Държавен вестник, брой 103 от 25.XI

Член единствен. Ратифицира Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси и Допълнителния протокол към нея, Конвенцията за трансфер на осъдени лица и Европейската конвенция за екстрадиция с двата допълнителнипротокола към нея, подписани на 30 септември 1993 г. в Страсбург, със следните резерви и декларации:

(1) По Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси:

а) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г.) резерва по чл. 2:

"Република България заявява, че ще отказва правна помощ в случаите, когато:

деецът не носи наказателна отговорност поради амнистия; наказателната отговорност е погасена поради изтичането на предвидената в закона давност;

след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта;

спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото."

б) декларация по чл. 5, т. 1: "Република България декларира, че запазва правото си да изпълнява молби за издирване и изземване на имущество, ако са налице условията по точки "а" и "с" на същия член.";

в) декларация по чл. 7, т. 3: "Република България декларира, че призовката на обвиняем, намиращ се на нейна територия, трябва да се връчи на компетентните власти не по-късно от 50 дни преди датата, на която се призовава лицето.";

г) (нова - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 11, изменен с чл. 3 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 1 септември 2004 г.): "В съответствие с чл. 11 от Конвенцията, изменен с чл. 3 от Втория допълнителен протокол към нея, Република България заявява, че исканията по този член и в съответствие с членове 13 и 14 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията, подадени от европейски делегиран прокурор в държава - членка на Европейския съюз, се предават на органите, определени от Република България в направената декларация по чл. 15, ал. 8, буква "b" от Конвенцията, така както е формулирана в чл. 4 от Втория допълнителен протокол към нея.

д) (предишна б. "г" - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) резерва по чл. 13, т. 1: "Задължението за предоставяне на информация от съдебните регистри включва само информация по висящи наказателни производства, доколкото тя не съставлява държавна тайна по смисъла на българското законодателство.";

е) (нова - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 15, изменен с чл. 4 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 1 септември 2004 г.): "В съответствие с чл. 15 от Конвенцията, изменен с чл. 4 от Втория допълнителен протокол към нея, Република България заявява, че исканията за взаимопомощ към Европейската прокуратура, както и информацията, предоставена от договаряща страна в съответствие с чл. 21 от Конвенцията, се адресират директно до Европейската прокуратура. Исканията за взаимопомощ се изпращат или до централната служба на Европейската прокуратура, или до европейския делегиран прокурор на посочената държава членка. Когато е целесъобразно, Европейската прокуратура препраща това искане до компетентните национални органи, ако тя не е компетентна или не упражнява своята компетентност по конкретен случай.

ж) (предишна б. "д" - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 15, т. 6: "Република България заявява, че молбите за правна помощ и съдебните поръчки трябва да се изпращат до Министерството на правосъдието.";

з) (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г., предишна б. "е" - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 16, т. 2: "Република България заявява, че ще изисква молбите и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на български език, а при липса на такъв - от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа.";

и) (предишна б. "ж", доп. - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) декларация по чл. 24: "Република България заявява, че счита за съдебни власти по смисъла на Конвенцията съдилищата, прокуратурата, както и Министерството на правосъдието .

Република България, в съответствие с чл. 24 от Конвенцията, изменен с чл. 6 от Втория допълнителен протокол към нея, в качеството си на държава - членка на Европейския съюз, участваща в засиленото сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, също така заявява, че Европейската прокуратура при упражняването на правомощията си, предвидени в чл. 22, 23 и 25 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета от 12 октомври 2017 година за установяване на засилено сътрудничество за създаване на Европейска прокуратура, се счита за съдебен орган за целите на отправянето на искания за взаимопомощ съгласно Конвенцията и протоколите към нея, както и за целите на предоставяне по искане на друга договаряща страна в съответствие с Конвенцията и протоколите към нея на информация или доказателства, които Европейската прокуратура вече е придобила или може да придобие след започването на разследване в област от нейната компетентност. Европейската прокуратура се счита също така за съдебен орган за целите на получаването на информация в съответствие с чл. 21 от Конвенцията във връзка с престъпления от нейната компетентност, както е предвидено в чл. 22, 23 и 25 от Регламент (ЕС) № 2017/1939 на Съвета.

Република България се възползва от възможността да тълкува правните последици от тази декларация, както следва:

Когато в Конвенцията или в протоколите към нея се съдържа позоваване на молещата страна или замолената страна, това позоваване, в случай на искания, отправени от Европейската прокуратура или адресирани до нея, се тълкува като позоваване на държавата - членка на Европейския съюз, на компетентния европейски делегиран прокурор, чиито правомощия и функции са посочени в чл. 13 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета.

