Държавен вестник, брой 37 от 13.IV

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Този закон урежда избирането на народни представители, както и реда за прекратяване на пълномощията им.

Чл. 2. (1) Изборите се произвеждат на основата на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

(2) Право да избират имат всички граждани на Република България, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода".

(3) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 3. (1) Право да бъдат избирани за народни представители имат всички граждани на Република България, които нямат друго гражданство, навършили са 21 години, не са поставени под запрещение и не изтърпяват наказание "лишаване от свобода".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Всеки избирател има право на един глас за народен представител.

(2) Гласът на един избирател е равен на гласа на всеки друг избирател.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) (1) Изборите за народни представители се произвеждат по пропорционалния принцип с твърди изборни листи на партии, независими кандидати, коалиции на партии и коалиции на партии с независими кандидати, съставени по избирателни райони.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 6. (1) Изборите се произвеждат в един неработен ден за цялата страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Президентът на Република България насрочва избори за народни представители и обявява изборния ден най-късно 50 дни преди изборите.

Чл. 7. (1) Организационно-техническата подготовка на изборите се осъществява от Министерския съвет, временните изпълнителни комитети и временните управи.

(2) Разходите по организационно-техническата подготовка на изборите се поемат от държавата в рамките на държавния бюджет.

(3) Всички книжа, заявления, жалби, удостоверения и други документи по този закон се освобождават от такси.

Чл. 25. Гласуването и преброяването на гласовете се извършват по избирателни секции.

Чл. 26. (1) Временните изпълнителни комитети образуват общи избирателни секции за произвеждането на изборите за народни представители, общински съветници и кметове.

(2) Районните избирателни комисии определят номерата на общинските избирателни комисии за съответния район; общинските избирателни комисии определят номерата на избирателните секции в общината, в които се съдържат индексите на съответните районни и общински комисии и избирателни секции.

(3) Избирателните секции се образуват най-късно 45 дни преди изборния ден.

Чл. 27. (1) В една избирателна секция се включват до 1000 жители. Населени места с повече от 1000 жители образуват толкова избирателни секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на жителите. При остатък по-голям от 500 жители, се образува отделна секция, а при остатък под 500 жители, избирателите се разпределят между съседни секции.

(2) Общинската избирателна комисия може да образува по предложение на временния изпълнителен комитет секции с по-малко от 500 жители.

Чл. 28. (1) За избиране на народни представители се образуват и избирателни секции:

1. в болници, родилни домове, санаториуми, почивни домове, домове за стари хора и други такива, ако има не по-малко от 30 избиратели;

2. в плавателен съд под български флаг с не по-малко от 20 избиратели на борда, който не е в страната в деня на изборите.

(2) Избирателите от секциите по точка 2 от предходната алинея гласуват за кандидатите в избирателния район, където плавателният съд е регистриран.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 29. (1) За произвеждане на изборите по този закон се образуват следните избирателни комисии:

1. централна - за цялата страна. Тази комисия се назначава за срока на пълномощията на Народното събрание;

2. районни - за всеки избирателен район за избиране на народни представители;

3. общински - за всяка община. Тези комисии се назначават за срока на пълномощията на общинските съвети;

4. секционни - за всяка избирателна секция;

5. (Oтм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(2) Централната избирателна комисия се назначава от президента на Република България след консултации с политическите сили най-късно 50 дни преди изборния ден. Тя се състои от председател, заместник-председател, секретар и членове, представители на политическите сили и безпартийни. Членовете на Централната избирателна комисия трябва да бъдат в мнозинството си юристи. Централната избирателна комисия е в състав до 25 членове.

(3) Към Централната избирателна комисия се формират експертни и работни групи от специалисти.

Чл. 30. (1) Съставът на районните и общинските избирателни комисии се определя от Централната избирателна комисия по предложение от временните изпълнителни комитети след консултации с политическите партии най-късно 40 дни преди изборния ден.

(2) Общинските избирателни комисии назначават секционните избирателни комисии при условията по ал. 1 най-късно 35 дни преди изборния ден.

Чл. 31. (1) Районните и общинските избирателни комисии се състоят от председател, двама заместник-председатели и секретар, които по възможност да бъдат юристи, и до 7 членове, представители на политически партии или коалиции и безпартийни.

