Държавен вестник, брой 90 от 22.X

Отменен с § 3, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за застраховането - ДВ, бр. 86 от 11 октомври 1996 г., в сила от 1 януари 1997 г.

Чл. 1. Държавният застрахователен институт е организация, която има изключително право да извършва всички видове застрахователна дейност на територията на Народна република България. Той е юридическо лице на стопанска сметка със седалище в гр. София.

Държавният застрахователен институт е подчинен на Министерството на финансите и е съставна част на финансово-кредитната система.

Външното застраховане и презастраховане се извършва по начин, установен от Министерския съвет.

Чл. 2. Държавният застрахователен институт отговаря за своите задължения с имуществата си, с изключение на основните си средства.

Държавата не носи отговорност за операциите и задълженията на Държавния застрахователен институт. Държавният застрахователен институт не носи отговорност за задълженията на държавата.

Чл. 3. Държавният застрахователен институт извършва дейността си чрез задължителни и доброволни имуществени и лични застраховки.

Застраховането се извършва въз основа на специални закони, укази, постановления на Министерския съвет и други нормативни актове и въз основа на сключени договори между Държавния застрахователен институт и застраховащите се.

Чл. 4. Министерският съвет одобрява по предложение на министъра на финансите годишните планове за приходите и разходите на Държавния застрахователен институт, тарифите за задължителните застраховки, плановете за административно-стопанските разходи и годишните отчети.

Чл. 5. Министърът на финансите упражнява ръководство и контрол върху дейността на Държавния застрахователен институт. Той одобрява условията, правилата, тарифите и максималните застрахователни суми по доброволното застраховане, рисковите класове по задължителното и доброволното застраховане, правилниците, наредбите и инструкциите по другите видове дейности на Държавния застрахователен институт извън дейностите, посочени в чл. 4, и щатните разсписания на института.

Министърът на финансите съвместно с министъра на труда и социалните грижи одобрява таблиците за възнаграждения и премиране на застрахователните деятели, вещи лица и други лица във връзка със застраховането.

Чл. 6. Държавният застрахователен институт се ръководи от председател. Председателят се подпомага от заместник-председатели, чийто брой се определя от Министерския съвет.

Към Централното управление на Държавния застрахователен институт се образува управителен съвет в състав: председателя, заместник-председателите и членове, определени от Министерския съвет. Функциите на управителния съвет се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

Управителният съвет се свиква на заседание от председателя по негова инициатива или по искане на една трета от членовете му. Той обсъжда и взема решения по основни въпроси от дейността на Държавния застрахователен институт.

Решенията на управителния съвет са законни, ако на заседанието присъствуват две трети от неговите членове и са приети с мнозинство от присъствувалите. Членовете на управителния съвет отговарят за взетите решения.

При разногласие между председателя и управителния съвет председателят отнася въпроса до министъра на финансите, като до решаването му той действува по своя преценка. Членовете на управителния съвет могат да изложат писмено своето мнение пред министъра на финансите.

Чл. 7. Председателят на Държавния застрахователен институт се назначава и уволнява от Държавния съвет по предложение на Министерския съвет.

Заместник-председателите се назначават и уволняват от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите.

Чл. 8. Председателят на Държавния застрахователен институт представлява института пред трети лица, назначава и уволнява служителите му, открива и закрива клонове и поделения на института в рамките на одобрения щат и има всички други права и задължения, произтичащи от задачите на Държавния застрахователен институт.

Председателят може да предостави някои от правата си на заместник-председателите и на други ръководни длъжностни лица.

Чл. 9. Държавният застрахователен институт извършва своята дейност чрез Централно управление и окръжни и районни клонове в страната, чиито права и подчинение се определят от председателя на института.

Чл. 10. Клоновете на Държавния застрахователен институт се ръководят и представляват от управител, а в негово отсъствие - от заместника му.

Към Държавния застрахователен институт се организира мрежа от застрахователни деятели.

Чл. 11. Държавният застрахователен институт подпомага ежегодно съответните предприятия, учреждения и организации в мероприятията им за борба с пожарите и смъртността на животните и пчелите, болестите и вредителите по земеделските култури, борбата срещу градушките и др., като за целта използува средства от фонд Предпазни мероприятия. Държавният застрахователен институт извършва контрол за целесъобразно разходване на средствата, предоставени на предприятията, учрежденията и организациите от този фонд.

Чл. 12. Финансовият контрол върху работата на отделите и поделенията на Държавния застрахователен институт се извършва от органите на финансовия контрол при Централното управление на Държавния застрахователен институт.

Чл. 13. Държавният застрахователен институт притежава:

а) Основен фонд, размерът на който се определя от Министерския съвет;

б) (изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г., бр. 90 от 1993 г., бр. 106 от 1996 г., направено след отмяната на акта) Запасен фонд, размерът на който се определя на 4 000 000 000 лв. и се образува чрез отчисления от чистата годишна печалба и неизразходваната част от нето-премията, установена при годишното приключване.

Средствата на Запасния фонд се използуват за изплащане на обезщетения и застрахователни суми, когато разходите надвишават приходите;

в) премийни резерви по застраховката Живот, които се образуват чрез отчисления от постъпленията на застрахователните вноски по различните видове застраховки съгласно със застрахователно-техническия план.

Премийните резерви по застраховката Живот са предназначени за изплащане задълженията на института към застрахованите по тези застраховки и не могат да се отклоняват за покриване на други негови задължения.

Чл. 14. Приходите на Държавния застрахователен институт се набират от:

а) застрахователни вноски по сключени задължителни и доброволни застраховки по имуществено и лично застраховане и

б) лихви върху отпуснатите заеми и върху депозираните временно свободни средства, такси и други съгласно с Тарифата за лихвите, таксите и разноските.

Чл. 15. Разходите на Държавния застрахователен институт се извършват за:

а) изплащане на обезщетения и застрахователни суми по застраховките;

б) административно-стопански разходи;

в) други разходи.

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г.)

Чл. 17. Държавният застрахователен институт има и следните специални фондове:

а) Амортизационен фонд, който се образува от амортизационните отчисления върху основните средства на Държавния застрахователен институт и се изразходва за капитални вложения и основен ремонт;

б) фонд Предпазни мероприятия, който се образува от отчисления до 5% върху общата сума на събраните застрахователни вноски по задължителното и доброволното имуществено застраховане и се изразходват за финансиране на мероприятията по чл. 11 от този закон. Конкретният размер на отчисленията се определя ежегодно от министъра на финансите.

Чл. 18. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1996 г.)

Чл. 19. Счетоводните и други книжа на Държавния застрахователен институт и издаваните от него документи и преписи имат доказателствена сила до доказване на противното по съдебен или арбитражен ред.

Ликвидационните актове, протоколите, оценителните листове и други документи за установяване на настъпили застрахователни случаи, на причинените щети и техния размер и за определяне на обезщетенията и за застрахователните суми имат доказателствена сила за фактите, установени с тях, и за размера на щетите до доказване на противното по съдебен или арбитражен ред.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 85 от 1970 г.) Оспорване по съдебен или арбитражен ред на определените щети по застраховки на земеделски култури може да се извърши най-късно в едномесечен срок след прибирането на реколтата от пострадалите култури, но не по-късно от края на календарната година.

Чл. 20. От дължимите застрахователни суми и обезщетения към физически и юридически лица Държавният застрахователен институт има право да прихваща всички свои вземания, произтичащи от застрахователни отношения с тези лица.

Чл. 21. За вземанията си, включително и за вземания, произтичащи от неправилно или без основание изплатени суми, Държавният застрахователен институт се снабдява с изпълнителни листове въз основа на извлечения от сметката на длъжника.

Чл. 22. Председателят на Държавния застрахователен институт може да разрешава при уважителни причини изплащането на суми по застраховка Живот и след изтичане на установените давностни срокове.

Чл. 23. По искане на Държавния застрахователен институт ръководителите на предприятията, учрежденията и организациите могат да възлагат на касиер-платците си и на други длъжностни лица извършване на действия и операции по застраховането.

Чл. 24. При провеждане на своята дейност Държавният застрахователен институт търси помощта на народните съвети, предприятията, учрежденията, ТКЗС и други обществено-политически организации.

Чл. 25. Този закон отменя Устава на Държавния застрахователен институт (одобрен с указ, обнародван в Изв., бр. 107/1952 г., изм. с указ, обнародван в Изв., бр. 25/1954 г. и бр. 64/1961 г.).

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на финансите.