Държавен вестник, брой 11 от 29.I

Чл. 1. Законните мерки на Народна република България произхождат от десетичната метрична система и носят наименованията и обозначенията, предвидени в този закон и правилниците за неговото приложение.

Чл. 2. Единиците за мерките се разделят на основни и производни. Основните единици са за дължина, маса, време, сила на тока, температура и сила на светлината.

Производните им единици и техните множители и кратни са показани в таблицата към правилника за приложение на закона.

Чл. 3. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Основната единица за дължина е метърът. Това е дължината при температура 0 градуса на международния първообраз от платино-иридиева сплав, определен за такъв от Общата международна конференция за мерките и теглилките в Париж през 1889 г. и пазен в Международното бюро за мерки и теглилки в Севър до Париж.

Българският първообраз за дължина е метърът - еталон, сравнен с международния първообраз и получен от Международното бюро за мерки и теглилки. Той носи № 128.

Чл. 4. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Основната единица за маса е килограмът. Това е масата на международния първообраз от платино-иридиева сплав, определен за такъв от Общата международна конференция за мерките и теглилките в Париж през 1889 г. и пазен в Международното бюро за мерки и теглилки в Севър до Париж.

Българският първообраз за маса е килограмът - еталон, сравнен с международния първообраз и получен от Международното бюро за мерки и теглилки. Той носи знак В 1911.

Чл. 5. Основната единица за времето е секундата. Тя представлява 1/86,400 част от средното слънчево денонощие.

Чл. 6. Основната единица за силата на електрическия ток е амперът.

(Попр. - ДВ, бр. 308 от 1948 г.) Единицата ампер е силата на постоянния ток, който при преминаването си през два безкрайни, праволинейни, успоредни помежду си проводници с незначителни кръгове напречно сечение на разстояние на един метър един от друг в безвъздушно пространство ще предизвика взаимодействие между тези проводници със сила, равна на 2.10(7) единици метър-килограм/секунда за сила на всеки метър дължина.

Чл. 7. Основната единица за температура е градусът от стоградусната скала.

Големината на един градус се определя с изменението на температурата, създаващо една стотна част от нарастването на налягането на определено количество идеален газ с постоянен обем при изменение на температурата от нула до сто. Нулевата точка на скалата е температурата на топене на леда, а точка 100 е температурата на врене на водата при атмосферно налягане 760 милиметра живачен стълб.

Основните точки нула и сто са приети от Международната конференция по мерките и теглилките през 1889 г. и 1913 г.

Чл. 8. Основната единица за силата на светлината е новата свещ.

Една нова свещ е 1/60 част от силата на светлината на един квадратен сантиметър абсолютна черна площ в нормална посока при температура на втвърдяването на платината.

Чл. 9. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Народна република България се снабдява с първообразци от основните единици от Международното бюро за мерки и теглилки. Те се пазят в специално хранилище.

(Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Сравнения с първообразците се извършват само със заповед на председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

Чл. 10. Народна република България е член на Международното бюро за мерки и теглилки със седалище в гр. Севър.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 11 от 1998 г.) Контролът по прилагането на този закон се упражнява от Комитета по стандартизация и метрология.

Чл. 12. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 11 от 1998 г.) Комитетът по качеството има следните задачи:

а) да осигури еднообразието, верността и правилното използуване на мерките и измерителните уреди във всички отрасли на народното стопанство;

б) да пази първообразците на всички основни единици;

в) (изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) да изследва и проверява всички мерки и измерителни уреди в своите лаборатории и в лабораториите на всички държавни и обществени предприятия, организации и учреждения, използувайки за тази цел съоръженията и кадрите на последните;

г) (изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) да определя системата и видовете на мерките и измервателните уреди и дава разрешителни за тяхното производство и внос;

д) да определя задължителния минимален комплект на мерките и измерителните уреди, които трябва да притежават държавните, обществените учреждения и предприятия, частните предприятия и лица;

е) да участвува със свой представител в комисиите, които произвеждат изпити за майстор-кантарджии;

ж) да поддържа връзка с Международното бюро за мерки и теглилки и другите подобни институти в чужбина;

з) (нова - Изв., бр. 14 от 1952 г.) да представя на председателя на Държавния комитет за стандартизация при Министерския съвет за одобрение номенклатурата на мерките и измерителните уреди, подлежащи на задължителна държавна проверка;

и) (нова - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) да представя на председателя на Комитета по стандартизация и метрология за одобрение правилници, инструкции и други наредби за проверка и ползуване на мерките и измерителните уреди, които правилници, инструкции и пр. са задължителни за всички държавни и обществени предприятия, организации и учреждения;

к) (нова - Изв., бр. 14 от 1952 г.) да контролира дейността на ведомствените органи за вътрешноведомствения контрол върху мерките и измерителните уреди.

л) (нова - Изв., бр. 14 от 1952 г.) да провежда методологическо ръководство за подготовката на кадри, извършвана от другите предприятия, организации и учреждения.

Чл. 13. В по-големите градове, където е необходимо, отделът за мерките и измерителните уреди открива свои служби.

Чл. 14. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., ДВ, бр. 102 от 1977 г. и бр. 36 от 1979 г., бр. 11 от 1998 г.) Контролът върху произвежданите и внасяните от чужбина мерки и измерителни уреди, както и контролът при употребата им се извършва от органите на Комитета по стандартизация и метрология и други натоварени от председателя на Комитета по стандартизация и метрология лица.

(Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология дава мнение пред Държавната планова комисия по плановете за изработка, ремонт и внос на мерки и измерителни уреди.

Чл. 15. Допуска се вносът, производството, продажбата и употребата на мерки и измерителни уреди само когато последните изхождат от метричната система и отговарят на изискванията на закона, правилниците за приложението му и разпоредбите на отдела за мерките и измерителните уреди.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) По изключение председателят на Комитета по стандартизация и метрология може да разреши производството или вноса и употребата и на мерки извън категорията на споменатите в предходния член за нуждите на научноизследователските институти и някои специални цели.

Чл. 17. Всеки, който внася мерки и измерителни уреди от чужбина или който произвежда такива в страната или извършва поправките им, е длъжен предварително да се снабди с надлежно позволително. Редът и условията за добиване на позволително се уреждат с правилниците за приложение на този закон.

Чл. 18. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Всяка мярка и измерителен уред трябва да носи знаци и обозначения, установени в правилниците и другите наредби за приложение на този закон.

Чл. 19. (Изм. - ДВ., бр. 11 от 1998 г.) Системите и видовете мерки и измерителни уреди, които са позволени, се означават със специални знаци, определени със заповед на председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

Чл. 20. (Изм. - ДВ., бр. 11 от 1998 г.) Вносът на мерките и измерителните уреди от чужбина става чрез митниците, които са определени със специална заповед на председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

Управителите на митниците са длъжни да не допускат освобождаването на каквито и да са мерки и измерителни уреди, без те да са проверени и маркирани от органите на отдела.

Мерките и измерителните уреди, вносът на които не е допуснат, трябва да бъдат изнесени в едномесечен срок от датата на съобщението, че вносът не се допуска.

Чл. 21. Мерките и измерителните уреди подлежат на следните задължителни проверки:

а) първоначална;

б) периодична и

в) внезапна.

Подробностите за провеждането на задължителните проверки и задълженията във връзка със същите на всички, които внасят, произвеждат, поправят и употребяват мерки и измерителни уреди, се уреждат с правилника.

Чл. 22. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Притежателите на мерки и измерителни уреди са длъжни сами да ги занесат в определения служебен пункт. Изключение се прави само за мъчно преносимите мерки и измерителни уреди и тези, свързани с производствения процес, които могат да се проверяват на самото място, където се намират. В такъв случай направените от проверителя разноски са за сметка на стопаните.

Чл. 23. Всяка мярка и измерителен уред, които са били подложени на първоначална или периодична проверка, се маркират от органите на отдела, ако същите отговарят на закона и правилника за приложението му.

Знаците, поставени при извършването на различни проверки, се определят в правилника за приложението на този закон.

Чл. 24. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Мерките и измерителните уреди, неотговарящи на закона, на правилниците и на инструкциите за неговото приложение, не се маркират. Те се отстраняват от употребление, като се пломбират или постави знакът за връщането им на поправка или се конфискуват в случаите, предвидени в закона.

Чл. 25. (Отм. - Изв., бр. 104 от 1951 г.)

Чл. 26. Всички лица, физически и юридически, са длъжни да поддържат мерките и измерителните уреди, с които си служат, в пълна изправност.

Чл. 27. Административните власти и други държавни органи са длъжни да дават нужното съдействие на органите на отдела, когато при изпълнение на служебните си обязаности поискат такова.

Чл. 28. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 11 от 1998 г.) Председателят на Комитета по стандартизация и метрология или упълномощено от него лице определя със заповед мерките и начина на измерването, по които може да става продажбата на стоките и материалите.

Чл. 29. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Отговорността за състоянието и верността на мерките и измерителните уреди се носи от ръководителите на тези предприятия, организации, учреждения и други, които непосредствено ползуват мерки и измерителни уреди, а също така и ръководителите на висшестоящите органи, на които са подчинени първите.

(Изм. - ДВ., бр. 11 от 1998 г.) За осигуряване на верността и правилното ползуване на мерките и измерителните уреди в периода между задължителните държавни проверки се изгражда вътрешноведомствен контрол, който се урежда от съответните ведомства, съгласуван с Комитета по стандартизация и метрология при Министерския съвет.

Чл. 30. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Абсолютното значение на измерваното тегло, обем, вместимост, площ и пр. при покупко-продажбите и отчитането на материалите не трябва да се отличава от обявените такива повече от допустимите толеранси за точността на уредите, с които са извършени измерванията.

Чл. 31. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.) Забранява се да се мери и тегли с измерителни уреди, на които горната граница на измерване надвишава повече от 20 пъти измерваната величина.

Чл. 32. (Отм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.)

Чл. 33. Във всички писмени документи (договори, фактури, търговски книжа, каталози, обявления, реклами и др.) количеството и размерите на предметите или стоките задължително се показват в мерки от метричната система с изключение на тези, които обичайно се продават на дузини и бройки, а също и на ония, произходящи от страни, в които не е въведена тая система.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.)

Чл. 34. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Който:

а) произвежда;

б) поправя или

в) внася

мерки и измерителни уреди, без да има разрешително от Комитета по стандартизация и метрология, се наказва с глоба от 300 000 до 600 000 лв.

Чл. 35. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Който:

а) произвежда;

б) внася или

в) продава

неодобрени от Комитета по стандартизация и метрология мерки и измерителни уреди, се наказва с глоба от 300 000 до 600 000 лева.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Който продава непроверени, но от одобрена система мерки и измерителни уреди, се наказва с глоба от 300 000 до 600 000 лева.

Чл. 37. (Изм.- Изв., бр. 13 от 1951 г. и бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Който си служи или държи мерки и измерителни уреди:

а) точни, но непроверени;

б) върнати и непредставени за поправка в дадения срок

и

в) които не са от десетична метрична система или разрешени от Комитета по стандартизация и метрология, се наказва с глоба от 300 000 до 600 000 лв.

На същото наказание подлежи и онзи, който не представи за проверка и маркиране поправените от него мерки и измерителни уреди.

Чл. 38. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Който не държи в изправност мерките и измерителните уреди, се наказва с глоба от 50 000 - 150 000 лв.

Чл. 39. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Който не притежава минималния комплект мерки и измерителни уреди определен със заповед от председателя на Комитета по качество, се наказва с глоба от 50 000 - 15 000 лв.

Чл. 40. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Който представи на проверка и маркиране след определените срокове за периодична проверка мерките и измерителните си уреди, се наказва с глоба от 50 000 - 150 000 лв.

Чл. 41. (Заличен - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 42. (Отм. - Изв., бр. 14 от 1952 г.)

Чл. 43. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Който по какъвто и да било начин направи неточни веднъж проверени и маркирани с държавен знак мерки и измерителни уреди или унищожи поставения знак за връщане на поправка неверните мерки и измерителни уреди, или премахне пломбата и си служи с тях, се наказва с глоба от 50 000 - 1 000 000 лв.

На същото наказание подлежи и онзи, който преправи или употребява преправения по какъвто и да било начин държавен знак за маркиране на мерките и измерителните уреди

Чл. 44. (Заличен - ДВ, бр. 89 от 1986 г.)

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Административните органи или други длъжностни лица, които откажат да дадат съдействие на органите по мерките и измерителните уреди във връзка с изпълнението на служебните им обязаности, се наказват с глоба от 50 000 до 200 000 лв.

Чл. 46. За всички нарушения по този закон и на издадените въз основа на него правилници, заповеди или други разпореждания, за които нарушения не са предвидени специални наказания, нарушителите се наказват с глоба от 50 000 до 200 000 лв.

Чл. 47. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) В случаите на чл. 34 , буква "а", чл. 35, буква "а", чл. 43, и мерките и измерителните уреди се конфискуват.

(Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Конфискуват се също така и мерките и измерителните уреди и в случаите на чл. 35, буква "в" и чл. 37, буква "в";

неизнесените в срока по чл. 20 от този закон и дадените такива за проверка, но непотърсени в 3 месеца.

Чл. 48. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г. и ДВ, бр. 36 от 1979 г.) Нарушенията на този закон се констатират с актове, съставени от органите по мерките и измерителните уреди и натоварени от председателя на Комитета по качеството други длъжностни лица.

Актът трябва да бъде подписан от съставителя, нарушителя и поне от един свидетел.

Чл. 49. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Наказателните постановления се издават от председателя на Комитета по стандартизация и метрология или натоварени от него длъжностни лица по мерките и измерителните уреди.

Чл. 50. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Постановленията, с които се налага глоба по този закон до 60 000 лева, са окончателни и не подлежат на обжалване.

(Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) Във всички други случаи наказателните постановления се обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1998 г.) При наличието на данни за извършено престъпление административнонаказващият орган изпраща преписката на съответния прокурор.

Чл. 52. (Изм. - Изв., бр. 14 от 1952 г., бр. 11 от 1998 г.) Подробностите по прилагането на този закон ще бъдат установени с правилници, заповеди, инструкции и други разпоредби, одобрени от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.

Чл. 53. Този закон отменя Закона за мерките и теглилките от 27 март 1910 г., като правилникът за прилагането му остава в сила до издаването на нов такъв, доколкото разпоредбите на същия не противоречат на този закон.

Изпълнението на този закон се възлага на председателя на Комитета по качеството.