Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 58 от 21.VII

ЗАКОН ЗА ВСЕОБЩАТА ВОЕННА СЛУЖБА В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

ЗАКОН ЗА ВСЕОБЩАТА ВОЕННА СЛУЖБА В НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Обн. ДВ. бр.13 от 14 Февруари 1958г., изм. ДВ. бр.52 от 30 Юни 1959г., изм. ДВ. бр.58 от 21 Юли 1959г., изм. ДВ. бр.51 от 27 Юни 1961г., изм. ДВ. бр.105 от 28 Декември 1962г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 1964г., изм. ДВ. бр.25 от 29 Март 1966г., изм. ДВ. бр.63 от 11 Август 1970г., изм. ДВ. бр.65 от 18 Август 1972г., изм. ДВ. бр.18 от 2 Март 1973г., изм. ДВ. бр.25 от 29 Март 1974г., изм. ДВ. бр.53 от 9 Юли 1974г., изм. ДВ. бр.27 от 4 Април 1975г., изм. ДВ. бр.24 от 25 Март 1977г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ. бр.99 от 18 Декември 1981г., изм. ДВ. бр.5 от 17 Януари 1984г., изм. ДВ. бр.53 от 6 Юли 1984г., изм. ДВ. бр.86 от 30 Октомври 1984г., изм. ДВ. бр.12 от 12 Февруари 1988г., изм. ДВ. бр.40 от 26 Май 1989г., изм. ДВ. бр.67 от 21 Август 1990г., изм. ДВ. бр.42 от 28 Май 1991г., отм. ДВ. бр.112 от 27 Декември 1995г.

Отменен с § 14, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България - ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г., в сила от 28.02 1996 г.


ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно настоящия закон. Службата във Въоръжените сили е почетно задължение за гражданите на Република България.


2. Защитата на Отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. Предателството към Отечеството - нарушение на клетвата, дезертьорство, самоволно напускане на позициите, преминаване на страната на врага, извършване на деяние в ущърб на военната мощ на държавата, шпионаж - е най-тежкото престъпление към народа и Родината и се наказва с всичката строгост на закона.


3. Всички мъже - граждани на Република България - без разлика на раса, народност, вероизповедание, образователен ценз, социален произход и положение са длъжни да отбият военната си служба в състава на Въоръжените сили.

Всички лица от подлежащия на повикване набор, които не могат да бъдат приети на действителна служба във Въоръжените сили, са длъжни да служат в Строителните войски.


4. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Въоръжените сили на Република България се състоят от Българската армия и от войските на Министерството на вътрешните работи.

(Нова - Изв., бр. 105 от 1962 г.) При особена необходимост към Министерството на вътрешните работи могат да се създават войски по решение на Министерския съвет.


5. Общото ръководство на Въоръжените сили се осъществява от Министерския съвет на Република България.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Непосредственото ръководство на Българската армия се възлага на министъра на отбраната, а на войските на Министерството на вътрешните работи - на министъра на вътрешните работи.


6. Общото устройство на Въоръжените сили се утвърждава от Министерския съвет, подробно се определя с щатове, одобрени от Генералния щаб, а за войските на Министерството на вътрешните работи - от министъра на вътрешните работи.


7. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 12 от 1988 г.) Местните органи на военно управление - областните военни управления, за София - Столичното военно управление, са подчинени на министъра на отбраната и председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет, съответно на Столичния народен съвет.

Правата и задълженията на министъра на отбраната и на народните съвети по ръководството на областните (столичното) военни управления, както и дейността на последните се определят от Министерския съвет.


8. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.) Военната служба във Въоръжените сили се урежда от уставите, правилниците, наставленията, инструкциите и заповедите, издавани и утвърждавани за Българската армия от министъра на отбраната, а за войските на Министерството на вътрешните работи - от министъра на вътрешните работи.

Полевият устав, уставите на родовете войски, уставите за вътрешната, гарнизонната и караулната служби, дисциплинарният и строевият устав се издават и утвърждават от министъра на отбраната и са задължителни и за войските на Министерството на вътрешните работи.


9. Военната служба във Въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса - запасни.


10. (Изм. - ДВ, бр. 67 от 1990 г.) Всички военнослужещи от Въоръжените сили на Република България полагат клетва за вярност на своя народ и родина.

Клетва полагат и всички запасни, които по една или друга причина не са полагали клетва през време на редовната военна служба.


11. Установяват се следните военни звания: В сухопътните войскиВъв военноморските и ВВ и ПВ силисили



Войнишки състав
   
Редник Матрос
Ефрейтор Старши матрос
   
Сержантски състав
   
Младши сержант Старшина II степен
Сержант Старшина I степен
Старши сержант Главен старшина
Старшина Мичман
   
Младши офицерски състав
   
Младши-лейтенант Младши-лейтенант
Лейтенант Лейтенант
Старши-лейтенант Старши лейтенант
Капитан Капитан-лейтенант
   
Старши офицерски състав
   
Майор Капитан III ранг
Подполковник Капитан II ранг
Полковник Капитан I ранг
   
Висш офицерски състав
   
Генерал-майор Контър-адмирал
Генерал-лейтенант Вице-адмирал
Генерал-полковник Адмирал
Армейски генерал  
   
Маршали  
   
Маршал на Република Адмирал на флота
България  


12. Повишаването във военни звания се извършва:

а) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) в звание ефрейтор, младши сержант и сержант - от командира на частта (началника на учреждението);

б) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) в звание старши сержант - от командира на дивизията (бригадата), равните им по длъжност и командирите на самостоятелни полкове, а в звание старшина - от командуващия армията и равните му по длъжност;

в) младшите и старшите офицери - от министъра на отбраната, съответно министъра на вътрешните работи;

г) генералите, адмиралите и маршалите - от Държавния съвет на Народна република България по представяне съответно от министъра на отбраната, министъра на вътрешните работи и по предложение на Министерския съвет.

По реда на този член се извършва повишаване във военни звания и посмъртно независимо от това кога е починало лицето.

При особено тежки дисциплинарни провинения, позорящи военната чест и достойнство, военнослужещите могат да бъдат понижавани във военно звание от длъжностните лица, които са дали званието.


13. Назначаването на военнослужещите на длъжност се извършва:

а) на войнишка длъжност, на длъжност командир на отделение и помощник-командир на взвод и приравнените към тях - от командира на частта и съответствуващите на него;

б) на длъжност старшина на рота и приравнени към тях - от командира на дивизията (бригадата) и съответствуващите на него.

Приетите на свръхсрочна служба лица от сержантския състав са длъжни да служат най-малко 4 години;

в) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 53 от 1974 г.) Приемането на действителна военна служба на офицерите и първото им назначаване на длъжност, с изключение на длъжностите по букви "г" и "д", се извършва от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи, а следващите им преназначения - от преките им началници по номенклатура, утвърдена от съответния министър;

г) на всички генерали и офицери, назначавани на длъжности командир на корпус, дивизия, началник-щаб на армия и началник-политотдел на армия - с решение на Министерския съвет по представяне съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи;

д) на всички генерали и офицери, назначавани на длъжности командуващ армия, членове на военни съвети, командуващи родовете и видовете войски, началниците на управления от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, а така също и по-старшите началници - с указ на Държавния съвет на НРБ по представяне съответно на министъра на отбраната или министъра на вътрешните работи и по предложение на Министерския съвет.