(2) Към районните и общинските избирателни комисии могат да се формират експертни и работни групи от специалисти.

Чл. 32. Секционните избирателни комисии се състоят от председател, заместник-председател, секретар и от 3 до 7 членове.

Чл. 33. (1) Членовете на временните изпълнителни комитети и временните управи, служещите във Въоръжените сили и в Министерството на вътрешните работи, както и кандидатите за народни представители, общински съветници и кметове не могат да бъдат членове на избирателни комисии.

(2) Заседанията на избирателните комисии са законни, когато присъствува повече от половината от техния състав. Решенията се вземат с мнозинство 2/3 от присъствуващите.

(3) На заседанията на комисиите могат да присъствуват застъпниците с право на съвещателен глас и на възражения.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) (1) Централната избирателна комисия:

1. следи за изпълнението на този закон и упражнява методическо ръководство върху дейността на избирателните комисии и контрол върху дейността на районните избирателни комисии;

2. разглежда жалби против актове и действия на районните избирателни комисии, произнася се с окончателно решение по тях в 3-дневен срок и го обявява;

3. регистрира и обявява за участие в изборите коалиции и партии, както и цветовете на изборните им бюлетини. Никоя партия или коалиция няма право да използува или регистрира цвета на вече регистрирани бюлетини на други партии и коалиции. Партиите и коалициите имат право да запазят цвета на бюлетината, с която са участвували в изборите за Велико народно събрание;

4. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) осъществява контрол за регистрацията на районните кандидатски листи за народни представители;

(Точка 5. отм. - ДВ, бр. 70 от 1991 г.)

5. (Предишна т. 6 - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) обявява изборните резултати за Народно събрание и издава удостоверения на избраните народни представители;

6. (Предишна т. 7 - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) определя условията и реда за участие на наблюдатели от страната и чужбина в изборите и ги снабдява със съответен документ;

7. (Предишна т. 8 - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) след изборите извършва проверка на избирателните списъци и ако установи, че гражданин е гласувал повече от веднъж в нарушение на този закон, уведомява правораздавателните органи.

(2) Решенията на Централната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани 3 дни след съобщаването им пред Върховния съд, който в 3-дневен срок се произнася с окончателно решение, което обявява веднага.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) (1) Районните избирателни комисии:

1. следят за изпълнението на този закон на територията на избирателния район и упражняват контрол върху дейността на секционните избирателни комисии по избора за народни представители;

2. следят за своевременното и правилното образуване на избирателните секции;

3. следят за своевременното изготвяне и обявяване на избирателните списъци за избори за Народно събрание, както и за издаване на удостоверения за гласуване на друго място;

4. снабдяват секционните избирателни комисии с избирателни кутии, избирателни пликове, бюлетини и протоколи за избор на народни представители, като контролират тяхното производство, съхранение, разпределение по секции и транспорт;

5. разглеждат жалби против решения и действия на секционните избирателни комисии по избора за народни представители в 3-дневен срок и вземат решения по тях;

6. регистрират кандидатските листи за народни представители в избирателния район и ги обявяват пред населението;

7. регистрират застъпниците на кандидатите за народни представители на партиите, коалициите и независимите кандидати и им издават удостоверения;

8. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) установяват и обявяват в срок не по-късно от 3 дни резултатите от гласуването в избирателните райони по протоколите на секционните избирателни комисии;

9. предават на Централната избирателна комисия материалите от избора за народни представители.

(2) Решенията на районната избирателна комисия могат да бъдат обжалвани пред Централната избирателна комисия в 3-дневен срок от съобщаването им, която в срок от 3 дни се произнася с окончателно решение, което обявява веднага.

Чл. 36. (1) Общинските избирателни комисии:

1. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) следят за изпълнението на този закон върху територията, на която осъществяват своите функции;

2. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.);

3. образуват секционните избирателни комисии;

4. снабдяват секционните избирателни комисии с избирателни кутии, бюлетини, пликове, протоколи и всички други книжа, свързани с произвеждането на изборите, като контролират тяхното производство, съхранение, разпределение по секции и транспорт;

5. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.);

6. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.);

7. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.);

8. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.);

9. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.).

