Държавен вестник, брой 41 от 10.V

Чл. 1. С този закон се уреждат опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи и се определят условията и редът за промяна на тяхното предназначение.

Чл. 2. (1) Земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.

(2) Предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето.

(3) Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон.

(4) (Новa - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им може да се извършва за оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал. 2, а за обекти, чиито функции са свързани със земеделското предназначение на земята и за агрофотоволтаици - при условия и по ред, определени с наредба на министъра на земеделието и храните и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи се прилагат и за земеделски земи, включени в строителните граници на населените места, както и за горски територии, които се използват за производство на растителна продукция и за паша на добитъка.

Чл. 3. Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните осигурява на собствениците и ползвателите на земеделските земи официална информация за:

1. продуктивните, технологичните, екологичните и икономическите качества на земеделските земи, в това число и техните базисни цени, а също така и за потенциалните рискове от влошаване на тези качества поради ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване;

2. опазването на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции от увреждане;

3. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;

4. пестицидите, торовете, промишлените или битовите отпадъци, биологично активните и други вещества, които са регистрирани и одобрени за приложение, и санитарните норми за тяхната употреба, а също така за веществата, забранени за прилагане;

5. качеството на водите за напояване, санитарните норми и максимално допустимите технологични норми за тяхната употреба, а също така и за водите, забранени за напояване на земеделските земи;

6. противоерозионните сеитбообращения за ерозионно застрашените територии;

7. подходящите системи и техника за обработка на почвата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните поддържа информационна система за земеделските почвени ресурси. В информационната система се създава и поддържа специален регистър за земеделските земи:

1. замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, нефтопродукти и други органични замърсители, промишлени, строителни и битови отпадъци;

2. застрашени от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(3) Регистърът по ал. 2 съдържа информация и за:

1. физически и юридически лица или техните правоприемници, причинители на замърсяване;

2. ограничителни и препоръчителни режими на земеползване и предписания за отстраняване на нарушенията;

3. хумусни депа;

4. промишлени отпадъци, пригодни за рекултивация и подобряване на земеделските земи;

5. краткосрочни и дългосрочни програми за подобряване на продуктивните качества на земеделските земи и опазването им от ерозия, замърсяване, засоляване, вкисляване и заблатяване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните има право да налага задължителни ограничения при ползване на земеделските земи при установени:

1. увреждане на земеделски земи;

2. несъответствие на произвежданата растителна или животинска продукция с хигиенните норми;

3. влошаване на екологичните функции на почвената покривка и качеството на повърхностните и подпочвените води;

4. други случаи, предвидени със закона.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните предписва лесомелиоративни и хидротехнически мерки, опазващи почвената покривка от водна и ветрова ерозия.

Чл. 5. (1) Собственикът свободно избира начина на ползване на земеделската земя, ако с това не променя нейното предназначение и не нанася вреди на собствената земя, земите на другите собственици или на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(2) Когато върху ползването на земеделската земя са наложени ограничения по силата на закон, собственикът, съответно ползвателят, е длъжен да ги спазва.

(3) Собствениците и ползвателите на земеделските земи носят отговорност за:

1. съответствието с хигиенните норми на произвежданата растителна или животинска продукция от земеделската земя;

2. вредите, нанесени на земеделските земи, притежавани от другите собственици, а също така и за увреждане на качеството на повърхностните и подпочвените води.

(4) (Новa - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Ползвателите на земеделски земи носят отговорност за изгарянето на стърнища и други растителни отпадъци на земеделската земя и са длъжни да участват при гасенето им.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Собствениците и ползвателите на земеделските земи имат право на данъчни и кредитни преференции, когато прилагат:

1. задължителните ограничения при ползване на земеделските земи;

2. препоръките по опазване на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции;

3. противоерозионната агротехника;

4. системите на органично земеделие и земеделие с редуцирано използване на хербициди, пестициди и изкуствени торове;

5. проектите за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) Физическите и юридическите лица носят отговорност, ако с действията си увреждат качеството или екологичните функции на земеделските земи.

Чл. 6. (1) Забранява се:

1. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) употребата на пестициди, минерални, листоподхранващи и микроторове, както и на биологично активни вещества, които не са получили биологична и токсикологична регистрация от специализираните комисии и съвети към Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването и Министерството на околната среда и водите;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) изгарянето на стърнищата и други растителни остатъци в земеделските земи;

3. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) използването на органични утайки от промишлени и други води и битови отпадъци за внасяне в земеделските земи без разрешение от специализираните органи на Министерството на земеделието и храните;

4. унищожаването или промяната на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на съответните държавни органи.

(2) Не могат да се използват за напояване води, които съдържат вредни вещества и отпадъци над допустимите норми.

(3) Организациите, които стопанисват и доставят води за напояване, извършват периодично проверки за качеството на водите и в случаите, когато се установят вредни вещества и остатъци над пределно допустимите норми, уведомяват ползвателите и спират подаването на водата до възстановяването на нейното качество. Ползвателите на водите за периода на спиране имат право да искат обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи по исков ред.

Чл. 7. (1) Възстановяване и подобряване на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи е комплекс от мероприятия или технологии, които целят:

1. възстановяване на нарушените екологични функции на почвената покривка;

2. намаляване или отстраняване на здравните и ветеринарните рискове от употреба на растителна и животинска продукция;

3. запазване и повишаване на почвеното плодородие.

(2) Възстановяването и подобряването на ерозирани, замърсени, засолени, вкислени и заблатени земеделски земи се извършва въз основа на предварително разработени, съгласувани и одобрени технологии и проекти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Технологиите и проектите се утвърждават от експертен съвет на Министерството на земеделието и храните с участие на представители на Министерството на околната среда и водите и Министерството на здравеопазването.

(4) Изпълнителите на технологиите и проектите се определят чрез конкурс, обявен от експертния съвет по ал. 3.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните ежегодно администрира по бюджета си приходите от: таксите по чл. 30, ал. 1; приходите от наем и аренда за ползване на земи от Държавния поземлен фонд, както и приходите от тяхната продажба; имуществените санкции и глобите, налагани по този закон приходи от държавни такси, събирани от органите по поземлената собственост съгласно тарифата по чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и разходите по този закон и разходите по чл. 10, ал. 10 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Причинителят на замърсяването или увреждането на земеделските земи поема разходите за дейности по чл. 7 или дължи на държавата изразходваните от нея средства за тези цели.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) Държавата поема разходите за отстраняване на причините за неизпълнението на препоръките за опазване на почвената покривка и присъщите ѝ екологични функции, когато те са резултат от действията или бездействията на държавни органи или когато причинителят на увреждането не е установен.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Условията и редът за приемането на проектите и технологиите, тяхното внедряване и поддържане се определят с наредба на министъра на земеделието и храните.

(2) Собствениците на земите, върху които са приложени проекти и технологии, са длъжни да спазват определените с тях изисквания и предписания.

(3) При неспазване на изискванията и предписанията по ал. 2 собствениците на земите дължат на държавата вложените средства.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните, съответно общината, може да предостави за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, възстановили или подобрили със собствени средства държавни и общински слабопродуктивни земеделски земи.

Чл. 11. (1) На рекултивация подлежат:

1. рудници, кариери и други земи с нарушен почвен профил;

2. сгуроотвали, хвостохранилища, сметища и други депа за отпадъци;

3. стари корита на реки;

4. трасета на изоставени канали, пътища, железопътни линии и строителни площадки, след демонтаж на инженерните съоръжения, облицовки и горно строене.

(2) Рекултивацията се извършва въз основа на предварително изготвен, съгласуван и одобрен проект, който е неразделна част от проекта за изграждането на обекта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Съгласуването на проекта за рекултивация по ал. 2 се извършва от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице, когато се предвижда рекултивация на земя за земеделски нужди и/или за включването ѝ в горски територии.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Извън случаите по ал. 3 съгласуването на проекта за рекултивация се извършва от:

1. министъра на околната среда и водите или от оправомощено от него длъжностно лице - за сгуроотвали, както и за сметища и други депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците;

2. министъра на енергетиката или от оправомощено от него длъжностно лице за рекултивация, произтичаща от дейността на операторите по действащи разрешения за търсене и проучване или за проучване или концесии за добив за съответните съоръжения за минни отпадъци;

3. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) министъра на икономиката и индустрията или от оправомощено от него длъжностно лице за рекултивация на закрити мини, рудници и съоръжения към тях, включени в подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейностите по закриване на мини, рудници и минни съоръжения от въгледобива, рудодобива и уранодобива;

4. (изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) министъра на енергетиката или министъра на икономиката и индустрията съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица - за хвостохранилища.

