Държавен вестник, брой 28 от 19.III

Чл. 1. С този закон се уреждат условията и редът за предоставяне на концесии.

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Концесия по смисъла на този закон е:

1. предоставянето на особено право на ползване върху обекти - публична държавна собственост, включително такива, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства;

2. предоставянето на особено право на ползване на обекти, върху които държавата осъществява суверенни права на основание чл. 18, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, включително чрез използване на съществуващи съоръжения - публична държавна собственост и/или чрез изграждане на нови съоръжения от страна и със средства на концесионера;

3. даване на разрешение за извършване на дейности, за които е установен със закон държавен монопол.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) В случаите, когато концесия се учредява върху обекти, публична държавна собственост, които ще бъдат изградени от концесионера с негови средства, тези обекти се посочват в решението по чл. 7, а конкретните права и задължения се уреждат в концесионния договор.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Редът за предоставяне на концесия обхваща:

1. приемане на решение за предоставяне на концесия;

2. (доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) провеждане на конкурс или търг за определяне на концесионера или пряко определяне на концесионера в случаи, установени в закон;

3. сключване на договор за концесия.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Не могат да бъдат предоставяни концесии при опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Концесията се предоставя за срок до 35 години от влизането в сила на концесионния договор.

(2) Срокът на концесията може да бъде продължен по съгласие на страните по концесионния договор въз основа на решение на органа, който е приел решението за предоставяне на концесията. Общият срок на концесията не може да бъде по-дълъг от 50 години.

(3) Концесионерът по договор, срокът на който е изтекъл, при равни други условия се предпочита при предоставяне на нова концесия за същия обект или дейност.

Чл. 4. (1) Концесии могат да се предоставят за следните обекти:

1. (доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 23 от 1999 г.) подземните богатства във връзка с техния добив;

2. крайбрежната плажна ивица;

3. (изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) биологичните, минералните и енергийните ресурси на континенталния шелф и в изключителната икономическа зона във връзка с тяхното проучване, разработване, добив и използване;

4. (отм. - ДВ, бр. 93 от 1998 г.)

5. (изм. - ДВ, бр. 93 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.)

6. (доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2000 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) републиканските пътища, обекти на железопътната инфраструктура, включително земята, върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, един или повече терминали от пристанище за обществен транспорт с национално значение, а в случаи, определени със закон - върху части от пристанищен терминал и граждански летища за обществено ползване, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост;

7. (изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 1999 г., в сила от 27.01.2000 г.) водите, включително и минералните - изключителна държавна собственост;

8. (нова - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) хидромелиоративни и водоснабдителни съоръжения и системи, публична държавна собственост;

9. (предишна т. 8, Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.);

10. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) горите и парковете с национално значение;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 61 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2002 г.);

12. (предишна т. 11 - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) природните и археологическите резервати;

13. (предишна т. 12 - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) други обекти, публична държавна собственост, определени със закон.

(2) Концесията за обектите по ал. 1 може да включва прилежащата инфраструктура и принадлежностите.

Чл. 5. Разрешения по чл. 2, ал. 1 могат да се дават за дейности по:

1. (отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

2. (отм. - ДВ, бр. 64 от 2000 г.)

3. (отм. - ДВ, бр. 93 от 1998 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 97 от 2000 г., в сила от 1.01.2002 г.)

5. използването на ядрена енергия;

6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2002 г.) производството на оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества;

7. (обявена за противоконституционна с РКС № 2 от 1996 г. - ДВ, бр. 16 от 1996 г.)други дейности,за които със закон е установен държавен монопол.

Чл. 6. (1) Решението за предоставяне на концесия се приема от Министерския съвет.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Министър-председателят и министрите, съобразно своята компетентност, правят мотивирано предложение за предоставяне на концесия с правен, финансово-икономически, социален и екологичен анализ за концесията.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 28 от 2002 г.)

Чл. 7. (1) С решението за предоставяне на концесия се определят:

1. предметът на концесията;

2. срокът на концесията;

3. (доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) начинът на определяне на концесионера - чрез конкурс или търг, или определеният без търг или конкурс концесионер;

4. видът, размерът и начинът на плащане на депозита за участие в конкурса или търга;

5. основните права и задължения по концесията;

6. началният срок и условията за осъществяване на концесията, включително и задължителните подобрения;

7. видът и размерът на гаранциите за изпълнение на задълженията по договора за концесия;

8. видът, размерът и начинът на изпълнение на задължението за концесионно възнаграждение по договора за концесия;

9. изисквания, свързани с опазване на околната среда, защитените със закон територии и обекти, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред;

10. други изисквания, свързани с характера на концесията.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) С решението по ал. 1 се определя министърът, който организира конкурса или търга, или сключва концесионния договор с определения без търг или конкурс концесионер.