(2) Решенията на общинската избирателна комисия могат да бъдат обжалвани в 3-дневен срок от произнасянето им пред районния съд, който разглежда жалбата в 3-дневен срок и се произнася с окончателно решение, което обявява веднага.

Чл. 37. (1) Секционните избирателни комисии:

1. осигуряват свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция;

2. осигуряват последователността на гласуването;

3. приемат избирателните пликове;

4. преброяват гласовете, изготвят, обявяват и предават протоколите за резултатите от гласуването на районните и общинските избирателни комисии до 24 часа след обявяване на резултатите от гласуването;

5. разглеждат жалби, по които се произнасят незабавно.

(2) При произвеждането на изборите указанията на председателя на секционната избирателна комисия са задължителни за всички граждани в изборното помещение. Тези указания могат да бъдат отменяни с решение на комисията.

Чл. 38. Членове на секционни избирателни комисии могат да бъдат и избиратели, които не живеят в района на съответните секции и райони.

Чл. 39. (1) Политическите сили и независимите кандидати представят списък с имена на лица, които ще заместват техните представители в секционните, общинските и районните избирателни комисии, когато последните са в трайна невъзможност да осъществяват функциите си. Заместването става: за секционните избирателни комисии - с решение на общинските избирателни комисии; за общинските и районните избирателни комисии - с решение на Централната избирателна комисия.

(2) На заседанията на комисиите могат да присъствуват само застъпниците на съответните кандидати с право на съвещателен глас и на възражения. По тяхно искане възраженията им се вписват в протокола на заседанията на комисията.

Чл. 40. (1) Лицата, включени в състава на избирателните комисии, се освобождават от служебните им задължения за времето, необходимо за работата им в съответната комисия. За това време те получават неплатен служебен отпуск. Размерът на възнаграждението на членовете на избирателните комисии е за сметка на държавния бюджет и се определя от Централната избирателна комисия. Размерът на възнаграждението на членовете на Централната избирателна комисия се определя от президента на Република България.

(2) При изпълнение на своите функции лицата, включени в състава на избирателните комисии, са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.

(3) При изпълнение на длъжностните си функции членовете на избирателните комисии не могат да носят отличителни знаци на партия или коалиция, да провеждат предизборна агитация или да участвуват в такава.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Гражданите, партиите, кандидатите за народни представители, както и техните застъпници имат свобода на агитация "за" или "против" избирането на кандидатите. Те могат да излагат своите предизборни програми и идеи в устна или писмена форма на предизборни събрания или чрез средствата за масово осведомяване.

(2) Предизборната кампания се води на официалния език.

(3) Предизборните събрания са публични. За поддържането на реда на тези събрания отговарят организаторът и органите на Министерството на вътрешните работи.

(4) Временните изпълнителни комитети, временните управи, другите държавни органи и синдикатите не могат да разпространяват предизборни агитационни материали за кандидатите и да извършват друга агитационна дейност.

Чл. 55. Министърът на отбраната съвместно с Централната избирателна комисия определя реда, по който военнослужещите се запознават с програмите на партиите и на кандидатите. Не се допуска провеждането на предизборна кампания във военните поделения. Командирите осигуряват на военнослужещите свободен достъп до печата, радиото и телевизията в свободното време, а така също и в рамките на гарнизонните отпуски и достъп до други прояви на предизборната кампания в населеното място на гарнизона.

Чл. 56. Кандидатите за народни представители, партиите и коалициите имат еднакъв достъп за получаване на сведения от източниците за информация, необходима при предизборната кампания.

Чл. 57. Всички кандидати за народни представители, партии и коалиции имат право на достъп до националните средства за масово осведомяване. Начинът на този достъп се урежда с решение на Великото народно събрание.

Чл. 58. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Главният редактор или издателят на ежедневник или периодично издание, публикувал материал, накърняващ правата и доброто име на кандидат за народен представител, е длъжен в първия брой след получаването на отговор да го публикува.

(2) Отпечатването на отговора става на същото място и със същия шрифт.

(3) Отговорът е безплатен и не може да надвишава обема на материала, на който отговаря.

Чл. 59. (1) По време на предизборната кампания политическите партии, коалициите и кандидатите могат да изготвят и използуват агитационни материали - афиши, плакати, реклами, надписи, позиви, обръщения и други подобни. На всеки предизборен печатен материал се отбелязва политическата партия, коалиция или кандидат за народен представител, който издава материала.

