ЗАКОН ЗА МОРЯШКИТЕ ПАСПОРТИ
ЗАКОН ЗА МОРЯШКИТЕ ПАСПОРТИ
Обн. ДВ. бр.42 от 20 Май 1994г., отм. ДВ. бр.93 от 11 Август 1998г.
Отменен с § 5, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за българските документи за самоличност - ДВ, бр. 93 от 11 август 1998 г., в сила от 01.04.1999 г.
Чл. 1. Морските лица удостоверяват самоличността си и преминават границите на Република България с моряшки паспорт.
Чл. 2. (1) Моряшки паспорти се издават на морски лица, когато са:
1. български граждани;
2. вписани в списъка на екипажа на български морски или речен кораб от задгранично плаване;
3. заведени на отчет в едно от районните поделения на Държавната инспекция по корабоплаване (ДИК).
(2) С разрешение на министъра на транспорта или на упълномощено от него лице моряшки паспорти се издават и на български граждани, вписани в списъка на екипажа на чуждестранен кораб, както и на чуждестранни граждани, вписани в списъка на екипажа на български кораб, по условията на чл. 88, ал. 3 от Кодекса на търговското мореплаване (КТМ) и на чл. 2 от Конвенция № 108 за националните удостоверения за самоличност на моряците на Международната организация на труда при Организацията на обединените нации, ратифицирана с Указ № 1730 от 1976 г. (ДВ, бр. 93 от 1976 г.).
Чл. 3. (1) Моряшки паспорти не се издават на морски лица:
1. срещу които е образувано наказателно производство за престъпление от общ характер и на осъдени за такива престъпления, но неизтърпели наложеното им наказание;
2. които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на валидност на моряшкия паспорт;
3. чието пътуване застрашава сигурността на Република България;
4. които имат значителни парични задължения към държавата или към български юридически или физически лица, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение;
5. които са осъждани или наказвани за системно нарушаване на българското митническо или валутно законодателство - една година от изпълнението на последното наказание;
6. които са наказвани за нарушаване разпоредбите за митническия контрол върху наркотични вещества - една година от изпълнението на наказанието.
(2) Основанията за отказа да се издаде моряшки паспорт се съобщават писмено на лицето, поискало паспорта.
Чл. 4. (1) Моряшките паспорти се издават от районните поделения на Държавната инспекция по корабоплаване.
(2) Номерът и датата на издаването на моряшкия паспорт се вписват в регистрационната карта на морското лице.
Чл. 5. (1) За получаването на моряшки паспорт лицата, които отговарят на изискванията по чл. 2 и не са обект на забрана по чл. 3, подават молба до началника на районното поделение на Държавната инспекция по корабоплаване, където се водят на отчет, придружена със:
1. писмо-искане от собственика или наемателя на кораб, с което се удостоверява, че на кораб от задгранично плаване лицето е назначено на длъжност, стажува или е включено в екипажа му на друго основание;
2. свидетелство за правоспособност за корабните длъжности, за които се изисква правоспособност;
3. личен паспорт;
4. невалиден моряшки паспорт, ако има такъв;
5. снимки - 2 броя, ляв полуанфас с размери 3 х 4 см, направени през последните две години, със светла риза, вратовръзка и тъмно сако;
6. документ за платени такси.
(2) Лицата по чл. 2, ал. 2, когато ще работят на чуждестранен кораб, подават писмо-искане от свое име с приложено писмо от оправомощена организация, че работи по изпращането им на такъв кораб.
(3) Писмото-искане съдържа данните за лицето, посочени в чл. 7, точка 1, букви "а-г" и "е". Преди подаването му в районното поделение на Държавната инспекция по корабоплаване то се заверява от Районната дирекция на вътрешните работи за липсата към морското лице на ограничения по чл. 3.
Чл. 6. Моряшките паспорти имат синя корица, изображение на държавния герб и надпис на български и английски език "Моряшки паспорт". Броят на страниците, художественото оформление и защитните символи и знаци се съгласуват с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
Чл. 7. Моряшкият паспорт съдържа на български и английски език:
1. данни за морското лице:
а) собствено, бащино и фамилно име;
б) дата и място на раждане;
в) гражданство;
г) особени белези;
д) снимка;
е) единен граждански номер на морското лице;
2. други данни:
а) срок на валидност на моряшкия паспорт;
б) дата, място и издател на моряшкия паспорт;
в) фамилия и длъжност на лицето, подписало моряшкия паспорт;
г) придружаващи лица;
д) записи за началото и края на заемането на съответната длъжност на кораба.
Чл. 8. Моряшкият паспорт е валиден пет години от датата на издаването му. Срокът на валидността му може да бъде продължаван два пъти по пет години: в страната - от районното поделение на Държавната инспекция по корабоплаване, което го е издало, а в чужбина - от съответното българско дипломатическо или консулско представителство.
Чл. 9. Вписванията в моряшкия паспорт се правят от длъжностни лица в Държавната инспекция по корабоплаване и Министерството на вътрешните работи, а в чужбина - от българските дипломатически или консулски представителства.
Чл. 10. Моряшките паспорти се съхраняват от притежателите им.
Чл. 11. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи отнемат моряшкия паспорт при условията, посочени в чл. 3 - до отпадането им, установено със съответните документи.
(2) Отнетите паспорти се изпращат в едномесечен срок в районното поделение на Държавната инспекция по корабоплаване, което ги е издало, за съхраняване или унищожаване след изтичане на срока на валидност.
Чл. 12. Всеки месец районните поделения на Държавната инспекция по корабоплаване изпращат в Районната дирекция на вътрешните работи списък на морските лица, на които са били издадени моряшки паспорти през периода с данните за тях, съгласно чл. 7, т. 1, букви "а-г" и "е".
Чл. 13. (1) Който обяви неверни данни или обстоятелства за получаване на моряшки паспорт, както и който използва или допусне да се използва невалиден моряшки паспорт, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв.
(2) Който загуби или повреди моряшки паспорт, се наказва с глоба до 2000 лв.
Чл. 14. (1) Нарушенията по този закон се констатират с актове, съставени от органите на Държавната инспекция по корабоплаване и на Министерството на вътрешните работи.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на транспорта или министърът на вътрешните работи, или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 15. Отказът да се издаде моряшки паспорт, както и отнемането му се обжалват по реда на Закона за административното производство.
Чл. 16. За издаване на моряшки паспорти, продължаване срока на валидност, изготвяне справки и други документи по приложението и във връзка с този закон се събират такси съгласно Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "Задгранично плаване" е плаването, при което корабът ще посети поне едно чуждестранно пристанище.
2. "Морски лица" са физическите лица, които изпълняват длъжности на кораб или са включени в списъка на екипажа на някакво друго основание. "Морски лица" са и физическите лица, които на брега изпълняват длъжност, свързана с корабоплаването или контрола върху него.
3. "Придружаващи лица" са съпругите, съпрузите и децата до 16-годишна възраст на морските лица от екипажа на кораба.
4. "Оправомощена организация" е юридическото лице, което има разрешение от Министерството на труда и социалните грижи за извършване на посочения предмет на дейност.
Заключителни разпоредби
§ 2. Този закон отменя Указа за моряшките паспорти и моряшките книжки в Народна република България (обн., Изв., бр. 37 от 1956 г.; изм., бр. 62 от 1961 г.; ДВ, бр. 92 от 1969 г., бр. 8 от 1975 г., бр. 93 от 1976 г. и бр. 58 от 1977 г.).
§ 3. Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта и на министъра на вътрешните работи.