Държавен вестник, брой 38 от 3.V

Чл. 25. Ръководството на отбраната и Въоръжените сили на Република България се осъществява съгласно Конституцията и законите на страната от:

1. Народното събрание;

2. президента на републиката;

3. Министерския съвет.

Чл. 26. Народното събрание:

1. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир;

2. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

3. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ратифицира и денонсира със закон международните договори с военен характер;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) приема с решение концепцията за националната сигурност и военната доктрина по предложение на Министерския съвет;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) приема дългосрочни програми за развитието на въоръжените сили;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) определя средствата от държавния бюджет, необходими за осигуряване на националната сигурност и отбраната на страната;

9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) определя числеността на Въоръжените сили на Република България по предложение на Министерския съвет;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) осигурява необходимата нормативна уредба за създаване на военизирани и други формирования за гражданска защита и за изпълнение на хуманитарни задачи при бедствия и аварии;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) упражнява парламентарен контрол върху дейностите, свързани с отбраната и въоръжените сили, в рамките на Конституцията;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) открива, преобразува и закрива военни академии и висши военни училища.

Чл. 27. Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.

Чл. 28. Президентът на републиката по предложение на Министерския съвет:

1. утвърждава стратегическите планове за действия на въоръжените сили;

2. привежда въоръжените сили или част от тях в по-висока степен на бойна готовност;

3. обявява обща или частична мобилизация;

4. назначава и освобождава висшия команден състав на въоръжените сили и удостоява офицери с висши военни звания.

Чл. 29. При военен конфликт или война президентът на републиката съгласно Конституцията и този закон:

1. обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението;

2. координира външнополитическите усилия за участие в международните организации и структури за сигурност с цел прекратяване на военния конфликт или на войната;

3. ръководи Върховното главно командване, издава актове за подготовката на страната и въоръжените сили за война и за водене на военни действия;

4. привежда в изпълнение военновременните планове по предложение на Министерския съвет;

5. въвежда ограничителен режим върху информацията, свързана с отбраната на страната;

6. внася предложение в Народното събрание за сключване на мир.

Чл. 30. (1) С въвеждането на военно положение, обявяване на война или с фактическото започване на военните действия президентът формира Върховно главно командване.

(2) Върховното главно командване подпомага върховния главнокомандващ при ръководството на отбраната и въоръжените сили.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2008 г.) Върховното главно командване включва министър-председателя, министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи, министъра на транспорта, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на извънредните ситуации, председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, началника на Генералния щаб и други лица, определени от върховния главнокомандващ.

Чл. 31. (1) Министерският съвет осъществява общото ръководство на въоръжените сили.

(2) Министерският съвет ръководи изграждането, подготовката и всестранното осигуряване на въоръжените сили и поддържането им в бойна и мобилизационна готовност.

Чл. 32. Министерският съвет:

1. ръководи и осъществява военната политика на страната;

2. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

3. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

4. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

5. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

5а. (нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.)

6. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) ръководи и координира планирането на отбраната на страната;

7. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) приема плановете за организационно изграждане на въоръжените сили и мобилизационните планове, както и плана за териториална отбрана;

8. (нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) в рамките на числеността на въоръжените сили утвърждава числеността на военнослужещите в обхвата на едно военно звание, с изключение на висшите офицерски звания;

9. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., отм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.);

10. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) приема по предложение на министъра на отбраната общ държавен военновременен план и възлага изпълнението му, както и решение за провеждане на стратегическия преглед на отбраната;

11. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна т. 10 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) приема военновременен проектобюджет по предложение на министъра на финансите, и го внася за утвърждаване от Народното събрание;

11а. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна т. 10а - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) след утвърждаване и въвеждане в действие от Народното събрание на военновременния бюджет на страната организира неговото изпълнение чрез Министерството на финансите и Българската народна банка, държавните органи и общинската администрация;

12. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 11 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) ръководи и контролира производството и търговията с военна продукция и продукция със специално предназначение;

13. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 12 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) определя нормативи и ред за натрупване, съхраняване и използване на суровини и материали за военно време;

14. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 13 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) осъществява общото ръководство на мобилизацията на въоръжените сили и привеждането на страната от мирно на военно положение;

15. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 14 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) организира дежурство и оповестяване за привеждане от мирно на военно положение и за бедствия и аварии;

16. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 15, изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) открива, преобразува и закрива факултети, филиали, институти и колежи към военните академии и висшите военни училища и военнонаучни организации и определя техния статут въз основа на искане на министъра на отбраната;

17. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна т. 16 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.);

18. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 17 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) утвърждава изисквания към транспортната, енергийната, съобщителната и складовата система, населените места и стопанските обекти в съответствие с нуждите на отбраната;

19. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна т. 18 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.);

20. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна т. 19 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) приема Правилника за кадрова военна служба и други нормативни актове, свързани с отбраната и въоръжените сили на страната;

21. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 20 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) прави предложение до президента на републиката за назначаване и освобождаване на висшия команден състав на въоръжените сили и за удостояване на офицери с висши военни звания;

22. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна т. 21 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г.) приема нормативни актове, свързани с помощта и грижата на държавата за гражданите, военноинвалиди и военнопострадали.

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) От името на Министерския съвет министър-председателят на Република България ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 33. Министерският съвет може да създава служби за подпомагане осъществяването на функциите му в областта на отбраната и въоръжените сили.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Министърът на отбраната ръководи и отговаря за провеждането на държавната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) При изпълнение на правомощията си по този закон министърът на отбраната се подпомага от:

1. началника на Генералния щаб на Българската армия;

2. заместник-министрите на отбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При изпълнение на правомощията си министърът на отбраната се подпомага от политически кабинет по смисъла на Закона за администрацията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Министърът на отбраната, заместник-министрите и другите членове на политическия кабинет са цивилни лица.

Чл. 35. (1) Министърът на отбраната ръководи Министерството на отбраната и осъществява граждански контрол върху Българската армия, като:

1. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) ръководи планирането на отбраната в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. съставя проект на държавния бюджет в частта му за Министерството на отбраната;

3. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) разпределя бюджета на Министерството на отбраната и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване на Българската армия;

4. ръководи кадровата политика и отговаря за окомплектуването на Българската армия с личен състав и за подготовката на офицерските кадри;

5. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) ръководи дейността по осигуряване на информация в интерес на отбраната и националната сигурност;

6. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) осъществява общо ръководство на военното образование и на научноизследователската дейност;

7. съгласувано с министъра на образованието и науката прави предложения за откриване, преобразуване и закриване на военни академии, висши военни училища, факултети, филиали, институти и колежи към тях, както и военнонаучни организации;

8. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) ръководи осъществяването на здравната политика в Министерството на отбраната и в Българската армия;

9. осъществява международно сътрудничество в областта на отбраната;

10. ръководи и осигурява социалната политика;

11. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) стандартизира, кодифицира и сертифицира военната и специалната продукция за нуждите на въоръжените сили;

12. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) разрешава участието на войскови единици от Българската армия при овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания по ред, определен със закон;

13. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) контролира дейностите по създаване на безопасни и здравословни условия на труд в Министерството на отбраната и в Българската армия;

14. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) ръководи дейността по опазване на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна в Министерството на отбраната и в Българската армия, и назначава служителите по сигурността на информацията в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната в съответствие със Закона за защита на класифицираната информация;

15. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) прави предложение до Министерския съвет за назначаване на офицер с висше офицерско звание на длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия;

16. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) утвърждава щатовете на Министерството на отбраната и на Генералния щаб на Българската армия;

17. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) назначава и отзовава представителите на Министерството на отбраната в международни организации, военните аташета и аташетата по отбраната и служителите в службите към тях, както и ръководи тяхната дейност;

18. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи информационната и издателската дейност на Министерството на отбраната и връзките с обществеността;

19. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ръководи военната полиция;

20. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) определя реда за разследване на авиационни произшествия с български военни въздухоплавателни средства, както и на чуждестранни военни въздухоплавателни средства на територията на страната;

21. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2005 г.) ръководи и контролира съвместно с министъра на транспорта използването на въздушното пространство за военни цели;

22. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) утвърждава списък на военните летища, на които могат да се приемат чуждестранни военни въздухоплавателни средства;

23. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) утвърждава списък на военни летища, които могат да бъдат определени за запасни летища на български граждански въздухоплавателни средства, изпълняващи международни и вътрешни обществени превози;

23а. (нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) ръководи дейността по осигуряване на авиационна безопасност и летателна годност на военните въздухоплавателни средства и издава наредба за условията и реда за осъществяване на тази дейност;

24. (предишна т. 18 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) определя реда за регистрация на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в Регистъра за държавните въздухоплавателни средства на Република България и организира воденето на въздухоплавателните средства на въоръжените сили в него;

25. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) съгласува разрешенията за прелитане на чуждестранни военни въздухоплавателни средства над територията на страната;

26. (предишна т. 19 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

27. (предишна т. 20 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г.) ръководи дейностите по подпомагане и грижи за гражданите, военноинвалиди и военнопострадали;

28. (предишна т. 21 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 13.12.2007 г.) отговаря за стопанисването и управлението на държавните военни имоти и ръководи осъществяването на държавен противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

29. (предишна т. 22, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи спортната дейност и отговаря за развитието на материалната спортна база;

30. (нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) ръководи дейността по осъществяване на контрол върху материалноотговорните лица в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

31. (нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) осъществява сътрудничество с военнопатриотичните съюзи и организации и сдружения на военнослужещите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Министърът на отбраната внася в Министерския съвет след разглеждане в Съвета по отбраната:

1. проект за военна доктрина на страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) проект на план за организационното изграждане на Българската армия;

3. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) предложение за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания в Министерството на отбраната и в Българската армия;

4. проект на общ държавен военновременен план;

5. предложение за обявяване на обща или частична мобилизация.

6. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) проект на план за териториална отбрана;

7. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) проект на Военна стратегия;

8. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) проект на програми за изграждане и развитие на Българската армия;

9. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) предложение за провеждане на стратегически преглед на отбраната.

Чл. 36. (1) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб:

1. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) приема офицери на военна служба и присвоява първо офицерско звание в Министерството на отбраната и в Българската армия;

2. повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери в Българската армия.

3. (отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната повишава в по-горно звание, понижава в звание и освобождава от военна служба офицери от Министерството на отбраната и подчинените му структури.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Министърът на отбраната приема и освобождава офицерите на кадрова военна служба във военните съдилища и във военните прокуратури по решение на Висшия съдебен съвет.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 91 от 2006 г.) (1) В Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната се изграждат информационни фондове съобразно функционалната им компетентност. Фондовете могат да се изграждат и като автоматизирани.

(2) Администратори на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни са министърът на отбраната и оправомощени от него длъжностни лица, които възлагат обработката на лични данни на определени от тях длъжностни лица.

(3) Всяко лице има право да иска достъп до отнасящите се за него лични данни, обработвани в информационните фондове на Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, събирани без негово знание.

(4) Администраторите на лични данни по ал. 2 се произнасят в 14-дневен срок от постъпване на искането за достъп.

(5) Когато физическото лице поиска, му се предоставя копие от обработваните за него лични данни на хартиен носител.

(6) Администраторите на лични данни по ал. 2 отказват изцяло или частично предоставянето на лични данни, когато от това би възникнала опасност за отбраната или националната сигурност, за защитата на класифицираната информация, за разкриването на източниците на информацията или негласните методи и средства за нейното събиране, или ако предоставянето на тези данни на лицето би накърнило изпълнението на законово определените задачи на Министерството на отбраната, на Българската армия и на структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(7) Уведомяването на заявителите за отказа по ал. 6 се извършва писмено, като се посочва само правното основание. За отказ се смята и липсата на уведомление в предвидените от закона срокове.

(8) Отказът по ал. 6 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни и за достъп до фондовете по ал. 1 се определят с наредба на министъра на отбраната.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 13.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за събиране, съхраняване, обработване и предоставяне на лични данни от служба "Военна полиция" се определят с наредбата по чл. 40д, ал. 1.

(11) Контролът по защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и при осъществяването на достъп до тези данни се упражнява от Комисията за защита на личните данни при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) Информация в интерес на отбраната и националната сигурност се добива, обработва, анализира, съхранява и предоставя от служба "Военна информация".