Чл. 12. (1) Рекултивацията на терените, отчуждени за държавни и общински нужди, се извършва от инвеститора на обекта за негова сметка.

(2) Когато инвеститорът на обекта е заплатил дължимите държавни такси по чл. 30 и стойността на земята на бившите ѝ собственици, той става собственик на рекултивираната земя.

(3) Използването за неземеделски нужди на рекултивирана по ал. 1 и 2 земя става чрез промяна на нейното предназначение по реда на този закон.

(4) Когато инвеститорът е заплатил държавните такси по чл. 30 и стойността на земята на бившите ѝ собственици, но не е извършил рекултивация на терена, той може да поиска промяна на предназначението на земята за други неземеделски нужди, като за това доплаща или получава разликата от дължимите такси съобразно новия вид дейност.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните, съответно общината могат да предоставят за срок, определен с договор, безвъзмездно право на ползване на физически и юридически лица, рекултивирали със собствени средства държавни или общински земи като земеделски.

Чл. 14. (1) Строителството върху земеделска земя от първа до шеста категория се извършва само след отнемане на хумусния пласт.

(2) Хумусният пласт се отнема от цялата площадка или трасе на обекта, с изключение на терените, предвидени за озеленяване.

(3) Не се отнема хумусният пласт от земите, предназначени за гробища, залесяване и включени в санитарно-охранителните зони, както и в случаите, когато той е с дебелина под 10 см.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Хумусният пласт от земеделските земи, замърсени с тежки метали и металоиди, радионуклеиди, органични и други замърсители над пределно допустимите концентрации, се използва по специални технологии, одобрени от министъра на земеделието и храните и министъра на околната среда и водите.

Чл. 15. (1) Хумусният пласт се използва за рекултивация на нарушените терени, а при липса на такива - за подобряване на слабопродуктивни земи.

(2) Отнетият хумусен пласт от рудници и кариери се използва за рекултивация на същите площи по време и след приключване на експлоатацията им или за рекултивация на други нарушени терени.

(3) Отнетият хумусен пласт при прокарване на подземни тръбопроводи се използва за рекултивация на изкопите след засипването им.

(4) Отнемането и оползотворяването на хумусния пласт по ал. 1, 2 и 3 се извършват от инвеститора на обекта с негови средства.

(5) Отнетият хумусен пласт от физически или юридически лица при строителство върху собствени земи се използва за техни нужди.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Редът за използване на хумуса, рекултивацията, подобряването на земите и приемането на рекултивираните площи се определят с наредба, издадена от министъра на земеделието и храните, съгласувана с министъра на околната среда и водите и министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Чл. 17. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и целите на промяната от:

1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) комисии към областните дирекции "Земеделие" - когато исканата площ е до 50 дка от пета до десета категория или не е поливна и земята е в землищата на населените места на територията на съответната област;

2. Комисията за земеделските земи - за останалите случаи.

(2) При процедурите за промяна на предназначението на земеделските земи те се категоризират в 10 категории според продуктивните възможности на почвените и климатичните условия, релефните и технологичните качества на земята, пригодността ѝ за производство на различните видове растителна продукция и наложените ограничения на земеползване при условия и по ред, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При несъгласие с определената по ал. 2 категория заинтересованите лица могат да поискат експертиза, която се назначава от министъра на земеделието и храните по реда, определен с наредбата по ал. 2.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните определя поименния състав на комисиите към областните дирекции "Земеделие", в които включва представители на регионалните структури на Министерството на околната среда и водите, Министерството на здравеопазването, Дирекцията за национален строителен контрол при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, областните администрации, заинтересуваните земеделски и стопанско-промишлени браншови организации.