(2) Агитационни материали може да бъдат поставени на определените за това места, а на стени на сгради и огради - с разрешение на съответния собственик или управител.

(3) Временните изпълнителни комитети определят местата за поставяне на плакати и други агитационни материали.

(4) Забранява се унищожаването на агитационни материали, поставени по установения ред, до края на предизборната кампания.

(5) Временните изпълнителни комитети или временните управи по решение на районните избирателни комисии премахват или изземват агитационни материали, застрашаващи живота или здравето на гражданите, личното и общественото имущество, безопасността на движението, както и материали с неморално съдържание или накърняващи честта и доброто име на кандидатите.

(6) Забранява се използуването на превозните средства на обществения транспорт за предизборна агитация.

Чл. 60. (1) (Обявена за противоконституционна с РКС 4/97 в частта "по-късно от 14 дни преди изборния ден и" - ДВ, бр. 22 от 1997 г.) Непубликувани резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не могат да се публикуват по-късно от 14 дни преди изборния ден и в деня на изборите.

(2) Не се допуска агитация 24 часа преди изборния ден и в деня на изборите.

Чл. 61. Партии и коалиции, които са получили над 50000 гласа в изборите за Велико народно събрание, могат да получат авансово 50 на сто от предвидените по бюджета средства за финансиране на предизборната кампания. Други партии, коалиции и независими кандидати могат да получат средства под формата на краткосрочен безлихвен заем от средствата, предвидени в бюджета за произвеждане на изборите. Партиите, коалициите и независимите кандидати пропорционално на спечелените от тях гласове след изборите получават допълнителни средства или възстановяват взетите суми по ред, установен от Министерския съвет.

Чл. 62. Общата сума за финансиране на предизборната кампания не може да надвишава 30 лева на отделен кандидат.

Чл. 63. (1) Гласуването за народни представители, общински съветници и кметове се извършва в специално предназначени за това помещения, определени от временните изпълнителни комитети и временните управи.

(2) В изборните помещения не се разрешава поставянето на агитационни материали на партии, коалиции и независими кандидати.

Чл. 64. (1) Откриването на изборния ден става от председателя на секционната избирателна комисия в 6 часа на изборния ден, ако присъствуват повече от половината членове на комисията. При липса на кворум, ако до 1 час не се явят членовете на секционната избирателна комисия, председателят на районната избирателна комисия включва резервните членове. При откриването на изборния ден могат да присъствуват кандидати, застъпници, избиратели, представители на партиите, журналисти и наблюдатели. Председателят на комисията проверява наличието на избирателните списъци, изправността на избирателните кутии и дали те са празни. Избирателните кутии се затварят и запечатват с печата на общинския съвет или на населеното място, след което се пристъпва към гласуване.

(2) Представители на партиите в изборните помещения могат да бъдат само лица, писмено упълномощени от ръководствата на партиите.

(3) Партиите или коалициите не могат да упълномощават повече от двама свои представители в отделната секция, от които по време на гласуването присъствува само един.

Чл. 65. (1) Избирателите гласуват от 6 до 19 часа. Ако след 19 часа пред изборното помещение има негласували избиратели, гласуването продължава, докато пред изборната секция има избиратели.

(2) По решение на Централната избирателна комисия гласуването в някои секции може да започне 1 час по-рано.

Чл. 66. (1) Избирателят удостоверява самоличността си пред председателя на секционната избирателна комисия или натоварено от него лице само с личен паспорт за страната, за срочнослужещите - само с военната книжка, за постоянно живеещите в чужбина - с притежавания от тях паспорт.

(2) Председателят на секционната избирателна комисия или натоварен от него член сверява данните от личния паспорт с тези от избирателния списък за избиране на народни представители, след което го допуска в съответната кабина за гласуване. Когато избирателят представи удостоверение за гласуване на друго място, председателят на секционната избирателна комисия сверява данните в него с тези в личния му паспорт, вписва името му в допълнителния избирателен списък и прилага удостоверението към него. След гласуването за народни представители избирателната комисия сверява данните на избирателя с тези от избирателния списък за избиране на общински съветници и кметове, проверява адресната му регистрация, след което го допуска в съответната кабина за гласуване.