14. Преминаването на военната служба от офицерския състав се урежда с правилник, утвърден от Министерския съвет, а за войнишкия и сержантския състав - с правилник, утвърден от министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи.


15. Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи имат право да вземат на отчет и да приемат на служба жени, необходими за попълване на Въоръжените сили, а също да ги повикват на учебни сборове. В случай на нужда както в мирно, така и във военно време жените могат да бъдат призовани във Въоръжените сили.

Длъжностите, на които могат да се приемат на служба жени, се определят от Генералния щаб, съответно от министъра на вътрешните работи.


16. Пределната възраст за служба във Въоръжените сили за свръхсрочнослужещите сержанти и старшини е 55 години. За някои добре проявили се в службата и необходими за Въоръжените сили тази възраст може да бъде продължена от съответния министър до 60 години.


17. На свръхсрочнослужещите от сержантския състав със завършено средно образование и не по-възрастни от 28 години, прослужили във Въоръжените сили на строева (командна) и техническа длъжност 4 години, при добра служба и удостояване може да се даде офицерско звание. На същите лица, прослужили 15 и повече години, при уволнение в запаса може да се даде звание до лейтенант и без наличие на средно образование.


18. Офицерите и сержантите на свръхсрочна служба могат да бъдат уволнени от Въоръжените сили:

а) по пределна възраст или след изтичане срока на службата по поетото задължение (за свръхсрочнослужещите);

б) по здравословни причини - по заключение на военномедицинска комисия, утвърдено съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи за офицерите и от командира на съединението за сержантите;

в) по разпореждане - поради невъзможност да бъдат използвани (при съкращение на щатовете, разформиране на поделения и пр.);

г) след прослужване на 25 години във Въоръжените сили;

д) в интерес на службата - при служебно несъответствие (по атестационен ред);

е) по дисциплинарен ред - при груби нарушения на военната дисциплина;

ж) в случай на осъждане за престъпление и налагане на наказание, несъвместими с оставането на военна служба;

з) за противонародна дейност.

Уволнението на офицерите се извършва съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Генералите се уволняват от Държавния съвет на Народна република България по предложение на Министерския съвет. Свръхсрочнослужещите се уволняват от длъжностните лица, които са ги назначили.


19. В частите и учрежденията на Въоръжените сили могат да служат и граждански лица. Те се наричат волнонаемни.

Същите лица се назначават на вакантни длъжности и се уволняват по ред, установен от съответните министри при спазване на разпоредбите на Кодекса на труда.

С правилник, утвърден от Министерския съвет, могат да бъдат предвидени някои особени задължения, ограничения и права на волнонаемните лица, които се налагат от естеството на службата във Въоръжените сили.


20. Във военно време частите и учрежденията на Въоръжените сили се попълват с волнонаемни служители по начини и условия, определени от Министерския съвет.

По същия начин се урежда и редът за въвеждане на военен отчет граждански лица с оглед да се попълват длъжности във Въоръжените сили при належаща нужда и във военно време с волнонаемен състав.


Дял първи.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕДОВНАТА ВОЕННА СЛУЖБА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

21. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1970 г., бр. 99 от 1981 г.) На редовна военна служба подлежат всички български граждани, които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните войски.


22. Повикването на редовна военна служба се извършва по заповед на министъра на отбраната. Точните срокове за явяване на гражданите в поделенията на Въоръжените сили се определят с повиквателни заповеди от областните военни управления.


23. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 63 от 1970 г., бр. 99 от 1981 г.) Пределният срок за повикване на редовна военна служба във Въоръжените сили и Строителните войски е до 30 години включително. По-възрастните от 30 години се зачисляват в запаса. За специалистите, посочени в чл. 46, буква "д", пределният срок е 40 години.


24. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 40 от 1989 г. и бр. 67 от 1990 г.) Срокът на редовната военна служба във Въоръжените сили на Република България и във войските на другите министерства и ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца.


25. Времето, прекарано от сержантския и войнишкия състав за изтърпяване на наложено с присъда наказание в дисциплинарните части, не се зачита в срока на действителната военна служба.


26. Министърът на отбраната и министърът на вътрешните работи в случай на нужда имат право:

а) да задържат отделни срочнослужещи или поделения на редовна военна служба до 3 месеца след изтичане на установените в този закон срокове;

б) да превеждат срочнослужещи от един вид въоръжени сили и род войска в друг със съответно изменение срока на службата.


27. Срокът на военната служба на младежите започва от деня на приемането им на сборния пункт на областните военни управления.


27а. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 1970 г.)


Глава първа.
Повикване на редовна военна служба

А. Подготовка на набора в народните съвети

28. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 63 от 1970 г., бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г.) Всички младежи, български граждани, които в течение на годината навършват 17-годишна възраст, се вписват в наборната книга на съответния общински народен съвет и кметството по местожителството им. Вписването на младежите в наборната книга се извършва от 1 януари до 30 март, като данните се вземат от регистрите за гражданското състояние, съответно от личния регистрационен картон в присъствието на младежа или на негов родител или друг близък роднина.

Младежите, вписани в наборната книга на общинския народен съвет и кметството се наричат "наборници".


29. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г.) Изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметствата организират провеждането на първоначален медицински преглед на вписаните в наборната книга младежи и им изготвят здравни наборни книжки. Здравните наборни книжки с резултатите от прегледа се представят на областните военни управления до края на месец май.

Общинските народни съвети и кметствата всецяло съдействат на областните военни управления в подготовката и проверката на набора, осигуряват място, помещения, отопление и др. по искане на областното военно управление.


30. Органите на Министерството на народното здраве и социалните грижи извършват лечебно-оздравителни и профилактични мероприятия на набора съгласно съвместно изработени инструкции и правилници от Министерството на отбраната и Министерството на здравеопазването.


Б. Подготовка и проверка на набора в областните военни управления

1. Наборни комисии

31. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 24 от 1977 г.) Всяка година през месеците юли-август се провеждат заседания на наборни комисии. Съставът на комисиите и срокът за провеждане на тяхната дейност се определят от Генералния щаб. В помощ на комисиите се привличат военни и граждански лекари-специалисти, определени от органите на Министерството на отбраната и Министерството на здравеопазването.

Наборниците, определени от наборните комисии за изпращане на редовна военна служба, се наричат "новобранци".


32. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 63 от 1970 г., бр. 24 от 1977 г.) Наборната комисия изпълнява следните задачи:

а) извършва медицинско освидетелствуване на наборниците съгласно разписанието за болестите;

б) определя в кои родове войски и войскови части следва да се повикват наборниците на редовна военна служба;

в) дава отсрочка по болест;

г) освобождава от военна служба поради физически недостатъци или болест.


33. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 24 от 1977 г.) Всички лица, извикани на наборна комисия, са длъжни да се явят в областното военно управление в установен в повиквателните им заповеди срок и да представят изискващите се от областното военно управление документи.