(2) Служба "Военна информация" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Дейността на служба "Военна информация", както и организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба в нея се регламентират с правилник на Министерския съвет, а организационно-щатната структура на службата се утвърждава от министъра на отбраната.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Поддържането на реда и сигурността в служба "Военна информация" се организира от службата и се осъществява по ред, определен с правилника по ал. 3.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) Към министъра на отбраната се създава Съвет по отбраната като съвещателен орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) Членове на Съвета по отбраната са началникът на Генералния щаб на Българската армия, заместник-министрите на отбраната, заместник-началниците на Генералния щаб и командващите на видовете въоръжени сили.

(3) В заседанията на Съвета по отбраната по решение на министъра на отбраната могат да участват и други длъжностни лица.

(4) Съветът по отбраната разглежда:

1. актуални въпроси на военната политика на страната;

2. военните аспекти на концепцията за национална сигурност и военната доктрина на страната;

3. структурата и функциите на Министерството на отбраната;

4. бюджета на Министерството на отбраната;

5. плана за организационното изграждане, структурата и числеността на Българската армия;

6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) материално-техническото и медицинското осигуряване на Министерството на отбраната и на Българската армия;

7. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) финансовото, материалното и социалното осигуряване на личния състав на Министерството на отбраната и на Българската армия;

8. предложения за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване на офицери с висши военни звания;

9. други въпроси от компетентността на министъра на отбраната.

(5) Министърът на отбраната информира върховния главнокомандващ за заседанията на Съвета по отбрана.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Инспекторатът на Министерството на отбраната осигурява изпълнението на контролните функции на министъра на отбраната при провеждане на държавната политика в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) Инспекторатът извършва контролни и други проверки по указание на министъра на отбраната по отношение на:

1. спазването на нормативните актове и заповедите на министъра на отбраната;

2. логистичното осигуряване;

3. управлението и разпореждането с материални средства;

4. управлението на човешките ресурси;

5. спазването на правата на човека;

6. опазването на околната среда.

(3) Инспекторатът участва в проверките на бойната подготовка, войсковия ред и дисциплината и извършва други проверки по указание на министъра на отбраната.

(4) Инспекторатът проучва предложенията, сигналите, жалбите и молбите, подадени от физически или юридически лица до министъра на отбраната, и изготвя отговори по тях.

(5) Инспекторатът е на пряко подчинение на министъра на отбраната и се ръководи от главен инспектор на Министерството на отбраната.

(6) Организацията на дейността, видовете проверки, както и условията и редът за извършването им, се определят от министъра на отбраната.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната се осъществява от служба "Военна полиция". Служба "Военна полиция" е юридическо лице на бюджетна издръжка - второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на отбраната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на отбраната определя с правилник структурата и организацията на дейността на служба "Военна полиция", специфичните условия и ред за преминаване на кадровата военна служба в нея, правомощията на директора и другите ръководни длъжностни лица. Министърът на отбраната утвърждава организационно-щатната структура на службата и определя изискванията за заемане на съответните длъжности.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Служба "Военна полиция" има следните функции:

1. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

2. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) извършва дейности за опазване на реда в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, за предотвратяване, разкриване и разследване на престъпления, извършени в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, и за издирване на извършителите им;

3. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) извършва охрана или контролира охраната на мероприятия, обекти и лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, на чуждестранни военнослужещи, на транспортни средства, с които се превозват личен състав, имущество, пари, бойна техника, въоръжение, боеприпаси и други общоопасни средства, както и на чуждестранни военни формирования, делегации и инспекции, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

4. осигурява контрола по спазването на правилата за движение по пътищата от водачите на военни превозни средства и от организирани групи от военнослужещи;

5. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) извършва дейности по събиране, обработване, съхраняване, анализиране, ползване и предоставяне на информация, свързана с поддържането на реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

6. (нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) поддържа реда и сигурността и участва във формирования на въоръжените сили на Република България в операции и мисии извън територията на страната;

7. (нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 13.12.2007 г.) осъществява противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който включва:

а) контрол за спазването на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите;

б) участие в държавните приемателни комисии за разрешаване ползването на строежите;

в) издаване на сертификати и извършване на сертификационни проверки за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

г) съгласуване на проекти и даване на становища за въвеждане на строежите в експлоатация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Служба "Военна полиция" осъществява функциите си по отношение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) военнослужещите от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

2. (нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) гражданските лица от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната при или по повод изпълнение на службата им;

3. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) лица, извън посочените по т. 1, които са участвали в извършването на престъпления с тях, както и за предотвратяване на деяния на лица, насочени срещу реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

4. (изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) чуждестранни лица, когато това е предвидено в международни договори, по които Република България е страна;

5. (нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., предишна т. 4 - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) лицата по т. 1, участващи в операции или мисии извън територията на страната, доколкото не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Разпоредбите на този член не се прилагат по отношение на служба "Военна информация".

(6) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2007 г.) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на едноличните търговски дружества с държавно участие в капитала, в които министърът на отбраната упражнява правата на държавата и чиято дейност е свързана с производство, ремонт или търговия на оръжие, изделия или технологии с двойна употреба.

(7) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Финансовите средства за оперативно-специални нужди, предназначени за осъществяване на функциите на служба "Военна полиция" по ал. 3, се планират, определят, разходват и отчитат по ред, определен от министъра на отбраната.

(8) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) При осъществяване на функциите си служба "Военна полиция" си взаимодейства с другите държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органи на служба "Военна полиция" са лицата от личния й състав, които имат законоустановени правомощия и чрез които службата осъществява функциите си, както и извънщатните служители.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Редът за назначаването, освобождаването, правомощията, условията и редът за заплащане на извънщатните служители на служба "Военна полиция" се определят с правилника по чл. 40, ал. 2.

(3) Органите по ал. 1 удостоверяват правомощията си със служебен знак и/или със служебна карта.

(4) Органите по ал. 1 са длъжни по всяко време да изпълняват задълженията си за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление и да оказват помощ на лица, пострадали от престъпления или при нещастни случаи, както и на тези, които се намират в безпомощно състояние.

(5) Държавните органи, юридическите лица и гражданите оказват съдействие на органите по ал. 1 при изпълнение на функциите им.

Чл. 40б. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) При осъществяване на функциите си органите на военната полиция имат следните правомощия:

1. да извършват оперативно-издирвателна дейност посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства по ред, установен със закон, и чрез привлечени като доброволни сътрудници военнослужещи и граждани при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

2. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да задържат до 24 часа лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода". От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита.

3. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) да извършват проверки за установяване дали са налице достатъчно данни за образуване на досъдебно производство по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс;

4. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) да разкриват, разследват или участват в разследването на престъпления от общ характер, извършени на територията на военните поделения и обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и от лицата по чл. 40, ал. 4 при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;

5. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да издават разпореждания до лицата по чл. 40, ал. 4 и да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на реда и сигурността на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

6. да призовават в служебните си помещения лицата по чл. 40, ал. 4 при осъществяване на правомощията си;

7. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер, по ред, определен от министъра на отбраната съгласувано с министъра на вътрешните работи, в съответствие с разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи;

8. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) да извършват проверки за установяване на самоличността и действия по идентификация на лицата по чл. 40, ал. 4, за които има данни, че са извършили престъпления или нарушения на реда в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

9. да извършват личен обиск на лицата по чл. 40, ал. 4, които са извършили престъпление или които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на военнополицейски орган да изпълни служебните си задължения, нарушават обществения ред и не прекратяват своите действия след предупреждение, както и на отклонилите се от военна служба и от местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода";

10. да използват физическа сила и помощни средства, както и оръжие като крайна мярка при изпълнение на служебните си функции, само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при условия и по ред, определени с наредба на министъра на отбраната;

11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) да изискват, в кръга на своята компетентност, информация от държавни органи, командири и началници на поделения, обекти и административни звена на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната и от други лица във връзка със защитата на реда и сигурността в Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната;

12. (нова - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) достъп до поделения, обекти и помещения на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) Физическата сила, помощните средства или оръжието се използват след задължително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение, съобразно конкретната обстановка и при вземане на всички мерки за опазване на живота и здравето на лицата, срещу които са насочени.

Чл. 40в. (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 40г. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 13.12.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органите от служба "Военна полиция", осъществяващи противопожарен контрол в обектите на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, имат следните правомощия:

1. да извършват проверки и контрол за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обектите;

2. да издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна безопасност;

3. да прилагат мерки за административна принуда при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност;

4. да сигнализират командирите, началниците и длъжностните лица при констатиране на пропуски при прилагането или при нарушаването на правилата и нормите за пожарна безопасност;

5. да изискват от държавни органи, организации, юридически лица, командири, началници, длъжностни лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната безопасност на обектите;

6. да проверяват правоспособността за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности;

7. да дават становища за съответствие на инвестиционните проекти с изискванията за пожарна безопасност;

8. да издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

9. да дават становища за разрешаване ползването на строежи при условията на чл. 177 от Закона за устройство на територията;

10. да извършват контрол на влаганите в обектите материали и инсталации за съответствието им с изискванията за пожарна безопасност;

11. да издават документи за пожарната безопасност на обекти, строежи, инсталации, съоръжения и други, когато това е предвидено в нормативен акт.

(2) Редът за осъществяване на дейностите по противопожарен контрол от органите по ал. 1 се определя с правилника по чл. 40, ал. 2.

Чл. 40д. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г., предишен чл. 40г. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 13.12.2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) В служба "Военна полиция" се изграждат и поддържат информационни фондове, в които се събира, обработва, систематизира, анализира и съхранява информация, в изпълнение на функциите на службата по чл. 40, ал. 3, при спазване правилата за защита на класифицираната информация и личните данни. Фондовете могат да се изграждат и като автоматизирани. Министърът на отбраната издава наредба за условията и реда за експлоатация и достъп до фондовете.

(2) От информационните фондове по ал. 1 може да се извършва обмен на данни с информационни фондове на другите служби за сигурност и обществен ред, органите на съдебната власт и други държавни органи при спазване на правилата за защита на класифицираната информация и личните данни.

Чл. 41. (1) Структурата и функциите на Министерството на отбраната се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

(2) Министерството на отбраната е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Чл. 64. Въоръжените сили на Република България гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 66. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В мирно време въоръжените сили изпълняват задачи по:

1. поддържане на боеспособността и боеготовността в съответствие с рисковете и заплахите с военен характер;

2. изпълнение на програми за преструктуриране и модернизиране;

3. участие в многонационални военни формирования по силата на международни договори, по които Република България е страна;

4. участие в контролни дейности и в инициативи за укрепване и разширяване на доверието и сътрудничеството във военната област на основание на международни договори, по които Република България е страна;

5. участие в подготовката на населението, националното стопанство, военновременните запаси и инфраструктурата на страната за отбрана;

6. осъществяване охрана на въздушното пространство на страната;

7. поддържане на готовност за хуманитарна помощ и спасителни действия на територията и в акваторията на страната и извън нея в съответствие с националното законодателство и международните договори, по които Република България е страна;

8. подготовка и обучение на войскови единици за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи при природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания.

(2) На въоръжените сили не могат да се възлагат задачи от вътрешнополитически характер.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В мирно време при наличието на природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания въоръжените сили изпълняват възложените им задачи по участие в превантивната и непосредствената защита на населението и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-спасителни работи по ред, определен със закон.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В мирно време при обявяване на извънредно положение въоръжените сили могат да изпълняват задачи по:

1. оказване на съдействие на органите за сигурност в борбата им срещу разпространяване на оръжия за масово поразяване, незаконен трафик на оръжие и международен тероризъм;

2. участие в охраната на стратегически обекти и в операции за пресичане на терористични действия.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В мирно време войскови единици от въоръжените сили могат да участват в хуманитарни и спасителни операции извън територията на страната при условия и по ред съгласно Конституцията и в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г.) (1) (Предишен текст на чл. 70 - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В мирно време български въоръжени сили могат да участват в операции и мисии извън територията на Република България съгласно националното законодателство и международните договори в сила за Република България.

(2) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Условията и редът за изпращане на български въоръжени сили извън територията на Република България се определят в този закон и в Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) В операции и мисии могат да участват и граждански лица. За срока на участието им в операцията или мисията им се присвоява военното звание, изискващо се за заемане на длъжността, и те имат статут на лица от постоянния резерв.

(Загл. Раздел II "Българска армия" зал. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При обявяване на режим "военно положение" въоръжените сили:

1. активизират системите за ранно предупреждение, бързо реагиране и управление;

2. увеличават силите и групировките си за сдържане и отбрана в съответствие със степента на военната заплаха.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При обявяване на режим "положение на война" въоръжените сили отблъскват нападението и защитават суверенитета, териториалната цялост и независимостта на страната.

Чл. 73. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) Българската армия е основа на отбранителния потенциал на Република България.

