Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 56 от 12.III

ЗАКОН ПРОТИВ ЛИХВОИМСТВОТО

 

ЗАКОН ПРОТИВ ЛИХОИМСТВОТО

УТВЪРДЕН С УКАЗ № 80 ОТ 15 АПРИЛ 1927 Г - ОТМЕНЕН

Изм. ДВ. бр.70 от 1 Януари 1899г., изм. ДВ. бр.291 от 1 Януари 1899г., обн. ДВ. бр.22 от 30 Април 1927г., изм. ДВ. бр.56 от 1 Януари 1935г.

Отменен с § 4, т. 3 от преходните правила на Закона за задълженията и договорите - ДВ, бр. 275 от 22 ноември 1950 г.


Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 291 от 1931 г.) Който при даване пари в заем, при авансиране на пари срещу закупени вещи, при отчуждаване на вещи в кредит, при отсрочване на падежи за плащане или при сключване на други двустранни договори, които имат характер на кредитиране, използува стесненото положение, неопитността или лекомислието на длъжника, за да получи под каквато и да е форма годишна лихва, която превишава позволения от закона максимум на договорната лихва (чл. 5, алинея 2), наказва се с тъмничен затвор не по-малко от 6 месеци и с глоба от 5.000 до 50.000 лева.

Виновният може да бъде лишен и от правата, посочени в чл. 30, п. п. 1-3, 5 и 6 от наказателния закон.

Забележка: Не се счита превишен позволеният лихвен процент, когато лихвата се предплаща.


Чл. 2. С посоченото в чл. 1 наказание се наказва и оня, който с знание служи за посредник при извършване на престъплението по същия член.


Чл. 3. Който извършва посочените с чл. чл. 1 и 2 престъпления по занаят или като рецидивист, наказва се с строг тъмничен затвор до три години и с глоба от 10.000 до 100.000 лева.


Чл. 4. Когато посочените в чл. чл. 1, 2 и 3 престъпления са извършени от името на дружеството, то наказанието се налага на лицата, които са разрешили извършването на сделката.

Когато същите престъпления са извършени от прокурист или пълномощник, то наказанието се налага освен на непосредствения извършител, също и на господаря, от името и с знанието на когото е било извършено наказуемото деяние.


Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1933 г.). Законната лихва по граждански и търговски дела е 8% годишно, а договорната лихва не може да надминава сконтовия процент на Българската народна банка с повече от 3 единици, освен ипотечната, която не може да бъде по-голяма от законната лихва.


Забележка: Дава се мандат на Министерския съвет да намали размера на лихвата до 8% по ипотечните заеми на Българската ипотекарна банка.

Тази наредба се прилага и за всички съществуващи при влизането на настоящия закон в сила задължения, лихвата на които след тая дата не може да надминава предвидения в нея процент.

(Нова ал. - ДВ, бр. 56 от 1935 г.) По краткосрочните (до шест месеци) заеми, сконтовите кредити, кредити срещу депо на портфейл, текущите сметки и други такива заеми, макар и гарантирани с ипотека, законната лихва е равна на предвидената в ал. I договорна лихва (не може да надминава сконтовия процент на Българската народна банка с повече от 3%).


Чл. 6. Непозволеният размер на лихвата може да се доказва или пред гражданския съд, чието решение, съгласно чл. 21 от закона за углавното производство, е задължително за углавния съд, или пък направо пред углавния съд, чиято присъда, съгласно чл. 22 от закона за углавното съдопроизводство, е задължителна за гражданския съд.

(Нова ал. - ДВ, бр. 291 от 1931 г.) Давността за изключване преследването на престъпленията по настоящия закон, както и давността за погасяването на исковете за повръщане на незаконни лихви, е същата, която важи за диренето на лихва от дължими суми.

(Нова ал. - ДВ, бр. 291 от 1931 г.) Заплатени от длъжника или пресметнати му с негово одобрение лихви, по-високи от позволените от законите, за времето от 1 януарий 1920 година, до влизането в сила на закона против лихвоимството (27 април 1927 г) подлежат на повръщане, освен, ако кредиторът докаже, че при уговарянето или одобрението им не е използувал стесненото положение или неопитността на длъжника.

(Нова ал. - ДВ, бр. 291 от 1931 г.) По заведени вече дела за повръщане на подобни лихви ищецът - длъжник има право да иска прекратяването на делото без съгласието на ответника и без заплащане на последния разноски по делото, а кредиторът, страна по непрекратените дела, има право да представи доказателства за възраженията си по алинея първа.


Чл. 7. Тоя закон влиза в сила на 1 май 1927 г., като по отношение лихвения процент, посочен в чл. 1, се прилага от 1 януарий 1920 год., и отменява всички други законоположения, които му противоречат.


Промени настройката на бисквитките