Държавен вестник, брой 91 от 2.XII

Система на прокурорските органи

Чл. 13. (1) Прокуратурата на Народна република България се състои от Главна прокуратура, окръжни и районни прокуратури. В София има градска прокуратура с права на окръжна прокуратура.

(2) В системата на прокуратурата се включва и военната прокуратура.

Райони и седалища на прокуратурите

Чл. 14. Районите и седалищата на окръжните и районните прокуратури се определят от Държавния съвет по предложение на главния прокурор.

Брой на прокурорите

Чл. 15. Броят на прокурорите се определя от Държавния съвет по предложение на главния прокурор.

Главна прокуратура

Чл. 16. (1) Главната прокуратура се възглавява от главния прокурор на Народна република България.

(2) Главният прокурор има заместници. Прокурорът на въоръжените сили е заместник на главния прокурор.

(3) В Главната прокуратура се създават отдели и други организационни звена.

Колегиум при Главната прокуратура

Чл. 17. (1) При Главната прокуратура се създава като съвещателен орган колегиум, съставът на който се определя от Държавния съвет по предложение на главния прокурор.

(2) В заседанията на колегиума с оглед на разглежданите въпроси може да се поканват за участие и други лица.

(3) Колегиумът разглежда основните въпроси на прокурорската дейност: прокурорския надзор за законност, предотвратяване на престъпленията и другите правонарушения, организиране и провеждане на борбата с престъпността, взаимодействие с прокуратурата с други държавни органи и с обществеността, подбор и квалификация на кадрите и други важни въпроси. Колегиумът обсъжда проекти за закони, укази и други нормативни актове и отчета на главния прокурор пред Народното събрание и Държавния съвет.

Държавно-обществени органи при Главната прокуратура

Чл. 18. При Главната прокуратура действуват като държавно-обществени органи:

1. Междуведомствен съвет за координация и методическо ръководство на превантивната дейност;

2. Централна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;

3. Съвет за криминалогически изследвания.

Длъжности в прокуратурата

Чл. 19. (1) Прокурорските длъжности са:

1. главен прокурор;

2. заместник-главен прокурор;

3. прокурор - завеждащ отдел в Главната прокуратура;

4. прокурор в Главната прокуратура;

5. окръжен прокурор;

6. заместник-окръжен прокурор;

7. прокурор в окръжна прокуратура;

8. районен прокурор;

9. заместник-районен прокурор;

10. (нова - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) прокурор в районна прокуратура;

11. (предишна т. 10 - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) младши прокурор.

(2) Градският прокурор в София има ранг на прокурор - завеждащ отдел в Главната прокуратура, а районният прокурор в София - на окръжен прокурор.

(3) Останалите прокурори в Софийската градска прокуратура и в Софийската районна прокуратура, освен младшите, имат ранг с една степен по-висок от съответните прокурори в страната.

Взаимоотношения между прокурорите

Чл. 20. (1) Разпорежданията на съответния по-горестоящ по длъжност прокурор са задължителни за подчинените му прокурори освен ако в закон е установено друго.

(2) По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия, включени в компетентността на подчинените му прокурори, да спира и да отменя разпорежданията им.

Общи условия за назначаване на прокурорите

Чл. 21. (Доп. - ДВ. бр. 91 от 1988 г., изм., бр. 46 от 1991 г.) За прокурор може да бъде назначен български гражданин, който отговаря на следните условия:

1. да е завършил висше юридическо образование;

2. да е прекарал установения в Закона за устройство на съдилищата стаж;

3. да е издържал теоретико-практически изпит за успешно завършен стаж;

4. да не е осъждан като пълнолетен за умишлено престъпление от общ характер на наказание лишаване от свобода независимо от това, че е бил реабилитиран;

5. да не е лишаван от правото да заема съдебна и прокурорска длъжност;

6. да има необходимите морални и делови качества.

Несъвместимост на прокурорската длъжност

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) Прокурор не може едновременно:

1. да бъде народен представител;

2. да упражнява адвокатска професия;

3. да заема държавна платена или почетна длъжност или служба освен преподавателска във висше учебно заведение;

4. да упражнява търговия или друго занятие, което е несъвместимо с прокурорското звание;

5. да бъде притежател, издател и редактор на политически вестници или списания;

6. да притежава концесия или предприятие, да бъде управител, представител или пълномощник на търговско дружество, член на управителен съвет или контрольор на такова дружество или какъвто и да било негов орган, макар и временно и безплатно.

Допълнителни условия за назначаване на прокурорите

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) (1) За прокурор в районна прокуратура може да бъде назначено лице, което е прослужило 1 година като младши прокурор или младши съдия.

(2) На по-горна прокурорска длъжност могат да бъдат назначавани лица, които са прослужили най-малко две години на непосредствено по-ниска прокурорска длъжност или като повишени в съответен ранг.

(3) За прокурори в Главната прокуратура се назначават лица с висока правна подготовка, които са прослужили на длъжност по предходните алинеи не по-малко от дванадесет години.

(4) По изключение, когато за длъжността прокурор в районна прокуратура или районен прокурор няма кандидат с необходимия трудов стаж, главният прокурор може да назначи лице, което не отговаря на изискванията по ал. 1 и 2.

(5) Прослуженото време като съдия, съдебен изпълнител, нотариус, следовател, арбитър, юрисконсулт, юрист в правен отдел, адвокат, както и научен работник по правните науки се приравнява на прослужено време като прокурор.

Повишаване на място

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 1991 г.) В изключителни случаи за образцово изпълнение на служебните задължения и ако са прослужили най-малко три години на същата или приравнена длъжност по чл. 22, ал. 1, 2 и 5, прокурорите могат да бъдат повишавани на място в ранг и заплата:

1. прокурор в районна прокуратура и заместник районен-прокурор - до заместник окръжен прокурор;

2. районните прокурори и прокурорите в окръжните прокуратури - до окръжен прокурор;

3. окръжните и заместник-окръжните прокурори - до прокурор в Главната прокуратура;

4. прокурорите в Главната прокуратура - до прокурор - завеждащ отдел в Главната прокуратура.

Освобождаване на длъжност на прокурорите

Чл. 23а. (1) (Нов - ДВ, бр. 27 от 1986 г.) Прокурорите могат да бъдат освобождавани от длъжност освен на основанията, предвидени в Кодекса на труда, и по непригодност с оглед условията по чл. 21, точка 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Заповедите за освобождение и за налагане на дисциплинарни наказания на прокурорите не подлежат на обжалване пред съдилищата.

Наказателна отговорност на прокурорите

Чл. 24. Прокурорите не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване без разрешение на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление. В този случай незабавно се уведомява Държавния съвет.

Задачи на надзора

Чл. 25. Прокуратурата упражнява надзор за:

1. точно съответствие на актовете, издавани от министерствата и другите ведомства, от народните съвети, стопанските организации, предприятията, учрежденията на Народна република България, със законите, указите, постановленията на Министерския съвет и с другите нормативни актове;

2. точно и еднакво изпълнение на Конституцията и законите и на ругите нормативни актове от длъжностните лица и гражданите.

Методи за установяване на правонарушенията

Чл. 26. При упражняване на надзора прокурорът:

1. изисква от държавните, стопанските и обществените органи и организации издадените от тях правилници, наредби, инструкции, решения и други актове;

2. изисква от посочените в точка първа органи и организации необходимите документи, сведения, обяснения и експертни мнения за изясняване на възникнали при осъществяване на надзора въпроси;

3. извършва проверки на място;

4. изисква от съответните органи при наличието на данни за правонарушения да извършват проверки и ревизии в определен от него срок.

Разглеждане на предложения, сигнали, жалби и молби

Чл. 27. Прокурорът е длъжен да приема и разглежда устни и писмени предложения, сигнали, жалби и молби на граждани и длъжностни лица във връзка с нарушения на закона, да взема мерки за защита на правата и законните интереси на гражданите и на социалистическите организации.

Протести на прокурора

Чл. 28. (1) Прокурорът подава протести срещу незаконосъобразните правилници, наредби, инструкции, решения, заповеди и други актове до органа, който ги е издал, или до по-горестоящия орган.

(2) Прокурорът може да спре изпълнението на акта до разглеждането на протеста от съответния орган.

(3) Органът, до който е подаден протестът, е длъжен да вземе решение по него в 14-дневен срок, а когато органът е колективен - в месечен срок. Решението се съобщава на прокурора в тридневен срок.

(4) Когато органът, издал акта, не уважи протеста, той го препраща не по-късно от 3 дни на по-горестоящия орган, който е длъжен да го разгледа в срокове по ал. 3 и да уведоми прокурора за резултата в седемдневен срок.

(5) Когато министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на Министерския съвет, или изпълнителен комитет на окръжен народен съвет не уважи протеста, главният прокурор може да отнесе въпроса за решаване в Министерския съвет, а когато протестът не е уважен от окръжен народен съвет - в Държавния съвет.

(6) при подаване на протест срещу незаконосъобразни актове на държавни органи и социалистически организации, за които е предвиден особен ред за обжалване, се спазват сроковете и редът, определени в специалния закон.

Възстановяване на нарушени права

Чл. 29. Когато протестът е уважен, органът, чийто акт е отменен, е длъжен в месечен срок да възстанови нарушените права и да уведоми за това прокурора.

Предложения на прокурора

Чл. 30. (1) Прокурорът прави предложения до министерства, други ведомства, народни съвети, стопански организации, предприятия, учреждения, кооперации и други обществени организации за отстраняване на правонарушенията и на причините и условията, които ги пораждат.

(2) Органът, пред който е направено предложението, е длъжен в месечен срок да го разгледа, да вземе мерки за отстраняване на правонарушението и на причините и условията, които са го породили, и да уведоми за това прокурора.

Мерки за осъществяване отговорността на правонарушителите

Чл. 31. (1) Прокурорът според характера на правонарушението привлича към наказателна отговорност или предлага на компетентните органи да привлекат към административнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност лицата, които са извършили правонарушения.

(2) Органът, пред който е направено предложението, е длъжен в месечен срок да го разгледа и да уведоми прокурора.

Отстраняване на самоуправства

Чл. 32. (1) Прокурорът в бързи и неотложни случаи разпорежда с мотивирано постановление възстановяване на по-раншни фактически положения, които са изменени самоуправно.

(2) Постановлението на прокурора се изпълнява от органите на Народната милиция, на народните съвети и от други органи.

(3) Главният прокурор с наредба определя условията и реда за установяване и отстраняване на самоуправствата.

Задачи на ръководството и надзора

Чл. 33. При осъществяване на ръководството и надзора за законност върху дейността на органите на предварителното разследване прокуратурата има за задача:

1. да взема мерки за разкриването на всички престъпления и да не допуска нито едно лице, извършило престъпление, да избегне установената от закона отговорност;

2. да не допуска незаконно и необосновано привличане на гражданите към наказателна отговорност, незаконно задържане или друго ограничаване на техните права;

3. да осигурява осъществяването на правата на участващите в предварителното производство лица, спазването на установените от закона условия, ред и срокове за образуване, провеждане и приключване на предварителните производства, за обективно и пълно изясняване на всички обстоятелства;

4. да взема мерки за възстановяване на причинените от престъплението вреди на учреждения, предприятия и организации, както и за обезпечаване на гражданските искове, на глобите и конфискациите;

5. да осигурява разкриването на причините за извършване на престъпленията и условията, които ги благоприятствуват, и вземането на мерки за тяхното отстраняване.

Правомощия на прокурора

Чл. 34. (1) При осъществяване на ръководство и надзор за законност върху дейността на органите на предварителното разследване прокурорът може:

1. да изисква и проверява всички материали, събрани от органите на предварителното разследване във връзка с престъплението;

2. да изисква следственото дело в хода на разследването;

3. по установения от закона ред да дава задължителни указания по предварителното разследване, доколкото не е предвидено друго;

4. да отменя незаконните и необоснованите решения на органите на предварителното разследване;

5. да участвува при извършване на действията по разследването или сам да ги извърши;

6. да отстранява лицата, които извършват разследването, ако те са допуснали нарушения на закона или не могат да осигурят правилното му провеждане;

7. да възлага на съответните органи на Министерството на вътрешните работи извършването на отделни действия, свързани с разкриване на престъплението;

8. да връща делото за допълнително разследване, да прекратява или спира предварителното производство, да осъществява и други правомощия, предвидени в закона.

(2). Прокурорът проверява изпълнението на законните изисквания по приемане, регистриране и разглеждане на молбите и съобщенията за извършени или подготвящи се престъпления.

Указания по предварителното разследване

Чл. 35. (1) Главният прокурор може да издава задължителни методически и други указания по въпросите на предварителното разследване.

(2) Указанията на министъра на вътрешните работи и на началника на Главното следствено управление по основни въпроси на методическото ръководство на дейността на органите на предварителното разследване се съгласуват с главния прокурор.

Разрешение за задържане

Чл. 36. (1) Право да дават разрешение за предварително задържане или задържане под стража имат всички прокурори освен младшите. При даване на разрешението прокурорът е длъжен да се запознае основно с материалите, обосноваващи задържането, и когато е необходимо, лично да разпита лицето. Ако лицето е непълнолетно, прокурорът го разпитва във всички случаи.

(2). Органите на предварителното производство при задържане незабавно уведомяват близките на задържания. Ако уведомяването създава затруднения за разследването, то се прави веднага след отпадането им.

(3) При продължаване срока на разследването повече от два месеца се взема отношение и по мярката за неотклонение задържане под стража.

Правомощия на главния прокурор по назначаването, освобождаването от длъжност и дисциплинарната отговорност на органите на предварителното следствие

Чл. 37. (1) Главният прокурор съвместно с министъра на вътрешните работи прави предложение пред държавния съвет за назначаване и освобождаване от длъжност на началника на Главното следствено управление.

(2) Назначаването, освобождаването от длъжност и повишаването на място на останалите длъжностни лица от следователския състав при Министерството на вътрешните работи става със съвместна заповед на главния прокурор и министъра на вътрешните работи.

(3) Налагането на дисциплинарни наказания за нарушения във връзка с предварителното следствие на длъжностните лица от следователския състав при Министерството на вътрешните работи става по реда, предвиден в ал. 2.

Обсег и задачи на участието

Чл. 38. (1) Прокуратурата участвува в правораздавателната дейност на съдилищата и другите правораздавателни органи освен ако в закона е установено друго.

(2) С участието си при разглеждане на делата прокуратурата съдействува за обективното и пълното им съобразно правомощията, предоставени й от закона, разглеждане и за постановяване на законни и обосновани актове.

Чл. 39. Прокурорът може:

1. да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер;

2. да предявява искове за защита на правата на социалистически организации и граждани освен ако се касае за лични права;

3. да започва изпълнителни, обезпечителни и охранителни производства;

4. да протестира пред съдилищата и другите правораздавателни органи административни актове, включително и отказа да бъдат издадени;

5. да встъпва по образувани граждански и административни дела;

6. да дава заключения по делата в обсега на неговите правомощия пред първата и втората инстанция;

7. да протестира подлежащите на обжалване присъди, решения, определения и други актове независимо дали е участвувал преди това в производството.

Надзор върху влезли в сила актове

Чл. 40. (1) Главният прокурор, освен ако в закон е предвидено друго, може да прави предложения за преглед или отмяна на влезли в сила актове по реда и в сроковете, предвидени в закона.

(2) Окръжният и районният прокурор могат да правят предложения за възобновяване на дело в предвидените от закон случаи.

Предложения за тълкувателни актове

Чл. 41. Главният прокурор може да прави предложения за издаване на тълкувателни постановления от Пленума на Върховния съд и от Общото събрание на Върховния държавен арбитраж, както и за издаване на тълкувателни решения от Общото събрание на колегиите на Върховния съд.

Участие в заседания на Върховния съд и на Върховния държавен арбитраж

Чл. 42. (1) Главният прокурор или негов заместник участвува в заседанията на Пленума на Върховния съд при разглеждане на проекти за тълкувателни постановления, както и в други случаи, посочени в закона.

(2) В заседанията на Общото събрание на колегиите на върховния съд участвува прокурор от Главната прокуратура.

(3) В заседанията на Общото събрание на Върховния държавен арбитраж за издаване на тълкувателни постановления може да участвува прокурор от Главната прокуратура.

Задачи на надзора

Чл. 43. Прокуратурата упражнява надзор за:

1. законосъобразно и своевременно привеждане в изпълнение на присъдите и на други актове, с които се налагат принудителни мерки;

2. спазване на установения от закона ред при задържане и настаняване в местата за задържане, лишаване от свобода, принудително лечение, принудително възпитание и за изпълнение на другите принудителни мерки;

3. спазване на реда и условията, установени от съответните нормативни актове, при изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки.

Методи на надзора

Чл. 44. (1) При упражняване на надзора за законност прокурорът:

1. извършва проверки на дейността по привеждане в изпълнение на присъдите и на актовете, с които се налагат принудителни мерки;

2. проверява на място дейността по изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки;

3. посещава по всяко време без предварително разрешение на администрацията местата за задържане, за лишаване от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки;

4. изисква и проверява документите, въз основа на които се задържат лица в местата по предходната точка;

5. разговаря, включително и в отсъствие на други лица, със задържаните или настанените;

6. иска сведения и обяснения от съответните длъжностни лица за допуснати правонарушения;

7. разглежда предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки;

(2) Окръжният прокурор може с писмено нареждане да задължава органите по изпълнение на наказанията и администрацията на местата за изпълнение на другите принудителни мерки да го уведомяват за определени действия, актове и събития.

Средства за отстраняване и предотвратяване на нарушенията

Чл. 45. За отстраняване и предотвратяване на нарушенията прокурорът:

1. освобождава незабавно всеки, който е задържан незаконно в местата за лишаване от свобода и за изпълнение на принудителните мерки;

2. дава задължителни писмени разпореждания за отстраняване на констатирани нарушения;

3. спира изпълнението на незаконосъобразните писмени заповеди и разпореждания на длъжностните лица и иска отменянето им по установения ред;

4. привлича към наказателна отговорност и взема мерки за търсене на административнонаказателна, дисциплинарна или гражданска отговорност от виновните длъжностни лица;

5. предлага на съответните органи да вземат мерки за отстраняване на причините и условията за заканонарушенията.

Актове за резултатите от проверките

Чл. 46. За всяка проверка на място прокурорът съставя акт. Когато констатира нарушения, той посочва и средствата за тяхното отстраняване. Копие от акта се оставя на съответния орган за сведение и изпълнение.

Чл. 47. Органите, върху дейността на които се упражнява надзорът, са длъжни:

1. да оказват съдействие на прокурора при упражняване на надзора;

2. да изпълняват незабавно разпорежданията на прокурора по чл. 45, т. 2, а при несъгласие с тях, след като ги изпълнят, могат да отнесат въпроса до Главната прокуратура;

3. да изпращат на прокурора в срок от 24 часа адресираните до него предложения, сигнали, жалби и молби;

4. да разглеждат в срок от 14 дни предложенията на прокурора по чл. 45, т. 5 и да го уведомяват за взетите мерки.

Задачи на военната прокуратура

Чл. 48. (1) Военната прокуратура упражнява надзор за точното и еднакво изпълнение на законите в системата на Министерството на народната отбрана, Министерството на вътрешните работи, Строителните и Транспортните войски и в други предвидени от закона ведомства.

(2) Военната прокуратура организира и води борба против престъпленията и другите правонарушения и осъществява предвидените в този закон правомощия във ведомствата и войските по ал. 1.

(3) С цялата си дейност Военната прокуратура съдействува за възпитаването на военнослужещите в дух на точно и неотклонно изпълнение на законите, военната клетва, военните устави и заповедите на командирите.

Статут на военната прокуратура

Чл. 49. (1) Военната прокуратура е военно учреждение съобразно разпоредбите на Закона за всеобщата военна служба В Народна република България.

(2) Редът за преминаване на службата на военните прокурори и следователи се определя от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България и издадените въз основа на него нормативни актове, отнасящи се за офицера в Българската народна армия на действителна военна служба.

(3) Военните прокурори и следователи при изпълнение на длъжността си са независими от военните органи.

Ръководство и устройство на военната прокуратура

Чл. 50. (1) Главният прокурор ръководи дейността на Военната прокуратура както непосредствено, така и чрез прокурора на въоръжените сили, на когото са подчинени всички военни прокурори и следователи.

(2) Военната прокуратура се състои от прокуратура на въоръжените сили, териториални (окръжни) военни прокуратури и прокуратури към военните обединения и съединения.

(3) Районите и седалищата на териториалните военни прокуратури се определят от Държавния съвет.

Длъжности във военната прокуратура

Чл. 51. (1) Във Военната прокуратура се установяват следните длъжности:

1. прокурор на въоръжените сили;

2. прокурор - завеждащ отдел в прокуратурата на въоръжените сили;

3. прокурор в прокуратурата на въоръжените сили;

4. окръжен военен прокурор и военен прокурор на обединение;

5. заместник-окръжен военен прокурор; заместник-военен прокурор на обединение; военен прокурор на съединение; старши военен следовател;

6. военен прокурор и военен следовател;

7. младши военен прокурор и младши военен следовател.

Щат на Военната прокуратура

Чл. 52. (1) Броят на военните прокурори и следователи се определя от Държавния съвет по предложение на главния прокурор съгласувано с министъра на народната отбрана, съответно с ръководителите на ведомствата и войските по чл. 48, ал. 1.

(2) Щатовете на Военната прокуратура се утвърждават от главния прокурор и министъра на народната отбрана по предложение на прокурора на въоръжените сили.

Условия за назначаване

Чл. 53. На длъжност военен прокурор и следовател се назначават офицери, които отговарят на условията, предвидени в чл. 21.

Ред за назначаване, повишаване и освобождаване от длъжност

Чл. 54. (1) Военните прокурори и следователи се назначават, повишават и освобождават от длъжност със заповед на главния прокурор съгласувано с министъра на народната отбрана.

(2) Военните прокурори и следователи се повишават на място в ранг и заплата при условията, предвидени в чл. 23:

1. военен прокурор и военен следовател - до окръжен военен прокурор;

2. окръжен военен прокурор, военен прокурор на обединение, заместник-окръжен военен прокурор на съединение и старши военен следовател- до прокурор в прокуратурата на въоръжените сили;

3. прокурор в прокуратурата н въоръжените сили - до завеждащ отдел в прокуратурата на въоръжените сили.

Повишаване в офицерско звание

Чл. 55. Повишаването в по-горно офицерско звание на военните прокурори и следователи става със заповед на министъра на народната отбрана по предложение на прокурора на въоръжените сили.

Дисциплинарна отговорност

Чл. 56. Дисциплинарните наказания се налагат от ръководството на военните прокуратури в пределите на тяхната дисциплинарна власт. Главният прокурор и прокурорът на въоръжените сили могат да налагат наказания на всички военни прокурори и следователи.

Информиране и участие във военните съвети

Чл. 57. (1) Прокурорът на въоръжените сили информира министъра на народната отбрана, ръководителите на другите ведомства и войски за състоянието на законността и прави предложения за нейното укрепване.

(2) Прокурорът на въоръжените сили участвува в заседанията на колегиума на Министерството на народната отбрана, военните съвети на видовете въоръжени сили, в колегиумите на ведомствата и войските при обсъждане на въпросите за състоянието на престъпността, другите правонарушения и дисциплината, а военните прокурори - в заседанията на военните съвети на обединенията и в съвещанията на съединенията.

Взаимодействие с военните органи

Чл. 58. При изпълнение на задачите си по организиране и провеждане на превантивната работа военните прокурори и следователи работят в тясно взаимодействие с командуването, политорганите и войсковата общественост.

Снабдяване и финансиране

Чл. 59. Материално-техническото снабдяване на военните прокуратури, финансирането им, транспортните и свързочните средства, служебните помещения и тяхната охрана се осигуряват от Министерството на народната отбрана.

Глоби

Чл. 60. (1) Наказва се с глоба от 20 до 200 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. който не изпълни писмено разпореждане, дадено въз основа на този закон;

2. длъжностно лице, което в определения срок без уважителни причини не разгледа или не уведоми прокурора за разглеждането на протест, предложение или сигнал.

(2) Глобата се налага от прокурора с постановление, след като на лицето се даде възможност за обяснения и се проверят направените от него възражения.

(3) Срещу постановлението може да бъде подадена в седемдневен срок от съобщението молба за отменяне или намаляване на глобата до прокурора, който я е наложил. Ако не уважи молбата, той я изпраща на по-горната прокуратура за окончателно решаване.