Държавен вестник, брой 93 от 11.VIII

Чл. 1. Този закон урежда данъчното облагане на сделките със стоки и услуги.

Чл. 2. (1) (Предишен текст на чл. 2 - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Сделка по смисъла на този закон е прехвърлянето на права върху стоки или извършването на услуги.

(2) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Не е сделка по смисъла на този закон:

1. учредяването на залог или ипотека;

2. извършването от държавни и общински органи на действия, за които са установени такси по Закона за държавните такси и по Закона за местните данъци и такси, както и действия, осъществени в рамките на определените им функции, които не се извършват от търговец;

3. предоставянето от работодател на работници и служители на стоки и услуги по глава четиринадесета от Кодекса на труда по цени по-ниски или равни на фактическите разходи;

4. безвъзмездното разпореждане с дълготрайни активи, включени в капитала на регистрирани по този закон юридически лица, чийто едноличен собственик е държавата или общините, по установения за това ред;

5. разпореждането от държавен или общински орган с отнети от него в полза на държавата стоки;

6. продажбата на таксови марки.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Този закон се прилага за всички сделки, извършвани по занятие и с цел приход в рамките на независима икономическа дейност, включително търговските сделки по смисъла на чл. 286 от Търговския закон и сделките, осъществявани от лица със свободни професии, чието място на изпълнение е на територията на страната, когато се извършват от:

1. юридически или физически лица;

2. държавни или местни органи;

3. клонове на чуждестранни лица, както и клонове на дружества, които не са юридически лица, но са търговци по националното си законодателство.

Чл. 4. (1) Мястото на изпълнение на сделка със стоки при данъчно облагане е, както следва:

1. мястото, където стоката се монтира, инсталира или сглобява, когато се прехвърля собствеността върху стока, която се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на изпълнителя;

2. мястото, където стоката се намира до превоза й, когато тя се превозва и не се монтира, инсталира или сглобява от или за сметка на изпълнителя;

3. мястото, където стоката се намира към датата на прехвърляне на собствеността, когато тя не се превозва.

(2) Мястото на изпълнение на сделка за услуги е, както следва:

1. мястото, където се намира имотът, когато услугата е свързана с недвижим имот;

2. мястото, по което се извършва превозът, когато се извършва транспортна услуга;

3. мястото, където фактически се извършва услугата, когато:

а) услугата е свързана с културни, спортни, научни, образователни и развлекателни мероприятия;

б) услугата е свързана с транспортна обработка на стока;

в) услугата представлява оценка на движима вещ;

4. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) мястото на ползването на стоката - при наемане на стока, с изключение на транспортно средство, която се изнася от наемателя в друга страна;

5. мястото на изпълнението е мястото, където се намира обектът, за който е предназначена услугата, при:

а) прехвърляне на собственост или предоставяне на лиценз, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друг обект на интелектуална собственост;

б) извършване на рекламна дейност;

в) (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) извършване на специализирана услуга от консултант - инженер, счетоводител, юрист или друг специалист, както и от юридическо лице - консултант;

г) обработка на данни или предоставяне на информация;

д) сключване на споразумение за въздържане от определени действия;

е) извършване на финансова услуга;

ж) извършване на застрахователна услуга;

з) осигуряване на персонал.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Извън случаите по ал. 2 мястото на изпълнение на сделка за услуга е мястото, където изпълнителят постоянно осъществява сделки по смисъла на чл. 3 или има обект, от който се извършва изпълнението.

Чл. 5. (1) За дата на изпълнение на сделката се приема датата на издаване на данъчната или опростената фактура или тази, на която най-късно е следвало да се издаде.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато сделката е за периодично или непрекъснато изпълнение, всяко плащане за съответния период се смята за отделно изпълнение.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) В случаите, при които данъчна или опростена фактура не се издава или не е издадена, за дата на изпълнение на сделката се приема по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на собствеността върху стоката или извършване на услугата и датата на плащането, включително частично плащане. За плащане се счита и всяка авансово получена сума, пряко свързана със сделката.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Стойността на сделката за целите на този закон е сумата, дължима на изпълнителя от получателя по сделката или от трето лице, определена в левове, без данъка по този закон, и включваща и:

1. всички данъци или такси, в това число акцизи, когато такива са дължими за сделката, и

2. всички получени от изпълнителя субсидии и финансирания, свързани със сделката, и

3. всички получени от изпълнителя лихви и неустойки по сделката.

(2) Стойността се определя, както следва:

1. (доп. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) по пазарни цени - когато плащането е със стоки или услуги, както и при безвъзмездни сделки;

2. в български левове по курса, обявен от Българската народна банка към датата на изпълнение - когато плащането е в чуждестранна валута.

(3) Когато се прехвърля собственост върху стока или се извършва услуга, която подлежи на облагане с други данъци или такси, в това число акцизи, стойността на сделката включва и тези данъци или такси. Това не се отнася при прехвърляне на собственост върху сгради и части от тях.

(4) В стойността на сделката не се включва сумата на отстъпката или намалението.