34. За уважителни причини за неявяване в срок се считат препятствия от стихиен характер и тежка болест. Невъзможността за навременно явяване трябва да бъде удостоверена от народния съвет или от органите на Министерството на вътрешните работи в мястото, където живее наборникът, а в случай на болест - с медицинско свидетелство.


35. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г.) Пътуването на наборниците от местожителството им до местонахождението на наборната комисия, а така също пътуването на новобранците до сборния пункт на областното военно управление за изпращане на редовна военна служба и обратно е за сметка на общинските народни съвети и кметствата.

Пътуването на наборниците, изпратени от наборните комисии на специално медицинско освидетелствуване, до мястото на изследване и обратно, както и пътуването до войсковите части става за сметка на Министерството на отбраната, съответно на Министерството на вътрешните работи.


36. Началниците на областните военни управления най-късно два месеца след заседанията на наборните комисии установяват лицата, които не са се явили на наборна комисия и не са представили оправдателни документи за неявяването, и издават наказателно постановление срещу тях или ги предават на прокурора за привличане към наказателна отговорност.


37. Решенията на наборната комисия могат да се обжалват пред контролната наборна комисия в двеседмичен срок от обявяване решението на наборната комисия.


38. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 1977 г.).

2. Контролна наборна комисия


39. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) При Министерството на отбраната се създава контролна наборна комисия в състав, определен от началника на Генералния щаб, която:

а) контролира организацията и работата на наборните комисии;

б) (изм. - ДВ, бр. 63 от 1970 г.) разглежда жалби против решенията на наборната комисия относно отлагане и освобождаване от редовна военна служба.


40. Контролната наборна комисия разглежда заявленията на наборниците най-късно в 15-дневен срок и за резултата ги уведомява лично или чрез народните съвети.

Решението на контролната наборна комисия е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване с изключение на решението за годността за военна служба в здравословно отношение, което може да се обжалва и пред Централната медицинска комисия. Централната медицинска комисия е длъжна да съобщи решението си на контролната наборна комисия в 15-дневен срок.


В. Повикване на новобранците във Въоръжените сили и уволняване от редовна военна служба

41. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Повикването на новобранците на редовна военна служба се извършва по заповед на министъра на отбраната чрез началниците на областните военни управления, председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметовете.


42. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметовете са длъжни да представят новобранците организирано и в срок, указан в повиквателните заповеди, на определени от началниците на областните военни управления места.


43. Уволняването на набора от редовна военна служба във Въоръжените сили се извършва след изслужване на установения в този закон срок.

По решение на Правителството подлежащият на уволняване набор може да се задържи на действителна военна служба и след изслужване на определения срок или да бъде уволнен предсрочно.


44. Войниците се уволняват преди изтичане срока на службата:

а) по болест - по решение на Централната военно-медицинска комисия към Министерството на отбраната;

б) за наложени им с присъда наказания, свързани с изтърпяване на наказанието в граждански затвори. След изтърпяване на наказанието тези лица, ако не са навършили пределната възраст, се извикват за дослужване.


45. Срочнослужещите сержанти и войници и запасните, повикани на учебен сбор, намиращи се на лечение по време на уволнението на набора, с който служат, се уволняват след изписването им от военно-лечебното заведение.


Г. Отлагане от редовна военна служба

46. Отлагане на младежи от редовна военна служба се допуска:

а) (изм. - ДВ, бр. 25 от 1966 г.) за учащите се в средните учебни заведения и професионално-технически училища с вредни за здравето профили - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;

б) когато двама или повече братя подлежат едновременно на служба, ако някой от тях пожелае, отлага се до изслужване срока на редовната служба от другия. По-възрастният брат може да бъде отложен, ако след отлагането няма да навърши пределната възраст за отслужване редовната си военна служба;

в) по болест, но не за повече от три години, след което или се приема на редовна военна служба, или се освобождава и зачислява в запаса;

г) за задържаните под стража по установения ред и осъдените и изтърпяващи наказание лишаване от свобода, които след освобождаване или след изтърпяване на наказанието се повикват да отбият редовната си военна служба по общия ред ако не са навършили пределната възраст;

д) (нова - ДВ, бр. 63 от 1970 г.) за специалистите с висше образование, които са особено необходими за народното стопанство или за други важни области на строителството на социализма в страната. Тези специалисти при всички случаи трябва да отбиват редовната си военна служба до навършването на 40 години включително.

Отлагането може да бъде извършено най-късно до постъпване на набора в частите.


47. (Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 63 от 1970 г., изм., бр. 40 от 1989 г., бр. 62 от 1993 г.) (1) Младежите, приети по държавна поръчка във висши училища като редовни студенти, се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст.

(2) Младежите, отложени от редовна военна служба по здравословни причини, които са постъпили във висши и полувисши училища, се отлагат до завършване на образованието си, но не по-късно от навършване на 26, съответно на 23 години.


Д. Освобождаване от редовна военна служба

48. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.) Освобождават се от редовна военна служба:

а) станалите негодни за военна служба по повод или при изпълнение на военната служба независимо от прослуженото време;

б) служилите в чужди войски, преди да станат български граждани, ако с документи установят, че са изслужили законните срокове, установени в съответната държава;

в) младежи, които са намерени от наборните комисии негодни за военна служба и за служба в Строителните войски;

г) българските граждани, постоянно живеещи в други държави, ако до навършване на пределната възраст продължават да живеят в чужбина.


Е. Съкратен срок на редовната военна служба

49. - 51. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 1970 г.)


Ж. Военен данък

52. - 52. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.)


Дял втори.
ВОЕННО-УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ

54. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) За подготовка на команден състав във въоръжените сили по решение на Министерския съвет могат да се създадат военни училища и академии, които са висши учебни заведения.


55. За курсанти във военните училища се приемат синове на трудещи се български граждани, предани на народната власт и социалистическата ни Родина, не по-възрастни от 23 години, със завършено средно образование.


56. Срокът на обучението във военните училища и академии се установява с решение на Министерския съвет.


57. (Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) Изключените курсанти от военноучебните заведения за дисциплинарни простъпки или слаб успех се изпращат във войсковите части за доизслужване на срока, установен за служба в съответния род войска, като във всички случаи дослужването не може да бъде по-малко от една година.


58. През време на обучението си курсантите се осигуряват с:

безплатно хранително и вещево доволствие, заплата според заеманата длъжност и ежегоден домашен отпуск 30 дни;

безплатно пътуване при отиване на лечение и в домашен отпуск за сметка на Министерството на отбраната.

Курсантите-випускници получават 30 дни домашен отпуск след завършване на държавните изпити, повишаване в офицерско звание и назначаване на длъжност.


59. Началниците на военните училища имат право да повишават курсантите в звания: младши сержант (старшина II степен), сержант (старшина I степен), старши сержант (главен старшина) и старшина (мичман). Министърът на отбраната повишава успешно завършилите военните училища в звание младши лейтенант, а особено отличилите се - лейтенант.


60. Останалите въпроси, свързани с организационната структура, учебния процес, условията за приемане и преминаване на службата от слушателите и курсантите във военноучебните заведение се уреждат с правилник, утвърден от министъра на отбраната.