(3) Избирателят може да заяви пред секционната избирателна комисия, че ще гласува само за народни представители или само за общински съветници и кметове.

(4) След пускането на изборния плик в избирателната кутия за всеки избор избирателят полага подпис в съответния избирателен списък, че е гласувал, като се отбелязват номерът, серията и датата на издаването на паспорта. Прави се отметка в паспорта.

Чл. 67. (1) В изборното помещение се правят две групи кабини за гласуване. В първата избирателите гласуват за народни представители, а във втората - за общински съветници и кметове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) На кабините се поставят надписи, указващи в коя от тях се гласува за избор на народни представители.

(3) В кабините се поставят на разположение на избирателите достатъчно количество избирателни бюлетини. Забранява се предварително раздаване на избирателите на избирателни бюлетини и пликове.

(4) По времето, когато избирателите се намират в кабините за гласуване, присъствието на други лица в тях, включително и на членове на избирателните комисии, се забранява с изключение на случаите, когато избирател с физически недостатъци не е в състояние да извърши сам необходимите действия при гласуването и моли за помощта на друг посочен от него избирател. В този случай разрешението се дава от председателя на секционната избирателна комисия и се отбелязва в избирателния списък.

(5) Не се позволява гласуване извън изборното помещение.

(6) Не се разрешава присъствието на други лица освен членовете на секционната избирателна комисия на разстояние по-малко от 3 метра от изборните кабини, когато в тях има избирател.

(7) При необходимост за възстановяване на реда в изборното помещение по решение на секционната избирателна комисия председателят може да потърси съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи.

(8) Въоръжени лица не се допускат в изборното помещение освен в случаите на предходната алинея.

Чл. 68. (1) Избирателите гласуват най-напред за народни представители и след това за общински съветници и кметове.

(2) Избирателите получават избирателни пликове от секционната избирателна комисия.

(3) Избирателите гласуват за избиране на народни представители, като влизат в съответната кабина, поставят в плика избраната от тях бюлетина с кандидатската листа, затварят го, излизат от кабината и го пускат в съответната избирателна кутия. Извършеното гласуване се отбелязва в избирателния списък за избор на народни представители. Секционната избирателна комисия отразява извършеното гласуване и в личния паспорт с текст: "Гласувал за народни представители". Ако по време на изборния процес се констатира различие между единния граждански номер в избирателния списък и единния граждански номер в личния паспорт на избирателя, председателят на секционната избирателна комисия отбелязва в избирателния списък и единния граждански номер по личния паспорт.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(5) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Избирателните кутии за избиране на народни представители са бели на цвят и имат надпис с черни букви: "Избор за народни представители".

Чл. 69. (1) Ако мястото в избирателната кутия се окаже недостатъчно да събере пликовете на всички избиратели в избирателната секция, гласуването продължава с пускане на пликове в резервна избирателна кутия от същия вид. В този случай отварянето на двете кутии става едновременно след приключване на гласуването и намерените в тях пликове се броят заедно.

(2) Забранява се изнасянето на бюлетини, пликове и избирателни кутии от изборното помещение.

(3) Членовете на секционните избирателни комисии, застъпниците и наблюдателите трябва периодически да проверяват наличието в кабините за гласуване на бюлетини за кандидатски листи, когато в тях няма избирател.

Чл. 70. (1) Гласуването се извършва с бюлетини и пликове по образец, установен от президента на Република България, както следва:

1. бюлетини, съдържащи имената на кандидатите от кандидатската листа в многомандатния район за избор на народни представители;

2-4. (отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(2) Отделните видове бюлетини по предходната алинея имат различни, несъвпадащи помежду си размери.

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Всяка партия или коалиция участвува в изборите за народни представители с един и същ цвят на бюлетините съгласно регистрацията. Независимите кандидати за народни представители, издигнати от инициативните комитети, участвуват в изборите с бюлетини с бял цвят.

(2) На бюлетината са означени номерът на избирателния район, наименованието на политическата партия или коалиция. Имената на кандидатите в кандидатските листи са подредени едно под друго с последователна номерация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 1991 г.) За цветове на бюлетините се използват бял, оранжев, син, зелен и червен. След изчерпване на тези цветове се използват бели бюлетини с една до три цветни ивици. Не се допуска комбинация в цветовете на националния трикольор.

