Държавен вестник, брой 67 от 21.VIII

28. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 63 от 1970 г., бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г.) Всички младежи, български граждани, които в течение на годината навършват 17-годишна възраст, се вписват в наборната книга на съответния общински народен съвет и кметството по местожителството им. Вписването на младежите в наборната книга се извършва от 1 януари до 30 март, като данните се вземат от регистрите за гражданското състояние, съответно от личния регистрационен картон в присъствието на младежа или на негов родител или друг близък роднина.

Младежите, вписани в наборната книга на общинския народен съвет и кметството се наричат "наборници".

29. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г.) Изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметствата организират провеждането на първоначален медицински преглед на вписаните в наборната книга младежи и им изготвят здравни наборни книжки. Здравните наборни книжки с резултатите от прегледа се представят на областните военни управления до края на месец май.

Общинските народни съвети и кметствата всецяло съдействат на областните военни управления в подготовката и проверката на набора, осигуряват място, помещения, отопление и др. по искане на областното военно управление.

30. Органите на Министерството на народното здраве и социалните грижи извършват лечебно-оздравителни и профилактични мероприятия на набора съгласно съвместно изработени инструкции и правилници от Министерството на отбраната и Министерството на здравеопазването.

31. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 24 от 1977 г.) Всяка година през месеците юли-август се провеждат заседания на наборни комисии. Съставът на комисиите и срокът за провеждане на тяхната дейност се определят от Генералния щаб. В помощ на комисиите се привличат военни и граждански лекари-специалисти, определени от органите на Министерството на отбраната и Министерството на здравеопазването.

Наборниците, определени от наборните комисии за изпращане на редовна военна служба, се наричат "новобранци".

32. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 63 от 1970 г., бр. 24 от 1977 г.) Наборната комисия изпълнява следните задачи:

а) извършва медицинско освидетелствуване на наборниците съгласно разписанието за болестите;

б) определя в кои родове войски и войскови части следва да се повикват наборниците на редовна военна служба;

в) дава отсрочка по болест;

г) освобождава от военна служба поради физически недостатъци или болест.

33. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 24 от 1977 г.) Всички лица, извикани на наборна комисия, са длъжни да се явят в областното военно управление в установен в повиквателните им заповеди срок и да представят изискващите се от областното военно управление документи.

34. За уважителни причини за неявяване в срок се считат препятствия от стихиен характер и тежка болест. Невъзможността за навременно явяване трябва да бъде удостоверена от народния съвет или от органите на Министерството на вътрешните работи в мястото, където живее наборникът, а в случай на болест - с медицинско свидетелство.

35. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1977 г., бр. 36 от 1979 г.) Пътуването на наборниците от местожителството им до местонахождението на наборната комисия, а така също пътуването на новобранците до сборния пункт на областното военно управление за изпращане на редовна военна служба и обратно е за сметка на общинските народни съвети и кметствата.

Пътуването на наборниците, изпратени от наборните комисии на специално медицинско освидетелствуване, до мястото на изследване и обратно, както и пътуването до войсковите части става за сметка на Министерството на отбраната, съответно на Министерството на вътрешните работи.

36. Началниците на областните военни управления най-късно два месеца след заседанията на наборните комисии установяват лицата, които не са се явили на наборна комисия и не са представили оправдателни документи за неявяването, и издават наказателно постановление срещу тях или ги предават на прокурора за привличане към наказателна отговорност.

37. Решенията на наборната комисия могат да се обжалват пред контролната наборна комисия в двеседмичен срок от обявяване решението на наборната комисия.

38. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 1977 г.).

2. Контролна наборна комисия

39. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) При Министерството на отбраната се създава контролна наборна комисия в състав, определен от началника на Генералния щаб, която:

а) контролира организацията и работата на наборните комисии;

б) (изм. - ДВ, бр. 63 от 1970 г.) разглежда жалби против решенията на наборната комисия относно отлагане и освобождаване от редовна военна служба.

40. Контролната наборна комисия разглежда заявленията на наборниците най-късно в 15-дневен срок и за резултата ги уведомява лично или чрез народните съвети.

