когато в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане или в друг международен договор, влязъл в сила, ратифициран от Република България и обнародван в "Държавен вестник", се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната международна спогодба или договор.

(2) Редът, начинът и процедурите по прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 14. (1) Облагаемата печалба е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството и преобразуван по реда на този закон.

(2) Облагаемата печалба на банките, застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации и инвестиционните дружества е положителната величина, определена на основата на финансовия резултат преди данъчното преобразуване, установен съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството и преобразуван по реда на този закон.

Чл. 15. (1) При установяване на облагаемата печалба за данъчни цели се определят разходи за амортизации, които се съпоставят със счетоводната амортизационна квота. Размерът на амортизациите се установява, като се прилага систематично линейният метод.

(2) За данъчни цели при облагането на печалбата амортизационните норми не могат да превишават следните размери:

(3) За активите, непосочени в ал. 2, разходите за амортизации се определят по реда на чл. 20 от Закона за счетоводството.

Чл. 16. (1) Размерът на облагаемата печалба се получава, като финансовият резултат преди данъчното преобразуване, независимо дали е положителна или отрицателна величина, се преобразува чрез неговото увеличаване или намаляване за данъчни цели.

(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със:

1. частта от сумата на консумативните разходи за представителни цели, за тържества и подаръци над 20 хил. лв., превишаващи 0,2 на сто от размера на реализираните приходи, установени по раздел I, т. 1 от отчета за приходите и разходите съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, а за банките, лицата по чл. 1, ал. 4 от Закона за банките и кредитното дело, застрахователните дружества, взаимозастрахователните кооперации и инвестиционните дружества - 0,1 на сто от група първа на отчета за приходите и разходите им съгласно чл. 41 от Закона за счетоводството. Финансовият резултат се увеличава и в случаите, когато изчислените суми по норматив надвишават 400 хил. лв.;

2. сумите за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители;

3. начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания;

4. частта от сумата на разходите за социални мероприятия за персонала, превишаваща 10 на сто от начислените заплати на персонала, без начисленията за държавното обществено осигуряване. При определяне на сумата на разходите за социални мероприятия от общия размер на разходите се приспада размерът на получените приходи от тези дейности;

5.(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) положителната разлика между сумата на счетоводните амортизационни квоти, определени съгласно чл. 20 от Закона за счетоводството, и данъчно признатия размер на амортизациите на активите на предприятието като цяло;

6. разходите, несвързани с дейността, като разходи по поддържане и експлоатация на транспортни средства, сгради и други движими и недвижими имущества, включително и наетите, ползвани частично или напълно за лични потребности, за развлечения, неслужебни пътувания и за курорти на съдружниците, акционерите, персонала, управителите, контрольорите, членовете на съветите на директорите, на управителните и на надзорните съвети и на трети лица;

7. вноските (премиите) за застраховки "Живот" и други лични застраховки, които не са установени с нормативни актове като задължителни;

8. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на дълготрайни активи, водещи до увеличаване на тяхната стойност, отчетени като текущи разходи за ремонт;

8а.(Нова - ДВ, бр. 49 от 1997г.) разходите за подобрения, модернизация и реконструкция на наетите дълготрайни активи, когато не са за сметка на наема и не са разсрочени като разходи за бъдещи периоди съгласно чл. 26, ал. 1 от Закона за счетоводството-за срока на наемния договор;

9.(Изм. - ДВ. бр. 49 от 1997 г.) отписаните липси и брак на материални запаси (без тези за сметка на персонала), с изключение на произтичащите от: а) технологичен брак; б) промяна на физико-химичните свойства, съответстващи на установените с нормативен акт норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране; в) изтичане срока на годност съгласно нормативни актове и фирмени стандарти; г) унищожението или частичното унищожение от стихийни бедствия;

9а.(Нова - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) стойността на отписаните липси и брак на застрахованите активи се намалява с получените обезщетения от застраховки до размера на балансовата стойност на активите. Когато има различие в периодите на отписване на застрахованите активи и изплащане на застраховката, увеличението се извършва едновременно с получаването на застрахователното обезщетение, а дотогава липсата или бракът в резултат на застрахователното събитие се отчитат като разчет (вземане);

10. разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата в полза на акционерите, съдружниците или на трети лица;

11. разходите за лихви по предоставени кредити от съдружници и акционери, които не са направили съответните вноски по записани дялове или акции;

12. необложената печалба, определена по чл. 37;

13. разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, изискван в съответните нормативни актове;

14. приходите, неотчетени съгласно установения с нормативните актове ред;

15. разходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до намаляване на финансовия резултат през настоящия отчетен период, по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

16. разходите, произтичащи от сделки между свързани лица и трети лица, съгласно глава първа, раздел IV;

17. предоставените и отчетени като разходи средства за политически партии, синдикати и други обществени организации;

18. временните разлики, произтичащи от прилагане на чл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството, с изключение на банките и Държавна спестовна каса;

19. частта от лихвите по кредити над определения размер по реда на чл. 21;

20. - 21. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) 22. (Нова - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) частта от сумата на разходите за работна заплата в търговските дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие, превишаваща определените с нормативни актове средства.