(2) Българската армия се състои от:

1. Генерален щаб и войскови единици, които обслужват и осигуряват въоръжените сили;

2. Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, които включват в състава си войскови единици на родове и специални войски.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Националната гвардейска част е представително военно формирование. Структурата, организацията и редът за използване на националната гвардейска част се определят с акт на Министерския съвет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Националната спортна рота е военно-спортно формирование извън числения състав на Българската армия, в което може да се изпълнява военна служба. Структурата, организацията, численият състав и редът за използване на спортната рота се определят с акт на Министерския съвет.

Чл. 73а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) Организацията и редът на функционирането, както и на носенето на военната служба във въоръжените сили се уреждат с устави.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Уставите на въоръжените сили се утвърждават от министъра на отбраната и се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е най-старши по звание и длъжност кадрови военнослужещ в Република България и е пряк началник на целия личен състав на Българската армия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е подчинен на Президента на Република България при осъществяване на правомощията му по този закон на Върховен главнокомандващ на въоръжените сили.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия е непосредствено подчинен на министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При обявяване на режим "военно положение" и "положение на война" началникът на Генералния щаб на Българската армия е главнокомандващ на въоръжените сили и пряк началник на техния личен състав.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия се назначава от президента на Република България по предложение на Министерския съвет за срок 3 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) Длъжността началник на Генералния щаб на Българската армия се заема измежду заместник-началниците на Генералния щаб на Българската армия и командващите на видовете въоръжени сили.

(3) Срокът по ал. 1 може да бъде продължен до 2 години.

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Началникът на Генералния щаб на Българската армия издава заповеди относно:

1. организационното изграждане, подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност на Българската армия;

2. подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

които се утвърждават от министъра на отбраната.

(2) Началникът на Генералния щаб на Българската армия издава организационни заповеди за изпълнение на заповедите на министъра на отбраната относно:

1. участието на войскови единици от Българската армия в ликвидирането на последиците от бедствия и аварии;

2. участието на войскови единици от Българската армия в умиротворителни операции, в хуманитарни, спасителни и други мисии извън територията на Република България и в състава на многонационални формирования на територията на страната.

Чл. 77. (1) Генералният щаб подпомага началника на Генералния щаб при ръководството на Българската армия и координацията на дейностите във въоръжените сили.

(2) Генералният щаб във военно време е Генерален щаб на въоръжените сили.

Чл. 78. (1) Началникът на Генералния щаб:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) участва в разработването на военната доктрина на страната и изпълнението на задачите по реализацията й от Българската армия в мирно време и от въоръжените сили - във време на война, както и ръководи разработването на Военна стратегия на Република България;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) ръководи разработването на доктрини на видовете въоръжени сили и други оперативни и тактически доктрини, стратегически и оперативни планове за действията на въоръжените сили във време на война и на плана за териториална отбрана;

3. ръководи и отговаря за организационното изграждане, за състоянието на подготовката, планирането и поддържането на бойната и мобилизационната готовност и боеспособността на Българската армия;

4. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) утвърждава съвместните оперативни планове и плановете на видовете въоръжени сили за тяхното оперативно, материално и техническо осигуряване;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) разработва проектоплан за материално-техническото осигуряване на Българската армия, както и проектоплан за обучение, възпитание и мотивация на личния състав;

6. (изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) предлага на министъра на отбраната за утвърждаване щатовете на Генералния щаб на Българската армия и съгласува щатовете за военно време на Министерството на отбраната и на другите формирования на въоръжените сили;

7. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) утвърждава щатовете на Българската армия без тези на Генералния щаб;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) прави предложения пред министъра на отбраната за назначаване и освобождаване на висшия команден състав и за удостояване офицери с висши военни звания в Българската армия, както и предлага офицери за аташета по отбраната, военни аташета, за службите към тях и за работа в международни организации;

9. (предишна т. 8, изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) ръководи разузнаването в Българската армия;

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) организира и ръководи отбраната на държавната граница, охраната и отбраната на въздушното пространство на Република България;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) подготвя предложения до министъра на отбраната за провеждане на обща или частична мобилизация и за привеждане на част или целите въоръжени сили и страната в различна степен на бойна готовност;

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) организира и ръководи подготовката и извършването на мобилизацията на въоръжените сили;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) ръководи бойната подготовка и разместването на военните кадри в Българската армия;

14. (нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за подготовката и придобиването на необходимата квалификация на личния състав на Българската армия във военните училища и академии и в граждански училища в страната или в чужбина;

15. (предишна т. 13 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) изпълнява актовете на върховния главнокомандващ за действията на въоръжените сили в случай на въоръжен конфликт или война;

16. (предишна т. 14 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) организира опазването на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна в Българската армия;

17. (предишна т. 15 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) организира съхраняването на оперативния архив на Българската армия;

18. (предишна т. 16 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) разработва уставите на въоръжените сили;

19. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) ръководи военния отчет на резервистите и техниката;

20. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) прави предложение до министъра на отбраната за броя на лицата, които да бъдат приети за обучение за нуждите на Българската армия по специалности;

21. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) съгласува учебните планове и квалификационните характеристики на обучаващите се във военните училища;

22. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) участва в изграждането и отговаря за поддържането на системата за управление и за комуникационно-информационно осигуряване на Българската армия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия получава пряко цялата информация относно Българската армия, добита от Държавна агенция "Национална сигурност", служба "Военна информация" и служба "Военна полиция".

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Началникът на Генералния щаб на Българската армия представлява Българската армия при контактите й с представители на чужди армии и войски.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Началникът на Генералния щаб издава директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) (1) Към началника на Генералния щаб се създава Военен съвет на началника на Генералния щаб като съвещателен орган.

(2) Членове на съвета по ал. 1 са заместник-началниците на Генералния щаб и командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия. В заседанията на съвета по решение на началника на Генералния щаб могат да участват и други длъжностни лица.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) (1) Непосредственото ръководство на Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили и другите формирования в Българската армия се осъществява от съответните командващи на видовете въоръжени сили, командири и началници.

(2) Командващите, командирите и началниците носят отговорност за цялостното състояние, бойната и мобилизационната подготовка и боеспособност на подчинените им войски и формирования.

(3) Към командващите на видовете въоръжени сили в Българската армия се създават военни съвети като съвещателни органи. Членове на военните съвети са офицерите от вида въоръжена сила, които заемат длъжности, изискващи висши офицерски звания. В заседанията на съвета по решение на командващия могат да участват и други длъжностни лица.

(4) При осъществяване на функциите и задачите командващите, командирите и началниците издават директиви, заповеди и разпореждания.

Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 82. (Доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Воинските задължения на гражданите обхващат дейности по изпълнение на военната служба в мирно и военно време, служба в мобилизационния резерв и служба в постоянния резерв и задължения по военния отчет.

Чл. 83. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 84. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 85. (Отм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 86. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 87. (1) На военна служба не се приемат лица, които нямат българско гражданство.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.).

Чл. 89. (1) Военнослужещите са длъжни да положат военна клетва.

(2) Съдържанието на военната клетва е следното:

"Заклевам се в името на Република България да служа честно на народа си, да спазвам Конституцията, законите на страната и военните устави, да изпълнявам безпрекословно заповедите на своите командири и началници, храбро да защитавам целостта и независимостта на моята Родина и ако се наложи, да дам живота си за нея, за воинската чест и за славата на бойното знаме. Заклех се!"

(3) Отказът от полагане на военна клетва се смята за отказ от изпълнение на задълженията по военна служба.

Чл. 90. (1) Във Въоръжените сили на Република България военните звания са:

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Висш команден състав на въоръжените сили са офицерите на длъжности, изискващи висши офицерски звания. Длъжностите, изискващи висши офицерски звания, се утвърждават от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 91. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Българската армия, с изключение на висшите военни звания.

(2) За всяко военно звание в Правилника за кадровата военна служба се определят минималният и максималният срок за престояване в това звание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната определя длъжностите в обхвата на едно военно звание за Министерството на отбраната и подчинените му структури, с изключение на висшите военни звания.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.)

Чл. 92. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Военнослужещите се повишават във военни звания последователно при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На лицата от постоянния и от мобилизационния резерв се присвояват военни звания и те могат да бъдат повишавани във военни звания последователно при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Военнослужещите могат да бъдат повишавани във военно звание посмъртно еднократно с една степен.

Чл. 93. (1) Военнослужещите се понижават в звание по реда на неговото присвояване при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

(2) Лишаването от военно звание се извършва само по съдебен ред.

(3) Военните звания "редник" и "матрос" не могат да бъдат отнемани.

Чл. 94. (1) Военнослужещите могат да бъдат награждавани с бойни отличия.

(2) Награждаването с бойни отличия се извършва в съответствие с техния статут по условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите на въоръжените сили.

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Военнослужещите от Министерството на отбраната и от въоръжените сили носят униформа и отличителни знаци, утвърдени от министъра на отбраната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Военнослужещите от другите видове войски и въоръжени формирования носят униформа и отличителни знаци, утвърдени съгласувано с министъра на отбраната.

(3) Правилата за носене на униформата и отличителните знаци се определят в уставите на въоръжените сили.

(Загл. Раздел II "Наборна военна служба" зал. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 96. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 97. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., редакция ДВ, бр. 38 от 2005 г. е обявена за противоконституционна с Решение № 9 от 2007 г. на КС - ДВ, бр. 68 от 2007 г.)

Чл. 99. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.)

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 104. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 105. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 106. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 107. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 108. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 109. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 110. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 111. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 113. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 114. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровата военна служба се изпълнява като професия в Българската армия, Министерството на отбраната и в структурите на подчинение на министъра на отбраната при условия и по ред, определени в този закон и в сключения договор.

(2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Кадровите военнослужещи са офицери, сержанти и войници.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Кадровата военна служба във военните съдилища и военната прокуратура се упражнява като професия по ред, определен в този закон, в Закона за съдебната власт и сключения договор.

Чл. 116. (1) На кадрова военна служба се приемат български граждани, които отговарят на следните условия:

1. (отм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г.)

2. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) да имат висше образование с образователно-квалификационна степен не по-ниска от "бакалавър" по специалността, за която кандидатстват - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците;

3. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) да не са по-възрастни от 40 години - за офицерите, 35 години - за сержантите (старшините - за военноморските сили), и 32 години - за войниците;

4. да са годни за военна служба;

5. да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер;

6. срещу тях да няма образувано наказателно производство;

7. да нямат друго гражданство;

8. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) да не са освобождавани от кадрова военна служба поради наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2005 г.)

Чл. 117. (1) Държавата гарантира на кадровите военнослужещи заемането на кадрови военни длъжности и съответстващото им кадрово развитие съгласно сключения договор, професионалната квалификация и резултатите от служебната дейност при зачитане интересите на военната служба и на военнослужещите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Редът и критериите за оценка на професионалната квалификация се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 118. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 119. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., предишен текст на чл. 119 - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) С договора за кадрова военна служба се определят срокът на службата, правата, задълженията и изискванията, които не са установени с този закон, и отговорностите при неизпълнението на договора.

(2) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 120. (1) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Приетите във военните училища за нуждите на въоръжените сили сключват договори за кадрова военна служба, в чийто срок се включва срокът на обучението.

(2) Срокът за кадровата военна служба след завършване на училището е не по-малък от 10 години.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., в сила от 01.01.1998 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 01.10.2001 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(4) Обучението във военните училища на лицата, ненавършили пълнолетие, се извършва след сключване на договор за обучение, който се подписва от тях със съгласието на техните родители или попечители. При навършване на пълнолетие се сключва договор за кадрова военна служба с обучаващите се.

Чл. 121. (1) В договорите за кадрова военна служба с лица, завършили граждански учебни заведения, освен задължителните елементи по чл. 119 се определят и условията и редът за обучение за придобиване и повишаване на военната им квалификация, необходима за заемане на съответната военна длъжност.

(2) Срокът на първия договор с лицата по ал. 1 не може да бъде по-кратък от 7 години за офицерите, 5 години за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и 3 години за войниците.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Кадровите военнослужещи могат да бъдат назначавани на срочен договор за кадрова военна служба със срок до завръщане на титуляря по чл. 260, ал. 1 или 2.

Чл. 122. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Договорите за кадрова военна служба се сключват с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица.

(2) Редът и допълнителните условия при сключването на договора се определят с Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 123. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 124. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) Условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на кадровите военнослужещи, както и минималният и максималният срок за престояване на длъжност се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(2) Договорът за кадрова военна служба може да се удължи със срок до 5 години, когато кадровите военнослужещи:

1. завършат военна академия или приравнено на нея учебно заведение;

2. завършат курс за повишаване на квалификацията или за преквалификация с продължителност повече от 3 месеца.