Решението на контролната наборна комисия е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване с изключение на решението за годността за военна служба в здравословно отношение, което може да се обжалва и пред Централната медицинска комисия. Централната медицинска комисия е длъжна да съобщи решението си на контролната наборна комисия в 15-дневен срок.

41. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Повикването на новобранците на редовна военна служба се извършва по заповед на министъра на отбраната чрез началниците на областните военни управления, председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметовете.

42. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметовете са длъжни да представят новобранците организирано и в срок, указан в повиквателните заповеди, на определени от началниците на областните военни управления места.

43. Уволняването на набора от редовна военна служба във Въоръжените сили се извършва след изслужване на установения в този закон срок.

По решение на Правителството подлежащият на уволняване набор може да се задържи на действителна военна служба и след изслужване на определения срок или да бъде уволнен предсрочно.

44. Войниците се уволняват преди изтичане срока на службата:

а) по болест - по решение на Централната военно-медицинска комисия към Министерството на отбраната;

б) за наложени им с присъда наказания, свързани с изтърпяване на наказанието в граждански затвори. След изтърпяване на наказанието тези лица, ако не са навършили пределната възраст, се извикват за дослужване.

45. Срочнослужещите сержанти и войници и запасните, повикани на учебен сбор, намиращи се на лечение по време на уволнението на набора, с който служат, се уволняват след изписването им от военно-лечебното заведение.

46. Отлагане на младежи от редовна военна служба се допуска:

а) (изм. - ДВ, бр. 25 от 1966 г.) за учащите се в средните учебни заведения и професионално-технически училища с вредни за здравето профили - до завършване на образованието, но не по-късно от навършване на 21 години;

б) когато двама или повече братя подлежат едновременно на служба, ако някой от тях пожелае, отлага се до изслужване срока на редовната служба от другия. По-възрастният брат може да бъде отложен, ако след отлагането няма да навърши пределната възраст за отслужване редовната си военна служба;

в) по болест, но не за повече от три години, след което или се приема на редовна военна служба, или се освобождава и зачислява в запаса;

г) за задържаните под стража по установения ред и осъдените и изтърпяващи наказание лишаване от свобода, които след освобождаване или след изтърпяване на наказанието се повикват да отбият редовната си военна служба по общия ред ако не са навършили пределната възраст;

д) (нова - ДВ, бр. 63 от 1970 г.) за специалистите с висше образование, които са особено необходими за народното стопанство или за други важни области на строителството на социализма в страната. Тези специалисти при всички случаи трябва да отбиват редовната си военна служба до навършването на 40 години включително.

Отлагането може да бъде извършено най-късно до постъпване на набора в частите.

47. (Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 63 от 1970 г., изм., бр. 40 от 1989 г., бр. 62 от 1993 г.) (1) Младежите, приети по държавна поръчка във висши училища като редовни студенти, се отлагат от редовна военна служба до дипломирането им, но не по-късно от навършване на 26-годишна възраст.

(2) Младежите, отложени от редовна военна служба по здравословни причини, които са постъпили във висши и полувисши училища, се отлагат до завършване на образованието си, но не по-късно от навършване на 26, съответно на 23 години.

48. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.) Освобождават се от редовна военна служба:

а) станалите негодни за военна служба по повод или при изпълнение на военната служба независимо от прослуженото време;

б) служилите в чужди войски, преди да станат български граждани, ако с документи установят, че са изслужили законните срокове, установени в съответната държава;

в) младежи, които са намерени от наборните комисии негодни за военна служба и за служба в Строителните войски;

г) българските граждани, постоянно живеещи в други държави, ако до навършване на пределната възраст продължават да живеят в чужбина.

49. - 51. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 1970 г.)

52. - 52. (Отм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.)

61. Редовият и сержантският състав се намират в запаса на Въоръжените сили до 55-годишна възраст. Някои категории специалисти, необходими за нуждите на армията, определени със заповед на министъра на отбраната, остават в запаса и до 60-годишна възраст.

62. Запасът на Въоръжените сили се дели на две категории: първа и втора.

63. В запас първа категория се зачисляват военнослужещите, отбили действителната си военна служба, и някои специалисти, отслужили в Строителните войски.

В запас втора категория се зачисляват:

а) наборниците, неслужили във Въоръжените сили и отслужилите в Строителните войски;

б) признатите годни за нестроева служба за военно време;

в) жените от 19 до 45-годишна възраст, приети на военен отчет съгласно членове 15 и 20 от настоящия закон.

(Изм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.) Зачислените в запас втора категория, като останали в излишък след изпълнение на нарядите, могат да бъдат повикани на действителна служба във Въоръжените сили или Строителните войски до навършване на 30 години.

64. Запасът първа и втора категория се дели по на три разреда - според възрастта:

първи разред - до 35-годишна възраст, а за жените до 30 години;

втори разред - до 45-годишна възраст, а за жените до 35 години;

трети разред - до 55-годишна възраст, а за жените до 45 години.

65. Запасните от редовия и сержантския състав от първа и втора категория - първи разред, могат да бъдат повикани на краткосрочни учебни сборове до три пъти през време на численето им в запаса първи разред. Продължителността на всеки учебен сбор е до 90 дни.

66. Запасните от редовия и сержантския състав от първа и втора категория - втори разред, могат да бъдат повикани на краткосрочни учебни сборове до два пъти през време на численето им в запаса втори разред. Продължителността на всеки учебен сбор е до 60 дни.

67. Запасните от сержантския състав първи разред, които се подготвят за офицерски длъжности, могат да бъдат повикани на учебни сборове до три пъти през време на численето им в запаса първи разред. Продължителността на всеки учебен сбор е до 90 дни.

Издържалите изпитите за офицерски звания преминават по-нататък службата си в запаса на общо основание с младшия офицерски състав от запаса.

68. Запасните от редовия и сержантския състав от първа и втора категория, трети разред, могат да бъдат повикани на краткосрочен учебен сбор един път през време на численето им в запаса трети разред. Продължителността на учебния сбор е до 45 дни.

69. Освен повикването на учебни сборове запасните могат да се повикват на проверочни сборове ежегодно за срок до 15 дни.

При необходимост министърът на отбраната, съответно министърът на вътрешните работи, има право да задържи запасните на учебни сборове до 2 месеца свръх установените в настоящия закон срокове.

и висшия офицерски състав

70. Офицерският състав от запаса се попълва от:

а) уволнените в запаса офицери и генерали, били на действителна военна служба и завършилите висши учебни заведения с преминаване на военна подготовка в тях и получили офицерско звание;

б) завършилите курса на Народната школа за запасни офицери и стаж в частите през време на редовната си военна служба лица, получили при уволнението офицерски звания;

в) сержанти и старшини на срочна и свръхсрочна служба, издържали изпитите за военно училище (НШЗО), получили офицерско звание и уволнени в запаса;

г) сержанти и войници от запаса със средно и висше образование, завършили курсове за офицери и получили офицерско звание;

д) лицата със специално гражданско образование, съответстващо на военно-отчетните специалности на офицерския състав и получили офицерски звания;

е) партийни работници, завършили курсовете за политически офицери от запаса и получили офицерско звание.

71. Лицата от младшия, старшия и висшия офицерски състав на Въоръжените сили се намират на действителна служба и в запас до навършване на следната пределна възраст:

(Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) При необходимост офицерите, указани в точки 1, 2 и 3, могат да бъдат задържани на действителна военна служба и след навършване на пределната възраст по преценка на министъра на отбраната, съответно на министъра на вътрешните работи, а генералите - по преценка на Министерския съвет.

(Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) Някои категории специалисти, определени от министъра на отбраната, може да се числят в запаса и до възраст по-висока от посочената за съответните разреди.

Жените с офицерско звание се числят на отчет в запаса до 45-годишна възраст.

72. Офицерите от младшия, старшия и висшия офицерски състав от запаса могат да се извикват на учебни сборове (преподготовка) веднаж на две-три години. Летците от запаса могат да бъдат извиквани на такива сборове и ежегодно. В периода между учебните сборове офицерите от запаса могат да се извикват и на проверочни сборове, занятия и бойни стрелби, провеждани от войсковите части за срок до 15 дни.

Продължителността на учебните и други видове сборове за различните специалности на офицерския състав се определя съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.

73. В съответствие с Конституцията на Република България военнослужещите и повиканите на учебни сборове запасни се ползуват с всички права и носят всички задължения, установени за гражданите на Народната република. Правата и задълженията на военнослужещите, които произтичат от условията на военната служба, се установяват от настоящия закон, военните устави, правилниците и заповедите на командирите (началниците).

74. Всички военнослужещи получават заплата за звание и длъжност. Размерът на заплатите на военнослужещите и волнонаемните лица, а така също и всички други възнаграждения и редът на изплащането им се установяват с правилник, утвърден от Министерския съвет.

Във военно време част или цялата заплата на офицерите, свръхсрочнослужещите и волнонаемните лица може да се изплаща и на семействата им чрез областните военни управления.

75. Всички военнослужещи за времето, през което се намират на действителна военна служба, имат право:

а) на безплатна храна (в готов вид или продукти) в случаи и размер, определени от Министерския съвет;

б) на безплатно облекло и снаряжение по установени таблици, одобрени от Министерския съвет, които за генералите, офицерите и сержантите - свръхсрочнослужещи, се считат за тяхна собственост.

76. За разхищаване на държавно имущество и нанасяне на каквато и да било щета на държавата военнослужещите носят дисциплинарна, наказателна и материална отговорност в съответствие със законоположенията в страната.

Размерът на материалната отговорност при повреда или разхищение на държавно имущество, както и при нанасяне на каквито и да било щети, при остра необходимост може да бъде увеличен, намален или изключен съгласно заповед, издадена съответно от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи. Дисциплинарното наказание не изключва съдебната отговорност.

77. Всички запасни, повикани на учебни сборове във Въоръжените сили, се осигуряват през времетраенето на сборовете с натурално доволствие за сметка на държавата.

78. Повиканите на учебни сборове запасни запазват през времетраенето на сбора работата си или заеманата длъжност и получават възнаграждение по условия и размери, определени от Министерския съвет.

Членовете на трудово-производителните кооперации получават възнаграждение от трудово-производителните кооперации. На членовете на ТКЗС се начисляват трудодни от стопанството, а на тези, на които не се планират трудодни и не са на друга работа, възнаграждението се изплаща от Министерството на отбраната, съответно от Министерството на вътрешните работи, като на частни стопани.

79. Лицата от офицерския и сержантския състав от запаса през времетраенето на сбора получават от военната част лагерни пари в размери, установени от правилниците за паричното доволствие на личния състав от Въоръжените сили.

80. (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г., ДВ, бр. 53 и 86 от 1984 г.) (1) На генералите, офицерите и сержантите на свръхсрочна служба се изплащат допълнително върху заплатата за звание и длъжност парични добавки за прослужени години:

а) на прослужилите 3 години - 5%;

б) на прослужилите 5 години - 10%;

в) на прослужилите 10 години - 15%;

г) на прослужилите 15 години - 20%;

д) на прослужилите над 20 години - 25% .

(2) Буква "д" на предходната алинея не се прилага за военнослужещите на работа в гражданските ведомства, областните народни съвети, в стопанските, обществените и други организации и институти.

81. Военнослужещите от офицерския, сержантския и войнишкия състав пътуват по железопътните, автомобилните и водните съобщения с кредитни, безплатни или с намалени цени билети съгласно Правилника за военните превози, утвърден от Министерския съвет.

82. Военнослужещите не могат да получават чуждестранни награди - ордени, медали и други, без разрешение на министъра на отбраната. Те нямат право и да се занимават с неотговарящи на званието им дейности.

83. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) Генералите, офицерите и сержантите свръхсрочнослужещи се награждават от Държавния съвет на НРБ с ордени и медали съгласно Указа за ордените, медалите и почетните звания.