Дял трети.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЛУЖБАТА В ЗАПАСА НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

Глава първа.
За запаса на редовия и сержантския състав

61. Редовият и сержантският състав се намират в запаса на Въоръжените сили до 55-годишна възраст. Някои категории специалисти, необходими за нуждите на армията, определени със заповед на министъра на отбраната, остават в запаса и до 60-годишна възраст.


62. Запасът на Въоръжените сили се дели на две категории: първа и втора.


63. В запас първа категория се зачисляват военнослужещите, отбили действителната си военна служба, и някои специалисти, отслужили в Строителните войски.

В запас втора категория се зачисляват:

а) наборниците, неслужили във Въоръжените сили и отслужилите в Строителните войски;

б) признатите годни за нестроева служба за военно време;

в) жените от 19 до 45-годишна възраст, приети на военен отчет съгласно членове 15 и 20 от настоящия закон.

(Изм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.) Зачислените в запас втора категория, като останали в излишък след изпълнение на нарядите, могат да бъдат повикани на действителна служба във Въоръжените сили или Строителните войски до навършване на 30 години.


64. Запасът първа и втора категория се дели по на три разреда - според възрастта:

първи разред - до 35-годишна възраст, а за жените до 30 години;

втори разред - до 45-годишна възраст, а за жените до 35 години;

трети разред - до 55-годишна възраст, а за жените до 45 години.


65. Запасните от редовия и сержантския състав от първа и втора категория - първи разред, могат да бъдат повикани на краткосрочни учебни сборове до три пъти през време на численето им в запаса първи разред. Продължителността на всеки учебен сбор е до 90 дни.


66. Запасните от редовия и сержантския състав от първа и втора категория - втори разред, могат да бъдат повикани на краткосрочни учебни сборове до два пъти през време на численето им в запаса втори разред. Продължителността на всеки учебен сбор е до 60 дни.


67. Запасните от сержантския състав първи разред, които се подготвят за офицерски длъжности, могат да бъдат повикани на учебни сборове до три пъти през време на численето им в запаса първи разред. Продължителността на всеки учебен сбор е до 90 дни.

Издържалите изпитите за офицерски звания преминават по-нататък службата си в запаса на общо основание с младшия офицерски състав от запаса.


68. Запасните от редовия и сержантския състав от първа и втора категория, трети разред, могат да бъдат повикани на краткосрочен учебен сбор един път през време на численето им в запаса трети разред. Продължителността на учебния сбор е до 45 дни.


69. Освен повикването на учебни сборове запасните могат да се повикват на проверочни сборове ежегодно за срок до 15 дни.

При необходимост министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи, има право да задържи запасните на учебни сборове до 2 месеца свръх установените в настоящия закон срокове.


Глава втора.
За запаса на младшия, старшия

и висшия офицерски състав

70. Офицерският състав от запаса се попълва от:

а) уволнените в запаса офицери и генерали, били на действителна военна служба и завършилите висши учебни заведения с преминаване на военна подготовка в тях и получили офицерско звание;

б) завършилите курса на Народната школа за запасни офицери и стаж в частите през време на редовната си военна служба лица, получили при уволнението офицерски звания;

в) сержанти и старшини на срочна и свръхсрочна служба, издържали изпитите за военно училище (НШЗО), получили офицерско звание и уволнени в запаса;

г) сержанти и войници от запаса със средно и висше образование, завършили курсове за офицери и получили офицерско звание;

д) лицата със специално гражданско образование, съответстващо на военно-отчетните специалности на офицерския състав и получили офицерски звания;

е) партийни работници, завършили курсовете за политически офицери от запаса и получили офицерско звание.


71. Лицата от младшия, старшия и висшия офицерски състав на Въоръжените сили се намират на действителна служба и в запас до навършване на следната пределна възраст:


      Пределна възраст  
  Звание действ. запас запас запас
    военна първи втори трети
    служба разред разред разред
1. Офицерски състав със звание до        
  капитан (капитан-лейтенант) 40 45 50 55
2. Майор (капитан 3 ранг),        
  подполковник (капитан        
  2 ранг) 45 50 55 60
3. Полковник (капитан I ранг) 50 55 60 65
4. Генерал 60 65 65 65


(Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) При необходимост офицерите, указани в точки 1, 2 и 3, могат да бъдат задържани на действителна военна служба и след навършване на пределната възраст по преценка на министъра на отбраната, съответно на министъра на вътрешните работи, а генералите - по преценка на Министерския съвет.

(Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) Някои категории специалисти, определени от министъра на отбраната, може да се числят в запаса и до възраст по-висока от посочената за съответните разреди.

Жените с офицерско звание се числят на отчет в запаса до 45-годишна възраст.


72. Офицерите от младшия, старшия и висшия офицерски състав от запаса могат да се извикват на учебни сборове (преподготовка) веднаж на две-три години. Летците от запаса могат да бъдат извиквани на такива сборове и ежегодно. В периода между учебните сборове офицерите от запаса могат да се извикват и на проверочни сборове, занятия и бойни стрелби, провеждани от войсковите части за срок до 15 дни.

Продължителността на учебните и други видове сборове за различните специалности на офицерския състав се определя съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.


Дял четвърти.
ЗА ПРАВАТА, ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ОТГОВОРНОСТИТЕ НА ВОЕННОСЛУЖЕЩИТЕ И ЗАПАСНИТЕ

Глава първа.
Общи разпоредби

73. В съответствие с Конституцията на Република България военнослужещите и повиканите на учебни сборове запасни се ползуват с всички права и носят всички задължения, установени за гражданите на Народната република. Правата и задълженията на военнослужещите, които произтичат от условията на военната служба, се установяват от настоящия закон, военните устави, правилниците и заповедите на командирите (началниците).


74. Всички военнослужещи получават заплата за звание и длъжност. Размерът на заплатите на военнослужещите и волнонаемните лица, а така също и всички други възнаграждения и редът на изплащането им се установяват с правилник, утвърден от Министерския съвет.

Във военно време част или цялата заплата на офицерите, свръхсрочнослужещите и волнонаемните лица може да се изплаща и на семействата им чрез областните военни управления.


75. Всички военнослужещи за времето, през което се намират на действителна военна служба, имат право:

а) на безплатна храна (в готов вид или продукти) в случаи и размер, определени от Министерския съвет;

б) на безплатно облекло и снаряжение по установени таблици, одобрени от Министерския съвет, които за генералите, офицерите и сержантите - свръхсрочнослужещи, се считат за тяхна собственост.


76. За разхищаване на държавно имущество и нанасяне на каквато и да било щета на държавата военнослужещите носят дисциплинарна, наказателна и материална отговорност в съответствие със законоположенията в страната.

Размерът на материалната отговорност при повреда или разхищение на държавно имущество, както и при нанасяне на каквито и да било щети, при остра необходимост може да бъде увеличен, намален или изключен съгласно заповед, издадена съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Дисциплинарното наказание не изключва съдебната отговорност.


77. Всички запасни, повикани на учебни сборове във Въоръжените сили, се осигуряват през времетраенето на сборовете с натурално доволствие за сметка на държавата.


