Държавен вестник, брой 52 от 8.V

ПРЕДМЕТ

Чл. 1. (1) Този закон има за цел да осигури условия за свобода на предприемчивостта в производството, търговията и услугите, за свободно образуване на цените и за защита на интересите на потребителите.

(2) За постигане на целите по ал. 1 законът урежда защита срещу злоупотреби с монополното положение на пазара, нелоялна конкуренция и други действия, които могат да доведат до ограничаване на конкуренцията в страната.

КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА

Чл. 2. (1) Създава се Комисия за защита на конкуренцията като независима институция на бюджетна издръжка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1992 г.) Комисията за защита на конкуренцията се състои от председател, двама заместник-председатели и осем членове, които се избират и освобождават от Народното събрание.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1992 г.) Председателят на комисията трябва да има висше юридическо или икономическо образование с 10-годишен трудов стаж по специалността. Половината от членовете на комисията трябва да бъдат юристи с не по-малко от 5-годишен трудов стаж по специалността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Чл. 3. Монополно е положението на всяко лице, което в национален пазар:

1. по силата на закон има изключително право да извършва стопанска дейност от определен вид (производство, услуги, търговия, посредничество, изкупуване на стоки, кредит, застраховки и др.);

2. самостоятелно или заедно с други зависими лица има по-голям от 35 на сто пазарен дял от една от дейностите по точка 1.

ЗАБРАНА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА МОНОПОЛНО ПОЛОЖЕНИЕ

Чл. 4. Забранява се на органи на държавно управление и на общински органи да вземат решения, с които изрично или мълчаливо се установява монополно положение или които фактически водят до него, ако с това съществено се ограничава свободата на конкуренцията или свободното образуване на цените.

ЗАБРАНА ЗА ОБЕДИНЯВАНЕ И СЛИВАНЕ

Чл. 5. (1) Забранява се, ако това води до последиците по чл. 4, обединяване, поставяне в зависимост и сливане на предприятия.

(2) Зависимо е предприятието, в което друго предприятие притежава акции или дялове, които му осигуряват мнозинство при вземане или възпрепятствуват вземане на решения.

(3) Не могат да се придобиват акции или дялове между зависими лица.

УВЕДОМЯВАНЕ И РАЗРЕШЕНИЯ

Чл. 6. (1) Лицата с монополно положение, както и тези, които чрез придобиване на дялове и акции се превръщат в такива, са длъжни предварително писмено да уведомят Комисията за защита на конкуренцията за придобиване на дялове или акции в конкурентното предприятие със статут на дъщерно предприятие, както и за решението да се въздържа или ограничава разширяване на производството, продажбите, капиталовложенията или технологичното развитие.

(2) Действията или сделките по предходната алинея могат да бъдат извършени с разрешение на Комисията за защита на конкуренцията или ако тя не се противопостави в 30-дневен срок от уведомяването й.

ЗАБРАНА ЗА ЗЛОУПОТРЕБА С МОНОПОЛНО ПОЛОЖЕНИЕ

Чл. 7. Злоупотреба с монополно положение има, когато лицето по чл. 3 извършва действия, с които ограничава конкуренцията или уврежда интересите на потребителите, като:

1. създава затруднения за стопанската дейност на други лица, ограничавайки развитието на пазара или достъпа до него;

2. прилага явно неравноправен подход към различни съдоговорители или неравноправни договорни условия, включително необосновани ограничения или увеличаване на отговорността, налага стоки и услуги с качество, по-ниско от обичайните пазарни изисквания;

3. създава недостиг от стоки и услуги чрез тяхното задържане, унищожаване или повреждане, необосновано насочване към преработка, изкупуване на стоки от конкуренцията и други подобни;

4. поставя сключването или изпълнението на договор в зависимост от приемането от другата страна на допълнителни условия, които по своя характер не са свързани с предмета на договора или с неговото изпълнение;

5. използва икономическа принуда, за да предизвика прекратяване, разделяне, сливане или преобразуване на други фирми;

6. налага монополни цени, които за продължителен период значително надвишават разходите за производство и реализация на стоки и услуги.

ЗАБРАНЕНИ СПОРАЗУМЕНИЯ И РЕШЕНИЯ

Чл. 8. (1) Недействителни са споразуменията (картелите), както и решенията на дружества, икономически групировки, съюзи или лица, които предвиждат изрично или мълчаливо създаване на монополно положение в страната или фактически водят до него.

(2) Забранени са договорните условия, които ограничават една от страните относно избора на пазара, източници за снабдяване, купувач, продавач или потребител, освен ако ограничението произтича от естеството на договора и не уврежда интересите на потребителите.