(3) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със:

1. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)данъчните облекчения по реда на § 28, ал. 5 от Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 45 от 1995 г.; попр., бр. 46 от 1995 г.) през трите последователни години от датата на влизането му в сила. Облекченията не се прилагат за вземания на банките, които са отразени като разходи при определяне на финансовия резултат преди данъчното преобразуване;

2. дарения в полза на: учебни и здравни заведения и организации; научни, културни, просветни, социални, спортни и туристически организации; вероизповеданията на общностите в страната; фондации с благотворителни, природозащитни, здравни, научноизследователски, образователни и културно-просветни цели; фондове за подпомагане на инвалиди и пострадали от природни бедствия; Българския червен кръст; фонд "Социално подпомагане"; фонд "Социално подпомагане на военнослужещите"; фонд "Рехабилитация и социална интеграция", както и за национална сигурност и отбрана; питейна вода; подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители; стипендии и помощи на учащи се; научни изследвания; възстановяване и опазване на природни, исторически и културни паметници; за държавата и общините с изключение на даренията за държавата и общините, извършвани от лица с държавно и общинско участие, в размер до 3 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване;

3. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) сумите от дивидентите и от дялово участие, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица, когато разпределената печалба вече е била обложена;

4. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) временните разлики за предприятието като цяло, произтичащи от превишенията на данъчно признатите амортизации над счетоводните амортизационни квоти в случаите на обратното проявление на положителните разлики от амортизации. Финансовият резултат не се коригира в случаите, когато амортизационните квоти са по-малки от данъчно признатия размер на амортизацията и преди това не са извършвани увеличения, засягащи този резултат;

5. временните разлики, проявяващи се при реализация на активите или при уреждане на задълженията - носители на тези разлики, произтичащи от чл. 22, 24, 25 и 31 от Закона за счетоводството;

6. частта от загубите, пренесена от минали години по реда на глава пета;

7. приходите, отчетени в резултат на събития от минали отчетни периоди, които водят до увеличение на финансовия резултат преди данъчното преобразуване през настоящия отчетен период по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

8. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)

9. временните разлики, произтичащи от признаването на начислените лихви при прилагането на чл. 21;

10. производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на глава втора, раздел IV.

11. (Нова - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) средствата и/или погашенията по банкови кредити за придобиване на дълготрайни активи за развитие на дейности по третиране на твърди битови и опасни отпадъци и за производство на изделия от отпадъци съгласно Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

(4)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Намаленията по ал. 3, т. 2 се ползват при условие, че юридическите лица нямат неизплатени начислени задължения, включително и авансови вноски към момента на извършване на дарението за данъци, такси, мита, акцизи, вноски за Държавно обществено осигуряване и за фонд "Професионална квалификация и безработица" и с даренията не се облагодетелстват лицата, които ги отпускат или се разпореждат с тях.

(5) Когато дарението е в непарична форма, неговият размер се определя по пазарната му цена или по цената, посочена в нотариалния акт при извършване на дарението, ако тя е по-висока.

(6) Данъчните облекчения за дарения се признават въз основа на договор и документ, удостоверяващ, че предметът на дарението е получен.

(7) Дарението по реда на ал. 3, т. 2 се счита за извършено, както следва:

1. за парични средства - от датата, на която са изплатени средствата за дарение;

2. за движими вещи, за недвижими имоти, както и за предоставени ограничени вещни права върху тях - от датата на сключване на сделката;

3. за дялово участие - от датата на влизане в сила решението на съда за вписване в търговския регистър;

4. за ценни книжа - от датата на прехвърляне на собствеността.

(8) За целите на данъчното облагане като разход се признават фактически начислените лихви за получени заеми и дългове с изключение на лихвените плащания, превишаващи определения максимален размер по реда на чл. 21.

(9) За данъчни цели приходите от лихви по предоставени кредити от банките, Държавната спестовна каса и приходите от лихви по предоставени кредити от холдинговите дружества по реда на чл. 280 от Търговския закон се признават при тяхното начисляване.