78. Повиканите на учебни сборове запасни запазват през времетраенето на сбора работата си или заеманата длъжност и получават възнаграждение по условия и размери, определени от Министерския съвет.

Членовете на трудово-производителните кооперации получават възнаграждение от трудово-производителните кооперации. На членовете на ТКЗС се начисляват трудодни от стопанството, а на тези, на които не се планират трудодни и не са на друга работа, възнаграждението се изплаща от Министерството на отбраната, съответно от Министерството на вътрешните работи, като на частни стопани.


79. Лицата от офицерския и сержантския състав от запаса през времетраенето на сбора получават от военната част лагерни пари в размери, установени от правилниците за паричното доволствие на личния състав от Въоръжените сили.


80. (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г., ДВ, бр. 53 и 86 от 1984 г.) (1) На генералите, офицерите и сержантите на свръхсрочна служба се изплащат допълнително върху заплатата за звание и длъжност парични добавки за прослужени години:

а) на прослужилите 3 години - 5%;

б) на прослужилите 5 години - 10%;

в) на прослужилите 10 години - 15%;

г) на прослужилите 15 години - 20%;

д) на прослужилите над 20 години - 25% .

(2) Буква "д" на предходната алинея не се прилага за военнослужещите на работа в гражданските ведомства, областните народни съвети, в стопанските, обществените и други организации и институти.


81. Военнослужещите от офицерския, сержантския и войнишкия състав пътуват по железопътните, автомобилните и водните съобщения с кредитни, безплатни или с намалени цени билети съгласно Правилника за военните превози, утвърден от Министерския съвет.


82. Военнослужещите не могат да получават чуждестранни награди - ордени, медали и други, без разрешение на министъра на отбраната. Те нямат право и да се занимават с неотговарящи на званието им дейности.


Глава втора.
Награди и поощрения

83. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) Генералите, офицерите и сержантите свръхсрочнослужещи се награждават от Държавния съвет на НРБ с ордени и медали съгласно Указа за ордените, медалите и почетните звания.


Глава трета.
Отпуски и почивки

84. Всички генерали, офицери и сержанти - свръхсрочнослужещи, имат право на следния отпуск:

а) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) 30-дневен редовен платен годишен отпуск, а прослужилите 20 и повече години, летателният състав от реактивната и вертолетната авиация, водолазният състав и плаващият екипаж на подводните лодки - 45-дневен редовен платен годишен отпуск;

б) по уважителни семейни причини - встъпване в брак, смърт на близки, нещастен случай и други подобни - до 7-дневен допълнителен платен годишен отпуск;

в) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 25 от 1974 г.) за бременност, раждане и гледане на болен член от семейството жените-военнослужещи - в размери и при условия, определени от Кодекса на труда, през което време получават пълната си заплата, освен ако отпускът е неплатен. За отглеждане на малко дете те имат право и на допълнителен отпуск, парично обезщетение и неплатен отпуск в размер и по условия, определени от Кодекса на труда;

г) (изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) по заключение на военно-медицинска комисия - платен отпуск по болест и за лечение за време, предписано от същата комисия, но не повече от една година, през което време не могат да бъдат уволнявани освен по съд. Този отпуск може да бъде продължаван по решение на министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи;

д) (нова - Изв., бр. 105 от 1962 г.) 30-дневен неплатен отпуск в една година, който се зачита за прослужено време. Този отпуск се разрешава при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.


85. На войниците, матросите, сержантите и старшините на срочна служба се разрешава следният домашен отпуск:

а) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) при срок на службата 2 години - 20 дни;

б) при срок на службата 3 години - 30 дни;

в) като поощрение за отлична бойна и политическа подготовка - до 10 дни;

г) до 7 дни при следните случаи:

за встъпване в граждански брак;

при смърт или тежко заболяване на родител, съпруга, дете, брат и сестра на военнослужещия;

когато семейството на срочнослужещия е пострадало от бедствие (пожар, наводнение и др.).

Пътуването при отиване и връщане в отпуск е за сметка на Министерството на отбраната, съответно Министерството на вътрешните работи.


86. Условията за почивка на офицерите и сержантите свръхсрочнослужещите във военните почивни станции и санаториуми, както и допълнителната почивка на офицерите от летателния състав на военно-въздушните сили се уреждат с правилник, утвърден от Министерския съвет.

(Нова - ДВ, бр. 27 от 1975 г.) Бременните жени - офицери и сержанти - свръхсрочнослужещи, които работят при вредни или тежки условия, се трудоустрояват в седемдневен срок от установяване на бременността по реда и условията, определени с Кодекса на труда.


Обезщетения

87. (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 103 от 1964 г., бр. 65 от 1972 г., бр. 18 от 1973 г.) Министерският съвет определя реда и условията за отпускане и размерите на еднократните парични обезщетения, включително и на обезщетенията за неимуществени вреди на военнослужещите от Въоръжените сили, Строителните войски и Железопътната бригада и на военизираните служители от Министерството на вътрешните работи при уволнение, инвалидност и средна или тежка телесна повреда, настъпили при или по повод изпълнение на служебен дълг, както и на членовете на семействата им (съпруг(а), деца и родители), когато тези служители са загинали при или по повод изпълнение на служебен дълг или са починали по други причини.

Получилите обезщетение по предходната алинея нямат право да търсят по съдебен ред друго обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Ако увреждането е станало при транспортна злополука и пострадалият е бил задължително застрахован, обезщетението за неимуществени вреди по ал. 1 не се дължи, когато неговият размер е равен или по-малък от застрахователната сума, а когато размерът му е по-голям - от него се приспада получената застрахователна сума.

Ведомството, изплатило обезщетението, има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането.


88. Офицери и сержанти на свръхсрочна служба, починали при или по повод изпълнение на служебния си дълг, се погребват на държавни разноски със съответните почести.

На семействата на загиналите или починалите от естествена смърт генерали, командуващи армия или заемащи по-висока длъжност, може да бъде дадена персонална помощ по решение на Министерския съвет.


89. При смърт на срочнослужещ от войсковото поделение се отпускат необходимите вещи за погребение, а в мирно време - и еднократна помощ на семейството - родителите, съпругата и децата - в размер на 50 лв.


90. - 91. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1964 г.)


91а. (Нов - Изв., бр. 105 от 1962 г.) На офицери и свръхсрочнослужещи от сержантския състав, уволнени по болест, на които е отказана пенсия за инвалидност поради недостатъчен трудов стаж, се отпуска еднократна помощ в размер на: 3-месечна заплата за звание, длъжност и добавка за прослужено време, ако са инвалиди III група, и 6-месечна заплата, ако са инвалиди I и II група. Тази помощ се отпуска, ако не са настанени на подходяща за здравословното им състояние работа.


92. За прослужено време във Въоръжените сили за получаване награди и поощрения, парични добавки за прослужено време, отпуски и еднократни обезщетения, предвидени по този закон, да се зачита:

а) прослуженото време на офицерски и сержантски длъжности от свръхсрочнослужещия състав в българската армия след 9 септември 1944 г. и в съветската армия, във военизираните поделения на Министерството на вътрешните работи у нас и в Съветския съюз; в Строителните войски; в антифашистките партизански отреди и други антифашистки въоръжени сили в нашата и други държави;

б) (доп. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) времето, прекарано във фашистките затвори от политическите затворници, в концентрационните лагери, като политически емигранти, интернирани, нелегални и на платена нелегална революционна работа до 9 септември 1944 г.;

в) прослуженото време в граждански длъжности и професии в съотношение 5 години от трета категория; 4 години от втора категория и 3 години от първа категория - за три прослужени години във Въоръжените сили;

г) прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба - в съотношение 5 за 3 години.

Забележка: (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) Прослуженото време по букви "в" и "г" не се зачита за получаване на награди и поощрение, а за получаване на еднократно парично обезщетение то се зачита само при условие, че лицето има най-малко 10 действително прослужени години във Въоръжените сили.


Дял пети.
ЗА ВОЕННИЯ ОТЧЕТ

Глава първа.
За военния отчет на наборници и запасни

93. Началниците на областните военни управления имат право да извикват през всяко време запасните и наборниците за проверка или служебна справка.

(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) При получаване на съобщение или повиквателна заповед за явяване на справка или наборна комисия всеки запасен или наборник е длъжен да се яви на определеното място в часа и датата, определени от областното военно управление или от общинския народен съвет или от кметството.


94. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Всеки наборник, който е отсрочен, за да продължи образованието си, ако бъде изключен от учебното заведение или го напусне по каквито и да е причини, е длъжен в 10-дневен срок да се яви в общинския народен съвет или кметството за вземане на военен отчет.


95. Първичният отчет на всички запасни и наборници се възлага на народните съвети за наборниците по местожителството им, а за запасните - и по местопребиваването.

Военният отчет на гражданите на Република България, които живеят зад граница, се води от пълномощните представителства или консулства на Република България.


96. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Персоналният (качественият) отчет на войнишкия и сержантския състав от запаса се води в общинските народни съвети и кметствата и в областните военни управления.


97. Всички запасни са длъжни да имат военно-отчетни книжки, издадени от областните военни управления. Без редовна военно-отчетна книжка за военна служба запасните не могат да бъдат приети на работа и да получават жителство.


98. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Всеки запасен, който напуска за повече от три месеца селището, в което пребивава, е длъжен преди напускането лично да се яви в общинския народен съвет или кметството и се отчисли от военен отчет. В случай че запасният е напуснал общинския народен съвет или кметството, без да се е отчислил от военен отчет, е длъжен в 10-дневен срок от напускането му чрез общинския народен съвет или кметството на селището, в което се е установил на ново местопребиваване, да представи военно-отчетната си книжка за отчисляване от военен отчет.


99. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Всеки запасен, установил се на ново местопребиваване за повече от три месеца в района на друг общински народен съвет или кметство, е длъжен в срок от три дни лично да се яви в общинския народен съвет или кметството и да заяви за това, като представи военно-отчетната си книжка и личен паспорт за зачисляване на военен отчет.

(Нова - Изв., бр. 51 от 1961 г.) Във военно време или при обявяване на мобилизация задължението по предходната алинея се изпълнява незабавно след пристигането и независимо от срока за установяване на новото местопребиваване.


100. Всички запасни и наборници, които се намират на постоянно местожителство зад граница, са длъжни в 10-дневен срок да съобщават на пълномощното представителство или консулство за всяка промяна на адреса и местожителството си.


101. (Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) На изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметствата и на областните военни управления в срок най-късно от 10 дни се съобщава:

а) от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и от кметствата - за всички починали запасни и наборници;

б) от управлението на съответния затвор - за всички приети и освободени запасни и наборници. На приетите в затвора запасни се изземват военно-отчетните документи, които се представят на областните военни управления, където се числят запасните от военен отчет;

в) от средните, полувисшите и висшите учебни заведения - за изключените или напусналите учащи се, които са били отсрочени до завършване на учебното заведение.


102.(Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Ръководството на отчета на запасните и наборниците се осъществява от Министерството на отбраната.

На изпълнителните комитети на областните народни съвети се възлага контролът за точното спазване от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и от кметствата установените от Министерството на отбраната военно-отчетни правила.


103. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни:

а) да не извършват адресна регистрация на запасните без предварителното им зачисляване във военно-отчетните бюра на общинския народен съвет или кметството;

б) да издирват лицата, които се отклоняват от изпълнението на общозадължителната военна служба.


104. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Общинските народни съвети и кметствата са длъжни да съобщават на наборниците и запасните за явяването им в областните военни управления по искане на последните.


105. Начинът и подробностите по водене на военния отчет се уреждат с правилник, утвърден от министъра на отбраната.


Глава пета.
Задължения на подлежащите на военен отчет при временно напускане пределите на страната, изселване и приемане на чуждо гражданство

106. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.) Български гражданин, навършил 17-годишна възраст, не може да напусне пределите на страната, ако не е отбил редовната си военна служба или не е освободен от нея.


107. На неуредилите редовната си военна служба и подлежащи на такава служба може да бъде разрешено временно напускане на страната след внасяне на парична или имотна гаранция от 100 до 300 лв.

Изселващите се и приемащи чуждо гражданство плащат глобална сума от 100 до 500 лв.

(Изм. - ДВ, бр. 5 от 1984 г.) Точният размер на сумите по предходните алинеи се определят от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а разрешението за напускане или изселване се дава от Министерството на вътрешните работи.

Внесената гаранция се освобождава със заповед на началника на областното военно управление, ако младежът се завърне в страната преди навършване на пределната възраст, или се конфискува по същия начин в полза на държавата при незавръщане в определения от областното военно управление срок.

(Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) Заповедта за конфискуване на гаранцията подлежи на обжалване пред началника на Генералния щаб в седемдневен срок от съобщението й на вносителя.


108. В особени случаи (заминаване на конгреси, конференции, фестивали и други подобни) съответният началник на областното военно управление може да освободи някои или група лица от задължението да внесат гаранция при заминаване извън страната, когато за това има разрешение от Министерския съвет или от съответния министър.


109. (Доп. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) При напускане пределите на страната (временно или завинаги) от наборници и запасни, водещи се на военен отчет, органите на Министерството на вътрешните работи при даване разрешение за това са длъжни: да изискват от запасните документ, че са предали военно-отчетната си книжка в областното военно управление, където са заведени на отчет; да съобщават в областните военни управления къде и за какъв срок е заминал наборникът или запасният. Ако временното напускане е за срок, по-малък от три месеца, военно-отчетните книжки се изземват от органите на Министерството на вътрешните работи, които ги задържат при тях до завръщане на запасния.


Дял шести.
ЗА ВОЕННИЯ ОТЧЕТ НА АВТОТРАКТОРНАТА ТЕХНИКА, ИНЖЕНЕРНИТЕ МАШИНИ, СЪДОВЕТЕ И СЪОРЪЖЕНИЯТА ЗА ГОРИВНИ И СМАЗОЧНИ МАТЕРИАЛИ, РЕМАРКЕТА, КОНЕ, КАРУЦИ И КОНСКОТО СНАРЯЖЕНИЕ В НАРОДНОТО СТОПАНСТВО

110. (Доп. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) На военен отчет подлежат всички автомобили, влекачи, ремаркета, мотоциклети, трактори, инженерни машини, плавателни съдове, съдове и съоръжения за горивни и смазочни материали, коне, катъри, каруци и конско снаряжение от народното стопанство с изключение на тези, които принадлежат на войските на Министерството на вътрешните работи и на чуждите посолства, легации, консулства и мисии.


