Държавен вестник, брой 17 от 3.III

Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България.

(2) За чужденци, които се ползуват с дипломатически или консулски имунитет и привилегии, се прилагат и общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 2. Чужденците, които пребивават в Република България, имат права и задължения според българските закони и международните договори, в които Република България е страна.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин, а е гражданин на друга държава или е без гражданство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) Чужденец, постоянно пребиваващ в страната, по смисъла на този закон е този, на когото е разрешено да се установи в страната без определен срок за напускане.

(3) (Нова - ДВ, бр.53 от 1989г.) Транзитен пътник е чужденец, който влиза през определен граничен контролно-пропускателен пункт от една държава и напуска страната в срок до 30 часа през граничен пункт на граница с друга държава.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава валиден паспорт или друг заместващ го документ за пътуване в чужбина и разрешение за влизане, пребиваване или транзитно преминаване през страната (виза).

(2) Визи не се изискват, когато между Република България и страната, чийто гражданин е чужденецът, има сключен договор или има решение на Министерския съвет на Република България за безвизово пътуване.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) Чужденец, който с превозно средство влиза или преминава през страната по суша, по въздух или по море, трябва да притежава и разрешително за превозното средство, както и документи за правоспособност, регистрация и собственост или пълномощно.

Чл. 5. (1) Входните и транзитните визи се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.

(2) Граничните контролно-пропускателни пунктове могат да издават входни и транзитни визи за случаи, определени с правилника за прилагане на този закон.

Чл. 6. Влизането на чужденците в Република България става през определените за това гранични контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) Може да се откаже влизане в страната или транзитно преминаване през нея на чужденец:

а) който с действията си е поставил в опасност сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действува против сигурността или интересите на страната;

б) който с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ;

в) за когото има данни, че иска да влезе в страната, за да извършва престъпления или нарушения на обществения ред;

г) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) който е извършил престъпление или нарушение на обществения ред;

д) който е бил експулсиран или екстрадиран от страната;

е) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) който е правил опит да влезе в страната или да премине през нея с нередовни документи;

ж) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.)който може да разпространи тежка заразна болест или не притежава сертификат за ваксинация, ако идва от район с усложнена епидемиологична и епизоотична обстановка;

з) който няма осигурена издръжка през време на пребиваването си в страната;

и) ( нова - ДВ,бр.53 от 1989г.) който при предишно влизане и пребиваване е нарушил гранично-паспортния, паспортния, валутния или митническия режим на Република България;

к) ( нова - ДВ,бр.53 от 1989г.) който грубо нарушава установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;

л) ( нова - ДВ,бр.53 от 1989г.) транзитен пътник, който няма средства за издръжка, визи или билети за следващите по маршрута страни.

(2) Министерският съвет може да установи и други основания за отказ за влизане на чужденци в Република България.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) (1) Разрешение за пребиваване на чужденци в Република България се дава от службите на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на външните работи.

(2)(Нова - ДВ,бр.53 от 1989г.,предишна ал. 3 - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Гражданите на държави, с които Република България има договори за безвизов режим или за облекчен визов режим, могат да пребивават в страната в сроковете, определени в тези договори.

(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Чужденците, които въз основа на договор имат разрешение за работа в Република България от органите на Министерството на труда и социалните грижи (работна виза), могат да получат разрешение за пребиваване в срока на договора, но не повече от една година. Срокът на пребиваване може да бъде продължен при наличие на валидна нова работна виза.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1989г.,отм.,нова,бр.27 от 1994г.) Чужденците, които имат регистрация по законоустановения ред за извършване на стопанска дейност, могат да получат разрешение за пребиваване за срок от една година. Срокът може да се продължава ежегодно, ако не са отпаднали основанията за разрешаване на пребиваването.

Чл. 8а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) (1) Разрешение за постоянно пребиваване в Република България могат да получат чужденците:

1. от българска народност;

2. сключили брак с български гражданин или с постоянно пребиваващ в страната чужденец;

3. деца на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец, с изключение на случаите на осиновяване на пълнолетни лица;

4. родители на български гражданин или на постоянно пребиваващ в страната чужденец;

5. пребивавали без прекъсване на територията на страната през последните десет години, а в случаите на чл. 8, ал. 4 - през последните шест години.

(2) Разрешението по ал. 1 може да бъде отнето от органа, който го е издал:

1. когато се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;

2. в случаите по т. 2 на ал. 1 бракът е прекратен преди изтичане на пет години от сключването му или са налице достатъчно данни за неговата унищожаемост;

3. в случаите по т. 3 на ал. 1 осиновяването бъде прекратено преди изтичане на пет години от постановяване на решението за осиновяване.