(5) Когато сделката е между свързани лица и определената стойност е по-ниска от пазарната цена на съответната стока или услуга, за стойност на сделката се приема пазарната цена.

(6) Когато плащането срещу прехвърляне на собствеността върху стока или услуга се извършва изцяло или отчасти със земя, стойността на сделката се определя по пазарната цена на стоката или услугата.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато се прехвърля собственост върху сграда или част от сграда или транспортно средство, данъкът се начислява върху по-високата между определената от страните и: за транспортните средства - застрахователната им стойност, а за сградата или частите от нея - данъчната основа, определена съгласно Закона за местните данъци и такси.

(8) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Стойността на сделката по чл. 33, ал. 1 е равна на размера на възнаграждението за получената от местното лице услуга.

(9) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато стоката е обратно изкупена от първоначалния прехвърлител и той я прехвърли на трето нерегистрирано лице, облагаемата стойност е реализираната между покупната и продажната стойност по последните две сделки.

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Облагаеми са всички сделки по чл. 3 с изключение на сделките за износ и освободените сделки.

Чл. 8. Сделка за износ е:

1. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) прехвърляне на собствеността върху стока, която се превозва от изпълнителя или от негово име до безмитните зони, антрепозитните складове, търговските обекти за безмитна търговия или извън страната, както и снабдяването с горива, храни и напитки на чуждестранни плавателни съдове и въздухоплавателни средства;

2. (отм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)

3. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) извършване на поправка, ремонт, монтаж, обработка или друга промяна на стоката, която е внесена с тази цел и която след това подлежи на износ когато се извършва от лицето, на чието име е учреден временният внос;

4. (отм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)

5. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) превозът от място в страната до място извън нея, както и превозът от място извън страната до място на територията на страната;

6. превозът между две места в страната, когато той е част от международен превоз, или между две безмитни зони.

7. (Нова - ДВ, бр. 71 от 1998 г.) продажбата от лицензиран туроператор на туристически пакет, който ще се ползва в страната от чуждестранно лице, което няма седалище или обект на територията на страната.

8. (Нова - ДВ, бр. 93 от 1998 г.) извършване на услуги по приемане и доставка на колетни пратки, пощенски записи и пощенски чекове, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната;

9. (Нова - ДВ, бр. 93 от 1998 г.) извършване на далекосъобщителни услуги, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната.

10. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) превозът между две места извън страната;

11. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) извършване на услуги от спедитор или спедитор-превозвач, пряко свързани с международен превоз по т. 5, 6 и 7;

12. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) извършване на далекосъобщителни услуги, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната;

13. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) извършване на услуги по приемане и доставка на колетни пратки, пощенски записи и пощенски чекове, за които има определени от държавата цени по чл. 10 от Закона за цените в полза на лица - чуждестранни оператори, които се намират извън територията на страната;

14. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) отдаване под наем на плавателни съдове, въздухоплавателни средства и подвижен железопътен състав на чуждестранни юридически или физически лица, които нямат седалище или друг обект в страната;

15. (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) обработка на чуждестранни плавателни съдове и чуждестранни въздухоплавателни средства, както и обработката на превозваните с тях товари и пътници.

Чл. 9. (1) Освободени сделки са:

1. (изм. - ДВ, бр. 57 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) прехвърляне на собственост върху земя и учредяване на ограничени вещни права върху земя;

2. извършване на финансови услуги;

3. извършване на застрахователни услуги под формата на задължителни или доброволни лични или имуществени застраховки и презастраховки;

4. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) отдаване под наем на земя, както и сгради или части от тях за жилища;

5. извършване на образователни услуги;

6. извършване на здравни услуги;

7. сделките, извършвани от обществени организации, ако предметът на тези сделки е получен от организацията като дарение;

8. включване в хазартни игри - тотализатори, залагания, лотарии и други;

9. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) прехвърлянето на предприятие като цяло по чл. 15 от Търговския закон, както и сделките, извършвани по реда на Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, с изключение на тези по §10 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон;

10. (доп. - ДВ, бр. 104 от 1996 г.) сделките за осъществяване на правни дейности по Закона за адвокатурата и Закона за нотариусите;

11. (доп. - ДВ, бр. 56 от 1996 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) продажбата на билети за циркови и музикални спектакли и концерти и спортни състезания, за музеи, библиотеки, зоологически и ботанически градини, художествени галерии и театри, с изключение на продажбата на входни билети за барове, вариетета и еротични спектакли;

12. (нова - ДВ, бр. 57 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) извършване от кооперации със собствени машини на услуги по обработването на земя, собственост на членове на кооперацията, отглеждането и прибирането на продукцията от нея;

13. (нова - ДВ, бр. 57 от 1995 г.) прехвърляне на собственост върху хлебно и фуражно зърно, предоставено като заплащане в натура на рента или на част от нея.

14. (нова - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) извършване на услуги по третиране на твърди битови и на опасни отпадъци, освен ако лицето, което ги извършва, заяви, че желае сделката да е облагаема.