111. (Изм. - Изв., бр. 52 от 1959 г., ДВ, бр. 22 от 1968 г., бр. 36 от 1979 г.) Военният отчет се води:

а) на автомобилите, влекачите, ремаркетата и мотоциклетите - от Министерството на вътрешните работи и от областните военни управления;

б) на тракторите - от Министерството на земеделието и горите и от областните военни управления;

в) на инженерните машини, плавателните съдове, съдовете и съоръженията за горивни и смазочни материали - от министерствата, ведомствата и организациите и от техните подведомствени учреждения и предприятия, които имат такива машини, съдове и съоръжения, и от областните военни управления;

г) на конете, катърите, каруците и конското снаряжение - от общинските народни съвети и кметствата и от областните военни управления.


112. (Доп. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) Всички министерства, ведомства, организации, предприятия и частни лица, които имат автотракторна техника, ремаркета, инженерни машини, плавателни съдове, съдове и съоръжения за горивни и смазочни материали, са длъжни да ги държат в изправност и да уведомяват областните военни управления за настъпилите промени в тях.

Изменение в конструкцията на тези ресурси може да става с разрешение на органите на Министерството на отбраната.

(Нова - Изв., бр. 58 от 1959 г., доп., бр. 105 от 1962 г.) За провеждане на учебни сборове министърът на отбраната може да изземва автотракторна техника и плавателни съдове за срок от един ден до два месеца срещу заплащане на наем на собствениците в размер, определен от Министерския съвет.


113. (Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) Подробностите по прилагане разпоредбите на този раздел се уреждат с правилник, утвърден от министъра на отбраната, съгласуван със заинтересуваните министерства и ведомства.


Дял седми.
ЗА ПОВИКВАНИЯТА ПРИ МОБИЛИЗАЦИЯ И ВЪВ ВОЕННО ВРЕМЕ

114. Мобилизацията се обявява с указ на Държавния съвет на Народна република България.


115. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1991 г.) При обявяване на мобилизация:

а) всички военнослужещи, намиращи се по това време в редовете на Българската армия и във войските на Министерството на вътрешните работи, се задържат на служба;

б) запасните, получили назначение във войсковите части, се явяват на указани от областните военни управления места и срокове.


116. Освобождават се от явяване при мобилизация лицата на работа в държавните учреждения, предприятия, организации и селското стопанство съгласно инструкция, утвърдена от Министерския съвет.


117. Пътуването на запасните при мобилизация става безплатно по всички видове превозни средства с общо ползуване - държавни, кооперативни и частни.

Пътуването се извършва срещу представяне на повиквателна заповед или военно-отчетна книжка, ако в последната са указани мястото и срокът за явяване при мобилизация.

Пътуванията при повикване на сборове и занятия са за сметка на Министерството на отбраната по реда, определен с Правилник за военните превози, утвърден от Министерския съвет.


118. Всички мобилизирани от момента на обявяване на мобилизацията до уволнението им от военна служба ползуват всички права и имат всички задължения на военнослужещи, намиращи се на действителна военна служба.


119. Във военно време Министерският съвет определя доволствията и паричните възнаграждения и фронтовите пари на военнослужещите и волнонаемните служители, а така също и помощите за семействата на запасните, починалите и безследно изчезналите.


120. Ранените или заболели мобилизирани и повикани на учебен сбор военнослужещи или лица от волнонаемния състав се лекуват до пълното им клиническо оздравяване за сметка на държавата, след което се преосвидетелствуват от медицинска комисия и се определя тяхната годност за по-нататъшно носене на военната служба.


121. Общественото подпомагане и пенсиониране на семействата на повиканите във военно време става въз основа на правилник на Министерството на здравеопазването, утвърден от Министерския съвет.


122. Определените за изземване за нуждите на отбраната ресурси, изброени в чл. 110, трябва да се докарат от собствениците точно на указаното от областното военно управление място и време в пълна изправност, заредени с гориво, снабдени с необходимите инвентарни книжа и екипажите им. Ресурсите се заплащат по цени, определени от Министерския съвет, ако са собственост на частни лица, кооперативни и обществени организации.


123. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Общинските народни съвети и кметствата са длъжни:

а) своевременно да съобщават на запасните и собствениците на добитък и превозни средства за явяването им в частите;

б) да събират запасните и ги отправят към сборните пунктове или войсковите части;

в) да събират добитъка и превозните средства и ги отправят на предавателните места или на войсковите части.

(Нова - Изв., бр. 105 от 1962 г.) При мобилизация изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметствата могат да оповестяват и свикват запасните и собствениците на мобилизационни ресурси и чрез ръководителите на учреждения, предприятия, кооперации и др., които от своя страна са длъжни да съдействуват за най-бързо оповестяване и събиране на запасните и мобилизационните ресурси.


124. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) За осигуряване на мобилизацията общинските народни съвети и кметствата имат право да изземват помещения и сгради (държавни, обществени и частни) без заплащане на наем.


Дял осми.
НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

125. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г.) Наборник, който не се яви без уважителни причини за записване в общинския народен съвет или кметството или в областното военно управление при повикване на наборна комисия или на сборен пункт за изпращане на редовна военна служба, се наказва с глоба от 10 до 50 лв. Наказанието се налага с наказателно постановление, издадено от началника на областното военно управление въз основа на протокола на наборната комисия и писмените обяснения на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или на кмета относно причините за неявяването.


126. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Младеж, който макар и да не е вписан в наборните списъци на общинските народни съвети и кметствата, не се яви на наборна комисия или в съответното областно военно управление до постъпването на неговия набор на редовна военна служба, се счита за отклонил се от военна служба и се наказва съгласно Наказателния кодекс.


127. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 36 от 1979 г.) Запасните от редовия и сержантския състав, наборниците и собствениците на мобилизационни ресурси, които нарушават установените в настоящия закон правила по отчета на запасните, наборниците и мобилизационните ресурси, се наказват с глоба от 5 до 40 лв.

Лица от младшия, старшия или висшия офицерски състав от запаса, които нарушават за пръв път установените от настоящия закон правила по отчета на запаса, се наказват с глоба от 10 до 200 лв.

Председатели на изпълнителни комитети на общински народни съвети и кметове, които не изпълняват установените с настоящия закон правила по отчета на запасните и наборниците се наказват с глоба от 10 до 100 лв.

Наказанията по предходните алинеи се налагат с наказателни постановления, които се издават:

по алинея 1 - от началника на областното военно управление или председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет;

по алинея 2 - от началника на областното военно управление, и

по алинея 3 - от председателите на изпълнителните комитети на областните народни съвети въз основа на доклад от началниците на областните военни управления.