84. Всички генерали, офицери и сержанти - свръхсрочнослужещи, имат право на следния отпуск:

а) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) 30-дневен редовен платен годишен отпуск, а прослужилите 20 и повече години, летателният състав от реактивната и вертолетната авиация, водолазният състав и плаващият екипаж на подводните лодки - 45-дневен редовен платен годишен отпуск;

б) по уважителни семейни причини - встъпване в брак, смърт на близки, нещастен случай и други подобни - до 7-дневен допълнителен платен годишен отпуск;

в) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 25 от 1974 г.) за бременност, раждане и гледане на болен член от семейството жените-военнослужещи - в размери и при условия, определени от Кодекса на труда, през което време получават пълната си заплата, освен ако отпускът е неплатен. За отглеждане на малко дете те имат право и на допълнителен отпуск, парично обезщетение и неплатен отпуск в размер и по условия, определени от Кодекса на труда;

г) (изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) по заключение на военно-медицинска комисия - платен отпуск по болест и за лечение за време, предписано от същата комисия, но не повече от една година, през което време не могат да бъдат уволнявани освен по съд. Този отпуск може да бъде продължаван по решение на министъра на отбраната, съответно от министъра на вътрешните работи;

д) (нова - Изв., бр. 105 от 1962 г.) 30-дневен неплатен отпуск в една година, който се зачита за прослужено време. Този отпуск се разрешава при важни лични или семейни нужди и ако интересите на службата позволяват това.

85. На войниците, матросите, сержантите и старшините на срочна служба се разрешава следният домашен отпуск:

а) (изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г.) при срок на службата 2 години - 20 дни;

б) при срок на службата 3 години - 30 дни;

в) като поощрение за отлична бойна и политическа подготовка - до 10 дни;

г) до 7 дни при следните случаи:

за встъпване в граждански брак;

при смърт или тежко заболяване на родител, съпруга, дете, брат и сестра на военнослужещия;

когато семейството на срочнослужещия е пострадало от бедствие (пожар, наводнение и др.).

Пътуването при отиване и връщане в отпуск е за сметка на Министерството на отбраната, съответно Министерството на вътрешните работи.

86. Условията за почивка на офицерите и сержантите свръхсрочнослужещите във военните почивни станции и санаториуми, както и допълнителната почивка на офицерите от летателния състав на военно-въздушните сили се уреждат с правилник, утвърден от Министерския съвет.

(Нова - ДВ, бр. 27 от 1975 г.) Бременните жени - офицери и сержанти - свръхсрочнослужещи, които работят при вредни или тежки условия, се трудоустрояват в седемдневен срок от установяване на бременността по реда и условията, определени с Кодекса на труда.

87. (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 103 от 1964 г., бр. 65 от 1972 г., бр. 18 от 1973 г.) Министерският съвет определя реда и условията за отпускане и размерите на еднократните парични обезщетения, включително и на обезщетенията за неимуществени вреди на военнослужещите от Въоръжените сили, Строителните войски и Железопътната бригада и на военизираните служители от Министерството на вътрешните работи при уволнение, инвалидност и средна или тежка телесна повреда, настъпили при или по повод изпълнение на служебен дълг, както и на членовете на семействата им (съпруг(а), деца и родители), когато тези служители са загинали при или по повод изпълнение на служебен дълг или са починали по други причини.

Получилите обезщетение по предходната алинея нямат право да търсят по съдебен ред друго обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Ако увреждането е станало при транспортна злополука и пострадалият е бил задължително застрахован, обезщетението за неимуществени вреди по ал. 1 не се дължи, когато неговият размер е равен или по-малък от застрахователната сума, а когато размерът му е по-голям - от него се приспада получената застрахователна сума.

Ведомството, изплатило обезщетението, има право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането.

88. Офицери и сержанти на свръхсрочна служба, починали при или по повод изпълнение на служебния си дълг, се погребват на държавни разноски със съответните почести.