(5) Комисията за земеделските земи осъществява контрол на работата на комисиите по ал. 1, т. 1.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) Промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди може да се допуска за:

1. изграждане на обекти на техническата инфраструктура по смисъла на Закона за устройство на територията;

2. създаване на нови или разширяване строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания);

3. създаване или разширяване границите на отделни урегулирани поземлени имоти извън строителните граници на съществуващи урбанизирани територии (населени места и селищни образувания).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2018 г.) Не се изисква утвърждаване на площадки и трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи за изграждането на линейни обекти на техническата инфраструктура, когато те не са разположени на повърхността на терена и необходимата площ на всяко едно от прилежащите към тях съоръжения, разположени на терена, е до 15 кв. м, за линейните обекти за пренос на електроенергия с ниво на напрежение 110 kV и по-високо - необходимата площ на всеки елемент от линейния обект е до 100 кв. м, а за кранови възли, станции за катодна защита, свещи, контролно-измервателни прибори и електрически съоръжения към газопроводи с площ не по-голяма от 300 кв. м.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2017 г., в сила от 02.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди, предвидена с влязъл в сила общ устройствен план, както и в случаите на изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове, на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници и изпълнение на концесионен договор, се извършва, без да се провежда процедура за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Заинтересованите лица могат да искат определяне и утвърждаване на площадка и/или трасе и промяна на предназначението на земята, когато това им е необходимо за изграждането на обекти, несвързани с използването на земята по предназначение.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Предложенията за утвърждаване на площадка или трасе за проектиране и за промяна на предназначението на земеделска земя за държавни нужди се правят от министъра на регионалното развитие и благоустройството за обекти и съоръжения на територията на повече от една област, от областния управител - за обекти и съоръжения на територията на съответната област, а за общински нужди - от кмета на съответната община.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Границите и предназначението на земеделските земи, които се включват в границите на урбанизираните територии, се определят с общ или подробен устройствен план.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Промяна на предназначението на земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии, може да се извършва и по квартали в съответствие с разработките на плана по предложение на кмета на общината.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Собствениците на земеделска земя правят искане пред кмета на общината за включването ѝ в границите на урбанизираните територии или за създаване на нови урбанизирани територии и за промяна на предназначението ѝ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Кметът на общината в 30-дневен срок от постъпване на заявлението прави предложение до комисията по чл. 17, ал. 1, която се произнася с мотивирано решение в 30-дневен срок от постъпване на предложението. Положителното решение е основание за издаване на разрешение за изработване на подробен устройствен план при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Изричният или мълчаливият отказ на комисията по чл. 17, ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) За всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, а за линейните обекти на техническата инфраструктура - трасе с предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията. За определянето на площадките и трасетата се изискват и влезли в сила решения или становища, издадени по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Едновременно с основната площадка или трасе се определят необходимите спомагателни и допълнителни площадки и трасета за осигуряване на транспортен достъп чрез път с трайна настилка, за терени за временно ползване и други, свързани с изграждането и/или с ползването на обекта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) За обекти, за които транспортният достъп се осъществява по селскостопански пътища и се предвиждат дейности, свързани с използването на транспортни машини с габарити или други технически характеристики, различни от предвидените за селскостопанските пътища, промяна на предназначението на земята за пътя се извършва по общия ред едновременно с основния обект.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Когато се засягат земи от първа до шеста категория, за обекта се определят най-малко две площадки или трасета, с изключение на земите, които се предлагат за добив на подземни богатства, и в други случаи, определени с правилника за прилагане на закона.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Когато за обектите се изисква предлагането най-малко на две площадки или трасета, площадките се определят със скица на имота или скица-проект, когато площадката е за част от имота, с посочени граници и площ, определени с геодезическите координати на определящите ги точки, а трасетата за линейните обекти на техническата инфраструктура - с предварителен проект с варианти на трасето по чл. 126, ал. 6, т. 1 от Закона за устройство на територията.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Площадките и трасетата на обектите по чл. 21 се утвърждават с решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 по искане на собственика на земята - за случаите по чл. 18, и по искане на инвеститора на обекта - за случаите по чл. 19. Решението се издава в едномесечен срок от подаването на писменото искане.

(2) Площадката или трасето не се утвърждава, когато предлаганата площадка не е съобразена с хигиенни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в други закони.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., предишен текст на чл. 23, изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Не се допуска върху поливни площи и земи от първа до четвърта категория проектиране и изграждане на обекти с площ над 500 дка, освен с разрешение на Министерския съвет за всеки отделен случай по предложение на Комисията за земеделските земи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При изграждане на национален обект по смисъла на Закона за държавната собственост или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията ал. 1 не се прилага.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г.) Изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, се допуска върху неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризируеми.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Не се допуска утвърждаване на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в които попадат пясъчни дюни, освен в случаите по чл. 17а от същия закон.