(3) Решението по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник" и в един централен ежедневник.

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Концесионерът се определя чрез конкурс или търг, или без търг или конкурс в определени със закон случаи.

(2) Конкурсът може да бъде присъствен или неприсъствен. За спечелил конкурса се обявява кандидатът, чието предложение най-пълно удовлетворява конкурсните изисквания.

(3) Търгът се извършва с тайно или явно наддаване относно концесионното възнаграждение.

Чл. 9. В конкурса или търга могат да участват български и чуждестранни физически или юридически лица, регистрирани като търговци.

Чл. 10. (1) Министър-председателят назначава комисия за провеждането на търга или конкурса в състав председател и четирима членове.

(2) Председател на комисията е министърът, определен с решението по чл. 7.

(3) За членове на комисията се назначават представители на съответните министерства и ведомства, като се имат предвид и изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 9.

(4) Комисията взема решения с мнозинство от общия й брой.

Чл. 11. (1) Председателят на комисията обнародва в "Държавен вестник" съобщение за конкурса или търга в едномесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Съобщението по ал. 1 съдържа: датата, мястото и часа на провеждане на конкурса или търга и срока за подаване на заявленията, условията и срока на оглед на обектите, включени в концесията.

(3) Комисията одобрява конкурсните или тръжните книжа и определя цената им.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Конкурсът или търгът се провеждат най-рано в едномесечен срок и най-късно в шестмесечен срок от обнародването на решението по чл. 7, ал. 1.

Чл. 12. (1) Заявлението за участие в конкурса или търга е писмено.

(2) Към заявлението се прилагат:

1. удостоверение за регистрацията на участника като търговец;

2. извлечение от годишните счетоводни отчети за последните три години;

3. удостоверение за закупени конкурсни или тръжни книжа и за внесен депозит по чл. 7, ал. 1, т. 4;

4. декларация за опазване тайната на сведенията, които се съдържат в конкурсната или тръжната документация.

(3) Ако документите по ал. 1 и 2 не отговарят на изискванията, на заявителя се дава 7-дневен срок за отстраняване на допуснатите нередовности.

Чл. 13. (1) При провеждането на търг е необходимо и представяне на комплексен план за осъществяване на свързаната с концесията дейност за срока на концесията въз основа на предвидените в решението по чл. 7, ал. 1 условия.

(2) Комисията не допуска до участие кандидат, чийто комплексен план не отговаря на изискванията по ал. 1.

(3) При сключването на договора за концесия кандидатите за участие по ал. 1 са обвързани от съдържанието на представения комплексен план.

Чл. 14. (1) Комисията се произнася с писмено решение за допускането до участие в конкурса или търга.

(2) Решението по ал. 1 може да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред Министерския съвет. Решението на Министерския съвет е окончателно.

Чл. 15. (1) Участниците в конкурса представят в срока, определен от комисията, предложение в запечатан плик в изпълнение на конкурсните условия.

(2) При провеждане на присъствен конкурс не се допускат изменения и допълнения на предложението по ал. 1.

Чл. 16. (1) При провеждане на таен търг участниците представят предложение в запечатан плик относно концесионното възнаграждение.

(2) При провеждане на явен търг комисията предварително обявява наддавателната стъпка.

Чл. 17. (1) Конкурсът или търгът не се провеждат, ако няма заявили участие лица или допуснати кандидати.

(2) (Нова - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Когато в срока, определен в съобщението по чл. 11, ал. 2, не постъпи предложение или постъпи предложение само от един участник, срокът за подаване на предложения за участие може да се удължи с решение на комисията до 30 дни от датата на обнародване в "Държавен вестник" на съобщението за новия срок. В случай, че комисията вземе решение за удължаване на срока и ако има предложение, постъпило в първоначално обявения срок, то се отваря и разглежда след изтичане на удължения срок. Ако в удължения срок постъпят нови предложения, те се отварят и се разглеждат с предложението, постъпило в първоначално обявения срок.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Конкурс или търг се провежда и когато има само един допуснат кандидат.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Комисията представя на Министерския съвет доклад и проект за решение за резултатите от конкурса или търга в 7-дневен срок от приключването му.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) Министерският съвет приема решение за определяне на спечелилия конкурса или търга кандидат, което се обнародва в "Държавен вестник". С решението се упълномощава министърът, определен с решението по чл. 7, ал. 1, да сключи договор за концесия с определения въз основа на конкурса или търга концесионер от името на държавата.