(3) Разрешението за постоянно пребиваване се издава от Министерството на вътрешните работи.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) (1) Чужденците се регистрират адресно по реда, установен за българските граждани. Министърът на вътрешните работи може да определя и друг ред за адресна регистрация на чужденци.

(2) Чужденците, които са нотифицирани като членове на чуждестранните дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на междуправителствени организации в Република България, се регистрират по ред, определен от министъра на външните работи.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 53 от1989 г.)

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., бр. 26 от 1988 г., изм., бр. 27 от 1994 г.) Чужденец, на когото е разрешено постоянно пребиваване в страната, е длъжен да се запише в регистрите на съответната община или съответното кметство, както и да съобщава на общината или кметството за промените в гражданското му състояние в сроковете, предвидени за българските граждани.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Чужденците, които пребивават в Република България до три месеца, удостоверяват самоличността си с чуждестранния паспорт или със заместващ го документ, с който са влезли в страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1994 г., изм. ДВ, бр. 93 от 1998 г.) Чужденците, които пребивават в страната повече от три месеца, удостоверяват самоличността си с документ, издаден от органите на Министерството на вътрешните работи. (3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 1994 г., изм. ДВ, бр. 93 от 1998 г.) Чужденците, получили разрешение за постоянно пребиваване, се снабдяват с карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец преди изтичане на срока по предходните алинеи.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) (1) Чужденците са длъжни да представят документите си за самоличност при поискване от оправомощените органи.

(2) Чужденец, чийто документ за самоличност е изгубен или унищожен, е длъжен незабавно да уведоми за това съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) Документите за самоличност на чужденците могат да бъдат задържани само от оправомощените органи в случаите, предвидени за българските граждани в закон.

(2) Документът за самоличност се връща на чужденеца, когато отпаднат причините за задържането му.

(3) Не могат да бъдат задържани паспортите на чужденците, които се ползуват с правото на дипломатически имунитет в Република България, освен в съответствие с принципа на взаимност.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) Документите за самоличност на чужденците не могат да се дават или приемат в залог, както и да се преотстъпват или използуват от друго лице.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) Длъжностните лица и гражданите, които предоставят подслон или дават работа на чужденец, са длъжни да осигурят адресната му регистрация или да уведомят съответната паспортна служба на Министерството на вътрешните работи в определения срок.

(2) Когато чужденецът не притежава документ за самоличност, уведомяването се извършва незабавно.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) Чужденец, влязъл по установения ред в Република България, може да се движи навсякъде в страната с изключение на граничните райони и зоните, за чието посещение е необходимо да се снабди с разрешение от съответната служба на Министерството на вътрешните работи или Министерството на външните работи.

(2) (Доп. - ДВ, бр.53 от 1989г.)По съображения за запазване на сигурността и обществения ред Министерството на вътрешните работи и Министерството на външните работи могат да ограничат местопребиваването на чужденци в някои райони или населени места в страната, както и да определят маршрути за движението на транзитните пътници.

(3) Чужденци, движещи се с моторни превозни средства, се установяват за нощуване в населени места или в пунктовете за автотуристи, определени съобразно изискванията за спазване хигиената, реда и общественото спокойствие.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) (1) Република България предоставя право на убежище на чужденец, преследван заради своята раса, цвят на кожата, пол, религия, език, политически и други възгледи, етнически или социален произход, материално-обществено или друго положение, както и за дейност в защита на международно признатите права и свободи.

(2) Не се предоставя убежище на лице, за което има сериозни основания да се предполага, че е извършило престъпление против мира, военно престъпление, престъпление против човечеството, престъпление по международните договори, по които страна е Република България, или друго тежко престъпление, както и когато предоставянето право на убежище би противоречало на целите и принципите на Организацията на обединените нации.

(3) Правото на убежище се предоставя с указ на президента на Република България.

(4) Чужденец, на когото е предоставено право на убежище, има правата на чужденец, постоянно пребиваващ в Република България.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) (1) Чужденец, който е влязъл не по законоустановения ред в Република България, за да иска предоставяне на убежище, не се наказва за това деяние, ако са налице условията по чл. 17, ал. 1.

(2) Чужденец, на който е предоставено право на убежище, не може да бъде експулсиран или върнат до границата на територията, където е бил преследван по причини, посочени в ал. 1 на чл. 17.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато има основания да се счита, че чужденецът представлява опасност за сигурността на Република България или след осъждане с влязла в сила присъда за особено тежко престъпление представлява опасност за обществения ред в страната.

Чл. 18. Чужденците, които пребивават в Република България, са длъжни да спазват законите и установения обществен ред и да уважават морала и традициите на българския народ.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г.) (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, могат да постъпват на работа по трудов договор по реда, установен за българските граждани.

(2) Чужденците, временно пребиваващи в Република България с работна виза, могат да работят само в региона, при работодателя и за срока, определени в работната виза.

(3) Чужденците могат да извършват стопанска дейност или да упражняват свободна професия на територията на Република България след регистрация или получаване на разрешение за това по реда, определен в съответния закон.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 120 от 1997 г.)

(5) Чужденците не могат да бъдат приемани на работа или да заемат длъжности, за които Конституцията или законите изискват българско гражданство.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.).

Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.).

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Чужденците, които са на работа в Република България, имат правата и задълженията на българските граждани по трудовите правоотношения, трудовия договор, общественото осигуряване и социалните обезщетения, данъчното облагане, доколкото не е предвидено друго в международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 23. За защита на правата и законните си интереси чужденците, пребиваващи в страната, се ползуват от правата, предоставени на българските граждани.

Чл. 24. Чужденците, пребиваващи в Република България, носят гражданска, административна и наказателна отговорност както българските граждани, доколкото в специален закон не е предвидено друго.

Чл. 25. Всеки чужденец е длъжен да напусне страната при изтичане на срока за пребиваването му.

Чл. 26. (Доп., - ДВ, бр. 53 от 1989 г.,изм., бр. 27 от 1994 г.) Чужденец, на когото документът за задгранично пътуване е заменен с нов, може да напусне страната, след като получи изходна виза, освен ако друго не е предвидено с международен договор, по който Република България е страна.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г.) Чужденец, който има разрешение за пребиваване в Република България повече от три месеца, може да напусне страната и да се завърне в нея без входна виза до изтичането на разрешения срок на пребиваване.

Чл. 28. (1) Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на задграничните паспорти и други заместващи ги документи, които им дават право да напускат страната.

(2) На лицата без гражданство се издава специален документ за пътуване и пребиваване в чужбина.

Чл. 29. (1) Чужденец не може да напусне страната, когато е установено. че:

а) срещу него е възбудено наказателно преследване за извършено престъпление;

б) е осъден на лишаване от свобода или поправителен труд, ако не е изтърпял наказанието;

в) дължи заплащането на глоба или друго парично задължение към държавата;

г) е осъден да заплати обезщетение или друго парично задължение към физическо или юридическо лице;

д) има задължение да осигурява издръжка на лице в страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., изм. - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) Ако съществуват гаранции, че чужденецът ще изпълни задълженията си по букви "в", "г" и "д", или ако представи обезпечение, може да му се разреши от компетентните държавни органи да напусне страната. На този, който няма възможност да изпълни задълженията си, може да се посочат населени места за пребиваване.

Чл. 30. Предаването на чужденци за извършено престъпление става по реда и условията, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1987 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г.) (1) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да отнемат правото на пребиваване в Република България на чужденец по причини, посочени в чл. 7 или когато е постъпил на работа без работна виза.

(2) Органите по ал. 1 могат да отнемат правото на пребиваване на чужденец, който не изпълнява задълженията си по ал. 2 на чл. 19 или не извършва дейността, за която е получил разрешение за пребиваване по ал. 4 на чл. 8.

(3) Чужденец, на който е отнето правото на пребиваване в Република България, се уведомява писмено за това и се предупреждава да напусне страната в определен срок, който не може да бъде по-кратък от петнадесет дни.

(4) Когато чужденецът може да разпространи тежка заразна болест или с поведението си застрашава обществения ред или националната сигурност, органът по ал. 1 може да определи по-кратък срок за напускане на страната.

Чл. 31а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да издадат мотивирана заповед за принудително отвеждане на чужденец до границата в случаите, когато:

1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред, освен ако неговото пребиваване е било уредено след влизането;

2. чужденецът се намира в страната след изтичане на разрешения му срок или на едномесечен срок от уведомяването му за отказа да бъде продължено неговото пребиваване;

3. чужденецът не е напуснал страната в определения срок след отнемане правото му на пребиваване;

4. по несъмнен начин се установи, че чужденецът е влязъл или пребивава в страната под име, което не е неговото, или е представил неверни данни за получаване на разрешение;

5. с влязла в сила присъда чужденецът е осъден за ползване на неистински или преправен паспорт или заместващ го документ като основание за влизане или пребиваване в страната.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 1987 г., бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г.) (1) Министърът на вътрешните работи може да разпореди експулсирането на чужденец, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност.

(2) По молба на заинтересования министърът на вътрешните работи може да преразгледа въпроса и да отмени заповедта, освен ако основанията за експулсирането съществуват и при подаване на молбата.

Чл. 32а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) (1) Заповедта за принудително отвеждане до границата или за експулсиране от страната се изпълнява от службите за административен контрол на чужденците.

(2) Заповедта не се изпълнява преди изтичане на срока по т. 2 на чл. 31а или по ал. 2 на чл. 32 или преди да се е произнесъл компетентният административен орган, ако заповедта е обжалвана.

(3) Ако се установи, че е в невъзможност да напусне незабавно страната и да се върне в своята страна по произход или да влезе в друга страна, чужденецът се настанява в определено населено място, като се задължава да се явява периодично в териториалната полицейска служба.

(4) Когато с поведението си застрашава обществения ред, чужденецът се настанява принудително в специални места, различни от местата за задържане под стража или за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, за времето, което е необходимо за неговото заминаване.

(5) Местата по ал. 3 и 4, условията и редът за настаняване и престой в тях се определят с наредба, която се издава от министъра на вътрешните работи.

Чл. 32б. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) (1) Разноските по извеждането на чужденеца от страната са за негова сметка или за сметка на лицето или организацията, осигурили пребиваването му в страната.

(2) Министерският съвет с наредба определя условията, реда и разноските по извеждането на чужденеца от страната.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г.) (1) По неуредените въпроси за прилагането и обжалването на принудителна административна мярка по тази глава, както и на отказа да се разреши пребиваване в Република България, се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

(2) След изтичане на 24-часовия срок престоят на чужденец, настанен по реда на ал. 4 на чл. 32а, може да бъде продължен от прокурора, който задължително изслушва заинтересования. В този случай срокът на престой не може да бъде по-дълъг от шест дни.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 50 000 до 300 000 лева чужденец, който:

а) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) използува нередовен документ за самоличност;

б) не се регистрира в определения срок или поради несвоевременно поискване на разрешение за продължаване срока на пребиваването остане в страната без разрешение;

в) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г.) изгуби, повреди или подправи български документ за самоличност или документи, издадени от службите за граничен контрол;

г) (Нова - ДВ, бр.53 от 1989г.) като собственик, капитан или член на екипаж на плавателно средство не спазва установения граничен и паспортен режим на пристанищата и пристанищните градове.

(2) (Нова - ДВ, бр.53 от 1989г.) Наказанието по предходната алинея се налага и на лица, които:

а) не са изпълнили задълженията си по чл. 15 от този закон;

б) като длъжностни лица от авиокомпания, туристическо или друго представителство превозват до Република България чужденци с нередовни документи и визи. Разходите по престоя и депортирането на такива лица са за сметка на представителството.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) Наказва се с глоба от 100 000 до 500 000 лв. чужденец, който:

а) като е бил експулсиран, се завърне под чуждо име;

б) напусне без разрешение определеното населено място, в което е задължително установен;

в) посети без разрешение забранена зона в граничен или друг район;

г) (Нова - ДВ, бр.53 от 1989г.)грубо е нарушил установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;

д) (Нова - ДВ, бр.53 от 1989г.)не спазва срока за транзитно преминаване през страната и се отклони от определения му маршрут.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) В случаите, когато за нарушение на този закон и на издадения въз основа на него правилник не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лева.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Нарушенията по този закон, с изключение на случаите по чл. 37а, се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи.

(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

(3) Съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1989 г., бр. 27 от 1994 г., бр. 11 от 1998 г.) В маловажни случаи се налага глоба до 1000 лв., без да се съставя акт и издава наказателно постановление.

Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г., Изм. - ДВ, бр. 120 от 1997 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 120 от 1997 г., бр. 11 от 1998 г.) Работодател или възложител, ползващ труда на чужденец без работна виза, се наказва с глоба от 50 000 до 100 000 лв. за всяко наето лице при първо нарушение, от 100 000 до 200 000 лв. - при повторно нарушение и от 200 000 до 500 000 лв. - за всяко следващо нарушение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Чужденец без разрешение за работа, получил възнаграждение от работодател или възложител за положен труд, се наказва с глоба от 40 000 до 200 000 лв.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Нарушенията по ал. 1 и 2 се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на труда и социалните грижи.

(4) Въз основа на съставените актове министърът на труда и социалните грижи или определени от него длъжностни лица издават наказателни постановления.

(5) Съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления става по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(6) Сумите по наложените глоби се внасят във фонд "Професионална квалификация и безработица".