(10) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) Намаленията по ал. 3, т. 11 се ползват при едновременно изпълнение на следните условия:

1. издадено положително решение по оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), когато се изисква съгласно Закона за опазване на околната среда;

2. третиране 100 % на отпадъци, образувани в страната.

(11) (Нова - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) Министърът на финансите по предложение на министъра на околната среда и водите определя реда за ползване на намаленията по ал. 3, т.11.

Чл. 17. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)

Чл. 18. (1) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване не може да се намалява със създадените резерви.

(2) Финансовият резултат преди данъчното преобразуване се намалява със средствата за "Гаранционен фонд" на търговските банки в размер до 20 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, установен като разлика между общите суми на приходите и разходите по ред, определен със закон.

Чл. 19. Специалните резерви и фондове на застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации се заделят от печалбата преди облагането й с данък по ред, определен със закон.

Чл. 20.(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Сумата на предоставените данъчни облекчения не може да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване по съответния отчет за приходите и разходите, намален с 6,5 на сто.

Чл. 21. (1) Максималният размер на признатите за разход при данъчното облагане лихвени плащания, произтичащи от направени вноски по реда на чл. 134 и 190 от Търговския закон, от допълнителни вноски и други, съгласно дружествения договор и по решение на общото събрание, както и от фирмен кредит за всеки данъчен период при определяне на облагаемата печалба, не може да превишава 10 на сто от разходите по раздели I, II и III на Отчета за приходите и разходите - приложение № 2 към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството, намалени с размера на тези лихви.

(2) Финансовият резултат се увеличава с 25 на сто от превишението на лихвените плащания по ал. 1, освен ако не съществуват условия за прилагане разпоредбите на глава първа, раздел IV, в които случаи финансовият резултат се увеличава с пълния размер на превишението.

(3) Разходите за лихви, с които е увеличена облагаемата печалба през текущата година, подлежат на приспадане от облагаемата печалба през следващата данъчна година до размера на допустимото съотношение по ал. 2. (4) Алинеи 1 - 3 не се прилагат по отношение на банките, Държавната спестовна каса и холдинговите дружества при спазване на разпоредбите на чл. 280 от Търговския закон.

Чл. 22. При експлоатационен наемен договор (лизинг) на дълготраен актив наемодателят отчита в своите приходи получените наеми, а в разходите - начислената амортизация на отдадения актив, както и другите си пряко свързани с наемния договор разходи, при условие, че наемният договор не е финансово обвързан.

Чл. 23. (1) Финансово обвързан е този наемен договор, който е сключен за срок, в т. ч. сроковете, за които се подновява първоначалният договор, по-дълъг от една година и при който е налице някое от следните обстоятелства:

1. срокът на договора, в т. ч. периодите, за които се подновява, надхвърля икономически полезния живот на отдавания актив;

2. договорът съдържа клауза за изкупуване и прехвърляне собствеността на отдадения актив при изтичане или след изтичане на неговия срок;

3. наемателят е отпуснал или гарантирал заем на наемодателя, като по този начин му е дал възможност да придобие отдадения актив;

4. предоставеното по наемния договор имущество поради специфичния си характер може да се ползва само от наемателя при определени обстоятелства - място, времетраене и др.

(2) Финансово обвързаният наемен договор се смята за продажба на отдадения от страна на наемодателя дълготраен актив, а наемателят по такъв договор се смята за купувач и собственик на отдадения актив.

(3) В случаите, когато под формата на експлоатационен наемен договор се прикрива прехвърлянето върху наемателя на собствеността на отдавания актив, наемният договор се счита за финансово обвързан.

Чл. 24. (1) От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 15 март на следващата година.

(2) Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на реализираната, включително и след преработката й, продукция.

(3) Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е реализирала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация, и цената, която е заплатена от кооперацията за придобиването им.

(4) Когато кооперацията извършва и друга стопанска дейност, печалбата от нея не може да се разпределя между член-кооператорите под формата на отчисляване на производствени и потребителски дивиденти.

(5) Получените от член-кооператорите производствени дивиденти се облагат като доходи на физически лица.

Чл. 25. Облагаемата печалба на клон на чуждестранно лице, включително и клон на банка, определена по реда на тази глава, се увеличава с размера на печалбата, причислена към клона, придобита както в страната, така и в чужбина, която не е отразена в счетоводните документи, но произтича от дейността му и която той би реализирал, ако беше независимо лице, упражняващо същата или подобна дейност при същите или подобни условия.