(3) Решението по ал. 2 подлежи на обжалване относно неговата законосъобразност в 7-дневен срок от обнародването му в "Държавен вестник".

Чл. 19. (1) Упълномощеният министър и спечелилият конкурса или търга кандидат сключват договор за концесия в едномесечен срок от влизане в сила на решението по чл. 18, ал. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) При несключване на договор по ал. 1 Министерският съвет може да вземе решение за провеждането на нов конкурс или търг за същия обект или дейност или да предложи на втория в класирането да сключи концесионния договор при условията на спечелилия конкурса.

(3) При отказ за сключване на договора в съответствие със задълженията, които е поел, и изискванията, с които се е задължил, спечелилият конкурса или търга кандидат губи внесения депозит по чл. 7, ал. 1, т. 4.

(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) В случаите на определяне на концесионер без търг или конкурс концесионният договор се сключва в едномесечен срок от обнародване на решението по чл. 7.

Чл. 20. Договорът за концесия задължително съдържа:

1. изискванията по чл. 7, ал. 1;

2. (доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) конкретизиране на други имуществени права и задължения на страните, включително правата на концесионера върху плодовете, върху обекти, които концесионерът ще изгради със свои средства и които няма да бъдат публична държавна собственост, както и от обектите по чл. 4 и правото на обезщетение във връзка с приращенията и подобренията им;

3. конкретизиране на имуществените права и задължения на страните, включително правата на концесионера върху плодовете, приращенията и подобренията на вещите, свързани с осъществяването на дейностите по чл. 5;

4. забраните за разпореждане и обременяване на концесията и свързаните с нея други права;

5. видът и размерът на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

6. контролът по изпълнението на задълженията на страните;

7. начините за уреждане на споровете между страните;

8. основанията за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;

9. други елементи, по които е постигнато съгласие между страните.

Чл. 21. (1) Държавата запазва всички свои права върху обекта на концесията, освен изрично учредените или отстъпените с договора за концесия.

(2) Приращенията върху вещи, държавна собственост, свързани с осъществяването на дейностите по чл. 5, са държавна собственост.

(3) При прекратяване на концесията концесионерът има право на обезщетение за направените подобрения.

Чл. 22. (1) При последващо възникване на опасност за националната сигурност и отбраната на страната, за околната среда, за защитените със закон територии и обекти и за обществения ред страните могат да променят клаузите на договора, както и да го прекратят предсрочно по взаимно съгласие или едностранно.

(2) В случаите по ал. 1 министърът по чл. 19 отправя до концесионера писмено предизвестие за прекратяване на договора в подходящ срок.

(3) При възникване на опасностите по ал. 1 концесионерът е длъжен незабавно да уведоми министъра по чл. 19.

(4) При прекратяването на договора в случаите по ал. 1 на концесионера се дължи обезщетение, когато прекратяването не се дължи на негово виновно поведение.

Чл. 23. (1) Концесията се прекратява с прекратяване на договора за концесия.

(2) Договорът за концесия се прекратява:

1. с изтичане на срока;

2. с погиване на обекта или при обективна невъзможност за неговото използване или за осъществяване на дейността;

3. при смърт на физическото лице концесионер или при прекратяване на юридическото лице концесионер, освен ако Министерският съвет даде съгласие договорът да бъде продължен с правоприемник;

4. при влязло в сила решение за обявяване в несъстоятелност на концесионера;

5. по взаимно съгласие;

6. по силата на съдебно или арбитражно решение;

7. при други предвидени в този закон или в договора основания.

(3) При прекратяване на договора в случаите по ал. 2, т. 3 и 4 държавата има правата на привилегирован кредитор.

Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 61 от 1997 г.) За неуредените случаи по сключването, изпълнението и прекратяването на договора за концесия се прилагат съответно разпоредбите на част трета на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите.

Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 12 от 2000 г.) Паричните постъпления от предоставянето и осъществяването на концесии се разпределят, както следва:

1. 85 на сто в приход на републиканския бюджет;

2. 15 на сто за попълване на фонда за покриване на разходите по концесиите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.) Паричните постъпления от предоставянето и осъществяването на концесия за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 6, с изключение на тези по ал. 3 и от разрешенията за дейности по чл. 5, т. 4 се разпределят, както следва:

1. осемдесет и пет на сто - за развитие и изграждане на републиканската пътна и транспортна инфраструктура;

2. петнадесет на сто - за попълване на фонда за покриване на разходите по концесиите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 24 от 2004 г., в сила от 01.12.2004 г., изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) Паричните постъпления от концесиите върху обекти, определени съгласно Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, постъпват в Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" и се разпределят, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) осемдесет и пет на сто - за извършване на дейностите по чл. 115м, т. 1 - 5 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България;

2. петнадесет на сто - за покриване на разходите по концесиите.

Чл. 26. (1) Към Министерство на финансите се създава фонд "Покриване на разходите по концесиите".

(2) Средствата по фонда по ал. 1 се набират от:

1. 15 на сто от постъпленията от предоставянето и осъществяването на концесии;

2. приходи от лихви и други постъпления.

(3) Средствата на фонда се разходват за покриване на разходите по предоставяне на концесии и други разходи, свързани с осъществяването и контрола по концесиите.

(4) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначение.

(5) Редът за набиране, разходване и отчет на средствата във фонда по ал. 1 се определя с Правилника за прилагане на Закона за концесиите.

Чл. 27. Министърът на финансите по предложение на съответните министри, председатели на комитети и ръководители на централни ведомства ежегодно изготвя проект за приходите и разходите на фонд "Покриване на разходите по концесиите".

Чл. 28. (1) Министерският съвет утвърждава ежегодно приходите и разходите на фонд "Покриване на разходите по концесиите" по пълна бюджетна класификация.

(2) Министерският съвет утвърждава разходите по ал. 1 и по отделни държавни органи и бюджетни организации.

Чл. 29. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2004 г.) (1) Министерският съвет създава и поддържа Национален концесионен регистър, в който се вписват данни за всички предоставени концесии на територията на Република България.

(2) Към Националния концесионен регистър се води публичен архив, в който се съхраняват досиетата по всички предоставени концесии.

(3) Националният концесионен регистър е публичен и до него се осигурява достъп, включително и чрез Интернет.

Чл. 30. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2004 г.) (1) Националният концесионен регистър съдържа партида за всяка концесия със следните данни:

1. идентификационен номер на вписването;

2. решенията на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от този закон или решението на общинския съвет по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, както и всички следващи решения на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, по отношение на предоставената концесия;

3. съобщението по чл. 11, ал. 1;

4. предмет на концесията;

5. индивидуализация на обекта на концесията;

6. срок на концесията;

7. дата на сключване и дата на влизане в сила на концесионния договор;

8. наименование, седалище, адрес на управление, представителство и данни по регистрации на концесионера;

9. орган, сключил договора за концесия, и орган, който осъществява контрол по изпълнението на договора за концесия;

10. основни параметри на концесията:

а) имуществени права и задължения на страните по договора;

б) вид и размер на отговорността за неизпълнение на задълженията по договора;

в) основания за предсрочно прекратяване на договора и правата на изправната страна;

11. методика за определяне на концесионното възнаграждение;

12. дата, основание и акт за прекратяване на концесионния договор, а в случаите на прекратяване по право - дата и основание за прекратяване;

13. забележки по вписаните обстоятелства.

(2) По партидата на всяка концесия се включват и всички промени относно вписаните данни.

Чл. 31. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2004 г.) (1) В архива към Националния концесионен регистър се съхраняват оригинали на концесионните договори и на всички анекси и приложения към тях, както и:

1. копия от решенията на Министерския съвет по чл. 7, ал. 1 и чл. 18, ал. 2 от този закон или от решението на общинския съвет по чл. 71, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост, както и от всички следващи решения на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, по отношение на предоставената концесия;

2. копия от предложенията по чл. 6, ал. 3 от този закон или по чл. 71, ал. 2 от Закона за общинската собственост и от съобщението по чл. 11, ал. 1;

3. оригинали или надлежно заверени копия от документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 30, ал. 1.

(2) Министрите и кметовете на общини са длъжни да представят в Националния концесионен регистър договорите и другите документи по ал. 1 в 7-дневен срок от подписването или получаването им от съответния орган.

(3) Условията и редът за водене на Националния концесионен регистър и за поддържане на архива към него се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 32. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2004 г.) Преди приемане на решение за предоставяне на концесия по реда на Закона за общинската собственост кметът на съответната община задължително изисква удостоверение от Националния концесионен регистър за липсата на регистрация на предоставена концесия за същия обект.