Държавен вестник, брой 36 от 15.II

Чл. 1. Създава се държавно стопанско предприятие - спиртен монопол, със седалище в гр. София, под ведомството на Министерството на финансите.

Чл. 2. Спиртният монопол има изключителното право да произвежда спирт (меласов и плодов) и подсладени спиртни питиета, да търгува с тях и с плодови ракии и вино на едро.

Освен монопола, винопроизводители могат да бъдат само лицата, които отговарят на условията, предвидени в чл. 73 от закона за вината, спиртните напитки и оцета.

Лицата, които търгуват със спиртни питиета на дребно не могат да бъдат производители на вина и ракии.

Спиртният монопол може, по изключение, да разреши на търговци със спиртни питиета на дребно да произвеждат вина и ракии.

Чл. 3. За устройството, управлението, средствата, отчетността и пр. на спиртния монопол важат разпорежданията на закона за самоиздръжка на държавните и държавно-автономните стопански предприятия, доколкото не противоречат на настоящия закон.

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.).

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Непосредственото управление на Спиртния монопол се поверява на един главен директор, подпомогнат от директорите на отделните дирекции. Всички заедно образуват дирекционен комитет.

Чл. 6. Управителният съвет, освен предвиденото в настоящия закон има и следните права и задължения:

1) определя общите насоки на дейността на спиртния монопол и изготвя ежегодно производствено-финансов план, съобразен с общия държавен стопански план;

2) взема решение за откриване представителства и клонове на спиртния монопол;

3) взема решение за участие в други дружества и предприятия;

4) прави предложение в Дирекцията на цените за покупната цена на гроздето, зимните сливи, меласата, виното и плодовите ракии;

5) изработва калкулация за костуемите цени на виното, плодовите ракии, подсладените спиртни питиета и спирта (плодов и меласов) и ги представя в Дирекцията на цените, която в съгласие с Министра на финансите, определя продажната им цена;

6) изработва щатните таблици на служителите при спиртния монопол;

7) изработва бюджета;

8) изработва правилник за извършване и оправдаване разходите и такива на службите при монопола;

9) разглежда годишната дейност, равносметката "загуби и печалби" и изготвя годишен отчет;

10) представя проект за разпределение на чистата печалба, съгласно чл. 8 от настоящия закон.

Взетите решения по точки 1, 2, 3, 6, 7 и 10 включително се одобряват от Министерския съвет, по доклад на Министра на финансите, а тия по точки 8 и 9 - от Министра на финансите.

Чл. 7. При спиртния монопол се учредяват следните дирекции:

1) търговска;

2) производствена;

3) финансово-административна.

Дейността на всяка дирекция и правата и задълженията на директорите се определят с правилник, изработен от управителния съвет и одобрен от Министерския съвет.

Числото на дирекциите може да бъде увеличавано или намалявано с решение на управителния съвет, одобрено от Министерския съвет.

Чл. 8. Чистата печалба се разпределя:

1) за резервен фонд;

2) за фонд подобрение лозарството, овощарството и винарството в страната, и бита на работниците и служителите при монопола;

3) за покупка на движими и недвижими имоти, и

4) остатък в приход на държавата.

Чл. 9. Щатните служители на спиртния монопол са държавни служители и получават заплати по таблица, утвърдена от Министерския съвет, по предложение на Министра на финансите.

Чл. 10. Нещатните служители и работниците получават заплати и възнаграждения, по общоустановените в страната таблици за заетите в този бранш лица, а положението им се урежда по трудовите закони.

Чл. 11. Дейността си спиртния монопол провежда чрез свои органи и агенти (кооперации и частни лица). Условията при които ще работят последните се определят от монопола.

Чл. 12. Производителите на вина и плодови ракии задължително продават същите само на спиртния монопол по цени определени от Министерския съвет, по предложение на Дирекцията на цените в съгласие със спиртния монопол.

Продажните цени на спирта, подсладените спиртни питиета, плодовите ракии и вината, се определят от спиртния монопол, в съгласие с Дирекцията на цените.

Чл. 13. Видовете и качествата на спиртните питиета се определят от спиртния монопол.

Чл. 14. В срок от 30 дни от обнародването на този закон, декларират се пред спиртния монопол от собствениците или лицата, които ги заместват или представляват, всички налични движими и недвижими имоти, които са били по предназначение в услуга на дейностите, изброени в чл. 2 към 1 януари 1947 година и след тази дата.

Чл. 15. Обявява се от обществена полза отчуждаването на всички недвижими имоти, които по природа, по предназначение или по предмета до които се отнасят, са служили на спиртните фабрики, спиртоварниците и питиепродавските складове на едро към 1 януари 1947 година и след тази дата, за която и да е от значение в чл. 2 дейности и в чиито и ръце да се намират сега имотите. Същите имоти, по преценка на монопола, могат да бъдат взети под наем, вместо да бъдат отчуждени.

Могат да бъдат отчуждени също и частните винарски изби, с изключение на ония, които принадлежат на лозари-производители, преработващи грозде собствено производство. Отчуждават се и места за строеж на винарски изби.

Чл. 16. Отчуждаването на имотите, предмет на предшествуващия член, се извършва с постановление на Министерския съвет в срок от една година от влизане на закона в сила, по доклад на Министра на финансите. Този срок не важи при отчуждаване на места за винарски изби.

Отчужденият имот се описва подробно, като се означава и името на лицето, от което става отчуждаването. Този опис се съобщава на заинтересованото лице, което може в срок от 15 дни да направи своето възражение пред Министра на финансите.

Постановлението на Министерския съвет за отчуждаването не подлежи на никакво обжалване и влиза в сила след обнародването му в "Държавен вестник". То се привежда веднага след това в изпълнение от спиртния монопол. Същото служи вместо акт за собственост и се вписва безплатно в нотариалните книги при съответния нотариус.

Спиртният монопол влиза във владение на отчуждения имот, веднага независимо от процедурата по оценката.

В месечен срок от обнародването на постановлението, третите лица, които претендират вещни права върху отчуждения имот, са длъжни да заявят пред спиртния монопол правата си, ако желаят да запазят права върху сумата на обезщетението.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Размерът на обезщетението за отчуждения имот се определя, съгласно закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

Обезщетението се изплаща с лихвени облигации, издадени от Спиртния монопол, като е приложим и чл. 14 от закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

Чл. 18. При заявено в срок по чл. 16 оспорване от трето лице, стойността на отчуждения имот се заплаща на онзи от спорещите, който представи безспорни доказателства за права върху сумата.

Чл. 19. Вписаните ипотечни права и възбрани се приемат от спиртния монопол до размера на дължимата сума, според дължимата оценка, след изплащането на която отчуждените имоти се освобождават от всякакви тежести.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.).

Чл. 21. Наличните движими вещи, които по предназначение са служили към 1 януари 1947 година и след тази дата на спиртните фабрики, питиепродавските складове и винарски изби, може да бъдат изкупени от спиртния монопол принудително, в чийто и ръце да се намират, в течение на една година от обнародването на този закон.

Собственикът е длъжен да предаде вещите на спиртния монопол макар и да не е приел предложената му от последния цена.

За спиртния монопол собственикът на движимите вещи е лицето, в чието владение се намират те по време на отчуждаването им. Третите лица, които претендират за някакви права върху тези вещи, могат в срок от един месец да заявят тези права пред спиртния монопол, подкрепени с безспорни доказателства.

(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Изкупуването на движимости става по решение на Главния директор на спиртния монопол утвърдено от Министра на финансите.

(Ал. 5, изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) За оценяване и изплащане на движимите вещи е приложим чл. 17.

(Ал. 6, нова - ДВ, бр. 234 от 1948 г.) Приемането на изкупените движимости се извършва с опис. По отношение изкупени превозни машини със стойност над 100.000 лв., този опис служи вместо нотариален акт за собственост след като се впише в нотариалните книги на съответния нотариус. Вписването на описа, както и издаването на книжка за собственост на Държавния спиртен монопол, по чл. 2 от закона за уреждане собствеността и залога върху машини със значителна стойност, става безплатно.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 1948 г.) Кредиторите, с право на залог върху отчуждените движимости, ако държат същите по силата на залог, установен с достоверна дата 1 януари 1947 година, се удовлетворяват в пари.

Чл. 23. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 234 от 1948 г.) Недекларираните в сроковете по този закон движими и недвижими имоти се конфискуват в полза на спиртния монопол.

Лицата, които умишлено не са декларирали тези имоти, се наказват със строг тъмничен затвор от 5 до 10 години.

Чл. 24. Собственици, ръководители, чиновници или работници от бивши спиртни фабрики, спиртоварници, питиепродавски складове на едро и винарски изби, която умишлено не изпълняват разпорежданията на чл. 30 или откажат да изпълнят нарежданията на управлението на спиртния монопол, или на негов представител, и с това стават причини за спиране или разстройване работата или за качествено влошаване на производството в това или въобще в предприятията на спиртния монопол, се наказват със строг тъмничен затвор до 5 години и заплащат причинените вреди и загуби.

Чл. 25. Производител, който продава вино или плодови ракии на частни лица се наказва с глоба до 100.000 лева, а питиетата заедно със съдовете се конфискуват.

На същото наказание подлежи и лицето, което купува вино и плодови ракии от производител.

Чл. 26. Който открие питиепродавски склад на едро или произвежда и продава подсладени спиртни питиета на едро, без за това да има разрешение от спиртния монопол, се наказва с глоба от 100.000 лева до 1.000.000 лева, а спиртните питиета заедно със съдовете, материалите, машините и инструментите се конфискуват.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1949 г., бр. 234 от 1948 г., доп., бр. 36 от 1949 г.) Нарушенията по този закон, които се наказват с глоба или конфискация, се констатират с акт от органите на Държавния спиртен монопол, и от други държавни служители, определени със заповед от Министра на вътрешната търговия. Актът трябва да бъде подписан от съставителя и приподписан от двама свидетели. Актосъставителят поканва нарушителя да подпише акта и даде обясненията си по него.

За деяния, наказуеми с глоба и конфискация, министърът на търговията и продоволствието или упълномощено от него лице, въз основа на съставения акт, издава наказателни постановления.

Наказателни постановления, с които се налага глоба или конфискация до 20.000 лв., не подлежат на обжалване.

В останалите случаи постановленията се обжалват по реда на книга VI, глава V от закона за наказателното съдопроизводство. Обжалването на постановленията не спира тяхното изпълнение.

Чл. 28. Фискалният контрол върху производството и търговията на спирт (меласов и плодов), вино и спиртни питиета се упражнява от Министерството на финансите - Дирекция на д. п. и акцизите.

Чл. 29. За нарушаване разпоредбите на фискалните закони от страна на служители при спиртния монопол отговорни са само и лично нарушителите.

Чл. 30. Спиртните фабрики, спиртоварниците, питиепродавските складове на едро, винарските изби и изобщо всички предприятия занимаващи се с производство и покупко-продажба на спирт (меласов и плодов), плодови ракии и вино, държат необходимия персонал по преценка на собствениците за правилния вървеж на предприятието и продължават работата си до окончателното предаване на предприятията на спиртния монопол и до освобождаването и от същия, като се държат отговорни за всички повреди, поради умисъл или непредвидливост на машините и съоръженията, с които работят.

Чл. 31. Намиращите се в спиртните фабрики, спиртоварниците, питиепродавските складове на едро и винарските изби налични: спирт, вина, плодови ракии и подсладени спиртни питиета, се декларират от собствениците им в срок, определен от Министра на финансите.

Наличните количества спирт (меласов и плодов), плодови ракии, подсладени спиртни питиета и вино в търговците на едро, както и меласовия и плодовия спирт в спиртните фабрики и спиртоварниците се изкупуват от спиртния монопол по реда на чл. 12.

Чл. 32. До изработване на правилника предвиден по чл. 11 от закона за самоиздръжка на държавните и държавно-автономните стопански предприятия, Главният директор на монопола издава наредби, одобрени от Министра на финансите.

Чл. 33. Настоящият закон отменява всички закони, правилници и наредби, които му противоречат.

УКАЗ

за допълнение и изменение на закона за монопола на спирта и

подсладените спиртни напитки и търговията с плодови ракии

(ДВ, бр. 93 от 1948 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .