Държавен вестник, брой 33 от 19.IV

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Този закон урежда:

1. организацията и методологията по изграждането и функционирането на счетоводните системи (счетоводствата) в предприятията; и

2. изготвянето на счетоводни отчети, които да представят достоверно имущественото и финансовото състояние на предприятието и промените, настъпили в него, както и реализираните резултати от дейността му.

Чл. 2. (1) Предприятията прилагат двустранното счетоводно записване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г., бр. 21 от 1998 г.) Предприятията със средносписъчен брой на персонала за предходната година до 10 души и общ размер на приходите от предходната година до 75 хил. лв. могат да прилагат двустранно или едностранно счетоводно записване.

(3) Бюджетните предприятия прилагат двустранното счетоводно записване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предприятията, чиито отчети подлежат на консолидация, прилагат двустранно счетоводно записване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Акционерните дружества, командитните дружества с акции, дружествата с ограничена отговорност и всички предприятия, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, прилагат двустранно счетоводно записване.

Чл. 3. Предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Счетоводните документи в предприятията се съставят на български език, с арабски цифри и в левове. Счетоводните документи в предприятията се съставят на български и на съответния чужд език в левове и чуждестранна валута в случаите на сделки, договорени в чуждестранна валута и/или с чуждестранни контрагенти.

(2) Счетоводните документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на задължителните реквизити за отразените в тях стопански операции.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Счетоводството се осъществява при спазване на следните принципи:

1. действащо предприятие;

2. текущо начисляване;

3. съпоставимост между приходите и разходите;

4. предимство на съдържанието пред формата;

5. вярно и честно представяне;

6. същественост;

7. предпазливост;

8. историческа цена;

9. независимост на отделните отчетни периоди;

10. стойностна връзка между начален и краен баланс;

11. документална обоснованост;

12. възможно запазване на счетоводната политика.

Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Министерският съвет утвърждава национални счетоводни стандарти и национален сметкоплан, съобразени с международните счетоводни стандарти и настоящия закон, които са задължителни за предприятията.

(2) В националния сметкоплан се включват сметки, обособени в разделите: капитал, дълготрайни активи, материални запаси, разчети, финансови средства, разходи, постъпления (приходи), задбалансови сметки.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Активите и пасивите при тяхното придобиване се оценяват по историческата им цена. Тя е: цена на придобиване, себестойност или справедлива цена.

(2) (Предишна нова ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) За активите, придобиването на които става по нотариален ред, цена на придобиване е цената, посочена в нотариалния акт.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Цената на придобиването включва покупната цена и разходите за привеждане на актива в подходящ за ползуването му вид.

(4) (Предишна ал. 3, ДВ - бр. 21 от 1998 г.) Себестойността включва основните производствени разходи.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Справедливата цена е сумата, за която един актив може да бъде заменен или един пасив може да бъде погасен при пряка сделка между информирани и желаещи осъществяване на сделката купувач и продавач. Тя е продажна цена, борсова цена или пазарна цена.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Активите и пасивите могат да се оценяват и по текуща цена в случаите и при условията, предвидени в Националните счетоводни стандарти.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) Активите са дълготрайни и краткотрайни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Дълготрайни активи са:

1. материални - земи, гори, трайни насаждения, сгради, машини, съоръжения и оборудване, продуктивни и работни животни, транспортни средства, стопански инвентар и други;

2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) нематериални - разходи за учредяване и разширяване, продукти от развойна дейност, програмни продукти, разходи за подобрения (модернизация и реконструкция) на наети активи, патенти, топологии на интегралните схеми, марки, промишлени дизайни и други прехвърляеми права по закон, лицензионни права, концесионни права, ноу-хау и други, които се посочват в баланса, когато може да се докаже, че в бъдеще предприятието ще има стопанска изгода, както и да отговарят на други изисквания, посочени в Националните счетоводни стандарти;

3. финансови:

а) дългосрочни инвестиции - дялове, акции, държавни ценни книжа, облигации и други финансови активи в инвестиционен портфейл със срок на държане над 12 месеца и инвестиционни имоти;

б) дългосрочни вземания - със срок на изискуемост над 12 месеца;

4. положителна репутация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Краткотрайни активи са:

1. материални запаси - материали, продукция, стоки, амбалаж, млади животни, животни за угояване и незавършено производство;

2. краткосрочни вземания - със срок на изискуемост до 12 месеца;

3. краткосрочни инвестиции - акции, държавни ценни книжа, облигации и други ценни книжа в оборотен портфейл, които са лесно продаваеми, държат се с цел да се търгува с тях и се придобиват с цел да бъдат препродадени за срок до 12 месеца, благородни метали и скъпоценни камъни, освен придобитите с тях дългосрочни инвестиции;

4. парични средства - в брой и по банкови сметки.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Министерският съвет определя реда и начина на отчитане на дълготрайните материални активи и материалните запаси на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Националната разузнавателна служба.

Чл. 20. (1) Предприятията начисляват амортизации на материалните и нематериалните дълготрайни активи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Амортизации не се начисляват на земята, горите, паметниците на културата и произведенията на изкуството, както и на напълно амортизираните материални и нематериални дълготрайни активи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Предприятието утвърждава план за амортизация на всеки материален и нематериален дълготраен актив въз основа на определени от него амортизационни норми. Нормата зависи от приетия срок за тяхното практическо използване и амортизационната сума.

(4) Годишният размер на амортизациите се определя от ръководството на предприятието, което прилага систематично линеен или нелинеен метод.

(5) Амортизациите се начисляват от месеца, следващ месеца на придобиването на дълготрайния актив или въвеждането му в експлоатация.

(6) Амортизациите в бюджетните предприятия се начисляват по решение на Министерския съвет.

Чл. 21. (1) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

(2) Материалните запаси се оценяват при тяхното потребление по един от следните методи:

1. първа входяща, първа изходяща цена (себестойност);

2. последна входяща, първа изходяща цена (себестойност);

3. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) средна претеглена цена (себестойност);

4. конкретно определена цена (себестойност) по доставени партиди.

(3) Продукцията в предприятията се оценява текущо по себестойност, която се формира на базата на основните производствени разходи.

(4) Незавършеното производство се установява чрез инвентаризация и се оценява въз основа на фактически извършените разходи, които формират себестойността на продукцията.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Наличните в края на годината материални запаси се оценяват и посочват в баланса по справедливата им цена само когато тя е по-ниска от цената, по която се отчитат до момента. Разликата се посочва като други разходи.

Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23, изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Разходите се отчитат в три основни групи: разходи по икономически елементи (за материали, за външни услуги, за амортизации, за заплати и други възнаграждения на персонала, за социални надбавки и осигуровки и за други разходи), финансови разходи и извънредни разходи.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Като разходи се отчитат и начисляваните провизии срещу рискови активи на:

1. банките - съгласно Закона за банките, Закона за Българската народна банка и други специални закони;

2. останалите предприятия - съгласно Националните счетоводни стандарти.

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Начислените лихви по получените заеми се отчитат като текущ финансов разход.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) (1) Паричните средства, вземанията и задълженията, деноминирани в чуждестранна валута, се преоценяват по централния курс на Българската народна банка:

1. в банките - всеки работен ден;

2. в останалите предприятия - в края на всеки месец.

(2) Разликите при преоценките по ал. 1 се отчитат като текущ финансов разход или текущ финансов приход.

Чл. 25. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) (1) В края на годината дългосрочните инвестиции се оценяват по справедливата им цена.

(2) Увеличението на балансовата стойност на дългосрочните инвестиции по ал. 1 се отчита като преоценъчен резерв. Всяко следващо намаление на тази стойност от преоценки е за сметка на този резерв. Ако то е по-голямо от създадения резерв за съответната инвестиция, намалението се отчита като текущ финансов разход.

(3) Остатъкът от преоценъчния резерв на отписана дългосрочна инвестиция се отчита като текущ финансов приход.

(4) Когато при оценката се намалява балансовата стойност на дългосрочните инвестиции и няма предходни увеличения, намалението се отчита като текущ финансов разход.

(5) Следващото увеличение на стойността на дългосрочните инвестиции до размера на отчетените разходи по ал. 4 се отчита като текущ финансов приход. Когато първоначалното намаление е отчетено като разход, който впоследствие е компенсиран с приход до пълния му размер, следващото увеличение се отчита като преоценъчен резерв.

(6) Разликите от продажбата и преоценката на дългосрочни инвестиции на инвестиционните дружества се отчитат като резерви. Намалението на стойността на дългосрочните инвестиции е за сметка на резерва или ако няма такъв или той е недостатъчен, се отчита като текущ финансов разход.

Чл. 26. (1) Разходите, които не са непосредствено свързани с финансовия резултат за текущия отчетен период, се отчитат като разходи за бъдещи периоди.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Разходите за бъдещи периоди се посочват в актива на баланса като краткотрайни активи.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Безвъзмездно придобитите активи се оценяват по справедливата им цена.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) В пасива на баланса се посочват като отрицателни величини непокритата загуба от минали години и загубата от текущата година.

Чл. 29. (1) Основният капитал се определя при учредяване на предприятието.

(2) Основният капитал се увеличава за сметка на:

1. допълнителни вноски;

2. емисия на акции;

3. (изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) допълнителен капитал, неразпределена печалба и резерви, без преоценъчния резерв, трансформирани в основен капитал;

4. (нова - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) задължения, трансформирани в капитал.

(3) Основният капитал се намалява:

1. при напускане на съдружник, делът на който не е продаден;

2. при покриване на загуби, когато резервите са недостатъчни.

(4) Собственикът може да намалява или увеличава основния капитал.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предприятията създават резерви за сметка на балансовата печалба или по друг ред, определен със закон.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) (1) Краткосрочните инвестиции се оценяват в края на всеки месец по борсовата им цена, в случай че те са регистрирани на борсата и борсово продаваеми.

(2) Разликите при прилагането на ал. 1 се отчитат като текущи финансови разходи или текущи финансови приходи.

Чл. 32. В пасива на баланса се посочват печалбата от текущия период и неразпределената печалба от минали години.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) (1) Дълготрайните материални активи, без земите и горите, се преоценяват в края на всяка година с процент не по-висок от процента на увеличаване на цените на производител, обявен от Националния статистически институт.

(2) Земите и горите се оценяват по справедливата им цена.

(3) Преоценката засяга с еднакви пропорции отчетната стойност и коректива на дълготрайните материални активи.

(4) Увеличението на балансовата стойност на дълготрайните материални активи се отчита като преоценъчен резерв. Всяко следващо намаление на балансовата стойност от преоценки е за сметка на този резерв. Ако то е по-голямо от създадения резерв за съответния дълготраен материален актив, намалението се отчита като други разходи.

(5) Преоценъчният резерв се трансформира в неразпределена печалба при отписване на съответния дълготраен материален актив.

Чл. 34. Инвентаризациите се извършват при спазване на следните периоди и случаи:

1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) един път на две години на материалните и нематериалните дълготрайни активи, един път на пет години на книгите в библиотеките и не по-малко от един път в годината за останалите активи и пасиви във връзка със съставяне на годишните счетоводни отчети;

2. при смяна на материалноотговорното лице;

3. по искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата;

4. по инициатива на ръководителя на предприятието.

Чл. 35. Инвентаризация се извършва от назначена от ръководителя на предприятието комисия, в която може да участвува и дипломиран експерт-счетоводител, който проверява и заверява счетоводния отчет на предприятието.

Чл. 36. (1) Инвентаризацията се извършва в присъствието на материалноотговорното лице или на представител с нотариално заверено пълномощно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Когато материалноотговорното лице не се яви, инвентаризацията се извършва в присъствието на негов представител, а в случаите, когато лицето е починало - на наследниците му или представител на държавата, когато това е предвидено в закон.

Чл. 37. (1) Установените при инвентаризацията липси и излишъци могат да се компенсират само при наличие на причинно-следствена връзка между тях.

(2) Некомпенсираните излишъци се отчитат като извънредни приходи.

(3) Липсите, за които нямат вина материалноотговорните лица, се отчитат като извънредни разходи.

Чл. 38. Материалноотговорните лица носят пълна имуществена отговорност за некомпенсираните липси.

Чл. 39. (1) (Предишен текст на чл. 39 - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предприятията съставят годишен счетоводен отчет към 31 декември.

(2) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Счетоводният отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат и промените в паричните потоци.

Чл. 40. (1) Годишният счетоводен отчет включва:

1. (доп. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) счетоводен баланс (приложение № 1);

2. (доп. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) отчет за приходите и разходите (приложение № 2);

3. (нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) отчет за паричния поток (приложение № 3);

4. (нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) отчет за собствения капитал (приложение № 4);

5. (предишна точка 3, изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) приложения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Годишният счетоводен отчет на предприятията, които прилагат едностранно счетоводно записване, включва отчет за приходите и разходите (приложение № 2).

(3) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предприятията могат да съставят, да представят на статистическите органи и да публикуват алтернативни форми на счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, предвидени в Националните счетоводни стандарти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) При условия на свръхинфлация предприятията изготвят годишния счетоводен отчет съгласно Националните счетоводни стандарти.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Годишните счетоводни отчети на предприятията, които подлежат на задължителна проверка и заверка, се представят до 30 юни на Българската търговско-промишлена палата.

Чл. 41. (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) (1) Формата и съдържанието на счетоводния баланс, на отчета за приходите и разходите, на отчета за паричния поток и на отчета за собствения капитал на банките, на застрахователните и инвестиционните дружества, на инвестиционните посредници, на бюджетните и други предприятия се определят в Националните счетоводни стандарти.

(2) Формата и съдържанието на приложенията към годишния счетоводен отчет на предприятията се определят от министъра на финансите, а за банките - от управителя на Българската народна банка, и се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 42. (1) Предприятията изготвят годишния счетоводен отчет до 15 февруари на следващата година.

(2) Предприятията с поделения на самостоятелен баланс съставят обобщен годишен счетоводен отчет до 1 март на следващата година.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) Предприятия, които имат повече от половината от акциите, дяловите вноски, гласовете или от членовете на органите на управление в други предприятия, съставят консолидиран счетоводен отчет до 31 май на следващата година.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.)

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) Предприятията представят годишните счетоводни отчети на статистическите органи до 31 март следващата година, а предприятията по чл. 42, ал. 3 - до 15 юни следващата година.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 33 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Предприятията по чл. 52, ал. 1 публикуват годишния си счетоводен баланс и годишния отчет за приходите и разходите в ежедневник или в специализирано икономическо или финансово издание, а тези, които са банки, клонове на чуждестранни финансови институции или застрахователни дружества - в "Държавен вестник" до 31 май. На публикуване по същия ред подлежат в срок до 30 юни на следващата година и консолидираните счетоводни баланси и отчети за приходите и разходите.

Чл. 44. Формата, съдържанието и периодичността на счетоводните отчети за нуждите на управлението на предприятието се определят от неговото ръководство.

Чл. 45. Счетоводната информация се съхранява в предприятието по реда, предвиден в Закона за държавен архивен фонд, в следните срокове:

1. ведомости за заплати - 50 години;

2. счетоводни регистри и отчети - 10 години;

3. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) документи за данъчен контрол и финансов одит - до извършването на следващата данъчна ревизия, вътрешен одит и одит на Сметната палата;

4. всички останали носители - 3 години.

Чл. 46. При автоматизирана обработка счетоводната информация може да се съхранява на технически носители или на микрофилми в сроковете по предходния член при спазване на съответните технически условия за съхраняването им.

Чл. 47. (1) В предприятието се определя лице, което да отговаря за съхраняването на счетоводната информация.

(2) Всяко ползуване на счетоводна информация се отбелязва в дневник, като задължително се проверява изправността при връщането й.

Чл. 48. (1) Главният счетоводител организира финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и счетоводството на предприятието.

(2) Главният счетоводител е пряко подчинен на ръководителя на предприятието.

(3) Главният счетоводител подписва платежните документи и счетоводните отчети.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) При напускане на главния счетоводител се изготвя акт за приемане-предаване на синхронизирани оборотни ведомости за аналитичното и синтетичното отчитане и опис на неосчетоводените първични документи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Главен счетоводител може да бъде лице, което има висше икономическо образование.

Чл. 49. В предприятията, в които не съществува длъжността главен счетоводител, неговите права и отговорности се поемат от лицето, което фактически изпълнява тази функция.

Чл. 50. Предприятията могат да възлагат с договор осъществяването на счетоводството на външни юридически и физически лица.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г., доп. ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Дипломиран експерт-счетоводител може да бъде български гражданин с висше образование и професионален стаж, който е придобил такава правоспособност, не е осъждан за умишлени престъпления от общ характер на лишаване от свобода, освен ако е реабилитиран, и е вписан в регистъра на дипломираните експерт-счетоводители.

(2) Вписването и промените в регистъра на дипломираните експерт-счетоводители се обнародват в "Държавен вестник" в едномесечен срок от настъпването им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1997 г.) Годишните счетоводни отчети на предприятията се заверяват само от дипломирани експерт-счетоводители или от специализирани одиторски предприятия.

(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Специализирано одиторско предприятие може да бъде само търговско дружество по чл. 64, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Търговския закон със седалище в Република България и с предмет на дейност: проверка и заверка на годишни счетоводни отчети на предприятия и други дейности, свързани с осъществяване на счетоводството на предприятие, в което най-малко 51 на сто от капитала и гласовете при вземане на решение се притежават от дипломирани експерт-счетоводители или дипломирани експерт-счетоводители и чуждестранни лица, на които е призната правоспособност за проверка и заверка на годишни счетоводни отчети по съответните законодателства.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Правоспособността на чуждестранните лица за проверка и заверка на счетоводни отчети по българското законодателство се признава от Института на дипломираните експерт-счетоводители след успешно положени изпити, изискващи се и за българските експерт-счетоводители.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Институтът на дипломираните експерт-счетоводители ежегодно до 31 март обнародва в "Държавен вестник" списък на дипломираните експерт-счетоводители и на специализираните одиторски предприятия.

Чл. 52. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) На задължителна проверка и на заверка от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие подлежат годишните счетоводни отчети на следните предприятия:

1. акционерни дружества;

2. командитни дружества с акции;

3. банкови, застрахователни и други финансови институции, които не са обхванати в т. 1 и 2;

4. (отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.);

5. всички останали предприятия (включително икономическите групи, които съставят консолидирани отчети), при условие, че превишават минимум два от следните критерии:

а) (изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) сума на актива на баланса от предходната година - 300 000 лв.;

б) (изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) нетен размер на приходите от продажби и финансовите приходи за предходната година - 600 000 лв.;

в) средна численост на персонала за предходната отчетна година - 30 души;

6. (нова - ДВ, бр. 113 от 1999 г.) кооперациите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Не подлежат на заверка от дипломиран експерт-счетоводител или от специализирано одиторско предприятие годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия. Те се заверяват от Сметната палата.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Възнаграждението за заверката се определя по договаряне. Министерският съвет определя възнагражденията за заверката на счетоводните отчети на предприятията с държавно участие над 50 на сто.

Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Създава се Институт на дипломираните експерт-счетоводители като юридическо лице на самоиздръжка със седалище град София. В него задължително членуват всички дипломирани експерт-счетоводители, които упражняват правото да заверяват годишни счетоводни отчети пряко или чрез специализирано одиторско предприятие.

(2) Институтът организира и ръководи методически и методологически дейността на своите членове и на другите дипломирани експерт-счетоводители и осигурява упражняването на професията им в интерес на обществото.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Одиторската професия е саморегулираща се професия в определените от закона рамки. Институтът на дипломираните експерт-счетоводители изготвя национални одиторски стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети, които се обнародват в "Държавен вестник".

(4) Органи на Института на дипломираните експерт-счетоводители са:

1. общото събрание;

2. управителният съвет;

3. контролният съвет;

4. дисциплинарната комисия.

(5) Общото събрание:

1. избира управителния съвет и неговия председател;

2. избира контролния съвет;

3. приема устава на Института на дипломираните експерт-счетоводители;

4. (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) приема професионално-етичния кодекс на дипломираните експерт-счетоводители.

(6) Дисциплинарната комисия се назначава от министъра на финансите по предложение на управителния съвет.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Членовете на Института на дипломираните експерт-счетоводители плащат встъпителна такса при приемането им в размер 80 лв. и годишни такси в размер 250 лв..

(8) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Дипломираният експерт-счетоводител се застрахова за рискове на своята професионална дейност. Минималният размер на застрахователната сума се определя от Института на дипломираните експерт-счетоводители.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Въз основа на одиторската проверка на годишния счетоводен отчет на предприятието дипломираният експерт-счетоводител, респективно специализираното одиторско предприятие, изразява независимо становище относно достоверното представяне на имущественото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат и промяната в паричните потоци в съответствие с националното счетоводно законодателство и професионалните одиторски стандарти.

(Ал. 2 и 3 отм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.)

(4) Дипломиран експерт-счетоводител не може да извършва заверки на годишните счетоводни отчети на предприятия, когато:

1. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) той работи по трудов договор, освен в Института на дипломираните експерт-счетоводители, в търговско дружество, образувано от дипломирани експерт-счетоводители, с предмет на дейност заверка на годишни счетоводни отчети, или когато осъществява научна и преподавателска дейност;

2. той, негов родител, негов съпруг, син, дъщеря, съответно - техен съпруг, е избран или назначен в управлението на предприятието или на негово дъщерно предприятие, или е акционер или съдружник в него.

(5) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Не се отнема правото на дипломираните експерт-счетоводители да бъдат одитори на предприятия, ако те са:

1. собственици на акции в предприятието, освен в случаите, когато участват в управлението му;

2. кредитори на предприятието.

(6) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Специализирано одиторско предприятие или дипломиран експерт счетоводител не могат пряко или косвено - чрез свързани лица, да извършват проверка и заверка на годишни счетоводни отчети на предприятия, ако осъществяват счетоводството на същите предприятия по смисъла на чл. 50.

(7) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Дипломираните експерт-счетоводители заверяват годишните счетоводни отчети от свое име с личния си подпис и печат.

(8) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Специализираните одиторски предприятия заверяват годишните счетоводни отчети от името на предприятието с печата на същото, като последните се подписват от управляващия и дипломирания експерт-счетоводител, извършил проверката.

(9) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) При заверката на годишните счетоводни отчети подписът и печатът се поставят върху всички елементи, без приложенията, и се съставя доклад за заверка, за заверка с резерви или за отказ за заверка.

(10) (Нова - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) При публикуване на годишния счетоводен отчет се посочват името на дипломирания експерт-счетоводител или на специализираното одиторско предприятие, извършили заверката, и заключението от доклада.

Чл. 55. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия носят имуществена отговорност за вредите, които са причинили на своите доверители, ако същите са пряка и непосредствена последица от техни умишлени действия или бездействия. Дипломираните експерт-счетоводители и специализираните одиторски предприятия не подлежат на съдебни искове по дела за нанесени вреди, произтичащи от законовите задължения на одитора.

Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) По прилагането на тази глава Институтът на дипломираните експерт-счетоводители издава наредба, която се приема от Министерския съвет.

Чл. 56. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) При неспазване разпоредбите на този закон на ръководителя на предприятието се налагат глоби в размер до 300 лв., а при повторност - до 600 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) При неспазване разпоредбите на този закон на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 300 лв. до 3000 лв., а при повторност - до 6000 лв.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) При неизпълнение на задължения по чл. 2, 8, 12, 39, 43, 45 и 52, както и при неиздаване на фактури, на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 3000 лв. до 6000 лв., а при повторност - от 6000 лв. до 12 000 лв.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г.) Актовете за констатирани нарушения се съставят от органите на данъчната администрация и Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите или от упълномощените от него длъжностни лица.

(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1999 г.) Актовете за нарушения на чл. 43, ал. 1 се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Националния статистически институт.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 57 от 1999 г.) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 21 от 1996 г.) (1) (Изм. ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Дипломиран експерт-счетоводител се наказва с глоба до 3000 лв. или с лишаване от правото да заверява годишни счетоводни отчети за срок до 2 години, а при особено тежки нарушения - завинаги, когато:

1. (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) изготви доклад по чл. 54, ал. 9, несъответстващ на отчетната информация, предоставена от предприятието;

2. публично изнесе информация, свързана с дейността на проверяваното предприятие, която уронва неговия престиж;

3. наруши изискванията на националните стандарти за проверка и заверка на годишните счетоводни отчети.

(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на дипломиран експерт-счетоводител, който извършва заверки на годишни счетоводни отчети на предприятия, без да е член на Института на дипломираните експерт-счетоводители или в нарушение на забраните по чл. 54, ал. 4.

(3) (Изм. ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Лице, което извършва заверка на годишен счетоводен отчет, без да е придобило или след като е изгубило правото за това, се наказва с глоба от 1200 лв. до 3600 лв.

(4) Актовете за нарушенията се съставят от дисциплинарната комисия, а наказателните постановления се издават от министъра на финансите.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 21 от 1998 г.) Наказателните постановления за наложени глоби и лишаване от права за определен срок се обжалват пред районния съд, а за лишаване от права завинаги - пред Върховния административен съд на Република България.