На семействата на загиналите или починалите от естествена смърт генерали, командуващи армия или заемащи по-висока длъжност, може да бъде дадена персонална помощ по решение на Министерския съвет.

89. При смърт на срочнослужещ от войсковото поделение се отпускат необходимите вещи за погребение, а в мирно време - и еднократна помощ на семейството - родителите, съпругата и децата - в размер на 50 лв.

90. - 91. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 1964 г.)

91а. (Нов - Изв., бр. 105 от 1962 г.) На офицери и свръхсрочнослужещи от сержантския състав, уволнени по болест, на които е отказана пенсия за инвалидност поради недостатъчен трудов стаж, се отпуска еднократна помощ в размер на: 3-месечна заплата за звание, длъжност и добавка за прослужено време, ако са инвалиди III група, и 6-месечна заплата, ако са инвалиди I и II група. Тази помощ се отпуска, ако не са настанени на подходяща за здравословното им състояние работа.

92. За прослужено време във Въоръжените сили за получаване награди и поощрения, парични добавки за прослужено време, отпуски и еднократни обезщетения, предвидени по този закон, да се зачита:

а) прослуженото време на офицерски и сержантски длъжности от свръхсрочнослужещия състав в българската армия след 9 септември 1944 г. и в съветската армия, във военизираните поделения на Министерството на вътрешните работи у нас и в Съветския съюз; в Строителните войски; в антифашистките партизански отреди и други антифашистки въоръжени сили в нашата и други държави;

б) (доп. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) времето, прекарано във фашистките затвори от политическите затворници, в концентрационните лагери, като политически емигранти, интернирани, нелегални и на платена нелегална революционна работа до 9 септември 1944 г.;

в) прослуженото време в граждански длъжности и професии в съотношение 5 години от трета категория; 4 години от втора категория и 3 години от първа категория - за три прослужени години във Въоръжените сили;

г) прослуженото време в армията до 9 септември 1944 г. от офицерския и подофицерския състав на свръхсрочна служба - в съотношение 5 за 3 години.

Забележка: (Изм. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) Прослуженото време по букви "в" и "г" не се зачита за получаване на награди и поощрение, а за получаване на еднократно парично обезщетение то се зачита само при условие, че лицето има най-малко 10 действително прослужени години във Въоръжените сили.

93. Началниците на областните военни управления имат право да извикват през всяко време запасните и наборниците за проверка или служебна справка.

(Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) При получаване на съобщение или повиквателна заповед за явяване на справка или наборна комисия всеки запасен или наборник е длъжен да се яви на определеното място в часа и датата, определени от областното военно управление или от общинския народен съвет или от кметството.

94. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Всеки наборник, който е отсрочен, за да продължи образованието си, ако бъде изключен от учебното заведение или го напусне по каквито и да е причини, е длъжен в 10-дневен срок да се яви в общинския народен съвет или кметството за вземане на военен отчет.

95. Първичният отчет на всички запасни и наборници се възлага на народните съвети за наборниците по местожителството им, а за запасните - и по местопребиваването.

Военният отчет на гражданите на Република България, които живеят зад граница, се води от пълномощните представителства или консулства на Република България.

96. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Персоналният (качественият) отчет на войнишкия и сержантския състав от запаса се води в общинските народни съвети и кметствата и в областните военни управления.

97. Всички запасни са длъжни да имат военно-отчетни книжки, издадени от областните военни управления. Без редовна военно-отчетна книжка за военна служба запасните не могат да бъдат приети на работа и да получават жителство.

98. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Всеки запасен, който напуска за повече от три месеца селището, в което пребивава, е длъжен преди напускането лично да се яви в общинския народен съвет или кметството и се отчисли от военен отчет. В случай че запасният е напуснал общинския народен съвет или кметството, без да се е отчислил от военен отчет, е длъжен в 10-дневен срок от напускането му чрез общинския народен съвет или кметството на селището, в което се е установил на ново местопребиваване, да представи военно-отчетната си книжка за отчисляване от военен отчет.

99. (Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Всеки запасен, установил се на ново местопребиваване за повече от три месеца в района на друг общински народен съвет или кметство, е длъжен в срок от три дни лично да се яви в общинския народен съвет или кметството и да заяви за това, като представи военно-отчетната си книжка и личен паспорт за зачисляване на военен отчет.

(Нова - Изв., бр. 51 от 1961 г.) Във военно време или при обявяване на мобилизация задължението по предходната алинея се изпълнява незабавно след пристигането и независимо от срока за установяване на новото местопребиваване.

100. Всички запасни и наборници, които се намират на постоянно местожителство зад граница, са длъжни в 10-дневен срок да съобщават на пълномощното представителство или консулство за всяка промяна на адреса и местожителството си.

101. (Изм. - Изв., бр. 105 от 1962 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) На изпълнителните комитети на общинските народни съвети и кметствата и на областните военни управления в срок най-късно от 10 дни се съобщава:

а) от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и от кметствата - за всички починали запасни и наборници;

б) от управлението на съответния затвор - за всички приети и освободени запасни и наборници. На приетите в затвора запасни се изземват военно-отчетните документи, които се представят на областните военни управления, където се числят запасните от военен отчет;

в) от средните, полувисшите и висшите учебни заведения - за изключените или напусналите учащи се, които са били отсрочени до завършване на учебното заведение.

102.(Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г., ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Ръководството на отчета на запасните и наборниците се осъществява от Министерството на отбраната.

На изпълнителните комитети на областните народни съвети се възлага контролът за точното спазване от изпълнителните комитети на общинските народни съвети и от кметствата установените от Министерството на отбраната военно-отчетни правила.

103. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи са длъжни:

а) да не извършват адресна регистрация на запасните без предварителното им зачисляване във военно-отчетните бюра на общинския народен съвет или кметството;

б) да издирват лицата, които се отклоняват от изпълнението на общозадължителната военна служба.

104. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Общинските народни съвети и кметствата са длъжни да съобщават на наборниците и запасните за явяването им в областните военни управления по искане на последните.

105. Начинът и подробностите по водене на военния отчет се уреждат с правилник, утвърден от министъра на отбраната.

106. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1981 г.) Български гражданин, навършил 17-годишна възраст, не може да напусне пределите на страната, ако не е отбил редовната си военна служба или не е освободен от нея.

107. На неуредилите редовната си военна служба и подлежащи на такава служба може да бъде разрешено временно напускане на страната след внасяне на парична или имотна гаранция от 100 до 300 лв.

Изселващите се и приемащи чуждо гражданство плащат глобална сума от 100 до 500 лв.

(Изм. - ДВ, бр. 5 от 1984 г.) Точният размер на сумите по предходните алинеи се определят от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, а разрешението за напускане или изселване се дава от Министерството на вътрешните работи.

Внесената гаранция се освобождава със заповед на началника на областното военно управление, ако младежът се завърне в страната преди навършване на пределната възраст, или се конфискува по същия начин в полза на държавата при незавръщане в определения от областното военно управление срок.

(Изм. - Изв., бр. 58 от 1959 г.) Заповедта за конфискуване на гаранцията подлежи на обжалване пред началника на Генералния щаб в седемдневен срок от съобщението й на вносителя.

108. В особени случаи (заминаване на конгреси, конференции, фестивали и други подобни) съответният началник на областното военно управление може да освободи някои или група лица от задължението да внесат гаранция при заминаване извън страната, когато за това има разрешение от Министерския съвет или от съответния министър.

109. (Доп. - Изв., бр. 51 от 1961 г.) При напускане пределите на страната (временно или завинаги) от наборници и запасни, водещи се на военен отчет, органите на Министерството на вътрешните работи при даване разрешение за това са длъжни: да изискват от запасните документ, че са предали военно-отчетната си книжка в областното военно управление, където са заведени на отчет; да съобщават в областните военни управления къде и за какъв срок е заминал наборникът или запасният. Ако временното напускане е за срок, по-малък от три месеца, военно-отчетните книжки се изземват от органите на Министерството на вътрешните работи, които ги задържат при тях до завръщане на запасния.