Чл. 26. (1) Облагаемата печалба на данъчно задължените лица по чл. 4 се определя на основата на положителния финансов резултат преди данъчното облагане и преобразуван по реда на ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)Положителният финансов резултат се преобразува, като:

1. се намалява с финансовите приходи от лихви, с положителния финансов резултат, получен от покупко-продажба на движими ценности, и с дивидентите и сумите от дялово участие, получени в резултат на разпределение на печалбата на местни лица;

2. се увеличава с разходите (извън разходите за положен личен труд) в полза на участниците в управлението, на трети лица или при сделки, които заобикалят закона.

Чл. 27. Сдруженията с нестопанска цел, както и други юридически лица, включително и на бюджетна издръжка, извършващи стопанска дейност, включват в облагаемата си печалба стойността на имуществото, безвъзмездно прехвърлено в полза на трети лица, когато това прехвърляне не е свързано с нестопанските им цели.

Чл. 28. Лицензираните инвестиционни дружества и приватизационните фондове не се облагат с данък върху печалбата за частта от тяхната печалба, произхождаща от притежаване или търгуване с ценни книжа и от лихви от банкови депозити, ако тази печалба подлежи на разпределение като дивидент за акционерите им.

Чл. 29. Дивидентите на акционерите се облагат по реда на чл. 30.

Чл. 30.(Изм. - ДВ, бр. 49 от 197 г.) Дивидентите и доходите от дялово участие, начислени от местни юридически лица, се облагат с данък, който се удържа при източника им и е окончателен.

Чл. 31. (1) Дъщерното дружество не удържа данък по чл. 30 за дивидентите, които начислява в полза на холдингово дружество, образувано по реда на чл. 277 от Търговския закон, при условие, че всички дъщерни дружества и холдинговото дружество са местни юридически лица.

(2) Режимът на облагане на дивидентите по ал. 1 не се прилага за дружества, присъединили се или напуснали холдинга в течение на данъчната година.

(3) Ако холдинговото дружество се преобразува по реда на глава шестнадесета от Търговския закон в друго дружество, отговарящо на изискванията на ал. 1, новото дружество или това, в което холдинговото дружество се е преобразувало, поема статута на холдинговото дружество след уведомяване на данъчните органи.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)Когато данъчно задължените лица начисляват на чуждестранни лица доходите, изброени в чл. 9, ал. 2, и те не са реализирани от чуждестранното лице от място на стопанската дейност, при източника се удържа данък в размер 15 на сто от дохода. Данъкът е окончателен.

Чл. 33. (1) Отрицателният годишен финансов резултат преди данъчното преобразуване (загубата) на данъчно задължените лица, коригиран със сумите по чл. 16, ал. 2, с изключение на сумите по чл. 16, ал. 2, точки 5, 12, 15, 18, 20 и 21, се приспада последователно през следващите пет календарни години.

(2) Загубите се приспадат при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат през следващата данъчна година при спазване изискванията на чл. 20 и ако той е недостатъчен, разликата от загубите се приспада през следващите години в рамките на петгодишния срок от възникването им.

(3) За загуби, възникнали в течение на петгодишния срок, се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2, като се спазва поредността на възникването на загубите. За всяка от нововъзникналите загуби петгодишният срок започва да тече от момента на възникването им.

Чл. 34. Правото за пренасяне на загубите по чл. 33, ал. 1 не може да се прехвърля при прекратяване или преобразуване и при други сделки, в резултат на които собствеността на понасящото загуби данъчно задължено лице се променя повече от 50 на сто.

Чл. 35. За данъчно задължените лица с повече от 50 на сто държавно или общинско участие загубите се приспадат по реда на чл. 33 с разрешение на министъра на финансите.

Чл. 36. Загуби, определени по реда на чл. 33 с източник извън Република България, се приспадат последователно само от печалбите от същия източник извън страната през следващите пет години.

Чл. 37. (1) В случаите на прекратяване на местни юридически лица и на клонове на чуждестранни лица дължимият данък върху печалбата, съответно данъка за общините, се установява към датата на вземане на решението за прекратяването.

(2) Алинея 1 се прилага и при прекратяване на местни юридически лица, клонове на чуждестранни лица с изтичането на срока, за който са учредени, както и при постигане на целта, за която са създадени.

(3) Дължимите данък върху печалбата и данък за общините на прекратените юридически лица и клоновете на чуждестранните лица се определят на основата на облагаемата печалба, установена по реда на този закон, за периода от началото на годината до датата на вземане на решението за прекратяване.