(3) Извън случаите по ал. 2 срокът на договора за кадрова военна служба може да бъде продължен със срок до 5 години при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 124а. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Приемането на кадрова военна служба и присвояването на първо военно звание на сержантите и войниците се извършват от министъра на отбраната или от упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 125. Повишаването и понижаването във военно звание на кадровите военнослужещи, както и назначаването и освобождаването им от длъжност, се извършва:

1. на офицерите от висшия команден състав - от президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя;

2. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) на останалите офицери - със заповед на министъра на отбраната или на упълномощени от него длъжностни лица.

3. (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините, както и на войниците - със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната.

Чл. 126. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Длъжностното развитие на кадровите военнослужещи се извършва последователно по ред, определен в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 127. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Пределната възраст за кадрова военна служба е, както следва:

1. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) за войниците на кадрова военна служба - 49 години;

2. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) за сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и младшите офицери - 50 години;

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) за офицерите със звание "майор", "капитан III ранг" - 51 години;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) за офицерите със звание "подполковник", "капитан II ранг" - 52 години;

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "полковник", "капитан I ранг" - 55 години;

6. (предишна т. 5, изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "бригаден генерал", "бригаден адмирал" - 57 години;

7. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "генерал-майор", "контраадмирал" - 60 години;

8. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "генерал-лейтенант", "вицеадмирал" - 60 години;

9. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.06.2005 г.) за офицерите със звание "генерал", "адмирал" - 60 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.07.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., в сила от 01.06.2005 г.) Пределната възраст на офицерите с военно звание "полковник" и по-ниско, които са хабилитирани лица и заемат длъжност, изискваща хабилитация, както и за лица с научна степен "доктор на науките", е 57 години.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 67 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Договорът за кадрова военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие:

1. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок. Ако тя не направи това, счита се, че предложението не е прието;

2. с изтичане на уговорения срок;

3. при навършване на пределна възраст на кадровия военнослужещ;

4. при настъпила негодност за военна служба, установена от компетентните здравни органи;

5. при преминаване на платена изборна длъжност, с изключение на случаите по чл. 199, ал. 3;

6. със смъртта на кадровия военнослужещ;

7. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) когато кадровият военнослужещ не се яви за заемане на длъжността в срока по чл. 134, ал. 2, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;

8. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) когато лицата след приемането на кадрова военна служба не завършат обучението за придобиване и повишаване на военната професионална квалификация;

9. (нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) със завръщане на титуляря на длъжността от отпуск по чл. 260, ал. 1 или 2.

Чл. 128а. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Договорът за кадрова военна служба се прекратява с писмено предизвестие на кадровия военнослужещ до министъра на отбраната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Срокът на предизвестието е 6 месеца и започва да тече от следващия ден на завеждането на рапорта. Предизвестието може да бъде оттеглено до изтичането му със съгласието на министъра на отбраната.

(3) Кадровите войници не могат да прекратяват първия договор за кадрова военна служба с предизвестие.

Чл. 128б. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната може да прекрати договора за кадрова военна служба, като е длъжен да отправи до кадровия военнослужещ 6-месечно предизвестие в следните случаи:

1. при несъответствие с изискванията за заеманата длъжност, установено по реда на Правилника за кадрова военна служба;

2. (доп. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) при организационно-щатни промени, при пълна или частична ликвидация при намаляване броя на военнослужещите в обхвата на едно военно звание въз основа на акт на Министерския съвет или при съкращаване числеността на въоръжените сили или на отделни техни формирования по решение на Народното събрание, освен ако в това решение е определен друг срок на предизвестие;

3. при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако кадровият военнослужещ не отговаря на тях;

4. (нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.)

Чл. 128в. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната прекратява договора за кадрова военна служба без задължение за предизвестие:

1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) при отпадане на основанието за приемане на кадрова военна служба по чл. 116, ал. 1, т. 7;

2. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";

3. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 03.08.1999 г.) при издигане на кандидатурата на кадровия военнослужещ от политическа партия или коалиция в избори за президент или вицепрезидент на Република България, за народни представители, за общински съветници и кметове.

4. (отм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.)

Чл. 128г. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) При условията на чл. 128б, ал. 1, т. 2 министърът има право на подбор и може в интерес на службата да прекрати договорите за кадрова военна служба на кадрови военнослужещи, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на военна служба тези, които имат по-висока квалификация и по-висока атестационна оценка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) При подбора кадровите военнослужещи, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, се освобождават от кадрова военна служба преди всички останали.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Условията и редът за извършване на подбора по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 128д. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Страната, която има право да прекрати договора за кадрова военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието.

Чл. 129. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Офицерите и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, могат да бъдат освободени и по тяхна молба поради преминаването им в пенсия по решение на министъра на отбраната.

Чл. 130. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) (1) Освобождаването от кадрова военна служба на висшия команден състав се извършва с указ на президента на Република България по предложение на Министерския съвет. Указът на президента се приподписва от министър-председателя. Прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършва от министъра на отбраната.

(2) Освобождаването от кадрова военна служба на останалите офицери и прекратяването на договора за кадрова военна служба се извършват със заповед на министъра на отбраната по предложение на началника на Генералния щаб.

(3) Освобождаването от кадрова военна служба и прекратяването на договора за кадрова военна служба на сержантите, а за Военноморските сили - на старшините и войниците, се извършват със заповед на длъжностните лица, упълномощени от министъра на отбраната.

Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Кадровият военнослужещ може да обжалва заповедта за освобождаване по административен ред в 7-дневен срок по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думата "окръжния" с "административния" - в сила от 01.03.2007 г.) Заповедта за освобождаване от кадрова военна служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал. Споровете са подсъдни на административните съдилища или на Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(2) Обжалването на актовете по ал. 1 не спира тяхното изпълнение.

(3) По производството по ал. 1 не се събират държавни такси.

Чл. 133. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 134. (1) При отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Когато заповедта за освобождаване бъде отменена, кадровият военнослужещ се възстановява на предишната или на друга длъжност, която съответства на притежаваните от него военно звание и професионална квалификация, ако се яви в съответното военно поделение в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение.

Чл. 135. Кадровите военнослужещи могат да предявяват искове за:

1. предоставяне на дължими материални доволствия;

2. обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, причинени на военнослужещия при или по повод изпълнение на служебните му задължения;

3. действителността на сключения договор за кадрова военна служба.

Чл. 136. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) Кадровите военнослужещи могат да бъдат временно отстранявани от длъжност от командира или началника при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, като действието на договора за кадрова военна служба се спира.

(2) Действието на договора за кадрова военна служба се възобновява от датата на отстраняването, когато спрямо кадровия военнослужещ наказателното производство бъде прекратено, приключи с оправдателна присъда или бъде осъден за престъпление от общ характер, което не е умишлено.

Чл. 137. (1) На всеки кадрови военнослужещ се съставя и води служебно дело.

(2) В служебното дело се отразяват факти и обстоятелства относно приемането и освобождаването от служба, професионалното развитие, атестациите, поощренията и отличията, които е получил, наложените наказания, промените в квалификацията, както и други факти и обстоятелства, свързани с дейността му като военнослужещ.

(3) Служебните дела се съхраняват и ползват по ред, определен в Правилника за кадровата военна служба.

(4) Кадровите военнослужещи имат право да се запознават със служебните си дела, както и да получават заверени копия от тях при освобождаване от военна служба.

Чл. 138. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Организацията и редът за преминаване на кадровата военна служба се определят с Правилника за кадровата военна служба и с уставите на въоръжените сили.

Чл. 139. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) Службата в мобилизационния резерв включва изпълнение на задълженията за поддържане на мобилизационна готовност, за придобиване на военна специалност и за повишаване на военната квалификация.

(2) Мобилизационният резерв е предназначен за комплектуване на военновременния състав на Министерството на отбраната и на въоръжените сили и на Министерството на вътрешните работи.

(3) Определянето на мобилизационен резерв, предназначен за комплектуването на Министерството на вътрешните работи, се извършва по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 140. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Задължения за мобилизационен резерв имат:

1. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) уволнените от наборна военна служба и получили военно звание в мобилизационния резерв;

2. (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) уволнените от кадрова военна служба, както и уволнените държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи;

3. (Предишна т. 2 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) неотслужилите наборна военна служба мъже, годни за военна служба;

4. (Предишна т. 3 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) жените, водещи се на военен отчет.

(2) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Званията в мобилизационния резерв на офицерите и сержантите по отменения Закон за Министерството на вътрешните работи се приравняват към военните звания по този закон с акт на Министерския съвет.

(3) (Новa - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Званията на офицерите и сержантите, придобити по Закона за Министерството на вътрешните работи до 30 април 2006 г., се запазват за служба в мобилизационния резерв.

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Гражданите, които не са положили военна клетва до зачисляването им в мобилизационния резерв, подписват клетвен лист, в който се съдържа клетвата, полагана от военнослужещите.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Лицата, зачислени в мобилизационния резерв по този закон, се наричат резервисти.

Чл. 141. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) От мобилизационен резерв се освобождават:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) навършилите пределна възраст за мобилизационен резерв;

2. признатите за негодни за военна служба по здравословни причини от военномедицинските органи;

3. изтърпяващите наказание лишаване от свобода и обвиняемите с взета мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест за времето, през което изтърпяват наказанието, или за срока на взетата мярка;

4. (нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) братята на военнослужещите на наборна военна служба, починали по време или по повод на изпълнение на наборната военна служба.

Чл. 142. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Пределната възраст за мобилизационен резерв на офицерите е:

1. за младшите офицери - 55 години;

2. за старшите офицери - 60 години;

3. за висшия команден състав - 65 години;

4. за офицерите жени - 55 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Пределната възраст за мобилизационен резерв на войниците и сержантите, а за Военноморските сили - старшините, е:

1. за мъжете - 55 години;

2. за жените - 45 години.

(3) (Новa - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Пределната възраст за мобилизационен резерв на държавните служители от Министерството на вътрешните работи е 62 години.

Чл. 143. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Резервистите могат да бъдат повиквани веднъж в годината за не повече от 20 денонощия на учебни сборове, командно-щабни учения, командирски занятия и други учебно-мобилизационни мероприятия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Резервистите могат да бъдат повиквани на курсове за придобиване на специалност и повишаване на квалификацията за срок от 30 до 90 денонощия един път на 5 години.

Чл. 144. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При повикване за участие в учебно-мобилизационни мероприятия резервистите са длъжни да се явят на местата и в сроковете, посочени в повиквателните им заповеди или известия.

Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Повикването на резервистите чрез известие за участие в планови мероприятия по предходните членове се извършва най-малко 30 дни преди започването им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В случай, че не е спазен срокът по ал. 1, резервистите имат право на жалба пред началника на военното окръжие в петдневен срок от връчването на известието.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Решението на началника на военното окръжие по жалбата е окончателно и резервистът е длъжен да го изпълни.

Чл. 146. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В случай, че резервистът е възпрепятстван да се яви на учебно-мобилизационното мероприятие, той е длъжен да уведоми военното окръжие и да изпълнява неговите разпореждания.

Чл. 147. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Срокът за участие на резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение в учебно-мобилизационни мероприятия може да бъде увеличен при необходимост със заповед на началника на Генералния щаб, но не повече от 10 денонощия.

Чл. 148. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Разходите по пътуването на резервистите за участие в учебно-мобилизационно мероприятие са за сметка на ведомството, което го провежда.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) От деня на явяването на мястото за провеждане на учебно-мобилизационното мероприятие до приключването му резервистът има статут на кадрови военнослужещ или държавен служител от Министерството на вътрешните работи.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Резервистите, взели участие в учебно-мобилизационни мероприятия, получават възнаграждение в размер, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 150а. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Постоянният резерв е предназначен за комплектуване на мирновременния състав на въоръжените сили. Числеността на постоянния резерв се определя със заповед на министъра на отбраната.

Чл. 150б. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) На служба в постоянния резерв се приемат български граждани, които отговарят на следните изисквания:

1. да не са навършили пределна възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. да отговарят на изискванията на чл. 116, с изключение на тези по ал. 1, т. 3 от същия член.

(2) Подборът на кандидатите за сключване на договор за служба в постоянния резерв се извършва при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

Чл. 150в. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Службата в постоянния резерв се упражнява по ред, определен в закона и в подписания договор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Службата в постоянния резерв включва задължения по активно изпълнение на договора и задължения да бъде на разположение за активно изпълнение на договора.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) По време на активното изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на кадрови военнослужещи.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) За времето на разположение за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите имат статут на резервисти.

