ЗАКОН ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
ЗАКОН ЗА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Обн. ДВ. бр.59 от 9 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.19 от 5 Март 1996г., изм. ДВ. бр.21 от 20 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.153 от 23 Декември 1998г., изм. ДВ. бр.155 от 29 Декември 1998г., отм. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г.
Отменен с § 2, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Данъчния процесуален кодекс - ДВ, бр. 103 от 30 ноември 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. С този закон се уреждат структурата, организацията на дейността и правомощията на данъчната администрация.
Чл. 2. (1) Данъчната администрация е единно структурно звено в Министерството на финансите и е юридическо лице със самостоятелен бюджет.
(2) Със закон може да се възлага събирането на данъци, такси и други държавни вземания на длъжностни лица от общинската администрация и на други длъжностни лица извън данъчната администрация.
Чл. 3. Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху дейността на данъчната администрация.
Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) (1) Данъчен служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от правото да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в данъчната администрация.
(2) Изискванията за работа в данъчната администрация, организацията на работа, условията и редът за професионалната оценка и израстване на данъчните служители се уреждат с правилник за вътрешния ред, който се издава от министъра на финансите.
(3) Служителите на данъчната администрация на длъжности, определени със заповед на началника на Главното управление на данъчната администрация, периодично полагат професионален квалификационен тест и подлежат на експертна психологична оценка. Психологичната оценка се ползва единствено за служебни нужди от лица, определени със заповед на началника на Главното управление на данъчната администрация, при условията на чл. 14, ал. 2.
Чл. 5. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчните служители са независими и действат само въз основа на закона.
(2) На данъчната администрация не могат да бъдат възлагани други дейности освен посочените в този закон.
Глава втора.
СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТТА НА ДАНЪЧНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Чл. 6. ( Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) (1) Данъчната администрация се състои от главно управление, териториални управления и данъчни служби. Към данъчните служби могат да се създават бюра.
(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) Към главното управление се създава Служба за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, която действа на територията на цялата страна.
Чл. 7. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите определя числения състав и издръжката на данъчната администрация.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) Министърът на финансите определя структурата на главното управление, районите и структурите на териториалните управления, данъчните служби и бюра. Той може да определи териториални управления, в района на които се установяват звена на Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения, а при необходимост да определи и района на действие на звената.
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) Началникът на главното управление е и заместник-министър на финансите.
(2) Служителите на главното управление и началниците на териториалните управления се назначават от министъра на финансите или от упълномощено от него лице.
(3) Служителите на териториалните управления, началниците на данъчните служби и бюра и техните служители се назначават от началника на главното управление или от упълномощено от него лице.
Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) (1) Главното управление:
1. осъществява ръководство и контрол на териториалните управления, данъчните служби и бюра и дава методически указания;
2. обобщава, анализира и прогнозира приходите за бюджета от данъци, такси и други държавни вземания;
3. осигурява квалификацията на данъчните служители;
4. участва в подготовката на проекти на двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане;
5. организира воденето на данъчна статистика.
(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Началникът на главното управление може да командирова длъжностни лица от данъчната администрация в териториалните управления, данъчните служби и бюра за извършване на данъчни проверки и ревизии.
Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) (1) Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения:
1. извършва проверки за изпълнението на нормативните актове от данъчнозадълженото лице;
2. извършва проверки за предотвратяване и разкриване на нарушения;
3. издирва лица или имущества, които се укриват от данъчните органи.
(2) При осъществяване правомощията си по този закон Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения не може да определя данъчни задължения.
Чл. 10. (Изм. и доп.- ДВ, бр. 19 от 1996 г.) (1) Териториалното управление:
1. ръководи и контролира дейността на данъчните служби и бюра;
2. осигурява информационното обслужване на данъчните служби и на главното управление;
3. осъществява контрол върху определянето, събирането и отчитането на данъците, таксите и другите държавни вземания.
(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) Началникът на териториалното управление може да командирова длъжностни лица от управлението в данъчните служби и бюра за извършване на данъчни проверки и ревизии.
Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) Данъчната служба:
1. извършва данъчна регистрация на данъчнозадължените лица;
2. изготвя данъчни досиета на данъкоплатците;
3. определя конкретните размери на данъчните задължения;
4. събира и отчита определените данъци, такси и други държавни вземания и предоставя информация на общините за изпълнението на приходите от местните данъци и такси;
5. (доп. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) приема данъчни и други декларации и извършва проверки по тях;
6. извършва данъчни проверки и ревизии.