15. (нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) внасянето на непарична вноска в капитала на търговско дружество или внасянето на дял или встъпителна непарична вноска в кооперация;

16. (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) дарението, извършено в полза на учебни и здравни заведения, които не разпределят печалба; на научни, културни, просветни, социални и други организации на бюджетна издръжка; на Съюза на слепите, на Съюза на глухите, на Съюза на инвалидите; за подпомагане на пострадали от природни бедствия или тежки производствени аварии; на Българския Червен кръст; за националната сигурност и отбраната; за подпомагане на социално слаби, инвалиди, деца с увредено здраве или без родители, както и на домове за тях; на домове за стари хора; на държавата и общините;

17. (нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) предоставяне на пощенски услуги по приемане и доставка на писмовни пратки от държавни обществени оператори.

(2) Не се счита за отдаване под наем по т. 4 на ал. 1 настаняването, извършвано от хотели, мотели, хижи, туристически спални, страноприемници, ханове, пансиони, къмпинги или караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, санаториални комплекси и други подобни, както и отдаването под наем на паркингови площи.

Чл. 10. (1) Финансови услуги са:

1. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) отпускане на паричен заем (кредит), както и управление на кредита от лицето, което го е отпуснало;

2. други сделки, свързани с кредитни и други гаранции за парични суми, както и управление на кредитни гаранции от лицето, отпуснало кредита;

3. управление на депозити, текущи и разплащателни сметки, преводи, плащания, дългове, чекове и други подобни инструменти без факторинг и форфетиране;

4. сделки, свързани с валутни ценности, банкноти и монети, използвани като законно платежно средство;

5. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) сделки с дружествени дялове и ценни книжа, но без управление и отговорно пазене;

6. (отм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)

7. управление на специални инвестиционни фондове.

8. (нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) поемането или встъпването в дълг, както и прехвърлянето на вземане, в случай, че вземането или дългът са парични.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)

Чл. 11. (1) Образователни услуги са:

1. услугите, свързани с обучението и възпитанието, оказвани от подготвителните и образователно-възпитателните институции по Закона за народната просвета;

2. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) обучението, осъществявано от висши училища, учредени съгласно предвидения в Закона за висшето образование ред, в рамките на утвърдения учебен план;

3. (доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) услугите, извършвани във връзка със следдипломно обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията когато се извършват от институциите по т. 1 и 2.

(2) В образователните услуги не се включват:

1. провеждането на конференции и семинари, организирани от образователни институции или в сътрудничество с тях;

2. услугите, извършвани от ваканционни и други подобни училища, предоставящи възможности за отдих и обучение извън задължителния учебен план.

Чл. 12. (1) Здравни услуги са услугите, обикновено оказвани в болници, поликлиники, здравни пунктове, както и в домове за стари хора, рехабилитационни центрове и други заведения, от практикуващи лекари, стоматолози, фелдшери, сестри, както и от медицински и стоматологични техници.

(2) В здравните услуги не се включват:

1. услугите, извършвани от козметични и други заведения, за които липсват медицински показания;

2. услугите, извършвани от екстрасенси и други лица, прилагащи нетрадиционни методи на лечение, освен ако лицата притежават разрешение от Министерството на здравеопазването, в което да се посочва, че извършваните от тях услуги са здравни.

Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 86 от 1997 г.) Услуги по третиране и транспортиране на твърди битови и на опасни отпадъци са: събирането, превозването, съхранението и обезвреждането им, както и производството на енергия от тях от физически и юридически лица, притежаващи разрешение или извършващи дейност в съответствие с чл. 37 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Чл. 12б. (Нов - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) (1) Когато в закон или в друг нормативен акт е предвидено задължение за изпълнителя на сделка за износ по чл. 8 или на освободена сделка по чл. 9 или по § 14 от преходните и заключителните разпоредби да притежава лицензия или друг документ, легализиращ правото му да извършва свързаната със сделката дейност, и лицето няма такъв документ, изпълнената от него сделка се третира като облагаема и за нея не възниква правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 24 и 25.

(2) Дейностите по ал. 1 се определят в приложение към правилника за прилагане на закона.

Чл. 13. (1) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрацията по този закон е неразделна част от общата данъчна регистрация по Закона за данъчното производство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Всяко лице с облагаем оборот за 12 месеца, надвишил 75 млн. лв., е длъжно в 14-дневен срок да се регистрира по този закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Облагаемият оборот се определя въз основа на общата стойност на всички облагаеми сделки, извършени от лицето за период не по-дълъг от 12 месеца преди текущия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) При определяне на облагаемия оборот се изхожда от данъчния режим на сделките към датата, на която те са изпълнени.

Чл. 14. Може да се регистрира и:

1. (изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) лице, чийто облагаем оборот е до 75 млн. лв., ако за последните 12 месеца преди текущия е извършило сделки за износ, които не са освободени, на стойност повече от 50 млн. лв.;

2. (отм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.)

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрацията се извършва от съответната данъчна служба, определена съгласно чл. 7, ал. 2 от Закона за данъчната администрация въз основа на писмено заявление.

