Държавен вестник, брой 82 от 20.X

Отменен с § 20, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование - ДВ, бр. 112 от 27 декември 1995 г.

1. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1972 г. и бр. 10 от 1990 г.) Основна задача на висшето образование в Народна република България е да подготвя за всички отрасли на народното стопанство и обществено-политическия живот високо квалифицирани специалисти, творчески личности, способни самостоятелно да решават сложни задачи, поставени от научно-техническата революция и развитието на страната.

Подготовката на специалисти с висше образование се извършва във висши учебни заведения, научно-учебни и учебно-научни комплекси (академии) и други научни организации, определени от Министерския съвет.

2. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1972 г., ал. 1 и 2 зал., предишна ал. 3, изм., бр. 10 от 1990 г.) Висши учебни заведения, научно-учебни и учебно-научни комплекси (академии) се създават от Народното събрание.

(Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Факултети, научно-учебни центрове, научни и други организации, които имат качества на юридически лица, включени в състава на висшите учебни заведения, се създават от Министерския съвет по предложение или съгласувано с висшето учебно заведение.

(Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Формите на обучение - редовно, задочно и вечерно, както и профилите и специализациите по създадена специалност се откриват и закриват с решение на академическия съвет на висшето учебно заведение.

(Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Висшите учебни заведения са юридически лица.

3. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.).

4. Министерствата, ведомствата и предприятията са длъжни да оказват помощ при обзавеждането на висшите учебни заведения, да ги улесняват в учебно-преподавателската и научноизследователската им работа и в производствената практика на студентите.

(Нова - ДВ, бр. 65 от 1972 г.) В научните организации за подготовка на кадри с висше образование се създават научно-учебни обединения, факултети, институти, центрове, отдели, сектори, катедри, учебни и научноизследователски лаборатории и др.

(Нова - ДВ, бр. 65 от 1972 г.) Като спомагателни звена се изграждат библиотеки, печатни бази, опитни стопанства и други учебно-производствени поделения.

(Нова - ДВ, бр. 65 от 1972 г.) В някои висши учебни заведения се създават научноизследователски сектори (НИС).

5-10. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.).

11. Във висшите учебни заведения има следните научни звания и длъжности на научно-преподавателския състав: професор-ръководител на катедра, професор при катедра, доцент, преподавател, главен асистент, старши асистент и асистент.

Лицата от научно-преподавателския състав могат да бъдат щатни и нещатни (хонорувани). Лицата от щатния научно-преподавателски състав по решение на академичния съвет могат да бъдат освобождавани от преподавателска дейност, за да извършват определена научноизследователска работа.

В някои стопанства, институти и лаборатории на висшите учебни заведения, където се извършва научноизследователска работа, могат по изключение да се назначават старши и младши научни сътрудници.

12. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Професорите, доцентите и старшите научни сътрудници се избират от факултетния съвет въз основа на конкурс, при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания.

13. В конкурса за професор, доцент и старши научен сътрудник могат да участвуват лица с висше образование, като представят научните си трудове и творческите си постижения в областта на науката, техниката или изкуството. Само с кандидатска дисертация не може да се участвува в конкурса.

14. За професори, доценти или преподаватели могат да бъдат назначавани с договор и граждани на други страни. Назначаването става по предложение на факултетния съвет с одобрение от академичния съвет и решение на Министерския съвет. Правата и задълженията, както и срокът на службата им се определят в договора, сключен със съответния министър.

15. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Преподавателите, асистентите и младшите научни сътрудници се избират от факултетния съвет въз основа на конкурс, при условия и по ред, установени в Закона за научните степени и научните звания.

(Ал. 2 зал. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.).

(Ал. 3 зал. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.).

Главните асистенти се назначават от ректора измежду старшите асистенти след избор от факултетния съвет, одобрен от академичния съвет.

16. Със съгласието на ректора професорите, доцентите и асистентите от висшите учебни заведения могат поотделно или в колективи да разработват важни за нашето строителство задачи, възложени им от централните ръководства на министерствата и ведомствата и централните ръководства на обществените организации.

Със съгласието на ректора професорите и доцентите по правните науки могат да дават консултации, както и да защитават дела при Върховния съд и Държавния арбитраж, без да участвуват в юридическа консултация.

17. Лицата от научно-преподавателския състав отговарят дисциплинарно за нарушаване на трудовите и служебните си задължения.

18. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания са:

а) забележка;

б) предупреждение за уволнение;

в) уволнение.

19. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Лицата от научно-преподавателския състав могат да бъдат уволнени в следните случаи:

а) при осъждане за тежки и позорни деяния;

б) за плагиатство;

в) при тежки дисциплинарни постъпки.

20. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Дисциплинарните наказания "забележка" и "предупреждение за уволнение" се налагат от ректора.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Уволнението по чл. 19 става по реда на избирането и назначаването.

Уволнените по чл. 19 професори, доценти и старши научни сътрудници загубват научното си звание. Същото става и когато се установи порочност при даване на званието.

21. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Лица от научно-преподавателския състав се освобождават от длъжност в следните случаи:

а) когато не се справят с преподавателските и научноизследователските задължения, както и в случаите, когато в продължение на пет години без уважителни причини не са дали никакви трудове или творчески постижения в областта на науката, техниката и изкуството;

б) когато се закрива висшето учебно заведение, факултетът или специалността;

в) когато навършат 60-годишна възраст, а професорите - 65-годишна възраст.

Освобождаването от длъжност става по реда на избирането и назначаването.

Забележка. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Академическият съвет по предложение на факултетските съвети може да разреши на лица от научно-преподавателския състав, навършили 60, съответно 65 години за професорите и старши научните сътрудници I степен, да продължат да работят. Решенията се вземат с тайно гласуване, а с лицата се сключват срочни договори за една година.

Освободените от длъжност професори, доценти и старши научни сътрудници запазват научното си звание.

На освободените от длъжност по буква "в" лица висшите учебни заведения осигуряват необходимите условия за научноизследователска работа и за отпечатване на научни трудове.

22. Когато се закрива висше учебно заведение, факултет или специалност, лицата от научно-преподавателския състав се освобождават от длъжност, ако не може да им се възложи преподавателска работа по тяхната или сродна специалност в същото или друго висше учебно заведение.

23. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)

24. (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) За студенти във висшите учебни заведения се приемат лица със завършено средно образование, не по-възрастни от 35 години, а за задочно следване - без ограничения във възрастта. Приемането става съгласно наредба на Министерството на културата, науката и просветата.

25. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1972 г.) Срокът на обучение на студентите по отделните специалности се определя от Министерския съвет по предложение на Комитета за наука и висше образование.

26. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1972 г. и бр. 10 от 1990 г.) Учебните занятия се извършват в два семестъра - зимен и летен, по учебен план за всяка специалност. Учебните планове се утвърждават от академическия съвет на висшето учебно заведение.

27. През време на учението, в зависимост от характера на специалността, студентите имат учебна и производствена практика.

28. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1972 г.) Учебната година има редовни и поправителни изпитни сесии, които се утвърждават с учебните планове.

Студентите са длъжни да полагат изпитите си най-късно до края на поправителната изпитна сесия.

Студентите, които не издържат поправителните си изпити, по преценка на ректора или се отстраняват от висшето учебно заведение, или повтарят учебната година.

28а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Основни права на студентите са:

1. да избират учебните дисциплини от свободно избираемата и факултативната си подготовка, както и преподавателите при паралелно водени учебни курсове;

2. да участвуват непосредствено в образователния процес и научната дейност;

3. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето научно, професионално-творческо и културно израстване, като им се осигурява достъп до водещи наши и чуждестранни учени и школи, лаборатории и апаратура;

4. да ползуват и участвуват в стопанисването на учебната, научната, социално-битовата и културна база на висшето учебно заведение, както и на базовите стопански и други организации;

5. да участвуват в самоуправлението на висшето учебно заведение и на обединените в него организации, като избират или бъдат избирани в органите за управление в случаите, предвидени в този закон;

6. да участвуват в оценяването на преподавателите;

7. да обжалват пред съответните органи решения, отнасящи се до положението им като студенти;

8. да се сдружават в студентски общности за защита на своите права и интереси;

9. да получават кредити, заеми или стипендии за своята издръжка.

В съответствие с условията, определени от правилника за устройството и дейността на висшето учебно заведение, студентите могат да завършват в съкратени срокове образованието си, да се обучават едновременно по две специалности, по индивидуални учебни планове и да продължат образованието си в по-високо образователно квалификационно равнище.

28б. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Задълженията на студентите се уреждат с правилника за устройството и дейността на висшето учебно заведение.

28в. (Нов - ДВ, бр. 10 от 1990 г.) Преместването на студенти в друго висше учебно заведение или факултет или специалност, както и преминаването от редовно в задочно или вечерно обучение и обратно се допуска след изтичане на предходната, но не по-късно от започване на текущата учебна година при условия и по ред, определени в правилника за устройството и дейността на висшето учебно заведение.

Преместването на студенти от една специалност в друга в един и същ факултет се решава от декана. Преместването от един факултет в друг, а така също от редовно в задочно или вечерно обучение и обратно в същото висше учебно заведение се решава от ректора, а от едно висше учебно заведение в друго - от двамата ректори.

29. Студенти, които с поведението си нарушават установения ред и дисциплина, се наказват дисциплинарно, включително с изключване.

30. След като приключат обучението, студентите полагат държавен изпит съгласно учебния план.

Издържалите успешно държавния изпит получават диплом за завършено висше образование.

31. Признаването на висше образование на лица, завършили в чужбина, и легализирането на дипломите им се извършва от Комитета за наука и висше образование

32. На лице със завършено висше образование, което положи надлежен изпит, представи и защити дисертация със стойност на оригинален научен принос, се присъжда научна степен кандидат на съответните науки.

На лице със завършено висше образование, което представи и защити оригинален труд със стойност на значителен самостоятелен принос в науката, се присъжда научна степен доктор на съответните науки.

Лице, което има особени заслуги за развитието на науката или за напредъка на културата, може да бъде провъзгласено за почетен доктор.

33. (Отм. - ДВ, бр. 10 от 1990 г.).

33а. (Нов - ДВ, бр. 82 от 1989 г.) До 30 декември 1989 г. да се проведат избори за нови ръководни органи на висшите учебни заведения, факултетите и катедрите.

Мандатът на досегашните ръководни органи на висшите учебни заведения, факултетите и катедрите се прекратява в седемдневен срок след избора на новите ръководни органи.

34. Този закон отменя Закона за висшето образование, обнародван в "Държавен вестник", брой 224 от 24 септември 1948 г., всички изменения и допълнения към него и всички разпореждания, които му противоречат.

Изпълнението на закона се възлага на Комитета за наука и висше образование.