КОНТРОЛ ВЪРХУ ПАЗАРНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ

Чл. 9. С разрешение на Комисията за защита на конкуренцията могат да бъдат сключвани споразумения за прилагане на уеднаквени условия на договори за продажба, изработка, услуги, превоз, кредит, плащания и други, ако не засягат свободното договаряне на цените, не ограничават конкуренцията и не увреждат интересите на потребителите.

ПОЕМАНЕ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ПРАВА ЗА ТЪРГОВИЯ

Чл. 10. Забранява се сключването на договор от едно лице за представителство или за придобиване на изключителни права като комисионер, купувач или продавач на стоки или услуги:

1. на конкуренти, ако това води до ограничаване на конкуренцията в страната или до възникване на монополно положение;

2. за които сключващият договора има монополно положение в производството, потреблението или търговията.

ЗАБРАНА

Чл. 11. Забранява се нелоялната конкуренция.

ДЕЙСТВИЯ, СЪСТАВЛЯВАЩИ НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ

Чл. 12. (1) Нелоялна конкуренция е всяко действие или поведение при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.

(2) Нелоялна конкуренция в частност е:

1. увреждане доброто име и доверието към конкурентите и предлаганите от тях стоки или услуги или кредитоспособността им чрез твърдението или разпространението на неверни факти, както и чрез представянето на верни факти в изопачен вид;

2. приписване чрез реклама или по друг начин на несъществуващи качества на стоки и услуги при сравняване със стоките или услугите на конкурентите или приписването на несъществуващи недостатъци на стоките и услугите на конкурентите;

3. премълчаване или прикриване на съществени недостатъци или на опасни свойства на предлаганите стоки и услуги;

4. въвеждане в заблуждение на потребителите относно съществени свойства или начин на използуване на стоките чрез твърдение на неверни факти или на верни факти по начин, въвеждащ в заблуждение;

5. предлагане или реклама на стоки и услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат потребителите до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производството, източника и начина на придобиването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата;

6. използуване на чужда фирма, търговска марка или особени означения и символи на друго лице по начин, който може да доведе до заблуждение на потребителя;

7. използуване на означения, които могат да създадат погрешни представи за несъществуващи качества на стоки и услуги;

8. реклама на стоки и услуги, които не са на разположение за задоволяване на потребителското търсене или са в недостатъчно количество, включително по видове;

9. заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други благоприятни търговски условия при предлагане на стоки и услуги;

10. неизпълнение или едностранно прекратяване на договор с цел сключване на подобен договор с други лица, с което се влошават конкурентните възможности на другата страна;

11. използуване на принуда или други противоправни методи на въздействие спрямо клиентите с цел да купят или използуват даден вид стока или услуга;

12. даване на непълни или неверни данни относно съществените елементи на договора за кредит или за покупка на изплащане.

Забрана за подвеждане към прекратяване или

нарушаване на договора.

Чл. 13. Забраняват се действия по чл. 12, насочени към привличане на клиенти, в резултат на които се прекратяват или нарушават сключени договори с конкурентите.

ЗАБРАНА ЗА РАЗГЛАСЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВЕНИ или търговски тайни

Чл. 14. (1) Нелоялна конкуренция е и узнаването, използуването или разгласяването на чужда производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика.

(2) Под производствена или търговска тайна се разбират решения и данни, свързани със стопанската дейност, чието узнаване, използуване или разгласяване може да създаде опасност от увреждане на стопанските интереси на правоимащия.

(3) Узнаването на чужда производствена или търговска тайна противоречи на добросъвестната търговска практика и когато е извършено чрез подслушване, проникване в помещения, отваряне на кореспонденция, заснемане или проучване без съгласието на притежателя на книжа или материали, съхранявани по начин, ограничаващ достъпа до тях, а също чрез измама или предлагане облага на лица, които имат достъп до тайната по силата на служебни или договорни отношения.

(4) Използуването и разгласяването на чужда производствена или търговска тайна е забранено и когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използувана или разгласявана.

(5) Работещите във всякакви предприятия и организации, както и в държавни органи, включително след прекратяване на трудовите правоотношения, са длъжни да пазят производствените или търговските тайни, които са им станали известни служебно, за срок от 5 години, освен ако с трудовия или друг договор е установен по-дълъг срок.

НЕЛОЯЛНА КОНКУРЕНЦИЯ ОТ СЛУЖИТЕЛИ

Чл. 15. (1) Едно лице не може да участвува едновременно, както и до 3 години след напускане в управителни или в контролни органи на конкурентни предприятия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1992 г.) Лице, което е в трудовоправно отношение, не може без съгласието на своя работодател да извършва стопанска дейност нито за своя, нито за чужда сметка в пределите на предмета на дейност на работодателя. Смята се, че съгласието е дадено, ако при сключване на трудовия договор на работодателя е било известно, че лицето извършва дейността и не е уговорено изрично прекратяването й. При нарушение на тази забрана работодателят може да прекрати трудовия договор без предизвестие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1992 г.) Лицата по предходната алинея не могат да извършват конкурентна стопанска дейност три години след прекратяване на трудовия договор освен ако в него е предвидено друго.

УСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЦЕНИ

Чл. 16. При злоупотреба с монополно положение по предложение на Комисията за защита на конкуренцията Министерският съвет или оправомощен от него орган може да определя максимални и/или минимални цени, които са задължителни за лицето с монополно положение.

ВНОСНИ И ИЗНОСНИ КВОТИ

Чл. 17. Когато за износ или внос на определен вид стоки и услуги са установени квоти, органът, на който е възложен контролът по спазването им, е длъжен да ги обяви, като осигури на заинтересуваните равноправни конкурентни условия за участие в конкурса за разпределение на квотите.

КОМПЕТЕНТНОСТ НА КОМИСИЯТА ЗА ЗАЩИТА НА конкуренцията

Чл. 18. Комисията за защита на конкуренцията:

1. предлага по съответния ред отменянето на административни актове на органи на държавното управление, издадени в нарушение на този закон;

2. изисква по съдебен ред налагането на санкции при незаконно създаване или при злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция, както и при ограничаване на конкуренцията.

ОБЖАЛВАНЕ

Чл. 19. Решението на Комисията за защита на конкуренцията по чл. 6, ал. 2 и чл. 9 се обжалва пред Софийския градски съд в едномесечен срок от съобщението. Когато комисията не издаде разрешение в едномесечен срок от поискването му в случая по чл. 9, счита се, че е налице отказ.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ

Чл. 20. Длъжностните лица в предприятия и административни органи по искане на Комисията за защита на конкуренцията са длъжни да предоставят исканите сведения и документи и да представят писмени становища по въпросите в кръга на нейната компетентност.

ИСКОВЕ

Чл. 21. (1) При нарушаване на забраните или ограниченията по този закон в зависимост от характера на правонарушението могат да се предявят искове пред съда от:

1. лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушението;

2. Комисията за защита на конкуренцията и от окръжния прокурор.

(2) Съдът може:

1. да установи извършеното нарушение;

2. да постанови спиране на стопанската дейност до преустановяване на нарушението;

3. да постанови недействителността на сделките или решенията, които нарушават закона;

4. да осъди нарушителя да прекрати нарушението.

(3) Съдът може да постанови отнемане в полза на държавата на печалбата, реализирана в нарушение на този закон.

(4) При предявяване на исковете по ал. 1 не се внася държавна такса. Тя се присъжда при приключване на делото съобразно правилата на Гражданския процесуален кодекс.

ПОДСЪДНОСТ

Чл. 22. Исковете по чл. 21 са подсъдни на окръжните съдилища.

ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ

Чл. 23. (1) (Попр. - ДВ, бр. 79 от 1991 г.) За нарушенията по чл. 4, 5, 7, т. 1, 2 и 4 и чл. 10 и 13, както и за извършване на действия по чл. 9 без разрешение, на фирми и предприятия се налагат санкции в размер от 5000 до 250 000 лв.

(2) Санкцията е от 20 000 до 1 000 000 лв.:

1. когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно в течение на 3 години;

2. за особено тежки нарушения по ал. 1, които са довели до значителни вредни последици за пазара, потребителите или националната икономика;

3. (попр. - ДВ, бр. 79 от 1991 г.) за нарушения по чл. 6, ал. 1, чл. 7, точки 3, 5 и 6, чл. 8, 12 и 14, ал. 1-4;

4. за изпълнение на споразумения или решения, които са обявени за недействителни, или за извършване на действия, които са били забранени със съдебно решение.

(3) В маловажни случаи по ал. 1 и 2, т. 1, 3 и 4 санкцията е от 500 до 5000 лв.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 24. Лицата, извършили или допуснали извършването на нарушения по този закон, ако деянието не съставлява престъпление, се наказват с глоба до 10 000 лв.

НАЛАГАНЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИ САНКЦИИ

Чл. 25. (1) За нарушенията, за които се налагат имуществени санкции по чл. 23, органът на Комисията за защита на конкуренцията съставя акт по реда на Закона за административните нарушения и наказания, който се изпраща на окръжния съд по местоизвършване на нарушението. Ако то е извършено в района на две или повече окръжни съдилища, актът се изпраща на Софийския градски съд.

(2) Разглеждането на делата, постановяването на решенията и тяхното обжалване става по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Установяването на нарушенията по чл. 24, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда на Закона за административните нарушения и наказания.