(5) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) До отразяване на границите на пясъчните дюни в кадастралната карта и в специализираните карти и регистри по чл. 6, ал. 7 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие утвърждаването на площадки и/или трасета за проектиране и промяна на предназначението на земеделски земи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А" по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие се разрешават след писмено становище на министъра на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице, удостоверяващо, че в имота не попадат пясъчни дюни.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2021 г.) При изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове ал. 1 не се прилага.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) При влязло в сила решение за утвърждаване на окончателна площадка и/или трасе заинтересованото лице може да поиска разрешение за изработване на подробен устройствен план по реда на Закона за устройство на територията.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) При наличие на влязъл в сила подробен устройствен план заинтересованото лице предлага промяна на предназначението на необходимата земеделска земя за неземеделски нужди. Комисиите по чл. 17, ал. 1 в 30-дневен срок от предложението постановяват решение за промяна на предназначението на земеделските земи.

(3) Промяната на земеделската земя може да се решава на етапи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 22 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Решението по ал. 2 влиза в сила след заплащане на такса по чл. 30, ал. 1 или 2, освен в случаите по чл. 30, ал. 3 и 4.

(5) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато:

1. в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или

2. в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или

3. в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало.

(6) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При изграждане на обекти за държавни и общински нужди, за които се провеждат отчуждителни процедури, ал. 5 не се прилага.

(7) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 39 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Земеделските земи се считат с променено предназначение от момента на влизане в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

(8) (Нова - ДВ, бр. 87 от 2010 г., предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) В случаите по ал. 7 такса по чл. 30, ал. 1 или 2 не се заплаща.

(9) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) В случаите по ал. 7 в 14-дневен срок от влизането в сила на подробния устройствен план органът, одобрил плана, изпраща на министъра на земеделието и храните копие от него, придружено с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, и регистър на засегнатите имоти. Министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс .

(10) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.)

(11) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.)

(12) (Нова - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., отм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.)

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 на комисиите по чл. 17, ал. 1 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия кодекс. Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от 12.04.2024 г.) При необходимост от изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници и във връзка с прилагане на насърчението по чл. 17, ал. 1, т. 8 от същия закон, земеделските земи се считат с променено предназначение след влизането в сила на подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници и издаване на удостоверение по ал. 6. За земеделските земи от общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади изречение първо се прилага, когато за тях през последните три години са проведени процедури при условията и по реда на чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и не са сключени договори за наем.

(2) В случаите по ал. 1 заинтересованото лице подава заявление до директора на съответната областна дирекция "Земеделие", когато се засяга площ до 50 дка, съответно до министъра на земеделието и храните, когато се засяга площ над 50 дка, към което прилага копие от влезлия в сила подробен устройствен план, придружен с констативен акт, удостоверяващ влизането му в сила, регистър на засегнатите имоти, документите, необходими за промяна на предназначението на земята, посочени в правилника за прилагане на закона, както и становище от министъра на енергетиката или оправомощени от него длъжностни лица, че има необходимост от реализиране на конкретното инвестиционно намерение за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. За промяна на предназначението на земи от общинския поземлен фонд, за които се дължи такса по чл. 30, ал. 2, се прилага документ от съответната общинска администрация, указващ размера на дължимата местна такса и доказателство, че същата е платена.

(3) В 10-дневен срок от подаване на заявлението, в случай че не е окомплектовано с документите по ал. 2, министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице изпраща на заявителя уведомление за констатираните несъответствия, като в 14-дневен срок от получаване на уведомлението заявителят отстранява несъответствията.

(4) В 10-дневен срок от получаване на документите по ал. 2, съответно от отстраняване на несъответствията по ал. 3 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице определя служебно таксата по чл. 30, ал. 1 и уведомява писмено заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс за дължимата такса.

(5) В 30-дневен срок от получаване на уведомлението по ал. 4 заинтересованото лице заплаща определената такса и уведомява административния орган по ал. 4. В случай че заинтересованото лице не заплати дължимата такса и не уведоми административния орган в срока по изречение първо, производството се прекратява със заповед на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, която подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.

(6) В 14-дневен срок от получаване на уведомлението за заплатената такса по чл. 30, ал. 1 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение, което да послужи за служебно отразяване на промяната на предназначението на земеделската земя в съответните регистри. Отказът за издаване на удостоверение подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс и заплатената такса се възстановява.