Глава трета.
ПРАВОМОЩИЯ НА ДАНЪЧНИТЕ ОРГАНИ
Чл. 12. (1) При изпълнение на служебните си задължения данъчният орган има право:
1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
2. да изисква документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица;
3. да изисква от едноличните търговци, търговските дружества и други юридически лица при данъчни проверки и ревизии да декларират банковите си сметки в страната и в чужбина;
4. да проверява отчетността на контролираните обекти;
5. да установява притежаваните парични средства и материални ценности, включително и ценните книги;
6. да осъществява предвидените от закона действия по обезпечаването на доказателствата, включително да запечатва каси, складове, работилници, офиси, магазини и други обекти;
7. да извършва насрещни проверки;
8. да изисква от трети лица сведения, документи, извлечения по сметки и други, необходими за извършване на насрещните проверки;
9. да изисква писмени обяснения от проверяваните лица;
10. да назначава вещи лица;
11. да налага запор и възбрана по установения от закона ред за обезпечаване на държавните вземания.
(2) Министърът на финансите определя реда за извършване на данъчните проверки и ревизии и длъжностните лица, които упражняват правомощията по предходната алинея.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) При осъществяване на правомощията си данъчните органи взаимодействат със съответните органи на Министерството на вътрешните работи при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.
(4) При извършване на данъчна проверка или ревизия, по писмено искане на ръководителя на териториалното управление или на ръководителя на данъчната служба, банките и Държавната спестовна каса са длъжни да предоставят сведения за броя и кода на съществуващите и закритите сметки в левове и валута на проверяваните лица, заедно с датата на последната операция по тях.
Чл. 12а. (Нов - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) (1) При изпълнение на служебните си задължения органите от Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения освен правомощията по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 9 имат право:
1. да претърсват служебни помещения като: канцеларии, кантори, работилници, складове, магазини и други такива, където се съхраняват материални ценности, парични средства и счетоводни, търговски или други документи, свързани с дейността на контролираните обекти;
2. да проверяват счетоводни, търговски и други книги или документи, отразяващи извършваните сделки или услуги, както и документи, свързани с експедиране, транспортиране и получаване на стоки, като проверяващият поставя удостоверителен подпис върху проверените документи и книги;
3. да претърсват превозни средства, когато са спрени, паркирани или в престой, както и да спират съвместно с контролните органи за движение по пътищата превозни средства за проверка; в зоните на граничен или митнически контрол спирането и проверката се извършват съвместно с органите, компетентни за осъществяването му;
4. да изискват заверени копия от документите или да изземват документи, книги и други доказателства, когато е възможно укриване на данни или факти, имащи значение за данъчното облагане; при изземване на книги, воденето на които е задължително, в протокола за изземването се посочва последният запис или салдото по направените записвания, като новата книга се завежда със следващия пореден запис или начално салдо, съответстващо на посоченото в протокола.
(2) Претърсването на помещенията, посочени в ал. 1, т. 1, когато служат и за жилище на проверяваните лица, се извършва въз основа на постановление на районния прокурор по местонахождението на жилището.
(3) Постановлението се издава в срок 24 часа въз основа на писмено искане, придружено от доказателства, удостоверяващи действия или бездействия на лица, които могат да доведат до укриване на данни или обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане.
(4) Претърсването по ал. 2 се извършва в присъствието на орган на Националната полиция, а изземването на документи, книги или други доказателства - в присъствието на двама свидетели.
(5) За извършените действия по претърсване или изземване незабавно се съставя протокол, в който се описват извършените действия, иззетите документи или други доказателства и възраженията на лицето, намиращо се в проверявания обект. В тридневен срок от съставянето на протокола писмени възражения може да направи данъчнозадълженото лице или негов представител, ако те не са присъствали. Протоколът се подписва от извършителя на проверката, а в случаите по ал. 4 - и от органа на Националната полиция, съответно от свидетелите.
(6) Протоколите за извършените действия заедно с иззетите документи или други доказателства и съставените актове за нарушение се предават на началника на териториалното управление, в чийто район е извършена проверката.