Когато в Конвенцията или протоколите към нея се съдържа позоваване на правото на молещата или замолената страна, това позоваване, в случай на искания, отправени от Европейската прокуратура или адресирани до нея, се тълкува като позоваване на правото на Съюза, по-специално Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета, както и на националното право на държавата - членка на Европейския съюз, на компетентния европейски делегиран прокурор, доколкото е приложимо в съответствие с чл. 5, ал. 3 от посочения регламент.

Всички декларации и резерви, направени от Република България по Конвенцията и протоколите към нея, се считат за приложими в случай на искания, отправени от друга страна до Европейската прокуратура, когато европейски делегиран прокурор, който се намира в Република България, е компетентен в съответствие с чл. 13, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 2017/1939 на Съвета.

В качеството си на молещ съдебен орган, действащ в съответствие с чл. 24 от Конвенцията, изменен с чл. 6 от Втория допълнителен протокол към нея, Европейската прокуратура спазва всички условия или ограничения за използването на получената информация и доказателства, които могат да бъдат наложени от замолената страна въз основа на Конвенцията и протоколите към нея.

Задълженията, наложени на молещата страна по силата на чл. 12 от Конвенцията, обвързват и съдебните органи на държавата - членка на Европейския съюз, на компетентния европейски делегиран прокурор. Същото се отнася и за задълженията на молещата страна по чл. 11 от Конвенцията, така както е изменен с чл. 3 от Втория допълнителен протокол към нея, и по чл. 13, 14 и 23 от Втория допълнителен протокол към Конвенцията по отношение на държавата - членка на Европейския съюз, на европейския делегиран прокурор, компетентен в съответствие с член 13, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета.";

к) (предишна б. "з" - ДВ, бр. 8 от 2022 г.) по Допълнителния протокол към Конвенцията:

Декларация по чл. 8, т. 2: "Република България заявява, че приема изпълнението на глава I от Допълнителния протокол само по отношение на деяния, които съставляват престъпления по българския наказателен закон."

(2) По Конвенцията за трансфер на осъдени лица:

а) декларация по чл. 3, т. 3: "Република България заявява, че съгласно действащото законодателство ще прилага процедурата по чл. 9, т. 1, буква "а" и чл. 10 от Конвенцията.";

б) декларация по чл. 7, т. 1: "Република България заявява, че съгласието на лицето не може да се оттегля след вземане на решение за неговия трансфер от страна на компетентните органи.";

в) (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) декларация по чл. 17, т. 3: "Република България декларира, че ще изисква молбите за трансфер и съпровождащите ги документи да се придружават от превод на български език, а при липса на такъв - от превод на един от официалните езици на Съвета на Европа."

(3) По Европейската конвенция за екстрадиция:

а) Резерва по чл. 1: "Екстрадицията може да се откаже, ако лицето, обвинено в извършване на престъпление, ще бъде съдено от извънреден съд в молещата държава или ако срещу него ще бъде приведена в изпълнение присъда, произнесена от такъв съд.";

б) резерва по чл. 4: "Екстрадиция за военно престъпление, което съставлява престъпление и по общото наказателно право, може да се допуска само при условие, че екстрадираното лице няма да се съди от военен съд или за военно престъпление.";

в) (изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2006 г.) декларация по чл. 6, т. 1:

"Република България декларира, че ще отказва да екстрадира свои граждани. Република България декларира, че ще счита за гражданин по смисъла на конвенцията всяко лице, което притежава българско гражданство към момента на получаване на искането за екстрадиция."

г) резерва по чл. 7: "Република България заявява правото си да откаже екстрадиция, ако молещата държава би отказала екстрадиция в подобни случаи съгласно чл. 7, т. 2.";

д) (отм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 07.04.2001 г.)

е) резерва по чл. 21: "Република България заявява, че ще разрешава транзит при същите условия, при които разрешава екстрадиция.";

ж) (изм. - ДВ, бр. 11 от 2002 г.) декларация по чл. 23: "Република България заявява, че ще изисква всички документи да се изпращат заедно с превод на български език, а при липса на такъв - с превод на един от официалните езици на Съвета на Европа.";

з) по Втория допълнителен протокол към Конвенцията:,

Декларация по чл. 9, т. 2: "Република България декларира, че запазва правото си да не прилага глава I от Втория допълнителен протокол и да прилага глава II от Втория допълнителен протокол спрямо престъпления, свързани с данъците, таксите, митата и обмяната на валута, за които е предвидено наказание в българския Наказателен кодекс."