Чл. 150г. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) С договора за служба в постоянния резерв се определят срокът на договора, мястото на службата, правата и задълженията на страните по договора и последиците от неизпълнение на договора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Срокът на договора за служба в постоянния резерв е до 3 години. Действието на договора може да бъде продължено по взаимно съгласие на страните, но не по-късно от навършване на пределна възраст за служба в мобилизационния резерв за съответното военно звание.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Договорът за служба в постоянния резерв се сключва с министъра на отбраната или с упълномощени от него длъжностни лица.

Чл. 150д. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Гражданите, подписали договор за служба в постоянния резерв, могат да бъдат повиквани за активно изпълнение на договора:

1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) по 2 дни месечно - за подготовка за изпълнение на задълженията на длъжност, в рамките на договора;

2. по 1 път годишно за срок 2 седмици - за повишаване на квалификацията;

3. до 30 дни годишно - за изпълнение на задълженията на длъжността по мобилизационното му назначение;

4. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) до 1 година - при заместване на отсъстващ кадрови военнослужещ или за доокомплектоване на отделни длъжности от щатовете за мирно време, включително за участие в международни операции и мисии.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Длъжностите по ал. 1, т. 4, условията и реда за заемането им се определят със заповед на министъра на отбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Назначаването и освобождаването от длъжности по ал. 1, т. 4 се извършва със заповед на длъжностните лица по чл. 150г, ал. 3.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Повикването за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв се извършва с повиквателна заповед, издадена от началника на военното окръжие по местоживеене на лицето, в която се определят мястото и срокът за явяване за изпълнение на службата.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите са длъжни да се явят на определеното в повиквателната заповед място и срок.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Разходите по пътуване на гражданите до мястото за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв и обратно са за сметка на държавния бюджет чрез бюджета на съответното ведомство.

Чл. 150е. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) По време на активно изпълнение на службата в постоянния резерв гражданите имат право на основно месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 224 и на допълнителни възнаграждения по чл. 225 и 226.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., отм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.)

Чл. 150ж. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) При повикване за активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв гражданите, които работят по трудово или служебно правоотношение, имат право на отпуск при условията на чл. 158 от Кодекса на труда, съответно на чл. 62, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за държавния служител.

(2) Работодателят, съответно органът по назначаване, няма право да прекратява трудовото или служебното правоотношение с работници или служители по времето на активно изпълнение на договора за служба в постоянния резерв.

Чл. 150з. (Нов - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Времето, през което гражданите изпълняват активна служба в постоянния резерв, се зачита за трудов стаж от първа категория.

Чл. 150и. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Договорът за служба в постоянния резерв се прекратява:

1. при изтичане на срока на договора;

2. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок; ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието;

3. при настъпила негодност за военна служба в мирно време;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) при отпадане на някое от основанията за сключване на договор за служба в постоянния резерв;

5. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) при неизпълнение на задълженията по договора;

6. (нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) със смъртта на резервиста.

Чл. 151. Военновременната служба е служба в състава на въоръжените сили по време на военно положение или положение на война и е задължителна за българските граждани съгласно Конституцията и този закон.

Чл. 152. (1) От часа и деня на обявяване на "военно положение" или "положение на война" започва военновременната служба на:

1. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

2. обучаващите се във военните училища, които са положили военна клетва;

3. военнослужещите, които са на кадрова служба;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) резервистите, намиращи се в момента във въоръжените сили.

(2) За лицата, които не са положили военна клетва, военновременната служба започва след полагането й.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Резервистите с мобилизационно назначение се считат на военновременна служба от момента на оповестяването им.

Чл. 153. Военновременната служба се организира и осъществява съобразно с уставите на въоръжените сили и актовете на върховния главнокомандващ.

Чл. 154. (1) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(2) Действието на договорите за кадрова военна служба на обучаващите се във военните училища се спира за времето на военновременната им служба.

Чл. 155. Военновременната служба на всички призовани във въоръжените сили се прекратява при условия и по ред, установени с акта на демобилизацията.

Чл. 156. Станалите негодни за военновременна служба се освобождават от служба във въоръжените сили по ред, установен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 157. Заплащането на възнагражденията и обезщетенията на служещите военновременна служба се извършва при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 158. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 159. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 160. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 161. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Всеки български гражданин, за когото възникват задължения за служба в мобилизационния резерв, се води на военен отчет от съответното военно окръжие.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Задълженията по военния отчет на резервистите възникват:

1. за изслужилите наборна военна служба и алтернативна служба - от датата на уволнението им;

2. за кадровите военнослужещи - от датата на освобождаването им от служба;

3. за освободените от наборна военна служба поради навършване на пределна възраст - от датата на навършването й;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) за жените - от датата на зачисляването им в мобилизационния резерв;

5. за освободените от военна служба по здравословни причини в мирно време, но годни за военновременна служба - от датата на решението на началника на военното окръжие.

Чл. 163. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Задълженията на резервистите по военния отчет се прекратяват:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) при навършване на пределната възраст за служба в мобилизационния резерв;

2. с решението на Централната военномедицинска комисия, с което лицето се определя за негодно за военна служба.

Чл. 164. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Резервистите са длъжни да пазят военната си книжка, а тези с мобилизационно назначение - и повиквателната заповед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Резервистите, които са загубили повиквателните си заповеди, са длъжни да се явят в органа на местната администрация за получаване на нова повиквателна заповед.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При загубване на военната книжка резервистът е длъжен писмено да уведоми военното окръжие и да поиска издаването на нова срещу заплащане.

Чл. 165. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Резервистът, който променя мястото на пребиваването си за повече от 3 месеца, преди да го напусне, е длъжен лично да се отчисли от военен отчет в органа на местната администрация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В петдневен срок от явяването на новото място на пребиваването си резервистът е длъжен лично да се зачисли на военен отчет в органа на местната администрация.

Чл. 166. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Резервист, който напуска страната за повече от един месец, е длъжен да уведоми военното окръжие и да предаде военната си книжка и повиквателна заповед.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) След завръщането си от чужбина резервистът е длъжен в двуседмичен срок да се зачисли на военен отчет във военното окръжие.

Чл. 167. За осигуряване на националното стопанство и държавното управление във време на война ръководни кадри, специалисти и техника от държавни и частни организации могат да се отсрочват при мобилизация при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 168. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На военен отчет подлежат автомобилите, ремаркетата, тракторите, инженерните машини, подвижните подемно-транспортни машини, специализираният железопътен състав, въздухоплавателните средства и друга специализирана авиационна техника, корабите, съдовете за гориво-смазочни материали и други, при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Техниката по ал. 1 се води на военен отчет във военните окръжия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Длъжностните лица във военните окръжия по отчета на техниката по ал. 1 извършват преглед на допълнителното оборудване, необходимо за експлоатацията й, свързано с мобилизационното назначение.

Чл. 169. (1) Собствениците на техника, подлежаща на военен отчет, са длъжни в десетдневен срок от придобиването да я зачислят във военното окръжие.

(2) Собствениците на техниката по ал. 1 са длъжни в десетдневен срок да уведомяват военните окръжия за всяка промяна в нейната регистрация, техническо състояние и местодомуване.

(3) При спиране от движение или ремонт за повече от 10 дни собствениците на техниката са длъжни да уведомят началника на военното окръжие в петдневен срок от спирането или началото на ремонта.

Чл. 170. Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, са длъжни да я оборудват съгласно изискванията за експлоатацията й, като свързаното с мобилизационното й назначение допълнително оборудване е за сметка на ведомството, за чиито нужди тя е предназначена.

Чл. 171. (1) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни преди напускането й да уведомят органа на местната администрация.

(2) Собствениците на техника, водеща се на военен отчет и имаща мобилизационно назначение, която напуска страната за повече от един месец, са длъжни до 5 дни преди напускането да предадат документа за мобилизационното й назначение в органа на местната администрация.

(3) До 5 дни след завръщането на техниката в страната собствениците й са длъжни да уведомят органа на местната администрация и да получат отново документа за мобилизационното й назначение.

Чл. 172. (1) При мобилизация и учебно-мобилизационни мероприятия собствениците на техника с мобилизационно назначение са длъжни да я доставят на място и в срок, определени от военните окръжия, в техническа и експлоатационна изправност, съгласно мобилизационните изисквания.

(2) На собствениците на техника, повикана на учебно-мобилизационни сборове, се изплаща възнаграждение в размери, определени от Министерския съвет.

Чл. 173. (1) Задълженията на собственика на техника, водеща се на военен отчет, се прекратяват при унищожаване на техниката или при изменения в конструкцията й, които я правят неизползваема за нуждите на въоръжените сили.

(2) Началникът на Генералния щаб може да спира планови действия по ал. 1. В този случай разходите, възникнали за собственика от акта на спирането, са за сметка на държавния бюджет.

(3) За времето от мобилизирането до демобилизирането на техниката нейните собственици нямат задължения по военния й отчет.

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Военните окръжия водят военния отчет на резервистите и техниката, организират подготовката, оповестяването и изпращането им за изпълнение на воинските задължения, осъществяват методическото ръководство на дейността на органите на местната администрация и другите ведомства и организации по военния отчет и мобилизацията.

Чл. 175. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 176. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 177. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 178. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 179. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Началниците на военните окръжия имат право да извикват за служебна справка резервистите и собствениците на техника с мобилизационно назначение.

Чл. 180. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) За установяване здравословното състояние на резервистите се създават медицински комисии по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 181. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 182. Органите на местната администрация са длъжни:

1. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

3. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) да известяват резервистите и собствениците на техника за участие в мероприятия на военното окръжие;

4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) да известят резервистите и собствениците на техника до началото на плановите учебномобилизационни мероприятия.

5. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 183. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 184. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 185. (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) Министерството на вътрешните работи:

1. ежемесечно информира военните окръжия за извършената адресна регистрация на граждани, водещи се на военен отчет, и издадените паспорти, както и за издадените свидетелства за управление на моторно превозно средство на гражданите - мъже до 30-годишна възраст;

2. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

3. не разрешава напускане на страната от граждани и техника с мобилизационно назначение с неуреден военен отчет.

Чл. 186. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 187. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Началниците на местата за изтърпяване на наказания лишаване от свобода са длъжни в двуседмичен срок от приемането на граждани, водещи се на военен отчет, да уведомят военните окръжия по постоянния им адрес и да изпратят военноотчетните им документи.

Чл. 188. Дипломатическите и консулските представителства на Република България оказват съдействие за водене на военния отчет на българските граждани, намиращи се в съответната страна или консулски окръг.

Чл. 189. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Задълженията по военния отчет на резервистите и собствениците на техника се изпълняват и при положение на война, и при военно положение.

Чл. 190. Статутът на военнослужещите включва правата, задълженията и ограниченията на правата им, установени с този закон.

Чл. 191. (Обявен за противоконституционен с РКС № 2 от 2008 г. - ДВ, бр. 28 от 2008 г., отм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.)

Чл. 192. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Командирите и началниците носят отговорност за живота и здравето на военнослужещите при изпълнение на воинските задължения.

(2) На военнослужещите по време на мирновременната военна служба се създават здравословни и безопасни условия за работа и друга военна дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На военнослужещите могат да се възлагат задачи в условия на непосредствена опасност за здравето и живота им при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили. В тези случаи се вземат мерки за ограничаване на нездравословните и опасни фактори.

(4) Командирите и началниците са длъжни да зачитат правата, да пазят честта и достойнството на подчинените си, да се грижат за тях и да изискват от тях добросъвестно да изпълняват задълженията си.

Чл. 193. (1) Статутът на военнослужещи, изпълняващи военна служба на територията на друга държава, се определя в съответствие с този закон и сключения международен договор, по който Република България е страна.

(2) Военнослужещите по ал. 1 по време на службата са подчинени само на командващия, определен от българските военни власти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На военнослужещите по ал. 1 се издават служебни карти, в които се отбелязват трите имена, единният граждански номер, военното звание и мястото на изпълнение на военната служба. Служебната карта съдържа снимка, както и други данни, определени от министъра на отбраната.

Чл. 194. Военнослужещите, които по време на военни действия са пленени или интернирани на територията на друга държава, запазват статута на военнослужещи.

Чл. 195. (1) Кадровите военнослужещи са длъжни да не членуват в политически партии, движения или коалиции с политически цели, както и да предприемат действия по служба, с които да нарушават политическата си неутралност за целия период на службата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Членството в политическите партии или организации, движения или коалиции с политически цели на резервисти, извикани на учебно-мобилизационни сборове, се прекратява за срока на службата им.

(3) Военнослужещите не могат да извършват пропагандна и агитационна дейност в полза или във вреда на политически партии, движения или коалиции с политически цели, на синдикални организации и на кандидати за изборни органи.

(4) Военнослужещите не могат да участват в събрания, митинги и манифестации на политически партии, движения или коалиции с политически цели и на синдикални организации.

(5) Военнослужещите не могат да бъдат задължавани във връзка със заемането или изпълнението на службата да декларират политическите си, религиозни или идеологически убеждения.

Чл. 196. (1) Военнослужещите могат да изповядват религиозни убеждения и да извършват религиозни обреди извън районите на военните поделения и обекти.

(2) Военнослужещите не могат да отказват изпълнението на служебните си задължения по религиозни мотиви или да извършват религиозна или атеистична пропаганда, когато изпълняват задължения по служба.

(3) Не се допуска създаването на религиозни обединения във военните поделения и обекти.

Чл. 197. (1) Военнослужещите не могат да членуват в синдикални организации.

(2) Военнослужещите нямат право на синдикални действия.

Чл. 197а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г.) Кадровите военнослужещи - лекари и лекари по дентална медицина, които упражняват своята професия, членуват в съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.

Чл. 198. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) В мирно време военнослужещите могат да се сдружават за осъществяване на дейности от взаимен интерес извън служебните им задължения. Тези дейности се извършват извън служебно време и не могат да накърняват бойната готовност, подготовката, дисциплината, моралния дух на личния състав и да нарушават установения ред и единоначалието във въоръжените сили.

(2) Въпросите, свързани с отбранителната политика на държавата, военното строителство, подготовката, бойната готовност и мобилизацията на въоръжените сили, тяхното комплектуване с личен състав, въоръжение, техника и други имущества не могат да бъдат предмет на дейност на дружествата.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

(4) Сдруженията могат да членуват в сродни международни организации.

(5) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Дейността на сдруженията в Министерството на отбраната и Българската армия се регламентира със споразумение между сдружението и Министерството на отбраната.

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 03.08.1999 г.) Кадровите военнослужещи могат да се кандидатират и да бъдат избирани за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, общински съветници и кметове при условия, определени със закон.

(2) Кадровите военнослужещи, които са регистрирани за кандидати за изборни органи от политически партии и коалиции, се освобождават от военна служба.

(3) Кадровите военнослужещи, избрани за народни представители и кметове от независими листи, се считат в неплатен отпуск за времето на мандата им и след прекратяване на пълномощията им се осигурява заемането на равностойна длъжност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 03.08.1999 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 200. (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) Военнослужещите не могат да изразяват публично отношение по въпроси, свързани с отбраната, когато те представляват класифицирана информация.

Чл. 201. (1) Военнослужещите са длъжни да изпълняват разпоредбите на уставите, правилниците и другите вътрешни актове във въоръжените сили, както и заповедите и разпорежданията на командирите или началниците.

(2) Заповедите и разпорежданията не могат да противоречат на Конституцията и законите и на международните договори, по които Република България е страна.

(3) Заповедите и разпорежданията трябва да са свързани само със службата и при необходимост да се придружават с указания за изпълнението им. Те не могат да накърняват личното достойнство на подчинените, както и да им налагат извършването на очевидно престъпление.

Чл. 202. (1) Военнослужещите са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба.

(2) Когато са в отпуск, военнослужещите са длъжни да посочват точно местопребиваването си и при повикване да се явяват за изпълнение на служебните си задължения в определения от командира или началника срок при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба и в уставите.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 203. (1) Седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40 часа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Общата продължителност на служебното време на кадровия военнослужещ в денонощие не може да надвишава с повече от една втора максималната продължителност на работното време, установена с трудовото законодателство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) В случаите на превишаване на продължителността на служебното време извън посоченото в ал. 2 се отдава писмена заповед на командира или началника при условия, определени в Правилника за кадровата военна служба, и на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет.

(4) Разпоредбите по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие.

Чл. 204. (1) Военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при условия и по ред, определени в уставите на въоръжените сили и другите вътрешнонормативни актове.

(2) Максималната продължителност на дежурството не може да превишава 24 часа.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Времето за дежурство е служебно време.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) В случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 226 за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2 или за почивни или празнични дни.

Чл. 205. (1) Кадровите военнослужещи не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Кадровите военнослужещи не могат да извършват дейност, несъвместима с упражняването на службата им.

(3) Несъвместими с упражняването на кадрова военна служба са:

1. извършването на търговска дейност;

2. участието в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това не им е възложено служебно;

3. работата по трудово правоотношение;

4. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) работата по граждански договор, освен преподавателска, медицинска, научноизследователска и друга творческа дейност.

(4) Притежаването на акции в акционерни дружества и участието в земеделски кооперации не се смятат за упражняване на търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1.

Чл. 206. На кадровите военнослужещи се издава служебна карта.

Чл. 207. Военнослужещите имат право да носят оръжие по ред, определен в уставите на въоръжените сили.

Чл. 208. (1) В мирно време военнослужещите могат да използват оръжие като крайна мярка при:

1. въоръжено нападение или реална заплаха с оръжие;

2. неизбежна отбрана.

(2) Редът за използване на оръжие в случаите по ал. 1 се определя в уставите на въоръжените сили.

(3) Военнослужещите са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено използването на оръжие, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(4) След използване на оръжие в случаите по ал. 1 военнослужещите са длъжни да доложат писмено на непосредствения си командир или началник.

(5) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Използването на оръжие от военнослужещите, участващи в международни операции и мисии извън територията на страната, се урежда в Правилата за поведение по смисъла на Закона за изпращане и използване на български военнослужещи извън територията на Република България.

Чл. 209. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Военнослужещите пътуват извън границите на страната по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 210. Кадровите военнослужещи жени ползват правата за специална закрила на жените по Кодекса на труда с изключение на правото на надомна работа.

Чл. 211. (1) (Предишен текст на чл. 211 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При пенсиониране прослуженото време на кадрова военна служба се зачита за трудов стаж от първа категория.

(2) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба се зачита за трудов стаж първа категория.

Чл. 212. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г.) (1) Военноинвалидите и военнопострадалите по смисъла на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите ползват правата на пенсионираните военнослужещи по този закон.

(2) Държавната и местната администрация осигуряват подходяща работа на военноинвалидите и военнопострадалите до навършване на съответната възраст за пенсиониране при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 213. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка се извършват във военни и граждански академии и училища, професионални колежи и учебни центрове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи могат да се обучават във военни и граждански академии и училища на други държави при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Организацията и дейността на военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи се уреждат със Закона за висшето образование, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета, ако не противоречат на този закон и актовете за създаването им.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 214. (1) Военни училища са:

1. военните академии и висшите военни училища.

2. (отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Към висшите военни училища могат да се създават професионални колежи, които осъществяват професионално обучение с придобиване на четвърта степен на професионална квалификация.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Подготовката на военни специалисти за въоръжените сили се извършва в учебни центрове.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Военните академии и висшите военни училища могат да дават специфични названия на образователните степени за висше образование след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Военните академии и висшите военни училища могат да дават образователни степени за висше образование по граждански специалности, равностойни на тези в гражданските висши училища.

Чл. 215. (1) (Доп. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Военните академии и висшите военни училища се създават с решение на Народното събрание, а професионалните колежи - със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на министъра на отбраната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Ограниченията в прилагането на Закона за висшето образование по отношение на военните академии и висшите военни училища и на Закона за професионалното образование и обучение и Закона за народната просвета по отношение на професионалните колежи по чл. 214, ал. 2 се определят в актовете за създаването им.

(3) (Нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Началниците на военните академии и на висшите военни училища и директорите на професионалните колежи са кадрови военнослужещи, които се назначават и освобождават по реда на този закон.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Началниците или заместник-началниците по учебната част на военните академии и висшите военни училища са хабилитирани лица.

(5) Учебни центрове за подготовка на военни специалисти в Българската армия се създават от началника на Генералния щаб.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 216. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Правилниците за устройството и дейността на военните академии и висшите военни училища се приемат от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., нова - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Правилниците за устройството и дейността на професионалните колежи се утвърждават от министъра на отбраната по предложение на началниците на висшите военни училища.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Специалностите и учебните планове във военните академии и военните училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката. Държавните образователни изисквания, специалностите, учебните планове и програми и списъците за държавния план-прием на обучаващите се в професионалните колежи към висшите военни училища се утвърждават от министъра на отбраната съгласувано с министъра на образованието и науката.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Условията и редът за приемане на обучаващи се във военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи към тях се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на отбраната.

Чл. 217. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 218. (1) Обучаващите се могат да бъдат повишавани във войнишки и сержантски, а за Военноморските сили - старшински, длъжности и звания със заповед на началника на военното училище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Освобождаването на обучаващи се от военни академии, висши военни училища и професионални колежи се извършва при условия и по ред, определени в съответния правилник и сключения договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) Освободените по дисциплинарен ред от военните академии, висшите военни училища и професионалните колежи не могат да възстановяват права и да бъдат приемани повторно за обучение.

Чл. 219. (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи имат право, с разрешение на министъра на отбраната, да кандидатстват и се обучават във военните и гражданските висши училища и в докторантура при условия и по ред, определени в Правилника за кадрова военна служба.

Чл. 220. Военната подготовка на ръководителите на държавната и местната администрация, дружествата и организациите се извършва по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 221. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Военната подготовка на лицата от постоянния и мобилизационния резерв се извършва по утвърдени от началника на Генералния щаб на Българската армия мирновременни и военновременни учебни планове и програми.

Чл. 222. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за обучение в професионални колежи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) След прослужване на три години кадрова военна служба войниците могат да кандидатстват за стипендианти на Министерството на отбраната за обучение във висши военни и граждански училища при условие, че сключат договор за кадрова военна служба.

(3) Условията и редът за прилагането на ал. 1 и 2 се определят от министъра на отбраната.

Чл. 223. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи, подлежащи на освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2, 3 и 4, при освобождаване от кадрова военна служба на основание чл. 129, както и станалите негодни за военна служба при или по повод изпълнение на служебните си задължения - по чл. 128, т. 4, имат право да се обучават в квалификационни курсове с продължителност до 6 месеца.

(2) За обучението по ал. 1 се осигурява платен служебен отпуск с продължителност до 6 месеца. Разходите за обучението са за сметка на Министерството на отбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи с връчено предизвестие се ползват от правото си за участие в квалификационен курс в срока на предизвестието.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Условията и редът за организирането, провеждането и участието в курсовете по ал. 1 се определят в Правилника за кадрова военна служба.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 224. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Военнослужещите получават основно месечно възнаграждение в съответствие с присвоеното им военно звание.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 1.01.2006 г.) Размерите на възнаграждението за военно звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.

1. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се утвърждава ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България, като месечното възнаграждение се увеличава с коефициент спрямо базата, както следва:

1. за кадрови военнослужещи:

а) за офицери - не по-малко от 2,1;

б) за сержанти - не по-малко от 1,4;

в) за кадрови войник - не по-малко от 1,2;

2. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 225. (1) На кадровите военнослужещи се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер на две на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от четиридесет на сто.

(2) При определяне размера на допълнителното възнаграждение за продължителна служба се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като кадрови военнослужещ.

Чл. 226. (Доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) На кадровите военнослужещи се изплащат допълнителни възнаграждения за специфични условия на труд и рискове за живота и здравето, които независимо от предприетите мерки не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.

Чл. 227. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) На военнослужещите могат да се изплащат награди и възнаграждения за годишни резултати по ред, определен от министъра на отбраната.

Чл. 228. (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Военнослужещите имат право на допълнително възнаграждение за заместване или съвместяване на длъжности по ред и в размери, определени от министъра на отбраната.

Чл. 229. Военнослужещият не получава основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения за времето, през което се намира в отклонение от военна служба.

Чл. 230. (1) Брутното месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения.

(2) Брутното месечно възнаграждение е основа за изплащане на обезщетенията на кадровите военнослужещи, предвидени в този закон.

Чл. 231. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Кадровите военнослужещи от военните съдилища и военните прокуратури получават основни и допълнителни месечни възнаграждения и обезщетения по този закон за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 232. При командироване военнослужещите получават освен брутното си възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размер, определени от Министерския съвет.

