Държавен вестник, брой 91 от 19.XI

Чл. 1. Този закон урежда организацията, планирането и управлението на ловното стопанство, стопанисването, опазването и ползуването на дивеча и има за цел да съдействува за увеличаване на дивечовите запаси, обогатяване на фауната, запазване на екологичното равновесие в природната среда и развитието на ловния спорт.

Чл. 2. Всички бозайници и птици, които живеят в диво състояние на свобода и се намират постоянно или временно на територията на страната, както и тези, които са поставени в заградени площи с дивечоразвъдна цел, са дивеч и се стопанисват съгласно разпоредбите на този закон.

Чл. 3. (1) Дивечът в Народна република България е държавна собственост.

(2) Дивечът се стопанисва от Министерството на горите и горската промишленост и Българския ловно-рибарски съюз.

Чл. 4. Ловното стопанство се организира и развива на планова и научна основа чрез ефективно използуване на всички пригодни за целта земи и водни площи.

Чл. 5. Развитието и управлението на ловното стопанство се осъществяват от държавата, като се разширява и укрепва държавно-общественото начало.

Чл. 6. Ловният спорт се осъществява и организира под ръководството на Българския ловно-рибарски съюз.

Чл. 7. (1) Ловното стопанство се организира върху земи и водни площи от селскостопанския и горския фонд на страната, които се обитават от дивеч или в които има условия за развъждането му.

(2) Ловностопанските площи в страната се разделят на ловностопански райони, в които се осъществява ловностопанската дейност.

(3) Не се организират ловностопански райони върху земи, отредени за резервати. Защитени местности, исторически места, природни забележителности и народни паркове или части от тях могат да се включват в ловностопански райони със съгласието на Комитета за опазване на природната среда.

Чл. 8. (1) Министерството на горите и горската промишленост и неговите подразделения стопанисват част от ловностопанската площ в страната предимно в държавния горски фонд.

(2) Българският ловно-рибарски съюз и неговите подразделения стопанисват всички други ловностопански площи в страната.

(3) Общият размер на ловностопанските площи в страната, които се ползуват от подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост, и средната ловна площ на ловец се определят в правилника за прилагане на закона.

(4) Определянето на ловностопанските райони и предоставянето им за ползуване стават със заповед на министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет.

Чл. 9. (1) Ловната дружина сключва договор със селскостопанската или с горскостопанската организация, която стопанисва земята, включена в предоставения й ловностопански район. С договора се определят задълженията на двете страни, за развитието на ловното стопанство, за опазването на селскостопанското имущество, горите и дивеча, както и взаимните отговорности.

(2) Договор по предходната алинея се сключва и между съответното подразделение на Министерството на горите и горската промишленост и селскостопанската организация, когато в ловностопанския район се включват стопанисвани от нея земи.

Чл. 10. (1) Ловното стопанство се организира въз основа на перспективни, дългосрочни и годишни планове. В тях се планират дивечовите запаси в съответствие с бонитетите на местообитанията, мероприятията за опазване и развитие на дивеча и количествата дивеч, определени за ползуване.

(2) Ловностопанското планиране се извършва въз основа на единни нормативи и показатели, утвърдени от министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет.

(3) Общият план за ловното стопанство обхваща плановете за държавните и обществените ловностопански райони и се утвърждава от министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет.

(4) Плановете за държавните ловностопански райони се утвърждават по установения ред. Плановете за ловностопанските райони, предоставени на ловните дружини, се утвърждават от изпълнителните комитети на съответните окръжни народни съвети по предложение на ловните дружини.

Чл. 11. За всеки ловностопански район се съставя ловноустройствен проект, който се утвърждава от министъра на горите и горската промишленост.

Чл. 12. Средствата за развитие на ловното стопанство се осигуряват главно от приходи от ловностопанската дейност.

Чл. 13. (1) Министерството на горите и горската промишленост осъществява държавната политика в областта на ловното стопанство.

(2) Българският ловно-рибарски съюз участвува в провеждането на държавната политика в областта на ловното стопанство и управлението му и ръководи, организира, координира и контролира ловностопанската дейност на ловните дружини в предоставените им райони.

Чл. 14. (1) Към Министерството на горите и горската промишленост се създава Ловен съвет като държавно-обществен орган.

(2) Ловният съвет се състои от представители на Министерството на горите и горската промишленост, на Българския ловно-рибарски съюз, на Националния аграрно-промишлен съюз, на Комитета за опазване на природната среда и на други държавни и обществени органи и организации, определени в правилника за прилагане на закона. Председател на ловния съвет е заместник-министър на горите и горската промишленост, който отговаря за ловното стопанство. Заместник-председател е председателят на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз.

(3) Ловният съвет разглежда основните въпроси по организацията, планирането и управлението на ловното стопанство, стопанисването, опазването и използуването на дивеча и прави предложения за решаването им.

(4) Когато министърът на горите и горската промишленост не е съгласен с предложенията на Ловния съвет, отнася въпроса за решаване в Министерския съвет.

Чл. 15. (1) Стопанисването на дивеча обхваща дейността, насочена към запазване и обогатяване на видовото разнообразие в природата, подобряване условията за живот на дивеча, опазването и възпроизводството му, достигане на допустимите дивечови запаси и осигуряване рационалното им ползуване.

(2) Стопанисването на дивеча се извършва по ловностопански райони на основата на утвърдените планове.

Чл. 16. Ловностопанските райони, предоставени на подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост, се стопанисват предимно като дивечовъдни станции, развъдници, учебно-опитни стопанства с оглед развъждането, увеличаването и подобряването на дивеча, както и за организиране на държавни ловни стопанства.

Чл. 17. Ловностопанските райони, предоставени на ловните дружини, се стопанисват предимно за развитие на ловния спорт, както и за организиране на дивечовъдни станции, развъдници и специални ловни стопанства.

Чл. 18. В ловностопанските райони се извършват главно мероприятия за подобряване местообитанията и осигуряване хранителната база на дивеча, опазване на дивеча и унищожаване на скитащите кучета, регулиране количеството на някои видове дивеч и се изграждат необходимите ловностопански съоръжения.

Чл. 19. (1) Внасянето, аклиматизирането, разселването и районирането на дивеч се извършват с разрешение на министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет, съгласувано с Българската академия на науките, с Комитета за опазване на природната среда и с Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз.

(2) При внасяне на дивеч се изисква и разрешение от Министерството на външната търговия и от органите на ветеринарно-санитарния контрол.

Чл. 20. (1) Ветеринарно-санитарният надзор на дивеча се упражнява от съответните специализирани органи на Националния аграрно-промишлен съюз.

(2) Борбата със заразните и паразитните болести по дивеча се ръководи и организира от Националния аграрно-промишлен съюз със съдействието и финансирането на Министерството на горите и горската промишленост и на Българския ловно-рибарски съюз.

Чл. 21. (1) Специализиран държавен контрол върху ловностопанската дейност се упражнява от Министерството на горите и горската промишленост.

(2) Държавният контрол за опазване на генетичния фонд и запазване на екологичното равновесие на дивеча се упражнява от Комитета за опазване на природната среда.

(3) Непосредственото опазване на дивеча се извършва от органите на: Министерството на горите и горската промишленост, Българския ловно-рибарски съюз, Народната милиция и народните съвети.

(4) Съдействие за опазване на дивеча оказват организациите на Отечествения фронт, на Българските професионални съюзи, на Димитровския комунистически младежки съюз и на Българския туристически съюз.

Чл. 22. (1) За системно неизпълнение на задълженията по стопанисването, опазването и ползуването на дивеча ловните дружини се лишават от ползуването на предоставените им ловностопански райони за определен срок от министъра на горите и горската промишленост съгласувано с председателя на Централния съвет на Българския ловно-рибарски съюз.

(2) Ловностопанските райони, отнети по реда на предходната алинея, се предоставят на други ловни дружини.

Чл. 23. (1) Убиването, улавянето, преследването или нараняването на дивеча се смята за ловуване.

(2) За ловуване се смятат и вземането на намерен убит или ранен дивеч, преминаването през ловностопански райони с готово за стрелба ловно оръжие, както и събирането и вземането на дивечови рога и ловни трофеи от ловностопански райони.

Чл. 24. (1) Право на ловуване имат пълнолетните български граждани, членове на Българския ловно-рибарски съюз, които са положили съответен изпит, притежават билет за лов и разрешително за ловно оръжие.

(2) Завършилите висши и средни специални учебни заведения, в които се изучава ловно стопанство, не полагат изпит.

(3) Билетите за лов се издават от органите на Министерството на горите и горската промишленост след заплащане на държавна такса.

(4) Разрешението за ловно оръжие се издава от органите на Министерството на вътрешните работи.

(5) Чужди граждани могат да ловуват с разрешения, които се издават след заплащане на държавна такса от Министерството на горите и горската промишленост съгласувано с Министерството на вътрешните работи.

(6) Редът и условията за полагане на изпит, за издаване на ловен билет и разрешение за ловуване от чужди граждани и от студенти и курсисти по горско стопанство се определят в правилника за прилагане на закона.

Чл. 25. (1) Право на подборен отстрел имат лицата по ал. 1 на предходния член, положили специален изпит.

(2) Право на подборен отстрел в ловностопанските райони, предоставени на подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост, имат и специалистите на оперативна работа по лова в тях, положили специален изпит.

Чл. 26. (1) Ловуването в ловностопанските райони, предоставени на ловните дружини, се извършва от техните членове в съответствие с утвърдените планове.

(2) Ловците могат да ловуват в друг ловно-стопански район с разрешение на ръководството на ловната дружина, която го стопанисва.

Чл. 27. (1) Редът, лицата и условията за ловуване в ловностопанските райони, предоставени на подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост, и в специалните ловни стопанства на Българския ловно-рибарски съюз се уреждат с наредба, издадена от министъра на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет.

(2) Отстрелването на дивеч за нуждите на народното стопанство в ловностопанските райони по предходната алинея може да се извършва и с участието на местните ловни дружини.

Чл. 28. Ловуването се извършва с гладкоцевно и нарезно ловно оръжие, а на едър дивеч - само с нарезно ловно оръжие или с гладкоцевно оръжие с куршум. Регулирането на някои видове дивеч и улавянето на жив дивеч може да се извършват и с други подходящи средства, определени в правилника за прилагане на закона.

Чл. 29. Ловците могат да притежават и ползуват чистопородни ловни кучета, които се регистрират пред съответните органи.

Чл. 30. (1) Сроковете и начините за ловуване се определят в правилника за прилагане на закона.

(2) В зависимост от биологичното развитие на дивеча и интересите на народното стопанство министърът на горите и горската промишленост по предложение на Ловния съвет може по изключение да изменя сроковете за ловуване, да ограничава или да забранява лова на някои видове дивеч, както и да регулира дивечовите запаси.

Чл. 31. (1) Ловуването се извършва с писмени разрешения, в които се определят ловците, времето и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за отстрел дивеч.

(2) Разрешенията за ловуване се издават от:

1. директорите на държавните ловни и горски стопанства - за отстрел на всички видове дивеч в ловностопанските райони, предоставени на подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост, както и за отстрел на едър дивеч, с изключение на разрешението на отстрел на дива свиня и сърна в ловностопанските райони, предоставени на ловните дружини;

2. председателите на ловните дружини - за отстрел на всички видове дребен дивеч, дива свиня и сърна в ловностопанските райони, предоставени на ловните дружини. Разрешенията за отстрел на дива свиня и сърна се издават по формуляри, предоставени от съответните органи на Министерството на горите и горската промишленост съобразно предвидения отстрел на дивеч по плана на дружината.

(3) Отстреляният дивеч се отчита пред органа, който е издал разрешението за отстрел, а дивите свини и сърните - и пред органа, който е предоставил формулярите за разрешенията.

(4) Ловуването на едър дивеч се извършва чрез подборен отстрел.

(5) Ловните и горските надзиратели упражняват контрол при ловуването на едър дивеч във всички ловностопански райони.

Чл. 32. (1) Отстреляният и уловен дивеч в ловностопанските райони на подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост се предава за нуждите на народното стопанство.

(2) Част от дивеча може да се предоставя срещу заплащане на участвувалите в отстрелването му по условия и ред, установени в наредбата по чл. 27, ал. 1.

Чл. 33. (1) Отстреляният и уловен дивеч в ловностопанските райони на ловните дружини се предоставя на съответната ловна дружина.

(2) Ловните дружини съобразно утвърдените им ловностопански планове предават срещу заплащане за нуждите на народното стопанство изцяло елените, елените-лопатари и муфлоните и не по-малко от половината от дивите свини и сърните, а останалите количества разпределят между ловците, участвували в отстрела, срещу заплащане или безплатно при условия и ред, установени в наредбата по чл. 27, ал. 1.

Чл. 34. (1) Ловните трофеи от едрия дивеч, добити във всички ловностопански райони, принадлежат на ловците, извършили отстрела, срещу заплащане на държавна такса.

(2) Всички ловни трофеи задължително се измерват и регистрират от длъжностните лица по ловното стопанство.

Чл. 35. Средствата, получени от продажбата на дивеч, се използуват от ловните дружини, горските стопанства и държавните ловни стопанства само за финансиране на мероприятия по стопанисване и опазване на дивеча.

Чл. 36. (1) Забранява се на ловците да предават ловни трофеи и дивечови кожи на частни лица. Те могат да се подаряват и заменят по ред, установен в правилника за прилагане на закона.

(2) Ловните трофеи и дивечовите кожи могат да бъдат продавани само на специализираните организации на Министерството на горите и горската промишленост или на Българския ловно-рибарски съюз.

(3) Износът на жив дивеч, дивечови кожи и ловни трофеи се извършва с писмено разрешение на Министерството на горите и горската промишленост и Министерството на външната търговия, а за защитени видове - и на Комитета за опазване на природната среда и Българската академия на науките.

Чл. 37. (1) За регулиране количеството на някои видове дивеч, които нанасят щети на народното стопанство, се изплащат парични поощрения от републиканския бюджет.

(2) За дивеча, който не е обект на лов, регулирането се извършва със съгласието на Комитета за опазване на природната среда и със средства и методи, които не застрашават останалите видове.

Чл. 38. За научноизследователска дейност в областта на ловното стопанство и опазването на дивеча от болести министърът на горите и горската промишленост може да разрешава да се отстрелва дивеч с изключение на защитените видове по всяко време на годината.

Чл. 39. Министерствата, другите ведомства, народните съвети и организациите в рамките на своята компетентност подпомагат развитието на ловното стопанство, взаимно си сътрудничат и при осъществяване на своите дейности се съобразяват с изискванията за опазване и развитие на дивеча, установени с този закон, с правилника за прилагането му и с други нормативни актове.

Чл. 40. (1) Горскостопанската дейност се провежда, като се полагат специални грижи за опазване и развитие на дивеча.

(2) Забранява се изсичането на токовищата и на участъците от гората, които са най-подходящи за размножаване на дивеча и за зимни местопребивавания.

Чл. 41. (1) Селскостопанските организации и гражданите при използуване на селскостопански земи се съобразяват с изискванията за опазване и развитие на дивеча.

(2) За осигуряване изхранването и подобряване местообитанията на дивеча за нуждите на ловното стопанство се предоставят изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и други непълноценно използувани земи по ред и в размери, установени от Министерския съвет.

(3) За нуждите на селското стопанство не могат да се използуват силнотоксични химични препарати, вредни за дивеча, както и слаботоксични препарати, без да се спазват установените технологии и дозировки.

(4) Тракторите и другите селскостопански машини при прибиране на реколтата се оборудват със съоръжения за опазване на дивеча.

(5) В проектите за пътните магистрали и големите мелиоративни съоръжения задължително се предвиждат съответни преходи за дивеча.

Чл. 42. (1) Ловните дружини и подразделенията на Министерството на горите и горската промишленост, на които са предоставени ловностопански райони, провеждат мероприятия за предотвратяване на вреди от дивеча на селскостопанското имущество и горско-дървесната растителност.

(2) Селскостопанските и други организации и гражданите, които притежават селскостопанско имущество, са длъжни да вземат предвидените в Закона за опазване на селскостопанското имущество мерки за опазване на това имущество от вредите, които може да му причини дивечът.

Чл. 43. (1) За вреди, причинени на дивеча поради невземане на мерките, предвидени в чл. 41, се заплаща обезщетение на ловната дружина или на подразделението на Министерството на горите и горската промишленост, което стопанисва ловностопанския район.

(2) Редът за установяване на вредите и за определяне на обезщетението се установява в правилника за прилагане на закона.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който ловува, без да притежава ловен билет или с ловен билет, но без разрешение за отстрел, или ловува извън определените места, без да е убил или уловил дивеч, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Когато деянието по предходната алинея е извършено в забранено за лов време, забранено за лов място или със забранени средства, наказанието е глоба от 200 до 2000 лв.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който убие или улови дивеч без ловен билет или с ловен билет, но без разрешение за отстрел или извън определеното с разрешението място за ловуване, се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който убие или улови дивеч в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, се наказва с глоба от 500 до 10 000 лв., но не по-малко от петорния размер на причинената вреда.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) В случаите по ал. 1, когато е убит или уловен едър дивеч и е причинена вреда над 20 лв., и в случаите по ал. 2, когато вредата е над 10 лв., виновният се наказва по Наказателния кодекс.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Когато нарушението по предходните членове е извършено повторно в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение, наказанието е от 200 до 2000 лв. по чл. 44, ал. 1, от 300 до 5000 лв. по чл. 44, ал. 2, от 500 до 10 000 лв. по чл. 45, ал. 1 и от 1000 до 20 000 лв. по чл. 45, ал. 2.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който укрива, продава или превозва незаконно добит от другиго дивеч или ловен трофей, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 20 до 2000 лв.

(2) Наказанието по предходната алинея се налага и на водач на моторно превозно средство, който в ловностопански район не спре и не предостави превозното средство за проверка от органите по опазване на ловното стопанство.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който наруши разпоредба на този закон или на нормативен акт по прилагането му относно стопанисването, ползуването или опазването на дивеча, се наказва с глоба от 5 до 100 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 49. (1) В случаите по предходните членове, когато са причинени вреди, виновните заплащат обезщетение в размери, определени от Министерския съвет.

(2) Обезщетението се присъжда на подразделението на Министерството на горите и горската промишленост или на ловната дружина, в чийто ловностопански район е причинена вредата.

(3) В случаите по чл. 44 и 45 виновният се лишава и от право на лов за срок от една до пет години.

Чл. 50. За убиване на дивеч по непредпазливост от механизатор при работа със селскостопанска машина не се налага наказание по чл. 45, ал. 1 и не се заплаща обезщетение, ако дивечът бъде предаден на съответното подразделение на Министерството на горите и горската промишленост или на ловна дружина.

Чл. 51. (1) При нарушенията по чл. 44, 45 и 47 оръжието и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата, а незаконно добитият дивеч и ловните трофеи се предават на съответното подразделение на Министерството на горите и горската промишленост или на ловна дружина.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Когато при нарушенията по чл. 45 и 47 е използувано като средство за ловуване, превозване или укриване превозно средство и е причинена вреда над 20 лв., превозното средство се отнема в полза на държавата.

(3) Когато дивечът, ловните трофеи, оръжието, другите средства за ловуване и превозните средства по предходната алинея не могат да се изземат, освен обезщетението по чл. 49 нарушителите заплащат и тяхната равностойност.

Чл. 52. (1) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на: Министерството на горите и горската промишленост, Българския ловно-рибарски съюз, Комитета за опазване на природната среда, Народната милиция и народните съвети.

(2) Въз основа на актовете се издават наказателни постановления от директорите на горските и ловните стопанства.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления стават по реда, определен от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 53. (1) Органите по опазване на ловното стопанство, когато има достоверни данни, че се укриват незаконно добити дивеч или ловни трофеи, имат право да извършват проверка на дворове, стопански и други нежилищни сгради, на моторни превозни средства в ловностопанските райони, както и на личния багаж на ловуващите лица.

(2) Проверките в дворовете и сградите се извършват само през деня в присъствието на представител на общинския (районния) народен съвет или кметството, а когато проверката е извън населеното място - в присъствието поне на едно поемно лице.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 13 от 1997 г.) Двадесет процента от събраните глоби по закона се внасят във фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища".