Държавен вестник, брой 10 от 1.II

Отменен с § 9, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за авторското право и сродните му права - ДВ, бр. 56 от 1993 г., в сила от 01.08.1993 г.

Чл. 1. Настоящият закон урежда отношенията във връзка с произведенията на литературата, науката и изкуството с цел да допринесе за изграждането и разцвета на социалистическата култура в Народна република България, да улесни внедряването и разпространяването на тия произведения всред трудещите се, както и да обезпечи и защити интересите на авторите, като поставя тези интереси в хармония с интересите на народа.

Чл. 2. Предмет на авторското право може да бъде всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е издадено или изразено в каквато и да е обективна форма.

Чл. 3. Авторът има неотчуждимо право на авторско име върху своето произведение.

Който издава или използува чуждо произведение, което може да бъде предмет на авторско право, ако то не е на анонимен автор, е длъжен да обявява името или псевдонима на автора, макар и да е изтекло времетраенето на авторското право за автора и наследниците му.

Чл. 4. (Попр. - Изв., бр. 10 от 1952 г.) Авторът има право да реши дали създаденото от него произведение е готово за издаване, преиздаване, изнасяне, представяне или възпроизвеждане по друг начин, да го използува по допустимите от закона начини; да получава възнаграждение за издаването и използуването му по друг начин, да иска запазване неизменяемостта на произведението си и да разрешава превеждането и издаването му на чужди езици.

Чл. 5. Издаването, изнасянето, представянето или ползуването на чуждо произведение по друг начин, докато трае авторското право, се допуска само в изрично посочените от закона случаи.

Чл. 6. Без съгласие на автора и без заплащане на авторското възнаграждение се допуска:

а) използуване на чуждото произведение за създаване на ново самостоятелно произведение.

Обаче преработването на литературно произведение в драматично или в сценарии и обратно, както и на драматично в сценарии и обратно се допуска само със съгласието на автора;

б) (изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) използуването на цитати за научни, публицистични и други произведения от публикувани произведения на литературата, изкуството и науката, като се посочва източникът и името на автора, ако то е означено;

в) помествания на сведения и откъслеци във вестниците и другите периодични издания от речи и отчети, произнесени на публични събрания и заседания;

г) препечатването в периодичните издания на съобщения и статии, обнародвани във вестниците, като при статии задължително се посочва източникът, откъдето са взети, и името на автора, ако то е обявено.

Не се допуска обаче препечатването без съгласието на автора на обнародвани във вестниците и другите периодични издания произведения на художествената литература и науката, както и дописките на специалните кореспонденти;

д) изобразяване на произведения на живописта със средствата на скулптурата и обратно;

е) (изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) публичното изпълнение на произведения от самодейни колективи, младежки организации и народни читалища, а от други културно-просветни организации и учреждения - ако не се заплаща вход;

ж) възпроизвеждане на художествени произведения, които се намират по улиците и площадите, без механично контактно копиране;

з) поместване на всякакъв вид произведения в публична изложба с изключение на онези, чието публично излагане е забранено от автора;

и) (нова - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) излъчването по радиото и телевизията, филмирането и фотографирането, звукозаписът от съответните държавни организации на вече публикувани произведения на литературата и изкуството, за да бъдат излъчени, прожектирани или разпространени за публична информация като съобщения за актуални събития в обем, оправдан от целите на информацията;

к) (нова - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) публикуването и размножаването с информационна цел от научно-информационни, документационни, библиографски учреждения и организации на резюмета, анотации, рефериране на научни, технически и литературни произведения, отделни илюстрации, таблици и др., за пояснение на текста.

Чл. 7. Без съгласие на автора, но със заплащане на авторско възнаграждение, се допуска:

a) вмъкването на откъслеци или на незначителни по размер научни, литературни и други произведения, незначителни по брой снимки, скици и други такива във вестници и периодични издания, в научни, учебни и политико-просветни трудове, в сборници и други произведения при задължително посочване на автора и източника;

б) използуване на чужд литературен текст от композитора на музикалното произведение. Авторът на текста има право на възнаграждение при издаването на музикалното произведение;

в) използуването на художествени и фотографски произведения в изделията на фабричната и занаятчийската промишленост и домашното производство.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Откъси от музикални или литературни произведения, както и музикални и литературни произведения от малките форми (разкази, стихотворения, фейлетони, хумористични диалози и др.) могат, ако са вече обнародвани, да се представят или изпълняват публично и по други начини без съгласие на носителя на авторското право при заплащане на съответно възнаграждение освен в случаите по чл. 6, буква "е".

