Държавен вестник, брой 34 от 25.IV

Чл. 1. Кинематографното дело в страната е монопол на държавата.

Върховното ръководство и надзора върху кинематографното дело се упражняват от Комитета за наука, изкуство и култура.

Създава се държавно предприятие "Българска кинематография" при Комитета за наука, изкуство и култура, което се организира на началата на самоиздръжка, съгласно закона за самоиздръжката на държавните и държавно-автономните стопански предприятия.

Чл. 2. На "Българска кинематография" се възлагат следните задачи:

Да създаде национална българска кинематография.

Да осъществява нейното централно, планово, художествено и стопанско ръководство.

За осъществяването на тези задачи "Българска кинематография" има изключителното право:

1. Да произвежда кинокартини от всякакъв вид и размер.

Снимането на филми в размер 8 мм., 9,5 мм. и 16 мм. се допуска за кинолюбители и специалисти, с предварителното разрешение на Комитета за наука, изкуство и култура.

2. Да внася, изнася, разпространява и експлоатира кинокартини от всякакъв вид и размер.

3. Да внася всички видове машини, апарати, съоръжения, пособия, части, принадлежности, материали за киноматографията и фотоматериали. Тя може да внася и химикали, необходими във филмовото фотопроизводство.

"Българска кинематография" може да открива и експлоатира кинотеатри за публична прожекция.

Министерството на народната отбрана, в кръга на своите непосредствени задачи, може да произвежда филми с военно-учебни цели и да открива кино-постове в казармите и военно-учебните заведения.

Чл. 3. Комитетът за наука, изкуство и култура има право да определя броя на кинотеатрите в населените места, както и да разрешава откриването и да закрива и размества съществуващите такива.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 95 от 1953 г., бр. 65 от 1959 г.) Кинотеатри за обществено ползуване - стационарни и подвижни, широколентови и теснолентови - може да стопанисва в пределите на Народната република България само Комитетът за кинематография, съответно държавното предприятие "Кинефикация", а с негово разрешение - и Централния съвет на професионалните съюзи, неговите поделения и Общонародния комитет за българо-съветска дружба и Студентския дом на културата. Забележка: Списъкът на кината за обществено ползуване, които се предават на Комитета за кинематография, съответно на държавното предприятие "Кинефикация", се утвърждава с постановление на Министерския съвет, в което се уреждат и подробностите по предаване на киноапаратурите и другите съоръжения и имущества към тях.

С разрешение на Комитета за наука, изкуство и култура, могат да откриват кинопостове учебните заведения, казарми, предприятия, болници, санаториуми, почивни домове и др., които прожектират филми само за свои нужди.

Организацията и ръководството на тия кино-постове се извършва от съответните министерства.

Чл. 4. Национализират се и остават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, следните филмови предприятия:

1) "Победа филм", о. о. дружество - София;

2) филмова лаборатория на Йото Йотов - София;

3) филмово ателие на "Рила-филм" - София;

4) Събирателно дружество "Светлина" - София;

5) "Арс филм" - София.

Персоналът на тези предприятия се мобилизира стопански и не може да напуска работата си без писменото разрешение на Комитета за наука, изкуство и култура.

Чл. 5. Национализират се и стават собственост на държавата всички машини, апарати, съоръжения, осветителни тела, необходими за производство и обработка на кинокартини, свързани с това производство, които са собственост на частни, физически и юридически лица.

По решение на Комитета за наука, изкуство и култура могат да бъдат изключени от национализиране личните портативни камери за професионалистите кинооператори и снимачни камери за тесен филм 8 мм, 9,5 мм. и 16 мм., както машини и др. киносъоръжения, които са технически негодни.

Чл. 6. Национализират се и стават държавна, т.е. общонародна собственост, всички частни киносалони, заедно с всички обслужващи ги помещения, мебелировка, съоръженията им и всички принадлежности към тях. Киносалоните, които са собственост на народните читалища и обществени организации, не се национализират.

Чл. 7. Национализират се и остават собственост на държавата, т.е. общонародна собственост, всички проекционни киноапарати за нормален и 16 мм. филм и техните принадлежности, които са собственост на частни, физически и юридически лица.

От тази национализация се освобождават обществените организации и народни читалища.

По решение на Комитета за наука, изкуство и култура могат да бъдат освободени от национализиране проекционните апарати за 8 мм., 9,5 мм. и 16 мм. филми, които са собственост на киноспециалисти и кино-любители и им служат изключително за усъвършенствуване в областта на кинематографията.

Чл. 8. Всички кинокартини, внесени в страната и съгласно чл. 31 от закона за кинокултурата, са предадени или следва да се предадат на Фондация "Българско дело", от деня на влизане в настоящия закон в сила, стават държавна собственост.

Чл. 9. Всички произведения в страната кинокартини, както и тези които се намират в процес на снимане, стават собственост на държавата.

Досегашните им собственици-производители, са длъжни да ги обявят пред Комитета за наука, изкуство и култура в 15-дневен срок от влизането на настоящия закон в сила, и да предадат всичко друго необходимо за довършването им или експлоатацията им.

Чл. 10. Всички частни, физически или юридически лица, собственици или владелци на изброените по-горе национализирани предприятия, киносалони, машини, съоръжения и пр., са длъжни да ги декларират пред Комитета за наука, изкуство и култура в 10-дневен срок и да ги предадат на държавното предприятие "Българска кинематография" за използване.

Чл. 11. Постановленията на чл. чл. 10 и 11 от закона за национализация на частните индустриални и минни предприятия, имат приложение в настоящия закон.

Чл. 12. На собствениците на национализираните по настоящия закон предприятия, салони, машини, апарати и др., държавата дава обезщетение в държавни лихвени облигации.

Размерът на обезщетението за национализираните предприятия, салони, машини, апарати и пр., се определя на базата на оценката им по закона за еднократния данък върху имуществата, намалена с прогресивно увеличаващ се процент, съобразно с таблицата, която ще се изработи от Министерския съвет, а за чуждестранните и български филми, на базата на фактурните им цени или действителните им разходи след спадане амортизацията на всеки филм, към датата 1-ви ноември 1947 година.

По изключение, в особени случаи, обезщетението може да се определи по взаимно съгласие, както и да се заплати в брой, изцяло или на части от държавното предприятие "Българска кинематография".

Чл. 13. Който, по какъвто и да било начин извърши действия от естество да осуети или затрудни национализацията по този закон, или пък унищожи, повреди, укрие, отчужди, изнесе или по какъвто и да е начин намали стойността на подлежащите на нациоинализация имущества, или представи на държавните органи неточни или напълни данни за това имущество, се наказва за саботаж по закона за защита на народната власт, като освен предвидените по този закон наказания, му се конфискува и цялото имущество.

Чл. 14. Чиновник, служащ, или натоварено по силата на настоящия закон лице, което не изпълни или забави изпълнението на задължението си, произтичащо от този закон или от предписанията издадени въз основа на него, се наказва за саботаж по закона за защита на народната власт, като освен предвидените по този закон наказания, му се конфискува и цялото имущество.

Чл. 15. Делата за престъпни деяния по този закон, се разглеждат по ускорената процедура, предвидена в книга VI, глава II от закона за наказателното съдопроизводство.

Чл. 16. Фондация "Българско дело", учредена с нотариален акт № 189, том V, регистър 980 от 31 март 1941 година на първи нотариуса при Софийския областен съд, натоварено с провеждането на държавната кинематография, представа да съществува.

Всички функции, мероприятия, инициативи, по които фондация "Българско дело" до влизане настоящия закон в сила, е извършила, по силата на своя учредителен акт и на закона за кинокултурата, се прехвърля изцяло, заедно с целия актив и пасив и всичките й движими и недвижими имущества върху държавното предприятие "Българска кинематография". Последното встъпва в всички права и задължения на фондацията, възникнали на различни основания и законоположения, до влизането на този закон в сила, доколкото те не са в противоречие с постановленията на настоящия закон.

Чл. 17. Този закон и издадените на него наредби и правилници, отменят съществуващия до сега закон за кинокултурата и всички постановления в други закони, които му противоречат. Той влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Изпълнението на настоящия указ се възлага на Председателя на Комитета за наука, изкуство и култура.