(2) Регистрираното лице е длъжно да уведоми писмено данъчната служба за всяка промяна на данните по заявлението в 14-дневен срок от нейното настъпване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Данъчната служба издава на лицето удостоверение за регистрация по този закон в 14-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 1.

(4) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрацията се счита за извършена на датата на връчване на удостоверението по ал. 3.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрирано лице, за което е открита съдебна процедура по прекратяване - за юридическите лица, или заличаване - за физическите лица - еднолични търговци, е длъжно в 14-дневен срок от откриване на тази процедура да подаде формуляр за прекратяване на регистрацията си по този закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрираното лице, чийто облагаем оборот спадне под 75 млн. лв., уведомява данъчната служба в 14-дневен срок и е длъжно да поиска прекратяване на регистрацията си, ако за последните 12 месеца преди текущия не е извършило сделки за износ, които не са освободени, на стойност над 50 млн. лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г., отм., бр. 51 от 1997 г.).

(4) (Отм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрирано лице по чл. 14, т. 1, чийто облагаем оборот за 12 последователни месеца е под 75 млн. лв. и има за същия период извършени сделки за износ, които не са освободени, на стойност под 50 млн. лв., е длъжно да уведоми в 14-дневен срок данъчната служба и да подаде формуляр за прекратяване на регистрацията си.

(6) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрирано лице, за което е открито производство по несъстоятелност по реда на част четвърта от Търговския закон, е длъжно да подаде в данъчната служба формуляр за прекратяване на регистрацията си в 14-дневен срок от датата на постановяване на съдебното решение за откриване на производството. Ако лицето или неговите органи за управление са лишени от правото да управляват с решение на съда по чл. 635, ал. 2 от Търговския закон, подаването на формуляр за прекратяване на регистрацията е задължение на назначения от съда временен синдик.

(7) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато данъчен орган установи, че регистрирано лице не е изпълнило задълженията си по ал. 1, 2, 3, 4, 5 и 6, той прекратява по своя инициатива регистрацията му по този закон по реда на чл. 17, ал. 2.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г, изм - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) (1) Регистрацията се счита за прекратена на датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията. На същата дата лицето е длъжно да върне удостоверението за регистрация по този закон и да подаде справка за издадените от него данъчни фактури през последния данъчен период.

(2) При определяне на данъка се приема, че към деня на прекратяване на регистрацията лицето реализира облагаем оборот и начислява данък върху пазарната цена на всички налични активи по смисъла на Закона за счетоводството, произведени, закупени или придобити по друг начин, които биха били облагаеми, ако са предмет на сделка, с изключение на тези активи, за които е приложима разпоредбата на чл. 35.

(3) Към формуляра за прекратяване на регистрацията по ал. 1 се прилага справка-декларация за последния данъчен период и справка за всички налични активи към датата на подаване на формуляра за прекратяване на регистрацията, в която се посочва и дължимият данък по ал. 2.

(4) Начисленият данък по ал. 2 и подлежащият на внасяне данък по справката-декларация за последния данъчен период се внасят в републиканския бюджет в 14-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията.

(5) В случаите по чл. 16, ал. 7 за дата на прекратяване на регистрацията се приема датата, на която е връчен актът за констатации.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) (1) (Предишен текст на чл. 17а - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 не се прилага в следните случаи:

1. при вливане на едно търговско дружество в друго, ако правоприемникът е регистрирано по този закон лице;

2. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) при сливане и разделяне на търговски дружества, ако новообразуваното дружество, съответно дружества, има право и, се регистрира по този закон в едномесечен срок от датата на получаване на съдебното решение за това преобразуване.

3. (нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) при преобразуване на търговското дружество от един вид в друг.

(2) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и при преустройството на юридически лица по Закона за кооперациите.

(3) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) При прекратяване на регистрацията по реда на ал. 1 и 2 задължително се подава справка-декларация за последния данъчен период.

Чл. 17б. (Нов - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) (1) Служебно се прекратява регистрацията по този закон на лицата, издали данъчна фактура и не подали справки-декларации и не внесли данък за два последователни данъчни периода, и не приели кореспонденция на заявения от тях в данъчната служба адрес.

(2) Създава се Публичен регистър, в които се вписват лицата по ал. 1 и лицата, издали данъчна фактура, без да са били регистрирани по този закон.

(3) Редът за създаване, вписване на обстоятелства и получаване на информация от регистъра, както и правата и задълженията на данъчните органи по прилагането разпоредбите на този член се определят с наредба, издадена от министъра на финансите.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) Данъкът по този закон е 22 на сто.

Чл. 19. (1) Размерът на данъка се определя, като върху стойността на сделката се начислява данъчният процент.

(2) При внос данъкът се начислява върху сбора от митническата облагаема стойност, митата, акцизите и таксите по вноса.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато се внася стока, която е била изнесена, за да бъде подложена на поправка, обработка или друга промяна, данъкът се начислява върху сбора от стойността на извършеното и разходите на вносителя във връзка с тази стока извън страната, увеличен с дължимите мита такси и акциз, когато последният е дължим.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) Всяко регистрирано лице начислява съответния размер на данъка за извършената от него облагаема сделка на датата на нейното изпълнение. Сумата на данъка се получава заедно с плащането по сделката. При безвъзмездни сделки данъкът е за сметка на изпълнителя.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Не се начислява данък при извършване на освободена сделка, сделка за износ и сделка с благородни метали, по която получател е Българската народна банка, както и при извършването на сделки с място на изпълнение извън територията на страната.

(3) Когато за прехвърляне на собствеността върху сграда или част от сграда се начислява данък върху добавената стойност, дължимите за прехвърлянето държавни и местни данъци и такси се приспадат и получената разлика се приема за размер на данъка, подлежащ на плащане. Ако размерът на дължимите други данъци и такси е по-голям от размера на данъка върху добавената стойност, последният не се дължи.

(4) Когато при договаряне на облагаемата сделка данъкът не е бил изрично посочен, същият се приема за включен в договорената цена.

(5) Данъкът се счита включен в обявената цена и когато се предлагат стоки на дребно в търговската мрежа.

(6) Ако сделката е безвъзмездна, данъчна фактура не се издава.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Начисленият данък се дължи от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на изпълнение на облагаемата сделка.

Чл. 21. (1) Подлежи на облагане с данък и внасяната в страната стока.

(2) Внос на стока е преминаването на стоката през митническа граница, както и при влизането й от безмитни зони или антрепозитните складове в останалата част от територията на страната.

(3) Внос на стока е и преминаването през митническата граница на поправена, ремонтирана или изменена по друг начин стока, която е била изнесена с тази цел от страната.

Чл. 22. (1) Данъкът за внасяната стока се начислява и събира от митническите органи по реда за събиране на митата. Стоката се освобождава от митнически контрол след изплащане на начисления от митническите органи данък.

(2) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Вносителят на стоки внася начисления от митническите органи данък, както следва:

1. в републиканския бюджет, по сметка на съответната данъчна служба, когато е регистрирано по закона лице;

2. в републиканския бюджет, по сметка на съответната данъчна служба, в която би се извършила регистрация по този закон, когато е нерегистрирано по закона юридическо лице или нерегистриран по закона едноличен търговец;

3. в републиканския бюджет, по сметка на съответната данъчна служба, на чиято територия е постоянното му местоживеене или в касата на митническото учреждение, когато е нерегистрирано по закона физическо лице, което не е едноличен търговец.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)(Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Митническите органи са длъжни да внесат събрания от тях данък в републиканския бюджет, по сметка на съответната данъчна служба, на чиято територия се намира митническото учреждение в тридневен срок от събирането му.

Чл. 23. Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1998 г.)(В сила от 1 януари 1998 г.) (1) Не се дължи данък при внос на стоки, когато:

1. стоките влизат в безмитни зони, антрепозитни складове и в търговски обекти за безмитна търговия;

2. се внасят благородни метали за Българска народна банка;

3. в закон или международен договор, ратифициран и обнародван по съответния ред, е предвидено освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания, облагания) с ефект еквивалентен на косвен данък;

4. се внасят безвъзмездни помощи с хуманитарна цел, предоставени на държавата или общините от чужди държави, общини, юридически и физически лица или организации;

5. се внасят безвъзмездни помощи, предоставени на: учебни и здравни заведения, научни, културни, просветни и социални организации; министерства, ведомства и други държавни органи; Български Червен кръст, Агенцията за чуждестранна помощ;

6. се внасят носители на информация по линия на участието на Република България в международния обмен на издания, когато те са освободени и от мита и такси;

7. се внасят въоръжения, снаряжения и техника за нуждите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите органи в системата на националната сигурност, чийто внос е разрешен по установения ред;

8. не се облагат с мита и такси в рамките на разрешения безмитен внос стоките, внасяни от пътници, както и получаваните от физически лица, без еднолични търговци, международни пощенски и други пратки, с изключение на моторните превозни средства;

9. се внася ядрено гориво;

10. се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, както и резервни части за тях, включително леки автомобили, внасяни от инвалиди I група инвалидност или от лица на шест и повече години, които имат заболяване или увреждане, посочени в списък, одобрен от министъра на здравеопазването, министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите. Освобождаването от данък върху добавената стойност при внос на леките автомобили се извършва по реда за освобождаването им от мито и в размер до левовата равностойност на 900 щатски долара включително. По тази разпоредба може да се внесе лек автомобил за период от три години за употребяван и пет години за нови автомобили;

11. се внасят животоспасяващи и животоподдържащи лекарствени средства, консумативи и медицинска апаратура по централизирани доставки за Министерството на здравеопазването или доставки за държавни или общински болници по списък, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на финансите.

(2) Не се събира данък, когато стоките са под митнически режим с отложено плащане, включено под режим на временен внос, както и при реекспорт. Начисленият данък в тези случаи се обезпечава в съответствие с размера и реда, определени със Закона за митниците и правилника за неговото прилагане, за обезпечаване на митните сборове.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996) (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Данъчен кредит е сумата от начислен данък върху добавената стойност на регистрираното лице за получена от него стока или услуга по облагаема сделка или за осъществен от него внос.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996, изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит е налице, когато са изпълнени следните условия:

1. лицето, на което е начислен данък, е регистрирано по този закон към датата на издаване на данъчната фактура, данъчното дебитно известие или единния административен документ;

2. данъкът по облагаемата сделка е начислен от регистрирано по този закон лице към датата на нейното изпълнение или от митническите органи - при вноса на стоки;

3. сделката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на изпълнение и за нея не е приложим чл. 35;

4. начисленият и дължим за осъществения внос данък е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 22, ал. 2;

5. получената от внос стока или по облагаема сделка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми сделки; на сделки за износ, които не са освободени, или на сделки с благородни метали, по които получател е Българската народна банка;

6. получателят притежава данъчна фактура, данъчно дебитно известие, отговарящи на условията по чл. 37, ал. 4, съответно по чл. 39, или единен административен документ и те са отразени в неговото счетоводство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато:

1. стоката или услугата са за представителни мероприятия;

2. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) стоката или услугата са свързани с придобиването, поддръжката и експлоатацията на леки автомобили за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава пет, и мотоциклети, освен когато извършването на сделки с тях е основна дейност на регистрираното лице.

3. (нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) стоката или услугата се използва за извършване на освободени сделки, сделки с място на изпълнение извън територията на страната, както и в случаите, предвидени в чл. 2, ал. 2;

4. (нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) стоката е отнета в полза на държавата.

(4) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Лицето има право на частичен данъчен кредит, когато извършва както облагаеми, така и освободени сделки, и при получаване на стоките или услугите не може да определи каква част от тях използва за извършване на облагаеми сделки и каква част - за освободени сделки. Правото на частичен данъчен кредит се определя по ред и начин, посочени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е получена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или единният административен документ, които следва да са отразени в счетоводството на лицето, а се упражнява след изтичането на този данъчен период чрез отразяване в справката-декларация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Правото на приспадане не възниква, ако данъчната фактура, данъчното дебитно известие или единният административен документ са издадени преди датата на регистрацията по този закон.

Чл. 26. Данъкът, подлежащ на внасяне от регистрираното лице, се определя за всеки данъчен период и представлява разликата между начисления от това лице данък и размера на данъчния кредит.

Чл. 27. Данъчен период е интервалът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Данъчният период е едномесечен.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) (1) (Предишен текст на чл. 29 - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 26 данък в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, за който се отнася данъкът.

(2) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната данъчна служба.

(Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.)

(Ал. 4 отм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.)

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато за определен данъчен период сумата на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата, представляваща данък за възстановяване, се прихваща, приспада или възстановява, както следва:

1. при наличие на други изискуеми задължения към държавата, възникнали до датата на подаване на справката-декларация, данъчният орган прихваща тези задължения с посочения в справката-декларация данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;

2. когато няма други изискуеми задължения към държавата или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в следващите шест поредни едномесечни данъчни периода;

3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, същият се дължи в срока по чл. 29, ал. 1;

4. когато след изтичане на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган прихваща този остатък за погасяване на други изискуеми задължения към държавата или го възстановява в 45-дневен срок от подаване на последната справка-декларация;

5. ако през срока на шестте едномесечни периода лицето има и друг данък за възстановяване по справка-декларация, то участва в процедурата по приспадане от регистрираното лице, освен в случаите, в които първият посочен данък за възстановяване е приспаднат изцяло от лицето до момента на установяване на следващия данък.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия месец е извършило сделки за износ, които не са освободени на обща стойност повече от 50 на сто от общата стойност на всички извършени от него сделки за същия период и няма неизплатени задължения към държавата, има право разликата по ал. 1 да му бъде възстановена в 45-дневен срок от подаване на справката-декларация. В случай, че са налице неизплатени задължения към държавата, в същия срок се извършва прихващане и възстановяване на остатъка, ако има такъв.

(3) Обстоятелствата по ал. 2 се удостоверяват писмено пред данъчната служба по място на регистрацията с подаването на справката-декларация. В противен случай ал. 2 не се прилага.

(4) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Възстановяването на данък върху добавената стойност за дипломатически представителства, консулства, представителства на междуправителствени организации и членовете на техния персонал се извършва по ред, определен от министъра на финансите и министъра на външните работи.

Чл. 30а. (Нов - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) (1) Възстановява се и платеният данък върху добавената стойност по документи на чуждестранни физически лица, извършили покупки на стоки по цени на дребно при напускане на територията на страната, при условие, че изнасят тези стоки в непроменен вид.

(2) Редът за възстановяване на данъка по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Чл. 31. (1) (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) При изменение стойността на облагаема сделка, за която е бил начислен данък, се изменя и начисленият данък. Ако преди изменението е била издадена данъчна фактура, то се документира с данъчно дебитно известие при увеличение и с данъчно кредитно известие при намаление. Ако преди изменението е била издадена опростена фактура, то се документира с дебитно известие при увеличение и с кредитно известие при намаление.