128. (Доп. - Изв., бр. 51 от 1961 г., изм., бр. 105 от 1962 г., бр. 36 от 1979 г.) Ръководители на предприятия, учреждения, ведомства, организации и кооперации, които не изпълнят задълженията, възложени им от настоящия закон, се наказват с глоба до 200 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание по други закони. Наказанието се налага с наказателно постановление, издавано от председателите на изпълнителните комитети на областните народни съвети или от началниците на областните военни управления.


129. Запасни чинове, наборници или служебни лица, повикани на съвещания по военния отчет или за служебни справки, които не се явят на определеното място и време без уважителни причини, се наказват с глоба от 10 до 30 лв. Наказанието се налага с наказателно постановление, което се издава от военния началник, разпоредил повикването.


Дял девети.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

130. Медицинските и ветеринарните техници след уволнението им от Въоръжените сили могат да заемат щатни вакантни длъжности като фелдшери във всички ведомства в системата на Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и горите. На тях се дава звание в запаса съгласно Правилника за преминаване службата на завършилите НШЗО.


131. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) Подготвените във Въоръжените сили водачи на автомобили и мотоциклети, положили успешно изпит пред комисия от органи на Министерството на отбраната, придобиват права на професионални шофьори, съответно на мотоциклетисти.

Механик-водачите на верижни машини след уволнението им от Въоръжените сили придобиват права на трактористи по условията, посочени в правилник.


132. В мирно или във военно време граждански лица - мъже и жени, учреждения и предприятия (държавни и обществени), необходими за нуждите на народната отбрана, по искане на министъра на отбраната или главнокомандуващия действуващата армия могат да бъдат милитаризирани с постановление на Министерския съвет. С такова постановление се уреждат и службата, правата и задълженията на милитаризираните лица.


133. Военнослужещите, отбиващи редовна военна служба, и запасните, извикани на учебен или проверочен сбор, които са глави на семейства, както и техните семейства не могат да бъдат изваждани принудително от жилищата, в които са настанени на законно основание, докато са на служба или на учебен сбор. Изпълнението на постановените срещу тях съдебни решения и заповеди за изваждане се спира до отслужването им. Изключение се допуска в случаите, когато изваждането е постановено за държавни и обществени нужди или за извършване на нов строеж, и то ако на семейството се предостави равностойно жилище.


134. Лицата, заемащи служби в държавни учреждения, предприятия, обществени организации и кооперации, постъпили във Въоръжените сили за отбиване на редовната военна служба, се считат в безплатен служебен отпуск до изслужване пълния срок на службата. На местата на такива лица могат да се назначават временни заместници.


135. Съпругите на запасните, повикани на учебен сбор в армията, които са на работа в държавните учреждения, предприятия, обществени организации и кооперации, не могат да бъдат уволнявани освен при пълната им ликвидация или при осъждане на лишаване от свобода.


136. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1988 г.) Затворените и отворените обикновени писма от и за войниците, матросите, сержантите и старшините на срочна служба в мирно време се освобождават от пощенска такса.

Във военно време писмовната кореспонденция на целия личен състав на Въоръжените сили се освобождава от пощенска такса.

Освобождават се от пощенска такса един пощенски колет, съдържащ облекло и обувки, подаден от войниците, матросите, сержантите и старшините на срочна служба през първата година, и един колет със същото съдържание, подаден от техните семейства през последната година на военната им служба. Максималната тежест на колета не може да бъде повече от 15 кг.

Освобождават се от пощенски такси индивидуалните пълномощни за получаване на пощенски пратки и суми по записи, давани от срочнослужещия състав.

Във военно време колетите с личен багаж на мобилизираните офицери, старшини, сержанти и войници се приемат без такси.


137. Нуждаещите се семейства на отбиващите редовна военна служба подлежат на обществено подпомагане от народните съвети. Условията и предпоставките за подпомагане, както и формите и размерите на помощта се определят от правилник, утвърден от министъра на здравеопазването, съгласуван с министъра на отбраната.


138. При кандидатствуване за постъпване във висши, полувисши и други учебни заведения, ако другите условия са равни, изслужилите редовна военна служба като отличници по бойна и политическа подготовка имат предимство.


139. Наказателните постановления и глоби, постановени съгласно този закон, се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания с изключение на тези под 10 лв., които могат да се обжалват пред йерархически по-горния началник.


140. Военнослужещите, които са осъдени с влязла в сила присъда от военните или общите съдилища на лишаване от свобода до 2 години, изтърпяват наложените им наказания във военно-изправителни места.

Министърът на отбраната има право да намалява максималния размер на наказанието, което може да се изтърпява във военно-изправителни места, както и да определя престъпленията, при извършването на които осъдените военнослужещи следва да бъдат уволнявани и да изтърпяват наложените им наказания в общите места за задържане.

За времето, през което осъдените военнослужещи изтърпяват наказанието си във военно-изправителните места, получават 1/2 от следващата им се заплата.

Изтърпяното по тоя ред наказание, както и условното наказание, наложени от военните съдилища, не се вписват в бюлетините за съдимост.

За реда на изтърпяване наказанията във военно-изправителните места се издава правилник, утвърден от министъра на отбраната, съгласуван с министъра на правосъдието.


141. За приложение на настоящия закон се издават правилници, утвърдени от Министерския съвет, а така също наредби, указания и заповеди, издадени съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.


142. Настоящият закон отменя Указа за всеобщата военна служба в Народна република България, Указа за изтърпяване на наказания от военнослужещите и наредбата по приложението му, точка 1 от раздел I и раздел II на Указа за попълване на Българската народна армия и органите на Министерството на вътрешните работи за военно време с волнонаемен състав и за водене на военен отчет ресурсите на народното стопанство, както и всички други разпоредби, които му противоречат. Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.


Преходни разпоредби
(ДВ, бр. 63 от 1970 г.)

а) младежите, които сега следват във висшите и полувисшите учебни заведения, и младежите, които са завършили следването си, но не са повикани на редовна военна служба, отбиват военната си служба на общо основание, като служат не по-малко от една година и половина;

б) лицата, завършили висше и полувисше образование, които отбиват редовната си военна служба по реда на отменения чл. 27а от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България служат във Въоръжените сили толкова месеца, за колкото са повикани;

в) времето на лицата, работещи по условията на Указа за уреждане редовната военна служба на младежите, постъпили на подземна работа в мините, се зачита за изслужено във Въоръжените сили и Строителните войски. Тези младежи изслужват остатъка от редовната си военна служба в Строителните войски.


Отменят се:

а) Указът за уреждане редовната военна служба на младежите, постъпили на подземна работа в мините;

б) Указът за намаляване редовната служба в трудова повинност на трудослужещите, работили повече от 5 години в строителството.


Преходни и Заключителни разпоредби
(ДВ, бр. 40 от 1989 г.)

3. Младежите с висше образование и приетите във висши учебни заведения, които отбиват редовната си военна служба, я дослужват по досегашния срок.


4. Отменя се чл. 1 от Указ № 3407 за уреждане на редовната военна служба за младежи, които се подготвят по особено необходими за икономиката специалности (обн., ДВ, бр. 83 от 1984 г.; изм. и доп., бр. 96 от 1984 г.).


5. Изпълнението на указа се възлага на министъра на народната отбрана и на министъра на културата, науката и просветата.


Промени настройката на бисквитките