(4) Освен данъчните задължения по ал. 3 юридическите лица и клоновете на чуждестранни лица, за които е взето решение за прекратяване, внасят данък върху печалбата и данък за общините, определени към датата на вземането на решението и върху:

1. печалбата, която не е обложена в резултат на създадени необложени резерви (провизии), нереинтегрирани в печалбата;

2. печалбата, която не е била обложена в резултат на ползване на данъчни облекчения, с изключение на тези по реда на чл. 16, ал. 3, т. 2;

3. положителната разлика между стойността на дружествените активи по пазарни цени към момента на прекратяването и тяхната балансова стойност, намалена с пасивите на предприятието;

4. разпоредбите на т. 3 не се прилагат за лицата, които се прекратяват поради несъстоятелност.

(5) След установяване на дължимите данък върху печалбата и данък за общините към датата на вземане на решението за прекратяване на местните юридически лица и на клоновете на чуждестранните лица се определят доходите от дивиденти и дялово участие, които се облагат по реда на глава четвърта.

(6) Установяването на данъка върху печалбата и на данъка за общините при прекратяване се извършва независимо от задължението за съставяне на годишния счетоводен отчет.

(7) Размерът на данъка върху печалбата и на данъка за общините към датата на вземане на решение за прекратяване се посочва в декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, и подлежи на внасяне в бюджета като извънредна авансова вноска.

(8) Разликата между дължимите данък върху печалбата и данък за общините по ал. 3 и 4, т. 1, 2 и 3 и платените авансови вноски се внася в 30-дневен срок от датата на вземане на решението за прекратяване.

(9) След датата на вземане на решение за прекратяване дължимите данък върху печалбата и данък за общините се установяват по общия ред за определяне на авансовите вноски и годишния данък. След тази дата се преустановява ползването на всички данъчни облекчения.

(10) Дължимите данък върху печалбата и данък за общините към датата на вземане на решението за прекратяване на местните юридически лица и на клоновете за чуждестранните лица се установяват независимо от това, дали са уредени взаимоотношенията им с трети лица или със съдружниците и акционерите.

Чл. 38.(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г. ) При сливане, вливане, разделяне или отдeляне на търговски дружества или кооперативни организации нововъзникналите субекти са отговорни за данъчните задължения на преобразуваните дружества или кооперативните организации.

Чл. 39. Местните юридически лица и клоновете на чуждестранните лица са длъжни в 14-дневен срок от датата на вземане на решението за прекратяване да уведомят писмено съответните данъчни служби.

(Отм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)(1) Юридическите лица, за които решението за преобразуване чрез разделяне, отделяне, сливане или вливане е взето съгласно глави девета и шестнадесета от Търговския закон и Закона за кооперациите, се облагат с данък върху печалбата и данък за общините за периода от началото на годината до момента на вписване в търговския регистър на съда. (2) Данъчното облагане по ал. 1 е окончателно. Новообразуваното дружество или дружества внасят разликата между начислените данъци с натрупване и направените авансови вноски в 30-дневен срок от вписване решението за преобразуване в търговския регистър. (3) За останалия период до края на годината данък върху печалбата и данък за общините се установяват и внасят от новообразуваното дружество или дружества по общия ред.

(Нов - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) (1) Лицата, при които след приватизация държавното или общинско участие се намалява под 50 на сто, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от влизането в сила на вписването на промяната в търговския регистър или от датата на прехвърляне на акциите.

(2) Данъчната декларация по ал. 1 се подава по установения образец за годишна данъчна декларация. В срока по ал. 1 се внасят: разликата между декларирания данък върху печалбата и данък за общините от началото на годината и авансово внесените вноски; дивидентът за държавата или общините за текущия период и неизплатеният дивидент за държавата или общините за предходен отчетен период.

(3) Данъчно задължените лица, при които държавното или общинско участие се намалява под 50 на сто в резултат на масова приватизация, подават данъчна декларация в 30-дневен срок от датата на обявяване на резултатите от тръжната сесия в съответния месец, както следва:

1. когато резултатите от тръжната сесия са обявени до 15-о число на съответния месец-за дата на обявяване на резултатите се смята краят на предходния месец;

2. когато резултатите от тръжната сесия са обявени след 15-о число на съответния месец-за дата на обявяване на резултатите се смята краят на текущия месец.

Чл. 42. (1) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица е в размер 36 на сто. (2)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Данъкът върху печалбата на данъчно задължените лица е в размер 26 на сто, когато облагаемата печалба с натрупване от началото на годината при определяне на авансовите и годишни вноски е до 2 000 000 лв. (3)(Нова - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Размерът на данъчната ставка може да се променя в течение на годината при определянето на авансовите вноски от данък върху печалбата.

Чл. 43. Данъкът за общините на данъчно задължените лица е в размер 6,5 на сто.

Чл. 44.(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Дивидентите и доходите от дялово участие по чл. 30, лихвите, наемите, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги, доходите от продажба на движими ценности и финансови дълготрайни активи по чл. 32 с източник в Република България се облагат с данък в размер 15 на сто върху брутния им размер.

Чл. 45. Вносители на данъка върху печалбата и данъка за общините са данъчно задължените по този закон лица.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Данъкът върху дивидентите, доходите от дялово участие, доходите от продажбата на движими ценности и финансови дълготрайни активи, лихвите, наемите, авторските и лицензионните възнаграждения, възнагражденията за технически услуги с източник в Република България се удържа и внася от данъчно задължените по този закон лица, които начисляват тези доходи.

(2) Когато данъкът по ал. 1 не е начислен, удържан и внесен по съответния ред, той се дължи от данъчно задължените по този закон лица, които са били задължени да го удържат и внесат.

Чл. 47. (1) Дължимите годишни данък върху печалбата и данък за общините се установяват по реда на този закон и се посочват в данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите.

(2) Данъчната декларация се подава от данъчно задължените лица в съответната данъчна служба до 31 март на следващата календарна година. Заедно с годишната данъчна декларация се представя и годишният счетоводен отчет.

(3) При прекратяване без ликвидация и при преобразуване данъчно задължените лица подават данъчна декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за дължимия данък върху печалбата и за данъка за общините в 30-дневен срок от момента на прекратяването или преобразуването.

(4) При прекратяване на данъчно задължените лица с ликвидация ликвидаторите са длъжни да подадат данъчна декларация в 14-дневен срок преди предприемане на действия по удовлетворяване на кредиторите по реда на чл. 268, ал. 1 от Търговския закон.

(5) За данъчна декларация се счита и удостоверението, издадено в два екземпляра по утвърден от министъра на финансите образец, с което платецът на доходи удостоверява удържането при източника на дължимия данък.

(6) Удостоверението по ал. 5 се представя от данъчно задължените лица в 14-дневен срок от датата на удържането на данъка в съответната данъчна служба. Непредставянето на удостоверението се счита за неподаване на данъчна декларация.

Чл. 48. (1) Данъчно задължените лица внасят данъка върху печалбата и върху доходите в приход на републиканския бюджет с изключение на лицата н над 50 на сто общинско участие, които внасят данъка върху печалбата и върху доходите в приход на съответните общински бюджети.

(2) Данъчно задължените лица внасят данъка за общините в съответните общински бюджети.

Чл. 49. (1) Данъкът върху печалбата и данъкът за общините за съответната година се внасят в срок до 31 март на следващата календарна година, след като се приспаднат сумите на платените авансови вноски. (2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)Надвнесените данък върху печалбата и данък за общините по годишната данъчна декларация се прихващат от следващи авансови и годишни вноски за същите данъци.

Чл. 50. Платците на доходи са длъжни да удържат дължимия данък и да го внасят в бюджета в срок до 15 дни от датата на удържането.

Чл. 51. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)

Чл. 52. (1) Тримесечни авансови вноски за данък върху печалбата и данък за общините се внасят в съответните бюджети въз основа на облагаемата печалба за периода с натрупване от началото на годината, като се приспаднат платените вноски.

(2) Данъчно задължените лица, които през предходната година имат годишна облагаема печалба над 2 000 000 лв., правят и авансови месечни вноски, като за първите два месеца от тримесечието внасят по една трета от данъка, дължим за предходното тримесечие.

(3) При наличие на месечна отчетност за приходите и разходите данъчно задължените лица по ал. 2 могат да правят авансови месечни вноски въз основа на фактическите резултати за съответния отчетен период.

(4) Новообразуваните през годината данъчно задължени лица правят тримесечни авансови вноски по реда на ал. 1 считано от датата на регистрацията им.

(5) Данъчно задължените лица, приключили на загуба през предходната година, правят авансови тримесечни вноски по реда на този закон, като при определянето на авансовите вноски подлежащата на намаление загуба съгласно глава пета се приспада с натрупване от началото на годината.

Чл. 53. (1) Застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации правят месечни авансови вноски на основата на една дванадесета част от годишната облагаема печалба за предходната година.

(2) Месечните авансови вноски по ал. 1 се дължат за периода от 1 април на текущата година до 31 март на следващата календарна година.

(3) Образуваните и регистрирани в течение на годината застрахователни дружества правят авансови вноски на база прогнозираната от тях печалба до края на календарната година.

Чл. 54. (1) Авансовите вноски за данък върху печалбата и данък за общините се правят, както следва:

1. месечните - до 15-о число на следващия месец;

2. тримесечните - до 15-о число на месеца, следващ тримесечието;

3. за четвъртото тримесечие, съответно за декември - до 25 декември, като авансовата вноска за декември на данъчно задължените лица, които правят месечни авансови вноски, е равна на дължимата вноска за ноември, а авансовата тримесечна вноска на данъчно задължените лица, които правят тримесечни авансови вноски - на една трета от дължимите вноски за деветмесечието.

(2) За януари и февруари месечни авансови вноски плащат само данъчно задължените лица, които са правили месечни вноски пред предходната година. Размерът на вноските за всеки от тези два месеца е равен на авансовата вноска за декември на предходната година. (3)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) За дължимите месечни авансови вноски по ал. 1, т. 1, които се правят въз основа на фактическите резултати за съответния отчетен период, и за тримесечните авансови вноски по ал. 1, т. 2 се попълват данъчни декларации по образец, утвърден от министъра на финансите. Декларациите се представят в съответната данъчна служба до сроковете за плащане на авансовите вноски.

Чл. 55. Застрахователните дружества и взаимозастрахователните кооперации уведомяват съответната данъчна служба с декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, за намаляването на авансовите вноски по чл. 53 в случай, че те надвишават или ще надвишават дължимия годишен данък.

Чл. 56. (1) За неудържаните и невнесените в срок дължими данъци, включително и за авансовите вноски, се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. За невнесени дължими данъци се считат и платените в по-малко авансови вноски в резултат на неточното прилагане на чл. 52, 53 и 54.

(2) Когато действително дължимият годишен данък надвиши с повече от 10 на сто намалените по реда на чл. 55 авансови вноски, върху разликата се събира законната годишна лихва към 31 декември на съответната календарна година.

Чл. 57. (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) (1) Данъкът върху печалбата и данъка за общините се преотстъпва на юридическите лица специализирани предприятия, кооперации и обособени производствени единици, членуващи в националните организации на инвалиди и организации за инвалиди, в които трудоустроените лица и инвалидите са не по-малко от:

1. за слепи и слабозрящи - 30 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност;

2. за всички останали заболявания - 50 на сто от общия брой на персонала, зает в основната дейност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) В случаите по ал. 1 юридическите лица начисляват, но не внасят данъка върху печалбата и данък за общините.

(3) Данъкът върху печалбата на юридическите лица се преотстъпва и когато броят на трудоустроените лица и инвалидите е под нормите по ал. 1. Преотстъпването се извършва пропорционално на увредените лица към общия брой на персонала.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Преотстъпените средства по предходните алинеи се разходват за рехабилитация и социална интеграция на инвалидите. Планирането, разходването и отчитането им се извършва с наредби на националните организации на и за инвалиди съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 57а. (Предишен текст на чл. 57, ал. 5 - ДВ, бр. 110 от 1996 г.) Данъкът върху печалбата от дейността на предприятията, включени в състава на управление "Военна промишленост" към Министерството на отбраната, се преотстъпва на Министерството на отбраната. Министерският съвет определя реда за ползване на преотстъпения данък.

Чл. 58. (1) На търговските дружества, в които след извършването на приватизация държавното или общинското участие е до 33 на сто включително, данъкът върху печалбата се преотстъпва, както следва:

1. сто на сто за първите три години след датата на влизане в сила на решението на съда за вписване в търговския регистър на промените за дружествата с ограничена отговорност и след датата на прехвърляне на акциите за акционерните дружества;

2. петдесет на сто за четвъртата и петата година след датата по т. 1.

(2) Данъкът върху печалбата се преотстъпва при положение, че плащанията, договорени по приватизационната сделка, са извършени в съответните срокове и са изпълнени едновременно следните условия за съответните години:

1.(Предишна т. 2 - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) инвестиране на отстъпените средства в размер не по-малко от 50 на сто в дълготрайни материални активи в същото дружество в случаите, когато по приватизационния договор няма задължение за инвестиции;

2.(Предишна т. 3 - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) изпълнение на графика относно задълженията по инвестиционната програма и трудовата заетост, поети с приватизационен договор;

3.(Предишна т. 4 - ДВ, бр. 49 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) изпълнение на задълженията към бюджета и държавното обществено осигуряване, начислени от данъчно задълженото лице.

(3)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Преотстъпването на данъка на търговските дружества се преустановява при преобразуване поради вливане и сливане по реда на глава шестнадесета от Търговския закон.

Чл. 59. (1) На кооперациите и образуваните от тях предприятия, регистрирани до влизането в сила на този закон и членуващи в национални кооперативни съюзи, създадени до тази дата, данъкът върху печалбата се преотстъпва за срок пет години при спазване на следните условия:

1. националните кооперативни съюзи създават специални фондове, в които се внасят 50 на сто от преотстъпените суми на данъка;

2. кооперациите и образуваните от тях предприятия превеждат 50 на сто от преотстъпения данък върху печалбата в специалните фондове по т. 1 в сроковете за внасянето му в бюджета;

3. преотстъпеният данък върху печалбата се изразходва за инвестиционни цели и субсидии.

(2) Националните кооперативни съюзи ежегодно отчитат пред Министерството на финансите целевото разходване на преотстъпения данък върху печалбата.

Чл. 60. (1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва по реда на чл. 58, ал. 1, т. 1 и 2 на дружествата с чуждестранно участие, извън случаите по приватизационни сделки при наличие на следните условия:

1. размерът на основния капитал в учреденото дружество, включително и увеличението на съществуващия основен капитал, не може да бъде по-малко от левовата равностойност на 5 милиона щатски долара;

2. чуждестранното участие да е не по-малко от 50 на сто;

3. инвестиране на отстъпените средства в размер не по-малко от 50 на сто в дълготрайни материални активи.

(2) Преотстъпването на данъка на търговските дружества се преустановява при преобразуване по реда на глава шестнадесета от Търговския закон с изключение на случаите по чл. 264 и 265 от същия закон.

Чл. 60а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) (1) Данъкът върху печалбата се преотстъпва на юридическите лица, чиято производствена дейност се основава изцяло на безотпадъчни или малкоотпадъчни технологии и/или които произвеждат енергия изцяло от отпадъци, за срок 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на съоръженията и при наличие на положително решение на компетентния орган по оценка за въдействие върху околната среда съгласно 3акона за опазване на околната среда.

(2) Юридическите лица, ползващи преотстъпването на печалбата по ал. 1, се определят ежегодно до 30 декември по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 61.(Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) (1) На данъчно задължените лица се преотстъпва 2 на сто от дължимия за внасяне в бюджета данък върху печалбата, като суми се внасят във фонд "Мелиорации". (2) Данъчно задължените лица, на които се преотстъпва 100 на сто данък върху печалбата, не правят вноски във фонд "Мелиорации". (3)(Нова - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Данъчно задължените лица, извършващи дейности, освободени от данък върху печалбата, не правят вноски във фонд "Мелиорации" за печалбата от тези дейности.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)Вноските за фонд "Мелиорации" се правят в сроковете на тримесечните авансови и годишни вноски за данък върху печалбата.

Чл. 62. (1) Работодателите освен организациите на бюджетна издръжка правят задължителни вноски по фонд "Професионална квалификация и безработица" в размер 5 на сто от начислените заплати на персонала, които се включват в разходите им.

(2) Редът и начинът за плащане на вноските по ал. 1 и за разходването на средствата по фонд "Професионална квалификация и безработица" се установяват от Министерския съвет.

Чл. 63. (1)(Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) За нарушения по чл. 37, ал. 8, чл. 41, ал. 2, чл. 49, ал. 1 и чл. 50 на данъчно задължените лица се налага санкция в размер на невнесения данък.

(2) За нарушение по чл. 24, ал. 4 на кооперацията се налага имуществена санкция в размер на предмета на нарушението.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.)

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) За неподаване на декларация по чл. 37, ал. 7, чл. 47, ал. 2, 3, 4 и 6 и чл. 54, ал. 3 в предвидените срокове на данъчно задължените лица се налага глоба от 100 000 до 300 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) За повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 200 000 до 500 000 лв.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) Данъчно задължените лица, които не уведомят съответните данъчни служби по реда на чл. 39, се наказват с глоба от 100 000 до 500 000 лв.

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) За неиздаване на фактура за отчитане на приходи се налага санкцията по чл. 56, ал. 3 от Закона за счетоводството.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 1997 г.) В случаите на нарушение по чл. 63, 64, 65 и 66 на представляващите данъчно задължените лица се налага глоба от 1 до 3 минимални месечни работни заплати или възнаграждения.

Чл. 68. (1) Нарушението се установява с акт на данъчен орган.

(2) Наказателно постановление се издава от началника на Главно управление на данъчната администрация или от упълномощено от него лице.

(3) Актът за констатирано нарушение и наказателното постановление се съставят, издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.