(7) Министърът на финансите издава инструкция за организацията и дейността на Службата за предотвратяване и разкриване на данъчни нарушения.
Чл. 13. Държавните органи, ръководителите и другите длъжностни лица от подлежащите на контрол обекти са длъжни да оказват съдействие на данъчните органи при изпълнение на служебните им задължения.
Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) (1) Данъчният орган е длъжен да се легитимира при изпълнение на служебните си задължения.
(2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) Служителите в данъчната администрация са длъжни да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг данъчен орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Редът и начинът за съхраняване и неразгласяване на обстоятелствата и фактите по ал. 2, както и отговорните длъжностни лица, се определят със заповед на началника на Главното управление на данъчната администрация. Нарушенията се санкционират по чл. 31 от Закона за данъчното производство, а отговорните длъжностни лица се уволняват дисциплинарно.
(4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 1996 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Във връзка със задълженията си по ал. 2 служителите подписват декларация по образец, в която изрично се отразява и отговорността им.
Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Служителите на данъчната администрация не могат:
1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите на управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;
2. да сключват допълнителни трудови договори и да работят под каквато и да е форма извън системата на данъчната администрация освен с писменото съгласие на началника на Главното управление на данъчната администрация или на упълномощено от него лице;
3. в случаите на т. 2, когато дейността е свързана с дейността по основния трудов договор на данъчните служители, писменото съгласие се дава, когато в договора е вписана клауза за задължително даване на писмени становища, както и имуществената отговорност за дадените становища.
Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г.) Данъчната администрация задължително застрахова служителите си срещу злополука за сметка на своя бюджет.
Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Средствата, набрани от отчисления в размер 25 на сто от допълнителните приходи за бюджета, представляващи данъци, такси и други държавни вземания, установени и събирани върху укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества, постъпват като собствени приходи в бюджета по чл. 2.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Средствата по ал. 2 се начисляват и разходват само за развитие на материалната база, за повишаване на квалификацията и за стимулиране на данъчната администрация по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите.
(4) (Отм. - ДВ, бр. 155 от 1998 г.)
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Този закон отменя:
1. Член 81а от Закона за местните данъци и такси (обн., Изв., бр. 104 от 1951 г.; попр., бр. 10 от 1952 г.; изм. и доп., бр. 12 и 104 от 1954 г., бр. 91 от 1957 г., бр. 13 от 1958 г., бр. 57 и 89 от 1959 г., бр. 21 и 91 от 1960 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 1 и 52 от 1965 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 87 от 1974 г., бр. 21 от 1975 г., бр. 102 от 1977 г., бр. 88 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 99 от 1981 г., бр. 55 от 1984 г., бр. 73 от 1987 г., бр. 33 и 97 от 1988 г., бр. 21 и 30 от 1990 г. и бр. 82 от 1991 г.).
2. Член 2 , буква "в" от Закона за финансов контрол (обн., Изв., бр. 91 от 1960 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1978 г., бр. 27 от 1986 г. и бр. 100 от 1992 г.).
§ 2. В чл. 9, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ДВ, бр. 60 от 1988 г.) след думите "по чл. 2 се добавя "и органите на данъчната администрация".
§ 3. В чл. 47 от Закона за банките и кредитното дело (ДВ, бр. 25 от 1992 г.) се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя, както следва:
"(5) Съдът може да постанови разкриване на сведенията по ал. 4 и по искане на:
1. прокурора - при наличие на данни за извършено престъпление;
2. ръководителя на териториалното данъчно управление, когато:
а) с акт на данъчен орган е установено, че проверяваното лице е осуетило извършването на данъчна проверка или не води необходимата отчетност, както и ако в нея има съществени непълноти;
б) с акт на компетентен държавен орган е установено настъпването на случайно събитие, довело до унищожаване на отчетната документация на проверяваното лице."
2. Създава се нова ал. 6 със следното съдържание:
"(6) В случаите на ал. 5 районният съдия се произнася по искането в закрито заседание не по-късно от 24 часа от постъпването му."
§ 4. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) В срок до 31 януари 1999 г. наличните остатъци по извънбюджетната сметка на Главното управление на данъчната администрация "Материална база, квалификация и стимулиране" се превеждат в бюджета по чл. 2, от който се финансират разходите по чл. 17.
§ 5. (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)
§ 6. Изпълнението на закона се възлага на министъра на финансите.