Чл. 72. Когато са налице съществени нарушения на избирателния процес, секционната избирателна комисия може да реши да преустанови гласуването до отстраняване на нарушенията. Това решение се съобщава незабавно на Централната избирателна комисия.

Чл. 73. (1) След изтичане на изборния ден председателят на секционната избирателна комисия обявява гласуването за приключило. Неизползваните пликове и бюлетини се опаковат и пакетите се запечатват, след което се отваря избирателната кутия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Най-напред се отварят избирателните кутии за избор на народни представители, преброяват се бюлетините, намерени в тях, попълва се и се подписва протоколът за избиране на народни представители.

Чл. 74. При отварянето на избирателната кутия и при установяването на резултатите от гласуването може да присъствуват представители на партиите, коалициите, кандидатите за народни представители и техните застъпници, наблюдатели и журналисти.

Чл. 75. (1) Секционната избирателна комисия сверява броя на избирателните пликове в кутията с броя на гласувалите по избирателния списък и вписва резултатите в протокола. След това отваря пликовете и разпределя отделно действителните бюлетини по кандидатски листи и кандидати и отделно недействителните бюлетини и празните пликове.

(2) В случаите, когато секционната избирателна комисия констатира, че в даден плик има една или няколко недействителни бюлетини, тя ги поставя обратно в плика и отбелязва техния вид и брой в съответния опис.

(3) За недействителните бюлетини и празните пликове се съставят отделни описи, които са неразделна част от съответния протокол и се подписват от членовете на секционните избирателни комисии.

(4) Отварянето на пликовете и броенето на бюлетините се извършва само от председателя или от друг член на секционната избирателна комисия, упълномощен с нейно решение.

Чл. 76. (1) Бюлетините са недействителни, когато:

1. са намерени в избирателните кутии без пликове;

2. в избирателния плик са поставени повече от една бюлетина за различни кандидатски листи. Тези бюлетини се броят за една недействителна бюлетина;

3. са направени саморъчно.

(2) Спорът за действителността на бюлетините се решава от комисията. Всеки член може да прави бележки и възражения по решението, които се вписват в протокола на комисията. Решението се отбелязва в протокола.

(3) Когато в избирателната кутия за избор на народни представители има плик, който съдържа и бюлетини за избор на общински съветници и кметове, тези бюлетини се унищожават и се смята, че в плика са намерени само бюлетини за избор на народни представители. Броят и видът на унищожените бюлетини се вписват в протокола. Когато в плика няма бюлетини за избор на народни представители, той се смята за празен.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(6) Когато в плика са поставени повече от една бюлетина от един и същи вид за различни кандидатски листи, намерените бюлетини се броят за една недействителна бюлетина. В описа се отбелязва и общият брой на намерените бюлетини.

(7) Празните пликове се смятат за недействителни бюлетини.

Чл. 77. (1) Когато в плика са поставени две или повече еднакви бюлетини от един и същи вид, те се смятат за една. Намерените в повече бюлетини се отделят, анулират се с подписа на председателя на комисията върху тях и се вписват в описа.

(2) Когато бюлетината в плика съдържа имена на кандидати, несъответствуващи с имената на регистрираните в района кандидати, тя е действителна и се брои като подадена за съответната листа в района, която е регистрирала цвета на бюлетината. Това се отнася и за други отклонения в бюлетините от установения образец (размер, нюанс на цвета, грешки в печатния текст), които се дължат на грешки в производството.

Чл. 78. Промяната в поредността на кандидатите в кандидатските листи, по какъвто и начин да е извършена от гласоподавателя, не прави бюлетината недействителна. Установената в бюлетината поредност не се променя.

Чл. 79. Саморъчно написани думи или знаци върху бюлетината, допълнително вписани имена от избирателя, механически увреждания, зацапвания или зачертавания не я правят недействителна.

Чл. 80. Секционната избирателна комисия съставя четири протокола за гласуване:

1. за избиране на народни представители;

2-4. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 81. (1) Протоколите се съставят в по три екземпляра.

(2) В протоколите се посочват:

1. номерът на избирателната секция и наименованието на общината;

2. часът на започване и завършване на гласоподаването;

3. броят на избирателите по общия избирателен списък;

4. броят на избирателите по допълнителния избирателен списък;

5. броят на регистрираните кандидатски изборни листи;

6. броят на гласувалите избиратели според отметките в избирателния списък;

7. броят на гласувалите според намерените в избирателната кутия пликове;

8. броят на действителните бюлетини, подадени за всеки кандидат или изборна листа;

9. броят на недействителните бюлетини;

10. броят на унищожените бюлетини съгласно чл. 76, ал. 3, съответно ал. 4;

11. броят на празните пликове;

12. подадените заявления, възражения и жалби и взетите по тях решения;

13. обстановката, при която е произведен изборът.

(3) Данните по точки 3-11 от предходната алинея се вписват с думи и цифри.

(4) Протоколите се подписват задължително от всички членове на комисията на всяка страница. След окончателното подписване на протоколите от членовете на комисията председателят на комисията обявява резултатите от гласуването. Изборният резултат се определя въз основа на броя на действителните бюлетини, подадени за всеки кандидат или изборна листа.

(5) Поправки в протоколите след подписването им от всички членове на избирателната комисия могат да се правят само преди обявяване на резултата от избора от съответната избирателна комисия. Всяка поправка се приподписва от всички членове на комисията, като отстрани се пише "поправка". Поправки и зачертавания се допускат само след подписването на протокола от всички членове на комисията. Явни фактически грешки могат да се поправят и след обявяването на изборния резултат.

(6) Членовете на избирателните комисии не могат да откажат да подпишат протокола. Ако не са съгласни с отразеното в него, те могат да мотивират особено мнение.

(7) Всяка партия, коалиция или независим кандидат или техните застъпници могат да получат извлечение от протокола с резултатите от гласуването съобразно установен образец. Същото право имат и присъствувалите в избирателната секция наблюдатели. Извлечение от протокола се поставя на видно място пред избирателната секция.

Чл. 82. (1) Председателят на секционната избирателна комисия предава:

1. два екземпляра от протоколите за избор на народни представители на съответната районна избирателна комисия, от които първият екземпляр за Централната избирателна комисия, а вторият за районната избирателна комисия;

2. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

3. по един екземпляр от всички протоколи на временния изпълнителен комитет или на временната управа, където е проведен изборът.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) По един екземпляр от протоколите за избор на народни представители с всички избирателни бюлетини, отделно действителните и недействителните, както и пликовете, с които е извършено гласуването, и другите материали от изборите се изпращат в съответния общински съвет, където се пазят до следващите избори.

(3) Транспортирането и предаването на протоколите и другите изборни документи се извършва от председателя или заместник-председателя и най-малко двама члена от избирателната комисия.

Чл. 83. (1) Районната избирателна комисия в многомандатния избирателен район за избор на народни представители установява резултатите от гласуването въз основа на протоколите от секционните избирателни комисии и ги обявява.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 84. (1) Районната избирателна комисия в многомандатния избирателен район за избор на народни представители съставя протокол в два екземпляра за резултатите от гласуването в района, който се подписва от членовете на комисията.

(2) В протокола се посочва броят на:

1. секционните избирателни комисии;

2. секционните избирателни комисии, представили протоколи за гласуването;

3. избирателите в избирателния район според избирателния списък;

4. регистрираните изборни кандидатски листи;

5. гласувалите избиратели според отметките в избирателния списък;

6. гласувалите избиратели според намерените в избирателната кутия пликове;

7. действителните бюлетини, подадени за всяка една кандидатска листа;

8. недействителните бюлетини;

9. празните пликове;

10. подадените заявления, възражения, жалби и взетите по тях решения.

(3) Данните по точки 3 - 9 от предходната алинея се вписват с думи и цифри.

Чл. 85. (1) Председателят на районната избирателна комисия предава по един екземпляр от протоколите на Централната избирателна комисия и на съответния общински съвет.

(2) Заедно с протоколите в Централната избирателна комисия се предава и първият екземпляр от протоколите на секционните избирателни комисии.

(3) Заедно с протоколите в общинския съвет се предават и вторият екземпляр от протоколите на секционните избирателни комисии, избирателните списъци, избирателните бюлетини и другите изборни книжа, получени от секционните избирателни комисии.