Чл. 233. (1) На съпругите (съпрузите) на кадровите военнослужещи, на които са прекратени трудовите правоотношения поради това, че са ги последвали при преместването им от едно в друго населено място, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната.

(2) Обезщетението се изплаща независимо от основанията за прекратяване на трудовото правоотношение с изключение на дисциплинарно уволнение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) Обезщетението по ал. 1 се изплаща от съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за сметка на държавния бюджет за периода, през който лицата са останали без работа, но за не повече от 12 месеца, ако са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от преместването.

(4) Срокът за получаване на обезщетенията по ал. 3 може да се удължи при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) Времето, през което се ползва това обезщетение, се зачита за трудов стаж.

(6) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) На безработните съпрузи на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, се изплаща обезщетение в размер на минималната работна заплата, установена за страната за периода, през който кадровият военнослужещ отсъства.

(7) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Децата до 27-годишна възраст на кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, които учат в основни и средни училища, в редовна форма на обучение във висшите училища, създадени по законоустановения в страната ред, имат право на стипендия за периода, през който родителят отсъства. Размерът на стипендията се определя от Министерския съвет, а необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.

Чл. 234. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 01.01.1999 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) На кадровите военнослужещи се осигурява работно и униформено облекло, друго вещево имущество и снаряжение, които не се облагат с данъци.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) На кадровите военнослужещи се осигурява храна или левовата й равностойност, която не се облага с данъци.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На военнослужещите се осигурява топла храна и ободряващи напитки при носене на нощно дежурство, занятия, учения, тренировки и лагери.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) При извършване на дейности със специфичен характер на военнослужещите се осигурява безплатна храна.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Доволствията по ал. 1, 2, 3 и 4 се осигуряват във вид, по норми и условия, определени от министъра на отбраната.

Чл. 235. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) При преместването в друго населено място на кадровия военнослужещ и на всеки член от семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(2) Транспортните разходи за преместването са за сметка на съответното министерство или ведомство.

Чл. 236. (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 237. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 01.01.1999 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Кадровите военнослужещи при освобождаване от кадрова военна служба получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

(2) При повторно освобождаване от кадрова военна служба от размера на дължимото обезщетение се приспада полученото по ал. 1.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 01.01.1999 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Когато кадровият военнослужещ е прослужил десет и повече години и е освободен по здравословни причини по повод заболяване или увреждане, получено при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение по ал. 1 не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 01.01.1999 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) В случаи по ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, кадровият военнослужещ получава еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения.

(5) При освобождаване от военна служба след прослужени 10 и повече години военнослужещите имат право на еднократно безвъзмездно допълнително вещево имущество.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Алинеи 1 и 5 не се прилагат при дисциплинарно уволнение, както и спрямо кадрови военнослужещи, осъдени за умишлено престъпление от общ характер.

(7) При смърт на военнослужещия сумите по предходните алинеи се изплащат на наследниците му.

(8) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., в сила от 01.01.1999 г.)

Чл. 238. (1) За определяне на размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от кадрова военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов стаж.

(2) При освобождаване на военнослужещи поради пенсиониране, прослужили последните 13 години и 4 месеца като кадрови военнослужещи, размерът на обезщетението се определя от сбора на:

1. прослужените на кадрова военна служба години;

2. годините на приравнения трудов стаж към категорията за кадрови военнослужещи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) За база при изчисляване на еднократното парично обезщетение се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца, предхождащ датата на освобождаването от кадрова военна служба.

Чл. 239. При съкращения на числеността на въоръжените сили по решение на Народното събрание обезщетенията, които се изплащат на кадровите военнослужещи, се определят в акта за съкращение независимо от дължимите по този закон.

Чл. 240. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.) В Министерството на отбраната се създава ведомствен жилищен фонд, който се състои от жилища, ателиета и гаражи, изградени със собствени средства, и от жилища, наети за отдаване под наем. Условията и редът за отдаване под наем и за разпореждане се определят от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи - офицери и сержанти, могат да закупят едно жилище от фонда на Министерството на отбраната през целия срок на службата, ако са прослужили в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната не по-малко от 10 години. Изискването за прослужени не по-малко от 10 години не се прилага в случаите на прекратяване на договора за кадрова военна служба на основание чл. 128б, ал. 1, т. 2 от закона.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) За кадровите военнослужещи, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, Министерството на отбраната изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 240а. (Нов - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) (1) Върху незастроени имоти - частна държавна собственост, в урбанизирани територии, предоставени на Министерството на отбраната и на изпълнителните агенции към министъра на отбраната, могат да се изграждат жилищни, общественообслужващи и спортни обекти за задоволяване нуждите на кадровите военнослужещи и гражданските лица в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната.

(2) За изграждане на обектите по ал. 1 може да се учреди възмездно право на строеж със заповед на министъра на отбраната.

(3) Правото на строеж се учредява след провеждане на търг при условия и по ред, определени от Министерския съвет. В условията на търга може да се предвиди заплащането на правото на строеж да се извърши чрез равностойно имотно обезщетение в новопостроената сграда на базата на оценка, извършена от независим оценител.

(4) На основание на заповедта и след изпълнение на процедурата по ал. 3 министърът на отбраната сключва договор.

(5) Новоизградените жилищни обекти, получени като обезщетение по ал. 3, са ведомствен жилищен фонд на Министерството на отбраната и се използват за отдаване под наем или за продажба на кадрови военнослужещи при условията и по реда, определени в акта на Министерския съвет по чл. 240, ал. 1.

Чл. 241. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Резервистите, повикани на мобилизационно мероприятие, както и семействата им не могат да бъдат принудително изваждани от жилищата, в които са били настанени по установения ред, докато са на служба или на мобилизационно мероприятие. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до отслужване срока на службата.

Чл. 242. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) Задължителното здравно осигуряване на кадровите военнослужещи е за сметка на републиканския бюджет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(3) Медицинската помощ, която се оказва във войсковите единици от въоръжените сили, е за сметка на бюджета на Министерството на отбраната.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г., отм. - ДВ, бр. 111 от 2004 г., в сила от 21.12.2004 г.)

Чл. 243. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2005 г.) Военнослужещите, пенсионираните военнослужещи, военноинвалидите и военнопострадалите и ветераните от войните ползват лечебните заведения към Министерството на отбраната по реда на Закона за здравното осигуряване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Лицата по ал. 1 могат да ползват санаториалните и профилактичните заведения, почивната и спортната база към Министерството на отбраната при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Членовете на семействата на кадровите военнослужещи могат да ползват почивната и спортната база към Министерството на отбраната при условията и по реда на ал. 2.

(4) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Разходите за осигуряване на отдиха и възстановяването на кадровите военнослужещи и членовете на техните семейства се извършват в рамките на предвидените в бюджета на Министерството на отбраната средства за социално-битово и културно обслужване за съответната година.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Кадровите военнослужещи, участващи в международни операции и мисии, и членовете на техните семейства имат право на едноседмична безплатна почивка в базите на Министерството на отбраната. Необходимите средства се предвиждат по бюджета на операцията или мисията.

(6) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Работодателите на съпрузите на кадровите военнослужещи по ал. 5 са длъжни да разрешат ползването на отпуск за този период.

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) За високи постижения в службата и заслуги към отбраната военнослужещите могат да бъдат награждавани с отличия и предметни награди при условия и по ред, определени от министъра на отбраната.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) За особени заслуги към отбраната кадровите военнослужещи могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с поименно лично оръжие, което се регистрира по установения ред и не се облага с данък.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) За съществен принос и заслуги към отбраната на страната български и чуждестранни граждани могат да бъдат награждавани от министъра на отбраната с отличия и предметни награди.

Чл. 245. (1) Военнослужещите и пенсионираните военнослужещи, изпаднали в тежко материално положение, могат да бъдат подпомагани с парични средства.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Условията и редът за материално подпомагане се определят от министъра на отбраната.

Чл. 246. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 247. (1) Военнослужещите задължително се застраховат срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните задължения, със средства от държавния бюджет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната съгласувано с министъра на финансите определя категориите военнослужещи, които задължително се застраховат и за гражданска отговорност за сметка на държавния бюджет.

(4) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 248. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) При смърт на военнослужещ разноските по погребението се поемат от ведомството и се отдават военни почести.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Военни почести при погребението на военнослужещи се отдават при съгласие на родителите или близките на починалите военнослужещи.

Чл. 249. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На кадровите военнослужещи се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и на 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, причинени при или по повод изпълнение на военната служба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) На съпругата (съпруга), децата и родителите на кадровия военнослужещ, загинал по време на военната служба, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения на всеки правоимащ.

(3) Тези суми не се облагат с данъци.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Обезщетение по ал. 1 и 2 не се изплаща, ако телесната повреда или смъртта са настъпили по време на отпуск или при самоволно отклонение от военна служба.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Правоимащите могат да търсят обезщетение и по общия исков ред. Ведомството дължи обезщетения за разликата между присъдената сума и получените обезщетения.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Ведомството, изплатило обезщетението, предявява иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането.

Чл. 250. (1) Военнослужещите получават полагащите им се възнаграждения, обезщетения, помощи и доволствия в определения срок. След този срок те стават изискуеми и се получават заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период.

(2) Военнослужещите не са длъжни да връщат сумите, които са получили добросъвестно по договора за кадрова военна служба. Виновните длъжностни лица, които са наредили или допуснали неоснователно изплащане на суми, носят имуществена отговорност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Условията и редът за определяне и изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите се определят с наредба на министъра на отбраната.

Чл. 251. (1) Без съгласието на военнослужещите не могат да се правят удръжки от възнагражденията им, освен за:

1. получени аванси;

2. надвзети суми вследствие на технически грешки;

3. данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение;

4. запори, наложени по съдебен ред;

5. удръжки при привличане към имуществена отговорност.

(2) Общият размер на месечните удръжки по ал. 1 не може да надвишава размера, установен от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 252. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) Министърът на отбраната може да подпомага военно-патриотичните съюзи и организации, като им оказва финансова или материална помощ.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната може да предоставя на съюзите по ал. 1 за безвъзмездно ползване помещения във военните клубове или други подходящи помещения или сгради, управлявани от Министерството на отбраната за осъществяване на тяхната общественополезна патриотична дейност.

(3) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Условията и редът за финансовата или материалната помощ и за безвъзмездното ползване на помещенията или сградите по ал. 1 и 2 се определят с акт на министъра на отбраната.

Чл. 253. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 01.10.2001 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 254. (1) Кадровите военнослужещи имат право на:

1. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни;

2. (изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) допълнителен платен годишен отпуск в размер на един ден за всяка прослужена година, но не повече от 20 работни дни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи в определени области и дейности имат право на допълнителен платен годишен отпуск при условия и по ред, утвърдени от министъра на отбраната. Този отпуск не се включва в размера на допълнителния отпуск по ал. 1.

(3) Кадровите военнослужещи имат право на допълнителен платен отпуск за кандидатстване и обучение във висши училища в размерите, определени в Кодекса на труда.

(4) Военнослужещите, освидетелствани като хронично болни, имат право на допълнителен платен отпуск до 10 дни годишно.

Чл. 255. (1) Командирите и началниците са длъжни да осигуряват ползването на годишния отпуск в съответната календарна година. Отлагането на годишния отпуск се допуска при служебна необходимост със съгласието на кадровия военнослужещ, но за не повече от 2 години.

(2) Забранява се компенсиране на отпуските с парично обезщетение освен при освобождаване от военна служба.

Чл. 256. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Обучаващите се във военните училища ползват отпуски в размерите, определени за кадрови военнослужещи, с изключение на отпуските по чл. 254, ал. 1, т. 2.

(2) Випускниците на военните академии и военните училища ползват полагаемия им се домашен отпуск след завършване на обучението.

Чл. 257. (1) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Кадровите военнослужещи имат право на отпуск за временна неработоспособност в размер, определен или потвърден от органите на експертизата на работоспособността съгласно Кодекса за социално осигуряване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) По време на отпуска по ал. 1 кадровите военнослужещи не могат да бъдат освобождавани от военна служба освен при навършване на пределна възраст или при налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 258. (1) Военнослужещите имат право на допълнителен платен отпуск от 4 до 7 дни при:

1. встъпване в граждански брак;

2. тежко заболяване или смърт на съпруга (съпруг), дете, родител или други роднини по права линия, брат, сестра и родител на другия съпруг;

3. раждане на дете;

4. когато семейството му е пострадало от бедствия, аварии или други извънредни обстоятелства;

5. преместване в друго населено място.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

Чл. 259. (1) На военнослужещите задължително се осигурява отпуск в случаите, когато:

1. са призовани в съд или в други органи като страна, свидетел, обществен обвинител, обществен защитник или вещо лице;

2. са кръводарители - за деня на прегледа и кръводаряването, както и два дни след него;

3. (Изм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 03.08.1999 г.) участват в заседания като общински съветници или като съдебни заседатели.