Организацията за защита на авторското право се уведомява незабавно за всяко представяне или изпълнение на произведения по ал. 1.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Радиото и телевизията имат право да излъчват в непроменен вид всяко публикувано вече произведение на литературата, изкуството и науката без съгласието на авторите, но със заплащане на възнаграждение, ако авторът не е забранил излъчването на произведението.

Радиото и телевизията са длъжни при всяко излъчване да посочват името на автора.

Преработки на литературни, драматични и музикално-драматични произведения, за да бъдат приспособени за излъчване по радиото или телевизията, могат да се извършват само със съгласието на авторите им.

За излъчване изцяло от радиото и телевизията на драматични, музикално-драматични, хореографски произведения и пантомими авторите трябва да бъдат предварително уведомявани.

Чл. 9а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (1) Не се допуска без писменото съгласие на носителя на авторското право или оправомощено от него физическо или юридическо лице:

1. продажбата и отдаването под наем на видеокасети или други видеоносители със записани на тях филми или други аудиовизуални произведения;

2. публичното показване независимо по какъв начин на филми и други аудиовизуални произведения;

3. публичното разпространение на филми и аудиовизуални произведения по кабелен път;

4. продажбата и отдаването под наем на касети, плочи и други звуконосители със записани на тях музикални, музикално-драматични или литературни произведения;

5. продажбата и отдаването под наем на всякакви копия на издадени произведения на литературата, изкуството и науката.

(2) Получаването на съгласието по предходната алинея става с договора за купуване или наемане на произведението или с отделен договор, подписан от носителя на авторското право или от упълномощено от него лице.

Чл. 10. Авторско право на произведения, които са издадени или се намират в територията на Народна република България, се признава на авторите и на техните правоприемници независимо от гражданството им.

Авторско право на произведения, които са издадени или се намират в чужбина, се признава само тогава, когато има специално съглашение между Народна република България и съответната държава.

Автор, гражданин на Народна република България и неговите наследници се ползуват от защитата на авторското право в нейната територия и относно произведенията, които са издадени или се намират в чужди държави, независимо от това дали между Народна република България и чуждата държава съществува предвиденото в горната алинея съглашение.

Чл. 11. Авторското право върху произведение, създадено от двама или повече автори, принадлежи неделимо на всички съавтори, независимо от това дали колективното произведение представлява неделимо цяло или се състои от части, които запазват самостоятелното си значение. Съавторите определят по взаимно съгласие начина на ползуване и разпореждане с авторското право върху цялото произведение.

Всеки съавтор на колективно произведение запазва авторското право върху своята част от него, ако тая част има самостоятелно значение и ако между съавторите не е уговорено друго.

Чл. 12. Авторското право върху рисувално, скулптурно, графично или фотографно изображение на друго лице принадлежи на създателя на изображението. Авторът обаче може да упражнява правото на умножаване и разпространяване на това изображение само със съгласието на изобразеното лице, а след неговата смърт - със съгласието на преживелия съпруг и на децата на починалия.

Чл. 13. Авторското право на писма принадлежи на лицето, което ги е написало.

Обнародването на писмата се допуска само със съгласието на автора и на лицето, до което са били изпратени, а в случай на смърт на един от тях - със съгласието на преживелия съпруг и на децата на починалия.

Чл. 14. Авторско право имат и съставителите на сборници от произведения, които не са предмет на ничие авторско право, при условие, че тия сборници са самостоятелно съставени и обработени.

Това право не пречи на други лица да издават същите произведения, но с тяхна самостоятелна обработка.

Съставителят на сборници от произведения, които са предмет на някое авторско право, има такова право върху сборника като цяло, при условие, че сборникът е съставен при запазване правата на отделните автори, чиито произведения са поместени. На тия автори се запазват правата да издават своите произведения в други издания, ако не е уговорено друго със съставителя на сборника.

Чл. 15. Авторите на произведения, създадени при изпълнение на служебни задачи. имат авторско право върху тия произведения на общо основание.

Съответните органи, в изпълнение на чиито служебни задачи е създадено произведение, имат право без разрешение на автора:

а) да използуват произведението, без да плащат възнаграждение, като материал за научни и други цели, свързани с тяхната служебна дейност, както и да умножават и разпространяват безплатно произведението между службите и служителите;

б) да издават произведението в произволно количество, като заплатят на автора съответното възнаграждение. Това право принадлежи на съответния орган в продължение на две години от деня, когато произведението е било прието от него. Преди изтичането на горния срок, същото произведение може да бъде издадено и от друго държавно учреждение или обществена организация по договор с автора само при писмено разрешение на органа, в изпълнение на чиито служебни задачи произведението е било създадено.

З а б е л е ж к а. (Нова - Изв. бр. 55 от 1956 г.) Авторското възнаграждение за преводи се заплаща, когато те са извършени извън рамките на трудовия договор.

(Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Не се заплаща авторско възнаграждение от предприятията на Комитета за печата при Министерския съвет за използуването и издаването в неограничено количество на фототворби, създадени от техни служители в изпълнение на служебна задача.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Авторското право върху филми за кино или телевизия принадлежи на предприятието, произвело съответния филм. Авторско право имат и лицата, произвели любителски филми.

Авторът на сценария, композиторът, режисьорът-постановчик, главният оператор, художникът-постановчик, както и всеки от авторите на други произведения, включени като съставна част във филма, имат съответно авторско право всеки върху своето произведение.

Авторите по ал. 2 нямат право на отделно възнаграждение за публичното прожектиране на филмите извън възнаграждението по договора им с предприятието или организацията - производител на филма, освен за случаите, в които законът разпорежда друго.

Организациите, на които е разрешено по установения в законите ред да произвеждат филми, имат право да използуват отделни кадри или части от произведени от тях филми в обем, оправдан от целта, при производство на други филми от собствените им студии без съгласието на авторите и без заплащане на възнаграждение.

Използуването на кадри или части от филми, произведени от Българската кинематография и телевизията, от други предприятия, организации и лица може да става само със съгласието на носителите на авторското право и със заплащане на възнаграждение.

Чл. 17. Преводачът има авторско право върху превода. Това обаче не отнема правото на други лица да превеждат самостоятелно същото произведение.

Чл. 18. (Изм. - Изв., бр. 55 от 1956 г. и ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Авторското право трае през целия живот на автора и петдесет години след неговата смърт.

Срокът по алинея 1 започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината на смъртта на автора.

За съавторските произведения срокът се изчислява за всеки от съавторите съгласно предходната алинея.

След смъртта на автора авторското право преминава върху неговите низходящи, съпруг и родители, съобразно правилата на Закона за наследството. Ако авторът няма такива наследници или тези наследници починат преди изтичането на срока по ал. 1, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока.

Завещателните разпореждания на автора относно авторското му право произвеждат действие, съгласно разпоредбите на Закона за наследството.

Авторското право върху филмите като цяло трае петдесет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първата публична прожекция.

Авторското право върху произведения на приложните изкуства, художествена фотография, звукозаписите, както и авторското право на научните институти, обществените и други организации върху издаваните от тях сборници, енциклопедии, списания и други периодични издания като цяло, на радиото и телевизията върху излъчваните от тях програми, на съставителите на сборници, енциклопедии и други подобни трае двадесет и пет години за всяко издание, звукозапис или програма, считано от 1 януари на годината, следваща годината на първата публикация.

Авторското право върху произведения на художествената фотография или произведения, създадени по способ, аналогичен на фотографията, се ползува от защитата по настоящия закон, само ако на всеки екземпляр от произведението е посочено името на автора, мястото и годината на публикуването му.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Юридическите лица могат да бъдат носители на авторско право в случаите и в рамките, предвидени от закона.

Научните институти, обществените и други организации, които издават самостоятелно или чрез някое издателство научни и други сборници, енциклопедии, списания и други периодични издания, имат авторско право върху тези издания като цяло. Авторското право върху отделните произведения, включени в такива издания, принадлежи на авторите им.

Радиото и телевизията имат авторско право върху излъчваните от тях програми. Авторското право върху отделните произведения, включени в програмите на радиото и телевизията, принадлежи на авторите им.

Чл. 20. Авторът може да отстъпва на издателството, на театъра или на друго предприятие или организация отделни права, които произтичат от неговото авторско право. Това отстъпване се осъществява чрез издателски договор, договор за публично изнасяне или представяне, договор за сценарии, договор за поръчване и други договори.

Договорите за отстъпване на отделни авторски права не могат да имат действия повече от 5 години.

Чл. 21. Придобиването на произведения на изобразителното изкуство не прехвърля авторското право върху приобретателя.

Приобретателят е длъжен да допуска автора да копира, да издава и разпространява това произведение, ако това представлява културен или обществен интерес.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.).

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Ако носителят на авторско право върху вече издадено, представено или използувано по друг начин произведение, което има особено важно обществено значение, се противопоставя без уважителни причини на следващо издаване, представяне или използуване на произведението и отказът накърнява обществения интерес, съдът може по иск на прокурора или на заинтересувана държавна или обществена организация да овласти надлежна държавна или обществена организация да издаде, представи или използува произведението при заплащане на следващото се възнаграждение.

Чл. 24. Произведението не може да бъде предмет на принудително изпълнение, освен за задължение от престъпление, извършено от автора или за издръжка, която по закон лежи върху него. Върху вземания на автора по сключени договори за отстъпване на отделни авторски права принудително изпълнение се извършва по общия ред за изпълнения върху вземания.

Чл. 25. Който наруши авторско право е длъжен да заплати причинените вреди и загуби.

Когато нарушението е извършено от държавно учреждение, обществена организация или друго юридическо лице, то отговаря за вредите и загубите солидарно с виновните длъжностни лица.

Чл. 26. Когато произведението бъде издадено, публично изнесено или представено, или използувано по друг начин без съгласието на автора, с изключение на случаите по чл. 23, авторът може да иска, по съдебен ред да се забрани и спре издаването и разпространяването на произведението, по-нататъшното му публикуване, изнасяне или представяне, както и всяко друго непозволено използуване.

Чл. 27. В случай на противозаконно издаване на произведението по какъвто и да е начин, издадените екземпляри, по искане на автора, или му се предават по оценка, определена по взаимно съгласие, или от съда, за сметка на нанесените му щети, или се привеждат в негодност за употреба.

Чл. 28. (Попр. - ДВ, бр. 10 от 1952 г.) Имуществените или личните права на автора на произведението, издадено под псевдоним или анонимно, докато авторът не направи достояние действителното си име, се защищават от онова учреждение или организация, която е издала произведението, изнесла го е публично или го е възпроизвела по друг начин.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (1) За нарушение на чл. 9а виновните се наказват с глоба от 500 до 2000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.

(2) При повторно нарушение в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата е от 1000 до 3000 лв.

(3) Предметът на нарушението и устройствата, които са послужили за извършване на нарушението, се отнемат в полза на държавата, ако нарушението е извършено повторно.

Чл. 28б. (Нов - ДВ, бр. 30 от 1990 г.) (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 9а се съставят от органите на общинските народни съвети или от Агенцията за авторско право.

(2) Наказателните постановления се издават съответно от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от генералния директор на Агенцията за авторско право.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 29. (Попр. - Изв., бр. 10 от 1952 г., изм., ДВ, бр. 35 от 1972 г.) При Комитета за печата при Министерския съвет се създава служба за авторско право. Нейното устройство и функции се определят в правилник, одобрен от председателя на Комитета за печата при Министерския съвет.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Размерите на авторските възнаграждения за различните използувания на произведенията се определят с постановление на Министерския съвет по предложение на Комитета за печата при Министерския съвет.

Чл. 31. Настоящият закон отменява досегашния закон за авторското право.

(Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) За неговото приложение се издават правилници и наредби, одобрени от председателя на Комитета за печата при Министерския съвет.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 1972 г.) Този закон се прилага и относно авторското право на произведения, създадени или публикувани преди влизането му в сила.

Разпоредбите на чл. 18 от този закон се прилагат за в бъдеще и за произведения на автори, починали преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените в този член срокове.