(2) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Не се издава кредитно, както и данъчно кредитно известие за несъбрани вземания по сделка.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато въз основа на данъчно дебитно известие регистрираното лице увеличи данъчния си кредит, промяната се отразява в справката-декларация за периода, през който е било получено дебитно известие.

(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) В случаите извън ал. 3 изменението се отразява в справката-декларация за периода, през който е издадено данъчното дебитно или кредитно известие.

Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)

Чл. 33. (изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) (1) Когато регистрирано лице получи услуга в страната от лице, чието седалище е извън страната, получателят начислява данък върху стойността на сделката, когато едновременно са налице следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) сделката е с място на изпълнение на територията на страната;

2. сделката е облагаема по смисъла на чл. 7;

3. (изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) получената услуга се използва за извършване и на сделки, които са освободени или в случаите, предвидени в чл. 2, ал. 2.

(2) Данъкът по ал. 1 се посочва в справката-декларация за данъчния период, включващ датата на изпълнение на сделката.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) (1) Регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки по смисъла на този закон и впоследствие ги използва за извършване на сделки без право на данъчен кредит по смисъла на чл. 24, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит, а ако ги използва за продажби на загуба - в размер на разликата между приспаднатия данъчен кредит и начисления при продажбата данък.

(2) Когато регистрирано лице използва резултата от получена от него облагаема сделка с услуга за извършване на сделки без право на данъчен кредит по чл. 24, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит за сделката с услуга, а ако го използва за продажби на загуба - в размер на разликата между приспаднатия данъчен кредит и начисления при продажбата данък.

(3) Данъкът по ал. 1 и 2 се начислява на датата, на която е извършена сделката, за която не е налице правоте на приспадане на данъчен кредит по чл. 24 или продажбата на загуба.

(4) Регистрирано лице, което е приспаднало изцяло като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин стоки или услуги по смисъла на този закон и впоследствие ги използва както за извършване на облагаеми сделки или сделки за износ, така и за сделки, за които не е налице правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 24 или продажби на загуба, начислява и дължи данък по ред и начин, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 34а. (Нов - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) (1) Регистрирано лице,коетое приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки по смисъла на този закон, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.

(2) Данъкът по ал. 1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката.

(3) Данъкът по ал. 1 не се начислява при:

1. липси и брак, причинени от непреодолима сила;

2. липси, произтичащи от промяна на физико-химичните свойства в нормални размери, съответстващи на установените норми за пределни размери на естествените фири и липси на стоково-материални ценности при тяхното съхранение и транспортиране съгласно утвърдените стандарти, нормали и други нормативни актове;

3. технологичен брак в допустимите норми, определени на база Българския държавен стандарт (БДС), отраслови и заводски нормали и с технологичната документация за съответното производство или дейност.

Чл. 35. Данък не се начислява, когато регистрираното лице се разпореди със стока, за която платеният от него данък не е данъчен кредит.

Чл. 36. (Отм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)

Чл. 37. (1) При поискване от страна на получателя по облагаема сделка със стока или услуга регистрираното лице е длъжно да издаде данъчна фактура.

(2) Данъчната фактура се издава най-малко в два екземпляра, по един за всяка от страните.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Данъчната фактура се издава в тридневен срок от датата на прехвърлянето на правата върху стоката или извършването на услугата. Ако плащането или частичното плащане предхожда по време прехвърлянето на правата или извършването на услугата, срокът започва да тече от датата на плащането или частичното плащане или от датата, на която плащането е станало дължимо.

(4) Освен реквизитите по чл. 8, ал. 1 от Закона за счетоводството данъчната фактура трябва да съдържа:

1. данъчния номер на регистрираното лице - изпълнител по сделката;

2. наименованието, данъчния номер и адреса на получателя;

3. стойността на сделката, в т.ч. начисления акциз на отделен ред;

4. начисления данък.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Документите за удостоверяване на сделките за износ по чл. 8 се регламентират с правилника за прилагане на закона.

Чл. 38. (1) Когато за сделката не е поискана данъчна фактура, регистрираното лице е длъжно да издаде опростена фактура, в която да посочи стойността, включваща и начисления данък.

(2) Фактурата по ал. 1 се издава по реда на чл. 37, ал. 3 най-малко в два екземпляра, по един за всяка от страните.

Чл. 39. (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Данъчно кредитно или данъчно дебитно известие, както и известия към опростена фактура се издават в срок до 3 дни от промяната в стойността на сделката. Те се издават най-малко в два екземпляра и съдържат освен реквизитите по чл. 8, ал. 1 от Закона за счетоводството:

1. данъчния номер на регистрираното лице - изпълнител по сделката;

2. наименованието, данъчния номер и адреса на получателя;

3. номера и датата на данъчната фактура, за която се отнася данъчното дебитно или кредитно известие;

4. номера и датата на издаване на известието;

5. сумата, с която се променя стойността на стоката или услугата;

6. сумата, с която се променя данъкът;

7. причината, поради която се променя стойността.

Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да документира и отчита извършените от него сделки в търговски обекти чрез електронни фискални устройства при условия, по ред и начин, определени с наредба, издадена от министъра на финансите.

(2) Изключенията от този ред за някои специфични форми на търговия се определят с наредбата по ал. 1.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996) (1) За всеки отделен данъчен период регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация пред данъчната служба. Декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Справката-декларация се подава в съответната данъчна служба в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период.

(3) При наличието на извънредни обстоятелства и искане от регистрираното лице данъчният орган може да удължи срока за подаване на справката-декларация или друг документ по този закон до изтичане на следващия данъчен период.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 56 от 1996 г.) Регистрирано лице, което през календарната година извършва облагаеми и освободени по този закон сделки, подава справка-декларация и за цялата календарна година до 15 април на следващата календарна година.

Чл. 41. (1) Данъчният орган може да поиска от всяко лице да представи справка-декларация за дейността си през определен данъчен период.

(2) Справката-декларация по ал. 1 се представя в 14-дневен срок от датата на поискването.

Чл. 42. Министърът на финансите може да определи специален ред за документиране и отчитане на някои видове сделки, при които прилагането на общия ред създава практически затруднения. Той определя и реда за документиране и отчитане на безвъзмездните сделки.

Чл. 43. (Доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Министърът на финансите утвърждава образеца, формата и реквизитите на документите по този закон. Той може да определя с наредба реда за осъществяване на контрола по отпечатването, разпространението и отчитането на бланките на данъчните фактури и известията към тях както и специални изисквания към тези бланки.

Чл. 44. (1) Документите, издавани по реда на този закон, се съхраняват в срок от пет години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят.

(2) В случаите на обжалване, което не е приключило при изтичане на посочения срок, документите се съхраняват до приключване на процедурата.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Който, като е задължен, не се регистрира в установените по този закон срокове или не уведоми данъчните органи за настъпилите промени в регистрацията, се наказва с глоба в размер от 250 000 до 2 500 000 лв.

(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) В случаите по ал. 1 освен глобата лицата дължат и сумата на неначисления данък за изпълнените от тях облагаеми сделки за периода от възникване на задължението за регистрация до датата на регистрацията по този закон.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) (1) Който не подаде справка-декларация в предвидените по този закон срокове, се наказва с глоба в размер от 250 000 до 2 500 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) За повторно извършено нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 400 000 до 5 000 000 лв.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Който не начисли данък по чл. 20, 33, 34 и 34а, се наказва с глоба в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 200 000 лв.

(2) ( Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) За повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 000 лв.

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 1996 г., изм. - ДВ, бр.51 от 1997 г.) (1) Който не издаде документ по чл. 37, 38, или 39, се наказва с глоба от 200 000 до 1 000 000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) За повторно извършване на нарушението по ал. 1 глобата е от 500 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 47б. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1997 г. ) (1) Който не издаде документ по чл. 39а, се наказва с глоба в размер от 200 000 до 1 000 000 лв.

(2) За повторно извършване на нарушението по ал. 1 органите на данъчната администрация запечатват за срок 1 месец търговския обект, в който за извършената сделка не е издаден документ по чл. 39а, а наличните стоки в обекта и прилежащите към него складове към момента на констатиране на повторно извършеното нарушение се отнемат в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Разпореждането с отнети в полза на държавата стоки по този закон се извършва по ред, определен от министъра на финансите.

Чл. 48. (1) Който не е регистриран по този закон и издаде данъчна фактура по чл. 37 или данъчно дебитно или данъчно кредитно известие по чл. 39, се наказва с глоба в двоен размер на неправомерно начисления данък.

(2) (Нова - ДВ, бр. 51 от 1997 г., отм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.)

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г.) Който при поискване от данъчен орган не представи съществуващ към тази дата документ или унищожи документ преди изтичане на сроковете по чл. 44, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Който наруши изискванията на чл. 15, ал. 2, чл. 16, ал. 1, 2, 5 и 6, се наказва с глоба в размер от 500 000 до 1 000 000 лв.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 51 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) На юридическите лица, които са се облагодетелствали от нарушенията по предходните разпоредби, се налага имуществена санкция в размер от 1 000 000 до 5 000 000 лв., а физическите лица се наказват с глоба в размер от 500 000 до 2 000 000 лв.

Чл. 52. (1) Установяването на нарушенията, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) Наказателните постановления се издават от началника на главното управление на данъчната администрация или от упълномощено от него длъжностно лице.

Чл. 53. (Нов - ДВ, бр. 111 от 1997 г.) Когато с акт на данъчен орган се установи, че посочените от лицето обстоятелства по чл. 30, ал. 3 не съответстват на действителните и това е довело до прилагане на режима за възстановяване по реда на чл. 30, ал. 2, лицето се наказва с глоба - за едноличния търговец, или имуществена санкция - за юридическото лице в размер от 10 млн.лв. до 50 млн.лв., а представляващият юридическото лице, подписал декларацията - с глоба в размер от 500 000 лв. до 2 000 000 лв.