(2) Отпускът по ал. 1 не се включва в другите отпуски, определени в този закон.

Чл. 260. (1) (Доп. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Кадровите военнослужещи жени имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, за гледане на болно дете и на допълнителен отпуск за две и повече живи деца в размерите и при условията на Кодекса на труда.

(2) Кадровите военнослужещи мъже могат да ползват отпуск за гледане на дете при условията на ал. 1 при смърт или тежко заболяване на съпругата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В случаите, когато кадровият военнослужещ-жена, не ползва разрешения отпуск за отглеждане на малко дете или прекъсне неговото ползване, той получава освен възнаграждение и месечно парично обезщетение в размера, определен в Кодекса за социално осигуряване.

Чл. 261. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) За времето на ползване на платен годишен отпуск кадровите военнослужещи получават брутното си месечно възнаграждение.

Чл. 262. Времето за ползване на отпуските, разрешени по реда на този закон, се зачита за трудов стаж.

Чл. 263. (1) Кадровите военнослужещи имат право на неплатен отпуск до 30 дни в една година, който се разрешава от съответния командир или началник при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи имат право и на неплатен отпуск до 6 месеца, който може да се ползва веднъж през целия срок на службата и се разрешава от министъра на отбраната при условие, че имат не по-малко от 10 години служба във въоръжените сили.

(3) През времето на неплатения отпуск военнослужещите запазват статута си, а времето на отпуска се зачита за трудов стаж.

(4) Неплатен отпуск може да се използва, след като вече е използван полагащият се платен отпуск.

Чл. 264. (1) Отпуските се ползват след писмено разрешение от съответния командир или началник.

(2) Отпуските по болест, за бременност и раждане на дете се ползват в размерите, определени или потвърдени от военномедицинските органи, по установения ред, след уведомяване на съответния командир или началник и отдаването им в заповед.

(3) Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на военнослужещия бъде разрешен друг вид платен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително.

Чл. 265. Пътуването на кадровите военнослужещи и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на ведомството, в което служат.

Чл. 266. Редът за разрешаване и ползване на отпуск от военнослужещите, за неговото отлагане и прекъсване се определя с Правилника за кадровата военна служба и уставите на въоръжените сили.

Чл. 267. (1) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(2) На кадровите военнослужещи в мирно време задължително в денонощието се осигурява една почивка през служебното им време.

(3) Кадровите военнослужещи ползват два почивни дни в седмицата. Когато не могат да ползват тези дни по служебни причини, те получават компенсация при условия и по ред, определени в Правилника за кадровата военна служба.

Чл. 268. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Празничните дни във въоръжените сили се обявяват със заповед на министъра на отбраната в съответствие с Кодекса на труда и другите нормативни актове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Министърът на отбраната могат да обявяват и други празнични дни.

Чл. 279. Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон, уставите, правилниците и вътрешните актове за въоръжените сили и на заповедите и разпорежданията на командира или началника е нарушение на военната дисциплина.

Чл. 280. (1) Нарушителят на военната дисциплина се наказва с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава отговорност се предвижда.

(2) За едно и също нарушение на военната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 281. (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Видовете нарушения на военната дисциплина са:

1. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) нарушаване на правилата за опазване на класифицирана информация, представляваща държавна и служебна тайна;

2. нарушаване на правилата за подчинеността;

3. нарушаване на правилата за военната вежливост и отдаването на чест;

4. нарушаване на правилата на войсковия ред, както и на обществения ред в гарнизона;

5. злоупотреба със служебното положение;

6. кражба, присвояване или увреждане на имущество - държавна собственост, разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства;

7. превишаване на предоставената дисциплинарна власт;

8. неизпълнение на задължение по военната служба;

9. отказ от изпълнение на задължение по военната служба;

10. неточно или след заповядания срок изпълнение на задължение по военната служба;

11. самоволно отклонение от военна служба;

12. нарушаване на правилата на международното право;

13. нарушаване на задълженията или неспазване на ограниченията на правата на военнослужещите съгласно техния статут;

14. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) всяко друго нарушение, свързано с неизпълнение на правила, установени с наредби, правилници, инструкции и заповеди на министъра на отбраната, както и със заповеди или разпореждания на командирите (началниците).

Чл. 282. За нарушения на военната дисциплина се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. на кадровите военнослужещи:

а) забележка;

б) мъмрене;

в) строго мъмрене;

г) предупреждение за понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

д) предупреждение за понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

е) понижаване в длъжност с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

ж) (доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) понижаване на военното звание с една степен за срок от 6 месеца до 1 година;

з) (доп. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) предупреждение за уволнение за срок от 6 месеца до 1 година;

и) уволнение.

2. (отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 16.06.2007 г.)

Чл. 283. (1) (Предишен текст на чл. 283 - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Дисциплинарното наказание уволнение се налага задължително в следните случаи:

1. при дисциплинарни нарушения, несъвместими с оставането на кадрова военна служба;

2. при нарушаване на разпоредбите на този закон за забрана за политическа дейност на военнослужещите и членство в политическа партия или организация, движение или коалиция с политически цели по време на кадровата военна служба;

3. при нарушаване на разпоредбите на чл. 197;

4. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) при осъждане за умишлено престъпление от общ характер.

(2) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Дисциплинарно наказание "уволнение" може да се налага и при други тежки нарушения на военната дисциплина.

Чл. 284. (1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Когато на кадровия военнослужещ се налага дисциплинарно наказание "уволнение", командирът на поделението или прекият началник е длъжен да назначи извършването на служебна проверка, която да събере необходимите факти и доказателства за извършеното нарушение, да изслуша нарушителя или да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.

(3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Извършването на служебна проверка по ал. 2 не е задължително, ако нарушението е констатирано с финансова ревизия, с вътрешноведомствена проверка или с влязла в сила осъдителна присъда.

(4) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Когато началникът не е изслушал нарушителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя наложеното дисциплинарно наказание "уволнение", без да разглежда спора по същество.

(5) (Нова - ДВ, бр. 122 от 1997 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат, когато обясненията на кадровия военнослужещ не са били изслушани или не са били дадени по негова вина.

Чл. 285. При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на военнослужещия по време на изпълнение на воинските задължения.

Чл. 286. Дисциплинарните наказания на военнослужещите се налагат от длъжностните лица, определени в Правилника за кадровата военна служба и уставите.

Чл. 287. (1) Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат в срок до 10 денонощия от установяване на нарушението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 122 от 1997 г.) Другите дисциплинарни наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) Сроковете по ал. 1 и 2 спират да текат, докато военнослужещият е в отпуск при временна неработоспособност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) За дисциплинарни нарушения, които съставляват и престъпления или административни нарушения и са установени с влязла в сила присъда или с наказателно постановление, сроковете по ал. 2 започват да текат от датата на влизане в сила на присъдата или на наказателното постановление.

Чл. 288. (1) Дисциплинарните наказания се налагат с писмена заповед.

(2) Дисциплинарните наказания забележка и мъмрене се налагат устно.

Чл. 289. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Дисциплинарните наказания по чл. 282, т. 1, букви "е" и "ж", наложени на сержантите, а за Военноморските сили - старшините, и войниците, могат да се обжалват пред висшестоящ командир или началник, а на офицерите - пред министъра на отбраната.

(2) Наказанията по ал. 1 могат да се обжалват в срок 2 седмици от налагането им.

(3) Длъжностните лица се произнасят по жалбите в едномесечен срок.

(4) Решенията на длъжностните лица по ал. 3 са окончателни.

Чл. 290. (1) Командирът или началникът може да отстрани временно от служба кадрови военнослужещ, който се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните задължения, или след употреба на алкохол или друго силно упойващо средство.

(2) За времето на отстраняването кадровият военнослужещ не получава възнаграждение.

Чл. 291. (Отм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.)

Чл. 292. Редът за налагане и изпълнение на дисциплинарните наказания се урежда в Правилника за кадровата военна служба и уставите.

Чл. 293. (1) Военнослужещите отговарят имуществено за вредите, които са причинили на държавата по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните задължения.

(2) За вреда, причинена умишлено или в резултат на престъпление или причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения, отговорността се определя в съответствие с гражданските закони.

(3) Имуществената отговорност на военнослужещите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната и наказателната отговорност за същото деяние.

(4) Военнослужещият не отговаря имуществено за вредата, която е възникнала в резултат на военна или друга, свързана с изпълнението на служебните задължения, рискова дейност.

(5) За изплатеното обезщетение за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството или ведомството имат право на иск срещу виновно причинилите вредите военнослужещи при условията на ал. 1 или 2.

Чл. 294. (1) Военнослужещият отговаря за претърпяната вреда, но не и за пропуснатата полза.

(2) Размерът на вредата се определя към деня на настъпването й, а ако това не може да се установи - към деня на откриването й.

Чл. 295. (1) За вреди, причинени по непредпазливост, при или по повод изпълнение на служебните задължения, военнослужещият отговаря в размер на вредата, но не повече от 3 брутни месечни възнаграждения, изчислени към размера на възнаграждението, получено към датата на установяване на вредата.

(2) Имуществената отговорност по ал. 1 не може да се търси, когато от деня на причиняване на вредата са изтекли повече от 3 години.

Чл. 296. (1) Военнослужещ, на когото е възложено като служебно задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря:

1. в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на брутното месечно възнаграждение;

2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняването на щетата, а ако това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредата или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредата, когато дарението е със средства, извлечени от причинената вреда.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на десетгодишна давност от деня на причиняването на вредата.

Чл. 297. Когато вредата е причинена от няколко лица, те отговарят:

1. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредата, а когато то не може да бъде установено - пропорционално на брутното месечно възнаграждение. Сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредата;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.

Чл. 298. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) В случаите на ограничена имуществена отговорност командирът или началникът, определя със заповед основанието и размера на отговорността на военнослужещия. Когато вредата е причинена от командир или началник, заповедта се издава от съответния висшестоящ командир или началник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредата, но не по-късно от три години от причиняването й, а когато вредата е причинена при изпълнение на ръководни функции или при извършване на отчетническа дейност - в тримесечен срок от откриването й, но не по-късно от пет години от нейното причиняване. Тези срокове не текат, ако е образувано производство за осъществяване на пълна имуществена отговорност, докато производството е висящо.

(3) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Ако военнослужещият в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, Министерството на отбраната може да предяви срещу него иск пред съда.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Дължимата сума се удържа от възнаграждението и/или обезщетението по чл. 237 на военнослужещия в размери, посочени в Гражданския процесуален кодекс, въз основа на заповедта на командира или началника.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) Ограничената имуществена отговорност може да бъде осъществена и от органите на финансовия контрол, ако вредата е установена при ревизия или проверка от тези органи.

Чл. 299. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с десетгодишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на щетата. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган, от деня на връчването му на военнослужещия.

Чл. 300. (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2000 г., в сила от 16.06.2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2002 г., в сила от 19.04.2002 г.) Кадровите военнослужещи, чиито договори са прекратени на основание чл. 128, т. 8, чл. 128а и 128в преди изтичането на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 124, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За разходите по ал. 1 и 2 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

Чл. 300а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2004 г.) (1) Гражданите, чиито договори за служба в постоянния резерв са прекратени по тяхна вина на основание чл. 150и, т. 5 преди изтичане на предвидения в договора срок или на удължения срок на договора по чл. 150г, ал. 2, дължат обезщетение, като възстановяват разходите за повишаване на квалификацията пропорционално на срока на неизпълнението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За разходите по ал. 1 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.

Чл. 301. (1) За вреди, причинени на трети лица от военнослужещ при или по повод изпълнение на служебните задължения, които не са резултат на умисъл или извършено престъпление, военнослужещият не носи отговорност към увредения. В този случай държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени, съобразно общото гражданско право.

(2) Отговорността на виновния военнослужещ към държавата за изплатеното от нея обезщетение по ал. 1 става при условията и по реда на чл. 293.

(3) В останалите случаи на причинени от военнослужещ вреди на трети лица се прилага общото гражданско право.

(4) Държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от военнослужещия на трети лица, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея, когато военнослужещият е изпълнявал точно служебните си задължения.

Чл. 302. Държавата и военнослужещият не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на бойни действия и при отбраната на страната в условията на режим "положение на война".