(4) Транспортирането и предаването на протоколите и другите изборни документи се извършва от председателя или заместник-председателя и най-малко двама члена от избирателната комисия.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) (1) Определянето на резултатите от изборите за народни представители, регистрирани от партии и коалиции, се извършва от Централната избирателна комисия по метода Д'Ондт съобразно Методика за изчисляване на резултатите от гласуването по пропорционалната избирателна система (ДВ, бр. 46 от 1990 г.).

(2) Право на участие при разпределянето на мандатите имат партиите и коалициите, получили най-малко 4 на сто от всички действителни гласове, подадени в цялата страна при изборите за народни представители.

(3) Ограничението по предходната алинея не се отнася за независимите кандидати за народни представители.

Чл. 86а. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) (1) Независимият кандидат за народен представител, регистриран с отделна изборна листа, се смята за избран, ако е получил действителни гласове равни или повече от районната избирателна квота.

(2) Районната избирателна квота се определя, като общият брой на действителните гласове, подадени в съответния многомандатен избирателен район, се разделя на броя на определените мандати за този район.

Чл. 87. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 88. Партиите, коалициите и независимите кандидати, участвуващи в изборите, имат право срещу заплащане да получат ксерокопие от протоколите на секционните, районните и общинските избирателни комисии от службите, където се съхраняват срещу заплащане.

Чл. 89. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 90. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 91. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 92. (Нов - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) (1) Когато един кандидат за народен представител, регистриран от партия или коалиция, е избран в повече от една районна изборна листа, той е длъжен в еднодневен срок от узнаването да заяви в Централната избирателна комисия в коя кандидатска листа да се смята за избран.

(2) В случаите по ал. 1 Централната избирателна комисия обявява за избран следващия кандидат по съответната изборна листа.

(3) Независим кандидат за народен представител, избран едновременно в два многомандатни избирателни района, има задълженията на кандидата по ал. 1.

Чл. 93. (Предишен чл. 92 - ДВ, бр. 70 от 1991 г.) (1) Централната избирателна комисия обнародва в "Държавен вестник" изборните резултати за народни представители непосредствено след обявяването им.

(2) Централната избирателна комисия публикува и резултатите от гласуването по избирателни секции за народни представители за цялата страна в специален бюлетин.

(3) След приключването на изборите и решаването на споровете по тях Централната избирателна комисия предава изборните материали в архива на Народното събрание.

Чл. 94. (1) Всеки кандидат за народен представител, както и централните ръководства на политическите партии или коалиции, участвували в изборите за народни представители, могат да оспорват законността на избора за народен представител чрез посочените в чл. 150, ал. 1 от Конституцията органи пред Конституционния съд в срок до един месец от обявяването му от Централната избирателна комисия.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 95. (Изм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Новоизбраните народни представители, в 1-месечен срок след изборите декларират пред Народното събрание, съответно пред общинския съвет, източниците на финансирането и разходите, които са направили по време на избирателната кампания.

Чл. 96. (1) При предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител Централната избирателна комисия обявява за народен представител следващия в съответната листа кандидат.

(2) При избирането на народен представител за министър за времето, през което той изпълнява функциите на министър, се замества от следващия в избирателната листа кандидат.

Чл. 97. Пълномощията на народен представител се прекратяват предсрочно при условията, посочени в чл. 72 от Конституцията.

Чл. 98. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 99. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 100. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 101. (Отм. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 102. (1) Който наруши разпоредбите по този закон, се наказва с глоба от 0,05 до 0,50 лева, ако извършеното деяние не съставлява престъпление.

(2) За нарушение по чл. 69, ал. 2 и чл. 81, ал. 5 глобата е в размер от 0,50 до 2 лева, ако извършеното деяние не съставлява престъпление.

(3) Длъжностно лице по смисъла на този закон, което умишлено извърши нарушение по ал. 1, се наказва с глоба от 0,10 до 1 лева, а по ал. 2 - от 1 до 3 лева, ако нарушението не съставлява престъпление.

Чл. 103. (1) Актовете за констатирани административни нарушения се съставят от председателите на общинските и районните избирателни комисии.

(2) Наказателните постановления се издават от председателите на временните изпълнителни комитети, респективно кметовете на общината. Съставянето на актовете, издаването на наказателните постановления и обжалването им се извършват по реда на Закон за административните нарушения и наказания.