(7) За удостоверенията по ал. 6 се прилагат изискванията по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3, като сроковете започват да текат от датата на връчването им на заинтересованите лица.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се издава на заявителя след представяне на документ, удостоверяващ плащане на таксата по чл. 30, ал. 1 или 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Препис от решението за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди се изпраща от комисиите по чл. 17, ал. 1 на общинската администрация по местонахождението на имота и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните публикува на интернет страницата на министерството решенията на Комисията за земеделските земи по чл. 40. Директорът на съответната областна дирекция "Земеделие" публикува на интернет страницата на областната дирекция решенията на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Разрешение за строеж се издава само при влязло в сила решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 или удостоверение по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 за промяна на предназначението на земеделската земя и след като се отнеме и съхрани или оползотвори хумусният пласт съгласно чл. 14 и 15.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Влезлите в сила решения за промяна на предназначението на земеделски земи, собственост на физически и юридически лица, необходими за държавни и общински нужди, са основание за отчуждаването на тези земи по реда за отчуждаване на имоти за държавна и общинска нужда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Процедурата на отчуждаване на земи за държавни и общински нужди започва в срок до три години от влизането в сила на решението за промяна на предназначението на земята, а когато отчуждаването се извършва на етапи - в срок до три години за съответния етап.

(3) Когато отчуждаването на земи се извършва на етапи поради характера на изграждания обект, собствениците на земите ги ползват по тяхното първоначално предназначение без право за изграждане на обекти и влагане на инвестиции с дълготраен характер. При неспазване на тези ограничения собствениците не се обезщетяват за извършените подобрения и премахват изградените сгради и съоръжения за своя сметка.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) Отчуждените за държавни нужди земи по чл. 27, ал. 1 се актуват като публична държавна или общинска собственост.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Промяната на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд, необходими за изграждане на обекти на техническата инфраструктура или на други обекти от лица, на които продажбата или учредяването на право на строеж или сервитути върху държавни и общински имоти се извършва без търг или конкурс по силата на закон, може да се извърши за тяхна сметка след решение за предварително съгласие на министъра на земеделието и храните, съответно на общинския съвет за изработване на подробен устройствен план, въз основа на подадено от тях заявление по образец, одобрен от министъра на земеделието и храните. С решението министърът на земеделието и храните, съответно общинският съвет определя и срока на валидност на предварителното съгласие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) В заявлението по чл. 1 се посочва ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, когато заявителят е юридическо лице или едноличен търговец, или номер и дата на издаване на документа за самоличност, когато заявителят е физическо лице, като се прилагат:

1. картен материал с отразено проектно ситуационно разположение на площадките или трасетата в имота/имотите с геодезически координати на определящите ги точки;

2. предварителни (прединвестиционни) проучвания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) След утвърждаване на площадка (трасе) и при влязъл в сила подробен устройствен план за земите по ал. 1 министърът на земеделието и храните или оправомощено от него длъжностно лице, съответно общинският съвет продава земите или учредява ограничени вещни права или сервитути върху тях.

(4) Извън случаите по ал. 1 промяна на предназначението на земеделски земи от държавния или от общинския поземлен фонд за нуждите на физически или юридически лица може да се извършва, след като лицата ги придобият в собственост или им бъде учредено право на строеж върху тях или сервитути.

(5) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат при промяна на предназначението на земеделски земи от държавния поземлен фонд или общинския поземлен фонд за изграждане на национални обекти или на общински обекти от първостепенно значение, които стават публична държавна или общинска собственост.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При промяна на предназначението на земеделска земя, когато не е от общинския поземлен фонд се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Таксата се заплаща от собственика на земеделската земя, поискал промяната на предназначението ѝ, или от инвеститора на обекта за държавна или общинска нужда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При промяна на предназначението на земеделска земя от общинския поземлен фонд, включително в случаите по чл. 29, ал. 3 и 4 за земите от общинския поземлен фонд, се заплаща местна такса, определена от общинския съвет.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 09.04.2011 г., предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) Не се заплаща такса по ал. 1 и 2 за строителство при условията на чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи; за засаждане на горски дървесни видове; за земи, изключени от строителните граници на населените места, определени със застроителен и регулационен план или с околовръстен полигон, когато отново се иска включването им в същите граници; за строителство, свързано с прилагането на технологии и мероприятия по чл. 7, както и в случаите по чл. 22а, ал. 12 от Закона за насърчаване на инвестициите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Не се заплаща такса по ал. 1 и 2 от държавата и от общините, когато се променя предназначението на земеделска земя от държавния или от общинския поземлен фонд за изграждането на обекти публична държавна или публична общинска собственост.

Чл. 31. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.)

Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.)

Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.)

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Решението за утвърждаване на окончателна площадка за проектиране на обект губи правно действие, ако след изтичане на една година от влизането в сила на подробния устройствен план заинтересованото лице не направи искане за промяна предназначението на земята.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) Когато обектът се изгражда на етапи, решението за утвърждаване на площадка или трасе губи правно действие, ако в едногодишен срок от влизането в сила на подробния устройствен план не бъде поискана промяна предназначението на земята за изграждане на първия етап.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Решението за промяна на предназначението на земята и удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 се отменя или изменя, когато:

1. размерът на земята надхвърля нуждите, за които е предоставена;

2. нуждите от земята са отпаднали;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) в тригодишен срок от влизане на решението в сила не е започнала процедурата за отчуждаване на земята за държавни и общински нужди;

4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) в 6-годишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта за държавни и общински нужди не е започнало.

5. (отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.)

6. (нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 може да се отмени или измени и когато се установи, че при издаването е допусната очевидна фактическа грешка или са настъпили промени в обстоятелствата, при които е издадено.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Предложение за отменяне или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и на удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 може да правят собственик на земеделската земя, министър, ръководител на ведомство, областен управител, кмет на община и други заинтересувани организации и лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) За предложението за отмяна или изменяне на решението за промяна на предназначението на земеделската земя и удостоверението по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 се уведомява заинтересованото лице по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В 14-дневен срок от уведомлението лицето може да представи писмен отговор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) В случаите по чл. 35, т. 1 не се допуска продължаване на срока на валидност на решението.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) Предложение за отмяна или изменяне на решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 и на удостоверение по чл. 24, ал. 9 или чл. 24б, ал. 6 се разглежда и решава от органа, издал решението или удостоверението, с ново решение или удостоверение в едномесечен срок от изтичането на срока по чл. 37, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Актът, с който се отменя или изменя решението, съответно отказът за това, се съобщава на заинтересуваните лица и подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При отмяна на решението за промяна предназначението на земята за държавни или общински нужди на собственика се заплаща от държавата или общината обезщетение за причинените вреди и пропуснатите ползи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 22.12.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 16 от 2024 г., в сила от 23.02.2024 г.) При отмяна на решението за промяна на предназначението на земята и удостоверението по чл. 24б, ал. 6, както и в случаите по чл. 24, ал. 5, т. 2 и 3 и чл. 24б, ал. 7, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 не се възстановява. Когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено поради наложени с нормативен или общ административен акт забрани и решението или удостоверението за промяна на предназначението на земеделската земя бъде отменено по искане на заинтересованото лице, заплатената такса по чл. 30, ал. 1 или 2 се възстановява.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Към Министерството на земеделието и храните се създава Комисия за земеделските земи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г., изм. - ДВ, бр. 41 от 2024 г., в сила от 10.05.2024 г.) В състава на комисията по ал. 1 се включва по един представител на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на Министерството на здравеопазването, на Министерството на правосъдието, на Министерството на околната среда и водите, на Министерството на икономиката и индустрията, на Министерството на енергетиката, на Министерството на земеделието и храните и на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров" в структурата на Селскостопанската академия. При необходимост в заседанията на комисията могат да участват и представители на други заинтересовани ведомства.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министърът на земеделието и храните е председател на Комисията за земеделските земи. Той определя поименния ѝ състав по предложение на съответните министри и ръководителите на други ведомства.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Министерството на земеделието и храните осигурява административното, техническото и финансовото обслужване на Комисията за земеделските земи.

Чл. 40. (1) Комисията за земеделските земи с решение:

1. утвърждава краткосрочни и дългосрочни програми за възстановяване и подобряване на продуктивните качества на земеделските земи;

2. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) утвърждава площадки и трасета за изграждане на всякакъв вид обекти върху земеделски земи с площ над 50 дка, за земеделски земи от първа до четвърта категория или поливни, в случаите по чл. 19 и когато земята е в землищата на населените места от повече от една област;

3. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план или парцеларен план разрешава промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на обекта;

4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) разрешава промяна на предназначението на земеделска земя на етапи по искане на заинтересованото лице;

5. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) отказва утвърждаването на площадката или трасето в случаите, посочени в чл. 22, ал. 2;

6. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) обсъжда исканията за промяна на предназначението на поливни площи и земи от първа до четвърта категория, като прави предложения до Министерския съвет в случаите по чл. 23;

7. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) отменя или изменя свое решение по реда, предвиден в този закон, решения по отменения Закон за опазване на обработваемата земя и пасищата (ДВ, бр. 27 от 1973 г.), както и решения във връзка с подадени жалби по реда на чл. 24а.

8. (нова - ДВ, бр. 13 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

9. (нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя, когато възникнат въпроси, свързани със здравни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в закон, до тяхното изясняване;

10. (нова - ДВ, бр. 100 от 2015 г.) разрешава временно ползване на земеделска земя при условията и по реда на правилника за прилагане на закона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решенията по ал. 1 се съобщават на заинтересуваните лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решенията за утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, за промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и отказът за издаване на решение могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд.

Чл. 41. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което:

1. извършва дейност, водеща до увреждане, замърсяване и разрушаване на земеделска земя;

2. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.) използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.) заема земя в отклонение на определените граници;

4. унищожава хумусния пласт;

5. започне изграждането на обект върху по-голяма площ от разрешената му или го измести върху земя от по-висока категория;

6. не освободи в срок предоставената за временно ползване земеделска земя или не я върне в първоначалния ѝ вид.

7. (нова - ДВ, бр. 14 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 13 от 2007 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При повторно нарушение наказанието е глоба от 1000 до 10 000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) На юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 20 000 лв.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 13 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Наказва се с глоба от 1500 до 6000 лв. ползвателят на земеделска земя, на която е извършено изгаряне на стърнища и други растителни отпадъци.

(2) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Актовете на лицата по чл. 44, ал. 1 се изпращат в Държавен фонд "Земеделие" за санкциониране на нарушенията на Национален стандарт 2.2 от Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) При повторно нарушение наказанието е от 2000 до 12 000 лв.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Наказанието по ал. 1 и 3 се налага и на лице, което е нарушило забраната по чл. 6, ал. 1, т. 2.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. длъжностно лице, което:

1. (нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) издаде заповед за одобряване на подробен устройствен план или парцеларен план върху земеделска земя, без да има решение за утвърдена площадка (трасе) за проектиране на обект, постановено от комисиите по чл. 17, ал. 1;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) разреши започване на строителството върху земеделска земя, чието предназначение не е променено по реда на закона;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 39 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 17 от 2018 г., в сила от 23.02.2018 г.)

4. (предишна т. 3, изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) не уведоми общинската администрация за извършената промяна в предвидените в закона случаи.

5. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 39 от 2011 г., отм. - ДВ, бр. 100 от 2015 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При повторно нарушение наказанието е глоба от 1000 до 10 000 лв.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Наказва се с глоба от 250 до 2000 лв. лице, което не поддържа противоерозионно или друго съоръжение за опазване на земята.

(2) Наказва се с глоба, равна на удвоената стойност на съоръжението, лице, което унищожи или повреди противоерозионно или друго съоръжение за опазване на земята.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 500 до 1500 лв., а по ал. 2 - четворният размер на стойността на съоръжението.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Нарушението се установява с акт на длъжностни лица, определени от министъра на земеделието и храните, а в случаите на нарушения за земи от общинския поземлен фонд, както и в случаите по чл. 41а, ал. 1 - от длъжностни лица, определени от кмета на общината.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Наказателното постановление се издава от министъра на земеделието и храните или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Наказателните постановления се издават, обжалват се и се изпълняват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Глобите и имуществените санкции по наказателни постановления, издадени от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице, постъпват в общинския бюджет.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При установяване на нарушение на закона министърът на земеделието и храните дава задължителни предписания и определя срок за отстраняване на последиците.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 10 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) При неизпълнение на предписанията и неотстраняване на последиците в определения срок министърът на земеделието и храните спира със заповед изграждането на обекта. Заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 40, ал. 3.

Чл. 46. (Отм. - ДВ, бр. 14 от 2000 г.)